Решение № 247 от 16.10.2024 г. на Окръжен съд - Монтана по дело № 401/2023 г.

Производството по делото е с правно основание чл. 73, ал. 1 ЗННД във вр. чл. 45 ЗЗД и е образувано по искова молба на „М.“ ЕООД, ЕИК •••, подадена чрез пълномощник адв. Н. М. срещу С. Б. С. с ЕГН •••••••••• от гр. Л., с която е предявен осъдителен иск за заплащане сумата от 50041, 00 лева, ведно със законна лихва от 09.03.2022 г. Ищецът посочва, че предявява иска на основание разпоредбата на чл. 73 ЗННД вр. чл. 45 ЗЗД, за обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 50 041, 00 лв., поради обявяване нищожността на упълномощителна сделка, представляваща пълномощно с нотариална заверка на подписа и съдържанието, с рег. № 2225 и № 2226, том 1, акт 76 от 11.03.2006 г. и обявяване недействителността на упълномощителна сделка, представляваща пълномощно с нотариална заверка на подписа и съдържанието, с рег. № 2370 и № 2371, том 1, акт 68 от 14.03.2006 г., в резултат, на което е обявена недействителността на договор за покупко - продажба на поземлени имоти, обективиран в нотариален акт № 15, том 6, рег. № 2694, дело 362 от 2016 г., вписан в СВп - гр. Л., с рег. № 1656/22.03.2016 г., акт 163, том 3, дело 538/2016 г., на нотариус С. С. - Районен съд гр. Л., рег. № 577 на НК. Твърди, че на 22.03.2016 г. въз основа на посочения по-горе договор за покупко - продажба на поземлени имоти (земеделска земя), „М.” ЕООД е закупило от А.К., ЕГН •••••••••• и З.К., ЕГН ••••••••••, поземлени имоти, описани подробно в същия договор. Сочи, че срещу придобиване правото на собственост върху горните имоти, „М.” ЕООД е платило изцяло по банков път на продавачите, чрез техните пълномощници, преди сключването на договора. Посочва, че при сключването на договора за покупко - продажба, продавачите са били представлявани от Б. Р. Б., ЕГН ••••••••••, който е бил преупълномощен (с втората упълномощителна сделка) от Ю.Н., ЕГН ••••••••••, в качеството му на пълномощник на основание първата упълномощителна сделка. Сочи, че с решение № 260010/02.02.2022 г. по гр.д. № 2229/2018 г. на Районен съд - гр. Л., влязло в законна сила на 09.03.2022 г., двете упълномощителни сделки, както и договорът за покупко - продажба на поземлени имоти са обявени за нищожни, респ. недействителни. Изтъква, че в резултат на посоченото по-горе съдебно решение, „М.” ЕООД е било отстранено от владението на закупените поземлени имоти, а платената от дружеството - купувач продажна цена не му е върната до настоящия момент, в резултат на което, „М.” ЕООД е претърпяло имуществена вреда, в размер на 50 041, 00 лева. Посочва, че съгласно нормата на чл. 578, ал. 4 ГПК лицата или техните пълномощници, чиито изявления се съдържат в проекта на нотариалния акт трябва да се явят лично пред нотариуса, който, преди да издаде акта, проверява самоличността, дееспособността и представителната власт на явилите се пред него лица. В настоящия случай, като пълномощник на продавачите се е явил Б. Б., в качеството му на преупълномощен от Ю.Н.. Твърди, че упълномощителната сделка, довела до преупълномощаването е с нотариална заверка на подписите и съдържанието, удостоверени от нотариус С. С., който преди да завери подписа и съдържанието на Ю.Н. не е проверил представителната власт на същия чрез справка в регистър „Единство“, създаден с Наредба № 32/29.01.97 г. за служебните архиви на нотариусите. Поддържа, че пропускът на нотариус С. С. да провери представителната власт на Ю.Н. е довел до удостоверяване подписите и съдържанието на втората недействителна упълномощителна сделка (в полза на Б. Б.) и сключването на недействителния договор за покупко - продажба на поземлени имоти. В резултат на това, че нотариус С. С. е заверил неистинско пълномощно, „М.” ЕООД е претърпяло имуществена вреда, в размер на 51 040, 00 лева, представляваща платената от дружеството продажна цена за поземлените имоти, предмет на прехвърлителната сделка, която цена не е върната. Изтъква, че тази сделка не би била сключена, респ. дружеството не би претърпяло имуществената вреда, ако нотариус С. С. не е заверил неистинското пълномощно. Моли съда да постановите решение, с което да уважи предявения иск за обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 50 041, 00 лева, ведно със законната лихва от 09.03.2022 г., поради обявяване нищожността на упълномощителна сделка, представляваща пълномощно с нотариална заверка на подписа и съдържанието, с рег. № 2225 и № 2226, том 1, акт 76 от 11.03.2006 г. и обявяване недействителността на упълномощителна сделка, представляваща пълномощно с нотариална заверка на подписа и съдържанието, с рег. № 2370 и № 2371, том 1, акт 68 от 14.03.2006 г., в резултат, на което е обявена недействителността на договор за покупко - продажба на поземлени имоти, обективиран в нотариален акт № 15, том 6, рег. № 2694, дело 362 от 2016 г., вписан в СВп - гр. Л., с рег. № 1656/22.03.2016 г., акт 163, том 3, дело 538/2016 г., на нотариус С. С. - Районен съд гр. Л., рег. № 577 на НК, както и да му се присъдят направените по делото разноски. В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор, с който ответника, чрез пълномощник адв. К. Д. оспорва предявения иск. Твърди, че в случая не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на нотариуса по чл. 73 ЗННД. Изтъква, че в исковата молба не е посочено, кои задължения по ЗННД нотариусът не е изпълнил. Освен това посочва, че в закона няма предвидено задължение да прави проверка в информационната система на Нотариалната камара при извършване на соченото нотариално удостоверение, поради което счита, че поведението му не е противоправно. Оспорва да е налице причинна връзка между неговото поведение и твърдените от ищеца вреди, тъй като и без сключването на преупълномощителната сделка, удостоверена от него, биха настъпили същите правни последици. Оспорва се и наличието на вреда с доводи, че претенцията за връщане на сумата по договора би следвало да е насочена към осъденото лице Ю.Н.. Релевира доводи, че правото на иск на ищеца е погасено по давност предвид изтичането на пет години от извършването на нотариалното удостоверяване. При така посочените аргументи моли съда да отхвърли иска като неоснователен, ведно с присъждане на направените разноски. Третото лице ЗК „У.“ АД, чрез процесуалния си представител юрк. В. И., не оспорва наличието на застрахователно правоотношение между него и ответника. Оспорва иска по основание и размер. Подкрепя направените с отговора на исковата молба твърдения и оспорвания по предявената претенция. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва претенцията за законната лихва поради неоснователност на главния иск. В случай, че искът бъде уважен, счита, че отговорността му би могла да бъде ангажирана до размер от 25 000 лева. В съдебно заседание ищецът, чрез своя процесуален представител твърди, че ответникът не е спазил разпоредбата на чл. 25, ал. 1 и ал. 3 от ЗННД да брани интересите на двете страни, като същият е бил длъжен да направи проверка в „База данни“ и в системата „Единство“. Посочва, че ако пълномощното не е било заверено, сделката е нямало да се осъществени, съответно парите по нея не биха били платени. Оспорва възраженията за давност с доводи, че същата е започнала да тече от влизане в сила решението, с което сделката е прогласена за недействителна. Ответникът поддържа изразеното в отговора на исковата молба и счита, че искът следва да бъде отхвърлен. Доказателствата по делото са писмени и гласни. След преценка на тяхната взаимна връзка и логическо единство, във връзка с твърденията на страните и въз основа на закона, съдът приема за установено следното от фактическа страна: С упълномощителна сделка, обективирана в пълномощно рег. № 2225 и рег. № 2226, т. 1, акт 76 от 11.03.2016 г. на нотариус Н. Г. с рег. № •••, район на действие – Районен съд С., А.К. и З.К. упълномощили Ю.Н. със следните права: да продаде сам на себе си или на когото намери, при условия, цена и начин на плащане – каквито прецени за добре, собствените им поземлени имоти, находящи се в землището на гр. Л. /кв. М./ - ЕКАТТЕ •••, обл. М., представляващи: ПИ с идентификатор № •••.1067.11, нива – 18 276 кв.м., местност – П.; ПИ с идентификатор № •••.1267.24, нива – 16 217 кв.м., местност – П.; ПИ с идентификатор № •••.1028.23, нива – 5 500 кв.м., местност – Ч.; ПИ с идентификатор № •••.1028.24, нива – 5 499 кв.м., местност – Ч.. В пълномощното е записано още, че Ю. има право да се снабдява с всички необходими документи във връзка с имотите, да подписва нотариален акт пред нотариус за покупко-продажба на гореописаните имоти, както и да преупълномощава други лица с предоставените му права. С упълномощителна сделка, обективирана в пълномощно рег. № 2370 и рег. № 2371, т. 1, акт № 68 от 14.03.2016 г. на нотариус С. С. с рег. № ••• и район на действие – Районен съд Л., Ю.Н., като пълномощник на А.К. и З.К., преупълномощил Б. Р. Б. и Р. Б. Б. със следните права: да продадат сами на себе си или на когото намерят, при условия, цена и начин на плащане – каквито преценят за добре, поземлени имоти, собственост на неговите упълномощители, находящи се в землището на гр. Л. /кв. М./ - ЕКАТТЕ •••, обл. М., представляващи: ПИ с идентификатор № •••.1067.11, нива – 18 276 кв.м., местност – П.; ПИ с идентификатор № •••.1267.24, нива – 16 217 кв.м., местност – П.; ПИ с идентификатор № •••.1028.23, нива – 5 500 кв.м., местност – Ч.; ПИ с идентификатор № •••.1028.24, нива – 5 499 кв.м., местност – Ч.. С пълномощното им е предоставено правото да се снабдяват с необходимите документи, да подписват нотариален акт пред нотариус за покупко-продажба на гореописаните имоти и да ги представляват пред нотариуса. С нотариален акт за покупко-продажба на поземлени имоти – земеделска земя № 15, том VI, рег. № 2694, дело № 362 от 2016 г., издаден на 22.03.2016 г. от С. С. – нотариус с рег. № 577 – РС Л., Б. Р. Б., които чрез пълномощно рег. № 2370 и рег. № 2371, том 1, акт 68 от 14.03.2016 г. на нотариус рег. № 577 – С. С. – РС Л., като преупълномощен от Ю.Н., който от своя страна чрез пълномощно рег. № 2225 и рег. № 2226 – том 1, акт 76 от 11.03.2016 г. на нотариус рег. № ••• – Н. Г. – РС С., е пълномощник на продавачите А.К. и З.К., продал на „М.“ ЕООД с ЕИК ••• следните недвижими поземлени имоти, находящи се в земището на гр. Л. – ЕКАТТЕ •••, както следва: Поземлен имот с идентификатор № •••.1067.11, с площ 18 280 кв.м., начин на трайно ползване – нива, в местността „П.“; Поземлен имот с идентификатор № •••.1267.24, с площ 16 217 кв.м., начин на трайно ползване – нива, в местността „П.“; Поземлен имот с идентификатор № •••.1028.23, с площ 5 501 кв.м., начин на трайно ползване – нива, в местността „Ч.“; Поземлен имот с идентификатор № •••.1028.24, с площ 5 501 кв.м., начин на трайно ползване – нива, в местността „Ч.“. Видно от нотариалния акт гореописаните имоти са продадени за сумата от общо 50041, 00 лева, която сума продавачите чрез своя пълномощник заявили, че са получили изцяло по банков път от купувача преди подписването на договора. С влязло в сила Решение № 260010 от 02.02.2022 г. Районен съд Л. обявил за нищожна на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД упълномощителната сделка, обективирана в пълномощно рег. № 2225 и рег. № 2226, т. 1, акт 76 от 11.03.2016 г. на нотариус Н. Г. с рег. № ••• с район на действие – РС С., с което А.К. и З.К. упълномощили Ю.Н.. Със същото решение съдът на основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД е обявил за недействителни упълномощителната сделка, обективирана в пълномощно рег. № 2370 и рег. № 2371, т. 1, акт № 68 от 14.03.2016 г. на нотариус С. С. с рег. № ••• и район на действие – Районен съд Л., с което Ю.Н. е преупълномощил Б. Р. Б. за описаните в пълномощното действия от името и за сметка на А.К. и З.К., както и Договорът за покупко- продажба на недвижими имоти /земеделски земи/, сключен с нотариален акт № 15, том VI, рег. № 2694, дело № 362/2016 г. на нотариус рег. № ••• С. С. с район на действие РС Л., вписан в АВп с акт № 163, т. 3, рег. № 1656, д. № 538/22.03.2016 г. С Решение № 124/12.07.2023 г. Окръжен съд-М. потвърдил Присъда № 27/09.06.2022 г., постановена по НОХД № 403/2021 г. на Районен съд-Л., с която Ю.Н. е признат за виновен в това, че: На 14.03.2016 г. в гр. Л., обл. М. на улица С. № 4, ет.1, ап.1 съзнателно се ползвал пред длъжностно лице - Нотариус С. С., нотариус с номер ••• на нотариалната камара на Република България и район на действие Районен съд гр. Л. от неистински частен документ – пълномощно, с което е упълномощен Ю.Н. да ги представлява за собствените им поземлени имоти в землището на гр. Л. от упълномощителите А.К. и З.К., да продава сам на себе си или на когото намери за добре, при условия, цена и начин на плащане - каквито намери за добре, и права относно документната подготовка и изповядване на сделката, включително да преупълномощава изцяло други лица за следните поземлени имоти: ниви в землището на гр. Л. /кв. М./ обл. М. с идентификатор № •••.1267.24, нива от 16217 кв.м., № •••.1028.23, нива от 5500 кв.м., № •••.1067.11 нива от 18276 кв.м. и № •••.1028.24 нива от 5499 кв.м. – престъпление по чл. 316 във вр. чл. 309, ал. 1 НК. На 14.03.2016 г. в гр. Л., обл. М. на улица С. № 4, ет.1, ап.1 при условието на продължавано престъпление съзнателно се ползвал пред длъжностно лице - Нотариус С. С., нотариус с номер ••• на нотариалната камара на Република България и район на действие Районен съд гр. Л. от неистински официален документ - нотариално удостоверяване с регистрационен номер 2225 на Нотариус Н. Г. с номер ••• на нотариалната камара на Република България нотариус в район - Районен съд С. извършено от помощник нотариус В.С., в което е удостоверено, че подписите върху пълномощно, с което е упълномощен Ю.Н. да продава собствените им поземлени имоти в землището на гр. Л. от упълномощителите А.К. и З.К. са положени на 11.03.2016 г. в гр. С. пред помощник нотариуса от А.К. и З.К., като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност и съзнателно се ползвал пред длъжностно лице - Нотариус С. С., нотариус с номер ••• от неистински официален документ - нотариално удостоверяване с регистрационен номер 2226, том I, акт 76 на Нотариус Н. Г. с номер ••• на нотариалната камара на Република България нотариус в район Районен съд С., извършено от помощник нотариус В.С., в което е удостоверено, че подписите върху пълномощно, с което е упълномощен Ю.Н. да продава собствените им поземлени имоти в землището на гр. Л. от упълномощителите А.К. и З.К. и двамата от гр. С. са положени на 11.03.2016 г. в гр. С. пред помощник нотариуса от А.К. и З.К. – престъпление по чл. 316 във вр. чл. 308, ал. 2 във вр. чл. 26, ал. 1 НК От неустановена дата в началото на месец март 2016 г. до 14.03.2016 г. в гр. Л. възбудил и поддържал заблуждение в Б. Р. Б. от гр. Л., обл. М., че е упълномощен да продаде поземлени имоти ниви, чрез използване на неистински документи - частен документ - пълномощно, с което е упълномощен Ю.Н. да продава собствените им поземлени имоти ниви в землището на гр. Л. от упълномощителите А.К. и З.К., като може да продава сам на себе си или на когото намери за добре, при условия, цена и начин на плащане - каквито намери за добре, и права относно документната подготовка и изповядване на сделката, включително да преупълномощава изцяло други лица следните поземлени имоти в землището на гр. Л. /кв. М./ обл. М. с идентификатор № •••.1267.24 нива от 16217 кв.м., № •••.1028.23 нива от 5500 кв.м; № •••.1067.11 нива от 18276 кв.м. и № •••.1028.24 нива от 5499 кв.м., със съдържащите се на същият хартиен носител неистински официални документи - нотариално удостоверяване подписите с регистрационен номер 2225 на Нотариус Н. Г. с номер ••• на нотариалната камара на Република България нотариус в район Районен съд С., извършено от помощник нотариус В.С., в което е удостоверено, че подписите върху пълномощно, с което е упълномощен Ю.Н. да продава собствените им поземлени имоти в землището на гр. Л. от упълномощителите А.К. и З.К. и двамата от гр. С. са положени на 11.03.2016 г. в гр. С. пред помощник нотариуса от А.К. и З.К., и неистински официален документ - нотариално удостоверяване с регистрационен номер 2226 том I акт 76 на Нотариус Н. Г. с номер ••• на нотариалната камара на Република България нотариус в район Районен съд С. извършено от помощник нотариус В.С., в което е удостоверено, че подписите върху пълномощно с което е упълномощен Ю.Н. да продава собствените им поземлени имоти в землището на гр. Л. от упълномощителите А.К. и З.К. са положени на 11.03.2016г. в гр. С. пред помощник нотариуса от А.К. и З.К. и получил без правно основание чуждо движимо имущество - сумата от 50 041 лв., собственост на търговско дружество „М.“ ЕООД ЕИК ••• с намерение да ги присвои, като присвоеното имущество е в големи размери, над 70 минимални работни заплати, а именно 119, 15 минимални работни заплати от 420 лв. - престъпление по чл. 212 ал. 4 във вр. с ал. 1 НК. От показанията на св. Б. Б. се установява, че са му предложили да закупи 50 дка, като продавачката била от гр. С.. С него по телефона комуникирал Ю., който му казал, че вероятно тя няма да може да дойде, а ще го упълномощи него. Ю. пристигнал с пълномощно и съответните декларации, при което св. Б. го завел в нотариалната кантора на нотариус С. да се извърши преупълномощаването. В същия ден бил сключен и предварителен договор. След извършената заверка двамата отишли в банката, като една част от сумата Ю. получил в брой със съответната писмена декларация, а другата част с два банкови превода. Свидетелят посочва, че Ю. пристигнал без готови документи, поради което е преупълномощен от него и въз основа на пълномощното е извадил нужните документи, след което отишъл на сделката. Твърди, че не е присъствал в С., където е заверявано пълномощното на Ю.. Свидетелят Б. заявява, че ангажимент на нотариуса при изповядване на сделката е да провери в регистър дали съществува пълномощно или дали е оттеглено, като в случая нотариусът и двата пъти не е извършил тази проверка. От показанията на св. И. Й. се установява, че св. Б. му се обадил да го уведоми, че документите за сделката са готови, при което отишли да я сключат пред нотариус С.. Нотариусът му казал, че пълномощното и всички други документи са изрядни и може да се сключи сделката. Свидетелят твърди, че не е присъствал на преупълномощаването. При така изложената фактическа обстановка, от правна страна съдът приема следното: Предявеният иск е с правно основание чл. 73, ал. 1 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност (ЗННД) във вр. чл. 45 ЗЗД. Предпоставките за неговото уважаване са общите такива по чл. 45 ЗЗД, но ЗННД ограничава отговорността на нотариуса в две направления: първо, следва да се касае до нарушения на установените в раздел II на ЗННД задължения и второ ограничение, отговорността на нотариуса е лимитирана до удостоверения материален интерес. За да бъде уважен предявеният иск, ищецът следва да докаже кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) противоправно поведение от страна на нотариуса касателно задълженията му по раздел II на ЗННД; 2) вреда, както и 3) причинно-следствена връзка между поведението на нотариуса и вредата, като наличието на вина се предполага по аргумент от чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Недоказаността на всеки един от тези елементи, от които само вината се предполага, води до неоснователност на предявения иск. Кръгът на задълженията на нотариуса, извършващ нотариално удостоверяване на правна сделка, е очертан по императивен начин в разпоредбите на чл. 578 и сл. от ГПК, както и в ЗННД. Релевантна разпоредба в случая е тази на чл. 25, ал. 1 ЗННД, която гласи, че нотариусът е длъжен да опазва правата и интересите на страните, да ги упътва, да изяснява тяхната воля и фактическо положение, и да не допуска пропуски или бавност в работата, които биха довели до накърняване на техните права. От друга страна чл. 578, ал. 4 ГПК предвижда, че при издаване на нотариален акт лицата или техните пълномощници, чийто изявления се съдържат в проекта за нотариален акт, трябва да се явят лично пред нотариуса, който преди да издаде акта, проверява самоличността, дееспособността и представителната власт на явилите се пред него лица. В съдебната практика не спорно, че когато нотариусът извършва нотариално удостоверяване на правна сделка, същият е длъжен да провери представителната власт на страните, която проверка се изразява в извършването на справка за наличие или липса на пълномощно, респ. за наличие или липса на оттегляне на представеното пълномощно в ИСНК „Единство“. Неизпълнението на това задължение за проверка на валидна представителна власт на пълномощник, представлява нарушение на разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗННД (така Решение № 67 от 5.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1752/2023 г., III г. о., ГК). Доводите на ответника, че не му е вменено подобно задължение, се явяват неоснователни. Разпоредбата на чл. 578, ал. 4 ГПК изрично предвижда задължение на нотариуса да провери представителната власт на страните, а тази на чл. 25, ал. 1 ЗННД му вменява задължение да опазва правата и интересите на страните и да не допуска пропуски в работата, които биха довели до накърняване на техните права. Още повече, че в чл. 25, ал. 3 ЗННД е предвидено, че при всички нотариални удостоверявания във връзка с учредяване, промяна или прекратяване на права върху имот нотариусът е длъжен да направи справка в базата данни и фондовете по чл. 19, ал. 2. В случая от показанията на св. Б. Б., които съдът кредитира като преки и непротиворечиви, се установява, че ответникът не е направил проверка в информационната система „Единство“ при извършването на нотариалното удостоверяване. Това обстоятелство се потвърждава и от решението на Л.ския районен съд, с което преупълномощителната сделка (обективирана в пълномощно с рег. № 2370 и рег. № 2371 на нотариус С. С.) и договорът за покупко-продажба на земеделски земи (сключен с нотариален акт при нотариус С. С.) са обявени за недействителни на основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД, а първата упълномощителна сделка (обективирана в пълномощно рег. № 2225 и рег. № 2226 на нотариус Н. Г.) е обявена за нищожна. Иначе казано, нито Ю.Н., нито Б. Б. са имали надлежно учредена представителна власт. От мотивите на решението е видно, че в първото пълномощно подписите за „декларатор“ и ръкописните текстове „А.К.“ и „З.К.“ не са изпълнени от посочените лица. Тези факти се потвърждават и от решението на Окръжен съд-М., видно от което Ю.Н. съзнателно се ползвал пред длъжностно лице (нотариус С. С.) от неистински частен документ – пълномощно. Така изложеното води до извода, че ако ответникът при сключване на сделката за покупко-продажба бе изпълнил задължението си да направи проверка в ИСНК „Единство“ за наличие или липса на пълномощно, респ. за наличието на надлежно учредена представителна власт, не би се стигнало до издаването на нотариалния акт, който впоследствие е отменен от съда поради липса на представителна власт. Доказателства в насока, че ответникът е изпълнил задължението си за проверка не са ангажирани. Съобразно изложеното, следва да се приеме, че бездействието на ответника-нотариус е противоправно, тъй като не проверил представителната власт на страните, с което деяние е нарушил разпоредбите на чл. 578, ал. 4 ГПК, чл. 25, ал. 1 и ал. 3 ЗННД. Независимо от наличието на противоправно деяние от страна на ответника, настоящият съдебен състав намира, че в случая ищецът не е претърпял вреди. В обстоятелствената част на исковата молба същият твърди, че е претърпял имуществена вреда, представляваща платената цена за поземлените имоти, която цена не му е върната. Тези доводи са неоснователни, тъй като ищецът разполага с правото да поиска връщане на даденото по обявения за недействителен договор на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Следователно за ищеца е възникнало вземане в негова полза срещу лицето, получило от него платената по договора цена. Вреда за ищеца ще е налице, ако същият твърдеше, че неговото вземане към продавача е несъбираемо (например, ако лицето получило цената е неплатежоспособно) и бе доказал тези свои твърдения. Ако се приеме, че в случая е налице вреда, то при последващо предявяване на иск по чл. 55, ал. 1, пр.1 ЗЗД срещу продавача по сделката ищцовото дружество би получило търсената сума в двоен размер (веднъж като обезщетение, дължимо от нотариуса и веднъж като връщане на даденото без основание по обявения за недействителен договор), съответно би се обогатил неоснователно. Дори да се приеме, че ищецът е претърпял вреда, за да бъде уважен настоящият иск, следва да бъде доказана и причинно-следствената връзка между поведението на нотариуса и вредата. Причинна връзка между вредите и извършеното деяние е налице, само когато последното се явява необходимо условие за настъпването на вредите. Наличието на причинната връзка се проверява като мисловно се отстрани деянието от цялата съвкупност от условия, предизвикали вредите. Ако вредите настъпват и без да е налице деяние, то причинна връзка не е налице. В настоящия случай ищецът твърди, че претърпените от него вреди са в резултат на това, че ответникът е заверил неистинско пълномощно. При така установената фактология по делото съдът намира, че липсва причинна връзка между твърдяното от ищеца деяние на нотариуса и твърдяната вреда. Дори ответникът да не е извършил нотариалната заверка на подписите и съдържанието на пълномощното, с което Ю.Н. е преупълномощил Б. Б., то отново договорът за покупко-продажба на недвижимите имоти би бил обявен за недействителен, тъй като Ю.Н. изначално не е разполагал с представителна власт. Съответно дори последният да бе сключил същият договор директно с купувача, без да преупълномощва Б. Б., отново би настъпил същият правен резултат. Гореизложеното обосновава извода, че искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен, тъй като ищецът не е претърпял имуществена вреда, а отделно от това не е налице причинна връзка между твърдяното в исковата молба деяние на нотариуса, изразяващо се в заверка на неистинско пълномощно, и твърдяната вреда. С оглед изхода на делото и съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца е да възстанови разходите, които ответникът е направил в производството, съразмерно с отхвърлената част от иска. По делото е представен договор за правна защита и съдействие № 1/2023 г., сключен между нотариус С. С. и адв. К. Д., в който е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 5000, 00 лева, като е посочено, че същото ще се плати по банков път. В т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК е прието, че когато плащането на адвокатското възнаграждение става по банков път, задължително се представят доказателства за това, т.е. то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи удостоверяващи плащането, каквито в случая не са представени по делото. По тези съображения поисканото от ответника присъждане на разноски не следва да бъде уважено. Въз основа на гореизложеното, съдът