Решение № 8886 от 29.5.2023 г. на Софийски районен съд по дело № 4937/2022 г.

Производството по настоящото дело е образувано по депозирана от „С.Б.“ ЕООД, ЕИК •••••••••, искова молба против „У.Л.“ ООД, ЕИК ••••••••, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което да се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата от 11 367, 46 лева – незаплатен остатък от задължение по Договор от 08.07.2020г. за доставка и монтаж на автоматична поливна система и извършени СМР, ведно със законната лихва считано от датата на депозиране на исковата молба – 31.01.2022 г. до окончателно изплащане на вземането. Ищецът извежда съдебно предявените си права при твърдения, че между ответното дружество, в качеството на възложител, и ищеца, в качеството на изпълнител, на 08.07.2020г. е сключен Договор за доставка и монтаж на автоматична поливна система в складова база на „У.Л.“ ООД на /адрес/, съгласно който изпълнителят се е задължил на свой риск да изработи заданието съгласно поръчката на ответника, а последният да заплати възнаграждение. Сочи, че предметът на договора е доставка и монтаж на автоматична поливна система, като дейностите, които е следвало да се извършат твърди, че са описани в Приложение № 1 към Договора – доставка и монтаж, изработка и изграждане на озеленяване и поливна система, извършване на „земни /изкопни/ работи“, както и дейности необходими при заданието за изграждане на системата. Поддържа, че в хода на работата са възложени и допълнителни дейности, също описани в Приложение № 1. Сочи, че възложителят е поставил допълнителни задачи, които твърди да е изпълнил в срока на договора и които сочи, че са посочени в Протокол № 1 от 25.03.2021 г. Излага, че са издаден данъчни фактури за приключване на отделните етапи от работата: Фактура № 1100000609/15.07.2020 г. на стойност 10 000 лв. с вкл. ДДС; Фактура № 1100000689/19.09.2020 г. на стойност 10 000 лв. с вкл. ДДС; Фактура № 1100000756/12.11.2020 г. на стойност 6 000 лв. с вкл. ДДС. Сочи, че за допълнителни дейности с оглед предстоящо подписване на Приложение № 1, е издал проформа фактура № 357/21.05.2021 г. за остатъчна стойност в размер на 11 367, 46 лв., която сума е образувана след приспадане на авансово платени суми, за които са били издаден гореописаните фактури, от общата стойност на Договора – 33 034, 12 лв. Твърди, че остатъчната сума, която претендира е за довършителни дейности, възложени с Договора и допълнително възложени задачи към изпълнителя – доставка и монтаж на градински бордюри, доставка и монтаж на пътен бордюр, стойност на машиносмени – Минифадрома, земновлажен разтвор, полагане на бетонов и полиетиленов капак, изграждане на ограда – монтаж на оградни пана с материал на клиента, заедно с машиносмени на минибагре, кофраж, армиране, бетониране, полагане на армировъчна мрежа, полагане на бетон Б25, доставка и помпа в обекта на възложителя. Сочи, че допълнително възложените довършителни работи са описани в Протокол № 1 от 25.03.2021 г., който възложителят счита, че отказва да подпише умишлено. Твърди, че дейността по Договора, е изцяло приета, т.к. ответникът е ползвал изградените съоръжения през цялата 2021 г. без да направи рекламация за недостатък. Твърди, че на 06.01.2022 г. на ответника е връчена нотариална покана за плащане чрез нотариус № 039/ гр. София – И.Д., както и че многократно е отправял молби за плащане, но такова не е извършено към момента. При тези твърдения моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който ответникът оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Не оспорва наличието на договор между страните, но твърди, че е налице неизпълнение от страна на ищеца и че от момента на монтиране на системата, същата не функционира. Сочи, че пълното неизпълнение произтича от некачествено изпълнение и от първоначално неправилна оценка на почвата. Развива съображения в насока, че преди да направи избор с коя фирма да работи, възложителят е изискал няколко оферти от различни доставчици, като във всички оферти е присъствал задължителен компонент „поставяне на филтри на системата“. Твърди, че ищецът не е представил технически проект и впоследствие сочи, че е установено, че поради липса на филтри се запушват дюзите на разпръсквачите при всяко пускане на системата. Сочи, че система не изпълнява предназначението си. Излага също и че не са представени декларации за съответствие за вложени продукти, гаранционни карти и инструкция за експлоатация на български език. Твърди, че работата не е приета, доколкото между страните не е подписан двустранен протокол, което условие сочи, че е уредено в договора. Оспорва, че цената по договора е 33 034, 12 лева и твърди, че е 13 188, 86 лева съгласно чл. 2 от Договора. Поддържа, че съгласно чл.8.1. от Договора при възлагане на допълнителни дейности се изготвя анекс или съставя двустранен протокол, каквито излага, че ищецът не представя. Сочи, че единствената допълнително възложена работа е по т. VI „Допълнителни СМР“, описани в Протокол от 25.03.2021 г. Твърди, че е налице разминаване в графа за единични цени между Приложение № 1 и Протокол от 25.03.2021 г., който сочи, че не го задължава, т.к. не е подписан от него. Оспорва да е отказана комуникация и в тази връзка излага, че са разменени две покани, както и че в отговор на направеното искане за плащане, е уведомил ищеца, че поливната система не е в експлоатация въобще, че не е работено съгласно приложението, че са налице възражения досежно допълнително възложената работа, че цялата система не работи и че е налице просрочие. Твърди, че договорът е развален. Оспорва да е използвал поливната система през 2021 г. и твърди, че самият обект е получил удостоверение за въвеждане в експлоатация № 928/15.10.2021 г., коригирано със заповед за очевидна фактическа грешка РД-09-09-95/22.10.2021 г., влязла в сила на 05.11.2021 г., както и че поливната система ноември и януари не се използва. Поддържа, че е внасял авансово суми съгласно издаваните фактури в очакване работите да се довършат. Оспорва да е подписвал протоколи, единствено твърди, че е подписал приложение за първоначално възлагане на работата. Относно представения от страна на ищеца протокол от 25.03.2021 г. – по отношение на „Земни работи“ оспорва количество, качество и изпълнение по точката, сочи че е налице и разминаваме в цените, одобрени в приложение № 1 и тези описани в протокола; относно „Растителност видов състав“ оспорва количество и качество по т. 2 „Cupressocyparis leylandii“ и твърди, че е доставен много по-нисък брой – 40 бр., от които 8 бр. в изключително лошо състояние и изсъхнали непосредствено след засаждането; относно „Затревяване“ твърди, че е извършено само фино заравняване, полагане на тревно семе и покриване на около 80 % от обща площ 555 кв.м., а останалите 20 % твърди, че са извършени с голямо закъснение през м. март 2021 г., излага също и че не е налице валиране, торене и първа коситба; относно „Поливна система“ оспорва количество и качество, възразява, че същата не работи и не функционира по предназначение. Поддържа, че в приложение № 1 към Договора е одобрил т.IV.15. – Програматор ESP – 4ME; 4-22 станции; т.IV.16 – Екстеншън модул – 3 станции за Програматор ESP-4ME; т.IV.17 – Екстеншън модул – 6 станции за Програматор ESP-4ME, а вместо тях е доставен и монтиран в т.IV.15 – Програматор 12 станции 24V с неизвестна марка и качество. В тази връзка твърди, че програматорът е дефектирал, което е направило цялата поливна система неработеща. Относно „Хидрифорна система“, описана в протокол от 25.03.2021 г. оспорва количеството и качеството на доставените материалите, и твърди, че не е вложена сондажна помпа „Perdollo 7/14“, не са представени декларации за съответствие на машините, инструкции за експлоатация и гаранционни карти; по отношение на „Допълнителни СМР“ възразява относно количеството и качеството. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски. Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Предявен е иск с правно основание 266, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което да се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата от 11 367, 46 лева – незаплатен остатък от задължение по Договор от 08.07.2020 г. за доставка и монтаж на автоматична поливна система и СМР, ведно със законната лихва считано от датата на депозиране на исковата молба – 31.01.2022 г. до окончателно изплащане на вземането. В тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно наличието на сключен договор с предмет доставка и монтаж на автоматична поливна система в складова база на „У.Л.“ ООД на /адрес/, в това число и на допълнително възложени дейности по договора, описани в исковата молба и протокол № 1/25.03.2021г., че е изпълнил възложената му работа съгласно поръчката на възложителя, приемането на работата, както и че договорът съдържа клаузи за възнаграждение в претендирания размер. В тежест на ответника е да докаже положителния факт на плащане на процесното възнаграждение, както и наведените възражения - че работата не е извършена качествено и в срок и че същата не е приета; че е развалил договора, поради неизпълнение на договорните задължения на изпълнителя. С доклада по делото, не оспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства, а именно: че между страните на 08.07.2020г. е сключен Договор за доставка и монтаж на автоматична поливна система в складова база на „У.Л.“ ООД на /адрес/; че са издадени три броя фактури, които са заплатени от ответника, а именно: Фактура № 1100000609/15.07.2020 г. на стойност 10 000 лв. с вкл. ДДС; Фактура № 1100000689/19.09.2020 г. на стойност 10 000 лв. с вкл. ДДС; Фактура № 1100000756/12.11.2020 г. на стойност 6 000 лв. с вкл. ДДС; че е издадена проформа фактура № 357/21.05.2021 г. на стойност в размер на 11 367, 46 лв., която не е заплатена. Съдът намира за необходимо да направи следното уточнение, че платената сума от ответника в размер на 26000.00лв., по индивидуализираните три броя фактури представлява възнаграждение по процесния договор възлизащо в размер на 21666.66лв. – без ДДС, както е посочено в исковата молба. Обявените за безспорни и ненуждаещи се от доказване факти и обстоятелства намират опора и в приобщената по делото доказателствена съвкупност. Така наличието на облигационно правоотношение по процесния договор за изработка намира опора в приложеното на л.28 копие на Договор от 08.07.2020г., и копие на Приложение № 1 /л.30/. В чл. 1.1 от договора е уговорено между страните, че възложителят възлага, а изпълнителят приема да извърши описаните в Приложение № 1 /л.26/ към договора дейности. В чл. 8 от договора /допълнителни клаузи / е постигнато съгласие между страните, че при възлагане на допълнителни материали и труд или отпадане на такива по желание на възложителя, се изготвя анекс към договора или се съставя двустранен протокол и сумите се приспадат или добавят към крайното плащане. Спорно между страните е обстоятелството, описаните в Протокол № 1 /л.19/ дейности /Протокол № 1/25.03.2021г. е различен от Приложение № 1/08.07.2020г. към договора / възложени ли са от ответника на ищцовото дружество в качеството му на възложител, изпълнени ли са същите от ищцовото дружество, в качеството му на изпълнител и каква е стойността на извършените работи. Не е спорно по делото, че подписаният между страните договор има характер на търговска сделка по смисъла на чл. 286 ТЗ. Спазването на установената от закона форма е регламентирано в разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, като едно от условията за действителност на сделките. Съгласно посочената разпоредба, нищожни са договорите, при които липсва предписана от закона форма. В продължение на това правило чл. 293, ал. 2 от ТЗ предвижда, че изявлението по сключването, по изпълнението или по прекратяването на търговската сделка е нищожно, ако не е отправено в установената от закон или от страните форма. Въведеното от законодателя изискване за форма за действителност на правните сделки има за цел да осигури и гарантира сигурността на гражданския и търговския оборот, както и да подпомогне правните субекти при реализирането и защитата на правата им. Въпреки императивния характер на цитираните разпоредби, чл. 293, ал. 3 от ТЗ въвежда отклонение от общото правило за нищожност на сделките, които не са извършени в законоустановената форма, като предвижда, че "страната не може да се позовава на нищожността, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението." Посоченото правило е част от специалните правила за сключване на търговските сделки, регламентирани в Търговския закон, чиято цел е осигуряване на бързина в търговския оборот. В своята константна практика, Върховният касационен съд приема, че неспазването на законоустановената форма за действителност на търговската сделка не води автоматично до нищожност и това е едно от различията между търговското и гражданско право, където нищожността настъпва независимо от поведението на страните. В търговското право неспазването на формата, за да доведе до нищожност на сделката изисква по арг. на чл. 293, ал. 3 ТЗ оспорване на действителността на сделката. Според ВКС това правило доближава нищожността, поради неспазване на формата за действителност в търговското право до унищожаемостта на сделките по ЗЗД (чл. 27 и сл.) или нищожността, при неспазване на изискването за форма на сделката в търговското право, може да бъде преодоляна чрез разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ТЗ. Прилагането на разглежданото правило предполага във всеки конкретен случай, когато не е спазена установената от закона форма за действителност на договора, да се извърши всеобхватен и задълбочен анализ на фактите по делото и на доказателствата, които ги установяват, като се изследват поведението на страните и действията им насочени към упражняване на права от сключената при неспазване на изискването за форма сделка. Именно активното поведение на страните и тук, както и на други места в Търговския закон, където са въведени отклонения от общите гражданскоправни правила, е въздигнато в критерий, въз основа на който следва да се извърши преценка дали независимо от липсващата форма, сделката валидно може да обвърже страните по нея. Приложението на чл. 293, ал. 3 от ТЗ не може да се основава на простото мълчание на страните, без да е налице каквото и да активно поведение насочено към правните последици на сделката.