Решение № 5313 от 30.9.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 8127/2023 г.

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК. Образувано е по въззивна жалба, подадена от ответницата в първоинстанционното производство – Е. Й. Й., срещу решение № 7491 от 12.05.2023г. по гр.д. № 39733/2021г. на Софийски районен съд, 120 състав, в частта му, с която е признато за установено в отношенията между страните „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046 и Е. Й. Й., ЕГН ••••••••••, по предявените искове с правна квалификация чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ, че Е. Й. Й., ЕГН ••••••••••, дължи на ищеца „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, главница за доставена топлинна енергия в размер на 862.90 лв., дължима за периода от 08.01.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва за периода от 08.1.2021г. до изплащане на вземането, сумата от 10.80 лв., представляваща главница за услугата дялово разпределение за периода месец януари 2018 г. – месец април 2019г., ведно със законна лихва за периода от 08.1.2021 г. до изплащане на вземането. Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на решението в неговата обжалвана част, като в тази връзка се твърди, че районният съд неправилно не приел за основателно възражението, че потребител на топлинна енергия е единствено другият съсобственик на топлоснабдения имот – Ц. Х. А. – Й., която е подала заявление до ищеца за откриване на партида. Посочено е, че след възникване на съсобствеността, Ц. Х. А. е подала на 15.09.2010г. заявление-декларация за промяна на партидата, като това заявление представлявало по своята същност предложение за сключване на договор за доставка на топлинна енергия по смисъла на чл.13 от ЗЗД. Това предложение било прието от ищеца, тъй като последният го входирал и продължил да доставя енергия до жилището. При това положение, клиент на топлинна енергия се явявало само лицето, което е подало това заявление, но не и въззивницата Е. Й., независимо че и тя била съсобственик. Последната би имала задължение да заплаща доставяната топлинна енергия, само ако след възникване на съсобствеността другият съсобственик не бе направил искане за промяна на партидата. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част, а предявените срещу нея искове да бъдат отхвърлени. В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна „Топлофикация София” ЕАД е подала отговор на въззивната жалба, с който оспорва нейната основателност. Счита, че решението е правилно в неговата обжалвана част, поради което моли същото да бъде потвърдено. Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа страна следното: Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба с вх. № 23787/07.07.2021г. на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, с която е предявил срещу ответниците Ц. Х. А. – Й. и Е. Й. Й. обективно съединени искове с правно основание чл.422 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр.чл. 150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване на установено, че всеки един от двамата ответници дължи на ищеца сумата от по 1059, 77 лева - главница за доставена топлинна енергия в имот - апартамент № 97, находящ се в гр.София, ж.к. „••••, за периода от м.05.2017г. до м.04.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 08.01.2021г. до окончателното плащане, сумата от по 203, 62 лева - мораторна лихва за периода от 15.09.2018г. до 21.12.2020г., сумата от по 11, 43 лв. - цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.12.2017г. до м.04.2019г., ведно със законната лихва от 08.01.2021г. и сумата от по 25, 58 лева - мораторна лихва върху сумата за дялово разпределение за периода от 31.01.2018г. до 21.12.2020г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 1030/2021г. на СРС, 120 състав. Ищецът твърди, че между страните е налице облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия, доставяна до топлоснабден имот – апартамент № 97, находящ се в гр.София, ж.к. „•••• и в режим на съсобственост между двамата ответници Ц. Х. А. – Й. и Е. Й. Й.. Ответниците били клиенти на топлинна енергия в качеството им на съсобственици на процесния апартамент, като съдържанието на правоотношението между страните били регулирано от Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачите не заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че ответниците са изпаднали в забава, поради което претендира заплащане на обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата. Заявява, че в сградата, в която се намира процесният имот се извършва услугата дялово разпределение, стойността на която следва да се заплаща на ищеца по силата на Наредба №16-334/2007г. за топлоснабдяването и общите условия, действащи между страните. В срока по чл. 131 от ГПК всеки един от ответниците – Ц. Х. А. – Й. и Е. Й. Й., е подал идентичен отговор на исковата молба, с който се оспорва основателността на предявените искове. Навели са възражение за изтекла погасителна давност на част от претендираните вземания. Твърдят, че не се дължи мораторна лихва върху главниците, тъй като клаузите на чл. 33, ал. 1 и чл. 33, ал. 2 от Общите условия от 2014 г. били нищожни, съобразно чл. 146, ал. 1, предл. 1 от ЗЗП като неравноправни и противоречащи на общия принцип за добросъвестност, установен в нормата на чл.143, ал. 1 от ЗЗП и водещи до значително неравновесие на правата и задълженията на ищеца и тези на потребителите. Нямало и данни кога са публикувани фактурите на интернет страницата на ищеца. Не бил представен нито договор между „Топлофикация София” ЕАД и ФДР, нито договор между Етажната собственост и ФДР. Молят съда да отхвърли предявените искове. По делото е приет нотариален акт за собственост на апартамент по чл.55 от ЗПИНМ № 44, том II, дело № 244/71г., видно от който на 20.03.1971г. лицата Н.К. Й. и Й.А.Й. са признати за собственици на процесния апартамент № 97, находящ се в гр.София, ж.к. ••••. Представен е още и нотариален акт за дарение на недвижим имот № 86, том XVIII, дело № 3180/1990г., от който се установява, че на дата 14.05.1990г. Н.К. Й. е дарила на Н.Т.Г. собствената си 1/2 идеална част от процесния апартамент № 97, находящ се в гр.София, ж.к. „••••. Дарителката си е запазила вещното право на ползване, като се установява от извлечение от акт за смърт, че тя е починала на 11.04.1999г. Към доказателствената съвкупност е приобщен и нотариален акт за дарение на недвижим имот № 83, том I, дело № 81/1999г., видно от който на 27.05.1999г. Н.Т.Г. е дарил на Й.А.Й. собствената си 1/2 идеална част от процесното жилище. От удостоверение за наследници от 13.09.2010г. се установява, че Й.А.Й. е починал на дата 01.09.2009г. и е оставил като наследници по закон своята съпруга Ц. Х. А. – Й. /необжалвал ответник/ и своята дъщеря Е. Й. Й. /въззивница/. Ищецът е представил заявление-декларация от 15.09.2010г. от Ц. Х. А. – Й. с искане до топлопреносното предприятие за откриване на партида на нейно име за топлоснабдения имот - ап.97, находящ се в гр. София, ж.к. „••••. Като писмени доказателства са приети още протокол от ОС на ЕС от 31.07.2002г. и договор № 202 от 22.08.2002г., съгласно който ОС на ЕС на сграда в гр.София, ж.к. „•••••, е избрало и възложило на „МХ Елвеко” ООД да извършва дяловото разпределение на енергията. В списъка с етажните собственици, участвали при провеждане на общото събрание от 31.07.2002г., е отбелязан и Й.А.Й. /наследодател на двамата ответници/, който е положил своя подпис срещу апартамент № 97. За установяване количеството и стойността на доставяната топлинна енергия ищецът е представил съобщение към фактура № 0096585435/31.07.2018г. за периода 01.05.2017г. – 30.04.2018г. за сумата от 1493, 13 лева и съобщение към фактура № 0106400898/31.07.2019г. за периода 01.05.2018г. – 30.04.2019г. за сумата от 603, 95 лева. Прието е и извлечение от сметки на ищеца, сочещо задължение за процесния период за топлинна енергия и дялово разпределение в размер на 2142, 39 лева. В хода на първоинстанционното производство е изготвена и съдебно- техническа експертиза, по която вещото лице след запознаване с документите по делото и справки при ищеца и третото лице помагач, извършило услугата дялово разпределение, е посочило, че общият топломер в абонатната станция се отчита по електронен път в 0, 00 часа на първо число на месеца, като от общото количество топлоенергия били изваждани технологичните разходи, които оставали за сметка на топлофикационното дружество. Общият топломер е преминал метрологични проверки, които не са констатирали отклонения и са поставени оценки „съответства“. През процесния период топлинен счетоводител в сградата е бил „МХ Елвеко“ ООД, което дружество издавало изравнителни сметки. По данни от топлинния счетоводител в топлоснабдения имот не е имало монтирани отоплителни тела и топлоразпределители, имало е щранг-лира за отопление в банята, за която се начислявало служебно ТЕ. В имота има монтиран един водомер за топла вода за отчитане на потреблението на топла вода. През процесния период фирмата за дялово разпределение е отчитала водомера в имота на ответниците, с изключение на периода 2017- 2018 г., поради неосигуряване на достъп, когато е начислен служебен разход. Стойността на потребената топлинна енергия в имота през процесния период, след съобразяване на сумите по изравнителните сметки, възлиза на 2119.67 лв. Изготвена е и съдебно-счетоводна експертиза, по която експертът е посочил, че абонатният номер е на името на Ц. Х. А., като за абоната са издадени 46 бр. фактури. Сумата за топлинна енергия за процесния период възлиза на 2119.54 лева, като няма данни да е погасена от потребителя. При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По въпросите относно правилността той е ограничен от посоченото в жалбата, като следи служебно за правилното приложение на императивна правна норма, както и за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на ненавършилите пълнолетие деца /ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г., на ВКС, ОСГТК/. В случая постановеното от районния съд решение е валидно и допустимо. По същество на спора съдът приема, че решението на Софийски районен съд е неправилно в обжалваната част. Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.422 от ГПК, вр.чл.79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 150, ал. 1 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, като основателността им е предпоставена от това по делото ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума. Не е спорно между страните, а и се установява по делото, че „Топлофикация София“ ЕАД е енергийно предприятие, като по отношение на дейността му са приложими разпоредбите на Закона за енергетиката и подзаконови актове по прилагането му. Установява се от съдебно-техническата експертиза, че процесният имот се намира в сграда – етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа. Спорен пред натоящата инстанция е въпросът за съществуването на договорно правоотношение между ищеца и ответницата Е. Й. Й. за доставка на топлинна енергия, съответно - дали ответницата има качеството потребител. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване. Изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти /потребители/ на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие обаче не е изчерпателно. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл.153, ал. 1 от ЗЕ за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично известни общи условия, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот /мотиви по т. 1 от Тълкувателно решение №2 от 17.05.2018г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2017г., ОСГК/. С оглед изложеното се налага извод, че източникът на едно облигационно договорно отношение може да бъде само един – договор, сключен между страните или техните праводатели. Договорът е съглашение между страните и е израз на постигнато между тях съгласие за правно обвързване – чл. 8, ал. 1 ЗЗД. По общите правила на облигационното право това съглашение се счита за постигнато, когато обективираните насрещни волеизявления на страните съвпаднат, като обективирането им следва да бъде изрично или с действия, изразяващи съгласие /конклудентни действия/, но в определени случаи законът може да изисква форма за валидност на тези волеизявления. Този начин на облигационно обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна енергия – чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ изрично предвижда, че продажбата на топлинна енергия се извършва въз основа на писмени договори при общи условия, сключени между доставчика на топлинна енергия и клиентите /потребителите/ в сграда – етажна собственост. Същевременно, законът предвижда хипотеза на договорно обвързване и без наличието на подобен изричен писмен договор, а именно – когато се касае до топлоснабдена сграда – етажна собственост, то всички собственици или титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са потребители на топлинна енергия, т.е. страни по договорното правоотношение с доставчика /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В тази хипотеза законът приравнява придобиването на право на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот със сключването на договор с топлопреносното предприятие. Законът по императивен ред приема, че договорът се смята за сключен със самия факт на придобиване на имота с новия собственик /собственици/ или вещен ползвател на същия. Топлопреносното предприятие е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за даден обект с това лице, с което последно по време има сключен договор за същия обект. Договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот от етажна собственост може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице. Следователно, за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период, е меродавно обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия /изричен или презюмиран/. В настоящия случай от удостоверение за наследници от 13.09.2010г. се установява, че наследодател на двамата ответници е Й.А.Й.. От доказателствата по делото се установява, че преди смъртта си посоченото лице е придобило изключителното право на собственост върху процесния топлоснабден имот. В тази връзка следва да се цени нотариален акт за собственост на апартамент по чл.55 от ЗПИНМ № 44, том II, дело № 244/71г., видно от който Й.А.Й. е придобил 1/2 идеална част от имота, а от нотариален акт за дарение на недвижим имот № 83, том I, дело № 81/1999г., се установява, че Й.А.Й. е придобил и останалата 1/2 идеална част от процесното жилище. Наследодателят на ответниците е починал на дата 01.09.2009г. и е оставил като наследници по закон своята съпруга Ц. Х. А. – Й. /необжалвал ответник/ и своята дъщеря Е. Й. Й. /въззивница/. По силата на наследственото правоприемство ответниците са придобили правото на собственост върху процесното жилище, като всеки един от тях е придобил по 1/2 идеална част от имота, т.е. от този момент е възникнала съсобственост върху недвижимия имот при дялове от по 1/2 идеална част за всеки от съсобствениците, като едновременно с това Ц. Х. А. – Й. и Е. Й. Й. са придобили и качеството на клиенти на топлинна енергия на основание чл.153, ал.1 от ЗЕ, които отговарят за заплащането на топлинната енергия съобразно дяловете си. След възникване на съсобствеността, за да бъдат дължими вноските само от единия съсобственик, то той следва да сключи договор с топлопреносното предприятие при общи условия, като до сключването на такъв договор двамата съсобственици дължат стойността на потребената топлинна енергия съобразно дяловете си. В настоящия случай се установява от представеното заявление-декларация от 15.09.2010г., че единият съсобственик и необжалвал ответник - Ц. Х. А. – Й. е отправила искане до топлопреносното предприятие да й бъде открита партида за топлоснабдения имот - ап.97, находящ се в гр. София, ж.к. „•••• въз основа на копия от документи, удостоверяващи правото на собственост на топлоснабдения имот, като това заявление представлява по своето правно естество предложение за сключване на договор за доставка на топлинна енергия - арг. чл. 13 ЗЗД. Като е приел това заявление, входирал го е при себе и е продължил да доставя топлинна енергия до процесния апартамент, ищецът е приел предложението на Ц. Х. А. – Й. за сключване на договор за доставка на топлинна енергия. Чрез изразената от нея воля е породено облигационно правоотношение с ищцовото дружество на основание чл. 149, ал. 1, т. 6 от ЗЕ. Постигнато е изрично съгласие с ищцовото дружество за съществуването на облигационно правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия за процесния имот, тъй като необжалвалата ответница е поискала откриването на партида, а предприятието е уважило искането й. От посочената дата - 15.09.2010 г., предхождаща началото на исковия период, между Ц. Х. А. – Й. и ищцовото дружество съществува правоотношение по продажба /доставка/ на топлинна енергия за процесния обект. Ето защо задължено лице да заплаща стойността на потребената в имота топлинна енергия за процесния период е единствено единият от съсобствениците на топлоснабдения имот – необжалвалата ответница Ц. Х. А. – Й.. С оглед изложеното се налага извод, че въззивницата Е. Й. Й. не е пасивно материално легитимирана да отговаря по предявените искове. Посочи се по-горе, че всеки нов договор за топлоснабдявания имот, сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице. Следователно, за преценката с кого дружеството - ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период, е меродавно обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия /изричен или презюмиран/. В случая последно по време е сключен изричен договор за доставка на топлинна енергия за процесния имот единствено с необжалвалата ответница по исковете - Ц. Х. А. – Й., видно от представената молба- декларация за откриване на партида от 15.09.2010г. Въззивницата Е. Й. Й. /съсобственик на процесния апартамент/, би имала качеството на клиент на топлинна енергия и страна по облигационното правоотношение, само ако другият съсобственик Ц. Х. А. – Й. не бе подал молба-декларация за откриване на партида след възникване на съсобствеността. С оглед изложеното се налага извод, че Е. Й. Й. няма качеството потребител на топлинна енергия. Претенциите срещу нея следва да бъдат отхвърлени в цялост като неоснователни - както претенцията за признаване на установено, че съществува вземане за стойност на доставена топлинна енергия, така и претенцията за възнаграждение за дялово разпределение. При това положение, решението на районния съд следва да бъде отменено в обжалваната част, с която са уважени предявените срещу Е. Й. Й. искове и вместо това да се постанови друго, с което исковете да се отхвърлят. По отговорността за разноски: С оглед изхода на делото и неоснователността на предявените срещу Е. Й. Й. искове, решението на районния съд следва да бъде отменено в частта, с която Е. Й. Й. е осъдена да заплати на ищеца сумата от 415, 87 лева за разноски. Няма данни ответницата да е сторила разноски в хода на първоинстанционното и въззивното производство, поради което такива не й се присъждат. Във въззивното производство въззивницата е била представлявана от особен представител, поради което държавна такса не е внесена предварително. На основание чл.78, ал.1, вр.чл.77 от ГПК „Топлофикация София” ЕАД следва да бъде осъдена да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 25 лева. Водим от горното, съдът