Решение № 124 от 21.12.2023 г. на Окръжен съд - Добрич по дело № 201/2022 г.

Производството по делото е образувано по предявени от „А. Н. Е." ООД, ЕИК ••••, със седалище и адрес на управление гр.Добрич, ул."••" №3, ет.1, ап.1, в качеството на процесуален субституент на „З" ЕООД, ЕИК ••••, със седалище и адрес на управление област Добрич, община Б., с.Д., ул.•• №13, представлявано от управителя И. Д. И., конституирано като съищец с определение №364/21.12.2022г. срещу „М. К." ЕООД, ЕИК ••••, със седалище и адрес на управление гр.Б., ж.к.П. З., ул.“В.“ №54А следните искове: иск с правно основание чл.134 ЗЗД в.вр. с чл.26, ал.2, предл.5-то от ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за продажба на земеделска техника с нотариална заверка на подписите с рег.№•• от ••г. на нотариус А. Г. с рег. №•• на НК, с който „З" ЕООД продава на „М. К." ЕООД Зърнокомбайн, марка „••••“ с рег.№••, рама №••••, цвят - зелен/жълт, ведно с прикачен инвентар - хедер „••••“, рег.№••••, рама №••••, като привиден договор; в условията на евентуалност иск с правно основание чл.134 ЗЗД в.вр. с чл.26, ал.1 от ЗЗД в.вр. чл.152 от ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за продажба на земеделска техника с нотариална заверка на подписите с рег.№•• от ••г. на нотариус А. Г. с рег. №•• на НК, с който „З" ЕООД продава на „М. К." ЕООД Зърнокомбайн, марка „••••“ с рег.№••, рама №••••, цвят - зелен/жълт, ведно с прикачен инвентар - хедер „••••“, рег.№••••, рама №••••, поради противоречието му със закона; иск с правно основание чл.134 от ЗЗД в.вр. с чл.124, ал.1 от ГПК за признаване на установено по отношение на „М. К."ЕООД, че „З" ЕООД е собственик на Зърнокомбайн, марка „••••“ с рег.№••, рама №••••, цвят - зелен/жълт, ведно с прикачен инвентар - хедер „••••“, рег.№••••, рама №••••. Претенциите на ищеца се основават на следните, изложени в исковата молба обстоятелства: „А. Н. Е." ООД е било в търговски отношения със „З" ЕООД. С оглед на това през периода от месец октомври 2018г. до месец април 2019г. между „А. Н. Е." ООД като продавач и „З" ЕООД като купувач са сключени договори за продажба на семена и препарати и са извършени транспортни услуги на обща стойност 200 ••, 26 лева с ДДС, обективирани в следните фактури, издадени от „А. Н. Е." ООД: Фактура №••/08.10.2018г. на обща стойност 42595, 00 лв. с ДДС и Дебитно известие №••/31.12.2018г. към тази фактура на обща стойност 3840, 00 лв. с ДДС; Фактура №••/08.10.2018г. на обща стойност 114 340, 32 лв. с ДДС и Дебитно известие №••/31.12.2018г. към тази фактура на обща стойност 7 882, 94 лв. с ДДС; Фактура №••/23.10.2018г. на обща стойност 5 616, 00 лв. с ДДС; Фактура №••/22.04.2019г. на обща стойност 25 920, 00 лв. с ДДС. „З" ЕООД не изпълнило задълженията си да заплати цената на стоките на падежите, посочени във фактурите. Затова след множеството проведени разговори с длъжника, на ••••г. между „А. Н. Е." ООД и „З“ ЕООД е подписана Спогодба с нотариална заверка на подписите с рег.№•• от ••••г. на нотариус Д. Б. с peг. №•• на НК. Съгласно подписаната спогодба страните са признали, че към датата на подписването й „З" ЕООД дължи на „А. Н. Е." ООД сумата от 200 ••, 26 лева, представляващи общия размер на главните задължения по гореописаните фактури в настоящата искова молба. Страните са признали също, че „З“ ЕООД дължи на „А. Н. Е." ООД и сумата 10 264, 22 лева, представляващи общ размер на обезщетението за забавено плащане по: Фактура №••/08.10.2018г. в размер на 2722, 29 лева за периода от 09.10.2018г. до 14.05.2019г.; Фактура №••/08.10.2018г. в размер на 7066, 85 лева за периода от 09.10.2018г. до 14.05.2019г.; Фактура №••/23.10.2018г. в размер на 316.68 лева за периода от 24.10.2018г.до 14.05.2019г.; Фактура №••/22.04.2019г. в размер на 158.40 лева за периода от 23.04.2019г. до 14.05.2019г., както и обезщетение за забавено плащане по описаните фактури в размер на законна лихва, считано от датата на подписване на спогодбата до окончателното плащане на сумите. Видно от т.IV от спогодбата, с подписването й „З" ЕООД се задължило да заплати на „А. Н. Е." ООД дължимите суми по спогодбата в размер на 210 458, 48 лева, както и обезщетение за забавено плащане от датата на подписване на спогодбата до датата на окончателното плащане на две погасителни вноски, както следва: 20 000 лева в срок до 30.06.2019г. и 190 458.48 лева, ведно с обезщетение за забавено плащане от датата на подписване на спогодбата до датата на окончателното плащане в срок до 30.12.2019г. по банковата сметка на "А. Н. Е.“ ООД в "••••"АД. Страните се споразумяли, че при пълно или частично неплащане на първата вноска по спогодбата в срока и по начина, посочен в тази точка, цялото непогасено задължение на „З" ЕООД става автоматично незабавно изискуемо, без да е необходимо каквото и да е предизвестие от страна на "А. Н. Е." ООД. Тъй като до 30.06.2019г. „З" ЕООД не погасило задълженията си по спогодбата, на 05.07.2019г. "А. Н. Е." ООД подало заявление за издаване на заповед за изпълнение до Районен съд гр.Б. срещу „З" ЕООД. В резултат на това на 16.07.2019г. Районен съд гр.Б. издал Заповед №•• за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК и Изпълнителен лист №•• по ч.гр.д.№••г. по описа на същия, в полза на „А. Н. Е.“ ООД, с който осъдило „З" ЕООД да заплати следните суми: 200 ••, 26 лева, представляваща задължение по Спогодбата от ••••г.; 10 264, 22 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане върху сумата в размер на 200 ••, 26 лева; 2 502, 43 лева, представляваща обезщетение, съгласно т.III и t.IV от Спогодбата, ведно със законната лихва върху сумата в размер на 200 ••, 26 лева, считано от 08.07.2019г. до окончателното изплащане на вземането; 4 259, 22 лева, представляваща държавна такса и 4 391, 52 лева, представляващи адвокатско възнаграждение. Въз основа на издадения изпълнителен лист, на 17.07.2019г. било образувано срещу „З" ЕООД изпълнително дело №687/2019г. по описа на ЧСИ Л. Т. с peг. №•• с район на действие ДОС. Към момента на подаване на настоящата искова молба, „З" ЕООД не е погасило задължението си към ищцовото дружество по изпълнителното дело. При проучване на имуществото на длъжника „З" ЕООД по изпълнителното дело било установено, че на ••г. (само месец и половина след подписване на спогодбата и след образуване на ч.гр.дело, въз основа на което бил издаден изпълнителния лист) „З" ЕООД е продало на ответника „М. К." ЕООД притежаваните от дружеството зърнокомбайн и хедер, а именно: Зърнокомбайн, марка „••••" с държавен рег.№••, рама №••••, цвят - зелен/жълт, ведно с прикачен инвентар - хедер „••••", рег.№••••, рама №••••, за сумата от 9 800 лева с Договор за продажба на земеделска техника с нотариална заверка на подписите с рег.№•• от ••г. на нотариус А. Г. с peг. №•• на НК. В договора за покупко-продажба на земеделска техника е описано, че продажната цена е 9800 лева и е изплатена напълно към момента на сключване на сделката. Цената на този комбайн и хедера втора употреба е в пъти по-висока, видно от Оценителна автотехническа експертиза по гр.д. №••••г. по описа на БРС, според която справедливата пазарна стойност на зърнокомбайна и хедера е 111 229, 34 лева, както и видно от представеното Удостоверение за застрахователна стойност на процесните движими вещи. На тази дата „З" ЕООД е продало на „М. К.“ ЕООД с друг Договор за продажба на земеделска техника с нотариална заверка на подписите с рег.№•• от ••г. на нотариус А. Г. с peг. №•• на НК друг Зърнокомбайн, марка „••••" c държавен peг.№••••, рама №••••, цвят - зелен/жълт, ведно с прикачен инвентар - хедер „••••", държавен рег.№••••, рама №•••• отново за сумата 9800 лева. На 21.08.2019г. бил извършен опис на движими вещи собственост на „З" ЕООД по горепосочено изпълнително дело и се установило, че тези движими вещи, макар продадени вече на „••••" ЕООД, се намират в стопанския двор на продавача „З" ЕООД. Комбайнът с рег.№•• е посочен под №9 в протокола за опис, проведен на 21.08.2019г. от ЧСИ Л. Т. по изп.д. №687/2019г. по описа на ЧСИ Л. Т.. Нелогично е продадените комбайни да стоят в стопанския двор на продавача месец след продажбата. С оглед на гореизложеното, на 18.11.2019г. ищцовото дружество подало искова молба срещу „З" ЕООД и „М. К." ЕООД, с която поискало на основание чл.135 от ЗЗД да бъдат обявени за недействителни по отношение на „А. Н. Е." ООД горепосочените договори. Въз основа на исковата молба било образувано гр.д. №••••г. по описа на РС- Добрич, което впоследствие било прекратено и изпратено по подсъдност на Районен съд - Б., в резултат на което било образувано гр.д. №••••г. по описа на PC- Б.. По делото бил подаден отговор на исковата молба от „••••" ЕООД, чрез процесуалния му представител адв. Т. В. Г. с вх. №1328/21.01.2020г. до PC Добрич. В отговора „М. К." ЕООД твърди, че между ответниците по делото има сключени договори за продажба на земеделска продукция /пшеница/ съответно с №2 от 07.11.2018г., №4 от 20.11.2018г. и №6 от 18.12.2018г. за продажба на пшеница реколта 2019г., по които „М. К." ЕООД е купувач и което дружество е заплатило на продавача-първия ответник, посочената в договорите цена предварително. В отговора се посочва също, че „с атакуваните договори за продажба на земеделска техника и сключените анекси към тях страните „З" ЕООД и „М. К." ЕООД са уредили отношенията си по повод сключените договори за продажба на бъдеща продукция с №2 и №4. Видно от подписаните споразумения от ••г. е, че предвид неизпълнението на задължението на доставчика „••••" ЕООД същият прехвърля собствеността на техниката, предмет на атакуваните договори вместо изпълнение на задължението по договорите за продажба на земеделска продукция до размер от по 100 000 лева или общо по двата договора - 200 000 лева. В същите тези споразумения страните са уговорили, че продажната цена на земеделската техника по договорите от ••г. с нотариална заверка на подписите в действителност е от по 100 000 лева за всеки договор, с които стойности се погасява задължението на продавача спрямо купувача по договорите за продажба на бъдеща земеделска продукция. Във връзка с подписаните договори за продажба на земеделска техника и подписаните споразумения са издадени и съответните фактури и дебитни известия, с които отношенията по повод извършеното даване вместо плащане /даване взместо изпълнение/ между страните по посочените договори са уредени." В следващото изречение „М. К." ЕООД чрез процесуалния си представител отново посочва: „моля да приемете, че действителната цена по договорите за продажба на земеделска техника от 07.11.2019 е не по 9800 лева, а по 100 000 лева за всеки договор“. Като приложения към отговора на исковата молба „М. К." ЕООД представило като доказателства по гр.д. №••••г. по описа на ДРС заверени от адвокат Т. Г. преписи от цитираните в отговора договори, споразумения и известия. Видно от посочените документи с договор за продажба на земеделска продукция №4/20.11.2018г. „З" ЕООД се е задължило да продаде на „М. К.- 90" ЕООД 1000 тона пшеница реколта 2019г. в срок до 31.07.2019г. срещу сумата 180 000 лева. От представено споразумение към договор №4 за продажба на селскостопанска продукция от 20.11.2018г., подписано между „З" ЕООД и „М. К.- 90" ЕООД на ••г., (на същата дата, на която е подписан процесния договор за продажба на земеделската техника) се установява, че то е подписано във връзка с договор №4 от 20.11.2018г. за бъдеща селскостопанска продукция, както и за договор за продажба на селскостопанска техника с нотариална заверка на подписите с peг. №••/••г. по описа на нот. А. Г., рег.№••, НК, по силата на което страните приемат за установено, че между страните е сключен договор №4 от 20.11.2018г. за бъдеща селскостопанска продукция- минимум 1000 т. пшеница реколта 2019г., като Продавачът „З" ЕООД е длъжен да предостави на купувача „М. К." ЕООД цялото количество стока, предмет на договора в срок не по-късно от 31.07.2019г., както и че между страните е сключен договор за продажба на земеделска техника от ••г. на основание на който Продавачът е продал на Купувача зърнокомбайн „••••" с държавен рег.№••, рама №••••, цвят - зелен/жълт, ведно с прикачен инвентар - хедер „••••", рег.№••••, рама №•••• за сумата 9800 лева. Макар да не е изтекъл срока за доставка на пшеницата, който е бил до 31.07.2019г., в т.4 от споразумението страните са приели, че „З" ЕООД не е изпълнило задължението си да достави договореното количество пшеница по договора за продажба на селскостопанска техника изцяло, поради което е неизправна страна и с оглед на това според т.5 от споразумението дължи на „М. К. 90" ЕООД сумата в размер 180 000 лева, представляваща платена авансова цена. С цел уреждане на тези отношения страните са се договорили, че „З" ЕООД „прехвърля" на „М. К. -90" ЕООД зърнокомбайн с рег.№•• и хедер с рег.№•••• за цена 9800 лева, като страните приемат, че стойността на прехвърлената техника възлиза на 100 000 лева, от които 9800 лева ще се заплатят в срок до 20.12.2019г., а за разликата от 90 200 лева, продавачът прехвърля на купувача собствеността върху описаната земеделска техника вместо погасяване на задължението в същия размер по договор за продажба на селскостопанска техника. Съгласно т.6 от споразумението „при условие, че цената от 9800 лева по договора за прехвърляне на земеделската техника не бъде платена в посочения в предходното изречение срок от купувача „••••" ЕООД на продавача „З" ЕООД, то с извършване на сделката за прехвърляне на земеделската техника от „З" ЕООД към „М. К. - 90" ЕООД се погасява задължението на „З" ЕООД към „••••" ЕООД по договор №4 от 20.11.2018г. за бъдеща селскостопанска продукция до размера на 100 000 лева. Следователно макар в договора за продажба на земеделска техника да пише, че сумата 9800 лева е платена, очевидно е, че тя не е била платена, което се установява от споразумението от ••г. От анализа на това споразумение се установява, че волята на страните по цитираната продажба на земеделска техника е била не да се прехвърли собствеността на техниката срещу сумата 9800 лева, а да се уредят отношенията по повод договора №4 от 20.11.2018г. за продажба на селскостопанска продукция и то в бъдещ период - в срок до 20.12.2019г. От отговора на исковата молба, подаден от „М. К." ЕООД по гр.д.№••••г. по описа на ДРС става ясно, че отношенията не са уредени със споразумението, а едва с издаването на съответните фактури и дебитни известия, „с които отношенията по повод извършеното даване вместо плащане /даване вместо изпълнение/ между страните по посочените договори са уредени“. Видно от цитираното споразумение, сумата 9800 лева е трябвало да бъде платена според договорено в него в срок до 20.12.2019г., като според т.6 от споразумението ако не бъде платена, то с извършване на сделката за прехвърляне на земеделската техника от „З" ЕООД към „М. К. -90" ЕООД се погасява задължението на „З" ЕООД към „••••" ЕООД. Следователно компенсацията на задълженията е следвало да настъпи след 20.12.2019г., при неизпълнение за заплащане на сумата 9800 лева, и тогава с извършване на сделката за прехвърляне на техника се погасява задължението. Съгласно чл.115, ал.1 от ЗДДС при изменение на данъчната основа на доставка или при развалянето на доставка, за която е издадена фактура, доставчикът е длъжен да издаде известие към фактурата. А според чл.115, ал.2 от ЗДДС известието се издава задължително не по-късно от 5 дни от възникване на съответното обстоятелство по aл.1, а когато се издава за доставка, за която е издадена фактура с начислен данък за получено авансово плащане, в 5-дневен срок от датата на връщането, прихващането или уреждането по друг възмезден начин на авансово преведената сума за размера на върнатата, прихваната или уредената по друг възмезден начин сума. Видно обаче от подписаното споразумение от ••г. „З" ЕООД се задължава да издаде дебитно известие към Фактура №•••••••••• от ••г. за сумата 90 200 лева в срок до 20.12.2019г., а не в законоустановения срок по чл.115, ал.2 от ЗДДС. От представеното по гр.д. №••••г. по описа на ДРС Дебитно известие №••••, с което се увеличава данъчната основа на Фактура № ••••••••••/••г. (за продажбата на комбайн •• и хедер ••••) с 90 200 лева, е видно, че то е издадено на 20.12.2019г. В споразумението от ••г. няма уговорка между страните относно кредитното известие, което трябва да бъде издадено относно получения от „З" ЕООД аванс за пшеницата предмет на договор №4/20.11.2018г. Видно от кредитното известие №•••• към фактура №••••/21.11.2018г. за неусвоен аванс по договор №4/20.11.2018г., представено по гр.д. №••••г. по описа на ДРС то също е издадено на 20.12.2019г., а не в законоустановения срок по ЗДДС. От заключението на извършената съдебно-счетоводна експертиза по гр.д. №••••г. по описа на БРС се установи, че банков превод по фактура №••••••••••/••г. не е извършен, а са извършени счетоводни операции за закриване на задължението на „З" ЕООД от получения аванс от „••••" ЕООД по фактура №••••/21.11.2018г. съгласно договор №4 от м.11.2018г. Стойността на погасяването на задължението с този зърнокомбайн според това заключение е 100 000 лева. На следващо място, действителните уговорки между страните по договор за продажба на селскостопанска техника с нотариална заверка на подписите с peг. №••/••г. се установяват и от показанията на Г. М.ов Г.ев, дадени по гр.д. №••••г. по описа на БРС, който е баща на представляващия на „••••" ЕООД, който е водил всички сделки на „••••" ЕООД с пълномощно, а дъщеря му се „води само управител на фирмата". Според него те са имали няколко договора със З, по които той е трябвало да им достави пшеница 2019г. и според свидетеля „той не можа да я достави". Според Г.ев: Пролетта, или може би по-късно, като видя, че няма да му излезе пшеницата предложи да впишем два зърнокомбайна в особените залози, след което да ги прехвърлим на М. К. 90 и направихме споразумение, ако до края на годината З се издължи към М. К. 90, да му върнем комбайните, ако не да направим анекси към договорите за доставка (видно от стр.4 от Протокол от с.з. от 11.08.2020г. по гр.д. №••••г. по описа на БРС). По нататък Г.ев казва: Към края на годината са издадени дебитните и кредитните известия, такова беше споразумението. Трябваше И. до края на годината да се издължи с пшеницата. Договорите са направени 2018 г., ноември-декември, имаме и януари 2019 г. По договорите трябваше до 31.08.2019 г. да издължи всичката пшеница. Като не можа да се издължи до 31.08.2019 г., когато прехвърлихме комбайните, направихме споразумение до Нова година. Ако до Нова година той не може да достави продукцията, ние трябва да си направим анекс да можем приспаднем цената на комбайните. Цената приспаднахме към края на 2019 г." (видно от стр.5 от Протокол от с.з. от 11.08.2020г. по гр.д.№••••г. по описа на БРС). Според друг свидетел- св.А. С. А., разпитан на въззивна инстанция - по гр.д. №818/2021г. комбайните са прехвърлени на „••••" ЕООД „като гаранция", „за да са като гарант тези две машини и да може „М. К." впоследствие да си вземе парите" (видно стр.2 и стр.3 от протокол от с.з., проведено на 27.04.2022г.). От показанията на тези двама свидетели става ясно какви са били действителните уговорки между страните- да се обезпечи вземането по договора за продажба на селскостопанска продукция и да се договори удовлетворяването му при неизпълнение. Показанията на Г. Г.ев (пълномощник на „М. К." ЕООД) и С. А., дадени по гр.д. №••••г. и по в.гр.д.№818/2021г. са обективирани в частни документи и имат сила на извънсъдебно признание и се ползват с доказателствена сила. В този смисъл е Решение №70 от 21.04.2015г. по в.гр.д.№5100 по описа за 2014г. на ВКС, III г.о. За пълнота на изложението и предвид учредените особени залози като обезпечение на вземанията на „М. К." ЕООД по договор №4 от 20.11.2018г. за бъдеща селскостопанска продукция, както и по друг договор №2 от 07.11.2018г. за бъдеща селскостопанска продукция, се сочи, че аналогично на горецитираното споразумение от ••г., с друго Споразумение от ••г. към договор за продажба на селскостопанска продукция от 07.11.2018г., сключено между „З" ЕООД и „М. К." ЕООД, което е сключено във връзка със сключен договор №2 от 07.11.2018г. за бъдеща селскостопанска продукция, както и във връзка с другия договор за продажба на земеделска техника с нотариална заверка на подписите с рег.№••/••г. по описа на нот.А. Г. рег.№•• НК, относно другия комбайн с рег. №•••• и хедер с рег.№••••, се уреждат отношенията между „З" ЕООД и „М. К." ЕООД по повод на неизпълнение на договор №2 от 07.11.2018г. за продажба на селскостопанска продукция, като страните са се споразумели: Продавачът по договор №2 от 07.11.2018г. „З" ЕООД прехвърля на купувача „М. К." ЕООД собствената си земеделска техника, описана по-горе в споразумението за цена от 9800 лева, като страните приемат, че стойността на прехвърлената техника възлиза на 100 000 лева, от които 9800 лева ще се заплатят на продавача „З" ЕООД от купувача „М. К." ЕООД в срок до 20.12.2019г., а за разликата до пълната стойност от 100 000 лева, а именно 90 200 лева, продавачът прехвърля на купувача собствеността на върху описаната земеделска техника вместо погасяване на задължението в същия размер по договор за продажба на селскостопанска техника /даване вместо плащане/. И в това споразумение е договорено, че при условие, че цената от 9800 лева по договора за прехвърляне на земеделска техника не бъде платена в посочения в предходното изречение срок от купувача „М. К." ЕООД на продавача „З" ЕООД, то с извършване на сделката за прехвърляне на земеделска техника от „З" ЕООД на „М. К." ЕООД се погасява задължението на „З" ЕООД към „М. К." ЕООД по договор №2 от 07.11.2018г. за бъдеща селскостопанска продукция по размера на 100 000 лева. Съдържанието на това споразумение е аналогично със съдържанието на другото споразумение от ••г., което е сключено във връзка с процесния договор за покупко-продажба на земеделска техника. На 19.08.2019г. по изпълнителното дело ищецът поискал от ЧСИ Л. Т. да извърши опис на необраната продукция - собственост на „З" ЕООД, и с оглед на това поискал от Централния регистър на особените залози удостоверения за вписани особени залози върху имуществото на „З" ЕООД. Въз основа на удостоверение №••••/19.08.2019г., издадено от ЦРОЗ относно сделка •••• било установено, че на 05.07.2019г. в ЦРОЗ е вписан особен залог в полза на „М. К. -90" ЕООД върху бъдеща селскостопанска продукция-слънчоглед и царевица реколта 2019г. собственост на „З" ЕООД като обезпечение на вземания, произтичащи от три договора за продажба на селскостопанска продукция №2/07.11.2018г., №4/20.11.2018г. и №6/18.12.2018г. за покупка на пшеница, сключени между „З" ЕООД и „••••" ЕООД. Сред тях са и двата договора №2/07.11.2018г. и договор №4/20.11.2018г. за продажба на пшеница, във връзка с които са подписани цитираните две споразумения от ••г. Видно от заявлението за вписване на договор за залог с вх.рег.•••• и договора за особен залог от 05.07.2019г. обезпеченото вземане е било в размер 540 000 лева към 05.07.2019г. Според Удостоверение №••••/19.08.2019г., издадено от ЦРОЗ относно сделка •••• на ••г. в ЦРОЗ е вписан особен залог в полза на „М. К.- 90" ЕООД върху 1253 млечни овце - собственост на „З" ЕООД като обезпечение на вземанията на „••••" ЕООД от „З" ЕООД по същите три договори за продажба на селскостопанска продукция №2/07.11.2018г., №4/20.11.2018г. и №6/18.12.2018г. за покупка на пшеница, сключени между „З" ЕООД и „••••" ЕООД, за които е учреден залога от „З" ЕООД на 05.07.2019г. Към два от тези три договори за покупка на пшеница - договор №2/07.11.2018г. и договор №4/20.11.2018г., „З" ЕООД и „М. К.- 90“ ЕООД, на ••г. са подписани двете споразумения, с които „З" ЕООД и „••••" ЕООД са уредили отношенията по повод неизпълнение на задълженията по тях. Прави впечатление, че размерът на обезпеченото вземане, посочено в заявлението за вписване на този залог е отново сумата от 540 000 лева. Към заявлението за вписване на договор за залог с вх.№•••• по описа на ЦРОЗ (с нот.заверка на подписа с peг. №5609/••г. по общия регистър на нотариус А. Г., нотариус в района на PC-Варна) е представена декларация по чл.27 ал.2 т.4 от Закона за обособените залози от И. Д. И., в която той декларира истинността на заявените от него обстоятелства и приемането на представените от него актове, която е с нотариална заверка на подписа от нотариус А. Г., нотариус в район PC Варна с рег.№•• на Нотариална камара с peг. №••/••г. по общия регистър на нотариус А. Г.. Подписът на И. И. е удостоверен нотариално след като са удостоверени подписите на И. в договора за покупко-продажба на земеделска техника, тъй като договора е с рег. №••/••г. относно комбайн ••••. Този залог е вписан в ЦРОЗ на ••г. -на същата дата, на която са продадени комбайните и хедерите и на която дата са подписани и двете споразумения от ••г. Според Удостоверение №••••/19.08.2019г., издадено от ЦРОЗ относно сделка №•••• на 31.07.2019г. в ЦРОЗ е вписан трети особен залог в полза на „М. К. -90" ЕООД върху бъдеща селскостопанска продукция - слънчоглед реколта 2019г. собственост на „З" ЕООД като обезпечение на вземанията на „••••" ЕООД, произтичащи от същите тези договори за продажба на селскостопанска продукция №2/07.11.2018г., №4/20.11.2018г. и №6/18.12.2018г. за покупка на пшеница, сключени между „З" ЕООД и „••••" ЕООД, за обезпечение на които вземания са вписани и предходните два залога от 05.07.2019г. и от ••г. Видно е, че обезпеченото вземане, произтича отново от двата договора за продажба на селскостопанска продукция №2/07.11.2018г. и договор №4/20.11.2018г., към които са подписани споразуменията от ••г. за уреждане на отношенията на „З" ЕООД и „••••" ЕООД и за погасяване на част от вземанията по тези договори. В заявлението за вписване на договор за залог вх.рег.№•••• и договора за особен залог от 31.07.2019г., който е приложен към него е посочено, че обезпеченото вземане е отново за същата сума от 540 000 лева, която е била посочена и в заявлението за вписване на особен залог от 05.07.2019г. Към заявлението е приложена декларация по чл.27 ал.2 т.4 от Закона за особените залози от И. Д. И. с нотариална заверка на подписа, заверен от нотариус А. Г., нотариус в района на PC Варна с рег.№•• на НК, с peг. №6319/31.07.2019г. по общия регистър на нотариус А. Г., в която И. Д. И. декларира истинността на заявените от него обстоятелства и приемането на представените от него актове. От искане за вдигане на запор от ЧСИ С. С. до ЧСИ Л. Т. с вх.№••/11.09.2019г. по изп.дело №2019••••, било установено, че „М. К." ЕООД е пристъпило към изпълнение въз основа на Заявление за вписване на пристъпване към изпълнение от 20.08.2019г. по особен залог с първоначално вписване №••••. Затова през м.юни 2020г. ищцът отново се снабдил с нови удостоверения от ЦРОЗ относно вписаните особени залози, описани по-горе. Видно от Удостоверение №••••/29.06.2020г., издадено от ЦРОЗ на 20.08.2019г. от „М. К. 90" ЕООД е вписано пристъпване към изпълнение относно вписания особен залог върху овцете с №•••• на първоначалното вписване. Съгласно Заявлението за вписване на пристъпване към изпълнение към вписване №•••• "М. К. 90" ЕООД е пристъпило към изпълнение по отношение на залога, вписан на ••г. с вх.№•••• върху 1253 млечни овце собственост на З ЕООД, като в Група №2 в заявлението за вписване на пристъпване към изпълнение с вх.№•••• е посочено, че частта от вземането, което се търси е отново същата сума 540 000 лева, за която е вписан залога като обезпечение на вземанията на „••••" ЕООД по договори за продажба на селскостопанска продукция №2/07.11.2018г., №4/20.11.2018г. и №6/18.12.2018г. Към заявлението за вписване на пристъпване към изпълнение подадено от „М. К." ЕООД е представена декларация по чл.27 ал.2 т.4 от Закона за особените залози от М. Г.ева Н. в качеството на управител на „М. К." ЕООД, с която тя декларира истинността на заявените от нея обстоятелства и приемането на представените от нея актове. Видно от Удостоверения с №••/29.06.2020г. и №••/29.06.2020г. издадени от ЦРОЗ на 21.08.2019г. „М. К." ЕООД е вписал пристъпване към изпълнение и по отношение на другите два залога от 05.07.2019г. и от 31.07.2019г. съгласно заявления с вх.№•••• и с вх. №••••. И в двете заявления за вписване на пристъпване към изпълнение по залог с вх. №•••• и вх.№•••• по описа на ЦРОЗ в Група №2 част от вземането, което се търси е посочена отново същата сума 540 000 лева. Към двете заявления е приложена декларация по чл.27 ал.2 т.4 от Закона за особените залози от М. Г.ева М.ова в качеството си на управител на „М. К. 90" ЕООД, с нотариална заверка на подписа, с която тя декларира истинността на заявените от нея обстоятелства и приемането на представените от нея актове. При положение, че съгласно т.8 от двете споразумения от ••г. към договори за продажба на селскостопанска продукция №2/07.11.2018г. и договор №4/20.11.2018г., подписани от „З" ЕООД и „М. К.“ ЕООД с извършеното прехвърляне на земеделската техника от страна на „З" ЕООД се погасяват частично задълженията на „З" ЕООД по двата договора за продажба на селскостопанска продукция №2/07.11.2018г. и договор №4/20.11.2018г. до размера от по 100 000 лева (дори да се приеме, че е от по 90 200 лева към м.08.2019г.- по арг. от т.6 от споразуменията) по всеки един от двата договора или общо със сумата 200 000 лева, респ. със 180 400 лева, то тогава остава неясно защо в заявленията с вх.№••••, вх.№••••, вх. №•••• и с вх.№•••• в ЦРОЗ обезпеченото вземане, респ. вземането, което се търси посочено от съответния заявител ( от „З" ЕООД, респ. от „М. К.' 'ЕООД) продължава да е 540 000 лева, толкова колкото е било посочено и в заявлението до ЦРОЗ от 05.07.2019г. Тези три заявления потвърждават, че финансовите отношения между „З" ЕООД и „М. К." ЕООД по договор за продажба на селскостопанска продукция №4/20.11.2018г към 31.07.2019г. и към м.08.2019г. не са били уредени, защото ако частично бяха погасени задълженията по договорите за продажба на селскостопанска продукция, то тогава размерът на обезпеченото вземане в заявлението за вписване на особен залог от 31.07.2019г. и в заявленията за пристъпване към изпълнение щеше да е по-малък, а не отново същия- 540 000 лева, колкото е бил на 05.07.2019г. преди да бъдат сключени горецитираните споразумения от ••г. Освен това датата на издаване на кредитните и дебитните известия към фактурите за продажба на техниката и на селскостопанската продукция потвърждава, че действителната воля на страните е била „до нова година" да бъде изпълнено задължението, произтичащо от всеки един от двата договора за продажба на селскостопанска продукция и ако то не бъде изпълнено „да бъде прихваната цената" на техниката, както твърди Г. Г.ев, което пък е доказателство, че с продажбата на комбайна и хедера е обезпечено задължението, произтичащо от договор №4 от 20.11.2018г. за продажба на селскостопанска продукция по начин, различен от този който е предвиден в закона. Ищецът счита, че действителната воля на страните по Договор за продажба на земеделска техника с нотариална заверка на подписите с рег.№•• от ••г. на нотариус А. Г. с peг. №•• на НК е била не да прехвърлят собствеността на земеделската техника срещу цена в размер 9800 лева, а да обезпечат вземането на „М. К.- 90" ЕООД, произтичащо от договора за продажба на селскостопанска продукция №4/20.11.2018г. и споразумението към него и да уговорят предварително начин на удовлетворяване на кредитора, различен от предвидения в закона. Следователно Договорът за продажба на земеделска техника с рег.№•• от ••г. на нотариус А. Г. с peг. №•• на НК е нищожен, тъй като е привидна сделка - веднъж прикрива съглашение за обезпечаване и удовлетворяване на вземане, произтичащо от договора за продажба на селскостопанска продукция №4/20.11.2018г. и споразумението към него от ••г., с което те си уреждат последиците от „неизпълнението" на този договор, макар срокът за доставка на пшеницата все още да не е изтекъл, а втори път прикрива непозволения от закона договор за покупко-продажба с обратно изкупуване, което се установява от показанията на Г. Г.ев, дадени по гр.д. №••••г. по описа на БРС. Налице е абсолютна симулация на продажбената сделка. При условията на евентуалност, ако съдът не приеме, че договорът за продажба на техниката е привидна сделка, то се счита, че процесният Договорът за продажба на земеделска техника и споразумението към него от ••г. са нищожни сделки поради противоречието им със закона на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.152 от ЗЗД и с чл.209 от ЗЗД. Съгласно чл.152 от ЗЗД съглашение, с което се уговаря предварително, че ако задължението не бъде изпълнено, кредиторът ще стане собственик на вещта, както и всяко друго съглашение, с което се уговаря предварително начин на удовлетворение на кредитора, различен от този, който е предвиден в закона е недействителен. С фидуциарната сделка, с която се прехвърля собственост, за да се създаде обезпечение на кредитора, страните не желаят прехвърлянето, а преследват друга юридическа цел- заобикалянето на забраната за предварително уговаряне на начин на удовлетворяване на кредитора, различен от предвидения в закона. Този порок на сделката води до нейната нищожност поради противоречие със забраната на чл.152 от ЗЗД. Очевидно това е сторено, тъй като „З" ЕООД има и много други кредитори, което е видно от Постановление от 05.08.2021г. по изп.дело №687/2019 по описа на ЧСИ Л. Т.. Видно от представените доказателства „А. Н. Е." ООД има качеството на кредитор на „З" ЕООД, а длъжникът „З" ЕООД бездейства и не упражнява и не защитава свое имуществено право, което може да се упражни по реда на чл.134 от ЗЗД. Това се отразява негативно на имуществената му сфера и по този начин заплашва пълното удовлетворяване на кредиторовото вземане. Въз основа на това „А. Н. Е." ООД има правен интерес от предявяването на настоящите искове, тъй като при положителен изход от делото ще може да насочи принудителното изпълнение и върху това имущество на длъжника. В срока по чл.367, ал.1 от ГПК от ответника е депозиран писмен отговор на исковата молба с вх.рег.№1593/10.03.2023г. Заявява се оспорване допустимостта и основателността на исковите претенци и се настоява за тяхното отхвърляне. Излага се, че за да бъде приет за разглеждане иск с правно основание чл.134 от ЗЗД, ищецът трябва да има правен интерес от предявяването на иск с посоченото основание, т.е. да е налице твърдение, че същият е кредитор на лицето чиито права упражнява, както и че длъжникът му бездейства- не реализира имуществените си права спрямо своя длъжник /длъжника на длъжника/. По тези съображения чл.134 от ЗЗД има действие само по отношение на действителни имуществени права, които принадлежат на длъжника. Функцията на правото по чл.134 от ЗЗД е да се запази длъжниковото имущество от намаляване, а не да се увеличава, поради което и същността на това право се свежда до обезпечителна. От своя страна това стеснява кръгът на правата, които кредиторът може да упражнява от името на длъжника си и може да се намесва само с оглед запазване на наличното имущество на длъжника. В настоящия случай предпоставките за упражнявате на правото на иск по чл.134 от ЗЗД от страна на ищеца не са налице, поради което и предявените искове се явяват недопустими. Ответникът „М. К." ЕООД не е, а и не се твърди да е длъжник на „З" ЕООД, а се явява кредитор на последното дружество по силата на сключените договори за продажба на бъдеща земеделска продукция /пшеница/ съответно с № 2 от 07.11.2018г., №4 от 20.11.2018г. и №6 от 18.12.2018г. за реколта 2019г., по които ответникът „М. К." ЕООД е купувач и е заплатило на продавача „З" ЕООД, посочената в договорите цена предварително. „З" ЕООД е неизправна по договорите страна, предвид неизпълнението на задълженията си по тях спрямо ответното дружество. Това обстоятелство очевидно не се оспорва и от ищеца. Видно от подписаните споразумения от ••г. е, че предвид неизпълнението на задължението на доставчика „З" ЕООД същият прехвърля собствеността на техниката, предмет на атакувания договор, вместо изпълнение на задължението по договора за продажба на земеделска продукция до размер на 100 000 лева. На следващо място ищецът не би могъл да предяви искове за нищожност на твърдените основания /симулация по чл.26 от ЗЗД и нищожност по чл.152 от ЗЗД/, защото законът не позволява воденето на такъв косвен иск от кредитор, което право на иск зависи единствено от волята на длъжника, а отделно от това е несериозно да се твърди, че в настоящия случай, доколкото атакуваната сделка не е ипотека или залог по смисъла на чл.149 следващите от ЗЗД, може да се иска обявяването й за нищожна на тези основания. Дори и да се приеме, че ищецът- кредитор има правен интерес по реда на чл.134 от ЗЗД да предяви искове по чл.26 от ЗЗД за обявяване на нищожността на процесната сделка и в резултат на това бъде постановено решение, с което искът му се уважава, то няма да се стигне до запазване на имуществото на длъжника, защото по необходимост в случая приобретателят по сделката би имал право да търси вземането си поради отпаднало основание, именно защото е и би станал кредитор на длъжника на ищеца. Имайки предвид материалноправния характер на нормата на чл.26 от ЗЗД и на обезпечителната същност на правото по чл. 134 ЗЗД, която стеснява значително кръга на правата, които кредиторът може да упражнява - само такива, с които се запазва наличното имущество на длъжника, а не се увеличава същото, следва да се приеме, че за ищцовото дружество не е налице правен интерес от воденето на иск с правно основание чл.26 от ЗЗД, а още по- малко на иск с правно основание чл.124 от ГПК за премане на установено, че прехвърленото имущество принадлежи на длъжника - „З" ЕООД. Недопустимо е също така да се предявява по реда на чл.134 ЗЗД иск за симулация на договора при условие, че с упражняването на това право няма да се увеличи имуществото на длъжника, а по необходимост кредиторът следва да проведе и иск по чл.135 от ЗЗД, а такъв вече е бил предявен и отхвърлен с влязло в сила решение. Съгласно решение №260062/07.07.2021г. по гр.д.№••••г. на РС Б., потвърдено с Решение на ДОС по в.гр.д. №818/2021г. са отхвърлени като неоснователни предявените от ищеца „А. Н. Е." ООД срещу ответниците „З" ЕООД и „М. К." ЕООД искове с правно основание чл.135 от ЗЗД за приемане за относително недействителни спрямо ищцовото дружество на договорите за продажба на земеделска техника, в това число и процесния. Предвид обстоятелството, че страни по посоченото дело са страни и по настоящото производство, то постановеното решение ги обвързва и е задължително за тях, като ползващо се със СПН. Със същото решение е прието, че сделките не увреждат ищеца, поради което и наведените в настоящото производтво твърдения в тази посока са несъстоятелни. Недопустим е и предявения по реда на чл.134 от ЗЗД иск по чл. 26, вр. чл.152 от ЗЗД. От твърденията в исковата молба и от приложените доказателства се установява безспорно, че атакуваната сделка не е, нито за ипотека, нито залог, поради което най- малко на това основание следва да се приеме, че кредиторът няма правен интерес от воденето на такъв иск. Дори и да се приеме, че атакуваната сделка е от вида на посочените, то нито се твърди, нито е уговорено предварително, че по „залога" или „ипотеката" кредиторът по тях ще стане собственик на заложената или ипотекирана вещ, а още по- малко е уговорен предварително друг начин на удовлетворяване на ответното дружество. Независимо от това, дори и хипотезата да беше такава, то недействително би било само това съглашение, а не и цялата сделка по учредяване на залога или ипотеката. Това от своя страна води до извод, че и в този случай имуществото на длъжника не би се запазило, а ищецът би бил отново само хирографарен кредитор. Липсва и какъвто и да е правен интерес за ищеца от кумулативно съединения иск по чл.124 от ГПК за приемане за установено спрямо ответника, че „З" ЕООД е собственик на вещите, предмет на атакуваната сделка. Събразно практиката на ВКС, предявяването на установителен иск по чл.124 ГПК е свързано с редица предпоставки, които в настоящия случай отсъстват. Отделно това предвид и влязлото в сила решение по гр.д. №115/2022г. на РС Б., задължително и за страните по настоящото производство, е безспорно установено, че вещите, предмет на атакувания договор са собственост на ответника. Т.е налице е процесуална пречка от категорията на абсолютните, поради което и въпросът за собствеността не може да се преразглежда, и с оглед на това предявеният установителен иск по настоящото дело е недопустим. Също така е недопустимо съединяването на искове с правно основание чл.26 от ЗЗД за нищожност на договора за прехвъряне на земеделска техника с такъв по чл. 124 от ГПК, за приемане за установено, че прехвърлителят „З" ЕООД е собственик на прехвърените вещи, освен поради различния им предмет, а и поради обстоятелството, че двете групи искове взаимно се изключват. Исковете се оспорват и като неоснователни. Оспорват се наведените от ищеца твърдения в исковата молба за наличието на валидно и изискуемо вземане от страна на ищеца спрямо „З" ЕООД. Т.е оспорва се наличието на първата предпоставка от фактическия състав на суброгационния иск, а именно, че ищецът е кредитор на „З" ЕООД. В тази връзка се оспорва размера на твърдяното от ищеца вземане и настъпилата изискуемост. Доколкото ищецът се позовава на сключен между него и „З" ЕООД договор, споразумение и издадени фактури, то същите не биха били основание за възникване на задължение от страна на първия ответник ако вземането не съществува. Следва да се обърне внимание и на това, че издадената заповед за незабавно изпълнение не обвързва ответното дружество и не се ползва със СПН. Дори и да се ползваше със СПН, то тази заповед не може да се противопостави на ответника, , М. К." ЕООД. Оспорва се като неосноветелен и предявения иск за симулация. От приложените по делото доказателства не може да се направи извод за симулативност на сделката за прехвърляне на земеделска техника, матариализирана освен с договора с нотариална заверка на подписите, а и със споразумението към договора от 2018г. За да се приеме предявеният иск за основателен, следва на първо място да се твърди, че страните не са имали намерение за сключат сделката. Твърди се, че такова намерение на страните по нея има, доколкото приобретателят на техниката, предмет на процесния договор, също е кредитор на прехвърлителя, видно и от представените към исковата молба писмени доказателстава и по този начин страните уреждат окончателно отношенията по повод на сключените договори за продажба на земеделска продукция. Последното обстоятелство не може да се приеме, само по себе си като, като основание за наличието дори на намерение за симулативност, независимо от несъстоятелните твърдения в исковата молба. Между ответниците по делото са сключени договори за продажба на земеделска продукция /пшеница/ съответно с № 4 от 20.11.2018г. за продажба на пшеница реколта 2019г., по които ответникът „М. К." ЕООД е купувач и е заплатило на продавача посочената в договорите цена предварително. Самото обстоятелство, че между ответниците са сключени тези договори все още не означава изобщо намерение за симулиране при последващите сделки. Не може да се сподели като правно оправдано твърдението на ищеца, че предвид на това, че спогодбата, сключена от „З" ЕООД и ищеца, била подписана преди сключване на атакувания договор, то това води до извод за симулативност на сделката. Несъстоятелно е и твърдението в исковата молба, че понеже земеделската техника, предмет на оспорения договори била в стопанския двор на „З" ЕООД към конкретна дата, то това било нелепо и нелогично, като в тази връзка не се прави никакъв извод, който да е от значение за настоящия спор. Неоснователни са и доводите на ищеца относно датите на вписване на договорите за особен залог в ЦРОЗ, с които се обезпечава вземането на ответното дружество по договорите за продажба на бъдеща земеделска продукция. Не съществува законова забрана, ограничение или изискване относно момента на сключване на договор за особен залог и вписването му за обезпечаване изпълнението на договор. Отделно от горното, следва да се има превдвид, че с атакувания договор за прехвърляне на земеделска техника и сключеното споразумение към него страните „З" ЕООД и „М. К." ЕООД са уредили отношенията си по повод на сключения договор за продажба на бъдещата земеделска продукция с №4, посочен по-горе. Видно от подписаното споразумение от ••г. е, че предвид неизпълнението на задълженията на доставчика „З" ЕООД, същият прехвърля собствеността на техниката, предмет на атакувания договор вместо изпълнение на задължението по договор за продажба на земеделска продукция до размер на 100 000 лева. В същото това споразумение страните са уговорили, че цената на земеделската техника по договора от ••г. с нотариална заверка на подписите в действителност е 100 000 лева, с която стойност се погасява задължението на продавача спрямо купувача по договора за продажба на бъдеща земеделска продукция. Във връзка с подписания договор за прехвърляне на земеделска техника и подписаните споразумения са издадени и съответните фактури и дебитни и кредитни известия, с които отношенията по повод на извършеното даване вместо плащане /даване вместо изпълнение/ между страните по посочените договори са уредени. Предвид горното следва да се приеме, че действителната цена по договора за прехвърляне на земеделска техника от 07.11.2019г. е не 9 800 лева, а 100 000 лева. Оспорва се като неоснователен и иска за прогласяване нищожността на атакуваната сделка поради противоречие със закона. На първо място твърдяното от ищеца правно основание е относимо към договор за ипотека или залог, като нито се твърди, нито по делото е наличен такъв договор между ответното дружество и „З" ЕООД. Сключеният договор за прехвърляне на земеделска продукция е такъв за даване вместо изпълнение, предвид неизпълнението на задължението на продавача по договора за продажба на земеделска продукция, който не е запретен от закона, доколкото е налице свобода на договорянето, нито е договор за залог или друга форма на обезпечаване на вземането на ответното дружество. Оспорва се и иска по чл.124 от ГПК. За да бъде проведен такъв иск, следва да е налице спор относно собствеността върху вещите, предмет на договора, какъвто между прехвърлителя и приобретателя няма. Не съществува спор между „З" ЕООД и ответното дружество, че последното е собственик на земеделската техника предмет на атакувания договор от ••г. и по силата на който ответникът е придобил собствеността. Ищецът е депозирал допълнителна искова молба с вх.рег.№2145/31.03.2023г. Поддържат се изложените в исковата молба твърдения и доводи, както и се оспорват наведените от ответника възражения. В срока по чл.373, ал.1 ГПК ответникът е подал отговор на допълнителната искова молба. Поддържат се наведените с отговора на исковата молба възражения. След преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становищата на страните, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното: Предпоставките за предявяване на сурогационния иск по чл.134 от ЗЗД са: ищецът да има качеството на кредитор спрямо дадено лице, т.е. да има вземане срещу това лице, възникнало на договорно или извъндоговорно основание; длъжникът на ищеца – процесуален субституент- и титуляр на правата, които се защитават с иска, е необходимо да бездейства и да не упражнява свое имуществено право, което следва да може да се упражнява по реда на чл. 134 от ЗЗД, т.е. законът да признава правото на иск на процесуалния субституент за защита на съответното право на длъжника по съдебен ред. Установява се по делото, че „А. Н. Е." ООД е кредитор на „З" ЕООД с неудовлетворено вземане. Въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК №••/16.07.2019г. и Изпълнителен лист №••/16.07.2019г., издадени по ч.гр.д.№••г. по описа на БРС, в полза на „А. Н. Е.“ ООД, „З" ЕООД е осъдено да заплати следните суми: 200 ••, 26 лева, представляваща задължение по Спогодбата от ••••г.; 10 264, 22 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане върху сумата в размер на 200 ••, 26 лева; 2 502, 43 лева, представляваща обезщетение, съгласно т.III и t.IV от Спогодбата, ведно със законната лихва върху сумата в размер на 200 ••, 26 лева, считано от 08.07.2019г. до окончателното изплащане на вземането; 4 259, 22 лева, представляваща държавна такса и 4 391, 52 лева, представляващи адвокатско възнаграждение. Въз основа на издадения изпълнителен лист срещу „З" ЕООД е образувано изпълнително дело №687/2019г. по описа на ЧСИ Л. Т. с peг. №•• с район на действие ДОС. Не се твърди и не се установява в това производство задължението на „З" ЕООД да е погасено. Не се твърди по делото и не са представени доказателства „З“ ЕООД да е предприело правни действия по защита на претендираните с исковата молба права. Наличието на вземане на „А. Н. Е." ООД от „З"ЕООД и бездействието на длъжника обуславя правния интерес на „А. Н. Е." ООД да предяви искове за защита на чужди материални права в качеството на процесуален субституент на основание чл.134, ал.1 от ЗЗД. По отношение на главния иск, предявен от процесуалния субституент по реда на чл.26, ал.2, предл.5-то от ЗЗД: На ••г. между „З" ЕООД в качеството на продавач и „М. К." ЕООД в качеството на купувач е сключен договор за продажба на земеделска техника с нотариална заверка на подписите с рег.№•• от ••г. на нотариус А. Г. с peг. №•• на НК, а именно: Зърнокомбайн, марка „••••" с рег.№••, рама №••••, цвят - зелен/жълт, ведно с прикачен инвентар - хедер „••••", рег.№••••, рама №••••, за сумата от 9 800 лева. В договора за покупко-продажба на земеделска техника е описано, че продажната цена е изплатена напълно към момента на сключване на сделката. С договор №4 от 20.11.2018 г. е постигнато съгласие за продажба от „З” ЕООД на „М. К.“ ЕООД на бъдеща селскостопанска продукция – пшеница реколта 2019г., в срок до 31.07.2019г., при определяема цена – по изкупни цени към датата на доставката и авансово плащане от купувача на сума 180 000 лева. На ••г. между „З” ЕООД и „М. К.“ ЕООД е сключено споразумение към договор за продажба на бъдеща селскостопанска продукция №4 от 20.11.2018 г., съгласно което, договарящите са приели, че продавачът „З” ЕООД не е изпълнил задължението си да достави договореното количество пшеница и се съгласяват, че „З" ЕООД „прехвърля" на „М. К. -90" ЕООД зърнокомбайн с рег.№•• и хедер с рег.№•••• за цена 9800 лева, като страните приемат, че стойността на прехвърлената техника възлиза на 100 000 лева, от които 9800 лева ще се заплатят в срок до 20.12.2019г., а за разликата от 90 200 лева, продавачът прехвърля на купувача собствеността върху описаната земеделска техника вместо погасяване на задължението в същия размер по договор за продажба на селскостопанска техника. Съгласно т.6 от споразумението „при условие, че цената от 9800 лева по договора за прехвърляне на земеделската техника не бъде платена в посочения в предходното изречение срок от купувача „••••" ЕООД на продавача „З" ЕООД, то с извършване на сделката за прехвърляне на земеделската техника от „З" ЕООД към „М. К. -90" ЕООД се погасява задължението на „З" ЕООД към „••••" ЕООД по договор №4 от 20.11.2018г. за бъдеща селскостопанска продукция до размера на 100 000 лева. От приетото по делото заключение по ССчЕ се установява, че процесният Договор за продажба на земеделска техника не е намерил отражение в счетоводните записвания на ответника „М. К."ЕООД. Получена е фактура №••••••••••/••г. с основание „Употребяван Зърнокомбайн с рег.№ •• и Хедер с рег.№ ••••.“ с доставчик „З" ЕООД и получател „М. К." ЕООД, с данъчна основа - 8166, 67 лв., начислено ДДС - 1633, 33 лв. и обща сума за плащане 9800 лв., издадена въз основа на Договора за продажба на земеделска техника от ••г. Фактурата е осчетоводена в счетоводството на ответника. Осчетоводено е и издаденото Дебитно известие №••••/20.12.2019г. към фактура №••••••••••/••г., с основание „Доплащане за употребяван Зърнокомбайн с рег.№ •• и Хедер с рег.№ ••••“. Зърнокомбайнът ведно с прикачен инвентар -хедер са заприходени в счетоводството на ответника като стока, в счетоводна сметка 3042-Стоки, партидада „З". Заприхождаването на актива е станало с осчетоводяване на фактура №•••••••••• на стойност 8166, 67 лв. от 01.07.2019г. и с осчетоводяване на дебитното известие №•••• на стойност 75166, 67 лв. от 20.12.2019г. Процесният договор не е намерил отражение в счетоводните записвания на „З" ЕООД. От дружеството е издадена фактура № ••••••••••/••г., осчетоводена от „З" ЕООД, намерила отражение в Дневника за продажби за м.07.2019г. Плащане в брой или по банков път по фактура №••••••••••/••г. не се констатира в счетоводните записвания. Издадено е и Дебитно известие №••••/20.12.2019г. към фактура №••••••••••/••г., също осчетоводено и включено в Дневника за продажби за м.12.2019г. Договор №4 за продажба на селскостопанска продукция от 20.11.2018г., сключен между „З" ЕООД като продавач и „••••" ЕООД като купувач не е намерил отражение в счетоводството на „••••" ЕООД. Издадена е фактура №••••/21.11.2018г. с основание "Аванс за пшеница реколта 2019г. с-но договор №4/20.11.20218г. " на стойност 180000 лв. Фактурата е намерила отражение в Дневника за покупките за м.11.2018г. На 21.11.2018г. от „••••" ЕООД е извършено плащане към „З"ЕООД на сумата от 180000 лв. с основание вписано в платежното "Аванс за пшеница реколта 2019г. ". Авансът е осчетоводен по счетоводна сметка 6511 -Аванси, партида „З ЕООД". Издадено е Кредитно известие №••••/20.12.2019г. към фактура №••••/21.11.2018г. с основание „неусвоен аванс за пшеница реколта 2019г. съгл.договор №4/20.11.2018г." за сумата от 100000 лв. Кредитното известие е осчетоводено в месец 12.2019г., включено е в Дневника за покупките за м.12.2019г. Договор №4 за продажба на селскостопанска продукция от 20.11.2018г. не е намерил отражение в счетоводните записвания и на „З"ЕООД. На 21.11.2018г. за извършения превод от ответника „••••" ЕООД към „З“ ЕООД в размер на 180000 лв. е издадена фактура №••••/21.11.2018г., осчетоводена и намерила отражение в Дневника за продажбите за м. 11.2018г. Кредитно известие № ••••/20.12.2019г. към фактура №••••/21.11.2018г. е осчетоводено и включено в Дневника за продажбите за м.12.2019г. Съдът намира, че по делото се установява, че действителната воля на страните по Договор за продажба на земеделска техника с нотариална заверка на подписите с рег.№•• от ••г. на нотариус А. Г. с peг. №•• на НК е била не да бъде прехвърлена собствеността на земеделската техника срещу цена в размер 9800 лева, а да бъде обезпечено вземането на „М. К.- 90" ЕООД, произтичащо от договора за продажба на селскостопанска продукция №4/20.11.2018г. и споразумението към него и да бъде уговорен предварително начин на удовлетворяване на кредитора, различен от предвидения в закона. При това Договорът за продажба на земеделска техника с рег.№•• от ••г. на нотариус А. Г. с peг. №•• на НК е нищожен, тъй като е привидна сделка - прикрива съглашение за обезпечаване и удовлетворяване на вземане, произтичащо от договора за продажба на селскостопанска продукция №4/20.11.2018г. и споразумението към него от ••г., с което те се уреждат последиците от неизпълнението на този договор, макар срокът за доставка на пшеницата все още да не е изтекъл. Налице е относителна симулация на продажбената сделка. Предявеният главен иск е основателен и следва да бъде уважен. Доколкото не би се стигнало до по-различен резултат липсва необходимост да се обсъждат всички останали събрани доказателства и доводи и възражения на страните. С оглед изхода на спора по главния иск не подлежи на разглеждане предявения в условията на евентуалност иск за прогласяване нищожността на договора за продажба на земеделска техника поради противоречието му със закона. По отношение на установителения иск: Сключеният договор за продажба на земеделска техника с нотариална заверка на подписите с рег.№•• от ••г. на нотариус А. Г. с рег. №•• на НК, с който „З" ЕООД продава на „М. К." ЕООД Зърнокомбайн, марка „••••“ с рег.№••, рама №••••, цвят - зелен/жълт, ведно с прикачен инвентар - хедер „••••“, рег.№••••, рама №••••, като нищожен не поражда правни последици и не е произвел вещно-транслативен ефект. Затова „З" ЕООД се легитимира като собственик на процесните вещи. Предявеният установителен иск е основателен и следва да бъде уважен. И двете страни по спора са обективирали искане за присъждане на разноски. С оглед изхода на спора сторените по делото разноски се следват на ищцовата страна. Представеният от ищеца списък на разноските по чл.80 ГПК включва: 2213, 98 лв. – заплатена държавна такса; 960 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение; 802 лв. - заплатено възнаграждение на вещото лице по ССчЕ, ведно с банков комисион за превода му. Налице са и доказателства за направата на тези разноски, поради което на ищеца следва да се присъдят разноските в пълен размер от 3975, 98 лв. Водим от изложеното Окръжният съд,