Решение № 218 от 7.6.2023 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 293/2023 г.

Производството е въззивно по реда е по реда на чл.25 ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ. Образувано е по жалба на „П.“ АД в ликвидация ЕИК..., чрез ликвидатора О.Т.К., срещу решение №102/20.03.2023г., постановено по т.д. №84/2023г. по описа на окръжен съд Пловдив. С обжалваното решение е потвърден отказ № 20230209145352/10.02.2023г. на АВ - ТР, за вписване на промени по партидата „П.“ АД в ликвидация ЕИК... по Заявление вх. № 20230209145352 на ликвидатора О.Т.К. ЕГН ••••••••••. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението, с искане да бъде отменено, като се отмени и отказът за вписване на заявеното за вписване обстоятелство и се дадат указания на длъжностното лице да извърши исканото вписване. Наведени са подробно доводи за неправилно приложение на разпоредбата на чл.274 ал.1 от ТЗ, като се твърди, че по смисъла на чл.46 ал.2, изр.1 от ЗНА тази норма следва да се прилага и по отношение на акционерните дружества, които са били прекратени на основание пар.13 ал.1 от ДР ЗИ ТЗ /ДВ бр.88/23.10.2018г./. В постъпилия писмен отговор от Агенцията по вписванията се оспорва изцяло подадената жалба. Претендират се сторените пред настоящата инстанция разноски. Пловдивският апелативен съд провери основателността на оплакванията, изложени във въззивната жалба и с оглед на представените по делото доказателства прие следното: Със заявление образец А5 №20230209145352, подадено пред АВп – ТР от ликвидатор О.К., са заявени за вписване по партидата на „П.“ АД в ликвидация промени относно състава на съвета на директорите, представляващия АД, вписване на ЕСК, както следва: заличаване на Е.Н.К. като член на СД и представляващ дружеството и вписване на М.С.В. за член на СД и представляваща дружеството; вписване на П.И.С. за ЕСК. Решенията за тези промени са обективирани в приложен Протокол от проведено на 02.02.2023г. ОСА. Същият протокол съдържа и следните решения: за продължаване дейността на дружеството на основание чл.274 ал.1 от ТЗ; за замяна на капитала на дружеството от акции на приносител на поименни акции по чл.178 ал.1 от ТЗ; за приемане на книга на акционерите; за промяна седалището и адреса на управление на дружеството; за промяна на устава; за освобождаване на ликвидатора. За да постанови обжалвания отказ, ДЛР е приело, че са заявени за вписване промени на вида акции, на седалището и адреса на управление, вписване на нов ЕСК, на промени в състава на СД, които не следва да бъдат вписани, тъй като по представения протокол от ОСА е взето решение и за продължаване дейността на дружеството, а тя е прекратена на основание чл.252 ал.1, т.4 ТЗ във вр. с пар.13 ал.1 ЗИДТЗ с Решение №43 от 08.02.2022г. по т.д. №875/2021г. на ПОС. Този извод е възприет и от окръжен съд Пловдив, който е потвърдил отказа на ДЛР с решението, предмет на настоящата жалба. Изводите на окръжния съд, както и мотивиралите отказа на ДЛР изводи, се възприемат изцяло и от настоящата инстанция. Регистърното производство е строго формално и е свързано с проверка от длъжностното лице по регистрацията на валидното заявяване и на валидното възникване на обстоятелствата, подлежащи на вписване. Данните по партидата на дружеството действително сочат, че същото е прекратено на основание чл.252 ал.1, т.4 ТЗ във вр. с пар.13 ал.1 ЗИДТЗ с решение №43/08.02.2022г., постановено по т.д. №875/2021г. на ПОС, обявено в ТР на 16.02.2022г. С изменението на ТЗ - ДВ бр.88/23.10.2018г., в сила от същата дата, законодателят въведе промени относно капиталовото дружество правно и организационно структурирано в АД, като отпадна възможността в капитала му да са включени и акции на приносител - чл.178 от ТЗ. В тази връзка и въвеждайки изискванията на Директива /ЕС/ 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, законодателят е регламентирал последиците относно притежаваните акции на приносител - § 11 ал.1 от ПЗР ЗИ ТЗ - издадените до влизането в сила на този закон акции на приносител или заместващи ги временни удостоверения се заменят с поименни акции, а в ал.2 е регламентиран срокът за осъществяване на това действие - в 9 -месечен срок от влизането в сила на този закон дружествата, издали акции на приносител или заместващи ги временни удостоверения, са длъжни да изменят уставите си, като предвидят, че акциите им са поименни, заменят акциите на приносител или заместващите ги временни удостоверения с поименни акции, започват да водят книги за акционерите, заявяват за вписване промените и представят за обявяване изменените устави в търговския регистър. Предвидени са и санкционни последици при бездействие в рамките на указания 9-месечен срок - § 13, ал.1 - Търговските дружества, които не изпълнят задълженията си по § 11 и нямат висящо производство по заявление за вписване на промени, се прекратяват по реда на чл.252, ал.1, т.4 от ТЗ /с решение на съда по седалището по иск на прокурора, ако дружеството преследва забранени от закона цели/. Такава санкционна последица е настъпила за дружеството – заявител и настоящ жалбоподател с влязлото в сила решение №43/08.02.2022г., постановено по т.д. №875/2021г. на ПОС. Ето защо, както длъжностното лице по регистрацията, така и първоинстанционният съд, правилно са възприели, че с така подаденото заявление /независимо, че същото е образец А5, а не образец Б6/ на практика на първо място е заявено за вписване продължаване на прекратеното дружество /а останалите заявени за вписване обстоятелства са му производни/, каквато възможност е предвидена за дружествата в ликвидация с разпоредбата на чл.274 от ТЗ. Правилна е преценката на ДЛР и на окръжния съд за неприложимост на разпоредбата на чл.274 в настоящата хипотеза, съответно – че заявеното за вписване обстоятелство – продължаване на дружеството в ликвидация, е недопустимо, което се отнася и за останалите, заявени за вписване обстоятелства. Нормата на чл.274 ал.1 от ТЗ предвижда, когато дружеството е прекратено поради изтичане на срока или по решение на компетентните дружествени органи, те могат да решат да се продължи дейността му, ако не е започнало разпределение на имуществото, както и че разпоредбата се прилага и при прекратяване на дружество с ограничена отговорност по чл.155, т.3 от ТЗ и на акционерно дружество – по чл.252, ал.1, т.6 от ТЗ. Разпоредбата на чл.274 ал.1 от ТЗ е ясна и конкретна и тя не подлежи на разширително тълкуване и прилагане. Конкретно са посочени хипотезите, при които дружество с открито производство по ликвидация може да бъде продължено: когато дружеството е прекратено поради изтичане на срока или по решение на компетентните дружествени органи и за акционерните дружества – в случаите по чл.252, ал.1, т.6 от ТЗ - ако в продължение на 6 месеца броят на членовете на съвет на дружеството е по- малък от предвидения в закона минимум. Безспорно ликвидацията на дружеството „П.“ АД не е настъпила при нито една от посочените хипотези. Не може да се сподели тезата на жалбоподателя, че се касае за аналогия между разпоредбата на чл.252, ал.1, т.6 от ТЗ и тази на пар.13 ал.1 от ДР ЗИ ТЗ /ДВ бр.88/23.10.2018г./, при което приложение следва да намери разпоредбата на чл.46 ал.2, изр. първо от ЗНА - когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Нормата на чл.274 ал.1 от ТЗ не е непълна. Разпоредбата на чл.252, ал.1, т.6 от ТЗ касае персоналния състав на съвета на директорите, докато пар.13 ал.1 от ДР ЗИ ТЗ /ДВ бр.88/23.10.2018г./ касае порок в капитала, което е основната характеристика на капиталовото дружество, при който порок дружество не може да продължи съществуването си и не напразно законодателят е препратил към основанието за прекратяването му по чл.252, ал.1, т.4 от ТЗ - ако дружеството преследва забранени от закона цели. Ето защо не може да се възприеме и тезата на жалбоподателя за неизчерпателност на нормата на чл.274 ал.1 от ТЗ, поради обнародването й /ДВ бр.58/2003г./ в значително по- ранен момент от пар.13 ал.1 от ДР ЗИ ТЗ /ДВ бр.88/23.10.2018г./. Пар.13 ал.1 от ДР ЗИ ТЗ - ДВ бр.88/23.10.2018г. е във връзка с изменението на чл.178 от ТЗ. В случай на необходимост от това изменение и на изменение на нормата на чл.274 ал.1 от ТЗ законодателят би коригирал нормата, така както изменението на разпоредбата на чл.178 от ТЗ е довело до изменение на редица разпоредби: разпоредбата на чл.74 ал.4 /думите „на акционерно дружество с издадени акции на приносител или“ са заличени; на чл.223 ал.3, изр.второ /отпаднал е изразът „ако няма издадени акции на приносител“; чл.264е, ал.1; отменени са чл.280, чл.185 ал.1, чл.198 ал.2, чл.262ш. Ето защо по отношение тълкуването и прилагането на разпоредбата на чл.274 ал.1 от ТЗ приложима е нормата на чл.46 ал.1 от ЗНА - разпоредбите на нормативните актове се прилагат според точния им смисъл, и тъй като тази разпоредба е напълно ясна, не може да се тълкува по аналогия. По изложените съображения жалбата се явява неоснователна, а обжалваното решение, като правилно, следва да бъде потвърдено. Не следва да се уважава искането на въззиваемата страна за присъждане на разноски в това производство. Вярно е, че разпоредбата на чл.25 ал.6 от ГПК предвижда присъждане на разноски по реда на ГПК. Но регистърното производство гл. Втора от ЗТРРЮЛНЦ, чието продължение е и производството по чл.25 ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ, е с характер на охранително производство по ГПК. Охранителният характер на това производство се извежда и от разпоредбата на чл.26 от ЗТРРЮЛНЦ, по смисъла на която крайният акт на регистърното производство не се ползва със сила на пресъдено нещо и при постановен отказ може да бъде подадено ново заявление. Съдебното производство, образувано въз основа жалба по чл.25 ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ, продължава да бъде едностранно. Отговорността за разноски по правило е присъща само на спорните съдебни производства, в които право на разноски има страната, в чиято полза е разрешен правният спор. Производството по чл.25 от ЗТРРЮЛНЦ не е спорно и в него АВп не участва като страна, за да има право на разноски или да дължи разноски, а всички процесуални възможности, предвидени по отношение на нея /подаване на отговор по жалбата, представяне на доказателства, информиране за решението на съда/, са обусловени от възложената й със Закона компетентност в рамките на регистърното производство. Водим от изложеното Пловдивският апелативен съд