Решение № 995 от 19.2.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 1781/2025 г.

производство по реда на чл. 435-438 от ГПК:

Образувано е по частни жалби от 22.11.2024г. (всъщност това е молба, насочена към самото ЧСИ) и 16.12.2024г. на длъжника – В. Д. В., гр. София, ул. ••••, срещу Постановление от 25.11.2024г. по изп.д. № 3258/24, с което ЧСИ е отказал да редуцира дължимите разноските и таксата по ТТРЗЧСИ (т. 26).

Юрисконсултското възражение следвало да се редуцира до 12, 50 лева. Събирането на сумите не представлявало правна сложност поради което и таксата по чл. 26 от ТТРЗЧСИ следвало да се редуцира до 60 лева.

Взискателят – „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК 831609046, счита, че жалбата е неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК ЧСИ С.Я., peг. № 844 на Камарата на частните съдебни изпълнители, с район на действие района на Софийски градски съд, с адрес: гр. София, ул. „Д-р Г. ••••, е представил мотивирано становище, в което приема, че доводите на жалбоподателя са неоснователни.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като взе предвид изложените в жалбата доводи, възражението на взискателя и мотивите на частния съдебен изпълнител, намира следното: от фактическа страна:

Изп. дело № 3258/24г. е образувано срещу В. Д. В., въз основа на изпълнителен лист от 02.08.2024г., издаден в полза „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, за сумата от 255, 41 лева, цена за топлинна енергия, и сумата от 15 лева, юрисконсултско възнаграждение.

До длъжника е изпратено съобщение за образуване на делото (получено на 08.11.2024г.), в което са посочени и дължимите суми:

• 255, 41 лева, главница;

• 23, 23 лева, лихва;

• 15 лева, юрисконсултско възнаграждение;

• 150 лева, юрисконсултско възнаграждение по изпълнителното производство; и - 183, 23 лева, такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

В тази връзка е депозирана жалба от 22.11.2024г. (молба по чл. 248 от ГПК).

С процесното постановление е отказана редукция.

Страната е уведомена на 04.12.2024г. и е реагирала на 16.12.2014г. (частна жалба – л. 58).

Взискателят се представлява от юрисконсулт (л. 3 от изп.д.). от правна страна:

1. Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК. Същата е допустима – насочена е срещу подлежащ на обжалване съгласно чл. 435, ал. 2 от ГПК акт на съдебния изпълнител, а именно – постановлението за разноски.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

2. В случая е подадена молба за образуване на изпълнителното дело с необходимото съдържание по чл. 426, ал. 2 от ГПК, като е поискано налагане на запор на вземания на длъжника от банки, иначе би била нередовна (арг. от чл. 426, ал. 3, във вр. с чл. 129 от ГПК, както и разясненията по т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013г. на ВКС по ТД № 2/2013г., ОСГТК).

Паричното вземане е носимо (portable), а не търсимо (querable). Това означава, че длъжникът е дал повод за образуване на изпълнителното производство. Сумата, предмет на изпълнителния лист е платима при наличие на банкова сметка (а това се предполага – чл. 127, ал. 4 от ГПК) или в брой (в този случай Законът за ограничаване на плащанията в брой не е пречка).

Бездействието на длъжника, при наличие на нормативно уредено задължение за активно поведение се остойностява (става въпрос за загуба на време и усилия от страна на служител на взискателя и самото ЧСИ). По тази причина странните изчисления на длъжника в частната жалба относно дължимите минимуми на таксите, не могат да се приемат като приложими.

За представителство в изпълнително производство възнаграждението е от 50 до 150 лв (чл. 27 от Наредба за заплащането на правната помощ).

Според приетото в т. 6 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по ТД № 2/2013г. на Върховен касационен съд, ОСГТК, взискателят прави разноски по образуването на изпълнителното дело, по осъществяването на изпълнителния способ, постъпленията от който се разпределят, по осъществяването на други изпълнителни способи, както и разноски за възнаграждение на един адвокат, от които (при възражение на длъжника или от някой от присъединените кредитори) се признава тази част, която съответства на действителната фактическа и правна сложност на изпълнителното дело с оглед различната роля на адвоката при възлагането на изпълнението на държавен съдебен изпълнител, който няма право да определя изпълнителния способ; и ролята на адвоката при възлагането на изпълнението на частен съдебен изпълнител, комуто може да е възложено да определя изпълнителния способ.

За разлика обаче от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (която практически е отменена), тази не прави разграничение между образуване и останалите волеизявления в изпълнителното производство.

В случая сумата действително е малка и юрисконсултското възнаграждение следва да се ограничи до минимума – 50 лева.

3. Съдебният изпълнител връчва на длъжника покана за доброволно изпълнение. Тя уведомява длъжника за започнатия изпълнителен процес, като го предупреждава, че ако не изпълни задължението си в двуседмичен срок от уведомяването, ще се пристъпи към принудително изпълнение (чл. 428, ал. 1, изр. 1 и ал. 2 от ГПК).

Задачата на поканата е да се стимулира длъжникът към доброволно изпълнение. По тази причина в срока за доброволно изпълнение не могат да се извършват действията на същинско принудително изпълнение.

След изтичане на срока за доброволно изпълнение съдебният изпълнител пристъпва към принудително изпълнение, без да дава нов двуседмичен срок от връчване на призовката за следващото изпълнително действие до датата, за която то е насрочено (839-93-IV).

Всички парични суми, които се плащат от длъжника; от третото задължено лице; от наддавали и купувачи по публична продан недвижим имот, движима вещ, права върху обекти на индустриална собственост на длъжника; от магазини и борси чрез които са продадени движими вещи на длъжника; от банките, чрез които са продадени безналични ценни книжа, се внасят по сметката на съдебния изпълнител в банка (чл. 455 от ГПК). Сумите, които се получават от търга по чл. 481, се плащат в брой на СИ (чл. 481, ал. 9 от ГПК).

Сумите, внесени по сметката на съдебния изпълнител (тези от банковата сметка на жалбоподателя), са на длъжника, докато не бъдат изплатени на взискателя (10-55-ОСГК; 847-55-IV, и Р. № 99 от 28.06.2012г. по т.д. № 667/2011г., II т.о. на ВКС). Те не са нито на взискателя, нито на държавата. Затова те са на риск на длъжника. Той ще понесе последиците от евентуални погрешни плащания или злоупотреби. До размера на внесените суми длъжникът има вземане срещу съответната банка, но не може да се разпорежда с него, защото то се счита запорирано до удовлетворяване на взискателите. Със сумите по сметката се разпорежда съдебният изпълнител, като издава до съответната банка нареждания за плащания и отбелязва плащането върху изпълнителния лист (чл. 455, ал. 2, изр. 2 от ГПК).

Следователно поведението на ЧСИ е законосъобразно.

Така, в рамките (да се разбира след образуването му) на изпълнителното производство е събрана цялата дължима сума, а длъжникът е в забава. Това означава, че се дължи и таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Не е налице хипотеза на неетично поведение след като се прилага нормативен акт.

255, 41 лева, главница; + 23, 23 лева, лихва; + 15 лева, юрисконсултско възнаграждение; + 50 лева, юрисконсултско възнаграждение по изпълнителното производство = 124, 36 лева + 20 % ДДС = 149, 23 лева. по разноските:

Разноски относно разноски не се присъждат (например: Определение № 50233/11.10.2022г. по ч.гр.д. № 1975/2022г. на ВКС, I г.о.; също Определение № 110/14.04.2020г. по ч.гр.д. № 4924/2019г. на ВКС, IV г.о.; Определение № 174 от 26.04.2021г. на ВКС по ч.гр.д. № 560/2021г., III г.о., ГК, докладчик съдията Драгомир Драгнев).

Предвид на изложеното, съдът