Решение № 20 от 7.1.2025 г. на Районен съд - Стара Загора по дело № 2209/2024 г.

Предявен е иск по чл. 405 ал. 1 от КЗ. В тежест на ищеца е да докаже в кумулативност следните факти: 1) наличие на валиден договор за имуществена застраховка, сключен между застрахователя и увреденото лице, с предмет процесното имущество; 2) настъпването в периода на осигуреното застрахователно покритие на събитие, попадащо в обхвата на покрития от застрахователя риск; 3) наличието на щети по застрахованото имущество, настъпили в резултат на застрахователното събитие; 4) изправност на застрахованото лице по отношение на задълженията му за заплащане на застрахователна премия, уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие в срок и представяне на необходимите за установяването му документи. Страните не спорят, че на •••••••г. е била сключена застраховка Автокаско от ••• и ЗД „Бул Инс“ АД по отношение на процесния автомобил БМВ за срок от 12.03.2023г. до 11.03.2024г. Не се спори и че всички суми като застрахователни премии са били платени. На 27.01.2024г. с договор за покупко-продажба на МПС с нотариална заверка на подписа процесното БМВ е било прехвърлено на от Йордан Григоров на ищеца П. Р.. Представено е и свидетелство за регистрация част I, доказващ същият факт. Страните не спорят, че на 05.03.2024г. е било реализирано ПТП с процесното БМВ, шофирано от ищеца – представени са Протокол за ПТП, Акт за установяване на административно нарушение и Наказателно постановление. Не е спорно и че на автомобила са били причинени материални щети. Установява се, че на •••••••г. ищецът е завел в ответното дружество претенция за изплащане на застрахователно обезщетение „Автокаско“. С писмо изх.номер 183930 Бил Инс отказва да изплати застрахователно обезщетение, като се позовава на Общите си условия и твърди, че тъй като при промяна на собствеността върху процесното МПС правата на застрахователната полица се прехвърляли на новия собственик само след писмено изрично съгласие на застрахователя в 7 дневен срок от прехвърляне на собствеността и след извършване на оглед на МПСто. Застрахованият също така можел да прехвърли правата и задълженията си по тази полица след писмено уведомяване и със съгласието на застрахователя като за целта се издавал добавък и то след представяне за оглед и заснемане на процесния автомобил. По същество ответникът твърди, че тъй като ищецът не е изпълнил задълженията си (Бул Инс било уведомено след инцидента) и е уведомил за смяна на собствеността едва със завеждане на щетата, то не е налице превхърляне на правата и задълженията и за новия собственик или че не налице валидна застраховка Каско. Този аргумент е несъстоятелен, като в този смисъл се е произнесъл и ВКС в следното решение – Решение № 168 от 11.05.2016г. по т.д. № 2284 от 2014г. със следния касационен въпрос: „Дали неуведомяването на застрахователя по имуществена застраховка Каско на МПС за смяната на собственика на застрахованото МПС е основание за отказ за изплащане на застрахователно обезщетение на новия собственик при възникване на застрахователно събитие?“ В касационното решение, което е постановено при тълкуване на отменения КЗ, но е приложимо и понастоящем е прието следното: „В създадената по реда на чл.290 ГПК постоянна съдебна практика, която настоящият състав споделя – решение № 15 от 12.04.2012г. по гр.д.№ 454/2011г. на ВКС, ТК, II т.о. и решение № 102 от 02.10.2012г. по т.д. № 615/2011г. на ВКС, ТК, I т.о., постановени по реда на чл.290 ГПК и др., се приема, че неуведомяването на застрахователя за промяната в собствеността на застрахования по имуществена застраховка „Каско на МПС” автомобил, съгласно чл.212, ал.1, предл.2 КЗ /отм./, не предпоставя автоматично изгубване на право на застрахователно обезщетение за приобретателя, тъй като същият встъпва в правата по застрахователния договор и неуведомяването не е предвидено от закона като условие за встъпването или за отпадане на настъпилите по силата на закона правни последици, както и няма законово предвидено основание за отказ за изплащане на застрахователно обезщетение при неизпълнение на задължението по чл.212, ал.1, предл.2 КЗ /отм./ за уведомяване на застрахователя за настъпилата промяна на собствеността, съгласно чл.211, т.3 КЗ /отм./. Прието е, че неуведомяването за смяната на собственика на застрахованата вещ, само по себе си, не е неизпълнение на задължение, което значително засяга интереса на застрахователя, тъй като, видно от изрично уредените в КЗ /отм./ основания, отказът за изплащане на застрахователно обезщетение винаги е свързан с наличие на обстоятелства, които са от естество да въздействат върху размера на риска, настъпването на застрахователното събитие или върху обхвата и размера на вредите, или са относими към доказването им. Не всяко задължение на застрахования, скрепено с договорна санкция за отказ за заплащане на застрахователно обезщетение, може да се приеме за договорено в съответствие с нормата на чл.211, т.2 КЗ /отм./ и да обуслови отказ, единствено на основание факта на неизпълнението му, без установяване на причинна връзка с конкретно застрахователно събитие, а само това, което по своето съдържание би могло да обуслови като последица настъпване на застрахователното събитие или увеличен размер или обхват на вредите или от естество да препятства доказването им. Прието е, че промяната на собственика на застрахования автомобил не може да се определи като „застрахователен риск“ по смисъла на пар.1, т.2 ДР на КЗ /отм./ в аспект на уговарянето му като изключен риск в общите условия, както и че между неуведомяването за смяната в собствеността и настъпването на щета за застрахованото имущество не съществува възможна причинност.“ Ето защо съдът намира, че е налице валиден договор за застраховка Каско за процесното МПС към момента на ПТП. За изясняване на механизма на причинените вреди, връзката им с процесното ПТП и техния размер беше назначена съдебна – автотехническа експертиза. Съгласно същата произшествието е настъпило на 5.3.24г, около 18: 25ч. на разклона път П-66, при км.51+000 за с.Дълбоки, между л.а.БМВ 530Д с рег.№ СА0400СР и т.а.Пежо Боксер с рег.№ ВТ9188КТ. Лекия автомобил БМВ се е движил в посока изток, по път П-66. На разклона водачът му предприема и извършва ляв завой, като не пропуска движещия се направо в срещуположна посока, т.а.Пежо Боксер. Настъпил е удар при който са контактували предна лява част на т.а. с предна дясна част на л.а.БМВ. След удара т.а.Пежо се отклонява на дясно спрямо първоначалната му посока на движение и се удря в спрелия за изчакване на северния вход на кръстовището, л.а.Ауди с рег.№ СТ9758РР. Стойността на уврежданията установени при първоначалния оглед, удовлетворяват изискването за тотална щета по смисъла на КЗ. Направените от мен изчисления във връзка с отговора на въпрос- 7, показват, че действително е налице тотална щета. Динамичният анализ на ПТП и описа на щетите, показва наличие на причинно- следствена връзка между установените увреждания по л.а.БМВ 530Д и механизма на произшествието. Не се установяват деформации които да са в противоречие с възникналите ударни импулси за времето на удара. Към датата на ПТП, автомобилът е на 20 г. Срокът в който автомобилът е в експлоатация показва, че той е в края на техническия си ресурс. При определяне стойността на МПС вещото лице е използвало метода на сравнение с пазарни аналози, обяви за продажба на същите МПС, в подобно техническо състояние при същия срок на експлоатация, справочника SchwackeListe и метода приет в застрахователната теория и практика, за определяне на действителна стойност на автомобили. Така вещото лице е определило пазарната стойност на л.а.БМВ 530Д с рег.СА0400СР, на - 8500 лв. /Осем хил. и петстотин лв./. Тотална щета е налице когато размерът на щетите е по-висок от 70% от действителната стойност на автомобила. В случая тази гранична стойност е 8500 х 0, 7 = 5950 лв. Стойността на едрогабаритните и основни части които подлежат на подмяна и труда за демонтаж/монтаж е посочен в Приложение-1. Стойността само на едрогабаритните части и труда за техния демонтаж/монтаж е - 6067, 00 лв. Сравнението на тази стойност - 6067 лв. > 5950 лв (граничната стойност), показва, че е налице „тотална щета“ по смисъла на КЗ. В случая има запазени части: двигател; автоматична скоростна кутия; заден диференциал с полуваловете; задно окачване(пружини, амортисьори, носачи горни и долни); купето от предните колонки назад, заедно с обзавеждането е запазено. Изброените запазени части са на стойност много по- висока от 25% от действителната стойност на автомобила. Съгласно чл.22 ал.2 на Методика за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС, при установени запазени части, размерът на обезщетението не може да се определи под 75% от размера на действителната стойност. На основание на изнесеното, стойността на щетата на процесния л.а.БМВ 530 Д с рег.№ СА0400СР, определена при условията на тотална щета по смисъла на КЗ, при установените запазени части е - 8500 х 0, 75 = 6375, 00 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 390, ал. 2 КЗ и заключението на вещото лице съдът приема, че е налице тотална щета на моторно превозно средство и възприема като справедлива стойност при установените запазени части сумата от 6375 лева т.е. искът следва да се уважи в цялост. По разноските. Ищецът е сторил разноски в размер на 255 лева за държавна такса и 300 лева за вещо лице. Представен е договор за правна защита по чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА, като съдът определя възнаграждение в размер на 900 лева предвид фактическата и правна сложност на делото. Предвид крайния изход на делото и съгласно чл. 78 ал. 1 от ГПК следва да се присъдят всички разноски в полза на ищеца. Водим от горното, съдът,