Решение № 2246 от 2.7.2025 г. на Административен съд - Плевен по дело № 405/2025 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания. Образувано е по касационна жалба на „Българо-американска кредитна банка“ АД – София, представлявана от изпълнителните директори И. П. Г. и Л. И. Г., чрез процесуалния представител З. М. срещу Решение № 163/11.03.2025 г. на Районен съд – Плевен, постановено по а.н.д. № 233/2025 г. по описа на съда. С решението си съдът е потвърдил като законосъобразно Наказателно постановление № Р - 006504 от 23.12.2024 г. на М. А. Ф. - председател на Комисията защита на потребителите, гр. София, ул. „Врабча № 1, с което на „БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКА КРЕДИТНА БАНКА“ АД със седалище и адрес на управление гр. София, община Столична, област София (столица), район „Средец“ с адрес: [улица], ЕИК: 121246419, представлявано от Л. И. Г., А. Д. Д. и И. П. Г., на основание чл.80, ал.1 от Закона за кредитите за недвижимите имоти на потребителите е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 20 000 /двадесет хиляди/ лева за извършено нарушение на чл.27, ал.2 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребителите като законосъобразно. Със същия съдебен акт съдът е присъдил разноски в полза на ответника в размер на 150 лв. Касаторът обжалва решението с доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон – касационно отменително основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Счита, че решението е неправилно, тъй като таксата е дължима за извършени предварителни действия преди сключване на договора за кредит, а за удобство на кредитополучателя се заплаща на по-късен етап, което не определя момента на извършване на услугата, нито вида и характера на събираната такса. Еднократната такса за проучване и одобрение се събира след усвояване на кредита, следователно няма как това да е условие за усвояването му. Тази такса ясно е посочена още в стандартния европейски формуляр. Условието да бъде заплатена след сключване на договора определя само срока и начина на плащане за предоставените преди сключване на договора услуги. Представлява такса за допълнителни услуги по смисъла на чл. 27, ал.1 ЗКНИП, която следва да се посочи в договора за кредит в изпълнение на законовите изисквания. Еднократната такса се отнася за кредитоспособността на кредитополучателя и анализа на правния статус на обезпечението, които са предпоставка за вземане на решение за отпускане на кредита или отказ и не касаят усвояването или управлението на кредита, тъй като усвояването е възможно само след сключване на договор, а управлението предполага вече отпуснат ипотечен кредит. Извършените дейности предхождат самото одобрение и последващо сключване на договор и не попадат в забраната на чл. 27, ал.2 ЗКНИП. Иска отмяна на решението и отмяна на НП като незаконосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции като възразява срещу искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация – председател на Комисия за защита на потребителите, чрез юрк. М. изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображенията, изложени в НП. Моли да се остави в сила решението. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение като прави възражение за прекомерност на възнаграждението на ответната страна с оглед фактическата и правна сложност на делото. Прокурорът от Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и предлага да се остави в сила. Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл. 218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна: Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Решението на Районен съд – Плевен е валидно, допустимо и правилно с оглед доказателствата по делото и закона. За да потвърди НП като законосъобразно първоинстанционният съд правилно е преценил доказателствата и приложил закона. Изложените от първоинстанционния съд съображения са правилни и се споделят от настоящия касационен състав. В процесния случай от фактическа страна е установено, че на 08.08.2024 г. е извършена проверка в банков клон в гр. Плевен, община Плевен, област Плевен, с адрес: ул..Данаил Попов“ № 15, стопанисван от търговеца. При направено запитване за отпускане на кредит, обезпечен с ипотека върху недвижим имот в размер на 70 000, 00 лв. със срок за погасяване 120 месеца е предоставена информация в писмена форма чрез Европейски стандартизиран информационен формуляр /ЕСИФ/. В т.4 от ЕСИФ лихвен процент и други разходи по кредита“ - буква „б“ - еднократно дължими разходи, е посочено, че е необходимо да се заплати еднократна такса за проучване и одобрение в размер на 200 лв., дължима при усвояване на кредит. Еднократна такса за проучване и одобрение се заплаща със собствени средства на кредитополучателя или се удържа от сумата на кредита. В хода на проверката са представени за преглед произволно избрани от кредитора 2 бр. договори за банков кредит, обезпечен с ипотека върху недвижим имот, ведно с погасителен план. Договор № 081524.03/10.04.24 г. е с общ размер на кредита 200 000, 00 лв., срок на договора 240 месеца, ГПР 2.89%, обща дължима сума 262 185.45 лв. В чл.7 „Дължими такси и комисиони" от договора, в т.7.1., буква „в“ банката изисква от потребителя - кредитополучател заплащане на еднократна такса за проучване и одобрение в размер на 400, 00 лв., която кредитополучателят дължи при усвояване на кредита, като таксата се удържа от сумата на кредита, за което кредитополучателят дава изричното си съгласие с подписване на договора. Към договора е приложен примерен погасителен план, в който е вписана еднократна такса за проучване и одобрение 400 лв. Представено е извлечение от сметката на кредитополучателя, от което се установява, че на 22.04.2024 г. е начислена и събрана такса с основание: „проучване и одобрение на кредит“ в размер на 400 лв. и непосредствено след това, на същата дата 22.04.2024 г. е записано: „отпускане на средства“ със сума по кредита в размер на 200 000.00 лв. При така установеното от фактическа страна, което не се оспорва от касационния жалбоподател, настоящата инстанция намира от правна страна следното: Съгласно чл. 14 ЗКНИП кредиторът има право да предостави кредит само когато оценката на кредитоспособността показва, че потребителят ще може да изпълнява задълженията си, произтичащи от договора за кредит. Затова оценката на кредитоспособността по чл. 16 ЗКНИП, която се прави въз основа на съществуваща официална информация и анализа на предлаганите обезпечения е задължение на кредитора и тя предхожда решението за отпускане на кредит, т.е. това е предварително действие, което не следва да бъде обвързано с условията за отпускане на кредита, а разходите следва да се възлагат на всички кредитоискатели с предварително заплащане на еднократна такса от всеки кандидат, а не да се събират само от тези, които са одобрени преди или при отпускане на кредита. Еднократната такса за проучване и одобрение се отнася за действия, извършени преди сключването на договора за кредит, които кредиторът е задължен и е в негов интерес да извърши. Събира се само от одобрените кредитополучатели при отпускане на кредита, включена е в разходите и разпределена с вноските по погасителния план, заплаща се преди усвояване на кредита или се удържа от сумата по кредита, като заплащането й е предварително условие за усвояването на кредита. Затова заплащането на таксата представлява действие, което е свързано с усвояването на кредита и е в нарушение на установената в чл. 27, ал.2 ЗКНИП забрана. Съгласно чл. 27, ал.1 ЗКНИП, допустимо е събиране на такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, но става въпрос за други услуги, които нямат пряко отношение към изпълнението на задълженията на страните по договора за кредит. Процесната такса не касае предоставянето на друга финансова услуга, предлагана от банката. По тези съображения решението на РС – Плевен е правилно и следва да се остави в сила. При този изход на делото на осн. чл. 63д ал.3 ЗАНН в полза на КЗП - София следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ с оглед фактическата и правна сложност на делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК, съдът