Решение № 17167 от 23.9.2025 г. на Софийски районен съд по дело № 65335/2021 г.

производството посочен съгласно направените уточнения на исковата молба от страна на ищцата извършени с молба с вх. № 290610 от 29.12.2022 г., молба с вх. № 39811 от 13.02.2023 г., молба с вх. № 76580 от 20.03.2023 г., както и с молба с вх. № 101996 от 11.04.2023 г. Още повече, че исковете предмет на разглеждане в настоящото производство са били и предмет на въззивен контрол осъществен посредством определение № 2446 от 07.02.2025 г., постановено по гр. д. № 614/2025 г. по описа на СГС, с което е отменено определение № 44990 от 05.11.2024 г. на СРС, ГО, 39 състав по гр.д. № 65335/2021 г. по описа на СРС, с което е прекратено в една част производството по делото по отношение на предявените от С. К. Х. срещу П. М. М. искове по чл.45, ал.1 ЗЗД искове, както е върнато делото на СРС, 39 състав за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на исковете. По отношение на иска за сумата от 10000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в стрес и емоционално страдание, причинени от извършени действия от ответника в периода от 04.11.2016 г. до 15.11.2016 г. по увреждане на находящото се в г••••••••••• жилище, собственост на ищцата. За да се установи наличието на противоправно деяние е необходимо да се установи нарушение на нормативно установено задължение. На първо място предмет на разглеждане в настоящото производство е дали конкретно посочените в исковата молба действия на ответника се характеризират с противоправност. В случая ищцата твърди, че резултат на предприети действия от ответника по повреждане на недвижим имот собственост на ищцата, а именно апартамент •••••••••••••••••, са й причинени неимуществени вреди. В процесния случай от събраните по делото доказателства не се установява ответникът да е осъществил процесните действия в посочения от ищцата период. Показания на свидетелката З., както и от констативен протокол № Р••••••••/ от 20.03.2017 г. са годни да установят единствено състоянието на процесното жилище към определен момент, но същите в никакъв случай не са годни да установят извършването на противоправни действия от страна на ответника в така посочения период. Действително по делото е представена нотариална покана от ответника П. М., чрез нотариус С.Ф., с район на действие СРС, рег. № 508 в НК, адресирана до С. К. Х., с която на последната са предоставени ключовете за ••••••••••••• но не са представени доказателства кога същата е била връчена на ищцата. Още повече, че видно от представени съдебни решения и приложеното за послужване гр. д. № 15639/2010 г. по описа на СРС, 31 състав, процесното жилище е било обект на различни съдебни спорове между страните, в т. ч. и за на нанасяне на имуществени вреди по същото, поради което по делото по никакъв начин не се установи, че така посочените от ищцата имуществени вреди са били причинени именно от ответника и то през процесния период. А при липсата на други доказателства по делото, следва да намерят приложение неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест, които задължават съда да приеме, че не се установява ответникът да е осъществил процесните увреждания. Тези обстоятелства са правопораждащи, тъй като обуславят спорните по делото права и доказването им е следвало да бъде пълно /т.е., да създаде сигурно убеждение у съда в истинността на твърденията в исковата молба/ и главно /защото има за предмет факти, за които ищецът носи доказателствена тежест/. С оглед на гореизложеното, поради липсата на основен елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 45 ЗЗД, а именно противоправно деяние, предявеният иск за обезщетение на неимуществени вреди се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен, като се явява безпредметно обсъждане на останалите елементи от посочения фактически състав. По отношение на иска за заплащане на сумата от 2000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в стрес и емоционално страдание, причинени от неизпълнение от страна на ответника на съдебно решение постановено по гр. д. № 19003/2006 по описа на СРС, 70 състав в периода от 04.11.2016 г. до 08.11.2016 г., в частта за предаване на владение на прилежащия таван към апартамент с адрес •••••••••••. В случая следва да се посочи, че не са ангажирани никакви доказателства от страна на ищцата, които да установят, че въобще процесния таван е бил във владение и/или в държане на ответника. Дори да се приеме противното, то в случая не са ангажирани и доказателства за претърпените от ищцата неимуществени вреди. С оглед на гореизложеното така предявения иск се явява неоснователен и следва да се отхвърли и на това основание. По отношение на предявения иск за сумата от 2000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в стрес и емоционално страдание, причинени от неизпълнение от страна на ответника на съдебно решение постановено по гр. д. № 19003/2006 по описа на СРС, 70 състав в периода от 04.11.2016 г. до 08.12.2016 г., в частта за заплащане на сумата от 9200 лв., то този иск също се явява неоснователен и не следва да бъде уважен. В случая от страна на ищцата не са ангажирани никакви доказателства, че същата е претърпяла неимуществени вреди от така посоченото бездействие на ответника, поради което така предявения иск следва да бъде отхвърлен. Аналогична е ситуацията и е предявения иск за сумата от 6000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в стрес и емоционално страдание, причинени от неизпълнение от страна на ответника на съдебно решение постановено по гр. д. № 19003/2006 по описа на СРС, 70 състав в периода от 04.11.2016 г. до 08.11.2016 г., в частта за предаване на владение на апартамент в г•••••••••••, доколкото не са събрани доказателства, че именно неизпълнението от страна на ответника на съдебното решение в така посочения период е довело до твърдените от ищцата неимуществени вреди, а при липсата на други доказателства по делото, следва да намерят приложение неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест и този иск следва да се отхвърли. Във връзка с иска за сумата от 4000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в стрес и емоционално страдание, причинени от извършени действия от ответника в периода от 10.09.2016 г. до 30.11.2016 г. по закриване на партида за ел. енергия по отношение на апартамент, находящ се в г•••••••••••, то настоящия състав намира следното. Действително по делото е представено писмо от 27.03.2023 г. от ЮЛ, от което се установява, че обект, находящ се на адрес г••••••••••• в периода до 10.09.2016 г. бил регистриран посредством клиентски номер •••••••••••• с лице, страна по договора за продажба на ел. енергия П. М., като прекратяването на регистрацията на обекта било извършено по заявление от 09.09.2016 г. по искане на титуляря П. М.. В случая следва да се посочи, че закриването на ел. партидата по отношение на процесния недвижим имот с титуляря П. М. към дата 10.09.2016 не следва да се характеризира с противоправност. Видно от протокол представен протокол от 15.04.2016 г. от проведено открито съдебно заседание по гр. д. № 19003/2006 г. по описа на СРС, 70 състав, С. К. Х. е получила в дял и индивидуална собственост, недвижим имот находящ се на адрес г•••••••••••, като на протокола е направено отбелязване, че е определението е влязло в сила на 04.05.2016 г. С оглед на което към момента на закриване на партидата с титуляря П. М., същият не е бил собственик на процесния недвижим имот, като всъщност предприети от него действия са резултат от влязлото в сила решение за делба и за същия не съществува основание за бъде страна в облигационния договор за доставка на ел. енергия, какъвто се явява собственика на имота. С оглед на гореизложеното, доколкото така предприетите от ответника действия по закриване на партидата не се явяват противоправни, така предявения иск се явява неоснователен и следва да се отхвърли. По отношение на иска за сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в стрес и емоционално страдание, причинени от извършени действия от ответника в периода от 01.06.2017 г. до 30.06.2018 г. по подаване на искова молба срещу ищцата по вече решен спор между страните. Следва да бъде посочено, че гражданите имат право да се обръщат към надлежните органи и да излагат обстоятелства, които са им известни. Молителят е добросъвестен и когато посочените от него обстоятелства не бъдат установени. Носителят на едно субективно право е свободен да прецени дали и кога да го упражни или въобще да не го упражни. Затова упражняването на материално и процесуално право поначало е правомерно. Това обаче не изключва възможността за злоупотреба с право. Злоупотреба с право /т. е. противоправно поведение/ е налице, когато молбата не е отправена с цел обстоятелствата да бъдат проверени и да бъдат взети необходимите мерки, а когато молителят/жалбоподателят знае, че обстоятелствата са неверни и подава жалбата, за да навреди другиму или за да накърни друг обществен интерес. Злоупотребата с право е противоправна, тя е налице, когато правото се упражнява недобросъвестно - за да бъдат увредени права и законни интереси на други /чл. 57, ал. 2 от Конституцията /, но също и в противоречие с интересите на обществото /чл. 8, ал. 2 ЗЗД/. Отговорността за вреди от злоупотреба с право по правното си естество е деликтна и противоправността се изразява в недобросъвестното упражняване на законно признато право, като доказването на недобросъвестността е в тежест на пострадалия. И при злоупотребата с право вината на дееца се предполага до доказване на противното, но вината в гражданското право не е субективното отношение на дееца към деянието /както в наказателното право/, а неполагане на дължимата /от добрия стопанин или добрия търговец/ грижа. В конкретния случай съдът приема, че по делото не е установено през процесния период ответникът да е провел противоправно поведение, в следствие на което ищцата да е претърпяла вредите, за обезщетение, на които е предявен искът. Не може да приеме, че ответникът с подаването на молба по гражданско производство между страните е имал за цел злоупотреба с права, още повече като се вземе предвид и контекста на влошените отношения между страните и големия брой съдебни дела между тях. При така възприетото и от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема, че по делото не е установено поведението на ответника да представлява злоупотреба с предоставените му права, тоест че е знаел, че правото му не съществува, но въпреки това е предприел действия по упражняването му с цел да навреди на ищеца. Само при такава хипотеза поведението на ответника би могло да се приеме за укоримо и подробни съображения за този извод съдът изложи по-горе. В тежест на ищеца е било да установи тези обстоятелства, а доказателства за същото по делото не са ангажирани. Следователно, по делото не се установява ответникът да е злоупотребил с правото си да се обръща за съдействие до държавните органи, съответно – да е имал за цел за увреди интереса на ищеца, поради което и поведението на ответника не е противоправно. При липсата на доказателства за първия елемент от фактическия състав на предявеното от ищеца право, не следва да бъдат обсъждани събраните по делото доказателства във връзка с останалите подлежащи на установяване по делото обстоятелства, поради което и настоящата инстанция приема, че така предявеният иск е неоснователен и следва да се отхвърли. По отговорността на страните за разноски: С оглед изхода на спора на ищцата не следва да се присъждат разноски. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника се дължат разноски за първата инстанция, като страната претендира сумата от 2500 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. Възражението на ищеца за липса на доказателства за заплащане на адвокатското възнаграждение от страна на ответника се явява неоснователно. Съгласно т. 1 от тълкувателно решение № 6/2012 г. по тълк. д. № 6/2012 г. съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, като в договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. Доколкото в случая е представен от страна на ответника договор за процесуално представителство, в който е посочено, че сумата от 2500 лв. била заплатена в брой, то в случая са представени доказателства за реалното заплащане на адвокатското възнаграждение и възражението на ответника следва да бъде оставено без уважение. Воден от горното, Софийски районен съд,