Решение № 3274 от 7.8.2024 г. на Административен съд - Хасково по дело № 746/2023 г.

Производството е по реда на чл. 156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по жалба на „Г. ХИМ“ ЕООД (в несъстоятелност) срещу Ревизионен акт (РА) № Р-16002622000672-091-001/07.12.2022 г., издаден от В. И. И., на длъжност Началник на сектор - възложил ревизията, и Р. Б. Т., на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, при Териториална дирекция на Национална агенция за приходите (ТД на НАП) – Пловдив, поправен с РА № П-16002622233326-003-001/22.12.2023 г. за поправка на РА, потвърден с Решение № 85/13.03.2023 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” (ОДОП) - Пловдив при Централно управление (ЦУ) на НАП. В жалба са развити доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт поради противоречие с материалноправни разпоредби, допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и необоснованост. Най-напред се твърди, че приходните органи не изпълнили служебно своите задължения да изяснят всички факти и обстоятелства от значение за точното установяване на публичните вземания на дружеството, а в РА не били обсъдени поотделно всяко едно от направените възражения срещу ревизионния доклад (РД). На следващо място се сочи, че неправилно бил начислен допълнително ДДС на основание чл. 78, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС). Констатацията на органите по приходите, че били налице несъответствия в представената фактура № 2100000666 от 06.07.2020 г. на хартиен носител и тази отразена от дружеството в отчетните регистри по ЗДДС, не била вярна. Освен това в случая не се касаело за развалена сделка, а за извършена доставка, която била фактурирана по-късно от доставчика, като бил сгрешен и периодът, в който били осчетоводени фактурите, тъй като от първичните документи било видно, че били датирани и отразени в счетоводството на 01.02.2021 г., а от ревизиращия екип бил начислен данъкът на 02.01.2021 г. По отношение на констатираните осчетоводявания по кредита на сметка 402 /клиенти по аванси/, за които било прието, че противоречат на извършените счетоводни записвания с оглед непредставяне на свързани с тях документи, се твърди, че касаело за извършени авансови плащания през 2020 г., по които след това били извършвани доставки на заявените количества на суми, съответстващи на платените аванси, по които не били получени фактури в рамките на годината, а по-късно, т.е. и тук не се касаело за развалени сделки. Неправилно органите по приходите приели и че не били налице плащания към клиенти на дружеството, като възстановени аванси по издадени към тях кредитни известия, като не съобразили представените тристранни споразумения между „Ас Бул“ ЕООД, „Г. ХИМ“ ЕООД и „Трейдинг Продукшън“ ЕООД и извършените преводни нареждания от прекия му доставчик. Поддържа се, че продадените стоки по непризнатите фактури физически били предадени от доставчика му на купувача по сделката, т.е. били използвани пряко в обичайната стопанска дейност на дружеството, поради което се прави извод, че разглежданите доставки били осъществени по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС. Органите по приходите неправилно разгледали доставките от гледна точна на извършване на транзитни продажби, без да вземат предвид спецификата при доставяне на стоки с големи количества и обеми, които било нерентабилно (а и нелогично) да бъдат обезателно разтоварвани и натоварвани във всеки „обект“ на междинния търговец, като във всички случаи те се натоварвали от рампата на производителя и се разтоварвали директно в склада на клиентите на „Г. ХИМ“ ЕООД. Счита се, че били налице всички изискуеми от ЗДДС изисквания, за да бъде признато правото на данъчен кредит по процесните доставки на основание чл. 68 и чл. 69 ЗДДС, като в тази връзка се цитира практика на СЕС. Предвид изложеното се иска да се отмени оспорения РА и да се присъдят направените по делото разноски. Ответникът по жалбата - Директор на Дирекция „ОДОП“ - Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, я оспорва като неоснователна и моли тя да бъде отхвърлена, като съображения за това се излагат в писмени бележки. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, приема за установено от фактическа страна следното: Със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-16002622000672-020-001/10.02.2022 г., издадена от В. И. И. - началник на сектор при ТД на НАП - Пловдив, е възложено извършването на ревизия спрямо „Г. ХИМ“ ЕООД с обхват задължения за ДДС за периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г. в 3-месечен срок от връчването ѝ, като този срок е продължаван неколкократно със заповеди за изменение на ЗВР №№ Р-16002622000672-020-002/18.05.2022 г., Р-16002622000672-020-003/16.06.2022 г., Р-16002622000672-020-004/08.07.2022 г., Р-16002622000672-020-005/18.07.2022 г., Р-16002622000672-020-006/04.08.2022 г., с краен срок до 23.09.2022 г. Освен това ревизията е била спряна със Заповед № Р-16002622000672-023-001/11.03.2022 г. и възобновена със Заповед № Р-16002622000672-143-001/12.05.2022 г. Всички заповеди са връчени на ревизираното лице (РЛ) по електронен път на посочен от него електронен адрес. О. Р. Б. Т. - главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията), и М. Х. В. - главен инспектор по приходите е съставен РД № Р-16002622000672-092-001/07.10.2022 г., съдържащ следните фактически установявания и констатации: РЛ е вписано в Търговския регистър към Агенцията по вписванията на 11.02.2016 г. и през ревизирания период е извършвало търговия на едро с амониев нитрат, карбамид и др. Няма данни да разполага със складове или наемни площи, като е с регистрация по ЗДДС, считано от 21.03.2016 г. - регистрация по избор, независимо от облагаемия оборот. В хода на ревизията е констатирано, че „Г. ХИМ“ ЕООД е декларирало множество доставки (покупки и последващи продажби) с особен начин на изпълнение, различен от прякото предаване на стоката. Ревизиращите органи са посочили, че при тези доставки са налице множество последователни доставки между фирми-посредници, при които стоката се транспортира директно от първия доставчик до крайния клиент. За целите на извършения при ревизията анализ е прието тези доставки да се разглеждат като „транзитни доставки“ с уточнението, че съдържанието им не се припокрива с легалното определение за транзитни продажби по чл. 329 от Търговския закон (ТЗ). Установено е, че тези доставки не формират стокови вериги от доставки (с ясни участници – доставчик, няколко посредника и краен получател), а представляват кръгово движение на стоки между лица с идентичен данъчен профил, обвързани помежду си с различни договорки и условия. Според твърдяното от ревизираното дружество, то извършвало продажби на амониев нитрат и карбамид с предходен доставчик „АГРО ЛЕКС“ ЕООД, който от своя страна посочва като доставчик „АС БУЛ“ ЕООД (доставчик и на „Г. ХИМ“ ЕООД). От друга страна „Евро ферт АД (дистрибутор на завода производител „Неохим“ АД) няма декларирани продажби към, , Ас Бул" ЕООД на торове за 2021г., а, , Агро Лекс" ЕООД декларира покупки за 2021 г. само от, , Ас Бул" ЕООД. Установено е също така, че за част от доставките контрагентите на ревизираното дружество продават стоките на по-ниска от тяхната покупна цена, както и „Г. ХИМ“ ЕООД е получавало от клиентите си авансови плащания, като за голяма част от тях не се доставя стока, а получените парични средства са превеждани на „АГРО ЛЕКС“ ЕООД и „АС БУЛ“ ЕООД. В хода на ревизията от „Г. ХИМ“ ЕООД са представени фактури за продажби на тор, но не са представени документи, свързани с поръчката на стока от страна на клиентите, както и транспортни документи, а в представени от клиентите му товарителници като изпращач на стоката не е посочено ревизираното дружество, стоките не са заведени по партиден номер, съгласно информация от производителя, поради което не може да се извърши и проследяване на реални доставки. В тази връзка от ревизиращите органи е направен извод, че от събраните документи не се доказва, че стоките, закупени от „Г. ХИМ“ ЕООД от „АС БУЛ“ ЕООД и „АГРО ЛЕКС“ ЕООД, са му предадени от доставчика, както и че са били транспортирани от предходен доставчик по нареждане на продавача или са били превозени директно към клиент на ревизираното дружество, в резултат на което не може да се приеме, че между контрагентите има реално извършени доставки на стоки, а е налице т. нар. абсолютна симулация – липса на реално извършени доставки. Предвид липсата на документирани уговорки за транзитно изпълнение по смисъла на чл. 329, ал. 2 ТЗ, не е безспорно установено участието на всеки един от субектите-доставчици и получатели, в стоковата верига, така че да е безспорно, че с изпълнението от първия доставчик директно на крайния получател е постигнато изпълнение между всички по веригата. При това положение не е налице данъчно събитие по чл. 25, ал.1 ЗДДС и доставка на стоки от посочения доставчик, както и основания за възникване на насрещна престация от страна на „Г. ХИМ“ ЕООД към същия доставчик; посочването на ДДС във фактури, без реално да е настъпило данъчно събитие между посочените в тях контрагенти, не може да обоснове право на приспадане за получателя; фактурите, които не документират реално осъществени облагаеми доставки на стоки и услуги са с невярно съдържание; упражняването на данъчен кредит с фактури, по които не са осъществени реални доставки от лицата, издали фактурите предполага, че представителят на „Г. ХИМ ЕООД“ е знаел, че упражняват неправомерно данъчен кредит. Прието е, че при доставките от „Ас Бул“ ЕООД към „Г. ХИМ“ ЕООД данъкът се явява неправомерно начислен от този доставчик и на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС във връзка с чл. 86, ал. 1 от с.з., за дружеството не е налице право на данъчен кредит в общ размер на 39 266, 67 лв. за данъчен период м.01/2021г. Аналогично по отношение на доставките от „Агро Лекс" ООД, за „Г. ХИМ“ ЕООД не е налице право на данъчен кредит в общ размер на 408 607, 12 лв. за данъчен период м.01/2021 г. и 2 725 лв. за данъчен период м.02/2021 г., или общо 450 598, 79 лв. Ревизиращият екип е счел и че дружеството неправомерно е отразило кредитни известия в отчетните си регистри по ЗДДС, като по този начин е намалило размера на задължението си за ДДС в размер на 144 809, 15 лв., респективно данъкът дължим от него е, както следва - м.01.2021 - 5, 04 лв., м.02.2021 - 25 518, 25 лв., м.03.2021 - 119 285, 86 лв. От представената главна книга на дружеството за периода на ревизията начисленото ДДС от продажби /к-т сметка 4532/ е в размер на 263 653, 20 лв., ползваният данъчен кредит от покупки /д-т сметка 4531/ е в размер на 430 854, 14 лв., като крайният резултат е деклариране на ефективно възстановяване на ДДС от, , Г. ХИМ" ЕООД. Реално с фактурите които е получило за аванси от доставчиците си е намаляло задължението си по ЗДДС. След определен период от време авансите се сторнират в счетоводните регистри и платените суми свързани с авансите се прехвърлят в сметка 498/други дебитори/. Сторнирането на авансите се извършва само в счетоводните регистри, без отразяване в отчетните регистри по ЗДДС. Относно платените аванси е ползван пълен данъчен кредит. На основание гореизложеното и чл. 78, ал. 4 ЗДДС дружеството дължи ДДС в размер на 474 004, 60 лв. в данъчен период м.01.2021 г. и в размер на 100 322, 01 лв. в данъчен период м.04.2021 г. Срещу съставения РД е подадено възражение от „Г. ХИМ“ ЕООД. С РА № Р-16002622000672-091-001/07.12.2022 г., издаден от В. И. И., на длъжност Началник на сектор - възложил ревизията, и Р. Б. Т., на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, при ТД на НАП – Пловдив, поправен с РА № П-16002622233326-003-001/22.12.2023 г. за поправка на РА, за данъчния период от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г. е определен ДДС за внасяне в общ размер на 848 958.59 лева и лихви за просрочия върху тях в общ размер на 183 932, 07 лева 07.12.2022 г. В РА са възприети напълно изложените в РД факти и обстоятелства, както и направените в него фактически и правни изводи, а възражението от „Г. ХИМ“ ЕООД е счетено за неоснователно. РА е електронно подписан, като екземпляр от същия е получен на посочен от РЛ електронен адрес на 19.12.2022 г., а на 30.12.2023 г. „Г. ХИМ“ ЕООД е подало жалба срещу него до Директора на Дирекция "ОДОП" - Пловдив. С Решение № 85/13.03.2023 г. Директорът на Дирекция "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП е потвърдил РА 16002622000672-091-001/07.12.2022 г. Приел е, че най-напред страните спорят дали са налице реално осъществени доставки на стоки (торове) по издадените от „АС БУЛ“ ЕООД и „АГРО ЛЕКС“ ЕООД фактури в условията на транзитно изпълнение, които да послужат като основание за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит от страна на жалбоподателя. С оглед констатираната на приходните органи фактическа обстановка, са споделени твърденията им, че не е уговорена транзитна продажба между посочените страни и съставените документи не удостоверяват реално, фактическо движение на стоките, и отказът им на правото на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури в размер на 450 598, 79 лв., ведно с начислените прилежащи лихви. По отношение на жалбата срещу частта на РА, в която е извършена корекция на ползван данъчен кредит на основание чл. 78, ал. 4 ЗДДС в размер на 474 004, 60 лв. за м.01.2021 г. и в размер на 100 332, 01 лв. за м.04.2021 г., е посочено, че „Г. ХИМ“ ЕООД не е представило категорични и безспорни доказателства в посока на твърденията си. В счетоводните статии, за които се твърдяло, че доказвали доставени стоки, липсвали конкретно посочени стойности, не били представени и счетоводни регистри, в които същите да са намерили отражение, както и съответните документи въз основа на които те са съставени, в т.ч. фактури за получени стоки, данни за експедирането на торове, хронологични регистри на сметка 304 – Стоки и други. Твърдяните за представени документи от 2020 г., които дружеството считало за относими към спора, не са кредитирани като такива, предвид датата на коментираните счетоводни записвания. За „ТОПФЕРТ“ ЕООД пък е установено, че дружеството е с прекратена регистрация, в т.ч. и по ЗДДС, и не извършва търговска дейност. Предвид установеното, че по издадените фактури за авансово плащане ревизираното дружество е упражнило право на данъчен кредит, то съгласно чл. 66 ППЗДДС „Г. ХИМ“ ЕООД е следвало да коригира данъчния кредит, като издаде протокол с реквизитите, описани в ал. 1 на цитирания член от правилника в 5-дневен срок от разваляне на доставката, което не е сторено. На следващо място органът се е мотивирал, че относно описаните в РА неправомерно издадени от „Г. ХИМ“ ЕООД кредитни известия дружеството не е доказало наличието на конкретно възникнало обстоятелство - връщане на престацията, прихващане или уреждане по друг възмезден начин на сумата, изрично посочено като възможна хипотеза, като липсвали и доказателства за изпълнение на законово регламентирания срок за издаване на такъв данъчен документ по реда на чл. 112, ал. 1, т. 2 ЗДДС. Поради това административната инстанция е приела за правилни и законосъобразни направените от ревизиращия екип констатации, въз основа на които е увеличен размерът на начисления данък със сумата от 144 809, 15 лв. (5, 04 лв. + 25 518, 25 лв. + 119 285, 86 лв.) за периодите м.01.2021 г., м.02.2021 г. и м.03.2021 г. Видно от представената разписка, това решение е получено от жалбоподателя на 01.06.2023 г., а жалбата срещу него е подадена чрез административния орган на 13.06.2023 г. При така установената фактическа обстановка и като извърши проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 160, ал. 2 ДОПК, съдът достигна до следните правни изводи: Жалбата е подадена от надлежнo легитимирано лице, имащо правен интерес от оспорването, в законоустановения срок за това и срещу подлежащ на съдебен контрол административен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна поради следните съображения: Обжалваният административен акт е издаден от материално и териториално компетентен орган, с оглед разпоредбите на чл. 119, ал. 2, във връзка с чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК и представените заповеди на Директора на ТД на НАП – Пловдив, както и ЗВР № Р-16002622000672-020-001/10.02.2022 г. Оспореният РД е издаден в изискуемата от закона писмена форма по образеца по чл. 120, ал. 3 ДОПК и е с всички задължителни реквизити по чл. 120, ал. 1, пр. 2, т. 1–8 ДОПК, в т. ч. мотиви, обосноваващи от фактическа и правна страна установените задължения с акцесорните им лихви и кореспондираща разпоредителна част при определяне резултатите по данъчни периоди и в рекапитулация. Фактическите констатации и правни изводи на РА са конкретизирани чрез тези по приложения към него РД, съставляващ съгласно чл. 120, ал. 2, изр. 1 ДОПК неразделна негова част. Тук е уместно да се посочи, че РА, РД, както и всички останали актове в ревизионното производство са издадени като електронни документи и са подписани от издателите им с квалифициран електронен подпис, съгласно изискванията на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ), което се потвърждава, както от представените по делото доказателства, които не са оспорени, така и от служебно извършената от съда справка в публичния електронен регистър на доставчика на удостоверителни услуги по чл. 28 ЗЕДЕУУ. На следващо място, не се установява да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по издаването на РА. ЗВР, както и РД и РА са надлежно връчени на РЛ по електронен път на посочен от него електронен адрес. РД е издаден в срока по чл. 117, ал. 1 ДОПК и е с регламентираното в ал. 2 от с.з. съдържание, а РА е издаден в срока по чл. 119, ал. 2 ДОПК, като в него са обсъдени възраженията на РЛ. В този ред на мисли оплакванията за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и за необоснованост не могат да бъдат споделени. Според настоящия съдебен състав обжалваният РА е в съответствие с материалния закон и с неговата цел. Първият спорен въпрос относно спазването на приложимите материалноправни разпоредби е за наличието на реално осъществени доставки на стоки по издадените от „АС БУЛ“ ЕООД и „АГРО ЛЕКС“ ЕООД фактури. Съдът споделя извода на приходните органи, че в случая не са налице категорични и безспорни доказателства за реално получаване на стоките по тези доставки по смисъла на чл. 6 ЗДДС, респ. за наличието на данъчно събитие по чл. 25 от с.з., поради което правилно е отказано право на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури. Както според националното право и практика, така и според европейското, именно получаването на доставка на стока или услуга е основно изискване за упражняване на правото на данъчен кредит. Начисляването на ДДС и издаването на фактура, която документира доставка, която не е реално осъществена, е неправомерно и в този случай за получателя не възниква право на данъчен кредит. Лицето, което претендира правото на данъчен кредит, следва да установи по пътя на главно и пълно доказване, че са налице законоустановените предпоставки по чл. 68 и чл. 69 ЗДДС за неговото възникване. Само притежаването на данъчна фактура и отразяването ѝ в счетоводството на РЛ не са достатъчни, за да обосноват реалност на доставките, поради което следва да се осъществи съвкупна преценка на всички събрани в конкретното ревизионно производството доказателства и въз основа на тях да се формира извод за наличието или липсата на реални доставки. В случая се установява от „Г. ХИМ“ ЕООД наличието на фактури, но няма документи за поръчка на стоките от страна на клиентите му, същите не са заведени по партиден номер, съгласно информация от производителя, липсват и транспортни документи, а в представени от клиентите му товарителници като изпращач на стоката не е посочено ревизираното дружество, въпреки че се касае за хиляди тонове азотни торове на стойност десетки милиони лева. От друга страна в представената справка за стоков поток има данни, че закупената от „АС БУЛ“ ЕООД и „АГРО ЛЕКС“ ЕООД стока е продадена, като в същото време клиентите на „Г. ХИМ“ ЕООД представят данни, че не са получили стоката, а са извършили авансови плащания за доставката. На следващо място, не са ангажирани достатъчно достоверни доказателства за уговорки между всички търговци по веригата, които да обуславят процесните доставки като транзитни продажби по смисъла на чл. 329 ТЗ. При това положение напълно обосновано е прието, че не е установено участие на жалбоподателя в доставката и в самото предаване на стоката, а единствено - в издаването на фактури и получаване на парични средства, свързани с аванси. След като той не е успял да обори констатацията в РА за липса на реално осъществени доставки, законосъобразно е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в определения му размер и са начислени съответните лихви, съобразно разпоредбите на чл. 70, ал. 5 и чл. 86, ал. 1 ЗДДС. Доводът на приходните органи за липсата на последващо осъществени доставки на стоки от жалбоподателя, при които описаните в РА извършени към него авансови плащания са приспаднати, също е правилен, като изводът за това се основава и на следните установени в хода на ревизията обстоятелства, а именно - в счетоводните статии, за които се твърди, че доказват доставени стоки, липсват конкретно посочени стойности, не са представени и счетоводни регистри, в които същите да са намерили отражение, както и съответните документи въз основа на които те са съставени, в т.ч. фактури за получени стоки, данни за експедирането на торове, хронологични регистри на сметка 304 – Стоки и други. За „ТОПФЕРТ“ ЕООД пък е установено, че дружеството е с прекратена регистрация, в т.ч. и по ЗДДС, и не извършва търговска дейност. В тази връзка е уместно и направеното позоваване на Решение от 13 март 2014 година по дело C-107/13 на СЕС, според което член 65, член 90, параграф 1, член 168, буква a ), член 185, параграф 1 и член 193 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че изискват да се коригира приспадането на данъка върху добавената стойност, извършено от получателя по фактура, издадена за авансово плащане във връзка с доставка на стоки, когато при обстоятелства като тези по главното производство тази доставка в крайна сметка не е извършена, въпреки че доставчикът все още дължи този данък и не е възстановил авансово платената сума. Ето защо следва да се сподели изводът на административния орган, че в случая са налице предпоставките по чл. 78, ал. 4 ЗДДС за извършената с РА корекция и за установените в тази връзка публични задължения. По отношение на спора между страните относно подробно описаните в РА като неправомерно издадени от „Г. ХИМ“ ЕООД кредитни известия, следва да се посочи, че съгласно разпоредбите на чл. 115, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС кредитно известие към фактура за доставка, за която издадената фактура е с начислен данък за получено авансово плащане, каквато е и настоящата хипотеза, се издава от доставчика в 5-дневен срок от датата на връщането, прихващането или уреждането по друг възмезден начин на авансово преведената сума за размера на върнатата, прихваната или уредената по друг възмезден начин сума. В случая не се установява от жалбоподателя, който носи доказателствената тежест за това, да е върнал, прихванал или уредил по друг възмезден начин на авансово преведените му суми, както следва: 30, 24 лв. с ДДС по фактура № 0000001106/05.11.2020 г. с получател „АГРИЕНА“ ЕООД; 447 371, 68 лв. с ДДС по фактури № 0000001210/06.01.2021 г., № 0000001226/08.01.2021 г. № 0000001230/11.01.2021 г., № 0000001223/07.01.2021 г. с получател „ТРЕЙДИНГ ПРОДУКШЪН“ ЕООД; 391 716, 96 лв. с ДДС по фактури № 0000001184/29.12.2020 г., № 0000001185/29.12.2020 г., № 0000001207/04.01.2021 г. с получател „ЗАРРА 2000“ ЕООД; 29 736, 00 лв. с ДДС по фактури с получател „НИКМАР 2008“ ЕООД; като противно на поддържаното в жалбата, установява се, че органите по приходите са отчели представените протоколи за постигнати споразумения и извършените от трети лица преводи. Предвид изложеното от ревизиращия орган е направен правилен извод, че не са изпълнени условията на чл. 115, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС за издаване на спорните кредитни известия. Незаконосъобразното им издаване е довело до благоприятни последици за РЛ относно дължимия от него ДДС в посока намаление със сумата от 144 809, 15 лв., поради което неговият размер е определен законосъобразно, ведно с дължимите на основание чл. 175 ДОПК лихви. По тези съображения съдът счита, че жалбата на „Г. ХИМ“ ЕООД (в несъстоятелност) е неоснователна, респ. обжалваният от него РА е законосъобразен, поради което оспорването следва да бъде отхвърлено. С оглед изхода на спора и че ответникът е направил изрично и своевременно искане за разноски, на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК, единствено в полза на юридическото лице, в структурата на което е административният орган, издател на акта, следва да бъдат присъдени такива. Съгласно цитираната разпоредба на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат, а то е определено в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Следва да се има предвид обаче, че съгласно задължителното Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на член 101, параграф 1 ДФЕС и националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Следователно, определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минималните размери на адвокатските възнаграждение не следва да бъдат прилагани от съда в настоящия случай. При това положение и като съобрази както разпоредбата на чл. 36, ал. 2, изр. 2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв), според която размерът на възнаграждението на адвоката трябва да е справедлив и обоснован, така и въведените в съдебната практика критерии при определянето му като: вида на спора, материалния му интерес, вида и количеството на извършената работа, фактическата и правна сложност на делото, съдът счита, че на ответната страна следва да се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата от 500, 00 лева. В тази връзка следва да се отчете, че настоящото административно дело е с немалък материален интерес, но не е голяма с фактическа и правна сложност. По него е проведено едно открито съдебно заседание, в което като доказателство е прието единствено административната преписка, без участието в него на упълномощен от ответника процесуален представител, а процесуалните действия от същия се свеждат до подаването на две идентични писмени становища, които са с кратко и бланкетно съдържание, като се препраща към изложените в решението на Директора на Дирекция „ОДОП” - Пловдив доводи. От друга страна е налице съдебна практика по сходни случаи. Мотивиран от горното и на основание чл. 160, ал. 1 ДОПК, съдът