РЕШЕНИЕ

№ 414

гр. Пловдив, 18.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова Членове: Радка Д., Чолакова Антония, К. Роглева при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно търговско дело № 20245001000459 по описа за 2024 година С решение № 21/24.04.24 г., постановено по т.д. № 71/23 г. на ОС Кърджали са ОТХВЪРЛЕНИ предявените от Д. А. Я., ЕГН •••••••••• срещу „М. - ••“ ООД ЕИК ••••••••• обективно съединените при условията на евентуалност искове по чл.74 от ТЗ за отмяна на решение на общо събрание на съдружниците на търговското дружество „М. ••“ ООД, проведено на 20.11.2023 г., за избор на нов управител Н. Г. Т. и за обявяване нищожността на същото решение.

С решението Д. А. Я. е осъден да заплати на „М. - ••“ ООД разноски в размер на 1 500 лв.

Въззивна жалба против горното решение е подадена от Д. А. Я. чрез процесуалния му представител адв. К. К. с оплаквания за незаконосъобразност и неправилност. Иска се решението да бъде отменено и вместо него се постанови друго, с което се уважи иска за отмяна на атакуваното решение, взето от ОСС от 20.11.23 г., евентуално за обявяване на неговата нищожност. Претендира разноски по представен списък на разноските.

Въззиваемата страна „М. - ••“ ООД оспорва изцяло въззивната жалба като неоснователна. Моли обжалваното решението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира разноски по представен списък на разноските.

Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните доказателства по делото, във връзка с изложените оплаквания и възражения на страните, приема за установено следното:

Съдът е сезиран с евентуално съединени искове за отмяна на решение на ОСС на търговско дружество „М. ••“ ООД, проведено на 20.11.2023 г. с правно основание чл. 74 от ТЗ, и за обявяване на същото решение за нищожно, като и по двата иска са наведени идентични фактически обстоятелства и правни съображения относно допуснати нарушения при свикване и провеждане на процесното ОСС.

Такова съединяване по принцип е допустимо, но главният иск е този за нищожност на атакуваното решение, с който може да се съедини като евентуален конститутивният иск за отмяна поради незаконосъобразност и/или противоречие с устава. В този смисъл е и разяснението по т.2 от ТР № 1/2002 на ВКС на РБ. Разглеждайки искът за нищожност като евентуален, първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение, което обаче може и следва да бъде поправено от настоящата въззивна инстанция при постановяване на решението по въззивната жалба.

С процесната искова молба се атакува решение на ОСС на съдружниците на „М. - ••“ ООД, проведено на 20.11.23 г., с което се избира нов управител на дружеството – Н. Г. Т. предвид смъртта на досегашния управител.

От справка в ТР се установява, че вписаните съдружници в ответното дружество, считано от 27.02.2019 г. – т.е. и към датата на провеждане на процесното ОСС, са: "М." ООД ЕИК •••••••••, М. М. Б., Г. В. Г., Ш. К. К., Т. И. П., Я. Н. Г., Х. С. Ч., Р. И. Д., Я. И. Г., П. К. М., П. Д. П., В. Г. К., Д. А. Я., Н. Г. Т., В. Т. Н., Н. Д. В.. Видно от обявения в ТР дружествен договор, "М." ООД ЕИК ••••••••• притежава 10249 дружествени дяла с номинална стойност от 1 лв. всеки, представляващи 80 % от капитала на дружеството.

Останалите 2562 дяла, представляващи 20 % от капитала на дружеството, се притежават в съсобственост между съдружници с идеални части в съсобствеността, между които и ищецът Д. Я., който притежава 46, 5 % ид.ч. От тях 41 % ид.ч. са придобити от наследници на Н. Д. В. с договор за продажба на идеални части от дружествени дялове от 20.10.23 г., с нотариална заверка на подписите и съдържанието - обстоятелство, което е безспорно по делото.

В качеството си на съдружник в ответното дружество с ограничена отговорност ищецът има правен интерес от предявяване на исковете за обявяване на нищожност на атакуваното решение на ОСС, евентуално за отмяната му поради незаконосъобразност и противоречие със закона. Обстоятелството, че същият е участвал в процесното ОСС, изразил е волята си, не е навел възражения и т.н., на които се позовава въззиваемата страна, не са основание да се отрече правния интерес на съдружника. Съгласно разпоредбата на чл. 74, ал.1 от ТЗ всеки съдружник може да предяви срещу дружеството иск за отмяна на решението на ОС, когато то противоречи на повелителните разпоредби на закона или на учредителния договор. В качеството си на съдружник ищецът има законоустановената активна легитимация за предявяването на иска за отмяна на атакуваното решение, като законът не обвързва тази легитимация с конкретните реални последици от решението, засягащи дружеството или отделния съдружник, с начина, по който ищецът е гласувал или не е гласувал на съответното ОСС и т.н. Що се отнася до това дали действително са налице твърдените нарушения на императивни норми на закона или устава, това е въпрос, който касае основателността по същество на предявения иск, а не неговата допустимост.

Процесното решението за избор на Н. Т. за управител на дружеството е атакувано от ищеца като нищожно, респ. като незаконосъобразно и противоречащо на устава, на следните основания: поради нарушаване нормата на чл.139, ал.1 от ТЗ, тъй като не са изпратени и не са поканени съдружниците Х. Ч., Р. Д. и Т. П., вписани по партидата на дружеството, както и съдружниците Ф. А. Б., О. Д. М., Х. Д. М. и Е. Д. Б., които са вписани като съдружници в дружествения договор на „М. - ••“ ООД, като евентуално - при настъпила смърт на съдружник, покани е следвало да се изпратят до наследниците на починалия съдружник; поради нарушаване на разпоредбата на чл.137, ал.6 от ТЗ - участието на съдружника Н. Г. Т. е чрез адвокат Д. Д., който е с обща представителна власт и няма изрично писмено пълномощно; поради липса на валидно направено предложение за избор за избор на Н. Г. за управител, тъй като същото е направено от този пълномощник без изрично писмено пълномощно в нарушение на чл.137, ал.6 от ТЗ, както и на чл.132 от ТЗ, тъй като Н. Г. Т. притежава 28.8% идеални части от съсобствени с други съдружници 2 562 дружествени дяла, правата по които се упражняват съвместно чрез определено от съсобствениците лице, като при гласуването са участвали лица, които са можели да гласуват само чрез избран от всички съсобственици пълномощник или пък единодушно по предложението от всички съсобственици на общите дялове, като противното нарушава чл.132 от ТЗ и чл.7, т.4 от дружествения договор на „М. - ••“ ООД: поради липса на валидно проведено гласуване предвид същите доводи за нарушение на чл. 132 от ТЗ, както и предвид обстоятелството, че съдружникът – юридическо лице „М.“ ООД е било представлявано от управителя си Н. Т., но решението на ОСС на това дружество от 11.10.23 г., с което същата е упълномощена да представлява дружеството на процесното ОСС на „М. ••“ ООД било оспорено по съдебен ред по реда на чл. 74 от ТЗ.

На първо място, следва да се посочи, че всички наведени твърдения в исковата молба касаят нарушения на посочени изисквания на закона и устава, които не могат да обусловят извод за нищожност на атакуваното решение на ОСС. Решенията, които противоречат на учредителния акт или на закона /поради опорочена процедура по свикване, ред, кворум за приемане, противоречие с повелителни норми на закона или учредителния акт и т.н./ са незаконосъобразни, т.е. отменяеми, но е и нищожни. Такива нарушения могат да бъдат основание за отмяна по реда на чл. 74 от ТЗ. Нищожни са напр. решенията по чл. 75, ал. 2 ТЗ, липсващото (невзето) решение на ОС, което, обаче е отразено като съществуващо в протокола на ОС или в протоколната книга на дружеството, решението взето извън пределите на компетентност на ОСС, определена от закона или устава. В случая в исковата молба не са наведени основания, които да обуславят нищожност, а само такива, които касаят законосъобразността на атакуваното решение. Предвид посоченото се споделя изводът на първоинстанционния съд за неоснователност на иска за обявяване нищожност на процесното решение на ОСС, респ. в частта, с която този иск е отхвърлен обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Настоящият въззивен състав на ПАС споделя изводите в обжалваното решение и по отношение на това, че в случая липсват нарушения, свързани със свикването на ОСС.

Съгласно чл. 139, ал.1 от ТЗ, към който препраща и дружествения договор на „М. - ••“ ООД, общото събрание се свиква с писмена покана, получена от всеки съдружник най-малко 7 дни преди датата на заседанието, като в поканата се посочва и дневния ред.

Оплакванията на ищеца се свеждат до това, че не са поканени част от съдружниците, а именно: Х. Ч., Р. Д. и Т. П., вписани по партидата на дружеството, и съдружниците Ф. А. Б., О. Д. М., Х. Д. М. и Е. Д. Б., които са вписани като съдружници в дружествения договор на „М. - ••“ ООД.

Установено е по делото от представени към отговора на исковата молба преписи – извлечения от актове за смърт, че Х. С. Ч. е починал на 28.12.2021 г., Р. И. Д. е починала на 14.03.2021 г., Т. И. П., починал на 15.09.2019 г. Съгласно чл. 125, ал.1 от ТЗ със смъртта на съдружника се прекратява неговото членство в дружеството. Наследниците на починалия съдружник не стават автоматично съдружници. Те могат да бъдат приети за съдружници, ако подадат такава молба и бъде взето съответно решение от ОСС, но такива обстоятелства не се твърдят и не се установяват по делото. Няма основание да се изпращат покани до наследниците на починали съдружници, след като тези наследници не са придобили качеството на съдружници в ООД. При това положение доводите, че съдружниците Ч., П. и Д. не са поканени, се явяват изцяло несъстоятелни, тъй като тези лица са починали, с което е отпаднало и качеството им на съдружници, като не е налице правно основание покани да се изпращат до техните наследници, които от своя страна не са придибили такова качество.

По отношение на Ф. А. Б., О. Д. М., Х. Д. М. и Е. Д. Б., се установява, че същите не са вписани в ТР като съдружници. В случая е налице противоречие между вписването в регистъра и обявения дружествен договор, доколкото същите фигурират като съдружници в последния. В тази връзка съдът изразява становище, че вписването има приоритет пред обявения дружествен договор. Освен това се установява, че по отношение на тези лица има постановен отказ да бъдат вписани като съдружници, който е влязъл в сила и не е обжалван по съдебен ред по отношение на тези лица – отказ рег. № ••••••••••••••-•/•••••••• г. Във връзка с дадени указания за отстраняване на нередовности ••••••••••••••-•/•••••••• г. са постъпили „допълнителни обяснения“ от заявителя, в които изрично се пояснява, че няма постъпили писмени молби от тези лица, които са наследници на починалия съдружник Д. М. Б., да бъдат приети за съдружници в дружеството, поради което няма основание същите да фигурират като съдружници в дружествения договор, като в тази връзка е представен дружествен договор, в който записът на Д. М. Б. като съдружник е оставен непроменен. Нищо различно не се установява по настоящето дело – няма представени доказателства тези лица да са придобили качеството на съдружници в „М. ••“ ООД.

Т.е. лицата Ф. А. Б., О. Д. М., Х. Д. М. и Е. Д. Б. не са вписани като съдружници и няма доказателства същите да са придобили такова качество към момента на свикване и провеждане на процесното ОСС, поради което не е имало основание на същите да се изпращат покани по реда на чл. 139, ал.1 от ТЗ.

От протокола от проведеното ОСС на 20.11.2023 г. се установява, че на същото са присъствали и са взели участие в гласуването с съдружниците „М.“ ООД ЕИК ••••••••• - собственик на 80 % от капитала на „М. - ••“ ООД, представлявано от управителя Н. Г. Т., както и съдружници с идеални части от общ дял: Я. Н. Г., Ш. К. К., Д. А. Я. чрез адв.К. В. К., както и Н. Г. Т. чрез адв.Д. И. Д., които съответно са и подписали протокола.

На събранието са направени две предложения за управител: първото, за избор на Н. Г. Т. е направено от адв.Д. И. Д. като неин пълномощник в качеството й на съдружник в „М. - ••“ ООД, второто, за избор на Д. Ц. Е. и Д. А. Я., е направено от адв.К. В. К. като пълномощник на ищеца Д. А. Я.. Проведено е гласуване, като „за“ предложението Н. Г. Т. да бъде избрана за управител са гласували съдружниците „М.“ ООД, притежаващ 80 % от капитала на дружеството, на Н. Г. Т., както и адв. Д. като пълномощник на съдружника Н. Т., притежаваща ид.ч. от общ дял, както и съдружника Я. Н. Г., също притежаващ идеални части от общ дял; съответно същите лица са гласували „против“ второто предложение за избор на управител. За избран управител е обявена Н. Т.. Не е налице основание за отмяна на атакуваното решение поради нарушаване на разпоредбата на чл.137, ал.6 от ТЗ поради липса на изрично пълномощно за адв. Д., дадено от съдружника Н. Т.. В случая е дадено пълномощно на адв. Д. да участва от името на съдружника при провеждане на общи събрания на дружеството /редовни или извънредни/, да прави предложения, да гласува и т.н. както намери за добре. Налице е и изрична декларация от Н. Т., с нотариална заверка на подписа, че изрично се потвърждават всички фактически и правни действия на адв. Д., извършени при проведеното на 20.11.23 г. ОСС на „М. ••“ ООД, включително всички направени предложения, избори, гласувания, включително направеното предложение за избор на управител на дружеството и други посочени.

Налице е съдебна практика на ВКС, която се споделя и от настоящия съдебен състав, според която даденото разрешение по т. 2 от ТР № •: •••••••• г. по тълк. д. № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС, се разпростира и по отношение на представителството по пълномощие на съдружниците в общото събрание на дружество с ограничена отговорност /ООД/. С посоченото ТР се приема, че договор, сключен от лице, действало като представител без да има представителна власт, е в състояние на висяща недействителност и не поражда целените правни последици, които настъпват, ако мнимо представляваният го потвърди съгласно чл. 42, ал.2 от ЗЗД, а при липса на потвърждаване на недействителността може да се позове той или неговите универсални правоприемници. Т.е. неспазването на изискванията за изрично пълномощно по чл. 137, ал.6 от ТЗ има за последица не нищожност, а висяща недействителност на волеизявленията на пълномощника на съдружника, на която обаче може да се позове единствено този съдружник, но не и друг съдружник – ищец по иска по чл. 74 от ТЗ. /В този смисъл решение № 60006 от 18.07.21 г. по т. д. № 2561/2019 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 50093 от 16.01.2024 г. на ВКС по т. д. № 712/2022 г., II т. о. и др./ В случая, от една страна, е налице изрично потвърждаване на действията на адв. Д. от страна на упълномощилия го съдружник Н. Т., която впрочем е присъствала и лично на процесното ОСС в качеството си на управител на съдружника – юридическо лице, като не се е противопоставила на тези действия, а от друга, ищецът не може да се позовава на висяща недействителност на волеизявлението на пълномощник на друг съдружник.

Съгласно чл. 132 от ТЗ ако един дял в капитала принадлежи на няколко лица, те могат да упражняват правата по него само съвместно; те отговарят солидарно за задълженията по този дял; съпритежателите на дела определят лице, което ги представлява пред дружеството.

Няма спор, че в случая съпритежателите в съсобственост на 2562 дяла, представляващи 20 % от капитала на дружеството, сред коиото са и Н. Т., ищецът Д. Я. и присъствалият на ОСС съдружник Я. Г., не са определили лице, което да ги представлява пред дружеството. Това обстоятелство обаче не следва да се възприема като такова лишаващо отделните съдружници изобщо от право да участват при провеждане на ОСС, включително и да правят изказвания и предложения, както и да гласуват, ако това гласуване е еднопосочно.

В случая при проведеното гласуване, от една страна, не са участвали всички съдружници – съпритежатели на общ дял, а от друга, присъствалите съдружници – съпритежатели на общ дял не са гласували еднопосочно. При това положение тяхното гласуване не може да бъде зачетено като валидно с оглед изискванията на чл. 132 от ТЗ. При липса на постигнато съгласие между съпритежателите няма формиран общ глас, съответстващ на дружествения дял, като индивидуалните гласове на съпритежателите на дела не могат да се вземат предвид при гласуването, а следва да се приеме, че съответстващото на съвместния дял право на глас не е упражнено с произтичащите от това последици.

Посоченото обаче не рефлектира върху крайния извод за законосъобразност на взетото решение за избор на Н. Т. като управител на дружеството, тъй като това решение е взето с гласовете на 80 % от капитала на дружеството – тези на съдружника „М.“ ООД, представлявано от Н. Т. като негов управител. Дори и да се приеме, че същата в качеството й съдружник – съпритежател на общ дял, не е имала право да прави предложения чрез упълномощения адвокат, това само по себе си не може да обуслови незаконосъобразност на взетото решение за избор на управител, тъй като предложението е подкрепено от съдружника, притежаващ 80 % от капитала на дружеството, който не само не се е противопоставил на предложението, но е гласувал „за“.

Доводите за липса на представителна власт на Н. Т. по отношение на съдружника – юридическо лице „М.“ ООД се преценяват като неоснователни. Към датата на провеждане на процесното ОСС същата е вписана като управител на дружеството – съдружник „М.“ ООД. В това си качество същата има представителна власт по отношение на юридическото лице- съдружник на основание чл. 141, ал.2 от ТЗ. Касае е се за органно представителство, а не за такова по пълномощние. Подчинеността на управителя на решенията на общото събрание касае вътрешните отношения между управителя и дружеството, но не и отношенията на дружеството с трети лица. Т.е. представителната власт на Н. Т. да гласува от името на „М.“ ООД не произтича от решението на ОСС на „М.“ ООД, проведено на 11.10.23 г., с което същата е упълномощена да свика ОСС на „М. ••“ ООД и да представлява „М.“ ООД при провеждане това ОСС, като гласува както намери за добре. Това решение има значение само за вътрешните отношения между управителя и дружеството „М.“ ООД, поради което неговото оспорване по съдебен ред, както и евентуалната му отмяна по реда на чл. 74 от ТЗ не са относими обстоятелства към законосъобразността на атакуваните по делото решения.

Поради това се преценява като неотносимо представеното към въззивната жалба писмено доказателство - решение № 19/15.04.24 г. по т.д. № 60/23 г. на ОС Кърджали /невлязло в сила/, постановено по искова молба вх. № 3902/29.10.23 г. по описа на ОС Кърджали, за отмяна на по реда на чл. 74 от ТЗ на решенията на ОСС на „М.“ ООД от 11.10.23 г. Мотивиран от посоченото настоящият съдебен състав на ПАС намира, че въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Предвид този изход на делото следва да се уважи претенцията на въззиваемата страна за присъждане на разноски в размер на 1500 лв. – платено адвокатско възнаграждение съобразно представения списък на разноски и договор за правна защита и съдействие, в който е уговорен този размер на възнаграждение с изричното отбелязване, че сумата е платена напълно в брой при подписване на договора.

Ето защо ПАС