Решение № 724 от 5.12.2019 г. на Административен съд - Плевен по дело № 852/2019 г.

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК. С решение № 464 от 27.0 6.2019 год., постановено по НАХД № 1057 /2019 год., Районен съд – Плевен потвърдил Наказателно постановление № 85 от 19.03.2019 година на Директора на ОДБХ – Плевен, с което на „Надя 69“ ЕООД-гр. Плевен, представлявано от Н.В.И.с ЕГН •••••••••• за извършено на 01.02.2019 година нарушение по чл. 21а, ал. І-ва, т. 1 от ЗХ на осн. чл. 48, ал. ІІ от ЗХ е наложена административна санкция в размер на 1 000, 00 (хиляда) лева. Против горното решение постъпила касационна жалба от „Надя 69“ ЕООД-гр. Плевен, представлявано от Н.В.И., подадена чрез пълномощника адв. Т.М. •••, в която се излагат доводи, че оспореното решение е неправилно, постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че от събраните по делото доказателства и оспореното НП се установява, че описанието на нарушението не съответства на посочените като нарушени норми. Излагат се доводи, че съдът не е обсъдил събраните доказателства в тяхната пълнота, тъй като в хода на съдебното производство е установено, че търговския обект не е работел, а въпросните етикети са се намирали в обекта, но поради извършена през предходния ден ревизионна проверка и ремонтна дейност са се намирали в плик, който е бил в обекта. Сочи се, че в обекта е съхраняван дневник за входящ контрол, в който е налична информацията по чл.21а, ал.1, т.1 от ЗХ. Твърди се, че въззивният съд е допуснал процесуално нарушение като не е приел по делото представеното от жалбоподателя копие от този дневник. Касаторът излага и доводи, че въззивният съд необосновано е приел, че ответникът правилно е издирил и приложил санкционната норма на чл.48, ал.2 от ЗХ, защото в НП като нарушена норма е посочена не само тази на чл.21, ал.1, т.1 от ЗХ, а и разпоредбата на чл.18, т.1 от Регламент № 178/2002 г. на ЕП и съвета, която не е част нито от ЗХ, нито представлява подзаконов акт по прилагането му. В заключение се сочи, че не е спазен принципът за справедливост на наложеното наказание, тъй като същото не отговаря на степента на обществена опасност на деянието, каквато в процесния случай липсва, поради което е направено искане да бъде отменено обжалваното решение и да бъде постановено ново такова, с което да бъде отменено оспореното НП. В съдебно заседание касаторът се представлява от управителя на дружеството Н.И.и от адв. Т.М. •••. Процесуалният представител на касатора поддържа жалбата по изложените в нея съображения и моли да бъде отменено въззивното решение, както и оспореното НП. Ответникът не изпраща процесуален представител и не ангажира доводи във връзка с основателността на касационната жалба. Представителят на Окръжна прокуратура- Плевен изразява становище, че касационната жалба е основателна, поради което следва да бъде уважена. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал.1 АПК настоящият съдебен състав следва да обсъди само посочените в жалбата пороци на решението, а съобразно чл.218, ал.2 АПК служебно следи за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Настоящият съдебен състав намира за неоснователно оплакването, че описанието на нарушението в оспореното НП не съответства на посочените като нарушени норми. В обжалваното решение е направен цялостен анализ на събраните гласни и писмени доказателства и съдът е изложил мотиви в достатъчен обем, от които е видно, че фактическата обстановка, описана в АУАН и възпроизведена в НП е достоверна. Настоящият съдебен състав е напълно съгласен с изложените мотиви, поради което не намира за нужно да ги повтаря в настоящето решение с оглед разпоредбата на чл.221, ал.2 от АПК. С оглед фактическите констатации в АУАН правилно административнонаказващият орган е определил нарушените норми, а именно чл. 21а, ал. І, т.1 от ЗХ във връзка с чл. 48, ал. ІІ от ЗХ. Не е налице нарушение на правата на касатора с оглед обстоятелството, че в обжалваното НП като нарушена е посочена и разпоредбата на чл.18, т.1 от Регламент /ЕС/ № 178/2002 г., тъй като тази норма е инкорпорирана в ЗХ, доколкото разпоредбата на 21а, ал.1, т.1 от ЗХ е идентична. Настоящият съдебен състав намира за неоснователни и оплакванията, че въззивният съд неправилно е игнорирал показанията на свидетеля Н.И.Г., както и че е допуснал процесуално нарушение, като не е приел представеното от жалбоподателя писмено доказателства, а именно заверено копие от дневник за входящ контрол. По отношение свидетелските показания на Г.в оспореното решение са налице мотиви, от които е видно какви са причините същите да не бъдат ценени и настоящият съд напълно ги споделя. Допълнително следва да се посочи, че АУАН е бил съставен в присъствие на представляващия „Надя 69“ ЕООД-гр. Плевен - Н.В.И., която в графа възражения е вписала, че няма такива. Очевидно е, че в момента на проверката на проверяващите не са представени въпросните етикети, нито пък е заявено наличието на дневник за входящ контрол, съдържащи информацията по чл.21а, ал.1, т.1 от ЗХ. Неоснователни са и оплакванията за несъразмерност на наложената санкция и липса на обществена опасност на деянието. Нарушените от жалбоподателя правни норми защитават важни обществени отношения, свързани с опазване на здравето на неограничен кръг лица, т. е. е благо, ползващо се с особена защита от закона – аргумент от разпоредбата на чл.1а, т.1 от ЗХ. Липсват основания да се приеме, че случая се отличава от обичайните такива с по-ниска степен на обществена опасност. Ответникът е наложил минималната предвидена от закона санкция за съответното нарушение. Оспореното решение е постановено от родово и местно компетентен съд, при спазване на процесуалните правила за разглеждане на производството, поради което АС- Плевен намира, че същото е валидно, допустимо и съответно на материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал.2 от АПК, съдът