РЕШЕНИЕ

№ 237

гр. Русе, 05.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Венцислав Д. Василев при участието на секретаря Юлия К. Острева като разгледа докладваното от Венцислав Д. Василев Административно наказателно дело № 20224520202388 по описа за 2022 година Образувано е по жалба на „Макси Мода Облечисе “ ЕООД гр.Русе, представлявано от управителя Д.К.И. против наказателно постановление № 658932/26.08.2022 год., издадено от началника на отдел „Оперативни дейности“ - НАП гр.Варна в ГД “Фискален контрол“, с което за нарушение по чл.185 ал.2 вр. чл.185 ал.1 от ЗДДС му е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лв. Моли съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно и необосновано.

Наказаното дружество, редовно призовано не се представлявава.

Ответникът, редовно призован, изпраща свой процесуален представител, който моли съда да потвърди наказателното постановление, като законосъобразно и обосновано.

Русенската Районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът, след преценка на събраните доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

На 01.03.2022г. св.А. В., инспектор по приходите при ЦУ на НАП, направил онлайн заявка на онлайн магазин www.oblechise, стопанисван от наказаното дружество.На 09.03.2022г. поръчаната пратка била получена в офис на куриерска фирма „Спиди“ с опция преглед, който е извършен в присъствието на служителка на тази фирма. При отваряне на пратката се установило, че стоката е подадена с пощенски паричен превод № 50392719395, подател на същата е наказаното дружество и в нея се съдържат два броя тениски на стойност 12 лв.сумата по пощенския паричен превод била в размер на 16, 50 лв. и плащането се извършвало чрез споразумение между наказаното дружество и куриерска фирма „Спиди“, съгласно договор за пощенски паричен превод. Плащането било извършено от св.А. В., който при извършения оглед в офиса на фирмата в присъствие на нейна служителка установил, че пратката не е придружена от документ по чл.3 ал.1 изр.2 от Наредба Н- 18/13.12.20006г. на МФ. Впоследствие срещу дружеството бил съставен АУАН № F 662137 / 03.06.2022г. от св.А. В., а въз основа на него било издадено и обжалваното наказателно постановление с което на дружеството било наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лв. за нарушение по чл.185 ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС.

Тази фактическа обстановка съдът извежда след анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства.

При така очертаното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.

Разгледана по същество съдът намира, че е основателна по следните съображения: Съдът констатира при постановяване на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, водещи до незаконосъобразността и отмяната му само на това процесуално основание без да се разглежда спора по същество и правилно е приложен материалния закон.

Актът за административното нарушение и наказателното постановление са издадени в съответствие с изискванията на чл. 42 и на чл. 57 ал. 1 т. 5 ЗАНН. Не е основателно възражението, че е допуснато съществено процесуално нарушение с факта констатацията на АНО в наказателното постановление, че наказаното дружество не е подало възражение в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, съответно непреценяването им от АНО по силата на чл.52 ал.4 от ЗАНН, въпреки наличните такива на л.6 от делото. Това е така, защото това по никакъв начин не накърнява правото на защита на наказаното лице, т.е. необсъждането (непреценяването) им следва да се приравни на тяхната неоснователност; правото на защита на наказаното лице не е нарушено, защото нарушението е описано по ясен и разбираем за него начин, като няма противоречие в обстоятелствената и диспозитивната част на наказателното постановление.

Дружеството е осъществила състава на административното нарушение по чл.185 ал.1 от ЗДДС.

Съгласно чл. 185, ал. 1 от ЗДДС на лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв. Съгласно чл.185 ал.2 от ЗДДС извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1. В случая действително е налице нарушение на чл. 26 ал.1 от наредба № Н-18, към която препраща субсидиарния състав на чл.185 ал.2 от ЗДДС, но не в претендирания обем от АНО, т.е. действително са налице единствено нарушения по чл.3 ал.1 изр.2 вр. чл.26 ал.1 т.1 и т.4 от Наредба № Н-18, видно от електронно потвърждение на за извършената покупка на л.22 и л.23 от делото, тъй като същите съдържат данните по чл.26 ал.1 т.7 и т.8 от Наредба № Н-18.

В случая съдът намира, че са налице всички предпоставки по чл.28 вр.§ 1 т.4 от ЗАНН. На първо място по делото не са представени никакви доказателства, че това не е първо нарушение на данъчното законодателство от страна на наказаното дружество и в този смисъл съдът приема, че това е първо такова. На следващо място, но не и по значение, в хода на проверката не са открити никакви други нарушения на това законодателство от което следва извода, че дружеството поначало стриктно изпълнява законовите си задължения в дейността си, като търговец. Друг момент при преценката на критериите по чл.28 от ЗАНН е обстоятелството, че плащането се извършва чрез пощенски паричен превод, съгласно сключено споразумение между наказаното дружество и куриерска фирма „Спиди“, съгласно договор за пощенски паричен превод № 104351, което изначално не води до неотразяване на приходи. Отделно от това нормата на чл.26 ал.1 от Наредба № Н – 18/13.12.2006г. съдържа 17 различни изисквания към фискалната касова ( реквизитите, посочени в т.1 – т.17 ), а в процесната такава липсва описание на наименование и адрес за кореспонденция и идентификационен номер по чл. 84 ДОПК на лицето по чл. 3, което по преценка на съда на практика по никакъв начин не накърнява интересите на фиска. В този смисъл съдът намира, че неизпълнението на това нормативно задължение на търговеца към държавата е с липса на всякакви вредни последици, като същевременно са налице само смекчаващи отговорността обстоятелства при отсъствие на всякакви отегчаващи такива. Обобщено казано очевидно се касае за нарушител, чието административно нарушение е изолирана проява в дейността му, като търговец и е следвало единствено да бъде предупреден, че при повторно извършване на административно нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

При това положение съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде отменено, като необосновано и незаконосъобразно, а нарушителят да бъде предупреден, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.63 ал.2 т.2 вр. ал.4 от ЗАНН, съдът