Решение № 63 от 12.4.2024 г. на Районен съд - Петрич по дело № 463/2023 г.

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН. Образувано е по жалба на „И.Ш.“ ЕООД, ЕИК ••••, със седалище и адрес на управление гр. Петрич, ул. „В.“ № 4, представлявано от М.Е., с адрес за кореспонденция гр. София, ул. „Стефан Караджа“ № 11А, ет. 3, ап. 8, против Наказателно постановление № 42-0005890 от 30.03.2023 г. на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ гр. София, с което на дружеството - жалбоподател, за административно нарушение по чл. 9, ал. 2, изр. 1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на Международен автомобилен превоз на пътници и товари /МТС/, на основание чл. 104з, ал. 5, предл. 2 от Закона за автомобилните превози е наложена имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева. В РС - Петрич делото е образувано, след като с Определение № 356/12.06.2023 г., постановено по НАХД № 886/2023 г. по описа на Районен съд гр. Благоевград, е прекратено производството по делото и изпратено по подсъдност на Районен съд гр. Петрич. С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакувания административен акт, поради допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му, поради което се иска от съда, да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното наказателно постановление. За дружеството – жалбоподател не се явява представител, депозирано е писмено становище от надлежно упълномощения процесуален представител на дружеството-жалбоподател, с което се поддържат изложените в жалбата съображения за незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Иска се от съда да отмени изцяло процесното наказателно постановление като съставено в нарушение на материално-правните и процесуалноправните норми. Административно-наказващият орган не ангажира процесуален представител по делото, но в придружително писмо, с което жалбата е изпратена в съда, изразява становище, че жалбата е неоснователна, а издаденото НП е правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди. Прави се възражение на основание чл. 63, ал. 4 от ЗАНН за прекомерност на претендирания по делото адвокатски хонорар, в случай, че същия надвишава размера, предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. За РП – Благоевград, ТО – Петрич, призовани в качеството на заинтересована страна, представител не се явява и не изразява становище по жалбата. По делото са събрани писмени и гласни доказателства, подробно описани в протоколите от проведени съдебни заседания. Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното: Безспорно се установи по делото, че на 17.01.2023 г. в Междуведомствения координационен център за противодействие на контрабандата и контрол на движението на рискови стоки и товари, находящ се в сградата на ГДБОП – МВР е извършена проверка чрез информационните системи на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ на товарен автомобил марка и модел „Волво ФХ“ с рег. № ••••, собственост на „ВФС България“ ЕООД, извършващ превоз на товари за „И.Ш.“ ЕООД, притежаващ лиценз на Общността № 2783. В хода на проверката е констатирано, че упоменатият товарен автомобил не е вписан в лиценз за извършване на товарни превози. Проверката е регистрирана и докладвана от служител на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, изпълняващ функционални задължения в МКЦПККДРСТ-ГДБОП с доклад № 11-47-482/18.01.2023 г. В тази връзка изпълнителния директор на ИА „АА“ с писмо рег. № 11-47-482/1/23.01.2023 г. е разпоредил да бъде извършена тематична проверка на „И.Ш.“ ЕООД. Въз основа на цитираното писмо е издадена Заповед № РД-12-626/24.02.2023 г. на Директор на РД „АА“ гр. София, в резултат на която на 24.02.2023 г. около 13: 40 часа в гр. Благоевград, в административната сграда на Областен отдел „Автомобилна администрация“, Благоевград, служителите на РД „АА“ гр.София – свидетелите Д. А. Т. и Г. С. Г., извършили тематична проверка на превозвача „И.Ш.“ ЕООД, на основание писмо с рег. № 11-47-482/1/23.01.2023 г. Дружеството-жалбоподател било призовано за извършване на процесната проверка посредством Известие с Рег. № 11-47-482/4/03.02.2023 г., получено от упълномощеното от представляващия дружеството лице – В.К. на 07.02.2023 г., в 15: 15 часа, в което били посочени и необходимите за представяне от страна на дружеството документи. В хода на проверката, проверяващите установили, че дружеството-жалбоподател притежава лиценз на Европейската общност № 2783/14.05.2019 г. за международен превоз на товари в ЕС. Констатирали още, че превозвачът е допуснал извършването на международни превози на товари на 11.01.2023 г. с МПС „Волво ФХ“ с рег. № •••• от категория N3, по маршрут от Р Унгария до Р Румъния, което МПС не е вписано в регистъра на моторните превозни средства към Лиценз на Общността № 2783 по чл. 6, ал. 1 от ЗАП. Нарушението е установено след извършена справка в информационната система Лицензи. От разпечатка от карта на водача с № 000000000AZ2J000 и представени CMR е установено, че цитираното МПС е управлявано от водача Б.Г.. Констатациите от извършената проверка са обективирани в Констативен протокол за извършена комплексна проверка от 16.05.2022 г., с който протокол е запознат и представителят на дружеството – В.К., присъствала на проверката. За така установеното нарушение, на 24.02.2023 г. актосъставителят Д. А. Т., в присъствието на свидетеля Г. С. Г. и упълномощено от дружеството лице С.И.Й., съставил на дружеството-жалбоподател, Акт за установяване на административно нарушение № 333444, в който отразеното деяние е квалифицирано като нарушение по чл. 9, ал. 2, изр. 1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС. АУАН е предявен и връчен срещу подпис на упълномощеното от законния представител на дружеството-жалбоподател лице – С.И.Й., което не е отразило, че има възражения. Писмени възражения по акта не постъпили и в законоустановения срок за това. Въз основа на така съставения акт, на 30.03.2023 г. Директора на РД „АА“ - София издал и обжалваното НП № 42-0005890, с което за описаното административно нарушение по чл. 9, ал. 2, изр. 1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС, на основание чл. 104з, ал. 5, предл. 2 от ЗАвПр, наложил на дружеството-жалбоподател имуществена санкция в размер на 1500.00 лева. НП е връчено срещу подпис на представител на дружеството-жалбоподател на 05.05.2023 г., в законоустановения срок е постъпила и разглежданата в настоящото производство жалба. В съдебно заседание са разпитани актосъставителят Д. А. Т. и свидетеля по акта Г. С. Г., които в кратък разказ излагат факти относно извършената тематична проверка и резултатите от нея. Свидетелите уточняват, че нарушението е установено след извършена справка в информационната система Лицензи, а от извлечения от карта на водача и представено ЧМР установили извършения превоз и водача на МПС-то – Б.Г.. Категорични са, че актът е съставен в административната сграда на ОО „АА“ Благоевград, в присъствието на представител на дружеството, на който бил връчен екземпляр от съставения акт, като последният го разписал без възражения. Към административно-наказателната преписка са приложени справки от информационната система „Лицензи“ на ИА „АА“, съгласно които по критерии „ППС в лицензи“ по отношение на превозно средство с рег. № •••• няма намерени резултати, както и по критерии „номер на рама“ по отношение на същото превозно средство /с рег. № ••••/ няма намерени записи. Приобщени са и заверени копия от справка дейности касаещи превозно средство с рег. № •••• за м.01.2023 г. и м. 03.2023 г. По делото е представено и заверено копие от надлежен превод на международна товарителница, съставена в Дебрецен, Унгария на 11.01.2023 г., обективираща извършен превоз на товар с отбелязване в графа „регистрационен номер: •••• и положен печат на дружеството-жалбоподател, на дружеството изпращач Фармацевтични дейности Тева и печат на СК Алога Логистикс Румъния СРЛ. По делото са представени и приети заверени копия на два броя Лиценз с № 2783 с валидност от 14.05.2019 г. до 13.05.2029 г. и заверено копие № 127830012 с валидност на лиценза от 14.05.2019 г. до 13.05.2029 г. Представено е също така и Заявление за отразяване на настъпили промени в обстоятелствата в лиценз на Общността за международен автомобилен превоз, видно от който процесното ППС е подадено към ИА „АА“ за вписване в лиценза. От изисканата допълнително справка от ИА“АА“, областен отдел – София, получена с вх. №2608/25.03.2024 година и допълненията към нея се установява, че със Заявление с рег. №30-14-00-2741.05.10.2020 г., подадено от дружеството-жалбоподател „И.Ш.“ЕООД, ЕИК- ••••, притежаващо лиценз на Общността за международен автомобилен превоз на товари №2783, считано от 15.10.2020 година моторно превозно средство с рег.№ СВ •••• и идентификационен номер (VIN) •••• е вписано в списъка към лиценза на Общността за международен превоз на товари №2783. Съгласно информационната система “Лицензии“ на АНО, на основание ново заявление на превозвача с рег.№30-14-00-1577/28.02.2023 г., на 04.03.2023 г. е извършена промяна на регистрационен номер на МПС с VIN № ••••- от ••••Р на СВ ••••. В Базата данни не са налични данни за първоначална промяна на регистрационния номер от СВ •••• на ••••Р. В справката от АНО е удостоверено още, че е извършена допълнителна проверка в базата данни на ИА „АА“ в резултат на която е установено, че на 09.09.2022 г. превозвачът е подал заявление с №30-14-00-6009/09.09.2022 г., към което е приложен списък с табличен вид във формат exel с МПС-та, като МПС с VIN № •••• фигурира с рег.№••••Р (погрешния номер).Таблицата е импортирана в информационната система „Лицензи“ на 12.09.2022 г. кат единствените налични данни са импортиране на 23 бр. МПС и премахване на други 23 броя. Справката е депозирана в съда ведно с приложения и оригинал на два броя разпечатки от информационната система „Лицензии“ на ИА „АА“, удостоверяващи заявените обстоятелства. Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства, подробно описани в протоколи от проведени съдебни заседания и от показанията на свидетелите Д. А. Т. и Г. С. Г., които съдът кредитира като последователни, логични и вътрешно непротиворечиви. При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното: Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за обжалване съгласно чл. 59, ал. 2 ЗАНН, срещу подлежащ на съдебен контрол административно- наказателен акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна. При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от посочени от жалбоподателя основания. В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи – АУАН е съставен от компетентно лице на основание чл. 92, ал. 1 вр. чл. 91 ЗАвПр, видно от приложена Длъжностна характеристика за длъжност „Инспектор“ към Отдел „Контрол“ към РД „АА“ София, а съгласно чл. 92, ал. 2, пр. 1 ЗАвПр, наказателните постановления се издават от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или от определени от него длъжностни лица. По делото е приложена Заповед № РД-08-30 от 24.01.2020 г. на министъра на ТИТС за определяне на длъжностни лица от ИА „АА“, които да могат да издават наказателни постановления, като в т. I, т. 6 от нея е посочен директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“. Видно от приложена Заповед № 7/16.01.2023 г., към датата на издаване на процесното наказателно постановление Ч.А.К. съвместява свободната длъжност Директор на Регионална дирекция „АА“ – София, следователно издателят на наказателното постановление има правомощията на наказващ орган. Административно-наказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок. Съставеният АУАН и издаденото НП са издадени в предвидената от закона писмена форма. За да предизвика целените с издаването му правни последици, наказателното постановление, като писмено обективирано волеизявление, следва да съдържа определен в закона минимален обем информация. Данните, фактите и обстоятелствата, които безусловно следва да има в обема наказателното постановление, са посочени в чл. 57 от ЗАНН. Тези от тях, посочени в чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН, а именно - описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени виновно, съставляват мотивите - фактическите и правни основания, от които следва постановеният от административно-наказващия орган резултат. Неспазването на така установените нормативни изисквания има за последица постановен в съществено нарушение на закона акт. В настоящия случай, административно-наказателната отговорност на дружеството- жалбоподател е ангажирана за това, че в гр. Петрич, ул. „В.“ № 4, превозвачът е допуснал извършването на обществен превоз на товари на 11.01.2023 г. с МПС Волво ФХ с рег. № •••• от категория N3, което не е вписано в регистъра на моторните превозни средства към Лиценз на Общността № 2783 по чл. 6, ал. 1 от ЗАП. Превозът е извършен с товарителница СМР/11.01.2023 г. по маршрут от Р Унгария до Р Румъния с водача Б.Г.. От така формулираното административно обвинение, на дружеството-жалбоподател е вменено извършването на административно нарушение по чл. 9, ал. 2, изр. 1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС, съгласно която разпоредба моторните превозни средства, с които превозвачът извършва дейността /на разположение на превозвача/, се вписват в регистъра по чл. 6, ал. 1 от ЗАвПр. Цитираната разпоредба определя регистрационен режим на моторните превозни средства, с които превозвачът извършва дейността си, но не съдържа правило за поведение с адресат превозвача. Поради това обстоятелство вменената за нарушена норма не предвижда задължение за превозвача, поради което и описаните в обстоятелствената част на акта и НП факти и обстоятелства не съставляват нарушение на сочената законова разпоредба. Същевременно, административно-наказаващият орган е санкционирал дружеството- жалбоподател по реда на чл. 104з, ал. 5, предл. 2 от ЗАвПр – превозвач, който извършва обществен превоз на пътници или товари с моторно превозно средство, което не е вписано в регистъра на моторните превозни средства на лиценза на Общността, се наказва с имуществена санкция в размер 1500 лв. Приложената санкционна разпоредба съдържа както диспозиция, така и санкция, и същата предполага такова поведение на нарушителя, изразяващо се в извършване на обществен превоз на товари с моторно превозно средство, което не е вписано в регистъра на моторните превозни средства на лиценза на Общността, което поведение следва да бъде субсумирано именно под законовия текст на чл. 104з, ал. 5, предл. 2 ЗАвПр, вместо по приложената в настоящия казус разпоредба на чл. 9, ал. 2, изр. 1 на Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС. От приобщените към делото писмени доказателства /АУАН № 333444/24.02.2023 г. и обжалваното НП № 42-0005890/30.03.2023 г./ и събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства /чрез разпита на актосъставителя и свидетеля по акта/ обаче, се установява, че дружеството-жалбоподател като превозвач не е извършило обществен превоз на товари с моторно превозно средство, което не е вписано в регистъра по чл. 6, ал. 1 от ЗАвПр – нарушение по чл. 104з, ал. 5, предл. 2 от ЗАвПр, а е допуснало извършването на международни превози на товари с това моторно превозно средство, което не е вписано в регистъра на лиценз на ЕО № 2783 и не притежава валидно заверено копие към Лиценз на общността – нарушение по чл. 96, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр. Доколкото е установено поведение на нарушителя-превозвач, изразяващо се в допускане извършването на международни превози на товари с МПС, което не е вписано в регистъра на лиценз на ЕО и не притежава валидно заверено копие към Лиценз на общността, то деянието на дружеството-жалбоподател е следвало да се квалифицира по чл. 96, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр, а не по чл. 9, ал. 2, изр. 1 на Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС, нито по чл. 104з, ал. 5, предл. 2 от ЗАвПр. От приобщените по делото заверени копия на два броя Лиценз с № 2783 с валидност от 14.05.2019 г. до 13.05.2029 г. и заверено копие № 127830012 с валидност на лиценза от 14.05.2019 г. до 13.05.2029 г. е видно, че не фигурира номер на товарен автомобил. От приобщеното обаче по делото Заявление от 05.10.2020 г. за отразяване на настъпили промени в обстоятелствата в лиценз на Общността за международен автомобилен превоз на товари с № 2783, в т. III. Други промени, т. 5 от същото – „промяна на данни за превозни средства, вписани в регистъра за моторните превозни средства към лиценза на Общността, са записани МПС-та с посочени рег. номера и записано вписване на МПС с рег. № •••• с VIN № ••••, от което е видно, че товарния автомобил е подаден към ИА „АА“ за вписване в лиценза на дружеството „И.Ш.“ ЕООД, като заявлението е регистрирано в ИА „АА“ с № 30- 14-00-5741/05.10.20 г. и е вписан като такъв още на 15.10.2020 година. По делото не се установи основание за описването на това превозно средство от лиценза на Общността – такова изявление липсва от страна на титуляра на лиценза. Обстоятелството, че през 2022 година, при заявление на промяна на обстоятелствата за други автомобили е допусната техническа грешка в изписването на една цифра от регистрационния номер на автомобила с VIN № •••• (вместо •••• е вписано ••••Р) в информационната система „Лицензии“ на ИА „АА“, която грешка е отстранена ПРЕДИ издаването на санкционния акт – атакуваното НП не навежда на извода, че не е налице извършване и дори допускане на обществен превоз на товари с моторно превозно средство, което не е вписано в регистъра по чл. 6, ал. 1 от ЗАвПр. Това е така, защото от първоначалното му заявяване през 2020 година и до настоящия момент е факт, че МПС с •••• фигурира в лиценза на Общността за международен превоз на товари с №2783. Това от своя страна навежда на недоказаност на нарушението. В конкретния случай не само, че АНО е нарушил разпоредбата на чл.53, ал.1 от ЗАНН, тъй като не е установил по безспорен начин виновно поведение от страна на нарушителя, но е наложил наказание на нарушителя, без да е било установено безспорно извършването на нарушението от обективна страна (предвид обстоятелството, че спрямо санкционираното дружество не се изисква установяване на вина), което обуславя и неправилно приложение на материалния закон, тъй като на жалбоподателя е наложено наказание за нарушение, което не е безспорно доказано, че е извършил. Отделно от това, отново в нарушение на чл.53 ал.1 от ЗАНН АНО не е съобразил и обстоятелството, че допуснатата техническа грешка в номера на вписаното в лиценза на Общността МПС с VIN № •••• представлява маловажен случай по смисъла на §1 т.4 от ДР на ЗАНН, какъвто е очевидно настоящия случай с допуснатата техническа грешка в изписване на една цифра от контролния номер на вписания в регистъра автомобил, която грешка е отстранена ПРЕДИ постановяване на санкционния акт. За да бъде законосъобразно ангажирана административно-наказателната отговорност на нарушителя е необходимо да е налице пълно съвпадение между описаните в АУАН и НП фактически обстоятелства и посочените като нарушени правни норми, като в процесния случай липсва такова съответствие на факти и правни разпоредби. В случая не е налице и безспорно извършването на нарушение въобще. По изложените мотиви, съдът намира, че с обжалваното наказателно постановление административно-наказателната отговорност на дружеството-жалбоподател е ангажирана незаконосъобразно, поради което същото следва да бъде отменено. По отношение на разноските по делото, съдът съобрази следното: Съгласно разпоредбата на чл.63д ЗАНН страните в производството имат право на разноски, които се присъждат по реда на АПК. В тази връзка, съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. По делото, макар да е представено пълномощно за процесуално представителство, жалбоподателят не е представляван при извършване на съдопроизводствени действия, нито пък са представени доказателства за размера на сторените разноски. Отделно от това от началото до приключване на производството не е отправяно искане на съда с претенция за заплащане на сторени деловодни разноски. Предвид липсата на надлежно искане за възлагане на разноски, съдът не дължи произнасяне по този въпрос. С оглед горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът