Решение № 39826 от 28.11.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 9720/2025 г.

Административен съд - София-градI Отделение28.11.2025 г.докладчик Доброслав Руков

Диспозитив

ОТМЕНЯ по жалба на И. Т. К., [гражданство], чрез адвокат М. К. Заповед рег. № 513р-9984 от 21.08.2025 г. на Началник на отдел „Миграция“ – СДВР, с която на оспорващата е отказано предоставяне на право на продължително пребиваване в [държава]. ВРЪЩА делото като преписка на Началник отдел „Миграция” – СДВР, за ново разглеждане подаденото на 11.08.2025 г. от Т. К., [гражданство], заявление за продължаване на срока на разрешение за продължително пребиваване, при съблюдаване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящето решение. Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с касационна жалба пред Върховния Административен Съд на [държава]. Съдия:

Мотиви

Производството е по реда на чл. 26, ал. 12 от Закона за чужденците в [държава] (ЗЧРБ), във връзка с чл. 145 и следващите от АПК. Делото е образувано по жалба на Т. К., [гражданство], чрез адвокат М. К. срещу Заповед рег. № 513р-9984 от 21.08.2025 г. на Началник на отдел „Миграция“ – СДВР, с която на оспорващата е отказано предоставяне на право на продължително пребиваване в [държава]. В жалбата се сочи, че процесният отказ е незаконосъобразен, като постановен при съществено нарушение на административна-производствените правила и материално-правни разпоредби. Твърди се, че оспорващата е подала искане за продължаване на разрешеното ѝ право на продължително пребиваване, като е представила всички изискуеми документи. Необосновано, служителите на отдел „Миграция” – СДВР, са приели, посещавайки адреса, където жалбоподателката е заявила своето местожителство, че тя не живее там, след като не са я намерили в момента на проверкат. Посочено е, че административният орган изобщо не е изяснил правилно фактическата обстановка, респективно не е направил законосъобразни изводи. Не е ясно от кого са извършени проверките и какво отношение имат към нея лицата, с които са разговаряли служителите на отдел „Миграция” – СДВР. В случая е приложена декларация от наемодателя, видно от която същият е отдал на семейство Каткови собствения си имот под наем, познава ги лично и получава от тях уговорения наем. Твърди се, че от оспорващата не са изискани обяснения, което е съществено нарушение на административно-производствените правила, съгласно чл. 35 от АПК. На последно място се излагат оплаквания, че заповедта е издадена при несъответствие с целта на закона. Съгласно чл. 19, във връзка с чл. 14, ал. 1, т. 3 от ППЗЧРБ, чужденецът, претендиращ за издаване на разрешение за продължително пребиваване, следва да представи доказателства за осигурено жилище. Няма изискване същият да пребивава постоянно на този адрес, така както се изисква от лицата, получили статут на постоянно пребиваващи – да пребивават на територията на страната повече от половината дни в рамките на една календарна година. В случая Т. К. и съпругът ѝ А. К. са пенсионери, живият в С. П., [държава] и посещават [държава] през по-студените месеци от годината, когато времето в страната е по-меко отколкото в родината им. По време на проведеното по делото открито заседание, жалбоподателката не се явява лично. Упълномощеният от него адвокат Козалиева поддържа жалбата, по съображения, изложени в нея. Не претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение. Ответникът, чрез пълномощника си юрисконсулт В. оспорва жалбата, като неоснователна. Посочва, че в акта на Началник отдел „Миграция” – СДВР са обсъдени всички доводи, касаещи основанията за отказа за издаване на исканото разрешение. Счита, че отказът е постановен от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, при спазване стриктно на материално-правните разпоредби, както и не са допуснати процесуални нарушения. Подробни допълнителни съображения са изложени в писмен вид. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Административен Съд София – град, І отделение, 19-ти състав, след като взе предвид наведените в жалбата доводи и се запозна със приетите по делото писмени доказателства, намира за установено, от фактическа страна, следното: На 11.08.2025 г. Т. К., [гражданство], е подала до отдел „Миграция” – СДВР, заявление peг. № 103218, за предоставяне на право на продължително пребиваване на чужденец в [държава], на основание чл. 24, ал. 1, т. 10 от ЗЧРБ (в приложимата редакция към момента на подаване на заявлението), като лице, получило право на пенсия в друга държава. Съгласно тази разпоредба, разрешение за продължително пребиваване могат да получат чужденци, които са получили право на пенсия съгласно законодателството на [държава], държавата си на произход или друга държава и разполагат с достатъчно средства за издръжка в страната. Установено е, че Т. К., [гражданство] е имала вече издадено разрешение за продължително пребиваване, валидно до 29.08.2025 г. Не се спори, че към заявлението са били приложени документи, съгласно чл. 19, във връзка с чл. 14 от ППЗЧРБ, а именно копие от национален паспорт, издаден от компетентните руски власти, с положен в него печат за влизане на територията на [държава], валиден до 19.09.2033 г., удостоверение за получена пенсия, договор и анекс към него за наем на недвижим имот, сключен между Р. А. А., като наемодател и А. К. и Т. К., като наематели, медицинска застраховка, за покриване на медицински разходи в [държава], валидна до 31.07.2026 г., декларация от Р. А. А., съгласно която същият като собственик на недвижим имот, с административен адрес [населено място], [жк], [адрес], т. 6, ап. 20, предоставя имота за пребиваване на А. К. и Т. К. и извлечение от банковата сметка на Т. К. в Българо-американска кредитна банка, видно от което към 08.08.2025 г. същата е разполагала със сумата от 12 355 евро. Служители на отдел „Миграция” – СДВР са извършили на 19.08.2025 г. проверка на посочения адрес на пребиваване [населено място], [жк], [адрес], т. 6, ап. 20 (виж докладна записка на л. 57) и са констатирали, че лицето не установено там. При проведени разговори с В. Д. – съсед, тя е заявила, че не познава чуждата гражданка. Проведен е и разговор с А. Й. – домоуправител, който е заявил, че ап. 20 е необитаем от около пет години. Приложена е и справка за пътувания на лице – чужд гражданин, видно от която Т. К. е влязла на територията на [държава] на 04.05.2025 г. и е излязла на 22.08.2025 г., като междувременно е регистрирано и друго влизане на 10.08.2025 г. Описаните данни са отразени в становище рег. № 513р-88662 от 20.08.2025 г., съставено от инспектор при отдел „Миграция” – СДВР, в което е направено предложение до Началник отдел „Миграция” – СДВР, на Т. К., [гражданство] да се откаже продължаване на срока за пребиваване на основание чл. 26, ал. 1, във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 23 от ЗЧРБ, поради деклариране на неверни данни. Вземайки предвид направеното предложение и събраните в хода на административното производство доказателства, Началник отдел „Миграция” – СДВР е издал оспорената заповед. Със заповед № 513з-2396/24.03.2021 г. Директорът на СДВР е оправомощил държавния служител, заемащ длъжността Началник отдел „Миграция” – СДВР да издава и да отказва издаване на разрешения за краткосрочно и продължително пребиваване на чужденци, както и да продължава срока на пребиваване на чужденци в [държава]. Със Заповед № 513з-5977/19.05.2025 г. на Директора на СДВР е възложено на главен инспектор С. С. – Началник на сектор „Незаконна миграция”, при отдел „Миграция” – СДВР да замества титуляра, заемащ длъжността Началник отдел „Миграция” – СДВР от 22.01.2025 г. до отпадане на необходимостта. В процесуално качество на свидетел беше наемодателя на Т. К. и А. К., Р. А. А.. Същият заяви, че познава Т. К. и А. К., от общи познати. През май 2024 г. разбрал, че търсят за наемане жилище и той им предложил апартамента си, находящ се в [населено място], [жк], [адрес], т. 6, ап. 20. Те наели жилището за една година, с опция всяка година да се продължава. В момента те все още са негови наематели. А. попълнил декларация, че е съгласен това да е техния настоящ или постоянен адрес. Прехвърлил им е партиди за ток, за вода и топлофикация. Те плащат наема веднъж в годината по банков път, а той следи за плащането на разноските, което става редовно. Знае, че са пенсионери и не знае от кога живеят в [държава]. През 2025 г. поискали да направят някакъв ремонт и той се съгласил. Те използвали банкиране в [държава] и имат български мобилни номера. Според свидетеля те не живеят постоянно в [държава], но когато идват, винаги му се обаждат. Знае, че пътуват често до Р. и до [държава], където имат приятели. През лятото на 2025 г. прекарали заедно една седмица в курорта Слънчев бряг. Свидетелят не знае колко време Каткови прекарват в [държава]. Те са пенсионери и имат някакви фирми, но той не е наясно точно какви. Административен Съд София – град, І отделение, 19-ти състав, след повторна служебна преценка на събраните по делото доказателства по отделно и в съвкупност и съобразявайки доводите на страните, приема от правна страна следното: По допустимостта на жалбата: Оспореният отказ е връчен на адвокат Козалиева, като пълномощник на Т. К. лично на 29.08.2025 г. Жалбата е подадена чрез административния орган на 11.09.2025 г. (вх. № 513000-64759), т.е. в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК. Жалбоподателят е активно легитимиран, за същия е налице правен интерес от оспорване на административен акт, с който се засягат негови законни права и интереси, поради което жалбата е допустима. Разгледана по същество тя е основателна. За да издаде оспорения отказ, Началникът отдел „Миграция” – СДВР е приел, че са налице предпоставките по чл. 26, ал. 1, във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 23 от ЗЧРБ. По силата на тази разпоредба, се отказва издаването на разрешение за пребиваване или продължаване срока на пребиваване на чужденец, когато той е декларирал неверни данни. Съгласно чл. 22, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ, пребиваването на чужденците в [държава] се осъществява въз основа на виза по чл. 9а, ал. 2, т. 3 и 4 и на разрешение на службите за административен контрол на чужденците. Оспорената Заповед рег. № 513р-9984 от 21.08.2025 г. на Началник отдел „Миграция” – СДВР е издадена от компетентен орган, съгласно чл. 23, ал. 7 от ЗЧРБ, видно от описаните по-горе заповеди. Съставен и в предвидената от закона форма и съдържа мотиви за издаването му. Административният орган се е позовал на извършените проверки, осъществени от служители на отдел „Миграция” – СДВР на посочения от лицето адрес, където живее, при които е констатирано, че то не живее там. Това обстоятелство е прието като деклариране на неверни данни, което основание да се откаже продължаване на издаденото разрешение за продължително пребиваване на посоченото в оспорената заповед основание. Анализът на събраните доказателства, извършен от настоящия съдебен състав в съвкупност и пълнота, не дава възможност да се направят изводи в подкрепа на мотивите, изложено от административния орган. На първо място е безспорно, че Т. К., [гражданство] е имала вече издадено разрешение за продължително пребиваване, валидно до 29.08.2025 г. Същото е издадено на 28.08.2024 г., основание чл. 24, ал. 1, т. 10 от ЗЧРБ, защото чужденецът е имал придобито право на пенсия в Р. Ф.. В издаденото на Каткова разрешение за пребиваване № 760955, валидно до 29.08.2025 г. (л. 37), като адрес на лицето в [държава] е вписан адрес: [населено място], [жк], [адрес], т. 6, ап. 20. При извършената на 19.08.2025 г. на посочения адрес от служители на отдел „Миграция” – СДВР те са разговаряли с две лица, които са посочили, че не познават Т. К.. За да издадат през 2024 г. разрешение за продължително пребиване Т. К., [гражданство], съответните органи за административен контрол на чужденците очевидно са приели, че тя има осигурено жилище и очевидно пребивава на посочения адрес в [населено място], [жк], [адрес], т. 6, ап. 20, защото същият е отразен в издаденото разрешително. Без съмнение оспорващата е владяла, заедно със съпруга си този имот на валидно правно основание – договор за наем. Това обстоятелство беше потвърдено от собственика на имота и наемодател на семейство К. Р. А.. Същият посочи, че те не живеят постоянно там, но когато посещават София, отсядат именно в този апартамент. От друга страна, съгласно чл. 19, във връзка с чл. 14, ал. 1, т. 3 от ППЗЧРБ, за получаване право на продължително пребиваване на основание чл. 24, ал. 1, т. 6 ЗЧРБ чужденецът прилага доказателства за осигурено жилище. Нито в ЗЧРБ, нито в правилника за прилагане на закона съществува изискване чужденецът, кандидатстващ за разрешение за продължително пребиваване, да е длъжен да пребивава постоянно на декларирания от него адрес или за някакъв минимален срок (за разлика от изискването по чл. 25, ал. 1, т. 5 от ЗЧРБ, когато се кандидатства за разрешение за постоянно пребиваване). Достатъчно е да са налице данни, за това, че кандидатстващия за получаване на разрешение за продължително пребиваване да има на територията на страната жилище, което той може да обитава безпрепятствено, когато реши. Този извод кореспондира с духа на разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 10 от ЗЧРБ, уреждаща въпроса с продължителното пребиваване на лица, получили право на пенсия в чужбина и разполагащи с достатъчно средства за издръжка. Очевидно, че чуждестранни пенсионери, получили право на продължително пребиваване в страната на посоченото основание, не могат да бъдат задължени да пребивават непрекъснато на декларирания адрес. Целта на законодателя е била да осигури присъствие в страната на чуждестранни граждани, получаващи пенсия от обществените осигурителни фондове на чужда държава, за които може да се предположи, че няма да заемат работни места на български граждани и същевременно ще разходват отпуснатите им пенсии на място и други свои доходи в страната, като така ще подпомагат икономическото развитие на [държава]. В разглеждания казус при първоначалното издаване на разрешение за продължително пребиваване през 2024 г. Т. К., [гражданство] посочила, че има осигурено жилище на адрес на пребиваване [населено място], [жк], [адрес], т. 6, ап. 20. Тогава административният орган не е намерил, че това обстоятелство не е вярно, поради което е издал исканото разрешение. Фактът, че оспорващата пребивава на този адрес, макар и не непрекъснато се потвърди и показанията на свидетеля А., които съдът намира за логични и лишени от елемент на заинтересованост. Следва да се приеме, че по време на престоите си страната, А. и Т. К., пребивават на посочения адрес, в жилище, взето под наем, като същите са поели заплащането на всички комунални услуги – топлоснабдяване, водоснабдяване, електричество и т.н. Обсъждането на събраните гласни и писмени доказателства дават възможност на съда да направи извод, че при кандидатстването за продължаване на срока на вече разрешеното му продължително пребиваване, а и в последствие Т. К. е имала осигурено жилище в съответствие с чл. 19, във връзка с чл. 14, ал. 1, т. 3 от ППЗЧРБ. За такова жилище може да се приеме, апартамента, находящ с на адрес на пребиваване [населено място], [жк], [адрес], т. 6, ап. 20. Предвид направения извод, че в случай на кандидатстване за получаване на право продължително пребиваване, чужденецът не задължен да живее постоянно или за определен срок на адреса, където му осигурено жилището, съдът намира, че И. Т. К. не е декларирала неверни данни, че живее на декларирания от него адрес, поради което направените от административния орган изводи са незаконосъобразни. Във връзка с изложените разсъждения съдът намира, че не следва да обсъжда като неотносими към предмета на спора, приетите данните, относно влизанията и излизанията от територията на страната на Т. К.. За издаване на разрешение за продължително пребиваване не съществува изискване, чуждестранният гражданин да пребивава непрекъснато на територията на страна за определен период. По изложените съображения съдът намира, че оспореният административен акт следва да бъде отменен, а преписката да се върне на Началник отдел „Миграция” – СДВР, за ново разглеждане на подаденото на 11.08.2025 г. от Т. К., [гражданство], заявление за продължаване на срока на разрешение за продължително пребиваване. При новото разглеждане административният орган следва да съобрази мотивите, изложени в настоящето решение и при липса на други законови пречки да издаде искания административен акт. По отношение на направените разноски, предвид на факта, че оспорващия, чрез процесуалния си представител не е поискал присъждането на такива, съдът не дължи присъждането им. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 1, пр. 1, във връзка с чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен Съд София – град, І отделение, 19-ти състав,

Цитирани разпоредби

17