Решение № 439 от 3.4.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 783/2021 г.

Производството е по реда на чл.250 ГПК. С молба от 25.01.2023 г. ищецът „Т.Б. Д“ АД, ЕИК ••••••• е поискал допълване на решение № 1494/30.12.2022 г. с произнасяне по искането да се постанови заличаване на ипотеката. Ответникът „М.К.“ ЕООД, ЕИК: ••••••• не е изразил становище по основателността на искането. Ответникът „А.-С.“ ООД, ЕИК: ••••••• е не е изразил становище по искането. С решение № 1494/30.12.2022 г. съдът е постановил, че приема за установено на осн. чл.170 ЗЗД, по иск предявен от „Т.Б. Д“ АД, ЕИК •••••••, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Ген. Тотлебен“ № 8, представлявано от изпълнителните директори А.И.А. и М.Е.Г., чрез адв. Я.Н., вписан в Софийска адвокатска колегия, от Адвокатско дружество „К.И Г.“, с адрес за съобщения: гр. София, бул.„Александър •••••••, срещу „А.-С.“ ООД, ЕИК: •••••••, гр. София, ул.“•••••••, чрез адв.В. Й., гр.София, ул.“Средна ••••••• и „М.К.“ ЕООД, ЕИК: •••••••, гр.София, бул.“••••••• км., ЗИТ, II корпус, 3 ет., чрез адв. М.П., правопремник на „Р.“ ЕООД, ЕИК: •••••••, че ипотеката, учредена с Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот срещу задължение за преустройство и цялостно изграждане на офисна сграда и задължение за построяване на обекти в нея, № 114, том XIV, peг. 16361, дело № 2520/2007 г. на нотариус И.Н., № 40 в регистъра на НК, вписан с вх.рег. № 623799 от 27.12.2007 г. като акт № 122, том 094 от 2007 г., книга „Договорни ипотеки“ но описа на Служба по вписванията - гр. София, върху имотите, описани в раздел II, т.8 и в раздел II, точки от 53 до 88. вкл. от горния нотариален акт, описани в т.5 от ИМ, и които имоти са подробно описани с актуални кадастрални данни по т.6 от ИМ е недействителна на основание чл.170 от ЗЗД, поради това, че съществува неизвестност относно обезпеченото вземане, както и относно сумата, за която се учредява ипотеката. В исковата молба ищецът е формулирал искане за да се постанови заличаване на ипотеката. При така установената фактическа обстановка съдът намери от правна страна следното: Съгласно нормата на чл. 250, ал.1 от ГПК страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото ѝ искане. Молба за това може да се подаде в едномесечен срок от връчването на решението или от влизането му в сила. В настоящия случай молбата е депозирана в нормативно определения срок и следователно е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С исковата молба ищецът е формулирал петитум за заличаване на ипотеката на осн. чл.179 от ЗЗД, като съдът е пропуснал да се произнесе по така заявеното искане и следователно е налице непълнота на съдебния акт. Искането е основателно, тъй като съгласно Реш. 431/8.11.2011 по гр. д. 1759/2010 на ІV г.о. по начало след като ипотеката е погА.а, трябва да бъде заличено вписването й. Според чл. 179, ал. 1 ЗЗД и чл. 19, ал. 1 ПВ, вписването на ипотеката се заличава въз основа на съгласие на кредитора, което трябва да бъде дадено в нот.заверена форма или въз основа на влязло в сила съдебно решение. Следователно, когато кредиторът отказва да даде съгласие, въпреки че обезпеченото с нея задължение е изпълнено, може да се предяви отрицателен установителен иск, че ипотеката е погА.а. Тогава заличаването на вписването става въз основа на влязлото в сила съдебно решение, с което се постановява това заличаване. Предвид основателността на предявения отрицателен установителен иск, по следва да се постанови заличаване на ипотеката. По искането по чл.248 ГПК: С писмена молба 20.01.2023 г. ищецът „Т.Б. Д“ АД, ЕИК ••••••• е поискал на основание чл.248 от ГПК да се допълни (измени) решението в частта за разноските, като му се присъдят разноските, които своевременно е поискал и за които в заседанието на 30.09.2022 г. е представил списък по чл.80 от ГПК и доказателства за реалното им извършване, а именно, разноските по водене на настоящото т.д. 20211100900783 по описа за 2021 г. на СГС в общ размер 66 941.16 лв. (шестдесет и шест хиляди деветстотин четиридесет и един лева и 16 ст.). от които: 40 800 лв. - изплатено адвокатско възнаграждение съобразно т.4 от Договор за правна защита и съдействие от 05.04.2022 г., за което е издадена фактура № 3546/07.05.2021 г., платена с преводно нареждане от 13.05.2021 г., 24 541, 16 лв - държавна такса за разглеждане на исковата молба, внесена с платежни нарежедания от 28.04.2022 г. (представено с ИМ) и 24.06.2021 г. (представено с молба от 30.06.2021 г.), 1000 лв. - внесен депозит за допуснатата по делото съдебно-техчниеска експертиза (платежното нареждане е представено с молба от 08.03.2022 г.), 600лв. - депозит за допуснатата по делото стъдебно- счетоводна експертиза (платежното нареждане е представено с молба от 08.03.2022 г.), както и отделно от това, разноските, които са в общ размер на 12 120лв. (дванадесет хиляди сто и двадесет лева) - адвокатско възнаграждние за представителство в производството по обезпечаване на исковете, предявени по настоящото дело - ч.гр.д. 4533/2021 г. на СГС, 3-б въззивен състав, в което са постановени Определение № 266428/07.04.2021 г. за допускане на обезпечение и Определение № 266737/13.04.2021 г. за поправка на очевидна фактическа грешка, (представени като приложение № 48 към исковата молба) изплатено съобразно т.5 от същия Договор за правна защита и съдействие от 05.04.2022 г., за което е издадена фактура № 3527/07.04.2021 г. (представена със списъка по чл.80 от ГПК), платена с преводно нареждане от 13.04.2021 г. (представено със списъка по чл.80 от ГПК). С допълнителна молба от 25.01.2023 г. е направил допълнение на исканията, направени с молбата с вх. № 5359/20.01.2023 г., за изменение(допълните) на решението в частта за разноските, като се присъдят на „Т.Б. Д“ АД и следните суми, освен сумите, описани в молбата с вх. № 5359/20.01.2023 г.: сумата от 2454, 12 лв. (две хиляди четиристотин петдесет и четири лева и 12 ст.) - внесен държавна такса за вписване на исковата молба по делото в Служба по вписванията - София. Внасянето на таксата за вписване се установява от оригиналния екземпляр на вписаната искова молба, който се намира по делото, и който съдържа отбелязване за събрана такса за вписване в размер на 2454, 12 лв. Същото се потвърждава и от преводно нареждане за внесена на 13.07.2021 г. от „Т.Б. Д“ АД такса в размер на 2454, 12 лв. за вписване на исковата молба по делото, както и от справка по данни за документ от Агенция по вписванията за вписаната искова молба с вх. № 48433/14.07.2021 г. по описа на Служба по вписванията - София, с данни за събрана такса за вписване в размер 2454, 12 лв.; сумата от 1128 лв. (хиляда сто двадесет и осем лева) - внесен допълнителен депозит за изготвената съдебно-техническа експертиза в изпълнение на указания на съда, дадени в заседанието по делото от 30.09.2022 г., съобразно платежно нареждане, представено по делото с молба вх. № 64173/07.10.2022 г.; сумата от 12 120 лв. (дванадесет хиляди сто и двадесет лева) - изплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция в производството по обезпечение на иска, предявен по делото - в.ч.гр.д. № 2627/2021 г. по описа на Софийски апелативен съд, което е образувано по частни жалби на „А.-С.“ ООД и „Р.“ ЕООД срещу Определение № 266428/07.04.2021 г. по ч.гр.д. 4533/2021 г. на СГС, 3-б въззивен състав. Възнаграждението се дължи съобразно т.5 от Договора за правна защита и съдействие от 05.04.2022 г., за него е издадена фактура № 3556/27.05.2021г. и е платено с преводно нареждане от 28.05.2021 г.; сумата от 40 лв. (четиридесет лева) - внесена държавна такса за молба за обезпечение на бъдещ иск, по която е образувано ч.гр.д. 4533/2021 г. на СГС, 3-б въззивен състав, по което с Определение № 266428/07.04.2021 г. е допуснато обезпечение на иска, предявен по делото; сумата от 70 лв. (седемдесет лева) - внесена такса към Дирекция за национален строителен контрол при МРРБ за заверени преписи от документи, представени по делото с молба вх. № 33723/01.06.2022 г. Ответниците изразяват становище за неоснователност на молбата, като е направено възражение за прекомерност на адв. възнаграждение. По депозираната молба съдът намери следното: Съобразно нормата на чл. 248, ал.1 от ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Постановеното по делото решение е обжалваемо и е връчено на ищеца на 11.01.2023 г. Срокът за обжалване е изтекъл на 25.01.2023 г. Молбите са депозирани съответно на 20.01.2023 г. и 25.01.2023 г. и следователно нормативно определения срок е спазен, налагащо извода за допустимост на искането. Разгледано по същество е основателно. С постановеното решение по същество на спора съдът не се е произнесъл по разноските, при направено искане за присъждане на такива. Следователно е налице непълнота, като в този случай включването на разноските в списъка по чл.80 ГПК не се явява предпоставка за допустимост на молбата. Молбата е основателна. Исковата претенция е удовлетворена и следователно ищецът има право на разноски в съответствие с чл.78, ал.1 ГПК. По делото са представени доказателства за направените, описа по горе разноски и следователно те са дължими. Неоснователно е възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение. То се явява съответно на фактическата и правна сложност на делото и броя на проведените по делото съдебни заседания. Воден от гореизложеното съдът