Решение № 822 от 10.6.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 2225/2022 г.

производството по насрещния иск е отделено от производството, образувано по искова молба на „Ч.“ ЕООД срещу НДК, като съдът е приел, че не е налице първата предпоставка на чл.211 ал.1 от ГПК - между вземанията (предмет на първоначалния и на насрещния иск) не може да се извърши прихващане, тъй като ищецът по първоначалния иск „Ч.“ ЕООД, не е предявил наред с иска си по чл.124 от ГПК и иск с правно основание чл.55 от ЗЗД за връщане на недължимите суми. Т.е. евентуално постановеното решение няма да разполага с изпълнителна сила, а ще бъде постановен само установителен диспозитив. Освен това, исковите претенции по първоначалния и по насрещния иск нямат връзка помежду си – насрещната искова молба е по осъдителен иск за различен период от този по първоначалния иск (за периода м. март 2022 г. до м. декември 2022 г.). С молба от 28.02.2023 г. ищецът „Ч.“ ЕООД, ЕИК ••••, действащо чрез адвокат Д. К.-ПАК, в изпълнение Разпореждане на съда № 822/06.02.2023 г., изразява становище относно искането на ответника за прекратяване на делото, като счита изложените доводи в отговора на исковата молба за недопустимост на иска за неоснователни Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема следното: ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: Като доказателство по делото е приет Договор за наем № Н- 00381/01.08.2018 г., съгласно който „Н.Д.К.-КОНГРЕСЕН ЦЕНТЪР СОФИЯ“ ЕАД, в качеството му на наемодател, се е задължил да отдаде на „Ч.” ЕООД, в качеството му на наемател, за временно и възмездно ползване следното Помещение, а именно: „ресторант”/сегашен ресторант „Ч.“/, находящо се на етаж -I /минус едно/ в административната сграда на НДК, на адрес: гр. София, район „Триадица”, пл. „България” №1.. Неразделна част от договора съставляват представените по делото Приложение № 1, Приложение № 2 – Правилник за пропускателния режим на НДК Конгресен Център - София и Приложение № 3 – Приемо-предавателен протокол. С Писмо изх. № 00021/20.06.2022 г. ответникът НДК е уведомил ищеца „Ч.“ ЕООД, че към 16.06.2022 г. общото му задължение по Договор за наем № Н-00381/10.08.2018 г. е в размер на 62 644, 68 лв. с вкл. ДДС, съгласно приложена към писмото счетоводна справка. Даден е срок за заплащане на дължимите суми до 30.06.2022 г. По делото е представена имейл кореспонденция между страните. С Писмо изх. № 14/04.10.2022 г. ищецът „Ч.“ ЕООД е поискал от ответника НДК справка, относно актуалното му към 30.09.2022 г. задължение по Договор за наем № Н-00381/10.08.2018 г. По делото са представени и приети като писмено доказателство следните фактури, издадени от „Н.Д.К.-КОНГРЕСЕН ЦЕНТЪР СОФИЯ“ ЕАД, във връзка с Договор за наем № Н-381/08.2018 г., с клиент „Ч.“ ЕООД, а именно: Фактура №1000043249 от 10.03.2020 г., за сумата от 6 405, 60 лв., с основание наем за месец март 2020 г.; Фактура №1000043689 от 29.04.2020 г., за сумата от 6 655, 10 лв., с основание наем за месец април 2020 г.; Фактура №•••••••••• от 12.05.2020 г., за сумата от 7 132, 90 лв., с основание наем за месец май 2020 г.; Фактура №1000045884 от 10.12.2020 г., за сумата от 6 581, 66 лв., с основание наем за месец декември 2020 г.; Фактура №1000046027 от 11.01.2021 г., за сумата от 6 581, 66 лв., с основание наем за месец януари 2021 г.; Фактура №1000046258 от 09.02.2021 г., за сумата от 6 581, 66 лв., с основание наем за месец февруари 2021 г.; Фактура №1000046532 от 10.03.2021 г., за сумата от 6 581, 66 лв., с основание наем за месец март 2021 г.; Фактура №1000046738 от 08.04.2021 г., за сумата от 6 857, 38 лв., с основание наем за месец април 2021 г.; Фактура №1000046992 от 11.05.2021 г., за сумата от 7 133, 09 лв., с основание наем за месец май 2021 г.; Фактура №1000047379 от 14.06.2021 г., за сумата от 7 133, 09 лв., с основание наем за месец юни 2021 г.; Фактура №1000047698 от 13.07.2021 г., за сумата от 7 133, 09 лв., с основание наем за месец юли 2021 г.; Фактура №1000047977 от 09.08.2021 г., за сумата от 7 133, 09 лв., с основание наем за месец август 2021 г.; Фактура №•••••••••• от 08.09.2021 г., за сумата от 7 133, 09 лв., с основание наем за месец септември 2021 г.; Фактура №1000049477 от 14.01.2022 г., за сумата о т 6 581, 66 лв., с основание наем за месец януари 2022 г.; Фактура №•••••••••• от 07.02.2022 г., за сумата от 6 581, 66 лв., с основание наем за месец февруари 2022 г.; Фактура №1000050031 от 09.03.2022 г., за сумата от 6 581, 66 лв., с основание наем за месец март 2022 г.; Фактура №1000050388 от 08.04.2022 г., за сумата от 6 581, 66 лв., с основание наем за месец април 2022 г.; Фактура №1000050742 от 11.05.2022 г., за сумата от 6 857, 38 лв., с основание наем за месец май 2022 г.; Фактура №1000051177 от 14.06.2022 г., за сумата от 275, 71 лв., с основание доначисляване наем тераса за месец май 2022 г.; Фактура №1000051090 от 07.06.2022 г., за сумата от 7 133, 09 лв., с основание наем за месец юни 2022 г.; Фактура №1000051470 от 07.07.2022 г., за сумата от 7 133, 09 лв., с основание наем за месец юли 2022 г.; Фактура №1000051650 от 08.08.2022 г., за сумата от 1 386, 85 лв., с основание индексация съгласно чл. 5.12 от Договор Н-00381 за периода 01.01.2022 г. – 31.07.2022 г.; Фактура №•••••••••• от 11.08.2022 г., за сумата от 7 340, 30 лв., с основание индексиран наем за месец август 2022 г.; Фактура №1000052076 от 08.09.2022 г., за сумата от 7 340, 30 лв., с основание индексиран наем за месец септември 2022 г.; Фактура №1000052420 от 14.10.2022 г., за сумата от 7 055, 50 лв., с основание наем за месец октомври 2022 г.; Фактура №1000052838 от 10.11.2022 г., за сумата от 6 770, 69 лв., с основание наем за месец ноември 2022 г.; Фактура №1000053148 от 06.12.2022 г., за сумата от 6 770, 69 лв., с основание наем за месец декември 2022 г. Като доказателство по делото са представени и приети платежни нареждания, относно извършени плащания от страна на „Ч.“ ЕООД към „Н.Д.К.-КОНГРЕСЕН ЦЕНТЪР СОФИЯ“ ЕАД, с посочено основание наем на р-т „Ч.“, а именно: платежно нареждане от 12.03.2020 г., за сумата от 6 405, 60 лв.; платежно нареждане от 07.10.2020 г., за сумата от 5 366, 49 лв.; платежно нареждане от 24.03.2021 г., за сумата от 2 229, 27 лв.; платежно нареждане от 30.06.2021 г., за сумата от 2 115, 41 лв.; платежно нареждане от 15.12.2021 г., за сумата от 6 581, 66 лв.; платежно нареждане от 13.01.2022 г., за сумата от 6 581, 66 лв.; платежно нареждане от 14.02.2022 г., за сумата от 7 701, 00 лв.; платежно нареждане от 15.03.2022 г., за сумата от 3 290, 83 лв.; платежно нареждане от 25.03.2022 г., за сумата от 7 337, 27 лв.; платежно нареждане от 13.04.2022 г., за сумата от 6 857, 38 лв.; платежно нареждане от 13.05.2022 г., за сумата от 6 857, 38 лв.; платежно нареждане от 21.04.2021 г., за сумата от 3 025, 51 лв.; платежно нареждане от 18.05.2022 г., за сумата от 3 566, 55 лв.; платежно нареждане от 14.06.2022 г., за сумата от 7 133, 09 лв.; платежно нареждане от 14.06.2022 г., за сумата от 3 566, 55 лв.; платежно нареждане от 15.07.2021 г., за сумата от 1 451, 14 лв.; платежно нареждане от 13.07.2022 г., за сумата от 7 133, 09 лв.; платежно нареждане от 17.08.2021 г., за сумата от 3 566, 55 лв.; платежно нареждане от 15.08.2022 г., за сумата от 7 340, 30 лв.; платежно нареждане от 10.09.2021 г., за сумата от 3 566, 55 лв.; платежно нареждане от 17.10.2022 г., за сумата от 7 027, 93 лв.; платежно нареждане от 14.11.2022 г., за сумата от 6 770, 69 лв.; платежно нареждане от 14.12.2022 г., за сумата от 6 770, 70 лв.; платежно нареждане от 19.08.2022 г., за сумата от 1 277, 10 лв. Към доказателствения материал по делото са приобщени още: Счетоводен баланс от 31.12.2020 г. на „Ч.“ ЕООД; Счетоводен баланс от 31.12.2021 г. на „Ч.“ ЕООД; Платежно нареждане от 24.06.2021 г., за сумата от 2 115, 41 лв., представляваща „консумативи р-т „Ч.“, с наредител „Ч.“ ЕООД и получател „Н.Д.К.-КОНГРЕСЕН ЦЕНТЪР СОФИЯ“ ЕАД; Кредитно известие № 1000052614/24.10.2022 г., за сумата от (-) 27, 56 лв., с основание грешно фактурирана тераса за м.10.2022 г. По делото е допусната Съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която е изготвено от вещото лице З. Т. Д. и е представено по делото на 18.09.2023 г. Заключението не е оспорено от страните и е прието в съдебно заседание на 11.10.2023 г. Съгласно предоставено от НДК извлечение от с/ка 411 „Клиенти“, аналитичната партида на наемателя „Ч.“ ЕООД, вещото лице е констатирало, че неплатеният остатък към 30.09.2022 г., е в размер 49 352, 94 лв. При извършен анализ на отчетните документи на „Ч.“ ЕООД, касаещи участието в програми за безвъзмездна финансова помощ за периода, оспорван в искова молба от м.03.2020 г. до м.02.2022 г. вкл., експертизата е установила, че предоставената финансова помощ по оперативна програма BG16RFOP002- 2.073-3642 - „Подкрепа на микро и малки предприятия за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID - 19“ по оперативна програма „Иновации и конкурентноспособност 2014 - 2020 г.“ на „Ч.“ ЕООД, в размер на 10 000 лв. е била използвана за заплащане на наеми и консумативи във връзка със стопанисвания обект под наем, ресторант находящ се в административната сграда на НДК в гр.София, пл. България № 1 съгласно договор за наем №Н-00381 от 01.08.2018 г. Предоставената финансова помощ по оперативна програма BG16RFOP002-2.089-1247 - „Подкрепа за малки предприятия с оборот над 500 000 лв за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID - 19“ по оперативна програма „Иновации и конкурентноспособност 2014 - 2020 г.“ на „Ч.“ ЕООД, в размер на 50 000 лв. е била използвана за заплащане на наеми и консумативи във връзка със стопанисвания обект под наем, ресторант находящ се в административната сграда на НДК в гр.София, пл. България № 1 съгласно договор за наем №Н-00381 от 01.08.2018 г. Предоставената финансова помощ по оперативна програма BG16RFOP002-2.095-3195 „Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки“ по Оперативна програма „Иновации и конкурентноспособност“ 2014-2020 г. на „Ч.“ ЕООД, в размер на 63 198, 53 лв. е била използвана за закупуване на материали за кухненска продукция за производство на готова продукция на ст/ст 62 555, 73 лв., 34, 80 лв. за закупуване на хигиенни материали и 578, 00 лв. за заплащане на месечен абонамент за СУПТО система. Предоставената финансова помощ по оперативна програма BG16RFOP002-2.097-3492 по „Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки“ по Оперативна програма „Иновации и конкурентноспособност“ 2014-2020 г. на „Ч.“ ЕООД в размер на 15 083, 00 лв. е била използвана за закупуване на материали хигиенни, еднократни, канцеларски и др. материали за 8 781, 16 лв., за ел. и топлинна енергия 886, 82 лв. и 5 415, 02 лв. за услуги за основана дейност като реклама, месечен абонамент за СУПТО, СОТ, интернет, пране, комисионни за направени резервации и др. Предоставената финансова помощ по оперативна програма BG16RFOP002-2.101-1030 „Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки II“ по Оперативна програма „Иновации и конкурентноспособност“ 2014-2020 г. по Оперативна програма „Иновации и конкурентноспособност“ 2014-2020 г. на „Ч.“ ЕООД в размер на 10 771, 87 лв. е била използвана за заплащане на текущи месечни разходи за консумативи- ток, вода и парно във връзка със стопанисвания обект под наем, ресторант находящ се в административната сграда на НДК в гр.София, пл. България № 1 съгласно договор за наем №Н- 00381 от 01.08.2018 г. Предоставената финансова помощ по оперативна програма BG176789478-2021-05-2731 на „Ч.“ ЕООД, в размер на 15 207, 07 лв. е била използвана за заплащане на наеми във връзка със стопанисвания обект под наем, ресторант находящ се в административната сграда на НДК в гр.София, пл. България № 1 съгласно договор за наем №Н-00381 от 01.08.2018 г. Предоставената финансова помощ по оперативна програма BG176789478-2021-06-3200 на „Ч.“ ЕООД в размер на 13 177, 28 лв. е била използвана за заплащане на наеми във връзка със стопанисвания обект под наем, ресторант находящ се в административната сграда на НДК в гр.София, пл. България № 1 съгласно договор за наем №Н-00381 от 01.08.2018г. Видно от заключението, общият размер на фактурираните наеми от НДК на „Ч.“ ЕООД по договор Н-381/08.2018г за месеците март 2020 г., април 2020 г., май 2020 г., декември 2020 г., януари 2021 г., февруари 2021 г., март 2021 г., април 2021 г., май 2021 г., юни 2021 г., юли 2021 г., август 2021 г. и септември 2021 г., заедно с размера на индексация от м.05.2020 г. на основание чл.5.12 от Договор Н- 381/08.2018 г., възлиза на 89 837, 37 лв., която сума е коригирана на 89 440, 21 лв. при проведения в открито съдебно заседание на 11.10.2023 г. разпит на вещото лице. Според експертизата, в размерът на реализираните приходи от дейността на „Ч.“ има намаление на приходите общо за анализираните м.03.2020 г., м.04.2020 г., м.05.2020 г. и м.12.2020 г. спрямо същите месеци на 2019 г., в размер на 92, 62 %. През 2021 г. има намаление на приходите общо за анализираните от м. 01.2021 г. до м.09.2021 г. вкл. спрямо същите месеци на 2020 г., в размер на 35, 57%. Общият размер на фактурираните разходи за консумативи от НДК на „Ч.“ ЕООД по договор Н-381/08.2018 г. за месеците март 2020 г., април 2020 г., май 2020 г., декември 2020 г., януари 2021 г., февруари 2021 г., март 2021 г., април 2021 г, май 2021 г., юни 2021 г., юли 2020 г., август 2021 г. и септември 2021 г. възлиза на 26 074, 87 лв. Общият размер на наредените плащания по така издадените данъчни фактури за консумативи от НДК на „Ч.“ ЕООД по договор Н-381/08.2018 г. за месеците март 2020 г., април 2020 г., май 2020 г., декември 2020 г., януари 2021 г., февруари 2021 г., март 2021 г., април 2021 г., май 2021 г., юни 2021 г., юли 2021 г., август 2021 г. и септември 2021 г., възлиза на 26 074, 87 лв. В производството се приети като доказателсво за въведените противоепидемични мерки: Заповед на Министъра на здравеопазването № РД 01-124/13.03.2020 г.; Заповед на Министъра на здравеопазването № РД-01- 131/17.03.2020 г., ; Заповед № РД 01-139/19.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването; Заповед № РД 01-144/22.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването; Заповед № РД 01-154/26.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването; Заповед № РД 01-168/30.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването; Заповед № РД 01- 169/31.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването; Заповед № РД 01-172/02.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването, Заповед № РД 01-195/10.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването; Заповед № РД 01-197/11.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването; Заповед № РД-01-225/20.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването; Заповед № РД-01-228/21.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването; Заповед № РД-01-243/29.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването; Заповед № РД 01-247/01.05.2020 г. на Министъра на здравеопазването; Заповед № РД-01-249/03.05.2020 г. на Министъра на здравеопазването; Заповед № РД-01-250/05.05.2020 г. на МЗ; Заповеди на Министъра на здравеопазването № РД-01-256/11.05.2020 г. и № РД-01- 259/11.05.2020 г.; Заповед на МЗ № РД 01-263/14.05.2020 г., Заповед на МЗ № РД 01- 268/15.05.2020 г., Заповед на МЗ № РД 01-270/19.05.2020 г. и Заповед на МЗ № РД 01- 272/20.05.2020 г.; Заповед № РД 01-277/26.05.2020 г. и Заповед № РД 01-287/30.05.2020 г. на Министъра на здравеопазването; Заповед № РД-01-677/25.11.2020 г. на Министъра на здравеопазването; Заповед на МЗ № РД-01-718/18.12.2020 г. Заповед № РД-01-20/15.01.2021 г.; Заповед № РД-01-52/26.01.2021 г. на Министъра на здравеопазването; Заповед № РД-01-98/14.02.2021 г. на МЗ; Заповед на М3 № РД-01- 132/26.02.2021 г.; Заповед № РД-01- 168/15.03.2021 г. на МЗ; Заповед на МЗ № РД-01-173/18.03.2021 г.; Заповед № РД-01-194/30.03.2021 г. и Заповед № РД-01-197/30.03.2021 г. на МЗ, Заповед на МЗ № РД-01-220/08.04.2021 г.; Заповед № РД-01-240/16.04.2021 г. на МЗ и Заповед № РД-01-265/23.04.2021 г. на МЗ; Заповед № РД-01-274/29.04.2021 г. на МЗ; Заповед № РД-01- 285/05.05.2021 г. на МЗ и Заповед № РД-01-355/18.05.2021 г. на МЗ; Заповед на МЗ № РД-01-375/27.05.2021 г., Заповед № РД-01-515/21.06.2021 г. на МЗ; Заповед на МЗ № РД- 01-647/29.07.2021 г.; Заповед на МЗ РД-01- 712/19.08.2021 г.; Заповед № РД-01-745/31.08.2021 г. на МЗ; Заповед на МЗ № РД-01- 748/02.09.2021 г.; Заповед на МЗ РД 01-856/19.10.2021 г.; Заповед № РД-01-861/21.10.2021 г. на МЗ; Заповед на МЗ РД 01-890/03.11.2021 г.; Заповед № РД-01-915/09.11.2021 г. на МЗ; Заповед № РД-01-919/10.11.2021 г. на МЗ; Заповед на МЗ № РД-01- 973/26.11.2021 г.; Заповед № РД-01- 991/02.12.2021 г. на МЗ; Заповед № РД-01-110/25.02.2022 г. на МЗ; . Заповед № РД-01-125/09.03.2022 г. на МЗ; Заповед № РД-01-138/17.03.2022 г. на МЗ; Заповед № РД-01-21/21.01.2022 г. на Директора на Столична регионална здравна инспекция; Заповед № РД-01-32/27.01.2022 г. на Директора на СРЗИ се изменя и допълва Заповед № РД-01-21/21.01.2022 г.; Заповед № РД-01- 40/03.02.2022 г. на Директора на СРЗИ; Заповед № РД-01-44/09.02.2022 г. на Директора на СРЗИ; Заповед № РД-01-71/02.03.2022 г. на Директора на СРЗИ. По делото са събрани и гласни доказателства: При разпита си в съдебно заседание от 11.10.2023 г., свидетелят М.Д.Н. заявява, че през периода на КОВИД - пандемията през 2020 г., 2021 г. и началото 2022 г., винаги, когато са били налагани някакви ограничения, заведението ги е спазвало точно по начина, по който са наложени. Действително, съществувала е възможност, когато едно заведение е затворено да работи за доставки по домовете. Ресторант „Ч.“ никога преди КОВИД- пандемията не е работело за доставки по домовете, тъй като храната е много важна, но заведението предлага комплексен продукт - програма, в съответната обстановката. Заведението е работело с много тур - оператори преди КОВИД –пандемията, което не е било възможно по това време. Когато е дошла КОВИД - пандемията се е разрешило да се правят доставки по домовете. Ръководството на ресторанта е преценило, че това е икономически неизгодно и че единствената причина, която може да ги накара да започнат да правят нещо такова, е че това представлява своеобразен вид реклама към клиентите. Свидетелят твърди, когато е имало пълно затваряне на ресторанта, той по принцип не е работил. Работил е в примерно декември 2020 г. Спомня си, че първите три дни, когато били напълно затворени, се опитвали да правят доставки по домовете. Оборотът за тези първи три дни на декември 2020 г. е бил около 600 лева. При което са решили, че тази реклама е прекалено скъпа и са спрели с доставките. През март 2020 г., когато са въведени ограниченията, ресторантът до края на март не е работил изобщо - нито за доставки по домовете, нито по какъвто и да е друг начин. Април месец 2020 г., ресторантът също не е работел. Май месец е било разрешено да работи само терасата, от 06.05.2020 г. нататък. Имало е допълнително въведени ограничения - минимално отстояние между масите, максимален брой хора на една маса, което е намалило капацитета реално дори на терасата с около 50. Тези ограничения са продължили да важат през цялото лято на 2020 г. През 2021 г. е имало ограничение да работят само с 50% от местата и то също се е спазвало. Свидетелят заявява, че ресторант „Ч.“ има един вход, който е откъм бул. „Пенчо Славейков” и един вход, който е от към НДК. Има трети за зареждане, който няма характер на склад (свързан със складовете и кухнята). Входът, който е откъм НДК, минава през едно фоайе, където са тоалетните и след това се влиза в търговската зала, а за входа от улицата откъм бул. „Пенчо Славейков” се влиза директно. Само от ресторанта се контролира достъпа, като НДК не е пречило да контролират този достъп. През входа за зареждане, клиенти никога не са влизали. Възможно е да са влизали служители, като няма забрана за това. При разпита си в съдебно заседание от 11.10.2023 г., на въпроса дали е работило заведението „Ч.“ с клиенти в периода, в който има издадени заповеди от министъра на здравеопазването за ограничения, свидетелката В.С.Б. заявява, че те не са нарушавали заповедите на министъра. Работили са спрямо заповедите. Имало е периоди, в които не са работили. Имало е периоди, в които са работили на 50 %, както е било казано. Имало е периоди, в които са работили само с доставки по домовете. Във всеки период е било различно. Свидетелката М.В.П. заявява, че работи в НДК от 2012 г. В момента заема длъжността ръководител „Отдел Сграден фонд”. Познава ресторант „Ч.“, тъй като в нейния ресор е сектор „Наеми”, който се занимава с договорни отношения на наемателите. Ресторантът има три входа, два, от които са напълно самостоятелни. Единият е през административната сграда, но се ограничава от 12 часа през нощта до 05 сутринта. Другите входове са напълно самостоятелни и обслужват ресторанта 24 часа в денонощието 7 дни в седмицата, изцяло самостоятелни за ресторанта. Има предвид всичките три входа са неохраняеми. Няма портиер, няма охрана, няма ограничителен режим на достъп. По никакъв начин НДК не е ограничил нито един от своите наематели, включително и ресторант „Ч.“, до обектите, които наемат. Ограничавали са дейността си във връзка със заповедите на министъра на здравеопазването. В момента, в който е настъпила епидемичната обстановка и министърът на здравеопазването е издал заповед, която касаела всички търговски обекти в страната и е била публикувана тази заповед на страницата на Министерство на здравеопазването, НДК е издало вътрешна заповед, в съответствие със заповедта на министъра, която регламентира вътрешната дейност или дейността вътре в двореца, включително една от точките е била, на тази заповед, да бъдат уведомени всички наематели и търговски обекти в сградите на НДК, за издадената заповед на министъра. Това, което е издало НДК е заповед да бъдат те уведомени за заповедта на министъра. Поради това са били уведомени всички наематели, че има издадена заповед на министъра, с която те трябва да се запознаят. ОТ ПРАВНА СТРАНА: Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК., чиято допустимост е възприета от съда с проекта-Доклада по делото. По този иск, за разлика от всички останали искове, основанието на иска не е индивидуализиращ белег, а силата на пресъдено нещо има по-широки обективни предели. Когато е уважен отрицателен установителен иск, правото, което е било негов предмет, се отрича, без оглед на някакво конкретно определено правопораждащо основание. Поради това, докато отхвърлените осъдителни, конститутивни и положителни установителни искове могат да бъдат предявени със същия петитум, но въз основа на ново основание, без да има значение кога то е възникнало, ответникът по уважен отрицателен установителен иск може да предяви нов иск за правото, което е било съдебно отречено, само ако го основе на факт, възникнал след приключване на устните състезания по делото, по което е било постановено влязлото в сила съдебно решение. (В този смисъл е Тълкувателно решение от 27.11.2013 г. по тълк.д. № 8/2012 г., ОСГТК.). Разпределението на доказателствената тежест при предявения иск се определя от въведените в процеса твърдения на страните, които са обуславящи за съществуването или за отричането на претендираните права на страните. За производството няма спор, че между страните съществува облигационна връзка, обективирана в сключен помежду им Договор за наем № Н-00381/01.08.2018 г., съгласно който „Н.Д.К.-КОНГРЕСЕН ЦЕНТЪР СОФИЯ“ ЕАД, в качеството му на наемодател, се е задължил да отдаде на „Ч.” ЕООД, в качеството му на наемател, за временно и възмездно ползване Помещение, подробно описано в договора находящо се на етаж -I в административната сграда на НДК, на адрес: гр. София, район „Триадица”, пл. „България” №1. Съгласно т. 1.2.2 от Договора Наемодателят се е задължил спрямо Наемателя да осигури нормално и спокойно ползване на Помещението от Наемателя съобразно с уговорените предназначение и срок, за периода на действие на този договор, както и да осигури на служителите на наемателя непрекъснат свободен достъп до имота през всички съществуващи негови входове/изходи; да осигури на доставчиците на наемателя достъп до имота през северния вход за снабдяване, а при необходимост и през южния вход/изход; да осигури на гостите на заведението непрекъснат свободен достъп до имота през южния вход/изход; достъпът на клиенти през северния вход, който е към зали 11, 12, 13 и 14. е свободен през периода от 9, 00 ч. до 24, 00 ч. (т. 1.2.3 от Договора). Наемателят се е задължил спрямо Наемодателя да използва Помещението като ресторант с обслужващи помещения, да заплаща Наемната цена и всички други суми, дължими на Наемодателя съгласно този Договор пълно, точно и в срок, както и да изпълнява всички свои задължения в съответствие с разпоредбите и условията на Договора (т. 1.3.2 и т. 1.3.3 от Договора). Договорът е влязъл в сила, считано от 01.08.2018 г. и е сключен за срок от 01.08.2018 г. до 31.07.2028 г. - за 10 години (т. 4.1 и т. 4.2 от Договора). В т. 5.1 от Договора е посочено, че общата месечна наемна цена е 5 783, 55 лв. без включен ДДС, в т.ч. 3 250 лева за търговска площ, 1 380 лева за складова площ, 445, 55 лева за тераса и подход, 103 лева за паркоместа и 605 лева за рекламна площ, като през периодите 15 октомври - 15 април Наемателят не дължи частта от наемната цена за терасата и външния подход, т.е. през тези периоди общата месечна наемна цена е в размер на 5 338 лева без включен ДДС (т. 5.2 от Договора). Наемната цена не включва ДДС, който страните са уговорили, че ще бъде начисляван от Наемодателя върху Наемната цена и заплащан от Наемателя (т. 5.3 от Договора). Наемната цена се заплаща от Наемателя авансово от 1-во до 15-то число на всеки календарен месец за месеца, за който се дължи, по банков път (т. 5.4 от Договора). Двете страни са се споразумели, че всяко едно извършено плащане от страна на Наемателя, възникнало по силата на настоящия договор, се отнася за погасяване на най-старото изискуемо и ликвидно задължение на Наемателя, независимо от посоченото основание в документа за плащане (т. 5.6 от Договора). Наемната цена не включва консумативните разходи за електричество, топла и студена вода, както и всички други консумативи, свързани с оперирането на Помещението, които са за сметка на Наемателя (т. 5.7 от Договора). Считано от датата на предаване на държането по настоящия договор до обратното предаване, Наемателят неотменимо се е задължил да плаща 4.52 % (приспадащата му се част съгласно наетата площ) от дължимата такса „смет“, която се начислява за Сградата, в която се намира Помещението. Плащането се извършва в 10-дневен срок след получаване на фактура от Наемодателя към Наемателя (т. 5.9 от Договора). Наемателят се е задължил да заплаща консумативните разходи в срок от 5 дни, считано от уведомлението от страна на Наемодателя, включително и за периода между Датата на предаване и Датата на откриване (т. 5.10 от Договора). Съгласно т. 10.3 от Договора при провеждане на важни мероприятия от държавен и правителствен характер и важни международни прояви, дни на национален траур и други подобни и ако това наложи промени в изпълнението на настоящия договор, страните са се съгласили, че няма да имат претенции една към друга докато траят тези събития и ще се съобразят с поведението си. В процеса не се твърди облигационната връзка между страните да е прекъсната. Не се ангажират и доказателства за изменения в уговорките им за процесния период. Спорни в производството се явяват въпросите, касаещи възникването (пълно или частично) на задълженията по наемното правоотношение за периодите м. март 2020 г. – м.05.2020 г.; м.12.2020 г.; от м.01.2021 г. до м.09.2021 г., както и за м. 01 и м.02.2022 г., като недължимостта на наемната цена според ищцовата страна се извежда от разпоредбите на чл. 306, ал.4 от ТЗ. В тази връзка, основаните твърдения са обосновани с тезата, че в резултат на въведените в държавата противоепидемични мерки наемателят на търговския обект е бил ограничен в някои периоди напълно, а в други частично, да ползва наетия имот по договореното предназначение (като ресторант), което през тези периоди означава неизпълнение от наемодателя на основните негови задължения по договора за наем, споменати в разпоредбите на т. 1.2.2 и т. 1.2.3. Твърди се, че през съответните периоди е настъпила пълна или частична невъзможност за страните да изпълняват своите задължения по договора за наем. Във връзка с горното и по спорните въпроси, съдът намира, следното: С договора за наем на вещ наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно ползване, а наемателят - да му плати определена цена (чл. 228 ЗЗД). Договорът е двустранен, консенсуален, неформален, комутативен и възмезден. Повечето задължения на страните по договора за наем са с продължително изпълнение (наемодателят предоставя вещта, а наемателят е длъжен да я ползва по предназначение за целия период на договора). Договорът за наем е уреден в закона за задълженията и договорите (ЗЗД), който намира приложение както в отношенията между физическите лица, така и при юридическите лица – търговци. Търговският закон не съдържа специални норми относно сключването на договор за наем между търговци, като препраща към общата разпоредба на ЗЗД. С оглед договорната свобода между страните е налице възможност да бъде уговорена форсмажорна клауза, която да урежда при какви точно извънредни обстоятелства страните може да не изпълняват – пълно или частично задълженията си по договора. В случай, че такава клауза не е налице, страните могат да се ползват на наличието на форсмажор (непреодолима сила), като се позоват на приложимия правен ред. Безспорно, на 13.03.2020 г. в България е обявено извънредно положение на основание чл. 84, т. 12 от Конституцията. Разпространението на вируса COVID – 19 и мерките, предприемани в световен и български мащаб за ограничение на последствията от коронавирус, в това число наложените ограничения и забрани, част от които рефлектират върху изпълнението на частно-правни задължения. В извънреден брой от 24.03.2020 г. в “Държавен вестник“ е обнародван Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. Повечето от неговите норми влизат с обратна сила още от 13 март 2020 г, а всички останали от 24.03. 2020 г. Законът се прилага до отмяна на извънредното положение. Съгласно чл. 6 на Закона от 24.03.2020 г. за срока от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение спрат да текат редица срокове (процесуални срокове по висящи съдебни, арбитражни, административни и изпълнителни производства, с предвидените изключения в закона); давностните и други срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните субекти, с изключение на сроковете по Наказателния кодекс и Закона за административните нарушения и наказания; сроковете за изпълнение на указания, дадени от административен орган на страни или участници в производства. Със ЗИД от 9.04.2020 г. приложното поле на чл.6 значително е стеснено като е предвидено, че до отмяната на извънредното положение при забава за плащане на задължения на частноправни субекти, длъжници по договори за кредит и други форми на финансиране (факторинг, форфетинг и други), предоставени от банки и финансови институции по чл. 3 от Закона за кредитните институции, включително когато вземанията са придобити от други банки, финансови институции или трети лица, и по договори за лизинг, не се начисляват лихви за забава и неустойки, задължението не може да бъде обявено за предсрочно изискуемо и договорът не може да бъде развален поради неизпълнение, както и не може да бъдат изземвани вещи. Като резултат, след промяната на чл. 6 последиците при забава на плащане се възстановяват за всички останали задължения, чиято изискуемост е настъпила междувременно, а именно за комунални сметки (ток, парно, вода), задължения по договор за наем, задължения по договор за заем, както и задължения за заплащане на предоставени стоки и услуги в търговския оборот. Наред с изложеното, ноторно известно, а и установено от данните по делото е, че със Заповед на МЗ РД 01-124/13.03.2020 г., т. 1.1. се установява, че се въвеждат противоепидемични мерки, с които се преустановяват посещенията на ресторанти. Видно от т. 1.1, изр.2, на ресторантите се разрешават доставки на адрес при строго спазване на противоепидемичните мерки. Със Заповед на МЗ РД 01-131/17.03.2020 г. се допълва предходната заповед, като не допуска събирането на повече от двама възрастни хора на открити и закрити обществени места. Със Заповед на МЗ РД 01-139/19.03.2020 г., се допълват предходните две заповеди, като се уточнява, необходимостта от спазване на дистанция. С МЗ РД 01- 144/22.03, 2020 г. се разпорежда в обектите за бързо хранене да не се допуска консумация на място. Със Заповед на МЗ РД 01-154/26.03.2020 г., се удължава срока на въведените противоепидемични мерки със заповедите, цитирани в т.2.1 от отговора. Със Заповед на МЗ РД 01-168/30.03.2020 г. се допълва предходната заповед, като се задължават всички лица, които се намират на открити и закрити обществени места да имат поставена защитна маска за лице. С последващата Заповед МЗ РД 01- 169/31.03.2020 г. се отменя предходната заповед. Със Заповед на МЗ РД 01-195/10.04.2020 г. се удължава срока на въведените противоепидемични мерки до 13.05.2020 г. Със Заповед МЗ РД 01-197/11.04.2020 г., се задължават всички лица, които се намират на открити и закрити обществени места да имат поставена защитна маска за лице. Със Заповед МЗ РД -01-225/20.04.2020 г. частично се отменя т.7 от Заповед на МЗ РД 01-124/13.03.2020 г. Със Заповед МЗ РД - 01- 228/21.04.2020 г. се допълва т.7а и 7б, отнасящи се до извършване на определени медицински дейности и процедури. Със Заповед на МЗ РД 01- 243/29.04.2020г. се урежда реда за възстановяване на имунизациите и други медицински дейности. Със Заповед МЗ РД 01-247/01.05.2020 г. се променя съдържанието на т. 9, според която всички лица, които се намират на отрити обществени места, са длъжни да спазват социална дистанция и противоепидемични мерки. Със Заповед МЗ РД 01-249/03.05.2020 г. се допуска посещения на ресторанти, при разполагане на масите по начин осигуряващ не по-малко от 2, 5 метра между тях и не повече от четири лица на маса или на едно семейство /от 06.05.2020 г./. Със Заповед МЗ РД 01-250/05.05.2020 г. думите „2, 5 метра“ се заменя с „1, 5 метра“. Със следващите две заповеди на МЗ РД 01-256/11.05.2020 г. и РД 01-259/11.05.2020 г. се допуска посещения на културни събития, съответно упражняване на спортове. Със Заповед на МЗ РД 01-263/14.05.2020 г., Заповед на МЗ РД 01- 268/15.05.2020 г., Заповед на МЗ РД 01-270/19.05.2020 г. и Заповед на МЗ РД 01- 272/20.05.2020 г. не се разрешават посещения на ресторанти за периода до 14.06.2020 г. Със Заповед на МЗ РД 01-277/26.05.2020 г. и Заповед на МЗ РД 01- 287/30.05.2020 г. се разрешава, считано от 01.06.2020 г., посещения на ресторанти. Със Заповед на МЗ РД 01-289/02.06.2020 г. се променя датата от 01.06.2020 г. на 02.06.2020 до 14.06.2020 г. Със Заповед на МЗ РД 01-677/25.11.2020 г. от 28.11.2020 г. до 21.12.2020 г. се преустановява посещението на заведения за хранене по смисъл на чл.124 от Закона за туризма. Допускат се доставки или вземане на храна за дома и офиса. Със Заповед на МЗ РД 01-718/18.12.2020 г. се удължава срока на въведените противоепидемични мерки до 31.01.2021 г. Със Заповед на МЗ РД 01-52/26.01.2021 г. се удължава срока на въведените противоепидемични мерки до 30.04.2021 г., като от 01.03.2021 г. се допуска посещения в заведения за хранене и развлечения., при използване на 50% от капацитета им, отстояние 1, 5 метра между облегалките на столовете и носене на защитни маски за лица от персонала. Със Заповед на М3 РД 01-132/26.02.2021 г., считано от 01.03.2021 г. се променя изискването за посещения в заведение, к а т о се допуска използване на не повече от 50% от капацитета на заведението и не повече от 6 човека на маса, както и се ограничава работното време от 06.00 до 23.00ч. Със Заповед на М3РД 01-173/18.03.2021 г. се преустановява, считано от 22.03.2021 г. посещения на заведения за хранене по смисъла на чл.124 от Закона за туризма. Допускат се доставки и вземане на храна от дома и офиса. Със Заповед на М3 РД 01-194/30.03.2021 г., и Заповед на М3 РД 01- 197/30.03.2021 г. за периода от 01.04.2021 г. до 30.04.2021 г. се допуска посещения в заведения за хранене и развлечения само в откритите им площи, при ограничено работно време. Със Заповед на МЗ РД 01-220/08.04.2021 г. за периода от 12.04.2021 г. до 30.04.2021 г. се допуска посещения в заведенията за хранене при използване на не повече от 50% от капацитета им. Със Заповед на МЗ РД 01-274/29.04.2021 г. за периода от 01.05.2021 г. до 31.05.2021 г. се допуска посещения в заведенията за хранене при използване на не повече от 50% от капацитета им. Със Заповед на МЗ РД 01-375/27.05.2021 г. за периода от 01.06.2021 г. до 31.07.2021 г. се допуска посещения в заведенията з а хранене при използване на не повече от 50% от капацитета им. Със Заповед на МЗ РД 01-647/29.07.2021 г. за периода от 01.08.2021 г. до 31.08.2021 г. се допуска посещения в заведенията за хранене при използване на не повече от 50% от капацитета им. Със Заповед на МЗ РД 01- 712/19.08.2021 г. от 20.08.2021 г. се допуска въведената противоепидемична мярка да не се прилага при условие, че 100% от персонала е ваксиниран или разполага с отрицателен резултат от проведено изследване за COVID-19. Със Заповед на МЗ РД 01- 745/31.08.2021 г. за периода от 01.09.2021 г. до 10.09.2021 г. се допуска посещения в заведенията за хранене при използване на не повече от 50% от капацитета им, в случай че заведенията н е могат да осигурят ваксиниран персонал или такива, разполагащи с отрицателен резултат от проведено изследване за COVID-19. Със Заповед на МЗ РД 01- 748/02.09.2021 г. за периода от 07.09.2021 г. до 31.10.2021 г. се допуска посещения в заведенията за хранене в часовия интервал от 07.00 до 23.00 ч., при спазване на отстояние от 1, 5 м. и не повече от 6 души на една маса, като тези мерки не се прилагат в случай че заведенията осигурят ваксиниран персонал или такива, разполагащи с отрицателен резултат от проведено изследване за COVID-19. Със Заповед на МЗ РД 01-856/19.10.2021 г., считано от 21.10.2021 г. се преустановяват посещения на заведения за хранене по смисъла на чл. 124 от Закона за туризма за периода, освен в случай че заведенията осигурят ваксиниран персонал или такива, разполагащи с отрицателен резултат от проведено изследване за COVID-19. Със Заповед на МЗ РД 01- 973/26.11.2021 г. за периода от 01.12.2021 г. до 31.03.2022 г. се преустановяват посещения на заведения за хранене по смисъла на чл. 124 от Закона за туризма за периода, освен в случай че заведенията осигурят ваксиниран персонал или такива, разполагащи с отрицателен резултат от проведено изследване за COVID-19. Със Заповед РД-01-21/21.01.2022 г. на Директора на СРЗИ от 27.01.2022 г. се ограничава 50 % от капацитета на заведенията за хранене по смисъла на чл.124 от Закона за туризма, при спазване на подхода „Зелен сертификат“. Със Заповед РД-01-32/27.01. 2022 г. на Директора на СРЗИ се ограничава работното време на ресторантите от 06.00 до 22.00 ч. Със Заповед РД-01-44/09.02. 2022 г. на Директора на СРЗИ, противоепидеминчите мерки се удължават от 10.02.2022 г. като се ограничава 50 % от капацитета на заведенията за хранене по смисъла на чл.124 от Закона за туризма, при спазване на подхода „Зелен сертификат“. Предвид изложеното, следва да се приеме, че във връзка с епидемията от COVID-19 е настъпил форсмажор – както във връзка с разпространението на вируса, така и поради наложените забрани и ограничения от страна на компетентните държавни органи. Т.е. налице е през посочените по-горе периоди, на непреодолима сила като това е непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на договора. В този смисъл са и държавните актове, които също представляват непреодолима сила по смисъла на чл.306 от ТЗ. Според общите принципи на облигационното и търговското право длъжникът винаги отговаря за това, че не е изпълнил задължението си по сключен договор, освен ако докаже, че това се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина. Една от тези освобождаващи длъжника от отговорност причини е непреодолимата сила (т.нар. форсмажор). При доказана обективната невъзможност по една търговска сделка, изпълнението на непарични задълженията и на свързаните с тях насрещни задължения се спира до отминаване на непреодолимата сила. Тоест, всички срокове, свързани с невъзможните за изпълнение задължения, не текат. Не следва да се изпълнява както невъзможното задължение, така и насрещното задължение за заплащане на парична сума. Не така обаче стоят нещата, ако в една сделка непаричното задължение е възможно, но този който трябва да плати съответната цена е в невъзможност или е затруднен да го направи. Т.е. обявеното извънредно положение не се отразява еднакво на съществуващите наемни правоотношения. Това е така предвид различните житейски ситуации, а ЗЗД повелява, че договорите имат силата на закон за тези, които са ги сключили. В този смисъл, всеки договор за наем подлежи на индивидуално изследване, доколкото съдържанието им зависи от това, което страните са договорили. Основните престации по Договор за наем касаят задължението на наемодателя да предостави на другата страна – наемател, за временно и възмездно ползване една движима вещ или недвижим имот срещу задължението на наемателя да заплати възнаграждение на наемодателя. Обичайно това възнаграждение се уговаря като ежемесечно парично плащане. Сама по себе си, непреодолимата сила не е основание за неизпълнение на задължението по договора за наем, тя би могла да доведе до временно спиране на изпълнението за периода на непреодолимата сила – извънредното положение. Това означава, че задължението за плащане на цената не е прекратено, а би могло само временно да бъде отложено. Т.е. то продължава да бъде дължимо и не освобождава наемателя от него. В този смисъл следва да се посочи също така, че извънредното положение не винаги е основание за спиране на изпълнението по договор за наем. Това е така, тъй като настъпването на непреодолима сила зависи от конкретните обстоятелства за всеки един отделен договор. Ноторен факт е, че в ситуацията на извънредно положение в резултат на Ковид, са засегнати различни групи търговци и физически лица. На практика обаче не всички търговски дейности са затворени - основно засегнати са работещите в туристическия и ресторантьорския бизнес и някои от наемателите на обекти в търговски центрове. Много бизнес сектори са разрешени и дейност в тях е можела да бъде осъществявана при спазване на необходимите санитарно- хигиени изисквания. Законът изисква, за да е налице непреодолима сила изпълнението на договора за наем да е станало невъзможно. Безспорно, задължението за плащане на наемната цена е винаги възможно, като по отношение отдаването под наем следва да се посочи, че независимо от епидемията, в резултат на посочените по-горе заповеди, развиващи стопанска дейност са банкови и застрахователни офиси, магазини за хранителни стоки и аптеки, търговски обекти разположени извън търговски центрове, затворени търговските сгради, в които се отдават под наем офис помещения, наемите за жилищни нужди. Невъзможността на търговци да изпълняват дейността си, поради забраните за работа на търговските обекти, безспорно води до намаляване или преустановяване приходите им за периода на извънредното положение. Практически се забранява пълноценното използване на помещенията, за които се дължи наем. Доколкото задължението на наемателите за плащане на наем е парично, те не могат да се позоват на форсмажор, но нормативно установено с изрична разпоредба в ТЗ е, че докато има форсмажор се спира изпълнението на страните по договора. Когато обаче за наемодателят няма пречка да предостави съответните помещения, но на наемателя е забранено да ги ползва, нещата са по-различни. Това е така, тъй като не са налице предпоставките за спиране по смисъла на чл. 306 ТЗ, т.е. липсва обективна невъзможност пред изпълнението на непаричното задължение. В действителност, в тази хипотеза съществуването на договора за наем може да постави търговеца в изключително тежко състояние, макар и изпълнението да е все още възможно. В тези случаи, защита на наемателя е друга. Той може да се позове на стопанската непоносимост, уредена в чл.307 от ТЗ, която е възможно средство за защита от твърде обременителния, разорителен договор за наем. Друг способ за решаване на възникнал правен спор, по отношение на заплащане на наемната цена при действие на извънредно положение, е постигане на споразумение между наемателя и наемодателя като са възможни различни решения – намаляване на наемната цена за определен период, разсрочване на задължението или опрощаване на задължението за периода на извънредно положение и т.н. В случая по делото липсват данни, както за прекъсване на облигационната връзка между страните, така и за нейното изменение в частта, касаеща формиране размера и заплащане на наемната цена. Няма спор също така, че ответното дружество в качеството си на наемодател е представил за временно и възмездно ползване обекта, предмет на процесния договор. Според характеристиките му обектът не е част от площ, находяща се в Търговски център (тип МОЛ), а е част от административна сграда, чието предназначение е конферентен център. Анализът на ограничителните мерки въведени със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, съответно - заповедите на МЗ и СРЗИ, сочи, че достъпът до сградата на наемателя не е бил ограничен (в този смисъл са и свидетелските показания). Протовоепидемичните мерките обаче пряко касаят вида дейност, осъществявана от ищеца. От събраните по делото гласни доказателства безпротиворечиво се установява, че ответникът не е ограничавал достъпа на наемателя си до обекта на наемното правоотношение за процесния период. Поведението на последния е съобразено със собственото му възприятие и изпълнение на наложените мерки. Отказът от преструктуриране на дейността – под формата на разрешените с актовете на властта доставки за дома, също е въпрос на личната преценка на ищцовото дружеството. При тези данни, обективна невъзможност за изпълнение задълженията на наемодателя не може да бъде изведена, а това води до липсва основание за спиране на насрещните задължения по процесния договор в условията на форсмажор. В този смисъл, задълженията на наемателя по заплащане на наемната цена и разходи във връзка с ползването на обекта освен, че се явяват възникнали, са съществуващи и дължими за процесния период, като за ищеца липсва пpичинa дa нe изпълнява ангажиментите си в срок, въпpeĸи, чe не е имал дeйнocт. В свое обобщение, изложеното обосновава извод в посока неоснователност на иска – сумите за заплащане на наем и консумативи през процесния период се явяват дължими, поради което същият следва да бъде отхвърлен. ПО РАЗНОСКИТЕ: При този изход на делото и съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплатят на ответника направените по делото разноски общо в размер на 7 920 лева, от които: 1.) Депозит за вещо лице – 900 лв; 2.) възнаграждение за процесуално представителство и защита – 7 020 лева с ДДС. Водим от горното, СЪДЪТ