Решение № 28 от 16.3.2023 г. на Окръжен съд - Велико Търново по дело № 16/2023 г.

Производството е по реда на чл. 25 ЗТР. Образувано е по жалба на кооперация „Кооперативен съюз Солидарност-1915“ гр. В. Търново, подадена чрез пълномощника й адв. Н. И. от ВТАК, срещу отказ № 20200821115958/11.02.2023г. на ДЛР към Агенцията по вписванията, с който е отказано обявяване на ГФО за 2019г. по партидата на жалбоподателя. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакувания отказ, като се изразява несъгласие с изложените в него мотиви, че искането е заявено от неоправомощено лице, тъй като заявител/приносител е лице извън посочените субекти по чл. 15 ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, както и че липсва нотариална заверка на подписа на заявителя, съгласно чл. 15 ал. 5 от с.з. В тази връзка се сочи, че заявител в случая е адвокат с изрично пълномощно, който има права да изготви, подпише и подаде процесното заявление Г2. Възразява се срещу извода на ДЛР, че заявлението е подадено от неоторизиран субект, доколкото в него като заявител е посочен адвоката, разполагащ с изрично пълномощно за това действие. Релевира се оплакване, че за извършване на заявеното обявяване е без значение как документите са достигнали до Агенцията по вписванията. Излагат се доводи, че доколкото заявлението е подадено от адвокат с изрично пълномощно, в случая е неприложимо изискването на чл. 15 ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ за нотариална заверка на подписа на заявителя. По изложените съображения се иска отмяна на оспорения отказ с даване на задължителни указания на ДЛР да извърши исканото обявяване. В депозирания от Агенцията по вписванията по реда на чл. 25 ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ отговор по жалба се заема становище за нейната неоснователност, доколкото по изложени в него съображения се счита, че са налице предпоставките на чл. 24 ал. 1 вр. чл. 21 т. 3 ЗТРРЮЛНЦ за постановяване на обжалвания отказ. В тази връзка се моли съдът да потвърди атакувания пред него акт на ДЛР. Претендират се разноски. Съдът като разгледа жалбата и приложените към делото доказателства, намира за установено следното: Регистърното производство е инициирано по заявление – образец Г2 за обявяване на ГФО за 2019г. на жалбоподателя със заявител изрично упълномощен от органния му представител адвокат /лист 69/, към което са приложени изискуемите документи, целящи установяване на законосъобразното настъпване на заявеното обстоятелство. Внесена е дължимата за производството държавна такса и е приложена изискуемата по чл. 13 ал. 4 ЗТР декларация относно истинността на заявените за вписване обстоятелства. Заявлението ведно с приложените към него документи е подадено в Агенцията по вписванията от пълномощник с изрично писмено пълномощно /В. Каркоров/ за това конкретно действие. В представеното заявление – образец Г2 подписа на заявителя не е нотариално заверен. С обжалвания акт издаден на 11.02.2023г. длъжностното лице, на основание чл. 24 ал. 1 вр. чл. 21 т. 3 ЗТРРЮЛНЦ, е отказал обявяването на представения ГФО, тъй като подалото заявлението лице не е измежду лицата по чл. 15 ал. 1 от закона, които могат да са заявители, не е представено пълномощно, което да придаде на подателя му качеството на приносител на заявлението и не е спазено изискването за форма на последното – подписа на заявителя да е нотариално заверен. При тези обстоятелства съдът прави следните изводи: Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от активно легитимирана страна в процеса /заявителят в регистърното производство/ срещу подлежащ на оспорване акт. Жалбата е срочно подадена, в предвидения по чл. 25 ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ от закона 7 – дневен срок, доколкото атакувания отказ е обявен на 11.02.2023г., а същата е от дата 13.02.2023г. Към жалбата не е представен документ за държавна такса, но в случая внасянето на такава не се дължи по арг. от чл. 35 ЗК вр. чл. 29 ТДТГПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. В производството по проверка законосъобразността на обжалвания отказ по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ съдът следва да направи преценка за спазване на всички предвидени в чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ изисквания за извършване на исканото вписване, заличаване или обявяване. Проверката, която дължи да извърши съда е формална и се ограничава до това, представени ли са пред регистъра всички изискуеми по закон документи, редовни ли са същите от външна страна и обосновават ли те извод за осъществяване в правния мир на обстоятелствата, чието вписване се претендира респ. налице ли е съответствие на подлежащия на обявяване акт с изискванията на закона. Несъответствието на искането за вписване, заличаване или обявяване с изрично предвидените в чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ изисквания съставлява основание за ДЛР да постанови отказ. В случая е подадено заявление за обявяване на акт в ТР, като в закона лимитативно е посочен кръгът на лицата, които са надлежно легитимирани да заявяват вписване, заличаване или обявяване /чл. 15 ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ/. Съгласно тази разпоредба заявители в регистърното производство могат да търговеца респ. законния му представител, прокуриста, друго лице в предвидените по закон случаи или от адвокат с изрично пълномощно, съставено съгласно изискванията на ЗА, за представителство пред Агенцията по вписванията. Когато се касае за обявяване на ГФО заявяването може да се осъществи и от съставителя му, с нотариално заверено пълномощно. На следващо място законът посочва кои лица могат да подават заявлението – чл. 15 ал. 2, а това са заявителя по ал. 1 или пълномощник, с изрично пълномощно. Следователно буквалният прочит на разпоредбите на чл. 15 ал. 1 и ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ води до несъмнен извод, че законодателят е разграничил качеството на заявител и това на подател на заявлението, тъй като е направена разлика между правното действие по заявяване на обстоятелства и това по фактическо подаване на заявлението. Когато заявителят е адвокат с изрично пълномощно към заявлението се прилага същото /чл. 15 ал. 4 от с.з./, а когато заявителят по ал. 1 не подава лично заявлението, подписът му под него трябва да е нотариално заверен/ чл. 15 ал. 5 от с.з./. Последният случай ще е налице, когато заявлението се подава не лично от субекта по ал. 1 извършил заявяването на обстоятелствата, а от пълномощник, с изрично пълномощно по чл. 15 ал. 2 т. 2 ЗТРРЮЛНЦ. В настоящата хипотеза заявлението, изхожда от оправомощено лице по чл. 15 ал. 1 т. 4 от закона, тъй като заявител е адвокат с изрично пълномощно да заяви и подпише заявление за обявяване на ГФО за 2019г. В тази връзка мотивите на ДЛР в атакувания отказ са неправилни. В случая обаче е налице основание за издаването на този отказ, тъй като не е спазена предвидената в закона форма за подаване на това заявление /чл. 21 т. 1 ЗТРРЮЛНЦ/. Доколкото подател на заявлението пред Агенцията по вписванията не е самият заявител по чл. 15 ал. 1 т. 4 от с.з., а пълномощник, с изрично пълномощно, обстоятелство установено по реда на чл. 85 ал. 1 и ал. 6 от Наредба № 1 към закона, то подписа на заявителя под заявлението следва да е нотариално заверен. Последното изискване важи във всеки случай, когато заявителят не извършва лично действието по фактическо подаване на заявлението, като е без всякакво значение дали заявителят е адвокат с изрично пълномощно, каквото оплакване се съдържа в жалбата. Понастоящем в заявление – образец Г2 от 21.08.2020г. не е извършена нотариална заверка на подписа на заявителя, поради което липсва валидно заявление, което надлежно да сезира ДЛР. Липсата на валидно заявление не поражда задължение за същия да даде указания за отстраняване на нередовности по чл. 22 ал. 5 от закона, тъй като те се дължат само когато към валидно заявление не са приложени всички документи и/или не е платена дължимата държавна такса. Липсата на нотариална заверка на подписа на заявителя не може да се приравни на липсата на документ, поради което за този порок на заявлението не е предвиден ред за поправянето му. Съществуването на същият във всички случаи влече постановяване на отказ по подаденото заявление. Предвид на изложеното обжалвания отказ следва да бъде потвърден, тъй като визираната нередовност във формата на заявлението е основание за постановяването му. С оглед изхода на спора жалбоподателят няма право на разноски. Искането за присъждане на разноски от Агенцията по вписванията е неоснователно, тъй като същата няма качеството на страна в регистърното производство, което с оглед на охранителния си характер се развива едностранно. С оглед гореизложеното, съдът