Решение № 183 от 1.11.2023 г. на Районен съд - Ихтиман по дело № 765/2023 г.

Производството е по реда на чл. 157, пр. 1 от ЗЗ. Инициирано е въз основа на искане, отправено от Районна прокуратура – Самоков, Териториално отделение - Ихтиман, с която се настоява по отношение на лицето П. Д. К. да бъде образувано производство по чл. 158 от ЗЗ и да бъде постановено решение за задължително настаняване и лечение. В искането са посочени подробно основанията, въз основа на които прокурорът настоява де бъде постановено задължително лечение спрямо предложеното лице. Срещу такава внесеното искане П. К. възразява и излага доводи, според които счита същото за неоснователно. В проведеното последно открито съдебно заседание се явяват прокурор от районна прокуратура, предложеното лице П. К. и назначеният й служебен процесуален представител – адвокат Д. Н.. В съдебно заседание представителят на районната прокуратура поддържа направеното предложение и счита, че следва освидетелстваното и предложено лице да бъде настанено на задължително лечение за срок, посочен от вещите лица. Адвокатът изразява становище, според което по делото е установено, че П. К. действително страда от психично заболяване, но обосновава искането лечението да бъде при амбулаторни, а не при стационарни условия. На предложеното лице бе предоставена възможност да изрази становище по съществото на делото, като същото изказа мнение, че може да се лекува при амбулаторни условия. За да се произнесе, съдът съобрази следното: В проведеното първо открито съдебно заседание са изслушани свидетелите К. Ч., Е. Н., Г. З., Е. К., Г. И. и Д.а К.. От разпита на свидетелите се установява, че П. К. отглежда множество кучета в стопанисвана от нея къща с прилежащо дворно пространство в град •, както и че хигиенните условия в къщата и в дворното място са занижени. От показанията на свидетелите става ясно и че често пъти П. К. излиза навън /извън дворното пространство/ с част от отглежданите от нея кучета. Също така се установява и че между съседите и други граждани на крада от една страна и П. К. от друга съществува конфликт относно поведението на госпожа К. относно начина, по който отглежда животните и условията, в които това се случва. Пред съдебния състав предложеното за наставане лице не отрича, че е отглежда кучета. След като в първото съдебно заседание е изслушано вещото лице доктор Д., съдът е допуснал изготвяне на комплекса съдебно психиатрична и психологична експертиза. Експертизата е представена по делото на 01.11.2023 г. и на страните е била предоставена възможност да се запознаят с нея. В експертното заключение е отразено, че П. К. страда от психично заболяване, визирано в чл. 146 от ЗЗ, а именно: параноидна шизофрения /F20.00/ и че съществува опасност в следствие на това заболяване тя да извърши деяние, което е опасно за нея или за околните. В заключението е посочено още, че се налага според вещите лица стационарно лечение за срок от два месеца в психиатрична клиника УМБАЛНП „Свети Наум“ ЕАД, където могат да се направят КАТ на главен мозък с последваща адекватна неврологична консултация и да се постигне по-голяма пълнота в изследването на болната. Отразено е и че освидетелстваната не може да дава информирано съгласие за лечението си. В съдебно заседание експертите поддържат представеното от тях заключение и допълват, според тях е нужно стационарно лечение, понеже предложеното лице няма близки, които да полага постоянни грижи на него. Също така е отразено, че спрямо 2021 г. състоянието й се е влошило. Експертите сочат и че преди П. К. е била отворена за съдействие, но сега отказва да се впише в тестовите задачи, който са й представили и това предполага, че тя няма да може да се справя в домашни условия. Заключението на допуснатата и приета по делото съдебно психиатрична и психологична експертиза е изготвено от лица, които разполагат с необходимите специални знания и опит в областта на психиатрията. На поставените от съда въпроси са дадени подробни отговори, като е проследен здравословният статус на предложеното за лечение лице. Именно поради това съдът приема депозираното заключение за обективно, мотивирано и даващо информация за релевантните по делото факти. Следва да се посочи, че в съдебно заседание вещите лица поддържат същото и доразвива дадените от тях отговори в експертизата При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че искането на прокуратурата е основателно и следва да бъде уважено. По несъмнен начин е установено кумулативното наличие както на медицинския критерий по смисъла на чл. 146 от ЗЗ, така и социалния такъв, които критерии са необходими за да бъде настанено едно лице за принудително лечение. С поведението си П. К. на първо място сериозно застрашава своето здраве, в който смисъл са и уточненията направени от експертите в откритото съдебно заседание от 01.11.2023 г. В тази връзка следва да се посочи, че според експертното заключение предложеното за лечение лице страда от параноидна шизофрения, която представлява същинско психично разстройство, попадащо в хипотезата на чл. 146 ал. 1, т. 1 от ЗЗ. В обстоятелствената част на експертизата е отразено и че лицето не желае да участва в изследването и провокира чувства на раздразнение, неодобрение споколните, с което поведението й е рисково /стр. 15 от експретизата/. Уточнено е и че според експертите поведението на П. К. представлява сериозен риск здравето и живота на нея и на околните и че липсва критичност психичното състояние и знание за развитие на болестния процес, а така също и че активния негативизъм и нежелание за сътрудничество сериозно повишава риска от увреждащи и себеувреждащи действия /стра. 17/. Предвид изложеното дотук, съдебният състав приема, че по отношение на П. Д. К. са налице условията на чл. 155 от ЗЗ за настаняване за принудително лечение - констатирано е заболяване, попадащо в хипотезата на чл. 146, ал. 1 от ЗЗ – параноидна шизофрения, а така също лицето представлява опасност както за себе си, така и за околните. С оглед на горното, П. Д. К. следва да бъде настанен за задължително лечение във УМБАЛНП „Свети Наум“ ЕАД за срок от два месеца, като лечението трябва да се проведе при стационарна форма /стационарни условия/, като тази форма ще осигури възможност спрямо нея да се положат адекватни и непрекъснати грижи и да се осигури правилното протичане на лечението. Поради липсата на възможност предложеното за настаняване лице да дава информирано съгласие за лечението му, кметът на Столична Община следва да определи лице, което да изразява информирано съгласие за лечението на П. Д. К.. Това се налага, тъй като по делото не се установява предложеното за лечение лице да има свои близки, които биха могли адекватно да дават информирано съгласие за лечението. По отношение на свидетелката И., която при снемане на самоличността сочи, че е далечна братовчедка на П. К. и свидетеля Д. К., който споменава, че е син на починалия съпруг на П. К., съдът преценява, че не могат да дават информирано съгласие за лечението на предложеното за настаняване лице, тъй като същите не живеят постоянно с него, а и свидетелят К. сочи, че има собствено семейство, включително две малолетни деца и съпруга със здравословни проблеми, които обстоятелства по преценка на съдебния състав биха му попречили да бъде пряко ангажиран с лечението на П. К.. Мотивира от изложеното и на основание чл. 156 и чл. 157, във вр. чл. 162 от ЗЗ, Районен съд – Ихтиман