Решение № 6212 от 31.12.2024 г. на Административен съд - Хасково по дело № 881/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 10, ал. 6 от Закона за семейни помощи за деца (ЗСПД). Образувано е по жалба на Д. Ц. А., чрез адв. В. Ч. от АК-Хасково, против Заповед № ЗСПД/Д-Х-ДГ/3683О от 04.09.2024 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) - Димитровград, с която ѝ е отказана месечна помощ по чл. 8д, ал. 1 ЗСПД. В жалба са развити доводи за неправилност на обжалвания административен акт поради противоречие с материалния закон. Твърди се, че неправилно било приложено материалното право и разпоредбата на чл. 8д, ал.1 ЗСПД била тълкувана стеснително в ущърб на жалбоподателката. Предвид изложеното се иска да се отмени оспорената заповед на Директора на ДСП – Димитровград, като се претендират и направените по делото разноски. Ответникът по жалбата - Директор на ДСП - Димитровград, я оспорва като неоснователна, поради което се иска жалбата да бъде отхвърлена. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с 144 АПК, приема за установено от фактическа страна следното: Д. Ц. А. e подала до Директора на ДСП - Димитровград заявление-декларация с вх. № ЗСПД/Д-Х-ДГ/3683/28.08.2023 г. за отпускане на месечна помощ за отглеждане на дете с трайно увреждане по чл. 8д, ал. 1 ЗСПД – Б. А. А., като със Заповед № ЗСПД/Д-Х-ДГ/3683/29.08.2023 г. на Директора на ДСП - Димитровград ѝ е била отпусната такава за срок до 30.09.2024 г. Със Заповед № ЗСПД/Д-Х-ДГ/3683/05.08.2024 г. на Директора на ДСП - Димитровград е прекратена помощта, считано от 01.07.2024 г. Като мотиви в нея е посочено, че детето Б. А. А. е навършило 18 години и не учи. По учебния план на Министерство на образованието и науката (МОН) то е завършило средно образование на 30.06.2024 г. С жалба рег. № 26-94Д-00-2676/19.08.2024 г. Д. Ц. А. е обжалвала горепосочената заповед пред Директора на РДСП – Хасково, като с негово Решение № 26-РД06-0011/30.08.2024 г. тя е отменена и е указано на Директора на ДСП - Димитровград да издаде нова заповед, в съответствие с изложените в решението мотиви. В тях е прието, че от приложената към жалбата Служебна бележка № 1037/14.08.2024 г. от Директора на Природо-математическа гимназия със засилено изучаване на чужди езици „Иван Вазов" [населено място] се удостоверява, че детето Б. е ученик, записан в дневна форма на обучение в 12в клас през учебната 2023/2024 г., както и че му предстои да се яви на Държавни зрелостни изпити на сесия август-септември 2024 г., т.е. все още не е завършило средното си образование, тъй като не е положило успешно Държавни зрелостни изпити и съответно не му е издадена Диплома за средно образование. Липсвала и информация детето да е заявило желание да получи единствено удостоверение за завършен втори гимназиален етап на средно образование, което дава право на професионално обучение, съгласно регламентираното в чл. 138, ал. 1 от Закон за предучилищното и училищното образование (ЗПУО). Ето защо е счетено, че моментът, от който следва да се прекрати правото на чл. 8д, ал. 1 ЗСПД спрямо детето Б., е първо число на месеца, следващ месеца на настъпване на промяна в обстоятелствата, в настоящия случай - месеца, през който то завърши успешно средното си образование или месеца, в който то навърши 20-годишна възраст, което събитие следва да настъпи през септември 2024 г., в зависимост от това коя от двете промени на обстоятелствата настъпи по рано, съобразно чл. 6, ал. 2 от ППЗСП. Посочено е, че до настъпването на описаните събития или до промяна на някои от другите условия за отпускане на помощта по чл. 8д, ал. 1 ЗСПД, Д. А. следва да продължи да получава семейна помощ. По делото са приети като писмени доказателства още Служебна бележка № 1037/14.08.2024 г. от Директора на Природо-математическа гимназия със засилено изучаване на чужди езици „Иван Вазов" [населено място], Разпечатки от Интегрираната информационна система (ИИС) на Агенцията за социално подпомагане (АСП) за получена от МОН информация за м. юни и юли 2024 г., както и Заповед № РД09-2047/28.08.2023 г. на Министъра на образованието и науката, с която за учебната 2023/2024 г. са определени началото и края на ваканциите, неучебните дни, началото и края на втория учебен срок. Със Заповед № ЗСПД/Д-Х-ДГ/3683О/04.09.2024 г. на Директора на ДСП - Димитровград е отказана помощта по чл. 8д, ал. 1 ЗСПД, считано от 01.07.2024 г., със следните мотиви: „детето е навършило 18 години и не учи. Не отговаря на условията на чл. 8д, ал. 1 от ЗСПД и чл. 24а, ал. 2 от ППЗСПД във връзка с редовното посещаване не училище. Б. А. А. е завършила втори последен гимназиален етап на средно образование и не посещава редовно училище от 13.05.2024 г. съгласно Заповед № РД09-2047/28.08.2023 г. на Министъра на образованието и науката.“ Видно от представеното известие за доставяне, това решение е получено лично от Д. Ц. А. на 12.09.2024 г., а жалбата ѝ е подадена чрез административния орган на същата дата. При така установената фактическа обстановка и като извърши на основание чл. 168, ал. 1 АПК проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, съдът достигна до следните правни изводи: Жалбата е подадена от надлежнo легитимирано лице, с правен интерес, в законоустановения срок за това, срещу годен за обжалване административен акт, поради което е процесуално допустима. На следващо място, тя е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 АПК. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна поради следните съображения: По делото няма спор, а и с оглед разпоредбата на чл. 10, ал. 4 ЗСПД следва, че обжалваният административен акт е издаден от материално и териториално компетентен орган. Същият е обективиран в законоустановената писмена форма и съдържа всички реквизити, които са предвидени за спазване при издаването му, в т.ч. конкретни и ясни мотиви за постановения отказ. На следващо място не се твърди, а и при извършената служебна проверка не се установява при издаването му да е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствени правила. Според настоящия съдебен състав оспорената заповед, обаче, е в несъответствие с материалния закон и с неговата цел. Съгласно чл. 8д, ал. 1 ЗСПД месечни помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане до 18-годишна възраст и до завършване на средното образование, но не по-късно от 20-годишна възраст, се предоставят на родители (осиновители), когато отглеждат деца с трайни увреждания, независимо от доходите на семейството, при условие че детето живее постоянно в страната и не е настанено за отглеждане извън семейството на реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето. Не се спори между страните, а и се установява от събраните по делото писмени доказателства, че Д. Ц. А. е майка на Б. А. А., че последната е с трайни увреждания, че се отглежда от родителите си, че живее постоянно в страната, и че към датата на обжалваната заповед не е навършила 20-годишна възраст. Спорен е единствено въпросът дали детето на жалбоподателката е било завършило средното си образование на 30.06.2024 г. В тази връзка следва да се имат предвид цитираните в Решение № 26-РД06-0011/30.08.2024 г. на Директора на РДСП – Хасково разпоредби, а именно чл. 132, чл. 133, чл. 138 ЗПУО, както и чл. 78, чл. 80, чл. 96 от Наредба № 11 от 1.09.2016 г. за оценяване на резултатите от обучението на учениците, които не е необходимо отново да се преповтарят. От съдържанието им налага извод, че за завършил средно образование по училищен учебен план, който осигурява профилирана подготовка, какъвто е и настоящият случай, следва да се счита ученик, който е завършил XII клас, и успешно е положил и двата зрелостни изпита - по учебния предмет Български език и литература и по профилиращ учебен предмет, което се удостоверява с диплома за средно образование; или е зрелостник, т.е. успешно завършил XII клас, който не се е явил или не е положил успешно някои от изпитите по чл. 132, ал. 2 ЗПУО, и на когото поради изричното му желание се издава удостоверение за завършен втори гимназиален етап на средно образование, даващо му право само на професионално обучение, но не и на продължаване на образованието. Следователно, в случая не е от значение определеният в Заповед № РД09-2047/28.08.2023 г. на Министъра на образованието и науката край на втория учебен срок за XII клас - 13.05.2024 г., на която дата се позовава ответникът. По делото не се твърди, а и не се установява (вкл. и от приложените по административната преписка разпечатки от ИИС на АСП за получена от МОН информация за м. юни и юли 2024 г.) да е налице нито една от двете посочени по-горе хипотези. Нещо повече, от приетата и неоспорена Служебна бележка № 1037/14.08.2024 г. от Директора на Природо-математическа гимназия със засилено изучаване на чужди езици „Иван Вазов" [населено място] се установява, че детето Б. е ученик, записан в дневна форма на обучение в 12в клас през учебната 2023/2024 г., както и че му предстои да се яви на Държавни зрелостни изпити на сесия август-септември 2024 г., т.е. все още не е завършило средното си образование. Тук е уместно да се отбележи, че тя представлява официален свидетелстващ документ, поради което и на основание чл. 179, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК се ползва с материална доказателствена сила, т.е. обвързва съдът да приеме, че при извършената от издателя му проверка са установени именно фактите, които са удостоверени в него, като в случая тя не е оборена, доколкото от страна на ответника не са представени никакви насрещни доказателства в защита на неговата теза за невярното ѝ съдържание. При това положение следва да се приеме, че към датата на издаване на процесната заповед, заявителката е отговаряла на всички изисквания на чл. 8д, ал. 1 ЗСПД, поради което неправилно е бил постановен отказ за отпускане на регламентираната в него месечна помощ за отглеждане на дете с трайно увреждане. Както правилно е посочено в Решение № 26-РД06-0011/30.08.2024 г. на Директора на РДСП – Хасково, с което административният орган явно не се е съобразил, моментът, от който следва да се прекрати помощта по чл. 8д, ал. 1 ЗСПД спрямо детето Б., е първо число на месеца, следващ месеца, през който то завърши успешно средното си образование или през който то навърши 20-годишна възраст, което събитие следва да настъпи през септември 2024 г., респ. през който отпадне някое от другите условия за отпускане на помощта, а до тогава Д. А. следва да я получава. Както се посочи по-горе, оспорената заповед не е в съответствие и с целта на закона. Съгласно чл. 1 ЗСПД тя включва и подпомагане със средства в пари и/или в натура отглеждането на деца в семейна среда от родителите. След като в случая се установява, че жалбоподателката е имала право на месечна помощ по чл. 8д, ал. 1 ЗСПД, то заповедта, с която ѝ е отказана такава, противоречи на горецитираната законова цел. По тези съображения съдът счита, че жалбата на Д. Ц. А. се явява основателна, поради което Заповед № ЗСПД/Д-Х-ДГ/3683О от 04.09.2024 г. на Директора на ДСП - Димитровград следва да бъде отменена. Доколкото естеството на акта не позволява решаването на въпроса по същество, преписката следва да бъде изпратена на съответния компетентен административен орган за ново произнасяне по заявлението на жалбоподателката, при което се съобразят дадените в мотивите на настоящото решение задължителни указания относно правото ѝ на месечна помощ за отглеждане на дете с трайно увреждане по чл. 8д, ал. 1 ЗСПД. С оглед изхода на спора и че жалбоподателката е направила изрично искане за разноски, на основание чл. 143, ал. 1 АПК, единствено в полза на същата следва да се присъдят такива в общ размер на 610, 00 лева, от които 10, 00 лева за внесена държавна такса и 600, 00 лева за платено възнаграждение за един адвокат по Договор за правна защита и съдействие от 11.09.2024 г., и които съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК следва да се поемат от юридическото лице, в структурата на което е административният орган, а именно Агенцията за социално подпомагане със седалище [населено място] – по арг. от чл. 5, ал. 2 ЗСП и чл. 2, ал. 3 от Устройствения правилник на Агенцията за социално подпомагане. Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 АПК, съдът