Решение № 5156 от 10.11.2023 г. на Софийски районен съд по дело № 10163/2022 г.

Софийски районен съд10.11.2023 г.докладчик МАРИНА ЕВГЕНИЕВА ГЮРОВА

Диспозитив

ОТМЕНЯ наказателно постановление № НП-100 от 12.04.2022 г., издадено от заместник - председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с което на „Лифтком сервиз“ ЕООД, ЕИК 201189890, на основание чл. 55, ал. 2 от Закона за техническите изисквания към продуктите, е наложена имуществена санкция в размер на 100 /сто/ лева за нарушение на чл. 7 а, т. 1 от Наредба за безопасната експлоатация и техническия надзор на асансьори. ОСЪЖДА Държавна агенция за метрологичен и технически надзор да заплати на „Лифтком сервиз“ ЕООД, ЕИК 201189890, сумата от 400 лв., представляваща разноски за изплатено адвокатско възнаграждение. Р Е Ш Е Н И Е Т О подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - София град, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му. Съдия при Софийски районен съд: _______________________

Мотиви

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН. Образувано е по жалба на „Лифтком сервиз“ ЕООД, ЕИК 201189890, срещу наказателно постановление № НП-100 от 12.04.2022 г., издадено от заместник - председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с което на основание чл. 55, ал. 2 от Закона за техническите изисквания към продуктите, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 100 /сто/ лева за нарушение на чл. 7 а, т. 1 от Наредба за безопасната експлоатация и техническия надзор на асансьори. С жалбата се моли наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно. Сочи се, че АУАН е съставен без изпращане на покана до жалбоподателя. Твърди се, че липсва дата на съставяне на НП и описание на нарушението, както и че НП е издадено от некомпетентен орган. Излага се, че жалбоподателят не следва да носи отговорност за твърдяното нарушение, тъй като в сградата, където се намира асансьорът, се наблюдава временно липса на покритие на мобилната мрежа. Алтернативно се пледира, че е налице маловажен случай. В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се представлява. Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален представител. Съдът като разгледа жалбата и изложените в нея съображения, и като прецени събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа страна: На 19.08.2021 г. експерти от Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, на основание чл. 24, ал. 1, т. 7, вр. ал. 6, т. 4 НБЕТНА, извършили проверка на електрически асансьор, с p e г. № 736АС6767, монтиран в жилищен блок на адрес: гр. София, ж.к. „Дружба“, бл. 196, вх. А. Асансьорът се поддържал от „Лифтком сервиз“ ЕООД, съгласно сключен договор за абонаментно сервизно обслужване и ремонт на асансьори с етажната собственост на жилищен блок, находящ се в гр. София, ж.к. „Дружба“, бл. 196, вх. А. Асансьор, с peг. № 736АС6767, представлявал съоръжение с повишена опасност по смисъла на чл. 32 ЗТИП и попадал в обхвата на НБЕТНА. В хода на проверката било установено, че асансьорът се експлоатира, приема и изпълнява заявки и превозва хора при нефункциониращо аварийно алармено устройство, което да служи за осъществяване на двустранна разговорна връзка между кабината на асансьора и лицето, извършващо аварийно обслужване. На 20.08.2021 г. била извършена проверка на жилищен блок на адрес: гр. София, ж.к. „Дружба“, бл. 196, вх. А, от представител на „Тераком“ ООД, производител и доставчик на разговорни устройства за „Лифтком сервиз“ ЕООД и било констатирано, че обхватът на картата от „А 1 България“ ЕАД, поставена в аварийно алармено устройство, е непълен и непостоянен. На 24.08.2021 г. в жилищен блок на адрес: гр. София, ж.к. „Дружба“, бл. 196, вх. А, била извършена проверка от техник на „А 1 България“ ЕАД, като било констатирано, че в сградата се наблюдава временно липса на покритие на мобилната мрежа, за което на 07.12.2021 г. било изготвено становище от представител на „А 1 България“ ЕАД. Въз основа на така установеното бил съставен акт за установяване на административно нарушение на 13.10.2021 г. от В. К. Е. - „главен инспектор“ от регионален отдел ИДТН „Западна Централна България“ при ДАМТН, за нарушение на чл. 7 а, т. 1 НБЕТНА. Актът бил връчен срещу подпис на представител на дружеството на 07.12.2021 г. Въз основа на горепосочения акт било издадено атакуваното наказателно постановление № НП-100 от 12.04.2022 г. от заместник - председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с което на основание чл. 55, ал. 2 от Закона за техническите изисквания към продуктите, на дружеството била наложена имуществена санкция в размер на 100 /сто/ лева за нарушение на чл. 7 а, т. 1 от Наредба за безопасната експлоатация и техническия надзор на асансьори. Препис от същото бил връчен на жалбоподателя на 14.07.2022 г. В съдебно заседание са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля В. К. Е.. Свидетелят поддържа фактическите констатации, отразени в АУАН, като подробно обяснява за начина на извършване на проверката и въз основа на какви доказателства е направил извод за извършено нарушение. В показанията си твърди, че е съставил посочения по-горе АУАН за установеното от него нарушение. Съдът намира показанията на свидетеля за подробни, последователни и съответстващи на останалия доказателствен материал, поради което и ги кредитира с доверие. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства: показанията на свидетеля В. К. Е. и писмените доказателства по делото, приети по надлежния процесуален ред - удостоверение за актуално състояние, писмо с изх. № 83-02- 190/20.09.2021 г., протокол от среща и проверка, становище, ревизионен акт № 2 от 19.08.2021 г., договор № 2343 от 01.09.2019 г., заповед № А- 114/11.03.2022 г., акт за встъпване в длъжност, куриерско известие № ••••••••••, заповед № Н-127/30.05.2019 г. и длъжностна характеристика. На основата на така изяснената фактическа обстановка съдът намери от правна страна следното: Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на проверка, поради което същата е допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА. При преценката си за законосъобразност на проведеното административнонаказателно производство съдът прие, че не са допуснати нарушения на процесуалните правила, водещи до неговото опорочаване и ограничаващи правото на защита на нарушителя. Административнонаказателното производство е проведено законосъобразно, при съобразяване с изискванията на ЗАНН. Спазени са сроковете за издаване на АУАН, визирани от разпоредбата на чл. 34, ал. 1 ЗАНН. В случая АУАН е съставен на 13.10.2021 г., след като проверката на асансьора е извършена на 19.08.2021 г. и именно от тази дата контролният орган се счита за уведомен, и въз основа на проверката е било установено твърдяното нарушение. АУАН е бил предявен за запознаване и подписан от представител на дружеството - жалбоподател, като в 6 - месечния срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН е издадено и обжалваното НП. Спазени са предписанията на чл. 42, ал. 1, т. 1 и чл. 57, ал. 1, т. 1 ЗАНН. Процесният АУАН е съставен от В. К. Е., който работи на длъжност „главен инспектор“ в регионален отдел ИДТН „Западна Централна България“ при ДАМТН, като видно от длъжностната му характеристика е оправомощен да съставя АУАН. В настоящия случай НП е съставено от Евгени Симеонов Симеонов на длъжност „заместник - председател“ на ДАМТН, като със заповед № А-114/11.03.2022 г. на председателя на ДАМТН е оправомощен да съставя НП. Налице е словесно описание на нарушението, което съответства на посочената в АУАН и НП правна квалификация на същото. В АУАН и НП по безспорен начин е посочена датата на извършване на нарушението - 19.08.2021 г. Не са налице нарушения на правилата за съставянето на АУАН и неговото връчване, уредени в чл. 40, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 ЗАНН, доколкото актът е съставен в присъствието на двама свидетели, а дружеството - жалбоподател е било поканено за съставяне на АУАН. Видно от куриерско известие № ••••••••••, писмо с изх. № 83-02-190/20.09.2021 г., с което жалбоподателят е бил поканен за съставяне на АУАН, е било получено от представител на жалбоподателя на 23.09.2021 г. Следователно съдът трябва да разгледа спора по същество: Съгласно чл. 7 а, т. 1 НБЕТНА л ицата, които поддържат асансьори, са длъжни да уведомяват писмено ползвателите им и да не допускат експлоатацията на асансьорите, когато: асансьорите престанат да съответстват на нормативните изисквания за устройство или безопасна експлоатация и/или са констатирани неизправности по чл. 10, ал. 1. Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 17 НБЕТНА лицата, които поддържат асансьори, задължително уведомяват писмено ползвателите им, които с тяхно съдействие спират асансьорите до отстраняването на следните неизправности: нефункциониращо устройство за двустранна разговорна връзка между кабината на асансьора и лицето, което извършва аварийно обслужване на асансьора съгласно чл. 9, ал. 1, т. 5. Съгласно представения договор № 2343 от 01.09.2019 г., сключен между ГГЯ, представител на етажна собственост с адрес: гр. София, ж.к. „Дружба“, бл. 196, вх. А и „Лифтком сервиз“ ЕООД асансьорът, монтиран в сграда, находяща се в гр. София, ж.к. „Дружба“, бл. 196, вх. А, се е поддържал от „Лифтком сервиз“ ЕООД. Следователно отговорно лице по чл. 7 а, т. 1 НБЕТНА е именно жалбоподателят. В конкретния случай, по безспорен начин се установява, че е констатирана неизправност, визирана в чл. 10, ал. 1, т. 17 НБЕТНА - нефункциониращо устройство за двустранна разговорна връзка, между кабината на асансьора и лицето, което извършва аварийно обслужване на асансьора. Анализът на разпоредбата на чл. 7 а, т. 1 НБЕТНА налага извод, че за да е осъществен състав на нарушение по този текст, следва да е налице, както неизпълнение на задължението на поддържащата асансьора фирма за писмено уведомяване на ползвателите, така и неизпълнение на задължението за недопускане на асансьора в експлоатация, при една от следните алтернативни хипотези: 1. асансьорът да престане да съответства на нормативните изисквания за устройство или за безопасна експлоатация и 2. да са констатирани неизправности по чл. 10, ал. 1 от наредбата. Събраните в хода на делото гласни и писмени доказателства установяват по категоричен и несъмнен начин, че в случая дружеството не е нарушило тези си задължения. По делото не са представени доказателства за постъпили сигнали за неизправности преди датата на проверката от 19.08.2021 г. За да възникне задължението на дружеството по чл. 7 а, т. 1 НБЕТНА, следва на първо място да има констатирана неизправност по чл. 10, ал. 1 от наредбата, и едва тогава от него може да се изисква активно поведение, чрез предприемане на съответните действия по писмено уведомяване на ползвателя и по недопускане експлоатацията на неизправния технически асансьор. За това свидетелства и използваното в разпоредбата на чл. 7 а, т. 1 НБЕТНА минало страдателно причастие – "констатирана". В случая жалбоподателят е наказан за това, че не е предприел действия по уведомяване и по предотвратяване на експлоатация на съоръжение, което едва в момента на проверката е констатирано, че е неизправно, т. е. неизправността не е била констатирана преди това. Не може в момента на констатиране на неизправността да се вменява и неизпълнение на задължението по чл. 7 а, т. 1 НБЕТНА, тъй като, за да е изпълнен съставът на посочената правна норма, следва констатирането на неизправността да предхожда неизпълнението на това задължение, защото същото възниква едва след констатиране на неизправността. Горното се извежда и от разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 5 НБЕТНА, която изрично сочи, че неизправността трябва да е установена или да е получена информация за нея. В настоящия случай двата факта - констатирането на неизправността и възникването на задължението, съвпадат по време. По тези съображения съдът прие, че наказателното постановление следва да бъде отменено изцяло. При този изход на спора, право на разноски има въззивникът, който претендира сумата от 400 лв. - адвокатско възнаграждение. С оглед представените по делото договор за правно обслужване, фактура и преводно нареждане, съдът намира, че е доказано заплащането му. Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2 ЗАНН, Софийски районен съд

Цитирани разпоредби

16