Решение № 1 от 7.1.2022 г. на Окръжен съд - Габрово по дело № 118/2021 г.

с присъда №125/27.02.2018г. на РС-Габрово, постановена по НОХД № 235/2018г., влязла в сила на 15.03.2018г. е признат за виновен, че на 13.02.2018г. в 3.11 часа през нощта е управлявал в гр.Габрово МПС след употреба на наркотични вещества- канабис, кокаин и безодиазепин, установени по надлежния ред с техническо средство, като за извършеното престъпление по чл.343б, ал.3 от НК му е наложено наказание от четири месеца лишаване от свобода, което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години.безспорно, инкриминираното деяние е осъществено при условията на повторност. От обективна страна деянието е установено след тестване с тест „Drager Drug Test 5000” с инв. № ••• на подсъдимия И., като техническото средство отчело наличието на канабис и амфетамин, както и с химическо изследване на иззетата от подсъдимия кръв и урина.И при двата метода за установяване на употребата на наркотични вещества въззивният съд намира, че са спазени всички законови изисквания. В хода на процеса, защитата въвежда редица доводи за нарушение на изискванията на Наредба №1/2017г. при изземането на кръвната проба и при нейното изследване. Решаващият съд подробно е проследил хронологията на това изследване и е достигнал до единствения правилен и категоричен извод, че не е налице нарушения на разпоредбите на горната наредба. Изключително подробен е разпита на вещите лица изготвили физикохимическата експертиза – Г. и И.. Експертите допълват заключението си отговаряйки на всички въпроси, който са в тяхната компетентност. Вещите лица потвърждават, че биологичните проби се съхраняват при тях във ВМА според изискванията на Наредба №1/2017г. Не на последно място е и факта, че подсъдимия непосредствено след задържането му е признал пред полицейските служители, че е употребявал наркотични вещества. Същото е заявил и пред д-р В., която беше разпитана и като свидетел по делото. Доктор В. е снела подробна анамнеза от подсъдимия преди да вземе от него биологични проби за изследване и е попълнила изискващия се формуляр представляващ „Протокол за медицинско изследване на биологични проби за употреба на алкохол и /или наркотични вещества и техните аналози“ / стр.99 от ДП/. В него вписала съобщеното и от подсъдимия, че е употребил амфетамин от 0, 1-0, 2 грама и марихуана 4-5 грама на 20.07.2019г. в 23 часа. Въззивният съд намира за безспорно установено, че деянието е осъществено от подсъдимия и от субективна страна. Въпреки, че за това престъпление законодателят неизисква дееца да е бил повлиян от наркотичното вещество или съдържанието му в организма да е в определена норма, а е достатъчно единствено да бъде установено наличие на такова съдът счита за нужно да обсъди доказателствата събрани в тази насока. На първо място подсъдимият неотрича, че е употребявал наркотични вещества два дена преди инкриминираното деяние, като споделя, че е имал зависимост от такива и след деянието се е наложило да се лекува. Вещите лица изготвили физикохимическата експертиза сочат, че по литературни данни за лица с еднократен прием и без развита зависимост се установява наличие на наркотични вещества в кръвта средно до 24 часа след приема на такива. В конкретния случай, подсъдимият към момента на инкриминираното деяние е бил с развита зависимост и експертите счита, че е възможно приема на наркотични вещества да е в посочения от него период. Още повече, че пред съда И. признава, че и при предходно престъпно деяние свързано с употреба на наркотични вещества и управление на МПС отново при теста е отчетено наличия на наркотични вещества в организма му при употреба на такива в предходните дни. Нещо повече, при извършено изследване на кръвта на подсъдимия вещите лица са установили концентрация на наркотични вещества в кръвта 161 нанограма /мл., което е от 6-8 пъти по-голямо количество от минималната концентрация, която се цитира по литературни данни за лице без зависимост към дадено химическо вещество. Въззивният съд счита, че подсъдимият към момента на инкриминираното деяние е бил със съзнанието, че е зависим от наркотични вещества, че е употребил такива преди два дена и е възможно това да се установи при изследване и въпреки това, съзнавайки обществената опасност на деянието си е управлявал МПС.В подкрепа на този извод е и факта, че забелязвайки полицейския автомобил, внезапно е отклонил посоката си на движение и е влязъл в междублоковото пространство, за предотврати проверка. Полицейските служители описват подсъдимия, като силно притеснен от проверката. За извършеното от подсъдимия презстъпление по чл.343б, ал.4 от НК законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода от една до пет години и глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева. Решаващият съд е наложил наказание на И. от една година и четири месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 600.00 лева при превес на смекчаващите вината обстоятелства. Като такива РС-Габрово правилно е отчел младата възраст на подсъдимия, полагането на грижи за малолетното дете на приятелката му и добрите характеристични данни. Въззивният съд счита, че не е налице приетото от РС-Габрово смекчаващо вината обстоятелство-затруднено материално положение. Същото не е налично, тъй като видно от декларацията за семейно и имотно състояние на И. същия получава ежемесечно трудово възнаграждение в размер трикратно по-висок от минималната работна заплата за страната и освен това е неотносимо към конкретното деяние. Като смекчаващо вината обстоятелство следва да се отчете, че подсъдимия е отличен работник, високо ценен, като такъв от ръководство на дружеството в което работи, което говори за изключително добри данни за личността му на човек, който се издържа с обществено полезен труд. Като смекчаващо вината обстоятелство следва да се отчете и стремежа на подсъдимия да се справи с наркотичната зависимост, чрез доброволно лечение. Като отегчаващи вината обстоятелства РС-Габрово е отчел това, че подсъдимия е приел два вида наркотични вещества и то в значително количество. Като отегчаващи вината обстоятелства следва да се отчете завишената степен на обществена опасност на подсъдимия, който в изпитателния срок на наложено му наказание лишаване от свобода за управление на МПС след употреба на наркотични вещества е осъществил същото деяние, което сочи, че наложеното му наказание не е постигнало целите на личната превенция. Въззивният съд счита, че РС-Габрово правилно и законосъобразно е определил наложеното на подсъдимия наказания за това престъпление, както и наказанието лишаване от право да управлява МПС, като счита, че така наложените наказания ще постигнат целите на генералната и лична превенция. Настоящият съдебен състав намира, че по делото е доказано по безспорен и положителен начин, че подсъдимият И., както от обективна така и от субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.354а, ал.3 пр.второ, т.1 от НК, като на 23.07.2019 г. в гр. Габрово, без надлежно разрешително, изискуемо се по ЗКНВП, държал в себе си и в лек автомобил марка „•••” с рег. № ••• следните високорискови наркотични вещества – амфетамин с нетно тегло 0, 44 грама, със съдържание на активен компонент 19, 7 % тегл. на стойност 13, 20 лева и канабис с нетно тегло 0, 90 грама, със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол 13, 6 % тегл. на стойност 5, 40 лева - престъпление по чл. 354а, ал.3, предл. второ, т.1 от НК. От показанията на полицейските служители спрели за проверка подсъдимия, на пътуващата с него свидетелка Ц.М. и от показанията на поемните лица безспорно се установява, че в автомобила си на инкриминираната дата подсъдимия е държал два броя наркотични вещества. Амфетамина съхранявал в портфейла си, а останалия наркотик в жабката на автомобила. Безспорно се установява, че подсъдимият И. доброволно показал на полицейските служители наличния в портфейла му амфетамин и марихуаната в автомобила. По отношение на изготвения протокол за оглед, който по своята същност представлява протокол за претърсване и изземване, съдът е изложил мотиви при обсъждане на събраните доказателства. Безспорно, подсъдимият е осъществил деянието и от субективна страна. Същият неотрича, че наркотиците са негови и, че употребява именно амфетамин и марихуана. За извършеното от подсъдимия престъпление законодателят е предвидил наказание от една до шест години лишаване от свобода и глоба в размер от две до десет хиляди лева. Първоинстанционният съд е приел, че са налице изключителни смекчаващи вината обстоятелства, като минималното количество наркотични вещества и ниската им пазарна стойност съчетани с многобройни смекчаващи вината обстоятелства при които и най-лекото предвидено в закона наказание би се явило несъразмерно тежко за извършеното престъпление и е определил наказание под законовия минимум в размер на шест месеца лишаване от свобода.Не е наложил и глоба съобразявайки разпоредбата на чл.55, ал.3 от НК. Настоящият съдебен състав намира, че не са налице законовите предпоставки, за преквалифициране на деянието на подсъдимия, като маловажен случай. Не са налице смекчаващи вината обстоятелства, които да определят деянието, като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. С.И. не се отличава с ниска степен на обществена опасност, същият системно употребява наркотични вещества и има трайно установени криминални навици свързани с управление на МПС след употреба на наркотични вещества. Въззивният съд намира, че е приложен правилно материалния закон при налагане на подсъдимия И. на наказание от шест месеца лишаване от свобода за извършеното от него престъпление по чл.354а, ал.3, пр.2, т.1, пр.първо от НК при приложение на чл.55, ал.1, т.1 от НК.Правилни са изводите на решаващия съд, че количеството наркотично вещество и стойността на инкриминирания амфетамин и канабис определят наличието на изключителни смекчаващи вината обстоятелства при които и най-лекото предвидено в закона наказание би се явило несъразмерно тежко.Тези смекчаващи вината обстоятелства и младата възраст на подсъдимия от своя страна са мотивирали РС-Габрово да прояви снизходителност и да не налага на И. предвиденото в закона наказание –глоба. Въззивният съд намира, че РС-Габрово правилно е приложил материалния закон, като е определил едно общо наказание за изтърпяване от една година и четири месеца лишаване от свобода при, което да се изтърпи при първоначален общ режим. Към наказанието правилно е присъединено и наказанието глоба в размер на 6000 лева и лишаването от право И. да управлява МПС за срок от две години. Не са налице законовите предпоставки за приложението на чл.66, ал.1 от НК. Решаващият съд е съобразил, че деянията по настоящото дело са извършени в изпитателния срок на Присъда №125/2018г. постановена по НОХД № 235/2018г. на РС-Габрово и е привел същата на основание чл.68, ал.1 от НК, като е постановил наказанието от четири месеца лишаване от свобода да се изтърпи от подсъдимия при първоначален общ режим. При извършената служебна проверка на присъдата на основание чл.314 от НПК съдът не констатира, при постановяването й, да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до нейната отмяна. На основание изложеното Габровски окръжен съд