Решение № 2122 от 15.5.2023 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 5696/2022 г.

Производството е образувано по искова молба, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл.92 ЗЗД, вр.чл.79 ЗЗД за заплащане на неустойка, в размер на 11954.40лева, дължима по неизпълнен договор за проектиране и строителство. Ищецът твърди, че на •••••••• г. в гр. София между ищцовото дружество като изпълнител и ответника като възложител е бил сключен приложения договор за проектиране и строителство №•••••••• г. Съгласно посочения договор възложителят е възложил, а изпълнителят се е задължил да проектира и изгради едноетажна къща с обща РЗП 52 кв.м. в гр. Б. кв. „•••••“ при изпълнение подробно описано в Спецификация № • и Спецификация № •. както и да изгради стоманобетонен фундамент. В тази връзка по силата на чл. 2, ал. 1 от договора страните са се договорили, че възложителят дължи на изпълнителя общо възнаграждение в размер на 59 772 (петдесет и девет хиляди седемстотин седемдесет и два) лева с включен ДДС, платимо съгласно реда предвиден в чл. 3 и, че възложителят се е задължил да плати авансово на дружествотоизпълнител сумата от 29 886 лева. представляваща договорената авансова вноска във връзка с изготвяне на проектите, изработка и доставка на металната конструкция. Твърди се, че сумата е следвало да бъде платена от страна на ответника в срок до••••••• г. Твърди, че се тъй като това не се случило ищецът е отправил до ответника приложеното като писмено доказателство уведомление от •••• г.. получено на ••••• г. лично от адресата, съгласно представената обратна разписка. Ишцовото дружество сочи, че е поканило ответника в едноседмичен срок считано от уведомяването да плати авансовата вноска по чл. 3, т. 1 от договора заедно с договорената в чл. 23 мораторна неустойка. Сумите следвало да бъдат платени по банковата сметка на ищеца. Твърди се, че при неизпълнение в допълнително предоставения срок на посочените парични задължения на възложителя, а именно в срок до ••••••• г.. изпълнителят чрез процесното уведомление е предупредил ответника, че ще счита договора за развален на основание чл. 87, ал. 1 ЗЗД, поради виновното неизпълнение на възложителя, което фактически представлява неоснователен отказ от договора. Сочи се, че на ••••••• г. е получил от ответника отговор на уведомление с вх. № •••••• г., по описа на ЧСИ М. Ц., с per. № •••• към КЧСИ, в който било посочено, че договорът не е породил правно действие, понеже е бил поставен под отлагателно условие, представляващо извършване на плащането по чл. 3, т.1 от страна на ответника. Твърди се, че авансовата вноска и дължимата неустойка за забава не са били платени от страна на ответника в предоставения от изпълнителя с уведомлението срок. Не били платени и към датата на депозиране на искова молба. Счита, че с изтичането на предоставения едноседмичен срок, а именно считано от •••••• г. (уведомлението е било връчено на ••••••• г.) и във връзка с предупреждението по чл. 87. ал. 1 ЗЗД обективирано в уведомлението на ищеца, процесният договор е бил развален от страна на ищцовото дружество, поради виновното неизпълнение на гореописаните парични задължения на ответника, представляващо фактически отказ от договора от страна на възложителя, с което облигационната връзка между страните е била надлежно прекъсната. Поддържа, че неплашането на авансовата вноска, както и дължимата по силата чл. 23 мораторна неустойка, представлява неоснователен отказ от страна на ответника от изпълнението на гореописания договор, поради което ищецът е развалил процесния договор. Твърди се, че в тази връзка между страните е била договорена компенсаторна неустойка съгласно чл. 25 от договора. По силата на чл. 25, ал. 2 от договора в случай, че възложителят без основание се откаже от договора преда извършване на плащането по чл. 3, т. 1 изпълнителят може да развали договора по реда на чл. 87 ЗЗД, като в този случай възложителят дължи на изпълнителя неустойка в размер на 20 % от обшото договорено възнаграждение. Сочи се, че тази неустойка в случая се равнява на сумата от 11 954.40 лв. (единадесет хиляда деветстотин петдесет и четири лева и 40 ст.). доколкого съгласно чл. 2, ал. 1 от договора общото възнаграждение е в размер на 59 772 (петдесет и девет хиляди седемстотин седемдесет и два) лева с включен ДДС. Твърди, че неустойката по чл. 25, ал. 2 от процесния договор не е била платена от страна на ответника, въпреки че в процесното уведомление на ищеца се съдържала покана за плащането й. Не била платена и към датата на настоящата искова молба, които обстоятелства сочели, че неустоичното задължение на ответника по чл. 25, ал. 2 от договора било непогасено и изискуемо, а длъжникът по него - ответникът, бил в забава. Счита, че при тълкуването на чл. 25, ал. 2 от договора следва да се приеме, че с нея страните са договорили неустойка за виновно пълно неизпълнение на възложителя и последвалото от това разваляне на договора от страна на изпълнителя, т.е. компенсаторна неустойка за разваляне на договора поради виновно неизпълнение на възложителя, доколкото при наличие на неоснователен отказ от страна на възложителя от договора за изпълнителя остава единствено и само възможността да развали договора. Счита, че доводите на ответника в отговора на уведомление с вх. № ••••• г., по описа на ЧСИ М. Ц., с per. №•••• към КЧСИ не намират опора в закона. Иска се от съда да осъди К. Д. К., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес в гр. П., ул. „••••“ •••, вх. •••, ет. •••, ап. •••• да плати на ищеца Блиц Конструкшън ЕООД /с предишно наименование „Евтин Дом“ ЕООД/, с ЕИК 204573444, сумата от 11 954, 40 лв. (единадесет хиляди деветстотин петдесет и четири лева и 40 ст.). представляваща договорената неустойка съгласно чл. 25. ал. 2 от договор за проектиране и строителство № •••••• г.. ведно със законовата лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендират се деловодни разноски. В срока по чл.131 ГПК отговор на исковата молба е постъпил. Процесуалният представител на ответника твърди, че последният е предприел в края на 2020 год- стъпки за закупуване на имот в гр. Б.. Свързал се е с представител на ищцовата страна като се е запознал с посочените в сайта на дружеството спецификации за изграждане на едноетажна къща. Получил е уверение, след като е изказал притеснения с липсата си на готовност да финансира начинанието, че не е от съществено значение дали ще подпише договора, който нямал обвързваща сила и ще породи действие след заплащане на първата вноска. Твърди се, че ответникът е подписал договора в гр. С., без да му е предоставено да се запознал със съдържанието му подробно, както и на приложените спецификации. След подписване на договора ответникът е направил опит да получи ипотечен кредит от ОББ АД, който опит е приключил на ••••• год. с отказ да му бъде предоставен кредит. В отговора по чл. 131 от ГПК се твърди от ответната страна, че процесния договор не съответства с изискванията на Закона за защита на потребителите – в отклонение на чл. 5, ал.2 от ЗЗП, тъй като шрифтът е дребен и непозволяващ със съдържанието на договора, както и клауците на договора, касаещи задълженията на потребителя за срокове за плащане и неустойка са предварително изготвени от търговеца и не са индивидуално определени. Твръди се, че неустойчната клауза по чл. 25, ал.2 от процесния договор е неравноправна. Посочва се, че предвиденият размер на обезщетението от 20% от цялата стойност на договора е необосновано висок по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 от 3ЗП. По начина, по който е формулирана клаузата на договора се предоставя възможност за изпълнителя да изисква заплащането на неустойката преди започването на изпълнението, съответно преди да са извършени каквито и да било разходи за реализиране задълженията на търговеца, освен тези по сключване на договора. Твърди, че неустоечната клауза (както и останалото съдържание на договора) е определена от търговеца едностранно и възможност за ревизия на текста не е предоставен на ответника. Счита, че ищцована страна не може да развали договора преди същият да породил правна сила за него и да го обвързва. Счита, че ответникът не се е отказал по смисъла на ЗЗД от договора. Твърди, че ако се приеме под условие че договорът е в сила и ицпълнителят е пълноправна страна изпратеното Уведомление не е произвело действие. Твърди, че клаузата за неустойка е нищожна. Посочва алтернативно, ако не се приемат възраженията за нищожност и преди да се разгледа възражението за липса на фактически състав, да се разгледа възражение за унищожаемост на договора, поради подвеждане на ответника при подписването му. В условията на евентуалност се прави възражение за намаляване на неустойката поради прекомерност. Иска се от съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск з а заплащане на сумата от 11 954, 40 лева - договорна неустойка, съгласно чл. 25, ал. 2 от Договор за проектиране и строителство № •••••• г., ведно със законната лива върху тази сума от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. При посочените в отговора процесуални условия моли да се разгледа възражението за унищожаемост и да се постанови диспозитив, с който да с е унищожи Договор за проектиране и строителство № •••• г. Претендира разноски. Съдът, като взе предвид становищета на страните и събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, установи следното от фактическа страна: На ••••• год. между ишцовото дружество с настоящото наименование /установено след извършена справка в ел. търговски регистър/ Блиц конструкшън ЕООД /с предишно наименование „Евтин дом“ ЕООД/ и ответникът К. Д. К. е подписан договор за проектиране и строителство № •••••• год. Съгласно клаузите на посочения договор възложителят възлага, а изпълнителят се задължава да проектира и изгради едноетажна къща с обща РЗП 52 кв.м. в гр. Б.. кв. „•••••“ при изпълнение подробно описано в Спецификация № • и Спецификация №•. както и да изгради стоманобетонен фундамент. Съгласно чл. 2, ал. 1 от договора възложителят следва да заплати н а изпълнителя общо възнаграждение в размер на 59 772 лева с включен ДДС, платимо съгласно реда предвиден в чл. 3 от Договора, като възложителят следва да плати авансово на дружеството изпълнител сумата от 29 886 лева, представляваща договорената авансова вноска във връзка с изготвяне на проектите, изработка и доставка на металната конструкция в срок до ••••• год. Видно от ипотечен сертификат •••• от ••••• год., издаден от Уникредит Булбанк, банката изразява становище, че може да предостави на ответника ипотечен кредит без обаче то да е окончателно такова преди да бъдат представени от ответника всички необходими изискуеми документи, както, че банката може дори да откаже кредитиране. Видно от писмо от ОББ до ответника на ••••• год. на последния е отказано предоставянето на ипотечен кредит от кредитната институция. Видно от уведомление от ищцовото дружество до ответника, получено от последния на ••••• г., ищецът поканил ответникът в едноседмичен срок считано от уведомяването да плати авансовата вноска по чл. 3, т. 1 от договора ведно с договорената в чл. 23 неустойка за забава. Видно от отговор на уведомление от ••••• год. ответникът уведомил ищеца, че счита договора за непородил правно действие, клаузата за неустойка за нищожна, поради което и не дължи претендираните суми. По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите И. Б. и М. Т.. Обяснения по реда на чл. 176 от ГПК е дал и ответникът К.. От показанията на св. Б. се установява, че свидетелят е служител в ищцовото дружество и част от нейните задължения са комуникацията с клиенти, предоставяне на информация относно къщите, които дружеството изгражда, изготвяне на договори, чиито клаузи се съобразяват след съгласуване и с индивидуалните възможности и изисквания на клиента. Установява се и че от счетоводството на дружеството свидетелят е разбрала, че К. не е заплатил първата вноска по договора. От показанията на св. М. Т. се установя, че същият като тогавашен служител при ищцовото дружество е обсъждал с ответника параметрите на бъдещия договор, като дори е обсъждал с него последиците от неплащането на първата авансова вноска. Установява се още, че и е имало възможност клаузите по договора да бъдат променяни съобразно изискванията на клиента и след уговорка с управителя на дружеството – ищец. Обяснения по делото е дал и ответникът К., който на поставените въпроси отговаря, че е възприел договора, който е подписал като оферта и че не е извършвал плащания, тъй като не е получил необходимото финансиране. Обяснява, че и така му било обяснено - че докато не бъде извършено плащане от негова страна, този договор няма да породи правно действие. Съдът кредитира така събраните гласни доказателства, тъй като са последователни, логични, кореспондиращи си, а и подкрепени от събрания писмен доказатествен материал. При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи: Предявен е допустим, осъдителен иск по чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 92 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца за заплащане на неустойка, в размер на 11954.40лева, дължима по договор за проектиране и строителство. Съдът намира обаче предявеният иск за неоснователен по следните съображения. Видно от клаузите на представения по делото договор за проектиране и строителство № ••••• год. и по-специално чл.3, т.3, изр.2 – „настоящия договор поражда правна сила и обвързва изпълнителя след извършване на плащането по т.1 от настоящото алинея от страна на възложителя в полза на изпълнителя“ /л.6/, процесният договор е сключен под отлагателно условие по смисъла на чл. 25 от ЗЗД, а именно – плащане от страна на ответника на първата авансова вноска в размер на 29886 лева до•••••год. Доколкото не се събраха доказателства, а и не се твърди от която и да е от страните такова плащане да е извършено, то съдът намира, че условието под което е сключен договора не се е сбъднало, поради което и той не е порадил правно действие. След като договорът не е породил правно действие, то и претендираното от ищеца заплащане на неустойка, основаващо се на клаузата на чл. 25, ал.2 от така непородилия действие договор е неоснователно, поради което и предявения осъдителен иск следва да бъде отхвърлен. На следващо място, дори и да се приеме, че договорът е породил правна сила, то съдът намира търсената от ответника неустойка прекомерна с оглед факта, че не се установи ищецът да е претърпял каквито и да е вреди или да е сторил каквито и да е усилия, свързани с изпълнението на договора - ответникът не е заплатил първата авансова вноска съответно и ищецът не е предприел никакви действия по обезпечение изпълнението на договора. В този смисъл уговорената клауза на чл. 25, ал.2 от процесния договор се явява неравноправна по смисъла на чл. 143, ал.2, т.5 от ЗЗП, тъй като задължава К., в качеството му на потребител, при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка. Договорената клауза за неустойка е нищожна и на основание чл. 26 от ЗЗД, поради протирочение с добрите нрави. Предвид всичко изложено съдът счита предявения иск за неоснователен, поради което и исковата претенция следва да бъде отхвърлена. При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищцовото дружество следва да понесе отговорността за сторените от ответника разноски, поради което следва да бъде осъдено да заплати сумата от общо 910 лева, от които 20 лева, платен депозит за свидетел и 890 лева, платено адвокатско възнаграждение. Ръководен от горното, съдът