Решение № 930 от 12.8.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 312/2024 г.

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК. С решение № 1463/22.03.2023 г., постановено по гр. д. № 1753/2022 г. по описа на СГС, I ГО, 2 състав, ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ е осъдена да заплати на П. Г. П., следните суми на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, следните суми: 120 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от незаконното му обвинение по досъдебно производство 60-Пр/2014 г. на Военно-окръжна прокуратура - София в извършване на престъпления по: чл.202, ал.2, т.1, вр. с чл.201, вр. с чл.26, ал.1, вр. с чл.20, ал.2 НК; чл.248а, ал.3, вр. с ал.2, пр.1, вр. с чл.20, ал.2 НК; чл.248а, ал.3, вр. с ал.2, пр.1, вр. с чл.20, ал.2, вр. с чл.18, ал.1 НК, ведно със законната лихва върху 120 000 лв., считано от 22.12.2020 г. до окончателното плащане; обезщетение за имуществени вреди от описаното незаконно обвинение, състоящо се от следните суми: 9 600 лв. - адвокатско възнаграждение в наказателното производство, ведно със законната лихва от 22.12.2020 г. до окончателното плащане; 16 523, 98 лв. обезщетение в размер на законната лихва от 10.03.2015 г. до 25.02.2021 г. върху 27 279 лв. обезщетение при освобождаване от длъжност на съдия с повече от 10 години стаж; 30 732, 42 лв. - обезщетение в размер на законната лихва от 31.05.2014 г. до 21.07.2021 г. върху отделните помесечни разлики в брутното трудово възнаграждение, които не са били изплатени на ищеца от момента на временното му отстраняване от длъжност на 22.04.2014 г. до освобождаването му от длъжност на 10.03.2015 г., които са за 44 907, 08 лв.; 1 039, 03 лв. - обезщетение за допълнително материално стимулиране за 2014 г. и 2015 г., ведно със законната лихва от 22.12.2020 г. до окончателното плащане обезщетение; 441, 36 лева – обезщетение за социално-битово и културно обслужване за 2014 г. и 2015 г., ведно със законната лихва от 22.12.2020 г. до окончателното изплащане; 20 лв. - разноски по делото, на основание чл.10, ал.3 ЗОДОВ; , както и да заплати на адв. Д. В. сумата от 4 053, 02 лв. - адвокатско възнаграждение. Отхвърлен е иска по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, предявен от П. Г. П. срещу ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ – за заплащане на неимуществени вреди за разликата над 120 000 лв. до пълния предявен размер от 500 000 лв.; обезщетение в размер на законната лихва от 10.03.2015 г. до 25.02.2021 г. върху 27 279 лв. - обезщетение при освобождаване от длъжност на съдия с повече от 10 години стаж за разликата над 16 523, 98 лв. до пълния предявен размер от 19 291, 20 лв. С решение № 5423/25.10.2023 г., постановено по горепосоченото дело, са отхвърлени исканията на П. Г. П. за допълване на решението от 22.03.2023 г. и за изменението му в частта за разноските. Срещу постановеното съдебно решение от 22.03.2023 г. в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, е депозирана въззивна жалба от ищеца П. Г. П.. Излага съображения, че решението в обжалваната част е необосновано и неправилно. Решаващият съд не е посочил в мотивите на съдебното решение дали приема или не, че са му причинени описаните в исковата молба неимуществени вреди. Само малка част от тези вреди са маркирани в съдебното решение при описване на фактите, но изцяло не са обсъдени при определяне размера на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Поддържа, че определеното от решаващия съд обезщетение е в намален размер, в нарушение на чл.52 ЗЗД, като не са оценени претърпените от ищеца неимуществени вреди. Моли съда да отмени решението в обжалваната част, като уважи изцяло предявения иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Претендира сторените по делото разноски. В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ. Депозирана е въззивна жалба от ответника срещу решението от 22.03.2023 г., в частта, с която са уважени предявените искове. Излага съображения, че решението в обжалваната част е необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Счита, че ищецът не е представил пред първата инстанция годни доказателства, които да установяват действително търпени вреди, както и че тези вреди са пряк и непосредствен резултат от обвинението. В тежест на ищеца е да ангажира доказателства в тази насока. Счита, че продължителността на наказателното производство от 6 г. и 8 месеца, не е прекомерна, предвид фактическата и правна сложност на делото, което е водено срещу 8 лица, повдигнати са по няколко обвинения на всяко от лицата и много от обвиненията са били за продължавано престъпление по чл.26 НК. Досъдебната фаза на наказателното производство е продължила от 22.04.2014 г. до 31.03.2015 г. Счита, че за продължителността на делото в съдебната фаза ответникът не следва да носи отговорност. На ищеца не е взета мярка за неотклонение или друга мярка за процесуална принуда. Счита, че не следва да отговаря за разгласяването на наказателното дело от средствата за масова информация. Определеното от решаващия съд обезщетение е в нарушение на чл.52 ЗЗД и е завишено по размер. По делото не е установено наказателното производство да е повлияло трайно и необратимо върху физическото и психическо състояние на ищеца. В мотивите решаващият съд не е обсъдил как е определил размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди. Не са изложени мотиви и относно претърпените от ищеца имуществени вреди, които са своевременно оспорени от ответника с депозирания по делото писмен отговор на исковата молба. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли изцяло предявените искове, а в условията на евентуалност – да намали размера на обезщетението за неимуществени вреди. В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба то ищеца. Постъпила е въззивна жалба от ищеца срещу решението от 25.10.2023 г. Счита, че неправилно решаващият съд е приел, че не следва да се присъди законна лихва върху имуществените вреди върху сумата, внесена като гаранция. С присъждането на законна лихва не би се стигнало до анатоцизъм, както неправилно е приел решаващия съд. Неправилно е определен и размерът на адвокатското възнаграждение, присъден в полза на процесуалния представител на ищеца. Съдът е определил размер въз основа на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като е сумирал цента на предявените искове, а не ги е определил върху всяка една от исковите претенции, съобразно чл.2, ал.5 от същата наредба. Моли съда да отмени решението от 25.10.2023 г. и да уважи молбата му за допълване на съдебното решение и да присъди законна лихва върху обезщетението за имуществени вреди, както и да измени решението от 22.03.2023 г. в частта за разноските. В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното: СГС е сезиран с обективно, кумулативно съединени искове съответно с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ и чл.86 ЗЗД. Ищецът твърди, че към 2009 г. е имал над 20 години юридически стаж, от които над 15 г. в органите на съдебната власт – следовател, прокурор – завеждащ отдел във ВКП, съдия в Софийски военен съд и Военно-апелативен съд. От 2004 г бил заместник на административния ръководител – председателя на Военно-апелативния съд, а от 2009 г. – административен ръководител – председател на Военно- апелативния съд. На 08.12.2004 г. със заповед на министъра на отбраната бил приет на кадрова служба и повишен във военно звание „полковник“. С постановление от 22.04.2014 г. на прокурор от ВОП – София по ДП № 60- Пр/2014 г. по описа на ВОП бил привлечен като обвиняем за три тежки умишлени престъпления от обща характер в длъжностното му качество – чл.202, ал.2, т.1 вр. с чл.201 вр. с чл.26, ал.1 вр. чл.20, ал.2 НК, по чл.248а, ал.3 вр. ал.2, пр.1 вр. чл.20, ал.2 НК и по чл.248а, ал.3 вр. ал.2, пр.1 вр. чл.20, ал.2 вр. чл.18, ал.1 НК. С решение от 15.05.2014 г. на ВСС ищецът бил временно отстранен от длъжност „председател на Военно-апелативен съд“ и от длъжност „съдия“ до приключване на наказателното производство срещу него. С постановление от 17.12.202014 г. ищецът бил повторно привлечен като обвиняем да две тежки умишлени престъпления от общ характер в длъжностното му качество - по чл.202, ал.2, т.1 вр. чл.201 вр. с чл.26, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 НК и по чл.248, ал.3 вр. ал.2, пр.1 вр. чл.20, ал.2 НК. Въз основа на подадено от ищеца заявление от 10.02.2015 г. с решение на ВСС от 26.02.2015 г. бил освободен от длъжността „административен ръководител-председател“ на Военно-апелативния съд и от длъжността „съдия“ във военно-апелативния съд, считано от 10.03.2015 г. от същата дата бил освободен и от военна служба. За периода от отстраняването му от длъжност не е получавал трудово възнаграждение, ме му е изплащано допълнително материално стимулиране и за социално-битовото и културно обслужване. На 31.03.2015 г. ВОП внесла обвинителен акт срещу ищеца за това, че през 2009 г. в качеството му на длъжностно лице – председател на Военно-апелативен съд, е присвоил чужди пари в големи размери, поверени му да ги управлява – престъпление по чл.202, ал.2, т.1 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК, както и че през 2009 г. – 2010 г. като председател на Военно-апелативен съд представил неверни сведения пред дирекция „Оперативна програма %Административен капацитет“ към МФ, за да получи Военно-апелативен съд средства, предоставени от ЕС по оперативна програма – престъпление по чл.248а, ал.3 вр. ал.2 пр.1 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК. След поредица от отводи от Софийски военен съд и Военен съд – Сливен с определение на ВКС е образувано НОХД № 2833/2015 г. по описа на СГС, НО, 19 състав- проведени били 31 съдебни заседания, много от които били целодневни с участието на ищеца. С присъда № 161/21.06.2019 г. на СГС бил признат за виновен и осъден за извършване на част от деянията, включени в престъплението по чл.248а, ал.3 вр. ал.2, пр.1 вр. с чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК, като поради изтекла давност не му било наложено наказание. Признат бил за невинен и оправдан за останалите деяния. С присъда № 16/04.12.2020 г., постановена по ВНОХД № 1130/2020 г. по описа на САС, НО, 3 състав, бил признат за невинен и оправдан по обвинението по чл.248а НК в цялост. Съдът приел несъставомерност на инкриминираното деяние. Присъдата в оправдателната й част била потвърдена, като съдът приел, че не е извършил деянието „длъжностно присвояване“. Постановената оправдателна присъда влязла в сила на 22.12.2020 г. На 25.02.2021 г. му било изплатено обезщетение по чл.225, ал.1 ЗСВ в размер на 27 279 лв., а на 21.07.2021 г. – обезщетение в размер на 40 416, 37 лв., на основание чл.231 ЗСВ, след приспадане на удръжките. Отказано му било изплащането на ДМС, както и СБКО. Наказателното производство продължило 6 години и 8 месеца, през което били накърнени честта и доброто му име на почтен гражданин. Особено бил засегнат от обстоятелството, че го обвинявали в извършването на престъпление в професионалното му качество – като магистрат, административен ръководител и военен. Положил усилия и отделил време, за да организира защитата си. Изключително тежко понесъл повдигнатото обвинение, което се отразило негативно на здравословното му състояние. Непосредствено след привличането му като обвиняем развил тревожно- депресивно разстройство с депресивни епизоди. Загубил съня си, апетит, отслабнал значително, започнал да се чувства трайно изморен, обезверен, в състояние на постоянна безпомощност. Преживяното му създало стрес и постоянна напрегнатост за продължителен период от време. Притеснението му се задълбочило след постановяване на присъдата от СГС, с която бил признат за виновен по част от повдигнатите му обвинения. Това му създало постоянен страх, че може да бъде осъден по всички обвинения, макар да е невинен. Повдигнатото му обвинение било широко отразено в медиите, включително в новинарските емисии по националните телевизии в хода на цялото наказателно производство. в много от отразяванията на наказателното производство изрично се посочвало, че информацията е предоставена от прокуратурата или се възпроизвеждали материали по делото. В медиите и пред обществото бил заклеймен, че е извършил престъпления в качеството си на съдия и ръководител на Военно-апелативния съд, като е присвоил големи парични суми и така е ощетил бюджета на съда, че е злоупотребил с предоставените средства от ЕС. към момента все още имало общодостъпни репортажи и статии по този въпрос. Непоправимо били засегнати неговия престиж и професионална репутация, изграждани с десетилетия в професионалната му среда. Сериозно било накърнено и правото му на труд, възможността му да се развива професионално. За период от 9 месеца останал без работа, без доходи, без социално и здравно осигуряване. Бил притеснен, че не може да се грижи за семейството си и са го издържа. По тази причина подал молба за напускане, поради което окончателно бил лишен от възможността да се развива професионално като магистрат. След регистрирането му като адвокат, воденото срещу него наказателно производство продължавало да затруднява професионалната му реализация. Потенциалните клиенти се отнасяли с недоверие към него. Изпитвал изключително притеснение и срам от необходимостта да се явява като подсъдим в Съдебната палат, където било работното му място и където продължавал да упражнява дейността си като адвокат. Много от близките и познатите му се разколебали в добрите си отношения към него и се отдръпнали. Принуден бил да обяснява непрекъснато, че не е извършил престъпление. Негативните последици от воденото спрямо него наказателно производство не били отшумели и понастоящем. В резултат от воденото спрямо него наказателно производство претърпял имуществени вреди. Платеното адвокатско възнаграждение в наказателното производство е 9 600 лв. Законната лихва върху обезщетението по чл.225, ал.1 ЗСВ за периода 10.03.2015 г. – 25.02.2021 г. е в размер на 19 291, 20 лв. Законната лихва върху сумата от 40 416, 37 лв. за същия период в размер на 26 122, 85 лв. за периода 15.05.2014 г. – 09.03.2015 г. не е получил ДМС в размер на 1 039, 03 лв., както и не е получил СБКО в размер на 441, 36 лв. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 500 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, сумата от 9 600 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение в наказателното производство, 19 291, 20 лв. – лихва върху сумата от 27 279 лв., сумата от 26 122, 85 лв. – законна лихва върху сумата от 40 416, 37 лв. за периода 22.04.2014 г. – 22.12.2020 г., сумата от 1 039, 03 лв. – незаплатено ДМС и 441, 36 лв. незаплатено СБКО, ведно със законната лихва върху претендираните суми, считано от 22.12.2020 г. до окончателното изплащане. Претендира сторените по делото разноски, включително за оказана безплатна правна помощ. С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът – ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, оспорва изцяло предявените искове по основание и размер. Счита, че искът не е подкрепен с доказателства. Медийните публикации във връзка с наказателното производство са решение на авторския колектив на съответното издание за запознаване на обществеността със случай, представляващ обществен интерес. Липсват доказателства за наличието на пряка причинна връзка между описаните в исковата молба вреди и дейността на ответника. Излага съображения, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди не е съобразено с критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД. Поддържа, че паричното обезщетение за морални вреди трябва да съответства на необходимото за предоляването им. Счита, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди не е съобразено и с икономическия стандарт в страната, както и с участието на ищеца в действия по разследването и съдебни заседания, както и отражението им върху психо - емоционалното състояние на ищеца. Излага съображения, че общата продължителност на наказателното производство не е прекомерна, предвид фактическата и равна сложност на делото. Счита, че заплатеното адвокатско възнаграждение в наказателното производство е прекомерен. Счита, че не дължи лихва за забава върху изплатеното обезщетение по чл.225, ал.1 ЗСВ. За да е налице забава при изплащане на посоченото обезщетение, е необходимо отправянето на покана до ВСС. Такава покана не е изпратена до ВСС, а до и. ф. председател на военно-апелативен съд. Обезщетението по чл.231, ал.1 ЗСВ подлежи на заплащане след отправяне на покана. Такава е отправена от ищеца на 11.01.2021 г. Счита, че не дължи заплащане на обезщетение за незаплатено ДМС и СБКО, тъй като те се определят от административния ръководител. Претендираните от ищеца вземания за имуществени вреди от незаконното обвинение счита, че възникват след влизане в сила на оправдателната присъда – 22.12.2020 г., а не от датата на освобождаване на ищеца от длъжност. Не следва да се присъжда претендираната от ищеца законна лихва върху претендираните от ищеца обезщетения за забава, тъй като лихва върху лихва не се дължи. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове. С определение, постановено в проведеното на 16.12.2022 г. открито съдебно заседание, съдът е допуснал изменение на предявените искове съгласно молба от 09.11.2022 г. Страните не спорят, а и от събраните по делото доказателства се установява, че ищецът е работил като следовател в периода 15.02.1988 г. – 17.03.1993 г. От 17.03.1993 г. до 30.06.1998 г. е бил военен съдия в Софийски военен съд, а от 01.07.1998 г. до 31.12.2004 г. е изпълнявал длъжността „прокурор – завеждащ отдел“ във ВКП. От 13.12.2004 г. е заемал длъжността заместник на административния ръководител – Председател на Военно- апелативен съд. Със заповед на министъра на отбраната на РБ от 17.11.2004 г. ищецът е приет на кадрова военна служба и е повишен във военно звание „полковник“. С решение от 20.05.2009 г. на ВСС, на основание чл.207, ал.1 ЗСВ ищецът е назначен на длъжността „административен ръководител – председател“ на военно-апелативен съд гр. София. На 09.06.2009 г. ищецът е встъпил в длъжност. С постановление за привличане на обвиняем от 22.04.2014 г. ДП 60- Пр/2014 г. по описа на ВОП - София ищецът е привлечен като обвиняем за престъпления по: чл.202, ал.2, т.1, вр. с чл.201 НК, вр. с чл.26, ал.1 НК, вр. с чл.20, ал.2 НК; чл.248а, ал.3, вр. с ал.2, пр.1, вр. с чл.20, ал.2 НК; чл.248а, ал.3, вр. с ал.2, пр.1, вр. с чл.20, ал.2, вр. с чл.18, ал.1 НК. Спрямо ищеца не е взета мярка за неотклонение. На 28.04.2014 г. е проведен разпит на ищеца. Видно от представеното извлечение от протокол № 20 от заседание на ВКК, проведено на 15.05.2014 г., по предложение на главния прокурор ВСС е взел решение, на основание чл.230, ал.2 ЗСВ, да отстрани временно от длъжност ищеца, от длъжност съдия и председател на Военно-апелативен съд, до приключване на наказателното производство срещу него. С постановление за привличане на обвиняем от 17.12.2014 г. по ДП 60-Пр/2014 г. На 17.12.2014 г. на ВОП – София ищецът е привлечен като обвиняем, за престъпления по чл.202, ал.2, т.1, вр. с чл.201 НК, вр. с чл.26, ал.1 НК, вр. с чл.20, ал.2 НК; чл.248а, ал.3, вр. с ал.2, пр.1, вр. с чл.20, ал.2, вр. с ал.1 НК. проведен е разпит на ищеца на същата дата. Със заявление от 10.02.2015 г. ищецът е подал оставка от заеманата от него длъжност „съдия във Военно-апелативен съд“. С решение от проведеното на 26.02.2015 г. заседание на ВСС ищецът е освободен, на основание чл.165, ал.1, т.2 ЗСВ от заеманата длъжност „административен ръководител-председател“ на Военно-апелативен съд, както и то длъжността „съдия във Военно-апелативен съд, считано от 10.03.2015 г. На 31.03.2015 г. ВОП-София е внесла обвинителен акт срещу ищеца в съда за престъпления по чл.202, ал.2, т.1, вр. с чл.201, вр. с чл.26, ал.1, вр. с чл.20, ал.2, вр. с ал.1 НК; чл.248а, ал.3, вр. с ал.2, пр.1, вр. с чл.26, ал.1, вр. с чл.20, ал.2, вр. с ал.1 НК. Поради постановени отводи на всички съдии от Военните съдилища в София, Пловдив и Сливен, ВКС е изпратил делото за разглеждане от СГС, като на 20.07.2015 г. въз основа на внесения обвинителен акт е образувано НОХД № 2833/2015 г. Страните не спорят, че в производството пред СГС са проведени 31 открити съдебни заседания, в каквато насока е и представената справка от деловодната система на СГС. С присъда № 161/2019 г., постановена по НОХД № 2833/2015 г. по описа на СГС, НО, 19 състав, П. Г. П. е признат за виновен за част от деянията, за които са му повдигнати обвинения за престъплението по чл.248а, ал.3, вр. с ал.2, пр.1, вр. с чл.20, ал.2, вр. с ал.1НК и на основание чл.24, ал.1, т.3 НПК е приложил правилата за давността и не е наказан. Признат е за невиновен и е оправдан за останалите повдигнати обвинения. Във връзка се депозирани жалба и протест е образувано ВНОХД № 1135/2020 г. по описа на САС, НО, III състав. С присъда № 16/04.12.2020 г., постановена по посоченото дело, е отменена присъдата спрямо ищеца в частта, с която ищецът е признат за виновен, като същият е признат за невиновен и е оправдан по обвинението да е извършил престъпление по чл.248а, ал.3 вр. ал.2, пр.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК. В мотивите е прието, че е налице несъставомерност, както от субективна страна, така и от обективна страна на деянието длъжностно присвояване, за които е постановена осъдителната присъда спрямо ищеца. Установено е, че деянието по чл.248а, ал.3 вр. ал.2, пр.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК не е осъществено от субективна страна. Страните не спорят, че в производството пред САС е проведено едно открито съдебно заседание. Присъдата на САС е влязла в сила на 22.12.2020 г. По делото е представена служебна бележка от Военно-апелативен съд се установява, че на ищеца не са изплащани суми за ДМС, както и СБКО за периода 15.05.2014 г. – 09.03.2015 г. ДМС е изплащано съгласно протокол на ВСС № 59/10.12.2014 г. и ПОИСДТВ, като размерът на средствата е на база 34, 28 % върху основната заплата + ранг за м.11.2014 г. Ако за посочения период ищецът е заемал длъжност в съда, е следвало да получи СБКО в размер на 441, 36 лв. с включен ДОД и за ДМС 1 039, 03 лв. 9 включен ДОД. Видно от представения по делото договор № 3135/29.09.2015 г., сключен между П. Г. П. – клиент и Адвокатско дружество „Д., А. и Съдружници“, договореното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита на клиента по НОХД № 2833/2015 г. на СГС, НО, 19 състав, възлиза на 8 000 лв. без ДДС или 9 600 лв. с ДДС. Съгласно представената фактура № 288/07.10.2015 г. и фискален бон към нея, договореното адвокатско възнаграждение е заплатено изцяло. По делото са депозирани извлечения от статии в електронни издания относно воденото спрямо ищеца и други обвинени лица наказателно производство. С молба до ВКК, СК от 11.01.2021 г. ищецът е отправил искане до ВСС за заплащане на обезщетение по чл.231, ал.1 ЗСВ. В проведеното на 03.02.2021 г. заседание на комисията по „Бюджет и финанси“ на ВСС е изпратила молбата на ищеца на компетентност на Председателя на Военно-апелативен съд. На 11.01.2021 г. ищецът е депозирал молба до и. ф. Председател на Военно-апелативен съд за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 ЗСВ. С молба от 12.02.2021 г. ищецът е отправил искане до и. ф. Председател на Военно-апелативен съд за заплащане на полагащото му се обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, средства за облекло и за ДМС. Видно от представеното банково извлечение на 25.02.2021 г. на ищеца е изплатено обезщетение по чл.225, ал.1 ЗСВ в размер на 27 279 лв. Съгласно представеното удостоверение от 04.11.2021 г., издадено от Военно-апелативен съд на ищеца е начислена сумата от 44 907, 08 лв., представляваща обезщетение по чл.231 ЗСВ за периода 15.05.2014 г. – 09.03.2015 г., като от нея е приспаднат данък общ доход в размер на 4 490, 71 лв. Чистата сума на обезщетението възлиза на 40 416, 37 лв., което е изплатено на 21.07.2021 г. От заключението на вещото лице Д. С. З.-С., специалист по клинична психология, в ЦПЗ „Проф. Никола Шипковенски“, по изслушаната пред СГС съдебно - психолоическа експертиза се установява, че при привличането на ищеца като обвиняем за тежки умишлени престъпления от служебен характер ищецът понесъл остър емоционален стрес, преминал впоследствие в тревожно-депресивно състояние, изразяващо се в напрежение, безпокойство, потиснатост, тревожност, нарушение в съня, апетита и теглото. Изпитвал неудобство пред близките си, колегите и обществото, още повече поради медийното отразяване, от което се почувствал репутационно сринат и публично опозорен. Реагирал със затваряне в себе си и преустановяване на контакти. Освобождаването му от заеманата от него длъжност го поставило в ситуация на финансова несигурност и е предизвикало в него усещане за безизходица и липса на перспектива. Воденото на дела на различни инстанции с множество съдебни заседания било причина за обостряне на състоянието му и изпитване на срам от положението на подсъдим, в което се намирал. Изпитвал чувство на несигурност и страх от осъдителна присъда. Кариерното му сриване е станало причина за дълбок и трудно преодолим вътрешен психологически конфликт, с чувство за незаслужена несправедливост и обида. Оправдаването му по повдигнатите обвинения след 6 г. и 8 м. не е довело до чувство на достатъчна удовлетвореност, поради трайния характер на понесените загуби, със значителен спад на професионалния и социалния му статус. По принуда упражнявал професията адвокат, като изпитвал неудобство при практикуването й в среда, в която е добре известен, както и с предишния си статус, така и с водените срещу него дела. Налице са данни за провеждани консултации и назначавана медикаментозна терапия с различни антидепресанти в периода 21.05.2014 г. – 21.08.2014 г., с преценка последователно за смесено тревожно-депресивно състояние, депресивен епизод – умерено тежък и отново депресивен епизод, като при последното консултиране е отчетено обратно развитие на депресивната симптоматика, но с продължаване на тревожността и преживяването на безперспективност, което кореспондира със ситуацията, в което се е намирал. Вещото лице приема, че причината за възникването на тревожно – депресивно състояние при ищеца е повдигането на тежки обвинения от служебен характер, продължителното водене на дела срещу него, сриването на кариерното му развитие и публичното злепоставяне. Тревожно-депресивното състояние на ищеца е психологически изводимо от негативните емоции и понесения стрес от воденото срещу него наказателно производство. към момента, макар и с по – ниска интензивност, продължава преработката на травматичното събитие с прояви на напрежение, безпокойство, несигурност, тревожност и депресивитет. Експертното заключение не е оспорено от страните. Съдът изцяло възприема експертното заключение, като компетентно и задълбочено изготвено. Вещото лице е направило обстоен анализ на релеваннтните за поставените въпроси обстоятелства и е достигнало до обосновани изводи. Същите пряко кореспондират с останалите събрани по делото доказателства. От показанията на разпитания пред СГС свидетел Минко Бойков Николов се установява, че познавал ищеца от 2005 г. Били много близки приятели, срещали 5 дни в седмицата. Преди наказателното производство ищецът бил изключително спокоен и уравновесен човек, от който винаги може да се поиска съвет, подкрепа. Воденото спрямо ищеца наказателно производство го съсипало, преобърнало живота му. Не можел да си намери място, не се хранел, не можел да спи, ставал през нощта. Разговаряли в 2 -3 часа след полунощ. Започнал да избягва срещи около Съдебната палата, тъй като всички го познавали и започнали да се отдръпват от него, да не разговарят с ищеца, да избягват контакт, включително и близки до него хора. Веднъж свидетелят закарал ищеца до МВР Болница заради хипертоонична криза. След отстраняването на ищеца от длъжност, той не можел да издържа семейството си. Имал кредити, лизинг. Наложило се да търси помощ от приятели. Бил принуден да напусне съдебната система, защото не можел да упражнява никаква друга професия временно. Ищецът работел като адвокат. На него гледали по друг начин. Свидетелят виждал как хората се правели, че не го виждат, не го забелязват, някои не си вдигали телефона. В този период дъщерята на ищеца била студентка и разчитала на неговата финансова подкрепа. Ищецът отслабнал, не спял, здравословно не бил добре. Понастоящем ищецът не е възстановил спокойствието, авторитета и съня си. Харесвал работата си. Понастоящем работел по принуда като адвокат. Най- добрите приятели и колеги на ищеца странели от него. Всички го отбягвали, не можел пълноценно да работи и като адвокат. От показанията на разпитания пред СГС свидетел А. Е. Д. – с висящо дело по ЗОДОВ, адвокат, се установява, че познавал ищеца от около 25 години. Познавал цялото му семейство, били семейни приятели. Прекарвали доста време заедно. Преди повдигане на обвинението ищецът бил отлична форма – психическа и физическа. Изглеждал добре, в много добър дух. Практикувал различни спортове – ски, плуване, фитнес, бил отличен планинар. Ищецът бил отворен към света – обичал да чете, да пътува, да се среща с хора. Повдигнатото обвинение и воденото наказателно производство категорично променили ищеца. Видял ищеца в Съдебната палата и трудно го познал – ищецът драматично се променил, не изглеждал добре. Приемал медикаменти, силни успокоителни, получил хипертония. Споделил със свидетеля, че нямал никакво желание да се среща с хора, дори с най-близките си приятели. Изпитвал огромна тревожност за отношенията си с близките му. Тревожността му се засилвала. Споделил, че трябвало да обяснява и на дъщеря си за наказателното производство. изпитвал страх от това, което ще се случи. Изпитвал срам от близки и приятели. Страхът му бил продиктуван от неизвестността за това, което предстои да му се случи, свързано с кариерата му – дали ще продължи да работи, защото нямал никакви доходи, никаква възможност да работи докато бил отстранен от длъжност. Не можел да издържа семейството си. Не му било лесно да премине в адвокатурата. По време на наказателното производство срещу ищеца не се виждали често – няколко пъти разговаряли. Ищецът споделил, че делата се усложнили изключително много, прехвърляли се от съд на съд, което му създавало несигурност. Разхождали го непрекъснато по институции, имало много съдебни заседания, делото се проточило. Здравословното състояние на ищеца не било добро – психическо и физическо. Знаел от ищец и съпругата му, че нощем не можел да спи, приемал силни успокоителни. Ищецът споделял, че се притеснявал, че като адвокат няма да може да има клиенти, тъй като е подсъдим. Ищецът споделял със свидетеля, че му било трудно да общува, да поддържа контактите си с хората. Споделял, че животът му бил съсипан и повече няма да може да прави нещо нормално оттук нататък. Имали общи приятели, които престанали да общуват с ищеца. Споделяли, че не се чувствали комфортно да общуват с хора, които имат проблеми с правосъдието. Отразило се частичното му осъждане, защото това би го лишило от възможност да практикува като адвокат. Свидетелят разбрал от медиите за воденото спрямо ищеца дело. Имало публикации и в новинарските сайтове. Съдът възприема показанията на разпитаните пред СГС свидетели, ценени по реда на чл.172 ГПК, тъй като същите са логични и последователни, свързани са с лично възприети от свидетелите обстоятелства. Показанията им изцяло кореспондират с останалите ангажирани по делото доказателства и не са анагжирани такива, които да разколебаят доказателственаат им стойност. При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното: Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхождат от легитимирана страна, като същите са процесуално допустими. Разгледани по същество, жалбите са неоснователни. Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата. При извършена служебна проверка въззивният съд установи, че обжалваното съдебно решение е валидно, като същото е процесуално допустимо. Жалбоподателят – ответник оспорва наличието на основание за ангажиране на отговорността му. Наказателното производство срещу ищеца е образувано от Военноокръжна прокуратура - София. Предвид обстоятелството, че съгласно чл.136, ал.1 ЗСВ и чл.137 Прокуратурата е единна и централизирана, като същата е юридическо лице на бюджетна издръжка, ответникът е надлежно материално – правно легитимиран да отговаря по иска, предмет на делото. За да бъде ангажирана отговорността на държавата по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, следва да се установи, че ищецът е претърпял имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от действията на органите на прокуратурата от незаконно повдигнатото му и поддържано обвинение в извършване на престъпление, за което същият е оправдан с влязла в сила присъда. В случая Военноокръжна прокуратура - София е повдигнала и поддържала обвинение срещу ищеца в извършване на престъпление по чл.202, ал.2, т.1, вр. с чл.201, вр. с чл.26, ал.1, вр. с чл.20, ал.2 НК; чл.248а, ал.3, вр. с ал.2, пр.1, вр. с чл.20, ал.2 НК; чл.248а, ал.3, вр. с ал.2, пр.1, вр. с чл.20, ал.2, вр. с ал.1 НК – длъжностно присвояване, престъпление против паричната и кредитната система – предоставяне на неверни сведения пред длъжностни лица от Дирекция „Оперативна програма „Административен капацитет“ към МФ, в качеството му на представляващ юридическо лице, за които е предвидено наказание лишаване от свобода съответно от три до петнадесет години и от една до шест години, както и глоба от 2 000 лв. до 10 000 лв. По делото са ангажирани и доказателства относно претърпените от ищеца имуществени и неимуществени вреди в резултат на воденото срещу него наказателно производство. По изложените съображения въззивният съд счита, че ищецът е изпълнил доказателствената си тежест да установи всички елементи от сложния правопораждащ фактически състав на спорното право, в каквато насока са и изводите на решаващия съд. Ето защо доводите на жалбоподателя - ответник, че не следва да се ангажира отговорността му, се явяват неоснователни. Спори се между страните в производството относно обема на отговорността на ответника. Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилно определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. По въпроса за прилагане критерия за справедливост в чл.52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди, е формирана последователна и непротиворечива съдебна практика - ППВС № 4/1968 г. решение № 298/04.07.2011 г. по гр. д. № 1152/2010 г. на ВКС, ГК, ІV ГО; решение № 57 от 09.02.2016 г. по гр. д. № 4641/2015 г. на ВКС, ГК, ІV ГО; решение № 138 от 13.07.2022 г. по гр. д. № 3764/2021 г. на ВКС, ГК, III ГО и цитираната в него съдебна практика. С нея е разяснено, че в понятието неимуществени вреди се включват всички телесни и психически увреждания на пострадалия, претърпените болки и страдания, които в своята цялост представляват негативни емоционални изживявания на лицето, намиращи не само негативно отражение в психиката, но и социален дискомфорт в определен период от време. Установеният в чл.52 ЗЗД критерий за справедливост не е абстрактен, а се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Принципът на справедливост включва в най - пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие. От значение за размера на обезщетението са също така и тежестта на престъплението, за което е било повдигнато незаконно обвинение, продължителността на незаконното наказателно преследване, интензитета на мерките на процесуална принуда, броя и продължителността на извършените с негово участие процесуални действия, начинът, по който обвинението се е отразило върху пострадалия, с оглед личността му и начина на живот; рефлектирало ли е обвинението върху професионалната реализация на пострадалия, на общественото доверие и социалните му контакти, отраженията в личната му емоционална сфера, здравословното му състояние и др. От значение е също така обществен отзвук на обвинителната теза, злепоставящото въздействие на незаконното обвинение върху личността, накърнената репутация, степента на вредоносния ефект от обвинението върху социалната и професионалната реализация на лицето, като следва да се отчита се каква е била същата преди, по време и след приключване на наказателното производство. Тъй като ищецът не е предявил самостоятелен иск по чл.2б ЗОДОВ, поради което и с оглед разясненията, дадени с ТР № 1 от 27.11.2023 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2022 г., ОСГК, т.1, не следва да се посочва каква част от глобално определеното обезщетение се отнася за нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, но следва да се отчете продължителността на наказателното производство. Наказателното производство спрямо ищеца е образувано на 22.04.2014 г. с постановление за привличането му като обвиняем на Военноокръжна прокуратура – София и е приключило с постановяване на влязлата в сила на 22.12.2020 г. оправдателна присъда. Така продължителността на наказателното производство е 6 г. и 8 м. Проведени са общо 32 открити съдебни заседания, 31 от които в първата инстанция и едно във въззивното производство. Повдигнатото на ищеца обвинение по чл.248а, ал.3 вр. ал.2, пр.1 НК е за тежко престъпление по смисъла на чл.93, т.7 ДР на НК. В практиката си ЕСПЧ приема, че е налице оборима презумпция, че всяка неразумна продължителност на производството води до причиняване на неимуществени вреди. Обичайните такива са свързани с обстоятелството, че за дълъг период от време, лицето е поставено в ситуация да изпитва притеснения и безпокойство, накърнено е чувството му за справедливост, страда нуждата от доверие в институциите и сигурността, че те ще си свършат по най-добрият начин работата, така че резултатът от престъпното деяние да бъде обезщетен. В конкретния случай наказателното производство се е развило в продължителен период от време, като следва да се държи и сметка относно обстоятелството, че продължителността на наказателното производство е обусловена от постановените отводи в Софийски военен съд, Пловдивски военен съд, Сливенски военен съд, както и многото лица, привлечени към наказателна отговорност за множество деяния. Спрямо ищеца не е приложена мярка за неотклонение. Повдигнатото на ищеца обвинение значително е засегнало професионалната му репутация, доколкото е свързано със заеманата от него длъжност Административен ръководител – председател на Военно-апелативен съд – гр. София. Обвиненията на ищеца в длъжностно присвояване, както и в предоставяне на неверни сведения пред Дирекция „Оперативна програма „Административен капацитет“ към МФ, за да получи Военно-апелативен съд средства, предоставени от ЕС, пряко е рефлектирало не само върху професионалния му авторитет, но и на общественото доверие в него, на социалните му контакти. Същевременно същият се е ползвал с авторитет и доверие сред колегите си и съдебните служители. Неоснователно е възражението на жалбоподателя – ответник, че следва да отговаря за продължителността на досъдебното производство, но не и за съдебната фаза. Ответникът е надлежно легитимиран да отговаря за цялата продължителност на наказателното производство, тъй като е повдигнал и поддържал незаконното обвинение. За период от 9 месеца ищецът е отстранен от длъжност. По този начин не е могъл да упражнява професията си, както и правото си на труд, бил е лишен от доходи, което наложило ползване на заеми от приятели. Липсата на доходи и средства за издръжка на семейството са го мотивирали да подаде оставка и да започне да работи като адвокат. Това от своя страна също е създавало затруднения и притеснения на ищеца, предвид качеството му на подсъдим към този момент и свързаното с това недоверие и съмнение относно професионалните му качества. Установи се, че след започване на наказателното производство ищецът се затворил в себе си, избягвал да общува с колеги и приятели. Налагало се да обяснява на близки и познати, че не е извършил престъпление, претърпял е репутационни вреди. Много хора от приятелския му кръг се оттеглили, избягвали да общуват с него. Преживеният стрес, напрежение, безпокойство, чувство за срам и неудобство от засягане на доброто му име в обществото са довели до нарушение на съня на ищеца, липса на апетит, промяна на качеството му на живот. Ищецът отслабнал, преустановил спортните си занимания. Ищецът е следвало да понася злепоставящото го положение на обвинен, да знае, че е предмет на обсъждане в обществото и медиите, доколкото повдигнатото обвинение на ищеца и воденото спрямо него наказателно производство е получило широк обществен отзвук – отразено е в редица медийни публикации. Следва да се държи сметка също така, че общественият отзвук е бил обусловен от заеманата висока публична длъжност от ищеца и част от останалите привлечени към наказателна отговорност лица – магистрати. Във формираната съдебна практиката на ВКС е разяснено, че публичните личности (политици, органи на централната и местна изпълнителна власт, държавни служители, общественици и др.), за разлика от частните лица, са изложени на много по- голям интерес от страна на обществото и медиите, именно във връзка със заемана от тях длъжност или позиция в обществения живот. Същевременно образуваното наказателно производство срещу ищеца е с висок обществен интерес, а органите на съдебната власт са длъжни да предоставят информация на медиите с оглед правото на гражданите да бъдат информирани по въпроси с обществено значение (чл.39 – чл.41КРБ, чл.10 ЕКЗПЧОС) – решение № 50154/13.12.2022 г. по гр. д. № 4756/2021 г. на ВКС, III ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК. По делото не се твърди и съответно не се установи предоставянето на невярна информация за наказателното производство от страна на ответника. Ищецът е доказал по делото негативното отражение на воденото спрямо него наказателно производство върху психо - емоционалния му статус. От експертното заключение на вещото лице Д. З. – С. по изслушаната пред СГС съдебнопсихологическа експертиза, обсъдено по – горе, се установи, че привличането на ищеца като обвиняем за тежки умишлени престъпления, свързани с работата му, той е понесъл остър емоционален стрес, преминал впоследствие в тревожно – депресивно състояние, изразяващо се в напрежение, безпокойство, потиснатост, тревожност, нарушение в съня, апетита и теглото. Кариерното му сриване е станало причина за дълбок и трудно преодолим вътрешен психологически конфликт, с чувство на незаслужена несправедливост и обида. Поради трайния характер на понесените загуби със значителен спад на професионалния и социалния статус, оправдаването на ищеца по повдигнатите обвинения не е довело до чувство на достатъчна удовлетвореност. От значение е и обстоятелството, че за периода 21.05.2014 г. – 21.08.2014 г. ищецът е провел консултации и му е назначена медикаментозна терапия с антидепресанти, с преценка последователно за смесено тревожно-депресивно състояние, депресивен епизод – умерено тежък и отново депресивен епизод. При констатирано обратно развитие на депресивната симптоматика е налице продължаване на тревожността и преживяването на безперспективност. Тревожно- депресивното състояние на ищеца е пряка последица от воденото срещу него наказателно производство. Това състояние на ищеца не е напълно преодоляно към момента, макар да протича с по – ниска интензивност, като продължава преработката на травматичното събитие с прояви на напрежение, безпокойство, несигурност, тревожност и депресивност. От значение за отговорността на ответника е и обстоятелството, че на първа съдебна инстанция ищецът е бил признат за виновен за част от повдигнатите обвинения, макар да не е бил наказан за тях, поради прилагане правилата за давността. Това е причинило допълнително безпокойство в ищеца, усещане за безизходица и липса на перспектива, страх от постановяване на осъдителна присъда. При извършване на преценка относно обема на претърпените от ищеца неимуществени вреди, които подлежат на репариране от ответника, следва да се съобрази формираната съдебна практика по реда на чл.290 ГПК, съгласно която при определени професии – напр. полицаи, военни, магистрати, митнически служители и пр., очакванията и изискванията на обществото към тях за почтеност и спазване на законите, са изключително завишени. По общо правило незаконното обвинение на лица, упражняващи подобни професии в извършване на престъпление, има по-силно негативно отражение върху неимуществената им сфера. Това е относимо в още по- голяма степен за случаите, когато обвинението е за извършване на умишлено престъпление от сферата на тяхната професионалната реализация - решение 344/24.11.2014 г. по гр.дело № 2378/2014 г. на ВКС, ГК, IV ГО; решение № 97/15.02.2024 г. по гр. д. № 3909/022 г. на ВКС, ГК, IV ГО; решение № 86 от 29.05.2019 г. по гр. д. № 2586/2018 г. на ВКС, ГК, IV ГО, решение № 319/13.11.2015 по гр. д. № 2829/2015 г- на ВКС, ГК, IV ГО, постановени по реда на чл.290 ГПК и др. По изложените съображения, предвид тежестта на обвинението, липсата на приложени спрямо ищеца мерки за неотклонение, продължителността на наказателното производство – 6 г. и 8 месеца, проведените процесуални действия в общо 32 открити съдебни заседания, отчитайки личността на увредения, респ. професионалния и обществен статус – административен ръководил - председател на Военно-апелативен съд, обстоятелството, че обвинението е за извършване на умишлено престъпление в сферата на професионалната реализация на магистрат, накърнената професионална репутация, негативното отражение върху социалната и професионална реализация на ищеца, преживеният от него стрес, безпокойство, затварянето му в себе си, възрастта му към момента на повдигане на обвинението години – 51 години, негативното отражение на воденото наказателно производство в здравословното и емоционално състояние на ищеца, в резултат на наказателната репресия, дискредитирането му в обществото, съобразявайки принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, както и задължителните указания, дадени с ППВС № 4/23.12.1968 г., съдът счита, че обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди възлиза на 120 000 лв. Обезщетението в този размер ще възмезди в най - пълна степен претърпените от ищеца емоционални неудобства във връзка с воденото производство срещу него. Този размер на обезщетението съответства на характера и степента на търпените от ищеца болки и страдания и удовлетворява обществения критерий за справедливост при съществуващите в страна обществено - икономически условия на живот към момента на увреждането, с оглед конкретните обстоятелства по делото. Отделно от това следва да се съобрази и обстоятелството, че осъждането на ответника само по себе си има ефекта на овъзмездяване (решение № 359/25.09.2012 г., постановено по гр. д. № 1224/2011 г. на ВКС, ГК, ІV ГО; решение № 60251 от 19.11.2021 г. по гр. д. № 281/2021 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, постановени по реда на чл.290 ГПК и др.). По делото липсват доказателства, които да установяват, че ищецът е претърпял неимуществени вреди в по-висок размер и с по-силен интензитет от отчетените. Ищецът претендира заплащането на обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разноски за организиране на защитата му в наказателното производство. Жалбоподателят – ответник поддържа възраженията си, заявени с писмения отговор на въззивната жалба по тези искови претенции. Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 1 от 11.12.2018 г. по тълк. д. № 1/2017 г., ОСГК на ВКС, в НПК не е уредена отговорността за разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение от лицето, признато за невиновно или по отношение на което наказателното производство е прекратено. Поради това тези разноски могат да се претендират като имуществена вреда в производството за обезщетение на вреди от незаконосъобразно обвинение на основание чл.2, ал.1 ЗОДОВ. Тази отговорност е гражданска и се урежда от правилата на ЗЗД за отговорността от неизпълнение на общото задължение да не се вреди другиму, доколкото за отговорността на държавата за причинени вреди не са уредени особени правила в ЗОДОВ. Изразходваните средства за адвокатско възнаграждение в наказателното производство, приключило с оправдателна присъда или прекратено на основанията, посочени в чл.2, ал.1 ЗОДОВ, са имуществена вреда за лицето, подложено на неоснователна наказателна репресия, тъй като то има право на адвокатска защита във всеки стадий на това производство. От ангажираните по делото договор за правна защита и съдействие № 3135/29.09.2015 г., фактура № 4288/07.10.2015 г., както и фискален бон от същата дата, обсъдени по – горе, се установи, че ищецът е платил н Адвокатско дружество „Д., А. и съдружница“, сумата от 9 600 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за представителство и защита на ищеца по НОХД 2833/2015 г. на СГС, НО, 19 състав. Предвид фактическата и правна сложност на делото, продължителността на наказателното производство, броя на проведените открити съдебни заседания пред първата и втората съдебни инстанции, както и извършените процесуални действия в тях, въззивният съд счита, че уговореното и заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в наказателното производство не е прекомерно. Ищецът претендира обезщетение в размер на законната лихва от 10.03.2015 г. до 25.02.2021 г. върху сумата от 27 279 лв. – обезщетение при освобождаване от длъжност, както и обезщетение в размер на законната лихва за периода 31.05.2014 г. – 21.07.2021 г. върху неплатеното трудово възнаграждение за периода на отстраняването му от длъжност 22.04.2014 г. до освобождаването му от длъжност на 10.03.2015 г. Ищецът има право на претендираните обезщетения, тъй като обезщетението при освобождаване от длъжност с повече от 10 години стаж на такава длъжност, както и трудовите му възнаграждения не са заплатени по причина на воденото спрямо него наказателно производство и временното му отстраняване от длъжност. В случая не се касае за забава при изплащане на посоченото обезщетение и трудови възнаграждения, а за създадена процесуална пречка за изплащане на тези суми от ответника – незаконно повдигнатото и поддържано обвинение. Ето защо без значение за основателността на тези претенции са доводите на ответника, че за да се изплати обезщетението при освобождаване от длъжност, е необходимо отправянето на покана. Във въззивното производство не са заявени оплаквания относно размера, за който са уважени разглежданите искови претенции, поради което и на основание чл.269 ГПК този въпрос стои извън пределите на въззивния контрол и не следва да се обсъжда по същество. Ищецът претендира незаплатено ДМС и СБКО за периода от временното му отстраняване от длъжност – 15.05.2014 г. до освобождаването му от длъжност на 09.03.2015 г. Във въззивната жалба не са изложени конкретни оплаквания относно извода на решаващия съд за основателност на тези искови претенции. Също така с писмения отговор на исковата молба ответникът единствено се позовава, че ДМС се изплаща въз основа на взето от ВСС решение. Ищецът е ангажирал по делото издадените от Военно- апелативен съд служебна бележка от 24.02.2022 г., обсъдена по – горе, в която е посочено решението на ВСС, въз основа на което е определено изплащане на ДМС и СБКО, както и размера на посочените вземания, които ищецът би получил, ако е заемал длъжност „съдия“. Служебната бележка не е оспорена от ответника. Същевременно единствената пречка за изплащане на посочените суми на ищеца е воденото спрямо него наказателно производство. По изложените съображения и доколкото крайните изводи на двете инстанции съвпадат, обжалваното решение следва да се потвърди. В предмета на делото се включва въззивна жалба, депозирана от ищеца, срещу решение – 5423/25.10.2023 г., с което са отхвърлени исканията му за допълване на решението от 22.03.2023 г. и за изменението му в частта за разноските. Жалбоподателят поддържа, че постановеното на 22.03.2023 г. съдебно решение е непълно, като върху обезщетенията за имуществени вреди за забавено заплащане на обезщетението при освобождаване от длъжност и на трудовите му възнаграждения за времето, през което е отстранен от длъжност, следва да му се присъди законна лихва от момента на завеждане на делото до окончателното изплащане. Искането за допълване на постановеното на 22.03.2023 г. съдебно решение е своевременно направено от ищцата - в рамките на установения в нормата на чл.250, ал.1 ГПК срок. Същото изхожда от легитимирана страна в процеса и е процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането е неоснователно. Непълно е съдебното решение, което не обхваща целия спорен предмет, очертан в исковата молба, като съдът не е формирал воля относно част от спорното право, по което е налице произнасяне в диспозитива на обжалваното съдебно решение. Ищецът своевременно е отправил искане за присъждане на законна лихва върху всички претендирани по делото суми. При преценка основателността на това искане следва да се съобразят разясненията, дадени с решение № 300 от 9.01.2019 г. по гр. д. № 2262/2018 г. на ВКС, ГК, IV ГО, във връзка с присъждането на законна лихва върху обезщетението за пропуснати ползи от внасянето на „парична гаранция“, като мярка за неотклонение, което е аналогично на претендираните в настоящото производство обезщетения за пропуснати ползи. С посоченото решение е прието, че на основание чл.10, ал.3 ЗЗД олихвяването на изтекли лихви (т. нар. капитализация на лихвата от банките), става съобразно наредбите на Българската народна банка. В други отношения олихвяването на вземане за лихви (анатоцизъм) не е допустимо, като лихва е всяко обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение. По тази причина искането за присъждане на законна лихва е счетено за неоснователно. Решаващият съд е съобразил тези разяснения и е достигнал до законосъобразния извод, че върху обезщетенията за пропуснати ползи в размер на законната лихва не следва да се присъжда лихва от момента на завеждане на делото до окончателното изплащане. Предвид обстоятелството, че искането за присъждане на законна лихва не съставлява самостоятелна искова претенция, при наличие на пречки за присъждане на такава, съдът не дължи произнасяне с отделен отхвърлителен диспозитив за това. Ето защо не е налице сочената от жалбоподателя - ищец непълнота на постановеното на 22.03.2023 г. съдебно решение, поради което молбата за допълването му се явява неоснователна. В срока за обжалване на решението от 22.03.2023 г. процесуалният представител на ищеца е отправил искане към съда за изменение на посоченото съдебно решение в частта за разноските, чрез присъждане на още 8 864, 43 лв. наред с присъдените 4 053, 02 лв., като общият размер на адвокатското възнаграждение възлиза на 12 917, 45 лв. Ответникът не е изразил становище по заявеното искане. В случая процесуалният представител на ищеца е оказал безплатна правна помощ, поради което и на основание чл.38, ал.2 ГПК вр. с чл.78, ал.1 ГПК в негова полза е присъдено адвокатско възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство пред първата съдебна инстанция. Решаващият съд е определил размера на адвокатското възнаграждение съобразно Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията, действала към момента на постигане на уговорката между страната и процесуалния му представител за осъществяване на безплатна правна помощ от последния, като е съобразил формираната по този въпрос съдебна практика. Следва да се отбележи също така, че съгласно решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С 428/22 е разяснено, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. Макар съдът да не е обвързан от регламентираните в посочената наредба минимални размери на адвокатското възнаграждение, следва да извърши обоснована преценка на съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото, а не произволно да посочи определен размер на цената на адвокатската услуга. В случая производството пред СГС се е развило в едно съдебно заседание, представени са писмени доказателства, проведен е разпит на двама свидетели, както и е изслушана съдебнопсихологическа експертиза. Предвид доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, въззивният съд счита, че правилно е определен размерът на дължимото адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищеца в производството пред СГС. Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, обжалваното решение от 25.10.2023 г. следва да се потвърди. По разноските по производството: Тъй като процесуалният представител на ответника по жалбата – ищец не е депозирал писмен отговор на въззивната жалба на ответника и оказаната правна помощ е свързана с депозираната от него въззивни жалби, които са неоснователни, не следва да му се присъждат разноски за настоящата съдебна инстанция. Воден от горното, съдът