Решение № 6773 от 29.7.2024 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 567/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 166, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по жалба на Н. Т. К. – А., [ЕГН], с постоянен адрес: гр. Раковски, [улица], против Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 01-6500/4742 от 17.05.2023 г., издаден от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/, ведно с Решение за поправяне на очевидна фактическа грешка № 03-РД/2152 от 26.05.2023 г. издадено от заместник-изпълнителния директор на ДФЗ, с който на Н. Т. К. – А., [ЕГН] е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане, което се явява недължимо платена сума по главница в размер на 487 841, 46 лв. по договор за предоставяне на финансова помощ № 200949 от 28.07.2009 г., представляващи изплатена финансова помощ по изпълнение на дейност „Изграждане на хидромелиоративни съоръжения - система за капково напояване“, подмярка „Изграждане на противоерозионни съоръжения“, както и законна лихва върху тази сума в размер на 104 842, 67 лв. за периода от 19.01.2010 г. до 16.02.2012 г., като е посочено, че лихва се начислява върху главницата от 17.02.2012г. до окончателното възстановяване на сумата. Жалбоподателят счита, че оспорения административен акт е неправилен, незаконосъобразен, постановен при нарушения на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди, че за съществуването на АУПДВ и решението за поправка на очевидна фактическа грешка е узнала на 05.03.2024 г., когато й е връчено Разпореждане за присъединяване изх. № С230016-105-0367758/25.09.2023 г., издадено по изп. дело № 200845281/2020 г. по описа на ТД на НАП гр. Пловдив. Посочва, че не е уведомена за започване на административно производство в съответствие с изискването на чл.26 ал.1 от АПК и е лишена от възможност да направи възражение и да представи доказателства. Според жалбоподателя всички задължения по договора с ДФЗ са изпълнени още през 2010 година и до датата на издаване на настоящия административен акт повече от 13 години не са предприемани никакви действия от страна на ДФЗ. Позовава се на разпоредбата на чл. 171, ал. 1 от ДОПК и посочва, че всички задължения за 2010 година, респ. 2011 са напълно погасени през 2016 г., респ. 2017 година, поради изтекъл 5 - годишен давностен срок, в който не са предприети действия, които да са довели до прекъсване или спиране на давността. Отделно от това поддържа, че е изтекла и 10 - годишната абсолютна давност. Иска се отмяна на АУПДВ, ведно с решението за поправяне на очевидна фактическа грешка. В с.з. процесуалният представител на жалбоподателя адв. П., поддържа жалбата и претендира присъждане на направените по делото разноски. Подробни съображения са изложени в представени по делото писмени бележки. Ответникът – Заместник изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“, чрез процесуалния си представител юриск. К., изразява становище за недопустимост на жалбата. Алтернативно поддържа становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. По допустимостта: Жалбоподателят сочи, че за съществуването на АУПДВ и решението за поправка на очевидна фактическа грешка е узнала на 05.03.2024 г., когато й е връчено Разпореждане за присъединяване изх. № С230016-105-0367758/25.09.2023 г., издадено по изп. дело № 200845281/2020 г. по описа на ТД на НАП гр. Пловдив. Видно от представеното известие за доставяне на лист 18 по делото разпореждането за присъединяване е връчено на К.- А. на 05.03.2024г., а жалбата до съда срещу АУПДВ и решението за поправка на ОФГ е подадена на 18.03.2024 г. Във връзка със срочността на жалбата, съдът двукратно с разпореждане от 02.04.2024г. и от 09.04.2024г. е задължил ответника да представи доказателства за спазване на задължението по чл.18а, ал.9 от АПК за връчване на оспорения акт. Според молба становище на ответника /лист 1587/, посочения от Н. Т. К. - А. адрес за кореспонденция в административното производство е с. Братя Даскалови, [улица], посочен в подаденото заявление за подпомагане. Изрично ответникът посочва, че във фонда не са открити доказателства за залепване на уведомление по смисъла на чл. 18а, ал. 9 от АПК и доказателства за такова залепване не могат да бъдат ангажирани. По делото са представени три броя обратни разписки, с дати на връщане 23.05.2023г., 31.05.2023г. и 28.06.2023г., като първите две разписки са от адреса в с. Братя Даскалови и върнати с отбелязване „преместен“ (лист 1593 и 1595). Третата разписка е от друг адрес: гр. Раковски, [улица]върната с отбелязване „непотърсена“ (лист 1591). Видно от Констативен протокол №2 за уведомяване по реда на чл. 18а, ал. 7 от АПК (лист 1599) от страна на служител на ДФЗ на 10.07.2023г. не е осъществен контакт с К. – А., чрез телефонно обаждане на посочен от последната телефон за връзка. След направения неуспешен опит за контакт по телефона на следващия ден (11.07.2024г.), основание чл. 18а, ал. 10 от АПК на таблото за уведомления на ДФЗ – Областна дирекция гр.София е поставено Уведомление за издадените АУПДВ № 01-6500/4742 от 17.05.2023 г. и Решение за поправяне на очевидна фактическа грешка № 03-РД/2152 от 26.05.2023 г. При тези данни съдът счита, че не е спазена процедурата по връчване на оспорващия на АУПДВ и Решение за поправяне на ОФГ, и съответно срокът за обжалване не е започнал да тече. Съгласно чл.18а, ал.9 от АПК, когато страната не може да бъде намерена на адреса и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, съобщаването се извършва чрез залепване на уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп – на входната врата или на видно място около нея (като в съобщението се посочва, че документите или книжата са оставени в канцеларията на органа или на съда и могат да се получат в едноседмичен срок). Неоснователно е възражението на ответника, че връчването е редовно извършено на 19.07.2023г. по реда на чл. 18а, ал. 10 АПК. Нормите на чл. 18а, ал. 7 – ал. 10 от АПК сочат, че законодателят е въвел поредност в тяхното приложение, като към реда указан във всяка следваща разпоредба се пристъпва едва в случаите, в които връчването не може да се извърши по начина указан в предходната такава. За да се пристъпи към съобщаване на акта по реда на чл. 18а, ал. 10 АПК е необходимо да е невъзможно съобщаването му по реда на предходните алинеи. Ответникът не представи доказателства за залепване на уведомление по реда на чл. 18а, ал. 9 от АПК, нито на адреса в с. Братя Даскалови, нито на адреса в гр. Раковски. А и в становище на лист 1587, процесуалният представител на ответника изрично заявява, че във фонда не са открити доказателства за залепване на уведомление по смисъла на чл. 18а, ал. 9 от АПК. Отделно от това, представения от ответника Констативен протокол за уведомяване по реда на чл.18а, ал.10 от АПК (на лит 1581 и на 1600) не е подписан от нито едно длъжностно лице, а макар и подписан в представения лист за сваляне от таблото за съобщения от 19.07.2023г. (л. 1582) е посочено, че е свалено Уведомително писмо по чл.26 от АПК и Решение за поправяне на ОФГ, но не и АУПДВ. Т.е. не се установява надлежното уведомяване нито по реда на чл.18а, ал.9, нито по чл.18а, ал.10 от АПК. При нередовно съобщаване на административния акт, срокът за обжалването му по чл. 149, ал. 1 АПК не е започнал да тече /в този смисъл Определение № 6092 от 8.06.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5026/2023 г., VIII о., Определение № 7580 от 19.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6231/2024 г., I о., Решение № 3330 от 7.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 8007/2021 г., I о./. От изложеното следва, че жалбата като подадена в срок, срещу акт подлежащ на оспорване и при наличие на правен интерес, се явява ДОПУСТИМА, противно на направеното в тази насока възражение от процесуалния представител на ответника. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна: Между страните по делото не е спорно, че на 13.05.2009 г. Н. Т. К. - А. е подала Единно заявление за подпомагане за получаване на финансова помощ по мярка Преструктуриране и конверсия на винени лозя от Националната програма за подпомагане на лозаро - винарския сектор с УИН 2901010075 (лист 42 и сл.), ведно с приложенията към него, в това число индивидуален план за преструктуриране и конверсия на лозя за винарската 2008 - 2009 година (лист 56 - 64), инвестиционен проект по мярката (лист 65 и сл.), документи за ползване на площите, върху които е заявено че ще се изпълняват дейностите по мярката (договори за аренда на земеделска земя – лист 97 и сл.). След извършени административни проверки и проверка на място, с Уведомително писмо с изх. на ДФЗ 01 - 6500/11839 от 27.07.2009г. Н. Т. К. - А. е уведомена, че подаденото от нея заявление за подпомагане за с УИН 2901010075 е одобрено (лист 721). На 28.07.2009 г. между ДФЗ и Н. Т. К. - А. е сключен Договор № 200949/28/07/2009 г. за предоставяне на финансова помощ по мярка Преструктуриране и конверсия на винени лозя от Националната програма за подпомагане на лозаро - винарския сектор 2008/2009 - 2013/2014г. (лист 722 и сл.) за следните дейности: 1/ дейност „Презасаждане със или без промяна на местонахождението на лозята (преструктуриране на лозята), със или без смяна на сорта с възможност за увеличаване на броя на лозите в хектар и/или смяна на формировката със или без смяна на подпорната конструкция“, с краен срок на изпълнение - 30.11.2010 г.; 2/ дейност „Смяна на формировката със или без смяна на подпорната конструкция“, с краен срок на изпълнение - 31.08.2010 г.; и 3/ дейност „Изграждане на хидромелиоративни съоръжения - система за капково напояване“, с краен срок на изпълнение - 30.06.2010 г. Съгласно т. 4.11. от договора, ползвателят се задължава да извърши изцяло одобрените дейности по Заявление за подпомагане по мярка „Преструктуриране и конверсия на винени лозя” в съответствие със сроковете по глава III от този договор и Индивидуален план за Преструктуриране и конверсия на винени лозя, заверен от Изпълнителната агенция по лозата и виното, както и в съответствие с инвестиционния проект“. А съгласно т. 8.2. от договора при неизпълнение на задълженията по този договор и в случаите на чл. 8.1 на същия, както неизпълнение на задължения, произтичащи от разпоредбите на българското законодателство и европейското право от страна на ползвателя или представяне на документи с невярно съдържание или подправени такива, вземането на фонда става изискуемо и ползвателя възстановява на фонда реално получените средства по този договор, заедно със законната лихва от датата на получаването им. На 28.07.2009 г. Н. Т. К. - А. е подала заявление за авансово плащане (лист 738 и сл.) с искана сума в размер на 1 482 393, 83 лева. На 01.09.2009 г. експерти от Разплащателна агенция са извършили проверка на място, за което е съставен лист за резултати от проверка на място (лист 752-759). В Контролен лист за съответствие с условията за подпомагане е посочено, че изпълнението на инвестицията е започнало, като изпълнението на дейностите е в съответствие с условията за подпомагане. С писмо изх. № 01-6500/17607 от 16.09.2009г. К. - А. е уведомена, че заявлението за авансово плащане е одобрено (лист 760). Съгласно подписаните Допълнителни споразумения № 1/18/09/2009 г. (лист 779 и сл.), № 2/16/10/2009 г. (лист 783-784) и № 3/16/11/2009 г. (лист 785-788) и представената банкова гаранция с№ IАВG7095 – L00511-27.11.2009 г. (лист 790) на Н. Т. К. - А. е изплатена авансово финансова помощ в размер на 1 482 393, 83 лева (лист 798 – справка за извършени плащания). С Допълнително споразумение № 4/28.01.2011г. (лист 836-838) са променени крайните срокове за изпълнение на дейностите по сключения между ДФЗ и К. – А. договор до 07.02.2011г. На 04.02.2011 г. жалбоподателката в настоящото производство е подала Отчет за изпълнението на дейностите след авансово плащане по мярка „Преструктуриране и конверсия на винени лозя“ (лист 843 и сл.). На К. – А. е изпратено писмо с изх. 01 -6500/13031 от 25.02.2011г. за отстраняване на нередовности на предоставените документи към отчета за изпълнението на дейностите (лист 1137). При извършена проверка на място в периода 28.04.2011г. – 04.05.2011г. от експерт от отдел „Технически инспекторат“ при ДФЗ – РА е установено, че изграденото хидромелиоративно съоръжение не функционира (контролен лист – лист 1143 и 1159 по делото). Установени са несъответствия при изпълнението и на другите две дейности. На К. – А. е изпратено Уведомително писмо с изх. 01 -6500/28506 от 20.05.2011г. за доброволно възстановяване на авансово платена сума поради намаление на финансовата помощ (лист 1167). Видно от приложената на лист 1170 по делото справка за платени глоби, К. – Андоново доброволно е възстановила на ДФЗ посочената в УП сума. С писмо вх. № 01-6500/28964 от 07.10.2011 г. (лист 1542) Н. Т. К.-А. уведомила ДФЗ, че в процеса на реализация на проекта е сключила договор за кредит „овърдрафт” с „Интернешънъл Асет Банк” АД със срок до 31.05.2011 г., като договорът не е анексиран за удължаване на срока и банката е пристъпила към изземване на изграденото капково напояване. В тази връзка изп. директор на ДФЗ е изпратил писмо до „Интернешънъл Асет Банк” АД (лист 1547) с искане за предоставяне на информация за предприетите действия по изземване на системата за капково напояване. В отговор от банката е предоставена информация, че с оглед допуснати от кредитополучателя Н. Т. К.-А. просрочия по издължаване на кредита (по договор за овърдрафт – кредит) и след изчерпване на всички възможности за договаряне банката е пристъпила към изпълнение по отношение на заложеното имущество, като е образувано изпълнително дело № 1360/2011г. по описа на ЧСИ Кр. А., рег.№ 766, с район на действие ОС – Стара Загора и в хода на изпълнителното дело по реда на чл.521 от ГПК съдебния изпълнител принудително е отнел от длъжника компоненти от системата за капково напояване, които са предадени на банката (писмо лист 1549). Издадена е заповед № 205285/28.11.2011г.за извършване проверка на място относно заявление с УИН 29/180509/12821 (лист 1552). За резултатите от извършената на 30.11.2011г. проверка е съставен Контролен лист (лист 1553-1556), в който е посочено, че кандидатът е присъствал на проверката на място и че е установено частично нарушено капково напояване, като липсват основните възли и елементи, и липсва капковия маркуч на всички парцели. Посочено е, че капковото напояване не работи. По преписката е представена докладна записка с вх. на ДФЗ 01 - 6500/28964 от 15.12.2011г. на началник отдел „Технически инспекторат“ при ДФЗ, с която се представя на началник сектор „Вино“ контролен лист от извършена проверка на Н. Т. К.-А.. С докладна записка с вх. на ДФЗ 01 - 6500/28964 от 12.01.2012г. на началник отдел „СПМ“ при ДФЗ (лист 1633) е поискано становище от началник отдел „Правен“ относно действия, които следва да предприеме ДФЗ-РА по Договор № 200949 от 28.07.2009г. във връзка с получените резултати от проверка на място от които е видно, че системата за капково напояване не е налична и не се използва по предназначение. В становище вх.№ 03-0416/933 от 08.02.2012г. (лист 1634) началник отдел „Правен“ при ДФЗ е посочил, че с оглед неизпълнение на договорните задължения от страна на Н. Т. К.-А. и друго физическо лице са налице нередности, които следва да бъдат квалифицирани като „лоши вземания“, докладвани и представени на отдел „Лоши вземания“ за предприемане на последващи действия. От сектор „Вино“, отдел СПМ до РА, отдел „Лоши вземания“ е изготвен Доклад за нередност № 10 (лист 1638-1639), в който е посочено, че от страна на бенефициента Н. Т. К.-А. е установена небрежност/грешка и е нарушена т.4.11 от Договор № 200949 от 28.07.2009г. Като правно основание за регистриране на сумата като лошо вземане в пълен размер е посочено: т.1.1 „Изграждане на хидромелиоративни съоръжения – система за капково напояване“ от Договор № 200949 от 28.07.2009г. и т.8.2 от същия за неизпълнение на задължения по договора. Посочена е и дата на откриване на нередността – 07.10.2011г. с Уведомително писмо вх. № 01-6500/28964 от 07.10.2011 г. от Н. Т. К.-А.. На лист 1639 гръб е приложен Контролен лист окомплектованост на сигнал за нередност с дата 24.02.2012г., а на лист 1641 - уведомително писмо за осчетоводени/регистрирани лоши вземания. Изпълнителния директор на ДФЗ е издал Покана за доброволно изпълнение с изх. 01 - 6500/1945 от 27.02.2012г. (лист 1650), според която Н. Т. К.-А. следва да преведе сумата в размер на 592 684, 13 лева по банковата сметка на РА в 7-дневен срок от получаване на поканата, с указание, че при неизпълнение на задължението в срок ДФЗ ще предприеме принудително събиране на дълга. Поканата за доброволно изпълнение е връчена по реда на чл.47 от ГПК, чрез залепяне на уведомление на входната врата на 23.03.2012г. (лист 1650 гръб). На 14.10.2021 г. е издадено писмо за откриване на производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане с изх. 01 - 6500/4742 (лист 1557-1560). Според неподписан констативен протокол (лист 1562-1563) на 28.10.2022г. на основание чл. 18а, ал. 10 от АПК, на таблото за уведомления на ДФЗ – Областна дирекция гр. София е поставено Уведомление за издаденото писмо по чл.26 от АПК за откриване на производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане с изх. 01 - 6500/4742 от 14.10.2021 г. (неправилно посочено 15.10.2021 г.). На лист 1564 е представен Констативен протокол за уведомяване по реда на чл. 18а, ал. 7 от АПК, в който е посочено, че на 08.11.2022г. служител на ДФЗ не е осъществил контакт с К. – А. чрез телефонно обаждане на посочен от последната телефон за връзка. Според констативен протокол на лист 1565 по делото, на 19.11.2021г. отново на основание чл. 18а, ал. 10 от АПК на таблото за уведомления на ДФЗ – Областна дирекция гр. София е поставено Уведомление за издаденото писмо по чл.26 от АПК за откриване на производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане с изх. 01 - 6500/4742 от 14.10.2021 г. (неправилно посочено 15.10.2021 г.) и същото е свалено на 01.12.2021г. До дирекция „Финансова“ от отдел „Вино, промоции и лицензии“, дирекция „Селскостопански пазарни механизми“ е изготвен Доклад за нередност № 24 от 17.05.2023г. (лист 1568-1570) за извършена нередност от страна на бенефициента Н. Т. К. – А. - неспазване на т.4.11 от Договор № 200949 от 28.07.2009г. Като източник на сигнала за нередност е посочено Уведомително писмо вх. № 01-6500/28964 от 07.10.2011 г. от Н. Т. К.-А.. Последвало е издаването на оспорения в настоящото производство АУПДВ с изх. 01 - 6500/4742 от 17.05.2023г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ, с който на Н. Т. К. – А., [ЕГН] е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 592 684, 13 лева, което се явява недължимо платена по договор за предоставяне на финансова помощ № 200949 от 28.07.2009г. В АУПДВ е посочено неизпълнение от страна на Н. Т. К. – А. на поети договорни задължения по чл.4.11 и чл. 8.2 от Договор № 200949 от 28.07.2009г., както и че АУПДВ представлява и акт за нередност по смисъла на чл.14, ал. 1 от Наредбата за определяне на процедурите за администриране на нередности по фондове, инструменти и програми, съфинансирани от ЕС, тъй като е първата писмена оценка, съдържащата мотивирано заключение въз основа на конкретни факти, че е извършена нередност и подлежи на незабавно вписване в регистъра за нередности по чл. 14, ал.3 на същата наредба. С Решение за поправяне на очевидна фактическа грешка № 03 - РД/2152 от 26.05.2023г., зам. изпълнителния директор на ДФЗ е допуснал поправка на ОФГ в АУПДВ с изх. 01 - 6500/4742 от 17.05.2023г., като диспозитива на акта да се чете: „Определям на Н. Т. К. – А. … подлежащо на възстановяване публично държавно вземане, което се явява недължимо платена сума по главница в размер на 487 841, 46 лв. по договор за предоставяне на финансова помощ № 200949 от 28.07.2009 г., представляващи изплатена финансова помощ по изпълнение на дейност „Изграждане на хидромелиоративни съоръжения - система за капково напояване“, подмярка „Изграждане на противоерозионни съоръжения“, както и законна лихва върху тази сума в размер на 104 842, 67 лв. за периода от 19.01.2010 г. до 16.02.2012 г. съгласно таблица 1". Посочено е още, че дължимата сума подлежи на доброволно плащане в 14-дневен срок от връчването на акта, както и че лихва се начислява върху главницата от 17.02.2012г. до окончателното възстановяване на сумата. От страна на жалбоподателя е представена одобрена „Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор 2008/2009-2013/2014г.“, одобрена със Заповед № РД 08-11/16.06.2008г. на министъра на земеделието и храните. При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: Оспореният АУПДВ, както и решението за поправяне на ОФГ са издадени от компетентен административен орган, в кръга на законово вменените му правомощия. Според чл. 166, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК, установяването на публичните държавни вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Съгласно нормата чл. 20а, ал. 5 от ЗПЗП изпълнителният директор издава актове за установяване на публични държавни вземания по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и решения за налагане на финансови корекции по реда на глава пета, раздел III от ЗУСЕСИФ. Правомощието му е обвързано с предвиденото в нормата на чл. 27, ал. 3 и ал. 5 от ЗПЗП, че РА е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатени суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, които се явяват публични държавни вземания. Компетентността на изпълнителният директор на ДФЗ да издава АУПДВ е възложена изрично с цитираната разпоредба на специалния закон. В алинея 6 на чл. 20а от ЗПЗП е предвидена възможност изпълнителния директор на Фонда да делегира това правомощие на заместник изпълнителните директори. Със Заповед № 03-РД/3090 от 22.08.2022 г. (лист 38-41) изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" е делегирал на заместник-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Д. Г., правомощията да издава актове за установяване на публични държавни вземания (т.2.21 от заповедта). Видно от Решение по т. 4 от заседанието на Управителния съвет /на ДФ3/, съгласно Протокол № 197 от 19.08.2022 г. Д. Г. е избран за заместник- изпълнителен директор на ДФ "Земеделие". АУПДВ е постановен в изискуемата писмена форма, съгласно изискването на чл.59, ал.2 от АПК и съдържа посочване на фактическите и правни основания за издаването му, но при издаването му са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, досежно връчването на съобщението за започване на производството изх. № 01-6500/4742 от 14.10.2021г. на жалбоподателя. При действието на чл. 166, ал. 2 от ДОПК, за издаването на АУПДВ е приложим редът на АПК. Важна гаранция за участието на заинтересованото лице в производството е уведомяването му по чл. 26, ал. 1 от АПК за неговото започване. В съответствие с чл. 26, ал. 2 от АПК съобщаването за започването на производството се осъществява по реда на чл. 18а от АПК. От страна на ответника е представен неподписан констативен протокол (лист 1562-1563), според съдържанието на който на 28.10.2022г. на основание чл. 18а, ал. 10 от АПК на таблото за уведомления на ДФЗ – Областна дирекция гр. София е поставено Уведомление за издаденото писмо по чл.26 от АПК за откриване на производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане с изх. 01 - 6500/4742 от 14.10.2021 г. Отделно от това е представен и протокол за уведомяване по реда на чл. 18а, ал. 7 от АПК, в който е посочено, че на 08.11.2022г. служител на ДФЗ не е осъществил контакт с К. – А. чрез телефонно обаждане на посочен от последната телефон за връзка (лист 1564). В тази връзка е необходимо отново да се отбележи, че разпоредба на чл. 18а АПК урежда последователност на начините на връчване на съобщения, като неуспешното връчване по един от начините е условие за прилагане на следващия. Съобщаването по реда на чл. 18а, ал. 10 АПК чрез поставяне на съобщението на таблото за обявления или на Интернет страницата на съответния орган е последния способ за съобщаване и се прилага когато съобщаването не може да се извърши по реда на предходните алинеи /в този смисъл Решение № 1712 от 23.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 6428/2021 г., I о./. По делото липсват доказателства ответния орган да е правил опит да връчи изх. № 01-6500/4742 от 14.10.2021г. на последния адрес, посочен от Н. Т. К. – А., или на адреса, на който е получавала съобщения или е била призована за последен път в производството. Отделно от това органът първо е извършил уведомяване по 18а, ал. 10 от АПК и едва след това е направил опит за уведомяване по телефона, за което е съставил КП за уведомяване по чл.18а, ал.7 от АПК. Нещо повече КП за оповестяване по реда на чл.18а, ал.10 от АПК не е подписан от длъжностни лице (лист 1562). Според констативен протокол на лист 1565 по делото на 19.11.2021г. отново на основание чл. 18а, ал. 10 от АПК на таблото за уведомления на ДФЗ – Областна дирекция гр. София е поставено Уведомление за издаденото писмо по чл.26 от АПК за откриване на производство по издаване на АУПДВ, но това съобщаване отново е направено без да са изчерпани способите по чл.18а, ал.8 /на адреса на страната/ и по чл.18а, ал.9 /чрез залепване на уведомление на вратата или на пощенската кутия / от АПК. Посоченото нарушение е съществено, тъй като ненадлежното връчване на уведомлението по чл. 26, ал. 1 от АПК е лишило адресата на акта от участие в административното производство по издаването му в нарушение на чл. 34, ал. 3 от АПК. Отделно от изложеното настоящия съдебен състав счита, че започналото на 14.10.2021г. производство по издаване на АУПДВ, с изготвянето на уведомление до бенефициера по чл.26, ал.1 от АПК е след изтичане на давностния срок по член 3, параграф 1 от Регламент № 2988/95. Приложимо материално право при прилагане на давността за твърдяната "нередност" е Регламент (ЕО, Евроатом) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности /Регламент № 2988/95/, а не както твърди жалбоподателят давностния срок по чл. 171, ал. 1 от ДОПК /така Решение № 7711 от 11.07.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4538/2023 г., IV о./. Изключването от подпомагане и установяването на публично държавно вземане за възстановяване на получената финансова помощ е административна мярка, предвид съдържанието чл. 4 от Регламент № 2988/95, а не санкция. Съгласно чл. 3, пар. 1, първа алинея от посочения регламент, срокът за давност за процедурите е четири години от момента, в който нередността по смисъла на член 1, параграф 1 е извършена. Според чл.1, пар. 2 от Регламент 2988/95, нередност е всяко нарушение на разпоредба на правото на Съюза, в резултат на действие или бездействие на икономически оператор, което е имало или би имало за резултат нарушаването на общия бюджет на ЕС или на бюджетите, управлявани от тях, или посредством намаляването или загубата на приходи, произтичащи от собствени ресурси, които се събират направо от името на Съюза или посредством извършването на неоправдан разход. Според представените по делото доклади за нередност № 10 от 14.02.2012г. и № 24 от 17.05.2023г. извършеното от страна на бенефициента Н. Т. К.-А. нарушение е неспазване на т.4.11 от Договор № 200949 от 28.07.2009г., която гласи, че ползвателят се задължава да извърши изцяло одобрените дейности по Заявление за подпомагане по мярка „Преструктуриране и конверсия на винени лозя” в съответствие със сроковете по глава III от този договор и Индивидуален план за Преструктуриране и конверсия на винени лозя, заверен от Изпълнителната агенция по лозата и виното, както и в съответствие с инвестиционния проект“. А съгласно Допълнително споразумение № 4/28.01.2011г. (лист 836-838) крайните срокове за изпълнение на дейностите по сключения между ДФЗ и К. – А. договор са до 07.02.2011г. (и за трите дейности). От доказателствата по делото не може да се установи в точния момент на извършване на нередността, но безспорно се установява, че нарушението е открито с писмо вх. № 01-6500/28964 от 07.10.2011 г. от Н. Т. К.-А., адресирано до изпълнителния директор на ДФЗ, с което А. е уведомила, че изграденото капково напояване е иззето от ЧСИ и предадено на „Интернешънъл Асет Банк” АД, във връзка с просрочия по издължаване по овърдрафт – кредит. Нередността е констатирана т служители на ДФЗ и при извършена на 30.11.2011г. проверка на място, за което е съставен Контролен лист, в който е посочено, че капково напояване е частично нарушено, като липсват основните възли и елементи, и липсва капковия маркуч на всички парцели. Поради това следва да се приеме, че в конкретния случай давността започва да тече от 07.10.2011 г. – момента на узнаване, че нередността е извършена. В случаи на многогодишни програми, каквато е и Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор 2008/2009г.-2013/2014г., в рамките на която е поетият от К. – А. ангажимент по мярка „Преструктуриране и конверсия на винени лозя“, срокът за давност във всеки случай продължава, докато програмата изрично не бъде прекратена съгласно чл. 3, пар. 1, втора алинея, изр. второ от Регламента. Според раздел Г) "График за прилагане на мерките" от "Националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор 2008/2009 г. - 2013/2014 г.", одобрена от министъра на земеделието и храните, програмата се изготвя за 5 годишен период от 2009 до 2013 г. Извършената от жалбоподателката нередност не е продължаваща, нито повторно извършена. Налице е еднократно неизпълнение на задължение от страна на К. – А. за извършване на дейност "изграждане на хидромелиоративни съоръжения - система за капково напояване" с краен срок на изпълнение 07.02.2011г., съгласно допълнително споразумение № 4/28.01.2011г. Съобразно алинея трета на чл. 3, параграф 1 от Регламент № 2988/95, срокът за давност се прекъсва с всяко действие на компетентните органи, което е нотифицирано на лицето, свързано с разследването или правните действия, отнасящи се до нередовността, като срокът започва да тече отново след всяко действие, което го прекъсва. Дори и да се приеме, че такова действие на ДФЗ, което е нотифицирано на жалбоподателката е връчването на Покана за доброволно изпълнение с изх. 01 - 6500/1945 от 27.02.2012г. по реда на чл.47 от ГПК, чрез залепяне на уведомление на входната врата на 23.03.2012г. следва, че давността е прекъсната на 07.04.2012г. и срокът е започнал да тече отново на 08.04.2012г., като е изтекъл на 08.04.2016г. Всъщност в случая на 08.04.2020г. е изтекъл и осемгодишният срок (считано от извършването на нередността), който представлява абсолютният давностен срок, установен в алинея четвърта на чл. 3, параграф 1 от Регламент № 2988/95. Според последно посочената разпоредба, срокът за давност влиза в сила най-късно на датата, на която изтича срок равен на двукратния давностен срок, ако компетентните власти не са наложили санкция, освен ако административната процедура не е била отложена в съответствие с разпоредбите на член 6, параграф 1. Съгласно т.63 от решение на СЕС от 11 юни 2015 г. по дело C-52/14, в четвърта алинея от член 3, параграф 1 от Регламент № 2988/95 се въвежда абсолютна погасителна давност по отношение на преследването на нередности, чието погасително действие настъпва най-късно на датата, на която изтича срок, равен на двукратния давностен срок, предвиден в първата алинея от същата разпоредба, ако компетентните власти не са наложили санкция, освен ако административната процедура не е била спряна в съответствие с разпоредбите на член 6, параграф 1 от този регламент. Според решението на СЕС, член 3, параграф 1 от Регламент № 2988/95 трябва да се тълкува в смисъл, че действията, свързани с разследване или преследване, приети от компетентен орган и нотифицирани на проверяваното лице в съответствие с третата алинея от този параграф, не водят до прекъсване на предвидения в четвърта алинея от същия параграф срок. СЕС в свое решение от 3 септември 2015 г. по дело C‑383/14 е приел, че член 3, параграф 1, четвърта алинея от Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденият в него давностен срок се прилага не само към процедурите за установяване на нередности, в които се налагат административни санкции по смисъла на член 5 от Регламента, но и към процедурите за установяване на нередности, в които се налагат административни мерки по смисъла на член 4 от Регламента. Според СЕС, предвиденият в член 3, параграф 1, четвърта алинея от Регламента срок допринася за укрепване на правната сигурност на икономическите оператори, като не допуска погасяването на преследването по отношение на нередност да се отлага за неопределено време чрез многократни действия с прекъсващ ефект (т. 64 от решение от 11 юни 2015 г., Pfeifer & Langen, C-52/14). По делото не са представени доказателства, а и не се твърди наличието на хипотезата на член 6, параграф 1 от Регламент № 2988/95. От представените по делото доказателства се установява, че производството по издаване на АУПДВ е стартирало с уведомление по чл.26, ал.1 от АПК от 14.10.2021 г. след изтичане на абсолютния давностен срок. Компетентният орган в случая не е предприел административните мерки за възстановяване на предоставената без основание икономическа облага в срока по чл. 3, параграф 1, алинея четвърта от Регламент № 2988/95. Не се установява по делото компетентните органи да са извършили каквито и да било действия отнасящи се до нередността в периода от 08.04.2012г. (деня следващ деня на връчване на Поканата за доброволно изпълнение с изх. 01 - 6500/1945 от 27.02.2012г.) до 14.10.2021 г., когато е издадено писмо за откриване на производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане с изх. 01 - 6500/4742, т.е. в период по-дълъг от девет години. Като издаден при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в противоречие на материалноправните разпоредби оспореният Акт за установяване на публично държавно вземане е незаконосъобразен и следва да бъде отменен, ведно с решението за поправяне на очевидна фактическа грешка в същия акт. С оглед изхода на спора, основателно се явява искането на жалбоподателя за присъждане на разноски по делото, като същите са в размер на 10 лева - платена държавна такса. В полза на адв. П. следва да се присъди адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. второ от Закона за адвокатурата (безплатна помощ на близко на адвоката лице). От страна на процесуалния представител на ответника е направено възражение за прекомерност, но същото е неоснователно, доколкото съгласно чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. Съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с определен материален интерес възнаграждението се определя по реда на чл. 7, ал. 2. Съобразно материалният интерес на спора, на адв. П. се дължи присъждането на разноски в размер на 27 430 лв. - минимален размер на адвокатското възнаграждение, съгласно чл.7, ал.2, т.6 във вр. с чл.8, ал.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното, Съдът