Решение № 66 от 4.7.2023 г. на Районен съд - Мездра по дело № 264/2021 г.

Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН /изм. ДВ бр.10/2011 година/. Анализирайки събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното: Със Заповед № ФК-10-909/02.09.2019 година на Директора на Агенцията за държавна финансова инспекция на свидетеля Е. Х. - държавен финансов инспектор е възложено извършване на финансова инспекция на Специализирана болница за долекуване и продължително лечение на белодробни болести /СБДПЛББ/ ЕООД град Р. със задачи да се извърши проверка за законосъобразност на отчетените през 2018 година разходи за доставка на лекарствени продукти /медикаменти/, разходи за доставка на медицинска апаратура, разходи за болнично хранене и безплатна храна на персонала, както и на капиталовите разходи, предоставени под формата на целеви субсидии от държавния или общинския бюджет във връзка със спазване на нормативната уредба в областта на обществените поръчки, в това число проведените процедури/обяви, сключените договори и тяхното изпълнение от датата на влизането им сила. В хода на инспекцията е установено, че на 16.05.2017 година в град Р. обл. Вр. в Специализирана болница за долекуване и продължително лечение на белодробни болести /СБДПЛББ/ ЕООД град Р. П. А. В. в качеството си на управител на лечебното заведение със своя Заповед № 113/16.05.2017 година, на основание чл.42 ал.2 т.1 от Закона за обществените поръчки /ДВ бр.13/2016 година, доп. ДВ бр.34/2016 година/ е разпоредила да се публикува в профила на купувача изпратената по реда на чл.191 ал.1 от ЗОП покана за възлагане на обществена поръчка с предмет „Доставка на лекарствени продукти и медицински изделия“, в която като неразделна част се съдържат образци на техническо и ценово предложение. Съгласно двете предложения, като подлежащи на доставка са определени общо 107 номенклатурни единици лекарствени продукти, от които 26 номенклатурни единици са посочени с търговските си наименования, а не с международните непатентни наименования. За констатираното нарушение, в присъствието на свидетелката Н. Х. – главен финансов инспектор в АДФИ, на В. бил съставен АУАН от свидетелят Х. по чл.49 ал.2 от Закона за обществените поръчки. На 07.04.2020 година било издадено НП № ••••••••••• година на Директора на Агенцията за държавна финансова инспекция С, с което за горното нарушение на В. е наложено, на основание чл.251 ЗОП, административно наказание глоба в размер на 588, 60 лева. Въз основа на жалба от нарушителката против въпросното постановление, в Районен съд М е било образувано НАХД № 164/2020 година по описа на същия съд. След като разгледал делото и извършил преценка на събраните доказателства, с Решение № •••••• година състав на съда е отменил Наказателно постановление № ••••••••••• година на Директора на АДФИ С. Този акт е бил обжалван от Директора на АДФИ С пред Административен съд Вр., който с Решение № 160/12.05.2021 година по КНАХД № 26/2021 година го е обезсилил и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд М. На база това решение е образувано настоящото дело. Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелят Е. Н. Х.. Освен гласни са събрани и писмени доказателства. Приложени са НАХД №164/2020 година по описа на РС М и КНАХД № 26/2021 година по описа на Административен съд Вр.. Съдът, след като взе предвид изложеното в наказателното постановление и в жалбата на П. В., намира същата за основателна, но по други съображения. АУАН е съставен на жалбоподателката за това, че на 16.05.2017 година в град Р. обл. Вр. в Специализирана болница за долекуване и продължително лечение на белодробни болести /СБДПЛББ/ ЕООД град Р. П. А. В. в качеството си на управител на лечебното заведение със своя Заповед № 113/16.05.2017 година, на основание чл.42 ал.2 т.1 от Закона за обществените поръчки /ДВ бр.13/2016 година, доп. ДВ бр.34/2016 година/ е разпоредила да се публикува в профила на купувача изпратената по реда на чл.191 ал.1 от ЗОП покана за възлагане на обществена поръчка с предмет „Доставка на лекарствени продукти и медицински изделия“, в която като неразделна част се съдържат образци на техническо и ценово предложение. Съгласно двете предложения, като подлежащи на доставка са определени общо 107 номенклатурни единици лекарствени продукти, от които 26 номенклатурни единици са посочени с търговските си наименования, а не с международните непатентни наименования. Актосъставителят, а в последствие и наказващият орган, са приели, че е налице нарушение по смисъла на чл.49 ал.2 от Закона за обществените поръчки /ДВ бр.13/2016 година; доп. ДВ бр.34/2016 година/. В хода на проверката за законосъобразност на административните актове, която е длъжен служебно да извърши, съдът констатира, че са налице основания, поради които въпросите, свързани с това дали извършеното от жалбоподателя деяние съставлява нарушение по смисъла на цитираната по-горе разпоредба, налице ли е виновно поведение и нарушителят ли е лицето, субект на административно-наказателна отговорност не следва да бъдат обсъждани. Имайки предвид събраните по делото доказателства, настоящият състав приема като безспорно установено обстоятелството, че деянието, описано в административните актове, е извършено на 16.05.2017 година. На жалбоподателката е бил съставен АУАН, а обжалваното постановление е било издадено на 07.04.2020 година. Предвид на изложеното до тук съдът счита, че наказателното постановление следва да бъде отменено поради изтекла абсолютна давност за наказателно преследване. Въпросът с давността в административно-наказателното производство е намерил правна уредба в чл.82 ЗАНН, но същата касае изпълнение на административното наказание при наличие на влязло в сила НП. В случаите на неприключило административно – наказателно, респ. съдебно производство, при разглеждане на въпроса с давността следва да се има предвид Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015г. по тълкувателно дело № 1/2014г. на ОСНК на ВКС и ОС на II колегия на ВАС, където е прието, че сроковете по чл.34 ЗАНН са давностни, а чл.11 ЗАНН препраща към уредбата в Наказателния кодекс /НК/ относно погасяване на наказателното преследване по давност. В чл.11 от същият закон е предвидено, че по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита следва да се приложат разпоредбите на общата част на НК. Имайки предвид изложеното, съдът приема, че в конкретният случай субсидиарно приложение следва да намери текста на чл.81 ал.3 вр. чл.80 ал.1 т.5 вр. ал.3 НК. Съгласно чл.80 ал.1 т.5 НК /изм. ДВ бр.26/2010 година, действаща към момента на извършване на деянието/, наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години за всички случаи, описани извън посочените в т.1 - т.4 на същата алинея. Според ал.3 на чл.80 НК, давността за преследване започва от довършване на престъплението, в конкретният случай от извършване на нарушението, тоест от 16.05.2017 година, като независимо от нейното спиране или прекъсване, наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, надвишаващ с една втора срокът, предвиден в чл.80 ал.1 НК /чл.81 ал.3 НК/. За описаното в административните актове нарушение законодателят е предвидил в чл.251 ЗОП административно наказание глоба. Имайки предвид така очертаната правна рамка, съдът счита, че възможността жалбоподателката да бъде наказана за извършеното от нея административно нарушение се изключва с изтичането на срок в размер на четири години и половина, какъвто е срокът на абсолютната погасителна давност в съответствие с чл.81 ал.3 вр. чл.80 ал.1 т.5 НК вр. чл.11 ЗАНН, считано от датата на извършване на деянието, тоест давността за наказателно преследване на извършеното от В. административно нарушение е изтекла на 16.11.2021 година. При това положение към настоящият момент наказателното постановление се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено без да се обсъждат доводите по същество. С настоящото решение съдът, след като е разгледал спора по същество, следва да се произнесе и досежно разноските. В тази връзка процесуалният представител на жалбоподателката е направил искане за присъждане на направените в рамките на настоящото производство разноски. Представен е списък по чл.80 ГПК. Според чл.63д ал.1 ЗАНН /нова - ДВ бр.109/2020 година/, страните в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Предвид изхода на делото пред този съд, искането на защитникът на жалбоподателката за присъждане на разноски е основателно. Съгласно чл.143 ал.1 АПК, когато съдът отмени обжалвания акт, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако жалбоподателят е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт. Видно от съдебните протоколи, съдържащи се в настоящото дело, жалбоподателката В. е ангажирала като пълномощник по договор за правна защита и съдействие, и пълномощно адв. И. М.. Същият е участвал в заседанията по това дело и при предходното му разглеждане от други съдебни състави делото, и е представял писмени становища. От документите става ясно, че в хода на цялото съдебно административно-наказателно производство от страна на жалбоподателката са направени разноски в размер на 400 лева. Според чл.63д ал.2 ЗАНН, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата /ЗА/. Въпросната разпоредба препраща към Наредба №1/09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения /изм. ДВ бр.88/04.11.2022 година/. Според чл.18 ал.2 от Наредбата, ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по реда на чл.7 ал.2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение. Съгласно чл.7 ал.2 т.1 от наредбата /изм. ДВ бр.88/2022 година/, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с интерес до 1 000 лева, възнаграждението е в размер на 400 лева. Видно от съдържанието на процесното НП, на жалбоподателката е наложена глоба в размер на 588, 60 лева. Отчитайки фактическата и правна сложност, обема доказателствен материал, събран и проверен по време на съдебните заседания, настоящият състав приема, че на П. В. следва да се присъдят в пълен размер разноските, направени в хода на цялото съдебно административно-наказателно производство. Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.2 т.1 вр. чл.58д т.1 ЗАНН /ДВ бр.109/2020 година/, съдът