Решение № 5891 от 4.6.2022 г. на Софийски районен съд по дело № 33103/2021 г.

Производството е по реда на чл. 235 ГПК. Образувано е по искова молба, уточнена с молба от 25.06.2021 г. (на лист 19 от делото) на ЦВ. В. КР. срещу В. М. Д., с която са предявени претенции за ограничаване на родителските права на ответницата по отношение на малолетния син на страните КЦ К., роден на 16.06.2017 г. В исковата молба се твърди, че ответницата била възпитана и амбициозна жена, но след развитието на бременността през 2016 г. започнала да страда от чести прояви на депресия и силна тревожност. Твърди се, че ответницата в определени моменти е много привързана и грижовна към детето, а в други е твърде пасивна и не полага адекватни грижи за сина си. Поради това грижите били поемани изцяло от ищеца и неговите родители със спорадична помощ от майката на ответницата. Твърди се, че ответницата имала опасно за детето поведение, защото често си внушавала, че са му нужни медицински интервенции, които не са необходими, разваляла дневния режим на детето, невъзможност за контрол на поривите на детето. Излагат се твърдения, че ответницата страда от тежки пристъпи на депресия, при които не може да се грижи за себе си, а още по-малко – за дете. В законоустановения срок е подаден отговор от ответницата – В. М. Д., с който предявеният иск се оспорва по основание, като се твърди, че ищецът представя едностранно състоянието на ответницата. Излагат се твърдения, че състоянието на ответницата е било влошено от следродилна депресия, както и поради това, че ищецът не е оказвал помощ като родител, тъй като е бил твърде зает с работа, а след това е изолирал ответницата и е ограничавал социалните контакти. Твърди се, че майката на ищеца имала поведение на неглижиране и тормоз на ответницата, което било толерирано от ищеца. Излагат се твърдения, че тезата за ненужно лечение на детето е провокирана именно от майката на ищеца. Сочи се, че ищецът сам бил взел детето си, за да го гледа при своите родители, и ограничавал контактите на ответницата с него. Твърди се, че поведението на ответницата не поставя детето в риск, поради което се иска отхвърляне на иска. В съдебното заседание ищецът поддържа иска, в писмени бележки подробно обосновава защо състоянието на психиката на ответницата не позволява да полага адекватно грижи за дете. С писмените бележки са представени и писмени доказателства, които не могат да се вземат предвид от съда като подадени след края на устните състезания. Ответницата поддържа, че искът не следва да се уважава, тъй като към момента не представлява опасност за детето си. Представя и писмени бележки, в които допълва становището си, като коментира съдържанието на комплексната експертиза по делото. Контролиращата страна поддържа неоснователност на иска, тъй като в интерес на детето е да запази комуникация и с двамата си родители. Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа обстановка: От представено на лист 9 от делото Удостоверение за раждане от 22.06.2017 г. на Столичната община, район „Оборище“, малолетният КЦ К., с ЕГН: ••••••••••, е дете на страните по делото – В. М. Д., с ЕГН: ••••••••••, и ЦВ. В. КР., с ЕГН: ••••••••••. Съгласно представен на лист 11 от делото Епикриза на УМБАЛ „Александровска – София, от 27.04.2018 г. ответницата В. М. Д. е постъпила в клиниката по психиатрия на същата болница за лечение на депресивно разстройство, което е било в тежък епизод с психотични симптоми. Установена е сериозна тревожност при ответницата и желание да остане постоянно под медицинско наблюдение. Депресията е свързана със скорошното раждане от ответницата, като същата е била направила опит за самоубийство. Съгласно представен на лист 10 от делото Амбулаторен лист за преглед от 25.01.2019 г. на д-р Асен Карадалиев, от който се установява, че фиксацията на ответницата към грижите за детето до степен на натрапчива тревожност е продължила и към този момент. Съгласно представен на лист 51 – 52 от делото Социален доклад от 09.08.2021 г. на Дирекция „Социално подпомагане“ – Младост, детето на страните КЦ К. се отглежда основно от ищеца – неговия баща, като същият изразява съмнения относно способностите на ответницата да отглежда детето, като ищецът към този момент полага грижи и за ответницата, и за детето. Съгласно представен на лист 101 – 102 от делото Социален доклад от 15.02.2022 г. на Дирекция „Социално подпомагане“ – Сердика, ответницата живее в жилище под наем с добри условия за отглеждане на дете в кв. „Т“ в София, като ответницата се оплаква от ограничени контакти със сина си. В съдебното заседание на 07.04.2022 г. (на лист 132 от делото) ищецът в личното си изслушване заявява, че поведението на ответницата се е променило в хода на делото, като в началото му тя е била много зависима от помощта на ищеца, което според него не позволява добри грижи за детето. Дава информация за леки логопедични дефицити при детето, които опитва да преодолее. Ответницата при личното си изслушване в същото заседание заявява логистични проблеми при отглеждане на детето, поради това, че няма автомобил, а живее в другия край на София спрямо дома на детето, поради което не може да го взема достатъчно рано. В съдебното заседание на 07.04.2022 г. (на лист 130 – 131 от делото) е изслушано заключението на допуснатата комплексна психологическа и психиатрична експертиза (в писмен вид на лист 106 – 125 от делото), съгласно което ответницата страда от депресивно разстройство, проявило се след раждането на детето, което се проявява периодично с хипохондрични симптоми за детето, като в момента на изследването ответницата е в ремисия и не показва промени в поведението, което биха навредили на детето, но ако депресията се обостри, това е възможно. Разстройството може да се контролира от роднините на ответницата и психиатър. Установено е, че синът на страните е привързан и към двамата си родители и няма установени проблеми при общуването с тях, но и двамата родители показват „мек“ стил на родителстване, който не е задължително най-добър за детето, което показва известни тенденции да се налага на родителите. Установява се желание на ответницата да бъде подпомагана при грижите за детето. Ако ответницата е в депресивен епизод, тя би загубила контрол върху детето, което предвид неговата възраст от 5 години не е възможно детето само да преодолее. Със социален доклад от 13.04.2022 г. (на лист 148 – 149 от делото) Дирекция „Социално подпомагане“ Сердика е препоръчало за майката възможни социални услуги при ЦОП „Славейков“ – програми за повишаване на родителски капацитет, и при Фондация „Асоциация Анимус“ – София – също. Останалите документи по делото – психологическа консултация от април 2022 г. и нотариални актове, нямат отношение към неполагане на грижи за детето от страна но ответницата, и няма да се вземат предвид. Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна страна: Съдът ще разгледа делото само по предявената претенция за ограничаване на родителски права по чл. 131 СК, доколкото искът за определяне най начин на упражняване на родителски права – чл. 127, ал. 2 СК, е отделен от съда в отделно производство, тъй като се разглежда по друг процесуален ред – без участие на прокурор – вж. чл. 133 СК. Съгласно чл. 131, ал. 1 СК родителските права на един от родителите се ограничават, когато поведението на родителя представлява опасност за личността, здравето или възпитанието на детето, или когато поради психично заболяване родителят не може да полага грижи за детето и да упражнява родителските си права. Ограничаването на родителските права е в известна санкция за родителя, но то не зависи от вината на този родител, тъй като съгласно чл. 3, т. 3 ЗЗДет по всички въпроси относно грижите за детето, съдът се ръководи от интересите на детето, а не на родителите. Въпреки това, доколкото ограничаването на родителските права е мярка различна и доста по-тежка от предоставянето им за упражняване по чл. 127, ал. 2 СК, съдът не може да ограничава родителските права само поради това, че един от родителите полага по-добри или качествени грижи за детето. На първо място хипотезата по чл. 131, ал. 2 СК по делото не се установи – ответницата може да упражнява родителските права над детето си, да взема решения за лечението му и избор на учебно заведение, полага грижи за прехраната и отглеждането на сина си, докато той е при нея, поради което не може да се каже, че ответницата изобщо не е в състояние да упражнява родителските права над детето цялостно или да упражнява някои от тези родителски права. Второто основание за ограничаване на родителските права – че поведението на ответницата създава риск за развитието или здравето на детето, също не се доказва. Не са налице данни ответницата да е поставила сина си в риск. Хипотетично такава възможност може да съществува при пристъп на депресия, но кога и как такъв би могло да настъпи не е сигурно по делото и превантивни мерки могат да се вземат при определяне на начина на упражняването на родителските права с определяне на подходящ режим за контакти, а не чрез ограничаване на тези права. В заключение по делото е установено, че ответницата страда от поведенческо разстройство, което би могло да затрудни полагането от нея на грижи за детето, но доколкото детето към момента постоянно живее с баща си, този риск е минимален и може да се контролира при правилно разпределяне на грижите за детето. Поради това искът за ограничаване на родителските права следва да се отхвърли като неоснователен, а как да се упражняват те и в какъв времеви порядък, е компетентен да реши съдът в производството по чл. 127, ал. 2 СК за определяне на начин на упражняване на родителските права. Рискът, който ответницата евентуално създава за детето е на първо място хипотетичен, а и не в достатъчна степен сериозен, за да може да се стигне до ограничаване на родителските права, а не въпросът да бъде решен с определяне на подходящ режим на лични контакти. Относно разноските: При този изход на спора съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има ответницата, която е направила такива за депозит за експертиза от 350 лева (на лист 91 от делото), и за адвокатски хонорар по договор на лист 144 от делото в размер на 700 лева, като договорът съдържа разписка за плащане в брой. На ответницата следва да се присъдят 1050 лева. Така мотивиран, Софийският районен съд, 37. състав,