Решение № 782 от 22.1.2025 г. на Административен съд - Варна по дело № 2978/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Образувано е по касационна жалба от Началника на Пето РУ към ОД на МВР Варна, 2- ро РУ против Решение № 1257/ 29.10.2024 г., постановено по АНД № 20243110203637 по описа на Варненски районен съд за 2024 г., с което е отменено НП № 460а – 31/ 26.08.2024 г., на началник на V РУ- Златни пясъци ОДМВР Варна, с което на Н. И. С., за нарушение по чл. 55 ЗЧОД, е наложено административно наказание глоба в размер 500 лева, на основание чл.82 от ЗЧОД. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му при допуснато съществено процесуално нарушение. Твърди се, че от страна на въззивния съд не е извършен задълбочен анализ на представени по делото доказателства, не са изложени мотиви относно формирания краен извод за отмяна на НП. Отправя се искане за отмяна на обжалваното решение и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ВРС. Ответникът по касационната жалба – Н. И. С. не депозира писмен отговор в нормативно предвидения срок. В съдебно заседание, чрез представител по пълномощие, оспорва касационната жалба, като излага подробни съображения за правилност на въззивното решение, и отправя искане за оставянето му в сила. Представителят на Окръжна прокуратура – Варна, в съдебно заседание, изразява становище за основателност на жалбата и пледира за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ВРС. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК, и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК, което налага извод за нейната процесуална допустимост. Разгледана по естеството на изложените оплаквания и в рамките на задължителната касационна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63 „в“ от ЗАНН, настоящият съдебен състав намира жалбата за основателна, по следните съображения: Производството пред Районен съд - Варна е образувано по жалба от Н. И. С. срещу НП № 460а – 31/ 26.08.2024 г., на началник на V РУ- Златни пясъци ОДМВР Варна, с което на жалбоподателя, за нарушение по чл. 55 ЗЧОД, е наложено административно наказание глоба в размер 500 лева, на основание чл.82 от ЗЧОД. Приета е от въззивния състав следната фактическа обстановка: На 28.06.2024г. служители на V РУ ОДМВР- Варна, съвместно със служители на военна полиция, извършват проверка на военен обект- бивше поделение „Светкавица“, в рамките на която е установено, че охранителят Н. С., охраняващ обекта, не носи служебно облекло, както и идентификационна карта, със снимка. От полицейски служител Н. е съставен акт за установяване на административно нарушение. В акта за установяване на административно нарушение са описани констатациите от проверката. Посочена е правна квалификация на нарушение - по чл.55 от ЗЧОД. Акта е надлежно предявен и връчен на Н. С., който вписва в съдържанието му, че няма възражения. Възражения не постъпват по преписката и в срока по чл. 44 от ЗАНН. На 26.08.2024 г., въз основа на съставения акт, е издадено и процесното наказателно постановление. Видно от съдържанието на същото, административно наказващия орган изцяло е възприемаустановената от полицейските служители фактическа обстановка. Прието е правна квалификация на нарушение - по чл.55 от ЗЧОД. Наложено е наказание глоба, на основание чл. 82 от ЗЧОД. За да отмени НП е прието от въззивния съд, че АУАН, въз основа на който е издадено и обжалваното НП, е издаден от некомпетентен орган. При проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, решаващият състав намира, че доводите, изложени в касационната жалба, за постановяване на обжалваното решение при допуснати съществени процесуални нарушения, се явява касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Обжалваното решение е валидно, допустимо, но е постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. На първо място, касационния състав приема, че при липса на доказателства по преписката относно компетентността на органа, издал обжалваното НП, то въззивния състав е следвало служебно да изиска такива от органа. На следващо място – обжалваното решение не съдържа каквито и да е мотиви относно спорните по делото факти и вземане на отношение по тях, съобразно приложимите материалноправни норми, и с оглед изложените от страните аргументи. Не е обсъдено осъществяване на нито един от съставомерните признаци на нарушението, размера на санкцията, наличие на предпоставки за освобождаване на дееца от административнонаказателна отговорност по реда на чл. 28 от ЗАНН. С оглед гореизложеното, касационният състав приема, че от страна въззивния съд не е изпълнено задължението за служебна проверка относно компетентността на наказващия орган, така и на фактическата обстановка, описана от в обжалваното НП, не е извършена и преценка на доказателствата по делото, с оглед тази проверка - и преценка извършено ли е вмененото нарушение. При тези данни, налага се извод за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 във връзка с ал. 3, т. 2, предложение първо от НПК. С оглед гореизложеното, обжалваното решение следва да се отмени и делото да се върне на ВРС за ново разглеждане от друг състав. При повторното разглеждане на делото следва да се извърши проверка проверка на фактическата обстановка, описана от в обжалваното НП и да извърши преценка за осъществяване на всички предпоставки за ангажиране на административнонаказателна отговорност на наказаното лице. При този изход на спора пред настоящата инстанция разноските следва да се определят при новото разглеждане на делото от районния съд, съобразно разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от АПК. Водим от горното, касационният състав