РЕШЕНИЕ

гр. Плевен, 20.02.2018год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Плевенски районен съд, VII-ми граждански състав, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗОРНИЦА БАНКОВА при секретаря Поля Цанева, като разгледа докладваното от съдията Банкова гр.дело №7381 по описа за 2017г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Искове с правно основание чл. по чл.261, ал.1 и чл.262 от КТ.

Пред ПлРС е депозирана искова молба от Т.Н.Т. против „в.-Н.”, ЕООД, гр. Плевен, представлявано от Т.Н.Т., с която се твърди, че страните са се намирали в трудовоправни отношения, като ищецът е заемал длъжността „охранител“, по силата на трудов договор, сключен на 25.07.2014г.Твърди се, че трудовият договор е прекратен, считано от 04.10.2015г.Твърди се, че в договора е посочено, че сключен за непълно работна време-4 часа дневно.Твърди се, че съгласно месечните графици е давала 15 и 17 дневни и нощни дежурства по 12 часа всяко, с почивка от два дни след това.Твърди се, че работодателят не е изплатил възнаграждение за нощен труд в размер на 4096лв. за периода 25.07.2014г до 04.10.2015г. и за положен извънреден труд в размер 775, 68лв. за периода 25.07.2014г до 04.10.2015г. и за работа в празнични дни. С определение от 15.02.2018г. е допуснато изменение на предявените искове, както следва за нощен труд 149лв., а за извънреден труд и празнични дни-3956, 67лв.Моли съда, да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати посочените суми, ведно със законната лихва, считано от датата на ИМ.Претендират се разноски.

Ответникът „В.” ЕООД •••, оспорва предявените искове по размер. Признал е исковете за извънреден труд в размер на 775, 68лв. и за 256, 50лв. за нощен труд.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

Не е спорно между страните, че ищцата е работила при ответника на ТД на длъжност “охранител“ за периода 25.07.2014г.-04.10.2015г. по силата на ТД№6185/25.07.2017г., с месечно ТВ 170лв., а от 01.01.2015г. по 180лв. Не са представени доказателства кога и на какво основание е прекратен ТД. Не се спори по основателността на претенциите, а само по отношение на техния размер.

По предявения иск по чл.261 от КТ.

В молбата се претендира заплащане на нощен труд в размер на 149лв., след направеното изменение.С оглед тежестта за доказване за полагане на този труд е разпитан свидетел и изготвена СИЕ, изискани са графиците от Военно-окръжна прокуратура, тъй като е образувано досъдебно производство.ВЛ е извършило проверка по ведомостите и графиците, не са били установени налични за м.07.2014г., м.08.2014г., м.11.2014г.За нощния труд ВЛ е посочило, че са отразени неплатени часове нощен труд 596 часа на стойност 149лв.Свидетелят П.Д., е посочил, че също е работил при ответника за посочения период на същата длъжност.Посочва, че е имало графици за нощния труд и е бил поне 50 процента от положения труд.Посочва, че е видял отново графиците, на които са се подписвали, при военния прокурор, тъй като работодателят е отказал да му ги даде.

Така изготвеното заключение не е оспорено от страните и съдът го кредитира като обективно и компетентно. С оглед на това, се налага извод, че иска за нощния труд се явява основателен и следва да се уважи.

По предявения иск по чл.262 от КТ.

Претендира се заплащане на извънреден труд в размер на 3956, 67лв., след направеното изменение.С оглед тежестта за доказване за полагане на този труд е разпитан свидетел и изготвена СИЕ, изискани са графиците от Военно-окръжна прокуратура, тъй като е образуван досъдебно производство. ВЛ е извършило проверка по ведомостите и графиците, не са били установени налични за м.07.2014г., м.08.2014г., м. 11.2014г.За извънредния труд посочва, че за се дължи 3681, 15лв., а за празнични дни 275, 52лв. Свидетелят П.Д., е посочил, че също е работил при ответника за посочения период на същата длъжност.Посочва, че е имало графици за извънредния труд.Посочва, че е видял отново графиците, на които са се подписвали, при военния прокурор, тъй като работодателят е отказал да му ги даде.

Така изготвеното заключение не е оспорено от страните и съдът го кредитира като обективно и компетентно. С оглед на това, се налага извод, че искът за извънредния труд се явява основателен и следва да се уважи.

При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца деловодни разноски в размер на 300лв. за адвокатско възнаграждение. На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Плевенския районен съд, държавна такса в размер на 208, 27лв. и направените разноски за вещо лице в размер на 120.00лв.

По изложените съображения, съдът