Решение № 28053 от 23.8.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 531/2025 г.

Производство по реда на чл. 145 – чл. 178 от Административно процесуалния кодекс ( АПК ) вр. чл. 84, ал. 3 вр. чл. 34, ал. 3 вр. чл. 48, ал. 1, т. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по изпратена, по компетентност с Определение № 76 от 09.01.2025 г. постановено по административно дело 31/2025 г. по описа на Административен съд – Сливен, жалба на А. К. Х., [ЕГН], роден на [дата]. в [населено място], Сирийска арабска република, [държава], [ЛНЧ] против Решение № 12492/02.12.2024 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ - МС) в частта, с която е отказано да му бъде разрешено да се събере на територията на [държава] със своята майка М. Ф. А. и със своя баща К. К.. В жалбата се твърди, че оспореният акт е незаконосъобразен, издаден е при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и неправилно приложение на закона. Твърди се, че не са обсъдени обективно и задълбочено представените доказателства относно здравословното състояние на родителите на жалбоподателя, които са от съществено значение за приложението на § 1, т. 3, б. „в“ от ДР на ЗУБ. Застъпено е становище за липса на мотиви относно възможностите им да се издържат сами, с оглед на възрастта и здравословното състояние. С тези аргументи е обосновано искане за отмяна на оспореното решение и връщане на преписката на административния орган със задължителни указания относно приложението на закона в обжалваните части. Жалбоподателят лично, със съдействието на назначения преводач от и на арабски език, поддържа и в съдебното производство искането в жалбата и аргументите, с които е обосновано. Изразява готовност да поеме всички необходими разходи не само за издръжката, но и за предоставяне на необходимото за здравословното им състояние лечение. Не ангажира доказателства. Ответникът – председателят на ДАБ – МС чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Т. Г. оспорва жалбата. Счита, че следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Софийска градска прокуратура не е изразила становище по жалбата и не участва със свой представител в съдебното производство, въпреки своевременното уведомяване за образуването и провеждането на съдебното заседание. Настоящият съдебен състав на Административен съд – София – град, въз основа на приложените доказателства, становището на страните, съобразно правомощията по чл. 168 вр. чл. 146 от АПК, прие за установено от фактическа страна: С Решение № 5477/12.04.2024 г. издадено от заместник-председателя на ДАБ – МС (л. 55 – л. 57) на жалбоподателя А. Х. К., роден на [дата]. в [населено място], Сирийска арабска република, [държава], етническа принадлежност – арабин, мюсюлманин – сунит, женен, [ЛНЧ] е предоставен хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ в [държава]. Личните данни на кандидата за закрила са установени въз основа на Декларация по чл. 30, ал. 1, т. 3 от ЗУБ ( л. 68 ) и представена лична карта, издадена на 17.05.2014 г. от Министерство на вътрешните работи на Сирийска арабска република ( л. 61 ). С Молба рег. № УП-23012/11.07.2024 г. (л. 36) жалбоподателят А. Х. К. е поискал да му бъде разрешено да се събере на територията на [държава] с членовете на семейството си – съпругата му А. Б. – [държава], родена на [дата]. в [държава], синът му К. К. – роден на [дата]. в [населено място], Република [държава], [държава], майка си М. А. Ф., родена на [дата]. в [населено място], Сирийска арабска република, [държава] и баща си К. А. К., роден на [дата]. в [населено място], Сирийска арабска република, [държава]. Към молбата са приложени копия на валидно издадени национални паспорти, с превод на български език ( л. 37 – л. 44 ), препис на Удостоверение за сключен на 13.09.2022 г. граждански брак № 373 в Република [държава] с превод на български език ( л. 45 – л. 46 ), препис от Удостоверение за раждане на сина му № 316 издадено на 28.06.2024 г. в Кестел, област Бурса с превод на български език ( л. 47 – л. 48 ), медицински документи с превод на български език относно здравословното състояние на баща му К. К. издадени от медицинска комисия към Болница за специализация, обучения и научни изследвания в [населено място] към Министерство на здравеопазването на Република [държава] ( л. 49 – л. 51). На 19.07.2024 г. е проведено интервю в присъствие на преводач от и на арабски език с жалбоподателя по повод подадената молба за събиране с членовете на семейството му на територията на [държава], документирано с приложения на л. 33 – л. 35 Протокол. Жалбоподателят е уточнил, че е сключил два пъти граждански брак – веднъж в Консулския отдел на [държава] в [населено място], Република [държава], защото съпругата му е [държава], а след това и в Общинската администрация в [жк], Бурса, Република [държава], за да бъде предоставено право на пребиваване на съпругата му. Заявил е, че по време на престоя им в Република [държава] са живели заедно с родителите му и той е осигурявал средствата за издръжката им, защото баща му е инвалид. Посочил е, че баща му има сериозни здравословни проблеми със сърцето и не може да работи, така че да осигурява необходимата издръжка за него и майка му. За брат си, който е в [държава] е посочил, че има семейство и две деца и средствата, които получава са недостатъчни, за да може да помага на родителите им. След проведеното интервю жалбоподателят е представил с превод на български език Доклад за извършена на 03.10.2022 г. интервенция на коронарната артерия в Клиника по кардиология на К. К. ( л. 16 – л. 17 ), Международна семейна книжка рег. № 373 от 13.09.2022 г. изд. от Обредна служба за сключване на бракове на община Кестел ( л. 18 – л. 22 ), Семеен дневник издаден от Министерството на външните работи на Алжирска демократична и народна република, с одобрението на Министерството на вътрешните работи в който е отразено извлечение от акт за брак № 470/2023 г. издадено съгласно регистър от 21.11.2023 г. и от акт за раждане на първо дете К. К. ( л. 25 – л. 32 ). С Решение № 12 492 от 02.12.2024 г. на председателя на ДАБ – МС ( л. 5 - 9 ) молбата е уважена частично – разрешено е на сирийския гражданин А. К. Х., [ЛНЧ] с предоставен хуманитарен статут в [държава] да се събере със своята съпруга А. Б., [държава] и с сина си К. К., роден на [дата]. в Република [държава], [държава], като е отказано да се събере на територията на [държава] с родителите си – граждани на Сирийска арабска република. Решението в обжалваната му част е обосновано с липса на доказателства, установяващи предпоставките по т. 3, б. „в“, § 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за убежището и бежанците. Решението е връчено на жалбоподателя лично, в присъствие на преводач на 10.12.2024 г. ( л. 9 ). Описаните релевантни факти не са спорни за страните и дават основание на съда да приеме от правна страна: Жалбата е процесуално допустима – подадена е срещу подлежащ на оспорване административен акт – частта, с която е отказано събиране на жалбоподателя с родителите му на територията на [държава], в предвидения от закона срок ( решението е връчено на 10.12.2024 г., а жалбата е заведена на 30.12.2024 г. ), от активно легитимирано лице – адресат на оспореното решение, с правен интерес от обжалването. Разгледана по същество – жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. При извършената служебна проверка относно законосъобразността на оспореното решение на основанията, визирани в чл. 146 от АПК, съдът счита, че е издадено от компетентен орган - председателя на ДАБ – МС, в кръга на законовата делегация по чл. 48, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Спазени са изискванията за форма и съдържание, съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК - посочени както фактическите, така и правните основания за издаване на решението. При постановяването му не са допуснати нарушения на административно производствените правила, които дават основание за неговата отмяна. Спазени са принципите за законност, истинност и съразмерност. Решението е постановено в съответствие с изискванията на материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗУБ, чужденец с предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут има право да поиска да се събере със семейството си на територията на [държава]. Задължително условие, наред с предоставения статут е семейните връзки да предшестват влизането на чужденеца на територията на страната. Семейството и децата са основополагащи конституционни ценности, които са под закрила на държавата и обществото, съгласно чл. 14 от Конституцията на [държава]. На това задължение на държавата съответства правото на децата и членове на семейството да изискват относимите и гарантирани от Конституцията права да могат да се осъществят по начин, който защитава в максимална степен интересите им. Затова и специалният закон съдържа редица норми, които гарантират зачитане правото на семеен живот и запазване целостта на семейството ( чл. 8, ал. 9; чл. 9, ал. 6; чл. 22 от ЗУБ ). В легалната дефиниция на понятието „членове на семейството“ в т. 3, б. „в“, § 1 от ДР на ЗУБ са включени и родителите на всеки от съпрузите, които не са в състояние сами да се грижат за себе си поради напреднала възраст или тежко състояние и се налага да живеят в едно домакинство със своите деца. Във вътрешноправната уредба понятието „напреднала възраст“ се използва в Правилник за организацията и ръководството на пансиони за лица с напреднала възраст с близки ( ДВ бр. 83/20.10.1964 г. ), и съгласно чл. 2 в тези пансиони се настаняват жени над 55 години и мъже над 60 години. Сходна е и класификацията ползвана от Световната здравна организация, която разделя старостта на 3 етапа – ранна старост – напреднала възраст от 60 – 75 години; късна старост – старческа възраст от 75 – 90 години и дълголетие – старост – след 90 години. В представените документи от жалбоподателя е отразена дата на раждане на майка му М. Ф. А. 06.10.1963 г., т.е. към момента на депозиране на молбата (11.07.2024 г.) и постановяване на оспореното решение (02.12.2024 г.) е навършила 61 години. На същата възраст е и бащата на молителя – роден на [дата]. (навършени 62 години). Въпреки началният етап на напредналата им възраст и данните за влошеното здравословно състояние на К. К., законосъобразно е становището на административния орган относно липсата на доказателства, установяващи невъзможността на родителите на жалбоподателя да се грижат сами за издръжката и здравословното си състояние – кумулативно задължително условие, съгласно т. 3, б. „в“, § 1 от ДР на ЗУБ. Отчетената обективна възможност на майката на жалбоподателя да полага необходимите грижи за съпруга си не само по отношение на ежедневните му нужди, но и при осигуряване на средства за издръжка, данните за трайно установеният брат на жалбоподателя заедно със семейството му в Република [държава], за когото не е отречена възможността да оказва необходимата подкрепа на родителите си, обосновано и законосъобразно са ценени в контекста на представените документи за провеждано лечение и наблюдение на здравословното състояние на бащата в медицински заведения на територията на Република [държава]. Изложеното дава основание на настоящия съдебен състав да приеме, че оспорената част на решението на председателя на ДАБ – МС, с която е прието, че не са налице основанията, визирани в разпоредбата на § 1, т. 3, б. „в“ ДР на ЗУБ по отношение на родителите на жалбоподателя А. К. Х. – майка му М. Ф. А. и баща му К. К., и е отказано да му се разреши да се събере с тях на територията на [държава] е законосъобразно и съответства на целта на закона. Страните не са претендирали присъждане на разноски и по аргумент на чл. 81 от ГПК, съдът не дължи произнасяне. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд София – град, Първо отделение, 26 състав