Решение № 885 от 15.2.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 8235/2023 г.

Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/. В. гр.д. №8235/2023 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на „С.Е.Т.“ ЕООД ЕИК •••• от гр.София срещу решение №892 от 19.01.2023 г постановено по гр.д.№28144/21 г на СРС, 49-ти състав, в частта, с което на основание чл.216 ал.1 т.4 ДОПК е обявен за недействителен по отношение на Държавата чрез публичен изпълнител при ТД на НАП София; сключен между „С.Е. БГ“ ООД ЕИК •••• гр.София и въззивника договор за продажба на МПС от 21.05.2019 г с предмет: специален автомобил „Мерцедес“ 2548 Л, А.•••• с рег.№СВ •••• АА рама №WDB9502031K460313 и специален автомобил „Мерцедес“ 1617, 1986 с рег.№••••, рама WDB61701915270448; и въззивникът е осъден да заплати на СРС 40 лева държавна такса. Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС. Към датата на продажба на МПС /21.05.2019 г/ не са били установени публични задължения и продавачът не е бил уведомен за наличието им. Обжалването на наказателните постановления не е индиция за уведомяване за задълженията. Представените наказателни постановляния не са били влезли в сила към 21.05.2019 г. Въззивникът не е бил длъжник за публични държавни вземания, полученото по продажбата е приблизително равно на продаденото, няма намерение за увреждане на фиска, няма сделка между свързани лица. Продадените МПС са били стари и амортизирани, поради което са продадени на ниска цена. Въззиваемата страна Държавата чрез публичен изпълнител при ТД на НАП София и „С.Е. БГ“ ООД ЕИК •••• гр.София не са подали писмени отговори на въззивната жалба. Въззивната жалба е допустима. Обжалваното решение е връчено на въззивника на 27.02.2023 г и е обжалвано в срок на 10.03.2023 г. Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на посочената част от решението на СРС. След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна: В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка. Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част, като такива основания не се констатират. Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи, като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС. За да уважи иска СРС е приел, че с договор за покупко продажба от 21.05.2019 г „С.Е. БГ“ ООД ЕИК •••• гр.София продало на въззивника „С.Е.Т.“ ЕООД ЕИК •••• гр.София специален автомобил „Мерцедес“ 2548 Л, А.•••• с рег.№СВ •••• АА рама №WDB9502031K460313 и специален автомобил „Мерцедес“ 1617, 1986 с рег.№••••, рама WDB61701915270448 за сумата от общо 2000 лева. Според представено удостоверение за родствени връзки управителят на „С.Е. БГ“ ООД ЕИК •••• гр.София Е.Л. е майка на управителя на купувача „С.Е.Т.“ ЕООД ЕИК •••• гр.София С.Л.. Според СРС към датата на продажбата на МПС продавачът „С.Е. БГ“ ООД е имал следните публични задължения към държавата: -по наказателно постановление №F303860 от 04.09.2017 г за 50 000 лева имуществена санкция, потвърдено с окончателно решение от 05.12.2018 г по адм.дело №8487/18 г на АССГ, 12 касац.състав; -по наказателно постановление №388156-F401920 от 18.12.2018 г на ТД на НАП София имуществена санкция от 500 лева, потвърдена с влязло в сила на 26.03.2019 г решение от 26.02.2019 г по н.ах.д.№1698/19 г на СРС, НО, 5 състав; -по наказателно постановление №390430-F401935 от 18.12.2018 г на ТД на НАП София имуществена санкция от 500 лева, потвърдена с влязло в сила на 09.05.2019 г решение от 16.04.2019 г по н.а.х.д.№1693/19 г на СРС, НО, 96 състав. Според СРС след като наказателните постановления са обжалвани, то длъжникът „С.Е. БГ“ ООД е бил запознат с тях. Налице е намерение за увреждане, защото: -продавачът е подал декларация с невярно съдърание по чл.264 ал.2 ДОПК; -управителите на продавача и купувача са майка и син Л.; -даденото значително надхвърля полученото – дори да се кредитира допълнителната САТЕ, а не основната САТЕ, МПС са продадени на цена 10 /десет/ пъти по-малка от пазарната – което е и самостоятелно основание за недействителност по чл.214 ал.1 т.2 ДОПК. Решението на СРС е правилно, като водещите му мотиви се споделят и от настоящия съд при следните уточнения и изрични мотиви по доводите във въззивната жалба. Съгласно чл.216 ал.1 ДОПК /в редакцията действаща към датата на продажба на МПС /21.05.2019 г/ недействителни по отношение на държавата са сключените след датата на установяване на публичното задължение, съответно след връчването на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени публични задължения; изброени в нормата сделки и действия. В случая ищецът твърди множество публични вземания на ответника. По убедителен начин - с представени изброени по-горе влезли в сила съдебни решения - са доказани публични задължения за имуществени санкции на продавача по влезли в сила преди продажбата наказателни постановления на стойност 51 000 лева. Не се твърди по делото и няма данни тези публични задължения да са погасени. Безспорно влезлите в сила наказателни постановления установяват публични задължения на продавача на МПС /чл.162 ал.2 т.7 ДОПК/. Алтернативната хипотеза относно връчване на заповед за възлагане на ревизия в случая не е налице, защото не става въпрос за публични задължения установени след данъчна ревизия по ДОПК, а за имуществена санкция наложена по реда на ЗАНН. Имуществените санкции по влезли в сила наказателни постановления подлежат на принудително изпълнение по чл.209 ал.2 т.5 ДОПК. Относно имуществените санкции по ЗАНН чл.216 ал.1 ДОПК не предвижда задължение за уведомяване извън правилата по ЗАНН, като следва да се отбележи, че продавачът е упражнил процесуалните си права и е обжалвал – макар и неуспешно – наказателните постановления. Законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че е налице хипотезата на чл.216 ал.1 т.4 ДОПК – извършената продажба е извършена с намерение да се увредят публичните взискатели. Както е посочено в решение №27 от 28.02.2013 г по т.д.№410/12 г на ВКС, II ТО намерението за увреждане най-често подлежи на доказване от ищеца чрез косвени доказателства, а съдът трябва да извърши цялостна преценка на всички установени по делото обстоятелства. В случая правилно СРС е взел предвид данните, че при продажбата на 21.05.2019 продавачът е подал декларация с невярно съдърание по чл.264 ал.2 ДОПК за липса на публични задължения, при положение, че е бил наясно или е могъл да бъде наясно ако положи необходимата грижа, че има дължима имуществена санкция от 50 000 лева, потвърдена с окончателно решение от 05.12.2018 г по адм.дело №8487/18 г на АССГ, 12 касац.състав. Продавачът е имал и други публични задължения, но вместо да изпълни същите е продал единствените си ценни активи на цена 10 пъти по-ниска цена от пазарната. При подобни обстоятелства и като се има предвид, че управителите на продавача и купувача са майка и син единственото логично обяснение за подобна нелогична продажба е намерение за увреждане на фиска, още повече, че продавачът не проявява интерес да погаси публичните си задължения, а след продажбата е продължил да увеличава задълженията си. По делото пред СРС и пред СГС продавачът не се явява и няма данни въобще да извършва търговска дейност. САТЕ и допълнителната САТЕ опровергават твърденията на въззивника, че МПС са били напълно негодни и с много ниска цена. От заключенията се установява, че МПС имат немалка стойност, в движение са и са ремонтирани. Отделно, същите са големи по тонаж и габарити специални автомобили и е твърде вероятно дори при бракуване и за скрап да имат много по-висока обща стойност от 2000 лева /дори лек автомобил за скап струва поне 250 – 300 лева, а в процесните специални автомобили със сигурност има много повече черни и цветни метали /. Възможно е и разкомплектоване на автомобилите и продажбата им на части, като дори само частта-резервоар при напълно нефункциониращ двигател би могла да се ползва, например, като резервоар за вода. Това обаче са само хипотези, защото в случая автомобилите са в движение и очевидно са представлявали ценност за продавача и купувача, и именно по тази причина е била сключена процесната продажба с намерение да се увреди фиска. Налага се изводът, че решението на СРС трябва да се потвърди в обжалваната част. С оглед изхода на делото в тежест на въззивника са разноските на въззиваемата страна. По изложените съображения, СЪДЪТ