Решение № 3462 от 14.11.2025 г. на Административен съд - Плевен по дело № 639/2025 г.

Производството е по реда на чл. 64, ал. 4 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/, вр. чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на С. Д. Д., изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в Затвора – Белене, срещу Заповед № Л-2304/23.07.2025 г. на началника на Затвора – Белене, с която е оставена без уважение молбата на лишения от свобода за преместване в ЗООТ „Белене“. Жалбоподателят твърди неправилност на обжалваната заповед и излага подробни съображения за липсата на основанията, посочени в адм. акт, въз основа на които е оставена без уважение молбата му за преместване в ЗООТ. В заключение е направено искане да бъде отменена оспорената заповед. В писмено становище и в открито съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата си и излага допълнителни съображения, свързани с независещи от лишения от свобода причини, поради които не е могъл да изпълнява трудовите си задължения, както и че е вземал участие в провежданите в затвора социални и културни мероприятия, за което е награждаван и е било заличено наложено му наказание. В заключение поддържа искането си да бъде отменена обжалваната заповед. Ответникът чрез ст. юрк. С. Х. в писмен отговор и в открито съдебно заседание оспорва подадената жалба. Излага доводи за неоснователност на същата и законосъобразност на оспорената заповед, която е издадена съответствие с фактическите основания, изложени в нея и при съобразяване на относимата нормативна уредба. В заключение е направено искане да бъде отхвърлена подадената жалба. Направено е и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното: Жалбоподателят С. Д. Д. изтърпява едно общо наказание по ЧНД № 1157/2024 г. по описа на РС – Русе в размер на 4 години лишаване от свобода, наложено при първоначален „строг“ режим. Същият е постъпил в Затвора – гр. Белене на 09.02.2023 г. като считано от 01.08.2024 г. режимът на изтърпяване на наказанието е заменен на „общ“, при което формално е придобил право на преместване в ЗООТ. Към датата на издаване на оспорената заповед остатъкът от наказанието му е 09 мес. и 10 дни. С вх. № М 3955/11.07.2025 г. л. св. Д. подал до ответника молба да бъде преместен в ЗООТ „Белене“ към Затвора -Белене за доизтърпяване на наложеното му наказание. Във връзка с горната молба е изготвено становище от началник сектор „СДВР“, което е отрицателно. Посочено е, че лишеният от свобода многократно е поощряван и награждаван за спазването на реда и дисциплината в условията на затвора, както и във връзка с отговорното справяне с възложените му трудови задължения, но при завръщане от домашен отпуск на 19.01.2025 г. същият е бил във видимо неадекватно състояние, във връзка с което ме у направен тест за употреба на ПАВ, който е отчел положителен резултат на метаамфетамин. Горното е възпрепятствало изпълнението на трудовите му задължения, в резултат на което Д. е бил спрян от работа. Във връзка с горното на лишения от свобода е наложено дисциплинарно наказание, което впоследствие е било заличено със заповед на началника на Затвора – Белене от 18.06.2025 г. Въпреки горното н-к сектор „СДВР“ е посочил, че случилото се показва безотговорно отношение на лишения от свобода във връзка с гласуваното му доверие за поощрение с домашен отпуск, което поставя под съмнение дали следва да му се гласува такова и за извеждането му в условията на среда със занижен контрол, каквито са условията в ЗООТ. Изложени са и съображения, че при актуалната оценка на риска по отношение на Д. е отчетен среден риск от вреди. Към горното са приложени Становище рег. № ИЗ-7150/16.07.2025 г. от ИСДВР В. Ръжгева, както и експертна оценка за лишения от свобода, изготвена от инсп. психолог Л. П.. Представено е и становище от инспектор ЗН /РНОД/. В становището на ИСДВР Ръжгева е направена оценка на риска на лишения от свобода, след което са изложени съображения, че същият в общ план не може да бъде определен като проблемна фигура, има ресурс, но често прибягва към лекомислени действия и при възникнала възможност се опитва да си набави дивиденти, заобикаляйки правилата. Предвид историята на лишения от свобода, свързана с нарушаване на правилата в МЛС, визирайки отчетената положителна проба на ПАВ при завръщането му от домашен отпуск, ИСДВР е изложил становище, че поставянето на Д. в условия на по- занижен контрол ще допринесе за ново нарушаване на правилата и на този етап от наказанието би било по-целесъобразно продължаване на работата с него в условията на закрит тип. В експертната оценка на актуалното психично и емоционално състояние на лишения от свобода е посочено, че резултатите на Д. по отношение на антисоциалните нагласи и поведение са в границите на умерено високите стойности. Лишеният от свобода е социално желателен, конформен, но към момента не показва стремеж към позитивна промяна, а единствено желание за възползване от правата по ЗИНЗС, в която връзка е направен извод, че е по-удачно продължаване на работата с Д. в условията на закрит тип. В становището на гл. инспектор Х. С. ЗН/РНОД/ също е посочено, че с оглед нарушението, свързано с употреба на ПАВ, както и предвид отношението на лишения от свобода към допуснатото нарушение, същият не може да бъде преместен в общежитие от открит тип. След съобразяване на горното със Заповед № 2304/23.07.2025 г., издадена на основание чл. 64, ал. 1 вр. ал. 2 ЗИНЗС, началникът на Затвора – Белене е оставил без уважение молбата на л. св. С. Д. Д. за преместване в ЗООТ „Белене“ към Затвора – гр. Белене. В мотивите на заповедта е отчетено че преди изготвяне предложението за замяна на режима на изтърпяване на наказанието в по-лек е била изготвена оценка на лишения от свобода, която е отчела снижение в рисковите стойности, които са останали в границите на висок риск. Прието е, че това снижение се дължи на положителната линия на поведение в условията на затвора, за което Д. е бил поощряван с различни видове награди. Отчетено е обаче, че след като е награден с домашен отпуск, който Д. е ползвал през м. януари 2025 г., при завръщането му в затвора на 19.01.2025 г., същият е бил в неадекватно състояние и при направен тест за употреба на ПАВ е отчетен положителен резултат за употреба на метамфетамин, във връзка с което му е било наложено дисциплинарно наказание. На по-късен етап от изтърпяване на наказанието е изготвено предложение от ИСДВР за поощрение на лишения от свобода и същото е било заличено със заповед на началника на Затвора – Белене от 18.06.2025 г. Изложени са доводи, че въпреки, че към момента на издаване на заповедта не е налице наложено дисциплинарно наказание, което да е в сила, така описаното обстоятелство на извършено нарушение е показател за безотговорно отношение във връзка с гласуваното доверие за поощрение с домашен отпуск, а това поставя под съмнение доколко на Д. може да му се гласува доверие за извеждането му в среда със занижен контрол, каквито са условията в ЗО от открит тип. Адм. орган се е позовал и на отчетения среден риск от сериозни вреди и отчетения висок такъв по отношение на известен възрастен и по отношение на обществото. В съдебно заседание лишеният от свобода представя като писмени доказателства Заповед № Л-869/18.03.2025 г. на началник Затвора – Белене за награда с „писмена похвала“, Заповед № Л-1909/18.06.2025 г. на началник Затвора – Белене за награждаване със заличаване на наложено дисциплинарно наказание, Заповед № Л-3001/23.09.2025 г. на началник Затвора – Белене за награждаване с писмена похвала, Заповед № Л-3727/01.12.2023 г. на началник Затвора – Белене относно промяна на дата за провеждане на „удължено свиждане“, Заповед № Л-858/20.03.2023 г. на началник Затвора – Белене за награда „писмена похвала“, Заповед № Л-1201/20.04.2023 г. на началник Затвора – Белене за награда „писмена похвала, Заповед № 2479/05.08.2024 г. на началник Затвора – Белене за награда със свиждане с близките извън затвора в гр. Белене за срок от шест часа, грамота междугрупов турнир по тенис на маса м. юли 2024 г., ведно с разпечатка от класиране, декларация за участие в Международно онлайн първенство по шахмат за лишени от свобода за периода 08.10.2024 г. – 10.10.2024 г. рег. № 4845/28.08.2024 г., регламент за провеждане на 4-ти междуконтинентален онлайн шампионат по шахмат за затворници, молба по повод участие в Международно онлайн първенство по шахмат за лишени от свобода 08.10. – 10.10.2024 г., протокол за извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози в местата за лишаване от свобода № 27, протокол за извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози в местата за лишаване от свобода № 8, протокол № 1/19.01.2025 г. за извършен тест за употреба на алкохол. При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 64, ал. 4 от ЗИНЗС и е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. При извършване на проверката по чл. 168, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 146 АПК съдът констатира, че обжалваната заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган съгласно чл. 64, ал. 1 ЗИНЗС – началника на Затвора - Плевен, спазено е изискването на чл. 64, ал. 2 ЗИНЗС – преди произнасяне по молбата да се вземат становища от ръководителя на направлението за социална дейност и възпитателна работа и от заместник-началника по режимно-охранителната дейност относно поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Заповедта отговаря на изискванията на чл. 64, ал. 2 ЗИНЗС, вр. чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и е надлежно мотивирана. Същата е постановена при правилно приложение на материалния закон. Съображенията на съда са следните: Съгласно чл. 64, ал. 1 ЗИНЗС, лишените от свобода с добро поведение, които са изтърпели най-малко една четвърт, но не по-малко от 6 месеца от наложеното наказание в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип, могат да бъдат премествани по инициатива на началника на затвора или по тяхна молба за доизтърпяване на наказанието в затворнически общежития от открит тип. Началникът на затвора се произнася с мотивирана заповед след вземане на становището на ръководителя на направлението за социална дейност и възпитателна работа, на заместник-началника по режимно-охранителната дейност и на началника на съответното затворническо общежитие относно поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието и съобразно изискването на чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС. В заповедта за преместване началникът на затвора се произнася и за режима на изтърпяване на наказанието по реда на чл. 65, ал. 3 от с.з., което в конкретния случай не е необходимо, тъй като по делото не е спорно обстоятелството, че режимът на изтърпяване на наказанието от Д. е заменен от „строг“ на „общ“ от 01.08.2024 г. Заповедта подлежи на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от връчването й чрез началника на затвора пред административния съд по местоизпълнение на наказанието. Решението на съда е окончателно. Когато съдът не уважи жалбата, последваща молба може да се подаде не по-рано от 6 месеца от влизането в сила на заповедта – чл.64, ал. ал. 4 ЗИНЗС. В конкретния случай, както е посочено и по-горе в настоящето решение, по делото не е налице спор, че лишеният от свобода Д. към момента търпи наказанието си при общ режим, поради което може да бъде настанен в затвор, затворническо общежитие от закрит тип или в затворническо общежитие от открит тип по аргумент от чл.65, ал.2 и ал.3 от ЗИНЗС. В случая същият изтърпява наказанието си в затвор и е направил искане за преместване в затворническо общежитие от открит тип. Съгласно чл. 152, ал. 1 ЗИНЗС, социалната дейност и възпитателната работа са основни средства за ресоциализация на лишените от свобода и са насочени към подпомагане на личностната промяна на осъдените и изграждане на умения и способности за законосъобразен начин на живот в обществото. Според ал. 2 на с. р., социалната дейност и възпитателната работа в местата за лишаване от свобода включват: 1. диагностична и индивидуална корекционна дейност; 2. програми за въздействие, за намаляване на риска от рецидив и риска от вреди; 3. образование, обучение и квалификация на лишените от свобода; 4. творчески, културни и спортни дейности и религиозна подкрепа. С лишените от свобода се осъществява групова и индивидуална социална дейност и възпитателна работа (ал. 3). Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗИНЗС, осъдените, обвиняемите и подсъдимите задължително се включват в програма за адаптация към условията в затворите непосредствено след постъпването им в тях. Програмата за адаптация е с продължителност до три месеца (ал. 2). При реализирането на програмата за адаптация на лишените от свобода се предоставя информация на достъпен за тях език относно целите и формите на социалната дейност и възпитателната работа в местата за лишаване от свобода (ал. 3). По време на престоя в приемното отделение всеки осъден се включва в програмата за адаптация, изготвя се оценка на риска от рецидив и от вреди, и първоначален доклад – чл. 154, ал. 1. Според ал. 2 на с. р., първоначалният доклад включва: 1. оценка на риска от рецидив и риска от вреди; 2. фактори, формиращи риска от рецидив; 3. предложения за запълване на личностни дефицити и ограничаване на факторите, формиращи риска от рецидив и риска от вреди. За лицата с психиатрични и ментални отклонения, за които е невъзможно да се извършат диагностичните дейности по ал. 1, се провежда психиатрично и психологическо изследване (ал. 3). Обвиняемите и подсъдимите, настанени в приемното отделение, се включват в програмата за адаптация и за тях се изготвя анализ на риска от вреди (ал. 4). Правилата за оценка на риска от рецидив и риска от вреди се утвърждават от министъра на правосъдието (ал. 5). Съгласно чл. 155, ал. 1 ЗИНЗС, оценката на осъдения се променя в зависимост от поведението на лишения от свобода. Въз основа на оценката на осъдения се правят предложения за: 1. промяна в режима на изтърпяване на наказанието; 2. преместване в затворническо заведение от по-лек или в съответно по-тежък тип; 3. условно предсрочно освобождаване (ал. 2). Съгласно чл. 156, ал. 1 ЗИНЗС, след приключване на програмата за адаптация за всеки осъден се изготвя индивидуален план за изпълнение на присъдата, който включва дейности и програми за въздействие за ресоциализация на осъдения. Индивидуалният план за изпълнение на присъдата се изготвя въз основа на: 1. вида и характера на извършеното престъпление; 2. размера на наложеното наказание; 3. оценката на осъдения и факторите, които формират риска от рецидив и от вреди; 4. първоначалното място за изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода (ал. 2). Индивидуалният план за изпълнение на присъдата има за цел: 1. включване на осъдения в програми и дейности за личностна промяна и отстраняване на факторите, които формират риска от рецидив и от вреди; 2. превеждане за изтърпяване на наложеното наказание в затворническо заведение от по-лек тип; 3. условно предсрочно освобождаване (ал. 3). За всеки осъден се изготвя годишен доклад за резултатите от работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата. От цитираната правна уредба следва, че въпросите във връзка с преместването на лишените от свобода от затвор или ЗОЗТ – в ЗООТ, както и относно замяна на режима на изтърпяване на наказанието в следващия по-лек, са поставени изцяло на преценка на компетентния орган по чл. 64 и чл. 66 ЗИНЗС – началника на съответния затвор. И в двата случая началникът на затвора се произнася с мотивирана заповед след вземане на становището на ръководителя на направлението за социална дейност и възпитателна работа, на заместник-началника по режимно-охранителната дейност и на началника на съответното затворническо общежитие относно поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. В случаите на преместване се съобразяват и изискванията на чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС. Както следва от разпоредбата на чл. 64, ал. 1 ЗИНЗС, преместване от затвор или ЗОЗТ - в ЗООТ, е възможно при кумулативното наличие на две условие: 1. да са изтърпени най-малко една четвърт, но не по-малко от 6 месеца от наложеното наказание, и 2. лишеният от свобода да е имал добро поведение. Безспорно преместването в ЗООТ е само една законова възможност, не и задължение за пенитенциарните власти, която се преценява конкретно за всяко осъдено лице, т. е. в случаите на направено искане за преместване на основание чл. 64, ал. 1 ЗИНЗС, началникът на затвора действа в условията на оперативна самостоятелност, като преценява изпълнението на предвидените в закона формални предпоставки и поведението на осъдения – съобразно оценката по чл. 155 ЗИНЗС и критериите по чл. 439а, ал. 1 НПК. Тази преценка е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол, поради което при обжалване на отказ по чл. 64, ал. 2 ЗИНЗС, съдът проверява само дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административните актове – чл. 169 АПК. Оперативната самостоятелност е начин на упражняване от административния орган на предоставената му от закона власт, при която има право в рамките, определени от закона, и целта, поставена от закона, на известна свобода в определяне на предпоставките, условията, времето и начина на действие, да прецени, съобрази и избере начина и средствата за действие и осъществяване целта на закона – да реши дали, как и кога да упражни предоставените му правомощия. Във всички случаи обаче дискрецията е власт, която следва да се упражнява само от органите, на които е предоставена и само въз основа на закона, регулиращ съответните отношения. С ТР № 4/22.04.2004 г. по дело № ТР-4/2002 г. на Общото събрание на Върховния административен съд – по което е изследван въпроса за съдебната проверка на упражнената оперативна самостоятелност, е прието, че актът се проверява по съдебен ред за неговата законосъобразност, а тя освен преценката дали органът не е нарушил съответните законови рамки, включва в себе си и отговор на въпроса, дали той не е упражнил превратно така предоставеното му право на оперативна самостоятелност и съответства ли взетото решение на целта на закона. Наред с това, граници на оперативната самостоятелност и изискване за законосъобразното й упражняване, са и принципите на административния процес, т. к. никоя оперативна самостоятелност не може да бъде поставена извън принципите на административния процес. Поради необходимостта от извършване на проверка за спазване на изискванията, при които се упражнява дискреционната компетентност, безспорно издаденият при оперативна самостоятелност акт следва да бъде мотивиран – както е прието в цитираното по-горе ТР № 4. Отделно, както приема ВАС в Решение № 4128/29.03.2010 г. по адм. д. № 1255/2010 г., само мотивите на акта могат да установят спазени ли са границите на свободно усмотрение и изпълнена ли е с акта целта на закона. Така, независимо че отказът за преместване в ЗООТ се постановява в рамките на предоставената от закона дискреционна власт, същият – като индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, следва да отговаря и на изискванията за мотивиране по чл. 59, ал. 1, вр. ал. 2, т. 4 АПК. Изрично в разпоредбата на чл. 64, ал. 2 ЗИНЗС е посочено, че началникът на затвора се произнася с мотивирана заповед. В тази връзка следва да се има предвид, че задължението за мотивиране представлява съществено изискване за форма, което трябва да се различава от въпроса за обосноваността на мотивите, свързан със законността по същество на оспорения акт. Мотивите трябва да са съобразени с естеството на съответния акт и по ясен и недвусмислен начин да излагат съображенията на административния орган, който го издава, така, че да дадат възможност на засегнатите от акта лица да се запознаят с основанията за издаване на акта, а на съда - да упражни ефективен контрол за законосъобразност. В случая тези изисквания са спазени като обжалваната заповед съдържа изложение на фактическите и правни основания за постановеният отказ от преместване. Посочено е наличие на формалните условия по чл.64, ал. 1 ЗИНЗС – изтърпяване на съответния срок, изложени са и обстоятелствени мотиви по отношение поведението на лишения от свобода. При постановяване на процесния отказ са съобразени наградите и поощренията, но и извършеното от Д. дисциплинарно нарушение по време на домашен отпуск. Заповедта е съобразена и със становищата на длъжностните лица по чл.64, ал.2 от ЗИНЗС, които са отрицателни. Разпоредбата на чл. 64, ал. 1 ЗИНЗС дава право на административния орган да извърши преценка по целесъобразност на исканото преместване. Законът изисква наличие на конкретни формални предпоставки във връзка със срока на изтърпяното до момента наказание, но е предоставил правомощие при тези предпоставки административният орган да прецени доколко с оглед поведението на лишения от свобода, риска от рецидив и целите на наказанието, това преместване е целесъобразно. Преценката за целесъобразност в конкретния случай не е произволна, а в съответствие със становищата по чл.64, ал.2 от ЗИНЗС. Съгласно чл. 169 от АПК, при оспорване на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност, съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административните актове. В случая, в административното производство е отчетено, че макар жалбоподателят формално да е придобил право за преместване в заведение от по-лек тип, считано от 01.08.2024 г., същият не отговаря на изискванията за промяна на типа МЛС с оглед поведението му по време на домашен отпуск, след завръщането от който е констатирана употреба на наркотично вещество. Безспорно в рамките на дискреционната власт на административния орган е да прецени дали, въпреки че са изпълнени условията по чл. 64, ал. 1 от ЗИНЗС, лицето следва да бъде преместено в ЗООТ и тази негова преценка не подлежи на съдебен контрол. В контекста на разпоредбата на чл.169, ал.1 от АПК съдът намира, че административният орган разполага с оперативна самостоятелност по отношение преценката за преместването на лишения от свобода и е действал в пределите на тази оперативна самостоятелност, както и, че са спазени изискванията за законосъобразност на акта, тъй като извършената преценка е надлежно мотивирана съобразно чл. 64, ал. 2 ЗИНЗС, във вр. чл. 59 АПК. Предвид изложеното съдът намира, че постановеният отказ е законосъобразен и жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на делото претенцията на ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение се явява основателна и съдът на основание чл. 24 от Наредбата за правната помощ следва да осъди жалбоподателя да заплати такова в размер на 200 лева. С оглед изложеното и на основание чл. 64, ал. 4 от ЗИНЗС и чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Плевен, втори състав,