Решение № 214 от 25.7.2022 г. на Окръжен съд - Монтана по дело № 159/2022 г.

производство в хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК не е факт, който да поражда погасителна давност за вземането, т.е. дори да са налице предпоставки за прекратяване на изпълнителното производство поради непоискани от взискателя изпълнителни действия, това не във всички случаи води до погасяване вземането по давност.Освен това от назначената експертиза се установява безспорно, че тази хипотеза не е налице- на 28.09.2017 година (по – малко от две години преди датата на образуване на настоящото производство) взискателят е поискал опис, оценка и публична продан на имота в с.Ч.. С оглед горното безспорно е установено качеството на кредитор на ищеца по настоящото дело. От назначената и извършена съдебна експертиза се установява и размера на задължението на ответницата. Не се спори също така, че на 03.04.2018 г. ответницата Илиана С. е прехвърлила собствената си ¼ ид.ч. от апартамент, находящ се в СГРАДА с идентификатор ••• по КККР на гр.Монтана, одобрени със заповед № РД-18-29/05.04.2006г., адрес на имота – гр.М., ул.“И.“ №•, вх.•, ап.• на своята сестра и втора ответница по делото Д. С.. Това разпореждане представлява увреждащо кредитора действие, тъй като длъжникът намалява своето имущество с недвижим имот на значителна стойност. Всяко отчуждаване на имот обективно води до намаляване на имуществото на длъжника и с това се затруднява изпълнението на задължението.Ответницата не е доказала, че разполага с достатъчно имущество/такова възражение не е и правено по делото/, от което да се удовлетвори вземането на кредитора. С оглед разпоредбата на чл.135, ал.2 ЗЗД е налице презумпция за знание за увреждане, която не е оборена от ответницата. Във въззивната жалба се застъпва становище, че прехвърлянето на имуществото е уговорено много отдавна предвид факта, че се касае за наследствен имот. Съдът намира това твърдение за неоснователно по следните съображения: При преценка дали е налице увреждащо действие от страна на кредитора, следва да се съобрази единствено момента на извършване на прехвърлителната сделка, а не предварителните разговори и намерения на последния.Към този момент следва да се установи и знанието на третото лице. Предвид гореизложените съображения съдът намира, че искът с правно основание чл.135 ЗЗД е основателен и доказан, поради което и правилно е уважен от районния съд.А след като това е така, то атакуваното решение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло. При този изход на делото жалбоподателя следва да заплати на въззиваемата страна направените в производството разноски в размер на 1820 лв. Водим от гореизложеното и на основание чл.272 ГПК Окръжен съд-М.