РЕШЕНИЕ

№ 6775

гр. София, 10.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-22 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: С. Ис. Шекерджийски при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от С. Ис. Шекерджийски Гражданско дело № 20251100106859 по описа за 2025 година искове с пр. осн. чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД:

Ищецът - С. Р. Г., твърди, че на 15.09.2022г. около 10: 30ч. л.а. марка „Опел“, модел „Астра", рег. № ••••••••, управляван от В. Д. А., ЕГН ••••••••••, се движел по бул. „Стивница" с посока от ул. „Кукуш" към ул. „Пловдив" в гр. София, когато в района на кръстовището с ул. „Мелник", и при извършване на маневра ляв завой, навлязъл на червен сигнал на работещата в режим светофарна уредба и реализирал ПТП с насрещно движещия се л.а. марка „Киа“, модел „Спортидж", рег. № ••••••••, управляван от С. Р. С.ов.

Произшествието било посетено от органите на МВР и екип на спешна помощ. За събитието бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № К-459.

Ищецът имал оплаквания от силно главоболие и шум в лявото ухо, гадене, световъртеж, както и болка, оток и деформация в областта на лява зигоматична област. След извършени прегледи и образни изследвания му била поставена диагноза - фрактура на лява скулова кост, с отделен и разместен фрагмент от скуловата дъга, фрактури на предната и латералната стени на левия горночелюстен синус.

Бил настанен за лечение в „Отделение по лицево-челюстна хирургия" на болницата, където на следващия ден било пристъпено към извършване на неотложна оперативна интервенция, при която била направена инструментална и мануална репозиция на разместените фрагменти на зигоматичната кост вляво.

Фрактурите, получени при катастрофата, му причинили интензивни болки в скулите и челюстта и за продължителен период довели до затруднение при дъвчене и говорене.

По отношение на лек автомобил л.а. марка „Опел" била сключена застраховка "ГО" в ответното дружество - ЗД „БУЛ ИНС" АД.

С оглед изложеното, моли да се осъди дружеството да заплати сумата от 26 000 лева, застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на ПТП, заедно със законната лихва, считано от 01.11.2022г.

Претендира разноски.

Ответникът – ЗД “БУЛ ИНС” АД, оспорва иска:

• оспорва иска по размер, тъй като възстановителният период бил относително дълъг;

• прави евентуално възражение за съпричиняване – непроявена грижа за собствената си безопасност от страна на ищеца, който бил наясно със състоянието на водача; последният бил и неправоспособен; пострадалият бил без поставен обезопасителен колан; и - оспорва констатациите в протокола.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното: от фактическа страна:

По делото е представен Протокол № К-459 от 15.09.2022г. за ПТП, който обвързва съда до установяване на нещо различно от страната, която има интерес да го стори – в случая ответникът. В него е изложена следната фактическата обстановка: на 15.09.2022г. в гр. София, около 10: 30ч. л.а. марка „Опел“, модел „Астра", рег. № ••••••••, управляван от В. Д. А., ЕГН ••••••••••, се е движел по бул. „Стивница" с посока от ул. „Кукуш" към ул. „Пловдив", когато в района на кръстовището с ул. „Мелник", и при извършване на маневра ляв завой, навлиза на червен сигнал на работещата в режим светофарна уредба и става причина и участник в ПТП с насрещно движещия се л.а. марка „Киа“, модел „Спортидж", рег. № ••••••••.

Г-н А. е дал положителна проба за наркотични вещества. Не е носел и документи за правоспособност (това се установява и от Удостоверение от 30.03.2023г. - там е посочено, че едно от наложените наказания е за неносене на документация, а не за липсата на такава - свидетелство за правоуправление / също – Наказателно постановление от 07.10.2022г. – л. 62). В л.а. марка „Киа“ се е намирал и ищецът, като пътник. Описано е че е пострадал и по- точно лявата му скула.

В тази връзка - Р. № 85 от 28.05.2009г. на ВКС, т.д. № 768/2008г.; също: Р. на ВКС № 24 от 10.03.2011г., т.д. № 444/10, І т.о.; Р. № 29 от 17.05.2008г. по т.д. № 535/2008г. на ВКС, ІІ т.о.; и Определение № 372 от 18.06.2010г. по т.д. № 209/2010г., т.к., ІІ т.о. на ВКС.

Дружеството е било сезирано извънсъдебно – Застрахователна претенция 01.11.2022г. (л. 13-4).

Депозирана е комплексна СЕ (СМЕ и СТЕ), неоспорена от страните и приета от съда, като компетентно изготвена. От нея, както и от разпита на първото в.л.-а в о.с.з., се установява, че вследствие на настъпилото ПТП, ищецът е претърпял следните увреждания: „Счупване на костите на скулите и горната челюст, закрито“. Двуполюсна фрактура на зигоматичната кост и фрактура на предна и латерална стена на максиларен синус.

Счупването прекъсва целостта на костната тъкан, нарушавайки механичната стабилност на горната челюст, съпроводено с увреждане на меките тъкани, кръвоносни съдове и понякога нерви. При този вид закрита фрактура на горната челюст се прилага локална анестезия и се извършва инструментална и мануална репозиция на фрагментите на зигоматичната кост вляво.

Оперативното лечение е било наложително.

Подобен род травми са съпътствани в бъдеще с хронични оплаквания на засегнатите участъци. Възможно е да има остатъчни явления с бавно възстановяване – като ограничена подвижност, силова недостатъчност и нарушена механика на челюстта. Продължителността на времето е строго индивидуална в зависимост от физическите натоварвания на травмирания участък.

Ищецът С. Р. Г. е бил без предпазен колан към момента на възникналото ПТП.

При поставяне на предпазен колан се намаляват травматичните увреждания и вероятността е по-малка да се получат горепосочените наранявания по време на инцидента.

От извършената справка по номера на рамата U6YJE55528L019525 в каталога на автомобилите от марката „Киа“ е установено, че същия е оборудван с триточкови колани за водача и пасажера до него, като и триточкови колани за местата отзад.

По данни на СДВР отдел „Пътна полиция” в гр. София, е извършена проба за алкохол на водача на л.а. „Киа Спортидж” - С. Р. С.ов, с алко-тест дрегер с № 0133, проба № 4102 с отрицателен резултат – 0.00 ‰. Проба за наркотични вещества: изпробван с друг тест 5000 ARNJ № 0016, проба № 274 – положителна за бензодиазепини, метадон и опиати. Липсват данни за токсилогичен анализ и за концентрациите на конкретните вещества.

Установените вещества – бензодиазепин, метадон и опиати – са с потискащо действие върху централната нервна система. Те водят до сънливост, забавени реакции, нарушена координация, понижено внимание и концентрация, което ограничава способността за правилна преценка на пътната обстановка. При такива ефекти лицето се счита негодно за безопасно управление на моторно превозно средство, като правната значимост на концентрациите е свързана с установяване степента на това нарушение.

При лице, което се намира в състояние на алкохолно или наркотично въздействие, обикновено се наблюдават видими външни прояви, които могат да бъдат възприети от трето лице, като пътник в автомобила, при нормални условия и усреднена наблюдателност. Тези признаци могат да бъдат характерни и лесно забележими, като включват следното:

Разширени или свити зеници: В зависимост от вида на наркотика, зениците могат да бъдат разширени (например при употреба на стимуланти като кокаин) или свити (при опиати).

Неспокойна или замъглена реч: Подобно на алкохолната интоксикация, употребата на наркотици може да води до затруднена, мудна или неясна реч.

Забавени реакции и летаргия: Лицето може да реагира по-бавно на въпроси или ситуации. Това може да се прояви с мудност и затруднено разсъждение.

Нарушена координация: При употребата на много наркотични вещества, особено опиати и бензодиазепини, се наблюдават подобни признаци като при алкохол - замъглено движение, нестабилност и неспособност за поддържане на баланс.

Сънливост: Възможно е лицето да изглежда затруднено да остане будно или да има проблеми с фокусирането върху околната среда.

Липсват данни за конкретна концетрация на установените положителни вещества.

Въпреки това при ниски концентрации поведението е с леко намалена активност и със забавени движения. Речта е забавена и с лека неяснота, но комуникацията не е съществено нарушена. Физическите признаци са леко забавени реакции и координация, без сериозни физически отклонения.

При високи концентрации, поведението е с изразена сънливост, забавено възприемане на заобикалящата среда, затруднено фокусиране и липса на самоконтрол. Речта е силно неразбираема и със забавени отговори. Физическите признаци са явни нарушения на координацията, неустойчивост при ходене, неспособност за стабилно стоене, и дори падания. Потискане на дихателната функция и възможно задушаване при много високи концентрации.

Обикновено характерът на счупването би се отразил на външния му вид и същото се отнася до оперативната интервенция. Вещото лице не се е срещало с ищеца, не е извършен и предглед.

Експертизата е допусната с определението по чл. 140 от ГПК от 12.08.2025г. В него изрично е посочено, коя от страните каква сума следва да заплати. Относно СМЕ част това са 2 Х 600 лева, а и изрично е указана последицата от евентуален пропуск – приложение на чл. 161 от ГПК. Страната е уведомена по ЕПЕП на същата дата (л. 48, гръб и л. 50).

Депозит от г-н Г. не е заплатен. В о.с.з. обаче процесуалният представител на ищеца представи списък по чл. 80 от ГПК, който включва сумата от 600 лева, а след поставяне на въпроса за нейното заплащане, поиска допълнителен срок, за да стори това.

Относно „допълнителните възможности“ е добре да се съобрази следната практика на ВКС, а именно че те нарушават изискванията на чл. 9, във вр. с чл. 64, ал. 1 от ГПК и в този смисъл: ВКС № 315 от 07.12.2010г. на ВКС, ІІ г.о., по гр.д. № 3555/2008г., относно многократно давани указания на една от страните за отстраняване нередовности на исковата молба и отражението върху принципа за равнопоставеност на страните в гражданския процес, ВКС на РБ приема, че указанията, които дава съда, следва да се извършват в рамките, поставени с разпоредбите на чл. 7 ал. 1, чл. 8, ал. 2 и 3 от новия ГПК и при съблюдаване изискванията на чл. 9 за равни възможности на страните да упражняват предоставените им права и чл. 10 като съдейства на страните за установяване на фактите, които са от значение за решаване на делото. Оказваното съдействие на страните по посочените разпоредби трябва да има адресат и двете страни по спора, а не едната да е в привилегировано положение спрямо противната …С многократните си указания за отстраняване на нередовности на исковата молба на практика съдът се е превърнал в помощник само на едната страна по делото, което накърнява изискването за равни възможности за упражняване на предоставените права); също: Определение № 8 от 08.01.2010г. по ч.гр.д. № 755/2009г., г.к., ІІІ г.о. на ВКС; Определение № 312 от 20.09.2011г. по гр. № 610/2011г., г.к., ІІ г.о. на ВКС; също Решение № 153 от 01.08.2011г. по гр.д. № 39/2011г., II г.о. на ВКС.

Списъкът е изготвен предварително – преди заседанието, което означава, че дори, ако се приеме, че има случаен пропуск (който всъщност не е извинителен), е могло все пак сумата да се заплати в дена на о.с.з., но това не бе сторено.

Събрани са гласни доказателства, разпитани е св. Г. (показанията ù са преценени по рида на чл. 172 от ГПК, тъй като е майка на ищцата). От показанията й се установява, че в първия учебен ден през месец септември 2022г. синът ù ù се обадил около 11ч., за да ù каже, че отива към „Пирогов“. Свидетелят разбрала, че е имало катастрофа. Говорел трудно. На следващия ден изглеждал зле и не можел да се храни. Избрал си екип за пластична операция. На 4-ия ден се прибрал. Хранел се със сламка, започнала депресия – може би след месец след инцидента. Често викали бърза помощ. Пострадалият бил боксьор, практикуващ/спортуващ от 25г. Бил и треньор на деца. След инцидента спрял с тази си дейност, за да не се нарани. От около година негов приятел го бил взел на работа на 4 часов работен ден. Имал притеснения и за външния си вид. Започнал да обяснява, че е по грозен, защото бил много суетен, но, според свидетеля, това не било важно. Към момента имал оплаквания от фрактурите – например при студ, боляла го главата и челюстта. Грижел се за здравето си и непрекъснато ходел на доктори. На психотерапевт два три пъти бил ходил, тъй като това бил споделил с майка си.

Съдът като цяло кредитира показанията на свидетеля, като отчита и известната пресиленост констатациите на майката по отношение на състоянието на сина си. Освен това, част от показанията представляват косвен разпит на самата страна (чутото от ищеца, за което г-жа Г. няма собствени наблюдения). Тя може само да предполага, че синът ù е ходил на психотерапия, а и там специалистът не е лекар (медик).

Прави впечатление, че пострадалият се намира за грозен, но майка му не го описва като такъв, а само споделя за притеснението му. от правна страна:

Съгласно нормата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380.

Неимуществени вреди се свеждат най-често до претърпени болки, страдания, недъзи, емоционален дискомфорт. Размерът им се определя от съда по справедливост – чл. 52 от ЗЗД.

Според Решение № 32 от 19.02.2015г. на ВКС по гр.д. № 2269/2014г., IV г. о., ГК: …

Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост се определя според вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания – това са фактите и обстоятелствата, които имат пряко значение за размера на предявения иск – продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на здравето (заболяване), а ако увреждането е трайно – медицинската прогноза за неговото развитие. Не е в тежест на пострадалия да докаже отделните си негативни изживявания. Доказани ли са увреждащите действия и бездействия, искът е установен в своето основание и съдът е длъжен да определи неговия размер по своя преценка или като вземе заключението на вещо лице съгласно чл. 162 ГПК (чл. 130 ГПК отм.).

Съобразени са следните обстоятелства:

• стрес от самия инцидент – 2 000 лева;

• имало е съществена болезненост към момента на инцидента, последвалата операция и домашното лечение – 12 000 лева;

• дискомфорт, свързан с оздравителния период (затруднения при хранене и говорене), който не е установен дори и приблизително – 6 000 лева; и - остатъчни последици, съобразно посоченото от в.л. медик – 2 000 лева.

С оглед нормата на чл. 161 от ГПК, неизвършването на личен преглед, който да установи в какво състояние е лицето на ищеца към момента, евентуално дали има видими проблеми с мимики, говорене и въобще правилно функциониране на челюстния апарат и белези, решаващият орган намира, че такива не са налице.

Процесуалният пропуск, който предвид посоченото по-долу, не е случаен, е съобразен в някаква степен и при „оценяването“ на болезнеността при възстановяването.

Арг. в тази насока могат да се почерпят от още две обстоятелства. Както бе посочено (предвид цитираната практика на ВКС), ищецът не е длъжен да уточни всички негативни прояви, но в исковата молба не се сочи наличие на загрозяващи белези. По-горе бяха коментирани показанията на майката относно това обстоятелство. А освен това, ищецът е боксьор, което обикновено, още повече след 25 години практика, се отразява на физическите характеристики на лицата на спортистите.

Нормално е след подобна операция да последва притеснение, но няма ангажирани доказателства, че паниките, както ги описва свидетелят, са следствие именно от този инцидент. Съдебната истина е че не е потърсена професионална помощ, която да констатира наличие на проблем, а след това да установи и неговата причина. Така, според Решение № 17 от 6.03.2015г. на ВКС по гр.д. № 3174/2014г., IV г.о., ГК: Когато за настъпилия вредоносен резултат има значение и поведението на пострадалия, независимо дали това поведение е правомерно или противоправно, то има значение за съпричиняване – за намаляване на дължимото от делинквента обезщетение на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Т.е., ако все пак се приеме, че ПТП-о е довело до подобен стрес, то посещението на терапия би намалило и ограничило темпорално стресовите епизоди (като продължителност на епизодите и интервалите между тях; евентулано до отшумяването на проблема). Отделно от това, такава терапия не се извършва спорадично, а за един малко по-продължителен период от време.

Съгласно Решение № 3204 от 23.12.1974г. по гр.д. № 2222/1974г., I г.о. на ВС: При определяне вредите от непозволено увреждане съдът е длъжен служебно във всички случаи и без възражение на извършителя на деянието да обсъди и приложи разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Той е длъжен да събере доказателства и изясни дали и пострадалият с поведението си е допринесъл за причинените му вреди и ако такъв принос е налице, и без възражение на извършителя на деянието да намали размера на вредите, съответно на приноса; Решение № 777 от 28.08.1985г. по гр.д. № 519/85г., IV г.о.: При непозволеното увреждане законът предполага вината само на деликвента, но при наличието на някои обективно установени белези за нарушени правила и от страна на пострадалия следва да се приеме съпричиняване за настъпилите вреди даже и без да е правен довод.

Като цяло г-н Г. е възстановен, а това че се е застоял в къщи, би могло да се интерпретира, съобразно посоченото по-горе. Няма установена обективна причина да не продължи дейността си като треньор.

Така, обезщетението може да се определи на 22 000 лева.

Това, че водачът е бил употребил наркотично вещество би било проблем, ако бе установен следният фактически състав:

• недобросъвестност на пострадалия, т.е. знание за състоянието на водача;

• яснота относно количеството наркотичното вещество, което е било използвано;

• съдебна експертиза, която да даде заключение, че при тази обстановка, в която се е случил инцидентът, реакцията на водача е била до такава степен забавена, че не му е дала възможност да реагира, за да може действително да избегне удара.

От изложеното е установено само че е ползвано наркотично вещество.

Шофьорът е правоспособен, която означава, че този довод на ответника е неоснователен.

Основателен е обаче доводът относно непоставения колан. Според О. на ВКС № 285 от 03.05.2011г., т.д. № 695, ІІ т.о.; Въпросът за конкретния принос на увреденото лице, необходимостта пострадалото лице със своето поведение да е създало предпоставки за настъпване на вредите или да е допринесло за механизма на увреждането, наличието на причинно-следствена връзка между действията или бездействията на пострадалия и вредоносния резултат е разрешен и в решение № 206/12.03.2010г. по т. д. № 35/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 151/12.11.2012 г. по т. д. № 1140/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 154/31.10.2011г. по т. д. № 977/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. Съдебната практика приема, че при направено възражение за съпричиняване в резултат на непоставен предпазен колан в лекия автомобил, трябва да бъде изследвано дали непоставянето на предпазен колан има пряка причинна връзка с телесните увреждания, т. е. дали травматичните увреждания биха били предотвратени, ако пострадалият беше поставил предпазния колан. По същия начин е разрешен въпроса за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадал, който се е возил на мотоциклет без предпазна каска - решение № 58/29.04.2011г. по т. д. № 623/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.; също: Решение № 205 от 30.03.2015г. по т.д. № 2976/2013г., II т.о.

Установено е че при поставен колан, какъвто е бил наличен, травмите биха били съществено по-малки.

Към приетия размер на обезщетението следова да се приложи редукцията (Р. № 63 от 08.07.2019г. на ВКС, І т.о., т.д. № 2013 по описа за 2018г.). Съотношението между вините може да се изрази в процент (Р. 1931-57-ІV) или да се спадне глобално определена сума от обезщетението (Р. 1917-57-ІV; също: Решение № 43 от 16.04.2009г. по т.д. № 648/2008г., т.к., ІІ т.о. на ВКС). Решаващият орган приема, че процентът е 25.

22 000 лева – 25 % = 16 500 лева. Това обаче все още не е окончателната сума, дължима от застрахователя.

Във вътрешния граждански оборот в Р. България е установен така нареченият принцип на номинализма (При действието на принципа на номинализма, разпоредбата на чл. 20а, ал. 2 ЗЗД дава право на страните по конкретните договори да се предпазят от евентуални промени в курса на националната валута чрез уговаряне в тях на защитни клаузи. С оглед развиващите се инфлационни процеси и променящата се стойност на лева, трябва да се признае за валидна уговорката плащането да стане в български лева, но в размер равен на стойността на определено количество чуждестранна валута по курса в определен ден, т. е. паричното задължение е в такъв размер, каквато е стойността на лева спрямо определената по вид и количество валута към този момент – мотиви към т. 4 от Тълкувателно решение № 2 от 1.12.1997г. на ВКС по т.д. № 2/1997г., ОСГК, докладчик Никола Хитров). Длъжникът плаща редовно, ако изпълни в намиращите се в обръщение парични знаци, сборът от номиналните стойности на които е равен на стойността на дълга. Броят на паричните знаци е ирелевантен.

Номинализмът поставя риска от обезценяването на парите върху кредитора, а риска от повишаването на тяхната стойност - върху длъжника. Принципът на номинализма е легално установен (за разлика от валоризационната теория). Плащанията задължително се приемат в пълната номинална стойностна паричните единици - чл. 25, ал. 2 от ЗБНБ.

Идеята е, че обезщетението следва да се определи, съобразно покупателната стойност на парите към датата на инцидента. Така, инфлацията е съобразена като относителен критерий за обезщетителна стойност на националната валута към момента на деликта (арг. и от чл. 162 от ГПК).

Според интернет калкулатора за инфлация (Решение № 92 от 1.09.2014 г. на ВКС по т.д. № 83/2013г., I т.о., ТК; също: Р № 60285 от 08.12.2021г. на ВКС, IV г.о. по гр.дело № 3502/2018г.), от датата на инцидента до настоящия момент, обезценяването на националната вулата е 12, 30 % (https: //www.nsi.bg/statistical-data/114/372).

16 500 лева – 12, 30 % = 14 470, 50 лева. За горницата претенцията е неоснователна. по разноските:

На ищеца се дължат разноски, съобразно уважената част от иска – 578, 82 лева (чл. 78, ал. 1 от ГПК).

На процесуалния представител на ищеца се дължи сумата от 2 042, 82 лева (чл. 78, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 38 от ЗА).

На ответника се дължат разноски – 620, 82 лева (чл. 78, ал. 3 от ГПК / списък по чл. 80 от ГПК – л. 54, в който няма адвокатско възнаграждение, а такова не се установява и от цялото дело).

Разноските, а това включва и тези по чл. 38 от ЗА, се компенсират (Определение № 798 от 24.11.2011г. по ч.т.д. № 756/2011г., т.к., І т.о. на ВКС); разноските се компенсират; Р. № 14 от 15.02.2021г. на ВКС, IV г.о., гр.д. № 5165 по описа за 2016г.; и Решение № 288 от 2.07.2012г. на ВКС по гр. д. № 783/2011г., IV г.о., ГК, докладчик председателят Борислав Белазелков).

578, 82 лева – 620, 82 лева = - 42 лева 2 042, 82 лева – 42 лева = 2 000, 82 лева. Тази сума се дължи от ответника на адв. Трайкова.

Искът е уважен за 55, 66 %. На основание чл. 77 от ГПК ищецът дължи сумата от 266, 04 лева, възнаграждение за вещо лица, а ответникът - 333, 96 лева.

Воден от гореизложеното, СЪДЪТ