Мотиви към Решение № 50 от 26.1.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 7051/2023 г.

по НЧД №7051/2023 г. по описа на СГС, НО, 22 с-в.

Мотиви

Производството е по реда на чл. 17, ал. 1 от ЗЕЕЗА.

Образувано е по предложение на Софийска градска прокуратура по чл. 14, ал. 4, т. 5 от ЗЕЕЗА по изпратена от властите на Република Турция молба за предаване на турския гражданин Б. А. /В.А./, роден на ••••••• в гр. Месудийе, Република Турция, на основание чл. 14, ал. 4, т. 5 от ЗЕЕЗА, вр. чл. 22 от Европейската конвенция за екстрадици/ЕКЕ/. Искането е за провеждане на наказателно производство № 193882/2018 за тежки криминални престъпления: чл. 314, ал. 2 от Наказателния кодекс на Република Турция по квалифициращи признаци: участие във въоръжена престъпна група;

Към искането е приложено кратко изложение на фактите от главна прокуратура в гр. Истанбул, досие за разследване или следствие № 2018/193882, заповед за залавяне от 1-ви наказателен съд на Първа инстанция в гр. Орду, Република Турция.

В съдебно заседание страните изразяват следните становища: Прокурорът от СГП приема, че престъплението, за което е разследван Б. А. на територията на Република Турция по принцип съставлява престъпление и на територията на Република България. В българското законодателство, обаче, за да се счита за осъществено от субективна страна, следва да е налична и специална цел у дееца, а именно да извършва престъпления против републиката. Според държавното обвинение, обстоятелствата, че Б. А. е имал депозитна сметка в банка АСЯ и е членувал в учителска организация не биха могли да се приемат като такива, от които да се направи извод, че лицето има за цел да върши престъпления против Република Турция. Нещо повече, банката, в която лицето е имало депозитна сметка е действала напълно легално и притежавала съответните лицензи и разрешения за дейността си до събитията от месец юли 2016 г. Ако се приеме, че с посочените действия е осъществил престъпление по чл. 314, ал. 2 от Турския НК, респ. по чл. 109, ал. 2 от НК, според държавното обвинение, ще е налице нарушение на чл. 7 от ЕКЗПЧОС, а именно „никой не може да бъде осъден за действие или бездействие, което е момента на неговото извършване не е било определено, като престъпление според националното и международното законодателство/принципът от римското право Nullum crimen, nullum poena sine lege previa, тоест - няма престъпления и наказания извън закона/. В заключение прокурорът, без да оттегля Искането си по горните текстове на ЗЕЕЗА, приема, че не следва да се уважава молбата за екстрадиция по изложените съображения.

Защитникът на лицето - адв. И. се солидализира с изложеното от прокурора, като се позовава и на представената и приложената по делото писмена защита. В представената писмена защита се изтъква, че въпреки представените от Република Турция гаранции, че не се касае за политически престъпления, това не е така. Посочва се също и че, деянието за което се иска екстрадицията на Б. А. не покрива изискването за двойна наказуемост. съобразно ЗЗЕЕЗА. Адв. И., в представена писмена защита се позовава и на доклад А9-0149/2022 на Европейската комисия, в който е изразено съжаление за продължаващото влошаване на положението с правата на човека в Република Турция Б. А. се съгласява с изложеното от защитника му като изразява нежеланието си да бъде предаван на турските власти Съставът на СГС, след като взе предвид постъпилата молба по и всички представени по делото доказателства, след цялостната им преценка, приема за установено следното:

С определение 07.12.2023 по ЧНД № 7033/2023 година на СГС, е оставено без уважение искането на СГП за налагане на мярка "Задържане под стража", като по отношение на Б. А. е взета мярка за неотклонение „Домашен арест“.

По допустимостта на екстрадицията: Постъпило е искане по официална молба за екстрадиция на турския гражданин Б. А. /В.А./, роден на ••••••• г. в Република Турция, с разрешение за постоянно пребиваване на територията на Република България, с постоянен адрес гр. София, ж.к. •••• с ЕГН ••••.

По основателността на искането за екстрадиция Налице е молба съобразена с изискванията на чл. 14, ал. 4, т. 5 от ЗЕЕЗА, ведно с всички придружаващи я документи, които са постъпили във връзка с конкретното искане.

Б. А. /В.А./ е турски гражданин и искането за екстрадиция от турските съдебни власти са за извършени от него престъпления - " чл. 314, ал. 2 от Наказателния кодекс на Република Турция по квалифициращи признаци: участие във въоръжена престъпна група, като такова деяния р престъпленир, наказуемо с лишаване от свобода и по НК на РБ, а именно - по чл. 109, ал. 2 от НК. Видно от информацията изпратена от турските власти, касаеща законовите разпоредби на чуждия закон, досежно давностните срокове за предвиденото наказание - предвидения срок е 15 години, като инкриминираните деянието е извършено на 06.10.2017 г. Исканото за предаване е за лице, което не е български гражданин, не е лице на което е предоставено убежище в Р. България, не е чужда гражданин, които да се ползва с имунитет по отношение на наказателна юрисдикция на Р. България, пълнолетен е, не е наказателно неотговорно лице съгласно българското законодателство, поради което не са налице и абсолютните основания за недопустимост на екстрадицията, съгласно чл. 6 от ЗЕЕЗА.

Не са налице и основанията за отказ от екстрадиция по чл. 8 от ЗЕЕЗА, тъй като деянията не са подсъдни на българския съд, за същите престъпления в Р. България няма наказателни производства, които да са прекратени, нито пък в Р. България има висящи наказателни производства за престъпленията, за които се иска екстрадицията.

Представените с молбата на компетентните власти на Турция доказателства на пръв поглед налагат извод, че не са налице и основанията за отказ от екстрадиция по чл. 7 от ЗЕЕЗА, тъй като престъпленията, за които се иска предаването на турския гражданин не са от категорията на политическите, не представляват военно престъпление, лицето не се иска за съдене от извънреден съд. Характерът на престъпленията изключва възможността екстрадицията да бъде с цел преследване или наказване на основание раса, религия, гражданство, етническа принадлежност, нито пък се съдържат каквито и да било данни, които да представляват индиция, че Б. А. ще бъде подложен от молещата държава на насилие, изтезание или на жестоко нечовешко и унизително наказание. Видно от молбата и приложените доказателства, престъпленията за които се иска да бъде предаден не са амнистирани, за същите в Р. България няма влезли в сила присъди, наказанието няма характер на смъртно наказание, изтърпяването на наказанието не е погасено по давност.

Според съставът на СГС, обаче е налице основание за отказ по смисъла на чл. 7, т. 4 от ЗЕЕЗА поради следното.

Престъплението, за което Б. А. се иска да бъде предаден на Република Турция е, че лицето е член на „въоръжена терористична организация ФЕТО/ПДЯ“. В краткото изложение на фактите, което е изпратено от Главната прокуратура на гр. Истанбул, се посочва, че въпросната организация е направила опит за държавен преврат на територията на Република Турция на 15.07.2016 г. Горните обстоятелства не водят съда на извод, че се касае за политическо или военно престъпление в конкретния казус, а единствено, че поради политическите убеждения на лицето е възможно положението му да бъде утежнено. Този извод на съда се подкрепя и от приложения по делото „Меморандум относно последиците за правата на човека от мерките, предприето в рамките на извънредното положение в Турция“ от комисар по правата на човека от 07.10.2016 г. В посочения документ също са изразени множество притеснения по отношение на третирането на лица, членували или подкрепяли организация ФЕТО/ПДЯ.

Отделно от това, както посочва и представителят на държавното обвинение, в настоящия случай деянието, за което се иска екстрадицията на Б. А. е осъществено чрез поддържане на депозитна сметка в Банк Ася.

Според СГС, доколкото конкретната банкова институция е имала съответните разрешения за осъществяване на банкова дейност, действията на Б. А. по поддържането на депозитна сметка в същата, не съставлява каквото и да е престъпление по българския НК, а още по-малко да се приеме, че съставлява членуване в престъпна организация, целяща извършване на престъпления срещу Републиката.

С оглед на изложеното ВОС намира, че е налице хипотезата на чл. 7, т. 4, пр.8 от ЗЕЕЗА.

Така мотивиран съдът постанови определението си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.