Решение № 1291 от 15.9.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 2271/2022 г.

Производството е образувано по предявени кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 327 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. Ищецът „Д. СПОРТ“ ЕООД, ЕИК 200502607, твърди, че в периода месец април 2020 година - м. декември 2020 година с ответното дружество „НЮ СЪНИ ДЕЙ“ ООД, ЕИК 201783786, са били установени трайни търговски отношения по повод търговска покупко- продажба на стоки (предпазни маски), като страните сключвали регулярно договори за покупко-продажба на стоки, по които „Д. СПОРТ“ ЕООД е имал качеството на продавач, а ответното дружество - на купувач на стоките. Сочи се, че за всяка продажба страните са договаряли вида на маската, броя маски и единичната цена, като маските били предавани от ищеца на посочени от ответното дружество крайни получатели, а товарителниците са били предварително попълвани от ответника с данни на крайните получатели и в товарителниците като изпращач е посочван ответникът. Твърди се, че по договор за търговска покупко-продажба на предпазни маски от 13.05.2020 година ищецът се е задължил да продаде на ответника, а последното дружество се е задължило да закупи 141 000 предпазни маски на единична цена от 1, 10 лева без ДДС срещу заплащане на обща продажна цена в размер на 186 120 лв., в която цена е включено и дължимото ДДС. По сключения договор за покупко-продажба „Д. СПОРТ“ ЕООД е издало фактура № 2000000148 от 13.05.2020 година, която била получена от ответното дружество и не е оспорвана от него. Ищецът сочи, че е изпълнил задължението си по договора за продажба и е предал на ответника предпазните маски, предмет на договора и фактурата, чрез изпращането им на посочения от ответника краен получател на 14.05.2020 година. Фактът на предаване на стоките се удостоверявал от приложената към исковата молба товарителница. Поддържа, че ответното дружество заплатило част от цената на закупените маски, съгласно договора и фактурата, като е направило по банков път няколко частични плащания на суми, постъпили по банковата сметка на ищеца в периода 18.05.2020 г. - 29.09.2020 г., както следва: на 18.05.2020 г. - 29 000 лв.; на 21.05.2020 г. – 29 000 лв.; на 21.05.2020 г. - второ плащане от 29 000 лв.; на 21.05.2020 г. – 19 920 лв.; на 28.05.2020 г. - 18 480 лв.; на 28.07.2020 г. - 10 080 лв.; на 26.08.2020 г. - 3528 лв.; на 18.08.2020 г. - 3360 лв.; на 28.09.2020 г. - 1836 лв. и на 29.09.2020 г. - последно плащане в размер на 471, 60 лева, след което ответникът спрял плащанията. Сочи, че общият размер на получените от ищеца суми по фактурата от 13.05.2020 година възлиза на 144 675, 60 лева, видно от приложените към исковата молба платежни нареждания. Излага твърдения, че последното плащане на суми по процесната фактура е извършено на 29.09.2020 година, като ответникът е в забава за плащане на остатъка от дължимата сума в размер на 41 444, 40 лева. Ищецът твърди, че забавата продължава и към настоящия момент, поради което за ответника се е породило и задължение за заплащане на обезщетение в размер на законната лихва върху главницата от 41 444, 40 лева, което възлиза на 10 648, 91 лв. за периода от деня, следващ деня на падежа за плащане на задължението (21.05.2020 г.) до датата на предявяване на исковата молба (09.12.2022 година). Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника „НЮ СЪНИ ДЕЙ“ ООД, ЕИК 201783786, да заплати на ищеца „Д. СПОРТ ЕООД, ЕИК 200502607, сумата от 52 093, 31 лева, от които: 41 444, 40 лева -главница, представляваща част от дължима, но незаплатена цена по договор за покупко-продажба на стоки (предпазни маски) от 13.05.2020 г. и съгласно издадена фактура № 2000000148 от същата дата, за сумата от общо 186 120 лева, ведно с дължимата върху незаплатената част от сумата законна лихва в размер на 10 648, 91 лева, считано от датата на падежа (21.05.2020 г.) до предявяване на исковата молба, както и законната лихва върху дължимата сума, считано от подаване на исковата молба до окончателното плащане, ведно с направените по делото съдебно-деловодни разноски, включително и адвокатско възнаграждение. Постъпил е отговор на исковата молба по реда на чл.367 ГПК от ответника. Оспорва исковете изцяло като неоснователни. Излага твърдения, че в периода от 13.04.2020 година до 05.06.2020 година е закупил от ищеца определено количество текстилни маски, които били изработени съгласно приетата от страните спецификация по договорена цена. Оспорва между страните да е имало трайно установени търговски отношения в периода от април до декември 2020 година. Твърди, че такива не са установявани, поради нежеланието от страна на ищеца да подпише договор за покупко-продажба с ответника в предвидената от чл. 293 ТЗ форма, в подкрепа на което сочи, че представя писмо, изпратено на електронната поща на ищеца на 16.04.2020 година, с което е направено предложение за сключване на договор, както и писмо от 17.04.2020 година с приложен проект на договор - „Споразумение за тарифи и цени“. Твърди, че не е получил отговор на посочените две писма, поради което договор не е подписан. Излага твърдения, че с оглед нежеланието на ищеца да бъде сключен договор, който трайно да обвърже страните за дълъг срок, в периода от средата на април до началото на юни 2020 година са закупени по отделни фактури ограничен брой маски, предназначени за износ към клиенти на ответника във Франция, за което твърди, че представя аналитична справка за движенията по сметка 401 на партньор „Д. СПРОРТ“ ЕООД от счетоводството на „НЮ СЪНИ ДЕЙ” ООД. Твърди, че между „НЮ СЪНИ ДЕЙ” ООД и „Д. СПОРТ“ ЕООД е сключен договор за покупко-продажба на 141 000 броя предпазни маски, всяка от които с тегло 9 грама, при единична продажна цена в размер на 1, 10 лева без ДДС или 1, 32 лева с ДДС, и че същият неправилно е обективиран във фактура № 2000000148 от 13.05.2020 година. За установяване на това обстоятелство, освен представената от ищеца фактура, предоставя и спецификация на маските. Сочи, че предаването на маските се е осъществявало на превозвач в склада на ищеца. Поддържа, че в случая фактура № 2000000148/13.05.2020 година се явява само свидетелстващ документ, удостоверяващ материализираното изявление в нея, тъй като при липсата на подпис на получател от страна на лице, отговорно за оформянето на съответната стопанска операция, фактурата не може да бъде годно доказателство за извършени фактически действия по получаване и приемане на стоката, респ. тя не се явява основание за заплащане на цената на онази част от маските, които не са предадени. Твърди, че фактура № 2000000148 от 13.05.2020 година е издадена от „Д. СПОРТ“ ЕООД в нарушение на чл. 25, във връзка с чл.6, ал. 2 и ал.3 от Закона за данък добавена стойност (ЗДДС) и че ищцовото дружество е следвало да издаде отделни фактури за всяко предадено и платено количество маски, предмет на договора за покупко-продажба между страните. Сочи, че ищецът, независимо от настояването на „НЮ СЪНИ ДЕЙ” ООД за издаване на отделни фактури за всяко едно предадено и платено количество маски, е издал процесната фактура за цялото количество маски, което е било предмет на поисканата от „НЮ СЪНИ ДЕЙ” ООД оферта, независимо, че в последствие това количество не е произведено и предадено на ответника. Оспорва дължимостта на сумата от 41 444, 40 лева с ДДС, представляваща цената на 31 397 маски, тъй като същите никога не са били произведени за и предадени на „НЮ СЪНИ ДЕЙ” ООД. Сочи, че стоката, предмет на договора за покупко-продажба, е била произвеждана на партиди, всяка от които съставена от различно количество маски, в зависимост от производствените възможности на ищеца. Твърди, че след като бъдат произведени, съответните количества маски са били пакетирани за предаване и експедиция в кашони, всеки с тегло, съответстващо на общото тегло на произведените маски. Сочи, че „Д. СПОРТ“ ЕООД е уведомявало управителя на „НЮ СЪНИ ДЕЙ” ООД за готовността да експедира произведените маски от съответната партида, като от своя страна „НЮ СЪНИ ДЕЙ” ООД е организирало приемането им и експедирането им чрез DHL пратка. Товарителниците за отделните пратки били изпращани на адреса на електронната поща на „Д. СПОРТ“ ЕООД. Оспорва твърдението на ищеца, че доставката на всичките 141 000 маски е извършено с една товарителница, която е представена като доказателство към исковата молба. Сочи, че същата не съответства и на общото тегло на фактурираните маски. Изразява становище, че в периода от 13.05.2020 година до 19.08.2020 година са експедирани 109 603 броя маски, като сочи че за установяване на това обстоятелство представя като доказателство издадени от DHL товарителници за предадените на „НЮ СЪНИ ДЕЙ” ООД маски, както следва: 1 брой товарителници от 13.05.2020 година за 50 000 маски, разпределени в 25 кашона; 2 броя товарителници от 14.05.2020 година за общо 40 000 маски, разпределени в 20 кашона; 1 броя товарителници от 22.05.2020 година за 5000 маски, разпределени в 3 кашона; 1 брой товарителница от 27.05.2020 година за 3000 маски, разпределени в 2 кашона; 6 броя товарителници от 07.07.2020 година за 6000 маски, разпределени в 6 кашона; 2 броя товарителници от 21.07.2020 година за 2000 маски, разпределени в 2 кашона; 1 брой товарителница от 29.07.2020 година за 2000 маски, разпределени в 1 кашон; 1 брой товарителница от 19.08.2020 година за 1603 маски. Поддържа, че видно от същите, изпращач по международната товарителница е „НЮ СЪНИ ДЕЙ” ООД. Предаването на стоката на превозвача от „Д. СПОРТ” ЕООД, не обосновава твърдението на ищеца, че става въпрос за транзитна продажба по смисъла на чл.329 ТЗ. Твърди, че ищецът е изпълнил частично договора за покупко-продажба, сключен между страните, като е произвел и доставил 109 603 броя маски, на обща стойност 144 675, 60 лева с включен ДДС, като това обстоятелство се доказвало от представените като доказателство товарителници, извлечение от банковата сметка на ответника за извършените плащания към ищеца по фактура № 2000000148/13.05.2020 година. Излага, че видно от извлечението, твърдяното забавено заплащане на цената на произведените и предадени маски се дължи не на неизпълнението на договора от страна на ответника, а на забавеното изпълнение на продавача по предаване на договорените маски. Сочи, че претендираната сума в размер на 41 444, 40 лева, с включен ДДС, представлява стойността на 31 397 броя маски, които никога не са били произведени и предадени на ответника „НЮ СЪНИ ДЕЙ” ООД. Представената фактура не установявала предаването на стоката. Твърди, че за предаването на стоките са налице товарителници, от които е видно какво количество стока е било експедирано в периода, следващ издаването на фактурата, а именно - от 13.05.2020 година до 19.08.2020 година. обобщава, че с оглед на тези съображения е неоснователна претенцията на ищеца за заплащане на цената за непредадени маски, респ. за неполучена стока, а само фактурирана. С депозираната допълнителна искова молба ищецът оспорва твърдението на ответното дружество, че за посочения в исковата молба период (м. април 2020 г. - м. декември 2020 г.) между двете дружества не били установени трайни търговски отношения. Сочи, че в ТРРЮЛНЦ е посочено, че предметът на дейност на „НЮ СЪНИ ДЕЙ“ ООД включва „вътрешно и външнотърговска дейност“, както и „всяка друга дейност, която не е забранена от закона“, като в тази връзка следва да се вземе предвид, че процесната покупко- продажба е търговска сделка и за сключването й от страна на купувача не е имало някакъв особен разрешителен или лицензионен режим. Относно твърдението, че продадените от ищеца на ответното дружество маски били изработени съгласно „приета от страните спецификация по договорена за всяка отделна покупко-продажба цена“, моли да бъде взето предвид обстоятелството, че приложения под № 1.5. от доказателствата документ, именуван „Спецификация на предпазните/защитните маски, предмет на покупко-продажбата“ /без подпис/ не е документ, който е издаван от ищеца. По отношение единичното тегло на продаваните и предавани на ответното дружество маски оспорва твърдението на ответника, че маските, предмет на процесната покупко- продажба, са били с единично тегло от 9 грама. Твърди, че маските са били с по-малко тегло, като теглото на всяка една маска е специфично и се определя от множество фактори, като например: партидата на плата, дебелината на ластика и конеца, дебелината на опаковката и др. Относно твърдението за изпратен от „НЮ СЪНИ ДЕЙ“ ООД на ищеца проект на договор, ведно с приложение „Споразумение за тарифи и цени“ (изпратени и получени по електронна поща), заявява, че не оспорва получаването на проекта на договор, както и проекта на документ, именуван „Споразумение за тарифи и цени“. Оспорва твърдението на ответника към договора и споразумението да е бил приложен документ, именуван „Предпазна/защитна маска“ AFNOR SPEC S76-001: 2020, бележка, както и същия документ на френски език (като част от писмено доказателство №1.5 към исковата молба) - „писмо от 17 април 2020 година, изпратено по електронна поща от „НЮ СЪНИ ДЕЙ“ ООД до „Д. СПОРТ“ ЕООД относно подписване на приложение към договора и спецификацията на предпазните/защитни маски, предмет на покупко-продажбата. Сочи, че документът „Предпазна/защитна маска“ AFNOR SPEC S76-001: 2020, бележка (на български и френски език) не изхожда от ищеца, не е издаван и подписван от него. Твърди, че никога не се е съгласявал да изработва и продава маски по посочената „спицификация“ и този неподписан и неизходящ от него документ не удостоверява нито вида, модела и единичния грамаж на маските, за които между ищеца и ответника е постигната договореност за покупко- продажба, нито вида (включително грамажа) на доставените стоки. Оспорва съдържанието на въпросната „спецификация“, като твърди, че в нея няма негово волеизявление, същата не е издавана от него и не е документ, който е съпътствал стоката при предаването й от страна на ищеца. Твърди, че причината за неприемане от ищеца на Споразумението за тарифи и цени е липсата на съгласие по оферираната цена на единична бройка за съответните количества, посочени в таблицата. На следващо място, сочи, че липсата на подписан договор „на хартия“ само по себе си не опровергава твърдението за установяване на трайни търговски отношения. Освен това, уговорките по сключените в процесния период между страните търговски сделки са осъществени чрез размяна на съобщения през електронна поща на представители на всяко от двете дружества, както и на текстови и гласови съобщения през приложенията WhatsApp и Viber, използвано през мобилен телефон на представители на дружествата. Твърди, че чрез този начин на размяна на съобщенията, който позволява изявленията на страните да бъдат точно възпроизведени, е спазена писмената форма за сключените сделки по смисъла на чл.293, ал.4 от ТЗ. Във връзка с твърдението в отговора на исковата молба, че между ищеца и ответника бил сключен договор за покупко-продажба на 141 000 броя предпазни маски при единична продажна цена в размер на 1, 10 лв. без ДДС или 1, 32 лв. с ДДС - моли съдът да приемете като ненуждаещи се от доказване следните факти: сключване на договора за покупко- продажба на 141 000 броя предпазни маски при посочената цена. Твърди, че съгласно уговорките на страните предаването на процесните стоки е следвало да бъде извършено в склада на ищеца в град Хасково (ex works). Оспорва твърдението единичната предпазна маска, предмет на договора за покупко-продажба, да е с била с тегло от 9 грама. Твърди, че всички маски, предмет на договора за покупко-продажба, са предадени, като единичното тегло на всяка една маска е било под 9 грама. Оспорва твърдението, че издаването на процесната данъчна фактура № 2000000148 от 13.05.2020 г. удостоверява само възникването на правоотношението по договора за покупко- продажба на маски и неговото съществено съдържание, но не и фактическите действия по приемане и предаване на стоката. В тази връзка твърди, че процесната фактура е получена и приета от управителя на ответното дружество г-жа М.Е.А., като фактурата й е била изпратена от тогавашния управител на „Д. СПОРТ“ ЕООД - г-н М.С.М., през мобилното приложение за изпращане на незабавни съобщения WhatsApp в деня на издаване на фактурата (13.05.2020 година). Представляващият ответното дружество не е имал каквито и да било възражения по съдържанието на фактурата, включително и по удостоверения в нея факт на доставка на 141 000 броя предпазни маски. Твърди, че ответното дружество не само че е получило фактурата, но и е извършило действия по осчетоводяване на задължението в своите счетоводни книги, включило в ДДС- дневниците и е упражнило правото си на ползване на данъчен кредит. Твърди, че с извършване на тези действия дружеството купувач е направило извънсъдебно признание на задължението си по фактурата. Оспорва твърдението в отговора на исковата молба, че ищецът не е доставил цялото количество маски по процесната фактура и не е бил доставил 31 397 маски от общо договореното количество от 141 000 маски, като твърди, че е изпълнил задълженията си по договора за покупко-продажба и е доставил цялото договорено количество маски (141 000 броя). Относно начина на доставка прецизира твърдението си в исковата молба, като уточнява, че действително предаването на маските по процесната фактура е станало с няколко товарителници, както следва: товарителница от 11.05.2020 г. за изпращане на 300 кг маски, разпределени в 15 кашона; товарителница от 12.05.2020 г. за изпращане на 100 кг маски; товарителница от 12.05.2020 г. за изпращане на 400 кг маски, разпределени в 20 кашона; товарителница от 13.05.2020 г. за изпращане на 500 кг маски, разпределени в 25 кашона и товарителница от 14.05.2020 г. за изпращане на 300 кг маски, разпределени в 15 кашона. Предвид значителния обем от продажби между ищеца и ответника в процесния период сочи, че почти ежедневно е извършвал доставки на маски, като една съществена част от доставките (включително и тези по процесната фактура) са изпращани през DHL, като има и изпращане на маски и през Speedy. Твърди, че към отговора на исковата молба са представени само някои от товарителниците за доставка на маски. Поддържа, че общият брой закупени от ответника и доставени от ищеца маски не е 109 603 броя, както невярно се твърди в отговора на исковата молба, а 545 430 броя маски, за които има сключени договори за покупко-продажба, издадени и платени фактури, с изключение на процесната фактура. В периода м. април 2020 г. - м. декември 2020 г. между страните е имало усилена комуникация по електронна поща, по телефон и през мобилното приложение за незабавни съобщения WhatsApp, чрез което ответното дружество е потвърждавало периодично какво е количеството на вече получените стоки, след което е било уточнявано издаването на фактура за получените стоки. По отношение доставката на маските по процесната фактура сочи, че ответникът, чрез законния си представляващ, чрез съобщение по WhatsApp, изпратено от телефонен номер +•••••••• до телефонен номер +•••••••• на 13 май 2020 г., е потвърдил получаването на 119 000 броя маски, за които е поискал издаване на нова фактура. Ищецът бил оспорил бройката на доставените към 13 май 2020 г. маски, като заявил, че доставените маски са повече и е издал процесната фактура за 141 х. броя маски, която е изпратена и получена от управителя на ответното дружество през същото мобилно приложение в деня на издаване на фактурата (13.05.2020 година). Излага, че съобразно уговорките между страните ответното дружество е имало задължението да получи стоките по процесната фактура в склада на продавача (ex works). Счита, че е изпълнил задълженията си към купувача, като е оставил маските на разположение на ответника в производствения си склад и по искане и нареждане на купувача ги е изпратил през DHL на трети лица (купувачи от неговия купувач) във Франция, като товарителниците с данни за крайните получатели са били предварително попълнени от купувача с данните за третите лица /имена, адреси/. Разноските по изпращането на маските във Франция също са били за сметка на купувача. Намира, че доколкото се касае за търговска покупко-продажба, ответното дружество, в качеството си на купувач, е имало задължението да направи преглед на стоката съгласно чл.324 от ТЗ, като ако не направи това, стоката се смята одобрена като съответстваща на изискванията, освен за скрити недостатъци. Според ищеца, бройката на изпратените маски не може да се приеме за скрит недостатък, доколкото е обстоятелство, което може да бъде проверено и установено в момента на получаване на стоката. В тази връзка моли да се вземе предвид, че след изпращане на стоките и издаване и получаване на процесната фактура от страна на ответника не е имало каквито и да било възражения относно получените маски, включително и относно техния брой. Сочи, че това поведение на ответника, както и обстоятелството, че последният е отразил в счетоводните си регистри задължението по процесната фактура и е ползвал данъчен кредит, опровергава твърденията в отговора на исковата молба, че причина за неплащане на дължимата част от фактурата било неполучаване на част от стоките. Поддържа, че до настоящия момент ответникът никога не е твърдял пред ищеца, че не е получил цялото количество маски по процесната фактура и не го е канил да му достави „липсващите“ маски. Оспорва твърдението в исковата молба, че ищецът никога не е канил ответника за заплащане на остатъка от цената по процесната фактура. Твърди, че е имало многобройни разговори с молба задълженията да бъдат уредени и именно защото и до момента това не се е случило, за ищеца не е останал друг път на защита, освен съдебния. Депозиран е и отговор на допълнителната искова молба от ответника, с който ответникът поддържа твърдението си за липса на трайно установени търговски отношения между страните. Оспорва твърдението на ищеца, че са договаряни условия и са потвърждавани количества по извършената покупко-продажба чрез вайбър и whatsAPP, както и че провеждането на разговори по мобилни или стационарни телефони, включително и чрез приложения за мобилни телефони, може да обосноват наличието на предвидената в чл.293, ал.4 ТЗ форма, тъй като всяка една от двете платформи, както и текстови съобщения sms, позволяват изпратените съобщения да бъдат изтривани, модифицирани, както и да бъдат заличени след изтичането на определен срок. Това обстоятелство, както и липсата на достоверност на изпратени гласови съобщения не може да гарантира постигането на каквито и да е договорки между страните. Твърди, че предпазните маски, предмет на покупко-продажба, е следвало да бъдат изработени съгласно изискванията на клиента (френското дружество) и в съответствие с предоставената от него спецификация. В тази връзка, както в исковата молба, така и в допълнителната искова молба не се твърди, че „Спецификация на предпазни/защитни маски, предмет на покупко-продажба“ е издадена от „Д. СПОРТ“ ЕООД, а че дружеството-ищец е следвало да продаде на ответника предпазни маски от 100% памучен плат, съответстващи на посочените характеристики в същата. Сочи, че представя като доказателство писмо от 16.04.2023 година изпратено по електронната поща на, Д. СПОРТ“ ЕООД, с което се уточнява, че маските-предмет на продажба, следва да бъдат изработени според френските стандарти, приети от френската асоциация по стандартизация. Със същия имейл „НЮ СЪНИ ДЕЙ“ ООД уведомява „Д. СПОРТ“ ЕООД, че същия ден ще изпрати и проекта на договор. Твърди, че видно от представената като доказателство „ПРЕДПАЗНА/ЗАЩИТНА МАСКА, „AFNOR SPEC S76- 001: 2020“ БЕЛЕЖКА“, същата е подписана на френски език, преведена е за запознаване на „Д. СПОРТ“ ЕООД и съдържа освен техническа характеристика на маската и указания за нейното използване и поддръжката й. Посоченият документ е предоставен по искане на ищеца, с оглед удостоверяване от страна на „НЮ СЪНИ ДЕЙ” ООД на характеристиките, съгласно френския стандарт на маските, които „Д. СПОРТ“ ЕООД е трябвало да произведе и продаде, както и с оглед необходимостта същият да бъде прилаган на френски език във всеки един кашон при експедирането на маските. Твърди, че с писмо, изпратено по електронна поща от 23 април 2020 година, ответникът е уведомил ищеца, че описанието на маските на френски следва да бъде поставено във всеки кашон, тъй като това е изискване на френското дружество. За установяване на горните обстоятелства представя посочените писма изпратени по електронната поща. Посочените характеристики са приети от дружеството ищец, доколкото в отговор на цитираната кореспонденция от 16.04.2020 г. и 17.04.2020 година „Д. СПОРТ“ ЕООД не само не е направило забележки, но и е продало на ответника 109 603 броя маски, въз основа на фактура № 2000000148 от 13.05.2020 година. Оспорва твърдението на ищеца „Д. СПОРТ“ ЕООД, че никога не се е съгласявал и не се е договарял да изработва и продава маски „AFNOR SPEC S76-001: 2020“, че „ПРЕДПАЗНА/ЗАЩИТНА МАСКА, „AFNOR SPEC S76-001: 2020“ БЕЛЕЖКА“ не удостоверява вида, модела и единичния грамаж на маските, за които страните са се договорили, както и че това не е документ, който е съпътствал стоката при предаването й от страна на ищцовото дружество. По отношение на твърдението на ищеца, че не се е съгласявал да произвежда и продава на ответника маски „AFNOR SPEC S76-001: 2020“, както и по повод твърдението на ищцовата страна, че отделните маски не са с еднакво тегло, поради различие в теглото на плата, вида на ластика, теглото на опаковката, представя като доказателство същата спецификация, но отнасяща се до теглото на плата, подписана от „Д. СПОРТ“ ЕООД, от която е видно че се е задължило да произведе маски от плат, стандарт „AFNOR SPEC S76- 001: 2020“. Относно документа, за който се твърди от ищеца, че не е подписван, а именно „ПРЕДПАЗНА/ЗАЩИТНА МАСКА, „AFNOR SPEC S76-001: 2020“ БЕЛЕЖКА“ сочи, че е изпратен с писмо на електронната поща на ответника от М.М. на 16.04.2020 година. В посочената спецификация е отразено теглото на памучния плат, от който следва да бъдат изработени маските. Твърди, че предпазните маски „AFNOR SPEC S76-001: 2020“ са произведени от 100% памучен плат с тегло на плата 260 гр. и всяка маска е с нето тегло 9 гр. По отношение на грамажа на предпазните маски, както и оспорването, че същите не са по 9 грама, представя писмо, изпратено по електронната поща до „Д. СПОРТ“ ЕООД на 23 април 2020 година, с което ответникът е дал указания относно пакетирането на маските. Съгласно посоченото писмо, същите е следвало да бъдат поставени в кашони с размери 60x40x40, като в посочения кашон се събират 3000 маски, които тежат 27 кг или общо с опаковката 31 кг, от където може да се направи изчисление на броя маски спрямо килограмите и какво е теглото на всяка отделна маска. Поддържа твърдението, че процесната фактура № 2000000148 от 13.05.2020 година установява единствено възникнало правоотношение по договора за покупко-продажба и неговото съществено съдържание, но не и фактическите действия по приемане и предаване на предпазните маски. Твърди, че фактическото предаване на стоката се е извършвало чрез предаването на пакетираните в кашони маски на превозвач, който в конкретния случай е DHL. В тази връзка сочи, че е представил с отговора на исковата молба всички товарителници за продадените и предадени 109 603 броя маски по фактура № 2000000148 от 13.05.2020 година, като останалите 31 397 маски до пълния брой маски (141 000 бр.) не са предадени на ответника. Изразява становище, че фактът, че предаването на маските се е извършвало посредством предоставянето им за експедиране на превозвач не се оспорва от него, тъй като самият той е представил като доказателства отделни товарителници на DHL, дори и да не са в пълнота и някои от тях да не са относими към процесната фактура. С оглед нежеланието на ищеца да бъде сключен договор, който трайно да обвърже страните за дълъг срок, в периода от средата на април до началото на юни 2020 година са закупени по отделни фактури ограничен брой маски, предназначени за износ към клиенти на ответника във Франция. По отношение на експедицията на предпазните маски, предмет на покупко-продажба по тези фактури, освен DHL, са използвани и други транспортни фирми, включително и „Спиди“. Във връзка с представените с допълнителната искова молба товарителници на DHL изразява следното становище: а/ представените товарителници не са в тяхната цялост и не отразяват номерата на посочения в тях брой кашони; б/ товарителницата от 11.05.2020 година за изпращане на 300 кг маски, разпределени в 15 кашона; товарителницата от 12.05.2020 година за изпращане на 100 кг маски, разпределени в 5 кашона и товарителницата от 12.05.2020 година за изпращане на 400 кг маски, разпределени в 20 кашона, предхождат датата на издаване на процесната фактура и се отнасят до маски, продадени от „Д. СПОРТ“ ЕООД на „НЮ СЪНИ ДЕЙ” ООД по фактура № 2000000143 от 09.05.2020 година, която представя като доказателство, както и посочените товарителници в цялост. Сочи, че цитираните товарителници предхождат издаването на фактура 2000000148 от 13.05.2020 година; в/ товарителницата от 13.05.2020 година за изпращане на 500 кг маски, разпределени в 25 кашона, и товарителницата от 14.05.2020 година за изпращане на 300 кг маски, разпределени в 15 кашона, са представени в тяхната цялост като доказателство по делото с отговора на исковата молба. Оспорва допускането и приемането на товарителницата от 11.05.2020 година за изпращане на 300 кг маски, разпределени в 15 кашона; товарителницата от 12.05.2020 година за изпращане на 100 кг маски, разпределени в 5 кашона и товарителницата от 12.05.2020 година за изпращане на 400 кг маски, разпределени в 20 кашона, тъй като засягат покупко-продажбата на предпазни маски по фактура № 2000000143 от 09.05.2020 година, а не по процесната фактура. Оспорва твърдението, че действията по осчетоводяването на фактура № 2000000148 от 13.05.2020 година и включването и в ДДС дневниците доказва получаването на стоката, предмет на сключения договор за покупко-продажба. Поддържа твърдението, че ищцовото дружество е издало фактура № 2000000148 от 13.05.2020 година в нарушение на чл. 25, във връзка с чл.6, ал.2 и ал.3 от Закона за данък добавена стойност (ЗДДС) и че е следвало да издаде отделни фактури за всяко предадено и платено количество маски предмет на договора за покупко-продажба между страните. С оглед твърдяното обстоятелство, че не е доставена част от стоката, сочи че фактурата е следвало да се сторнира, което не е направено. Поддържа, че правилното осчетоводяване на фактура №2000000148 от 13.05.2020 година, както и ползването или не на данъчен кредит са въпрос на преценка от страна на Националната агенция за приходите и е извън предмета на настоящото производство. Оспорва твърдението на ищеца, че ответникът е приел стоката, тъй като на основание чл. 324 ТЗ купувачът е имал задължението да прегледа стоката и ако не е направил това, стоката се смята за одобрена, като съответстваща на изискванията, освен за скрити недостатъци. Твърди, че „Д. СПОРТ“ ЕООД е изпълнило частично договора за покупко- продажба, сключен между страните, като е произвело и доставило само 109 603 броя маски, на обща стойност 144 675, 60 лева с включен ДДС. Сочи, че твърденията на ищеца в исковата молба и допълнителната искова молба си противоречат, тъй като от една страна се твърди, че предаването на маските, предмет на покупко-продажбата, се установява с издадената фактура, а от друга твърди, че същото е извършено с фактическото предаване на маските на куриерската фирма и представя товарителници за доказване на това обстоятелство, като същите са с дата последваща издадената фактура. В тази връзка твърди, че представената фактура не установява предаването на стоката. За предаването на стоките са налице товарителници, от които е видно какво количество стока е било експедирано в периода, следващ издаването на фактурата, а именно: от 13.05.2020 година до 19.08.2020 година. Поддържа твърдението, че до датата на завеждане на настоящото производство „Д. СПОРТ“ ЕООД не е поискало заплащане на процесната сума, тъй като е знаело, че същото не е дължимо, както и че „НЮ СЪНИ ДЕЙ” ООД е поискало да бъде сторнирана фактурата за сумата от 41 444, 40 лева с включен ДДС, представляваща стойността на 31397 броя маски, които не са били предадени на ответника. В открито съдебно заседание, проведено на 10.04.2024 г., ищецът уточнява, че договорът за покупко-продажба е с елементи на изработка, като маските са изработвани с ръчен труд. Сочи, че за процесния период е произвеждал само един вид маски, по бяла мостра, но страните не са имали уговорка за конкретен грамаж и не е имало уговорка маската да се изработва по представения от ответника сертификат на френски език към допълнителния отговор на ИМ. Твърди, че е изработил маски по мостра, съгласно изпратен му от ответника видеоклип от м.април 2020 г., който показва етапите на изработка на маската, начина на производството й и модела, без да се засяга грамаж и други технически характеристики. Счита, че под понятието „френска мостра“ в кореспонденцията между страните се има предвид именно този видеоклип, а не посочения от ответника сертификат. Поддържа, че до образуването на настоящото дело не е имало възражение от ответната страна относно бройката на маските, посочена във фактурата, и не са издавани кредитни известия. В същото о.с.з. ответникът възразява срещу твърденията на ищеца, че маската не е следвало да отговоря на определени технически изисквания, тъй като маските са произведени по определен образец. Оспорва твърдението, че този образец е отразен във видеоклип, като поддържа, че маските следвало да се изработват по образец, съгласно документ, изпратен и подписан от ищеца. Представя мостра от маската, като твърди, че такава е предадена и на ищеца преди да започне производството на маските по този модел, съобразно изкисванията на френския клиент. Пояснява, че оспорва да е доставено цялото количество маски, като следва по делото да се установи дали броят на доставените маски по процесната фактура е в съответствие с отразеното количество в товарителниците. По делото са допуснати писмени доказателства, разпитани са четирима свидетели, дадени са обяснения от управителя на ответното дружество, проведена е очна ставка, приети са заключения на ССчЕ и на СТЕ. Представени са писмени бележки от страните. Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна: Не се спори между страните, а и от приложения по делото доказателствен материал се установява, че в периода от средата на април до юни 2020 година страните по делото са били в търговски отношения, като са сключвали регулярно неформални договори за покупко-продажба на предпазни маски, по които ищецът „Д. СПОРТ“ ЕООД е имал качеството на продавач, а ответното дружество - на купувач. Безспорно е по делото, че маските били предназначени за износ към клиенти на ответника във Франция и след като били произведени, били пакетирани за предаване и експедиция в кашони, като били предавани от ищеца на посочени от ответното дружество крайни получатели. Маските били произвеждана на партиди, всяка от които съставена от различно количество, в зависимост от производствените възможности на ищеца. По делото е представена фактура № 2000000148 от 13.05.2020 година (л.11), издадена от ищеца, с получател „НЮ СЪНИ ДЕЙ” ООД, за заплащане на сума в размер на 186 120 лв. с ДДС за 141 000 предпазни маски, на единична цена от 1, 10 лева без ДДС. Безспорно между страните е обстоятелството, че във връзка с посочената фактура ответникът е заплатил на ищеца посредством десет броя банкови преводи сума в общ размер на 144 675, 60 лева, с включен ДДС, за произведени и доставени 109 603 броя маски. За установяване на това обстоятелство от ищеца са представени съответните платежни нареждания (л.15-25), а от ответника – извлечение от банкова сметка на „НЮ СЪНИ ДЕЙ” ООД (л.82-89). Видно от електронно писмо от 16.04.2020 г. (л.92) ответникът е поръчал на ищеца изработка на предпазни маски, посочени в имейла като „мострени“ – 720 бр., „със старата кройка“ - 3000 бр. и „с новата кройка според френските стандарти“ – 7000 броя. Към писмото е прикачен файл, в който поръчката е описана подробно и от който се установява, че поръчаните артикули са предпазни маски за многократна употреба от 100% памук, с посочени дати на експедиция, ex works Хасково, т.е. съгласно терминологията на Инкотермс (Incoterms) – продавачът следва да изпълни задължението си за доставка, като предоставя стоките на разположение на купувача в собствения си склад в Хасково, като е посочен и спедиторът, с който да се осъществят доставките. Съгласно последващ имейл от 16.04.2020 г. (л.94) „НЮ СЪНИ ДЕЙ” ООД е предложил на ищеца между двете страни да бъде сключен писмен договор за производство на текстилни изделия. Видно от електронно писмо от 23.04.2020 г. (л.222) ответникът отново е поръчал на ищеца изработка на предпазни маски, като е посочил размери на кашони, брой маски и общо тегло. Според имейла, допустимото тегло на кашонът е 31 кг, като ответникът изчислява, че 3000 броя маски би трябвало да тежат 27 кг, поради което 6000 бр. следва да се съберат 2 кашона, с размери 60/40/40. По делото са представени товарителници от логистичната компания DHL (л.12-14 и л.132-163; л.585-614) с посочени в тях различни адреси във Франция и количество на пратките (килограми и брой пакети), за които не се спори, че са подготвяни предварително от ответното дружество и предавани на ищеца, с цел последният да ги приложи към пратките и изпрати стоката в съответствие с указанията на ответника. Представени са също товарителница от 11.05.2020 г. (л.204) за изпращане на 300 кг маски, разпределени в 15 кашона; товарителница от 12.05.2020 г. (л.205) за изпращане на 100 кг маски, разпределени в 5 кашона; товарителница от 12.05.2020 г. (л.206) за изпращане на 400 кг маски, разпределени в 20 кашона; товарителница от 13.05.2020 г. (л.207) за изпращане на 500 кг маски, разпределени в 25 кашона и товарителница от 14.05.2020 г. (л.208) за изпращане на 300 кг маски, разпределени в 15 кашона. Именно с изброените товарителници се твърди ищецът да е изпратил процесното количество маски на клиенти на ответника във Франция. От ответника е представен документ „Предпазна маска“ AFNOR SPEC S76-001: 2020 на френски и език (л.102) и в превод на български език (л.101), в който е дадено описание на продукта, а именно защитна/предпазна маска, тип плат: 100% памук, тегло – 9 гр. Посочен и начинът на приложение на маската и препоръки за поддръжката й. В десния долен ъгъл на документа е поставен кръгъл печат на „Ню съни дей“ ООД и подпис. Документ със същите основни характеристики е представен от ответника още един път (л.309), но подписан и с положен с печат на „Д. спорт“ ЕООД. Във втория документ посоченото тегло (грамаж) в графата технически характеристики е от 260 гр. Ищецът оспорва положения подпис върху този документ да е на управителя на „Д. спорт“ ЕООД към онзи момент - М.М.. Съгласно представени два протокола от изпитване от 10.04.2020 г., издадени от Централната изпитвателна лаборатория за тилови имущества към Министерството на отбраната (л.351-354), в полза на „Д. спорт“ ЕООД са издадени сертификати за акредитация, валидни до 31.05.2020 г., на двупластова памучна тъкан, цвят бял, съгласно изискванията на БДС EN ИСО/IEC 17025: 2006. В резултатите от изпитването са отразени показатели за въздухопропускливост, съдържание на формалдехид, pH на воден екстракт. Не се установяват твърденията на ответника, че това е материалът, от който са изработени маските, по т.нар. „нова кройка“. Не се установява и този сертификат да е в съответствие с изисквания по френския стандарт AFNOR SPEC S76-001: 2020. От ответника е представен документ на френски език, с печат на „Д. спорт“ ЕООД и положен подпис върху печата (л.572, превод – л. 509), озаглавен „Лист за производствени данни, бариерна маска AFNOR SPEC S76-001“, в който са указани размери в милиметри, които следва да се вземат предвид при производство. В документа се съдържа и диаграма на размерите, указани са и други характеристики - видът на маската – трислоен, сглобяване чрез шевове, ластици. Във връзка с този стандарт, от ищеца е представен публично достъпно ръководство в Интернет, озаглавено „Предпазни маски - ръководство за минимални изисквания, методи за изпитване, производство и употреба“, в което са описани методи на изпитване, с цел преценка дали маската отговаря на извикванията. В ръководството липсва изискване за това колко следва да тежи една маска, като единствено се съдържа изискване за плътност на материала, от който следва да се изработи маската, но не се въвежда изискване за общото тегло на готовата маска. По делото е изслушано и прието неоспорено заключение на съдебно-счетоводна експертиза, изготвено от вещото лице С. Й., по задачи, поставени от ищеца (л.280 и следващи). Съгласно заключението на вещото лице, процесната фактура № 2000000148/13.05.2020 г., издадена от „Д. Спорт“ ЕООД на „Ню Съни Дей“ ООД, е осчетоводена правилно и в двете дружества, в съответствие с приложимото счетоводно законодателство. Вещото лице сочи, че в счетоводните регистри на ищеца „Д. Спорт“ ЕООД фактурата е отразена като вземане към „Ню Съни Дей“ ООД в размер на 186 120 лв., разпределени както следва: 155 100 лв. - приход от продажба на стоки и 31 020 лв. - начислен ДДС. В счетоводството на ответника същата фактура е включена като задължение към „Д. Спорт“ ЕООД в същия размер – 186 120 лв., отчетено по сметка „Доставчици“, и по дебита на сметка „Стоки“ – 155 100 лв., като е начислено ДДС за покупката в размер на 31 020 лева. Видно от експертното заключение, фактурата е надлежно включена както в дневника за продажбите и справка-декларацията по ДДС на ищеца за месец май 2020 г., така и в дневника за покупките и справка-декларацията по ДДС на ответника за същия данъчен период. Вещото лице излага, че ответното дружество е упражнило правото си на данъчен кредит въз основа на процесната фактура. Съгласно заключението, в аналитичната оборотна ведомост на ответника се води задължение към ищеца „Д. Спорт“ ЕООД в размер на 41 960, 40 лв., от които непогасеното задължение по процесната фактура възлиза на 41 444, 40 лв. Експертизата установява още, че по сметка 304/1 „Стоки“ на ответника е заприходено общо количество от 141 000 броя предпазни маски на стойност 155 100 лв. без ДДС, съответстващо на предмета на сключения между страните договор. От тях заплатени са 109 603 броя маски на стойност 144 675, 60 лв., докато неплатени остават 31 397 броя маски, чиято стойност възлиза именно на 41 444, 40 лв. Съгласно дадените в ОСЗ пояснения на вещото лице Й., по отношение на процесната фактура няма издавано кредитно известие и няма други счетоводни операции, различни от вече осчетоводената фактура. Вещото лице сочи, че счетоводната операция показва, че стоката е приета и отразена така, както е във фактурата. Обяснява, че съществува възможност при спорни количества фактурата временно да се осчетоводи по сметка 498 „Други дебитори и кредитори“, докато се изясни положението, но тази хипотеза не е приложена в случая– процесната фактура е осчетоводена по общия ред. Според ВЛ Й., единствено продавачът може да издаде кредитно известие, купувачът няма възможност самостоятелно да коригира записите или частично да ползва данъчен кредит, ако продавачът откаже. Така купувачът е осчетоводил фактурата в пълен размер и е ползвал целия данъчен кредит. По делото е изслушано и прието допълнително заключение на ССчЕ (л.461 и сл.), допусната по искане на ответника. Вещото лице сочи, че е извършило проверка в счетоводството на ищеца с оглед установяване движението на стоката (предпазни маски) и издадените фактури за периода от 05.05.2020 г. до 31.05.2020 година. Сочи, че в складовете на „Д. Спорт“ ЕООД за посочения период са постъпили общо 473 236 броя маски, а изписаното количество възлиза на 403 200 броя. От тях 381 200 броя са отразени като изписани от склад „Стока“, а 22 000 броя – от склад „Продукция“. В заключението е отразено, че именно на 13.05.2020 г. са изписани 141 000 броя маски, съответстващи на фактура № 2000000148, издадена на ответника. Освен това, видно от експертното заключение, в рамките на месеца са осъществени и други изписвания на маски към различни клиенти, подробно отразени във фактурите. Според заключението, за периода 05.05.2020 г. - 31.05.2020 г. от „Д. Спорт“ ЕООД към „Ню Съни Дей“ ООД са фактурирани общо 369 000 броя предпазни маски, разпределени в пет отделни фактури: на 05.05.2020 г. – 100 000 бр. маски (фактура № 2000000139) на стойност 132 000 лв. с ДДС; на 09.05.2020 г. – 120 000 бр. маски (фактура № 2000000143) на стойност 158 400 лв. с ДДС; на 13.05.2020 г. – 141 000 бр. маски (фактура № 2000000148) на стойност 186 120 лв. с ДДС; на 22.05.2020 г. – 5000 бр. маски (фактура № 2000000153) на стойност 7800 лв. с ДДС; на 22.05.2020 г. – 3 000 бр. маски (фактура № ••••••••••) на стойност 4320 лв. с ДДС. В експертизата се сочи, че за същия период „Д. Спорт“ ЕООД е продавало маски и на други клиенти, като общото количество възлиза на 34 200 броя. Сред тях са продажби към „Стара Соке“, Община Стамболово и други, отразени чрез конкретни фактури и касов бон. В о.с.з. вещото лице пояснява, че „изписване“ от склада означава счетоводно намаляване на наличностите (кредитиране на сметката) и че то се равнява на реално излизане на стоката от склада. Посочва, че не са предоставени протоколи за изписване на стоката, а е работила само с представените счетоводни картони. По делото е изслушано и прието заключение на вещото лице Г. К. Р., изготвено по допуснатата съдебно-техническа експертиза (л.287 и сл.), със задача да се извърши техническа проверка на мобилен телефон (iPhone) и да се потвърди съдържанието и достоверността на кореспонденция, водена чрез приложението WhatsApp на 13.05.2020 г., между абонати с номера •••••••••• и +••••••••. Съгласно писмо от 29.08.2024 г. от „Йеттел България“ ЕАД (л.449), представено от ищеца с молба от 20.09.2024 г. във връзка с издадено съдебно удостоверение, телефонните номера +•••••••• и +•••••••• са собственост на „Д. спорт“ ЕООД. Със същата молба е представено и писмо от „Виваком България“ ЕАД, от което се установява, че титуляр на мобилна услуга +•••••••• е М.Е.А., а титуляр на мобилна услуга 877070404 е Е.В.М.. Вещото лице сочи, че на 20.09.2023 г. е извършило оглед на предоставен мобилен телефон – iPhone 14 Pro Max с два IMEI номера, собственост на М.С.М.. В хода на проверката са извлечени и прегледани съобщенията в приложението WhatsApp. Към заключението са приложени снимков материал и чат кореспонденцията от 13.05.2020 година. Видно от експертното заключение, техническата проверка потвърждава, че действително е налице кореспонденция между посочените два телефонни номера на датата 13.05.2020 г. Съдържанието на установените съобщения съвпада с представените по делото разпечатки. Съгласно уточненията на вещото лице в о.с.з., проведено на 10.04.2024 г., процесната фактура, приложена на стр. 5 от експертизата, е изпратена на 13.05.2020 г. от телефонен номер ••••••••••, регистриран на името на М.М., към абонат с номер ••••••••, отбелязан в контактите като „М.-М.“. Това се установява от екранните снимки на кореспонденцията, включително и тази на стр. 2 от заключението, където е виден получателят. Вещото лице пояснява, че кореспонденцията от 13.05.2020 г. е възпроизведена чрез екранни снимки, като е посочено и че процесната фактура е била уголемена за по-ясен преглед. Р. потвърждава, че съобщенията са били доставени и прочетени – видно от двете сини отметки в приложението WhatsApp. По делото е изслушано и прието допълнително заключение на съдебно-техническа експертиза, изготвено от в.л.Р. (л.465 и сл.). Вещото лице сочи, че в заключението е обективирана чат-кореспонденция, файлове и мултимедийни материали, разменени чрез приложението WhatsApp между абонати с номера +•••••••• – запаметен в указателя под името „М. UNSS“, с титуляр на мобилната услуга Е.В.М. (съгласно писмото с вх. № 97628/11.09.224 г. от „Виваком България“ ЕАД – л. 450) и +359 •••••••• – използван от С.С.М., за периода 10.01.2019 г. – 24.08.2020 година. Видно от представено по делото удостоверение за родствени връзки от 14.10.2024 г., издадено от Община Хасково (л.508), Е.В.М. е баба на М.К.Щ., който е използвал посочения телефонен номер. На 15.04.2020 г. лицата са дискутирали именно производството и доставките на предпазни маски и по-точно са дадени указания относно размера на маските, техния модел и използваните материали. Съгласно експертизата, на 16.04.2020 г. между абонатите е разменен файл AFNOR SPEC S76-001: 2020, съдържащ подпис на неуточнено лице и печат на „Д. Спорт“ ЕООД, както и изображения и документи, свързани с начина на ушиване. Вещото лице посочва, че са приложени кадри от видеофайл, който хронологично демонстрира действията по ушиване на маските – от подготовката на плата до окончателното завършване. Съгласно заключението, видеоклипът е изпратен в чат-кореспонденцията и е идентичен с публикуван клип в YouTube, показващ същите етапи на изработване на защитна маска. Според експертизата в чатовете има и съобщения за конкретни количества. На 14.04.2020 г., например, е обсъждано какво е максималното седмично производство, а на 15.04.2020 г. се споменава поръчка от 15 000 броя маски, предназначени за изпращане към Франция. В други съобщения се говори за готови 400 броя бели маски, които следва да се изпратят веднага, както и за редица други експедиции, придружени с товарителници. Видно от експертизата, наличната кореспонденция и приложените файлове показват динамичен процес на поръчки и доставки – често поетапни, с различни количества, изпращани често. В съобщенията се обсъждат бройки, срокове за експедиция и начини за транспортиране на маските (например чрез куриерски фирми като Еконт и DHL). В о.с.з. вещото лице уточнява, че експертизата е изготвена въз основа на данните в телефонния апарат на С.С.М., като информацията е свалена от неговото устройство и обработена на компютър. Не е извършвал проверка на телефона на другия абонат, участвал в кореспонденцията чрез приложението WhatsApp. Вещото лице посочва още, че не е установил следи от изтривания или зачерквания в представената кореспонденция. Относно видеоматериалите, вещото лице заявява, че кадрите, включени в експертизата, са извлечени от разменено по чата видео. За сравнение е използван и кадър от YouTube, като според вещото лице размененият файл в чата съответства на каченото в платформата видео. Съгласно неговите уточнения, на стр.39–41 от експертизата са представени произволно избрани кадри от въпросното видео, които онагледяват процеса по ушиване на предпазни маски. По делото е приета още едно допълнително заключение на СТЕ, изготвено от вещо лице Г. Р. (л. 567 и сл.), неоспорено от страните. Вещото лице е извършило техническа проверка на следните телефонни устройства, собственост на М.С.М., а именно - iPhone, модел 11 ProMax, сериен № F2LZ81CBN70X и iPhone, модел 14 ProMax, сериен № DF27650C4D, IMEI: •••••••• и IMEI2: ••••••••. Съгласно експертизата, мобилното устройство iPhone 14 ProMax се използва от М.С.М. с телефонен номер •••••••••• и СИМ карта на Yettel. Другото устройство – iPhone 11 ProMax – се използва от С.М. с телефонен номер 0••••••••, също със СИМ карта на Yettel. Според вещото лице, кореспонденцията по WhatsApp между телефонен номер •••••••••• и номер ••••••••, водена на 13.05.2020 г., се съдържа единствено на iPhone 14 ProMax. Установено е, че акаунтът е бил прехвърлен от iPhone 11 ProMax на iPhone 14 ProMax след 03.03.2023 г., когато е поставена СИМ картата на новия апарат. При смяна на устройството операторът изпраща СМС настройки, а WhatsApp акаунтът се прехвърля заедно с последния архив от чатовете. Съгласно експертизата, при проверката на кореспонденцията от 13.05.2020 г. не са установени модификации или изтривания. По отношение на използването на WhatsApp на няколко устройства, вещото лице обяснява, че при добавяне на ново устройство (таблет, компютър и др.) се изисква оторизация от основното устройство – в по-новите версии чрез сканиране на QR код, а в по-старите чрез СМС код. След като е оторизирано, всяко изпратено или получено съобщение се мултиплицира и на двете устройства. Това става автоматично, като единственото изключение е, ако основното устройство е било офлайн, в който случай синхронизацията се извършва при повторно свързване към интернет. Съгласно заключението, при WhatsApp комуникация съобщенията имат три статуса: една отметка – изпратено, две отметки – доставено, две сини отметки – прочетено. Следователно, ако дадено съобщение е запазено при един от абонатите, това означава, че то е било изпратено и е постъпило в системата. В о.с.з вещото лице обяснява, че изследваният апарат е нов телефон на М.М., като акаунтът от предишния апарат е бил синхронизиран и цялата информация е прехвърлена в новото устройство. Според вещото лице приложението WhatsApp работи чрез облачна услуга, което гарантира, че при смяна на апарата не се губят съобщенията – те се възстановяват от последния архив. При това прехвърляне кореспонденцията остава непроменена, освен ако не са налице умишлени изтривания от страна на участниците в чата. Вещо лице Р. уточнява, че всеки потребител може да изтрие свои съобщения, като в определени случаи това води до премахването им и от двата телефона. В конкретната проверка не са установени изтривания. Вещото лице пояснява, че е извършил преглед на комуникацията в самия телефон на М., като е направил екранни снимки за удостоверяване на съдържанието. Той отбелязва, че съобщенията са доставени и прочетени, като това е видно от двете сини отметки в приложението. В проведеното на 13.11.2024 г. открито съдебно заседание по делото са разпитани четирима свидетели. Свидетелят М.С.М., чиито показания съдът кредитира като логични и непротиворечиви на събрания доказателствен материал по делото, съобразявайки възможната му заинтересованост като бивш управител на дружеството ищец, съгласно разпоредбата на чл.172 ГПК, сочи, че от създаването на „Д. Спорт“ ЕООД през 2008 г. до 2021 г. е бил управител на дружеството и именно той е установил търговските отношения с ответното дружество „Ню Съни Дей“ ООД. Според свидетеля, тези отношения са възникнали в периода на обявената пандемия от COVID-19. Поддържа, че първоначалният контакт бил осъществен чрез лицето М.Щ., познат на брат му /С./, като основната комуникация впоследствие се водела с М.А. – управител на „Ню Съни Дей“ ООД. Според показанията на свидетеля, производството започнало с маска, изработена по образец на „Д. Спорт“ ЕООД, но впоследствие, по настояване на ответното дружество и негов клиент, бил изработен нов модел, т.нар. „френски стандарт“, чиято мостра им била предоставена от ответника чрез видеоклип. Свидетелят подчертава, че моделът е бил разработен от неговата майка, специалист по шев и кройка, и че материалът не е бил променян – използван е същият памучен плат, а промяната се е отнасяла единствено до кройката и вида на ластиците. Свидетелят категорично заявява, че никога не е имало уговорка относно грамаж на маските, тъй като в текстилното производство подобни параметри не могат да бъдат фиксирани при ръчен труд. Същото важи и за ластиците, които били доставяни от различни фирми и се различавали по качество и грамаж. Относно обема на производството свидетелят твърди, че поръчките от страна на „Ню Съни Дей“ ООД били изключително динамични и растели бързо, което наложило включването на множество подизпълнители от цялата страна. Според него, в резултат на тези поръчки били произведени над 500 000 маски, които били доставени, както и значителни количества, останали на склад поради неизпълнени вземания – предмет на други съдебни спорове. Свидетелят заявява, че комуникацията с ответника е протичала основно чрез мобилни приложения (WhatsApp, понякога Viber), както и чрез телефонни разговори. Поръчките били променяни ежедневно, а разпределението на маските към крайните клиенти ставало по указания на М.А.. След всяка доставка се изчислявало количеството и се издавала фактура, като плащанията обичайно постъпвали в рамките на 2-3 дни. Свидетелят твърди, че фактури винаги са издавани на база вече изпратена стока, а не предварително. Приемно-предавателни протоколи не били подписвани, но никога не е имало оплаквания или възражения от страна на ответника относно количествата или качеството на доставените маски. Той подчертава, че маските били опаковани в кашони, като всеки кашон съдържал 2000 броя, което изключвало възможността за грешки при броенето. Според показанията на свидетеля, теглото на кашоните не е било фиксирано и не е имало уговорки по този въпрос, тъй като в различните периоди били използвани различни кашони и опаковъчни материали, закупувани от различни доставчици. Свидетелят М. сочи, че протоколите за изпитване в българска лаборатория са изготвени още преди да започне сътрудничеството с „Ню Съни Дей“ ООД. Той пояснява, че е търсил възможност за сертифициране на маските поради изисквания на потенциални клиенти, но единствено успял да намери лаборатория в България. Според показанията му, тези изпитвания са предшествали модела маски, възложен от „Ню Съни Дей“ ООД. Свидетелят твърди, че е разбрал за понятието AFNOR едва след прекратяването на доставките, когато се оказало, че клиент във Франция е поискал такъв сертификат, подобен на българския стандарт БДС. Той подчертава, че не е имал преки контакти с френските клиенти, а единствено е присъствал на разговори, в които се споменавали техни имена. Относно процесната фактура № 148 свидетелят заявява, че никога не е имало възражения от „Ню Съни Дей“ за неполучени количества. По негови думи, фактурите винаги се издавали след реално изпращане на маските. Той твърди, че едва след завеждане на делото по тази фактура възникнал спор, но преди това дружеството е продължило да прави поръчки и да плаща по други фактури. Свидетелят посочва, че комуникацията е била с четири лица от „Ню Съни Дей“ – М.Щ., М., Д.И Б., но никога със счетоводител на дружеството. Твърди, че при възлагане на производството не са утвърждавани спецификации или производствени паспорти, а единственото изискване е било визуално – по клип, предоставен от „Ню Съни Дей“ ООД. Дори промяната на ластиците – от преминаващи през глава към такива през уши – била импровизация, приета от възложителя. По отношение на материалите свидетелят обяснява, че единственото изискване било памучна тъкан. Поради трудности в доставките по време на пандемията, платове и ластици се намирали трудно и често чрез лични контакти и познанства. Ластиците били от различни доставчици и се различавали по качество, но не са поставяни конкретни изисквания за тях. Свидетелят твърди, че по отношение на качеството на маските никога не е получавал възражения от „Ню Съни Дей“. Излага, че единствената забележка от ответника била свързана с вида на кашоните, когато на летище се отворил един от тях и маските се разпилели. След подмяна с по-здрави кашони, проблемът бил отстранен. Сочи, че броят на маските не е отразяван върху кашоните, но проверката на количествата е била лесна – при кашони с фиксиран капацитет от 2000 маски грешки не са възможни. Той обяснява, че ако някой от кашоните не бил пълен, т.е. в него нямало 2000 броя маски, а 1000 броя, същият се сгъвал и изрязвал наполовина и така ставал по-малък. Относно липсата на договор, свидетелят пояснява, че такъв е бил предлаган, но той отказал да подпише, тъй като не можел да поеме ангажимент за обем, поради несигурност в доставките на материали. Според показанията му, отношенията са били изградени на база устни уговорки и текущи заявки. На въпрос за мострата на маска, представена по делото от ответника, свидетелят заявява, че това е именно моделът, който те са произвеждали. Той посочва, че част от произведените маски са били с щампа (например за френски футболен отбор или казина), но уточнява, че количеството по процесната фактура № 148 не е било с щампа. Свидетелят твърди, че цената на маските е била определена въз основа на себестойност – материали, труд, консумативи, осигуровки, както и процент печалба. Той отхвърля твърденията, че маските с по-голям грамаж са били продавани на загуба, като подчертава, че разликите в теглото са технологично допустими. По отношение на представения по делото на л. 225 документ на френски език - бележка относно техническа спецификация на маската, свидетелят категорично заявява, че положеният подпис не е негов. Въпреки това посочва, че според него документът отразява по-скоро указания за ползване на маската (например градуси за пране), а не съдържа указание за грамаж на маската 9 гр., още повече, че в документа е посочена единствено цифрата 260 грама. Според показанията на свидетеля, процесът по изпращането на маските бил динамичен и сложен, тъй като обемите били големи, а изискванията на клиентите – често променящи се. Свидетелят твърди, че след като продукцията била произведена и събрана в цеха на „Д. Спорт“ ЕООД, той влизал в кореспонденция с М.А. от „Ню Съни Дей“ ООД, за да получи указания към кои клиенти във Франция да бъдат насочени конкретните количества. Свидетелят посочва, че маските били изпращани директно от тях до клиентите във Франция, за да не се губи време при транспортиране до София и после повторно изпращане. Транспортът бил организиран чрез куриерски фирми, най-често DHL, като в някои случаи били използвани и други спедитори. След всяко изпращане свидетелят събирал данните за броя на експедираните маски и с М. сборували общите количества за деня, като на тази база се издавала съответната фактура. Относно опаковката свидетелят обяснява, че маските се поставяли в целофанови пакети, след което в кашони, а самите кашони съдържали по 2000 броя маски, което улеснявало контрола и предотвратявало грешки. Сочи, че всяка маска била единично опакована и отделно 10 броя маски били поставяни в едно пакетче. Сочи, че по процесната фактура № 148 са били опаковани 10 бр. маски в целофан, после в по-голям целофан 100 бр., след което маските са поставяни в кашони. Свидетелят уточнява, че нямало фиксирани изисквания за тегло на пратките, тъй като теглото варирало според дебелината на целофаните и кашоните, които били от различни доставчици. Основното правило било да се изпращат заявените бройки, като нито веднъж не били повдигнати възражения от страна на „Ню Съни Дей“ ООД или от клиентите относно количеството на доставките. Относно комуникацията след спирането на доставките, свидетелят твърди, че първоначално от „Ню Съни Дей“ ООД обяснявали за проблеми с френския клиент и необходимост от сертификация, като обещавали възобновяване на експедициите. След няколко месеца обаче връзката прекъснала. По делото е разпитана свидетелката Д.В.Ф., при съобразяване на евентуалната заинтересованост, съгласно чл.172 ГПК, но доколкото показанията съответстват на събрания доказателствен материал по делото, същите следва да бъдат кредитирани. Свидетелката сочи, че работи в ищцовото семейно дружество от създаването му. Излага, че основната дейност на търговеца е свързана с шивачество, кройка и търговия със стоката. Свидетелката посочва, че по време на пандемията през 2020 г. дружеството се е занимавало изключително с производство на маски, като имало значителни поръчки. В началото изработвали маски по свой модел, но впоследствие, след среща на синовете със съученика им М.Щ., се договорили да изработват маски по предоставен от него модел. Свидетелката твърди, че именно тя е направила този модел, тъй като кройката и шевът били нейна специалност. По думите, моделът бил показан чрез видеоклип, изпратен от М.Щ. на сина С.. Тя изработила маската точно според видеото – памучен плат с ластици, първоначално разположени на тила, а впоследствие – зад ушите. Размерът на маската бил 20/10 см, с две плисета. Свидетелката уточнява, че изисквания за тегло или плътност на плата не е имало – условието било само да се използва 100% памук и да се спазват зададените размери. Според свидетелката, при масово производство не било възможно всяка маска да бъде претегляна, а освен това материалите били различни – памучни платове от различни доставчици, ластици с различна дебелина, както и различни конци, което влияело на крайния грамаж. Свидетелката твърди още, че не е получавала готова маска за образец, а единствено видеоклип. Тя заявява, че след изработването на първите бройки те били одобрени и започнало производството на големи количества. Маските първоначално били опаковани по десет броя в пакет, но впоследствие били изисквани поединично и понякога дори с етикети на футболни отбори. Според думите, поръчките били различни – от 1000 до 50 000 броя, и винаги били изпълнявани в договореното количество. Тя подчертава, че последната фактура останала неплатена. Свидетелката пояснява, че не се занимава със счетоводство, а единствено с кройка, шев и пласиране на стоката. Допълва, че всички маски се изписвали от склада с фактури, а за останалите документи отговаряли синовете. Свидетелката заявява още, че за изпълнение на поръчките често се раздавали материали за шиене и на други места, освен в техния цех, за да бъде осигурено навременното производство. Свидетелката М.З.М. дава показания, които не противоречат на останалите събрани доказателства, поради което следва да бъдат кредитирани. Заявява, че работи в „Д. Спорт“ ЕООД от около 15 години като шивачка. Според нея периодът април – май 2020 г. по време на COVID пандемията е бил запомнящ се, тъй като тогава фирмата имала голяма поръчка за изработка на маски. По думите първоначално маските са били шити по кройка, направена от ищеца, но след това дошла нова кройка от фирмата – възложител, изпратена чрез видеоклип. Свидетелката твърди, че маските били памучни, със задължително две плисета и два ластика зад ушите. Тя уточнява, че не е имало изисквания относно грамаж, а основното, на което се обръщало внимание, бил размерът. Мустафа описва подробно процеса на работа – маските се кроели от Джефрие, след което се раздавали на шивачките. Всяка шивачка работела самостоятелно: първо се правел вътрешният тегел, после маската се обръщала, оформяли се плисета, зашивали се ластиците и накрая се зачиствало с оверлог. След това маските преминавали през гладене, пакетиране и поставяне на емблеми. Свидетелката обяснява, че начинът на шиене можел да повлияе на грамажа, тъй като всеки работел различно. Тя твърди, че платът бил винаги 100% памук, но конците и ластиците варирали, защото материалите били купувани от различни места в условията на недостиг поради пандемията. Според нея плътността на плата не се различавала съществено. На въпросите за грамаж свидетелката заявява, че никога не се е обсъждало теглото на маските и не е било възможно всяка маска да се мери, при положение че се изработвали стотици хиляди бройки. Свидетелката твърди още, че знаела, че поръчката е за българска фирма, която изнасяла маските за Франция. Тя уточнява, че през месец май освен за тази фирма не са шили за други клиенти. По думите готовите маски били предавани в кашони – изгладени, пакетирани една по една и съответно групирани по десет за по-лесно броене. Свидетелката посочва, че броенето се извършвало от шефовете, но тя също имала представа за процеса, тъй като взимала маски за надомна работа – пакетиране и лепене на етикети. Относно точната бройка маски в един кашон свидетелката заявява, че не знае конкретно, а само приблизително. Свидетелят И.П. К. заявява, че познава отношенията между „Д. Спорт“ ЕООД и „Ню Съни Дей“ ООД в периода от март до лятото на 2020 г., тъй като по това време е помагал на М. – управител на „Ню Съни Дей“ ООД. По думите му, той подпомагал основната дейност на фирмата, свързана с подбор на персонал за български работодатели, но покрай това имал наблюдения върху кореспонденцията и разговорите, свързани с маските. Свидетелят твърди, че не е участвал пряко в дейността с маските, но е виждал официални имейли и екселски таблици, както и е чувал разговори в офиса. Неговата роля била административна – да генерира товарителници, да препраща имейли или да прави справки при нужда. Според К. поръчките към „Д. Спорт“ ЕООД се заявявали по имейл или телефон от „Ню Съни Дей“ ООД. След това „Д. Спорт“ ЕООД фактурирало количеството, като плащането не ставало веднага за цялата фактура. По думите му, първо се уточнявало каква част от маските е готова за експедиция, колко кашона ще бъдат подготвени и какво е теглото им, за да се генерира товарителница. Едва след експедицията се заплащала съответната част от фактурата. Свидетелят посочва, че е виждал документ, изпратен по имейл, в който били описани спецификите на маските и който трябвало да бъде подписан и върнат от „Д. Спорт“ ЕООД, за да бъде препратен към крайния клиент. Той подчертава, че имал пълен достъп до фирмения имейл на „Ню Съни Дей“ ООД, тъй като през него минавала и кореспонденцията за маските, и тази за дейността с персонала. По думите му отношенията между двете фирми продължили до началото на лятото на 2020 г., когато с намаляването на пандемичните мерки дейността по маските също намаляла. Според свидетеля, не всички поръчани количества били експедирани – каквото било изпратено, било и платено, но към края на лятото останало неизпълнено количество, за което М. поискала кредитно известие. К. уточнява, че не е присъствал при пряко договаряне между двете дружества, но знае за тях от имейли и таблици. По негови наблюдения „Д. Спорт“ ЕООД информирало за готовото количество, „Ню Съни Дей“ ООД генерирало товарителница и я изпращало на ищеца, а „Д. Спорт“ ЕООД подготвяло пратката. Свидетелят твърди, че не знае някой от „Ню Съни Дей“ ООД да е проверявал физически стоката. В товарителниците били посочвани само броя кашони, без брой маски. Обичайно в един кашон се слагали около 2000 маски, пакетирани по 10 броя в плик. Свидетелят заявява, че не си спомня точния брой фактури или общия брой маски, тъй като става дума за хиляди бройки. Той също така посочва, че не е виждал представител на „Д. Спорт“ ЕООД в офиса на „Ню Съни Дей“ ООД. К. уточнява, че не е имал официална длъжност в „Ню Съни Дей“ ООД и не е бил на договор – помагал е на М. по нейна молба, тъй като се познавали от преди. Съдът намира, че свидетелските показния, дадени от И.П. К., в частта относно начина на поръчване на маските, изработването им и недоставянето на част от маски, не следва да бъдат кредитирани. Свидетелят е имал преки наблюдения единствено върху част от кореспонденцията, разменяна между страните по имейл, но не е работил по случая, поради което не би могъл да е запознат изцяло с детайлите във връзка с уговорените между страните условия по производството и доставката на маските, не е присъствал на срещи между страните, нито е провеждал телефонни разговори с представители на ищеца. Следва да се отбележи и че между страните са разменяни имейли не само във връзка с процесната фактура, а и по отношение на множество други, които не са предмет на настоящия съдебен спор. Поради това, частично запознатият със случая свидетел не е могъл убедително да дава становище за конкретните взаимоотношения между страните по точно определена поръчка. По реда на чл. 176 ГПК в о.с.з. от 13.11.2024 г. са изслушани обяснения на управителя на ответното дружество „Ню Съни Дей“ ООД – М.А.. Заявява, че преди 2020 г. не е имала никакви познанства или отношения с дружеството „Д. Спорт“ ЕООД. Сочи, че контактите започнали през 2020 г. във връзка с производството на маски. Твърди, че има над 15-годишен професионален опит в сферата на трикотажните и текстилни изделия и разполага с множество познати в този сектор, като по препоръка на трето лице, чието име не си спомня, се свързала с „Д. Спорт“ ЕООД на телефон, посочен в имейл, като в началото основната комуникация се осъществявала със С.. Сочи, че от „Д. Спорт“ ЕООД първоначално предложили маски с три пласта, които били представени на френски клиенти, но не били одобрени. Според управителя, клиентите изискали маските да се произвеждат по тяхна кройка и със специфични изисквания към плата, съобразени със закона във Франция. Твърди, че е съдействала на ищеца за сертифицирането на плата, който бил закупуван от Турция и нямал европейски сертификат. Това било направено чрез Министерството на отбраната, за да може производството да отговаря на изискванията. Управителят подчертава, че основният проблем между страните бил отказът на „Д. Спорт“ ЕООД да подпише договор. Цената на маските се формирала въз основа на мостра, одобрена във Франция, като включвала разходи за плат (трислоен), ластици, конци и други материали. По думите на управителя, практиката била следната: издава се фактура, например за 100 000-140 000 маски, но „Д. Спорт“ ЕООД определяло какво количество реално може да произведе и експедира в края на седмицата – обикновено до 30 000-50 000 броя, никога повече. Управителят твърди, че комуникацията основно се е водела по имейл, а транспортните документи и товарителници се изготвяли съгласно договорените количества. Според управителя А., през 2020 г. от счетоводството на ответното дружество алармирали, че има фактура, която не е платена, и че част от маските се водят „на склад“, въпреки че дружеството не разполага със складова база и уточнява, че всъщност тези маски реално не са били доставени и именно поради това не са платени. Според обясненията на управителя на ответното дружество, всяка експедиция е била заплащана веднага след получаването на средства от Франция, като поради банкови ограничения плащанията се извършвали на няколко превода по 10 000 лв. Управителят заявява, че два пъти са разговаряли по телефона с М. – тогава управител на „Д. Спорт“ ЕООД, с молба да се издаде кредитно известие за недоставените маски. При втория разговор М. уверил, че ще се свърже със счетоводството и ще изпрати кредитно известие, но това така и не се е случило. Според управителя, поради това счетоводството съставило протокол в края на годината, с който било отбелязано, че се очаква издаване на кредитно известие. Управителят твърди, че познава М., но преди този случай не са работили заедно. Според управителя, периодът е бил изключително труден – с рестрикции, ограничения и нужда от бързи решения. По тази причина е потърсила и помощ от Иван, за да може да се справи с организацията. Управителят изрично подчертава, че не си спомня кой точно е препоръчал „Д. Спорт“ ЕООД. Във връзка с поставени от ищеца въпроси, М.А. пояснява, че първият телефонен разговор с М. относно издаване на кредитно известие бил проведен през лятото, а вторият към края на годината, като и в двата случая е поискала издаване на кредитно известие. Уточнява, че не разполага с писмени доказателства за тези разговори. Управителят обяснява, че не може да посочи точно кога е уведомила ищцовото дружество за липсата на маски по процесната фактура, тъй като стоката била експедирана на няколко етапа – веднъж 50 000 броя, след това 30 000 бр., 20 000 бр. и други количества, като паралелно са се експедирали и други поръчки. Според управителя, още през лятото на 2020 г., вероятно през юли или август, е било поискано за първи път кредитно известие. Уточнява, че това е станало във връзка с подготовката на счетоводното приключване на годината, когато е било необходимо да се направи обобщение на оборотите, които тогава са били значителни поради търговията с маски. Посочва още, че през декември 2020 г. счетоводството отново е сигнализирало за съществуваща фактура, която стои неплатена. В о.с.з., проведено на 24.06.2025 г., съдът по искане на ищеца е допуснал извършване на очна ставка между свидетеля М.М. и управителя на ответното дружество – М.А., при която двамата изразяват противоположни становища относно начина на комуникация и съдържанието на част от уговорките между тях. Свидетелят М., твърди, че основната кореспонденция с М.А. във връзка с търговските отношения е била водена чрез приложението WhatsApp, където са разменяни текстови и гласови съобщения, както и снимков материал. Според него, съобщенията са били стотици – вероятно над 200. Свидетелят заявява още, че процесът на работа изисквал динамична комуникация и именно затова поръчките често били обсъждани и през WhatsApp, като накрая бройките се обобщавали и на тази база се издавала фактура. По думите му, фактурите винаги са се издавали след изпращането на стоката, защото производството било непредсказуемо и зависело от наличието на материали. Свидетелят категорично отрича М.А. някога да е искала от него издаване на кредитно известие, както и да е повдигала въпрос за липсващи количества маски. Той подчертава, че бройките винаги са били проверявани стриктно и никога не е имало недостиг. Освен това свидетелят заявява, че именно М.Щ., състудент на неговия брат /С./ от филиала на УНСС в Хасково, го е запознал с М.А. и е организирал първата среща в офиса /срещу барчето на НДК, на първия етаж в сградата/. От своя страна, управителят А. твърди, че основната комуникация е била по имейл, а не чрез WhatsApp. Според нея, търговските отношения са били водени по имейл – включително за фактури, товарителници, екселски таблици с бройки и дати на експедиция. Управителят допуска, че може да е имало кратки уточняващи съобщения в WhatsApp, но подчертава, че търговски отношения не се градят по приложения. Тя твърди, че още в началото е настоявала за подписване на договор и за писмено фиксиране на цените, но М. е отказал. Според управителя, всички фактури са били издавани авансово, а по процесната фактура стоката не е била доставена. Тя подчертава, че за всички експедирани и доставени количества е било извършено плащане. Управителят заявява, че два пъти е искала от М. издаване на кредитно известие за недоставени маски, а той е обещавал да говори със счетоводството, но такова известие не е било издадено. Тя твърди, че именно поради това в края на годината счетоводството е съставило протокол, отбелязващ очакването за кредитно известие. Управителят оспорва твърдението, че се е запознала с М. чрез М.Щ.. Съдът намира, че обясненията на управителя на ответното дружество следва да бъдат ценени при съобразяване разпоредбата на чл.175 ГПК, с оглед всички ангажирани доказателства по делото, поради заинтересоваността на страната от изхода на спора. Твърденията на управителя, че не е имало комуникация чрез WhatsApp с представили на ищеца във връзка със съществените условия на процесния договор, че е поискала от ищеца издаване на кредитно известие във връзка с недоставени маски по процесната фактура и че не си спомня лицето, чрез което е осъществен контакт между страните, са неубедителни, неясни и не съответстват на събрания доказателствен материал по делото, още повече, че отклонява зададеният въпрос относно това дали познава М.Щ.. Поради изложеното настоящият съдебен състав намира, че обясненията на страната не следва да бъдат кредитирани. При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното: Предмет на делото са предявени от ищеца два обективно съединени иска - главен иск с правно основание чл. 327 ТЗ, вр. чл. 79 ЗЗД, с цена 41 444, 40 лв., представляваща незаплатения остатък от цената на доставени общо 141 000 броя предпазни маски по фактура № 2000000148/13.05.2020 г. на обща стойност 186 120 лв. с ДДС, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 09.12.2022 г. до окончателното и изплащане, и акцесорен иск с правно основание чл. 86 ЗЗД, с цена на иска 10 648, 91 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от 41 444, 40 лв., за периода от 21.05.2020 г. до 09.12.2022 г. (датата на исковата молба). Спорът касае претендирано вземане по договор за покупко-продажба с елементи на договор за изработка, като във връзка с разпределената доказателствена тежест, ищецът следва да докаже наличието на валидна облигационна връзка между страните - договор за покупко-продажба с елементи на изработка, изпълнението на възложената работа, съгласно възложените характеристики на стоката в срок и предаване на ответника на поръчаното количество, а ответникът следва да докаже всички свои възражения, свързани с начина на поръчка на маските, че са били зададени конкретни параметри за изработването на маските и че изработените маски са в отклонение от поръчката и че той е възразил относно изпълнението. От събраните по делото писмени доказателства и заключенията на ССчЕ и СТЕ безспорно се установи, че между страните е сключен неформален договор за изработването на 141 000 броя предпазни маски, които ищецът се е задължил да изпрати на посочени от ответника трети лица във Франция от името на ответника, срещу възнаграждение в размер на 186 120 лева с ДДС. От показанията свидетеля М. се установява, че след като маските са били изработени и изпратени, е издадена фактура № 2000000148 от 13.05.2020 година. Видно от изготвената и приета по делото СТЕ, посочената фактура е изпратена от ищеца на ответника на 13.05.2020 г., чрез приложението WhatsApp, от телефонен номер на М.М. – управител към онзи момент на „Д. Спорт“ ЕООД, към телефонния номер на управителя на „Ню Съни Дей“ ООД - М.А.. От показанията на свидетелите М.М., Д.В.Ф. и М.З.М., кредитирани от съда при съобразяване на чл.172 ГПК, от разменените между страните имейли и съобщения, както и от размените от техните представители (С.М. и М.Щ.) съобщения чрез приложението WhatsApp, се установява, че в съответствие с уговорки между ищеца и ответника, Д. спорт“ ЕООД е произвело предпазани маски по т.нар. „френски модел“, които е следвало да бъдат с опредени размери и от памучен плат, с ластици, които минават зад ушите. Не се доказа твърдението на ответника между страните да е имало уговорка, че всяка маска по процесния договор следва да тежи точно 9 грама. По делото не са налице данни ответникът да е направил своевременно възражение за неправилно изпълнение на изработените маски по смисъла на разпоредбата на чл. 264, ал. 2 ЗЗД, съгласно която поръчващият трябва да прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за такива недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на приемане или се появят по-късно; за такива недостатъци поръчващият трябва да извести изпълнителя веднага след откриването им. Напротив, ответникът признава и дори представя доказателства, че е платил част от задължението по процесната фактура (144 675, 60 лева) на няколко транша. Липсата на възражения срещу изработените и платени маски се приравнява на признание, че изработеното съответства на договора - чл. 264, ал. 3 ЗЗД. Спори се между страните по делото дали остатъкът от общо договореното количество 141 000 броя предпазни маски, с оглед незаплатената част от продажната цена от ответника - 41 444, 40 лева, е предаден на ответника по указания от него начин – чрез изпращането им чрез куриери с предварително попълнени от ответника товарителници с данни за негови клиенти във Франция. От събрания доказателствен материал по делото се установява, че в случая ищецът- продавач е изпълнил задълженията си, като е предал цялото количество предпазни маски по процесната фактура на посочени от ответника лице във Франция. За установяване на това обстоятелство са представени товарителници за предадените в периода 11-14.05.2020 г. маски, с посочен изпращач „Ню съни дей“ ООД, с общо тегло 1600 кг, разпределени в 80 кашона. В товарителниците не е бил отразяван броят на изпратените маски. Поради посоченото, за ищеца е възникнало правото да получи насрещна престация. Издал е и фактура за продадената стока, съгласно изискванията на чл. 321 ТЗ. Дължимата насрещна престация на ответника е да заплати цената за закупената стока. Съгласно разпоредбата на чл. 293, ал. 1 ТЗ за действителността на търговската сделка не е необходима писмена или и друга форма, освен ако е предвидено в закон. Специалните правила на ТЗ, отнасящи се до търговската продажба, а също и правилата на ЗЗД, уреждащи продажбата, които намират субсидиарно приложение, не предвиждат законово изискване за писмена форма. С разпоредбата на чл. 321 ТЗ е уредено задължение за продавача да издаде фактура, ако купувачът я поиска. Фактурата същевременно е и счетоводен документ и в това свое качество трябва да съдържа реквизитите, установени в ЗСч. В случая процесната фактура съдържа всички изискуеми реквизити на ЗСч. Когато фактурата е надлежно осчетоводена, тя представлява надлежно писмено доказателство, за съществуващо продажбено отношение между страните по делото. От заключението на ССчЕ безспорно се установи, че процесната фактура е включена както в дневника за продажбите и справка-декларацията по ДДС на ищеца за месец май 2020 г., така и в дневника за покупките и справка-декларацията по ДДС на ответника за същия данъчен период, като ответното дружество е упражнило правото си на данъчен кредит въз основа на процесната фактура. Установи се, че в аналитичната оборотна ведомост на ответника се води задължение към ищеца „Д. Спорт“ ЕООД в размер на 41 960, 40 лв., от които непогасеното задължение по процесната фактура възлиза на 41 444, 40 лв. Съгласно експертизата, няма издавано кредитно известие във връзка с процесната фактура. Стоката (процесното количество предпазни маски) е приета и отразена в счетоводството на ответника, както е във фактурата. При проверка в счетоводството на ищеца с оглед установяване движението на процесната стока е установено, че на 13.05.2020 г. от склада на ищеца са изписани, т.е. са излезли 141 000 броя маски, съответстващи на фактура № 2000000148/13.05.2021 година. Съобразно трайната практика на ВКС (Решение № 185 от 14.04.2020 г. по т. д. № 3224/2018 г., Т. К., ІІ т. о. на ВКС и много други), фактурата може да бъде приета като доказателство за възникнало правоотношение по договор за търговска продажба между страните, щом като в нея фигурира описание на съществените елементи на сделката - посочена е стоката по вид и стойност, начинът на плащане, наименованията на страните и времето и мястото на издаването й. Отразяването на фактурата в счетоводството на ответника - купувач, включването й в съответния дневник по ДДС и ползването на данъчен кредит по нея представляват недвусмислено признание на задължението и доказват неговото съществуване. Отразяването на задължението по фактурата в аналитичната оборотна ведомост, доколкото става част от счетоводния баланс, е също вид извънсъдебно признание за съществуването му. Осчетоводяването на фактурата представлява и признание за получаване на стоката. Упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит от купувача, при доставката на родово определени вещи, има правното значение на признание за получаването на вещите. На основание чл. 324 ТЗ купувачът има задължението да прегледа стоката и ако тя не отговаря на изискванията, следва да уведоми незабавно продавача. Ако купувачът не направи това, стоката се смята одобрена като съответстваща на изискванията, освен за скрити недостатъци. По делото не се установи преди завеждане на настоящото производството да е направено възражение от ответника, че част от маските не са доставени. Твърденията на управителя на „Ню съни дей“ ООД, че в телефонни разговори е уведомил ищеца за необходимостта да издаде кредитно известие във връзка с процесната фактура поради липса на част от маските, не се доказа по делото. В съответствие с този извод са и показанията на свидетеля М.М., които съдът кредитира като еднопосочни и непротиворечиви и подкрепящи се от останалия събран по делото доказателствен материал. В тази връзка, следва да се отбележи че твърдяната теза в обясненията на управителя на ответното дружество е, че според него търговската кореспонденция между страните се е осъществявала единствено по имейл, а такъв съдържащ възражение или искане за издаване на кредитно известие липсва. Съгласно разпоредбата на чл. 327, ал. 1 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго. Ако маските по процесната фактура не са били доставени на посочените от купувача лица, то същият не би следвало да осчетоводява фактура № 2000000148 от 13.05.2020 година за цялата стойност от 186 120 лева с ДДС, съответно не би следвало да включва фактурата в дневниците за покупки по ДДС за месец май 2020 г., със стойността на фактурата и начисления ДДС, с право на пълен данъчен кредит, който е усвоил изцяло, както и не би извършил частични плащания по нея, ако е липсвала част от стоката. От действията на ответното дружество по надлежното осчетоводяване на задължението по процесната фактура, извършените частични плащания на цената и усвояването на пълния данъчен кредит по фактурата, се установява по безспорен начин, че купувачът счита доставката на 141 000 броя предпазни маски за извършена, затова и дължи плащане на пълния размер на цената им, т.е. следва да заплати и остатъка от 41 444, 40 лева по фактура 2000000148 от 13.05.2020 година, който размер е установен и от вещото лице по изслушаната и приета по делото ССчЕ. С оглед изложеното, съдът намира предявения главен иск за изцяло основателен, поради което претенцията следва да бъде уважена. Ищецът е претендирал законна лихва в размер на 10 648, 91 лева за периода 21.05.2020 г. до датата на депозиране на исковата молба (09.12.2022 година). На основание чл. 309а, ал. 1, изр. първо ТЗ, когато кредиторът е изпълнил задълженията си, а длъжникът е в забава за плащане, ако не е уговорено друго, кредиторът има право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, без да е необходима покана. В случая, не се установява да е уговорен срок за плащане, поради което намира приложение разпоредбата на чл. 303а, ал. 3 ТЗ, съгласно която, ако не е уговорен срок за плащане, паричното задължение трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактура или на друга покана за плащане. Доказа се по делото, че фактурата е получена от ответника в деня на издаването й – 13.05.2020 г., поради което е следвало да бъде заплатена до 27.05.2020 година. Следователно, ответникът е изпаднал в забава на 28.05.2020 г., от когато дължи законна лихва върху дължимата сума, а не от 21.05.2020 година, както твърди ищецът. Размерът на законната лихва за периода 28.05.2020 г. – 09.12.2022 г. (датата на подаване на исковата молба в съда), изчислен от съда с онлайн калкулатор-calculator.bg, възлиза на 10 648, 91 лева. Ищецът е претендирал законна лихва в същия размер, поради което акцесорният иск следва да бъде уважен изцяло за пълния размер и за периода 28.05.2020 до 09.12.2022 година. Основателна е и претенцията за законна лихва от датата на депозиране на исковата молба -.09.12.2022 година до окончателното плащане на задължението. По разноските Ищецът е представил списък на направените разноските (л.615) в последното открито съдебно заседание по делото, възлизащи общо на 7903 лева, от които: 2083 лева – платена държавна такса (л.8-9); 1500 лева – внесени депозит за изготвените експертизи (л.255, 256, 423, л. 558) и 4320 лева с ДДС - адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 01.08.2022 г., заплатено по банков път, съгласно представени заверени копия от фактура от 02.08.2022 г. и платежно нареждане от същата дата. При този изход на делото, на ищеца следва да бъдат присъдени направените разноски в пълния претендиран размер. Възражението на ответника за прекомерност на адвокатско възнаграждение, поискано от ищеца, е неоснователно с оглед правната и фактическа сложност на делото – броят на проведените съдебни заседания, изслушаните общо пет броя експертни заключения и обема на събрания доказателствен материал. В тази връзка следва да се има предвид, че ответникът е поискал да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение дори в по-висок от претендирания от ищеца размер (л.623). Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд