Решение № 50 от 9.3.2023 г. на Административен съд - Видин по дело № 268/2022 г.
Административен съд - ВидинАдминистративно09.03.2023 г.докладчик БИЛЯНА СПАСОВА ПАНТАЛЕЕВА КАЙЗЕРОВА
Диспозитив
ОТМЕНЯ Заповед №ЧР-03-81/16.11.2022г. на Министъра на правосъдието, с която на И.И.Д. ••• е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и на основание чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение считано от датата на връчване на заповедта. ОСЪЖДА Министерство на правосъдието-гр.София, да заплати на И.И.Д. ••• направените по делото разноски в размер на 30/тридесет/ лв. Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. Препис от решението да се изпрати на страните. Съдия: АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН Р Е Ш Е Н И Е № 50 гр. Видин, 09.03.2023 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Административен съд – Видин, Четвърти административен състав в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в състав: Председател: Биляна Панталеева при секретаря Вержиния Кирилова и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Административно дело № 268 по описа за 2022 година и за да се произнесе, съобрази следното: Производството е по чл.145 АПК във вр. с чл.211 от ЗМВР във вр. с чл.393, ал.2 от Закона за съдебната власт. Образувано е по жалба на И.И.Д. ••• срещу Заповед №ЧР-03-81/16.11.2022г. на Министъра на правосъдието, с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина на основание чл.393, ал.2 от ЗСВ, чл.194, ал.2, т.4, чл.203, ал.1, т.13, чл.204, т.1 от ЗМВР във вр. с чл.30, ал.2 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от Главна дирекция „Охрана“ и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Твърди се от жалбоподателя, че заповедта е незаконосъобразна като издадена в нарушение на административно-производствените правила, които са довели до нарушаване на правото му на защита. Сочи, че са му изискани писмени обяснения в хода на проверката, но такива не е дал. Твърди, че в заповедта липсва посочване на обстоятелствата, при които е извършено нарушението, както и на доказателствата, въз основа на които е установено, както и че посоченото в заповедта основание за налагане на дисциплинарно наказание е неправилно квалифицирано. Сочи, че отразеното в заповедта не отговаря на действителното фактическо положение, както и че е налице несъответствие на фактическите и правни основания, посочени в заповедта, ограничаващи правото му на защита. Иска се от Съда да отмени обжалваната заповед като незаконосъобразна. Претендират се и разноските за производството. Ответникът по жалбата в писмено становище оспорва жалбата. Сочи се, че от приложената обобщена справка и становище се установява извършването на дисциплинарното нарушение. Иска се от съда да отхвърли жалбата. Съдът, като взе предвид обжалвания административен акт, събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна: Със Заповед №ЧР-03-64/26.09.2022г. на министъра на правосъдието е образувано дисциплинарно производство срещу инспектор И.И.Д.-инспектор I степен-конвоиране в Областно звено „Охрана-Видин“ при Главна дирекция „Охрана“ във връзка с докладна записка с вх.№ 11315/21.09.2022г. на Началника на Областно звено „Охрана-Видин“ и Постановление № 6682/2/21.09.2022г. на прокурор в Районна прокуратура-Враца, установяващи, че инспектор И.Д. е привлечен като обвиняем за това, че на 19.09.2022г. с цел да набави имотна облага противозаконно е подпомогнал чужденци да преминат страната в нарушение на закона, като деянието е извършено чрез използване на МПС, извършено е по отношение на лице, ненавършило 16-годишна възраст и е извършено по отношение на повече от едно лице –престъпление по чл.281, ал.2, т.1, т.4 и т.5 във вр. с чл.281, ал.1 от НК Посочено е, че служителят е извършил нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР, изразяващо се в неизпълнение на изискванията на чл.30, ал.2 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от Главна дирекция „Охрана“ и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, което деяние е несъвместимо с етичните правила за поведение на служителите в ГД“Охрана“, и на основание чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР се налага дисциплинарно наказание „уволнение“, поради което и е образувано дисциплинарното производство. Определена е комисия за дисциплинарно-разследващ орган, която да проведе разследването, да запознае служителя със заповедта за образуване на производството и да му разясни правата, както и да изготви становище относно наличието на основание за реализиране на дисциплинарна отговорност, като е определен срок извършване на разследването. По делото е приложено Постановление №6682/21.09.2022г. на РП-Враца, по което във връзка с образувано ДП № 6682/22г. по описа на ВРП, по което с постановление от 21.09.2022г./неприложено по делото/ жалбоподателят е привлечен като обвиняем за това, че за времето от 18.09.2022 г. до 19.09.2022г., в гр. Видин, гр. София, по пътя Е-79 и в землището на гр. Враца, в съучастие като извършител с други лица, всички от гр. Видин, с цел да набави за себе си и за съучастниците си имотна облага, чрез използването на МПС, е подпомагал повече от едно лице, както и по отношение на лице, ненавършило 16-годишна възраст, 38 (тридесет и осем) чужди граждани от Сирия да преминат в страната в нарушение на закона - престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1, т. 4 и т. 5 връзка ал. 1 връзка чл. 20, ал. 2 от НК, на същия е постановено задържане под стража за срок от 72 часа. С определение №301/23.09.2022г. на Районен съд-Враца, спрямо обвиняемия е взета и мярка за неотклонение „задържане под стража“. С определение № 444/28.09.2022г. на Окръжен съд Враца е потвърдено определението на районния съд относно взетата мярка за неотклонение. Установено е в дисциплинарното производство, че задържането е отразено в публикации, съобразно които организатор на разбит канал за бежанци край Враца е именно служителят на „Съдебна охрана“ във Видин-И.Д., който работи като инспектор конвоиране. Впоследствие е отразена в медиите и новината за потвърждаване на определението на районния съд относно взетата мярка за неотклонение спрямо жалбоподателя. Комисията е изготвила обобщена справка относно установеното от нея при поведеното дисциплинарно производство, а именно, че лицето е привлечено като обвиняем за описаното престъпление по чл.281 от НК по образувано ДП № 6682/21.09.2022г. по описа на РП-Враца, по което му е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ от Районен съд Враца, потвърдена от Окръжен съд-Враца. Посочено е и че извършеното деяние от Д. е станало достояние на граждани и медии, на органите на МВР и съдебната власт, което се е отразило негативно върху авторитета на службата и е уронило престижа ѝ. Посочено е, че служителят е извършил нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВ, изразяващо се в неизпълнение на изискванията на чл.30, ал.2 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от Главна дирекция „Охрана“ и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, което представлява тежко нарушение на служебната дисциплина съгласно чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР. С обобщената справка жалбоподателят е запознат на 14.10.2022г., което е удостоверил с подписа си, както и с възможността да даде обяснения или възражения в срок от 24 часа. В указания срок от същия не са депозирани такива пред дисциплинарно –разследващия орган. При така посочените и установени обстоятелства и събрани доказателства, описани и в обобщената справка – Постановление на РП по образувано ДП, определенията на районен съд Враца и Окръжен съд Враца във връзка с взетата мярка за неотклонение спрямо жалбоподателя и др. разменена кореспонденция, както и публикациите в медиите, от комисията е депозирано становище до министъра на правосъдието за извършено от инспектор Д. тежко нарушение на служебната дисциплина. От Министъра на правосъдието в качеството му на дисциплинарно-наказващ орган е отправена покана за даване на писмени обяснения, връчена на жалбоподателя на 31.10.2022г. В указания срок от същия не са депозирани такива, след което министърът на правосъдието е издал обжалваната заповед, с която при посочените в обобщената справка обстоятелства и събрани доказателства – постановлението на РП-Враца и определенията на РС-Враца и ОС-Враца, както и медийните публикации, е приел, че деянието на Д., изразяващо се в това, че за времето от 18.09.2022 г. до 19.09.2022 г. в гр. Видин, гр. София, по пътя Е-79 и в землището на гр. Враца с цел да набави имотна облага, противозаконно е подпомагал чужденци да преминат страната, като деянието е извършено чрез използване на МПС, извършено е по отношение на лице, ненавършило 16-годишна възраст и е извършено по отношение на повече от едно лице - престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1, т. 4 и т. 5 във връзка чл. 281, ал. 1 от НК, е уронващо престижа на службата и е несъвместимо с Етичния кодекс за поведение на държавните служители от Главна дирекция „Охрана” и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, поради което е наложил дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР във вр. с чл.30, ал.2 от Етичния кодекс и на основание чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР е прекратил служебното му правоотношение. При така установената фактическа обстановка Съдът намира от правна страна следното: Жалбата е допустима. Обжалва се заповед на министъра на правосъдието за налагане на дисциплинарно наказание на жалбоподателя. Жалбата е подадена от адресата на обжалваната заповед в законоустановения срок за обжалване-заповедта е връчена на жалбоподателя на 17.11.2022г., а жалбата е постъпила в съда на 30.11.2022г. По същество жалбата е основателна. Същата е издадена в предписаната от закона форма-писмена, но при липса на мотиви, обосноваващи налагането на посоченото наказание, при съществено нарушение на административно-производствените правила и в противоречие с приложимите материално-правни разпоредби. На жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ по чл.197, ал.1, т.6 от ЗМВР на основание чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР, съобразно която разпоредба се налага дисциплинарно наказание "уволнение" за деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата, които законът определя като тежки нарушения на служебната дисциплина. Видно от обжалваната заповед наказанието е наложено на жалбоподателя за извършено деяние от него, което представлява престъпление по НК, за което е привлечен като обвиняем по образувано досъдебно производство и по което му е взета мярка за неотклонение, но по което безспорно няма влязла в сила присъда. Видно от съдържанието на заповедта и събраните от дисциплинарно-разследващия орган доказателства, дисциплинарно-разследващият орган, а впоследствие и дисциплинарно-наказващият са приели, че деянието е извършено въз основа на постановление на РП за задържане по образувано ДП и определенията на съда, постановени по мярката за неотклонение по ДП. С оглед посоченото основание за налагане на дисциплинарното наказание – чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР, на практика въз основа на тези актове, произнесени в хода на висящото досъдебното производство спрямо жалбоподателя, органът е приел за доказано, че деянието на жалбоподателя, изразяващо се в това, че „за времето от 18.09.2022 г. до 19.09.2022 г. в гр. Видин, гр. София, по пътя Е-79 и в землището на гр. Враца с цел да набави имотна облага, противозаконно е подпомагал чужденци да преминат страната, като деянието е извършено чрез използване на МПС, извършено е по отношение на лице, ненавършило 16-годишна възраст и е извършено по отношение на повече от едно лице - престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1, т. 4 и т. 5 във връзка чл. 281, ал. 1 от НК“, за което е образувано досъдебното производство, е доказано. Направеният извод от органа обаче е необоснован. Посочените от него актове, изготвени в пода на досъдебното производство-прокурорско постановление и определения на съда по повод взетата спрямо лицето мярка за неотклонение, не представляват доказателства за деянието на лицето, а единствено са доказателства, че спрямо същото се провежда наказателно производство за деянието, по което спрямо лицето е взета и мярка за неотклонение. Не е събрано нито едно доказателство чрез предвидените в АПК доказателствени средства съобразно чл.39 от АПК-обяснения, декларации, сведения, писмени и веществени доказателствени средства, заключения на вещи лица и др., събрани и изготвени по реда на АПК или специалните закони. Не е приобщено дори нито едно доказателство от събраните по реда на НПК, като писмените такива биха могли да бъдат приобщени и ползвани и в настоящето производство. Без да е събрал в дисциплинарното производство каквито и да е доказателства, че лицето е извършило деянието дисциплинарно-разследващият орган, а впоследствие и дисциплинарно-наказващият, са приели за установено, че служителят е извършил дисциплинарното нарушение. Посочено е и че служителят е извършил деяние, което е престъпление по НК, при неприключило с влязла в сила осъдителна присъда наказателно производство към момента на издаване на оспорената заповед в пълно противоречие с основния правен принцип-презумпцията за невиновност, закрепен в чл. 31, ал. 3 от Конституция на Република България и чл. 16 от НПК. Действително описаното деяние обективира поведение, несъвместимо с етичните правила за поведение на служителите съобразно чл.30, ал.2 от посочения Етичен кодекс и съответства на дадената квалификация-тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, тъй като се установява, че посоченото деяние е отразено в медиите като извършено именно от този служител, но в дисциплинарното производство следва да бъде установено на първо място, че деянието е извършено от лицето чрез предвидените в АПК доказателствени средства. Нито изводите в прокурорските актове по повод образуваното досъдебно производство, нито актовете на съда във връзка с взетата мярка за неотклонение при висящо наказателно производство, нито публикациите в медиите, са доказателства по смисъла на процесуалния закон за извършване на деянието. Съобразно чл.300 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК задължителна за съда е влязлата в сила присъда относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, докато в случая, актовете на които единствено е основал заповедта си административният орган, не са с такъв характер. Безспорно съгласно разпоредбата на чл. 194, ал. 3 от ЗМВР дисциплинарната отговорност на държавните служители в МВР се носи независимо от това дали деянията им, за които е ангажирана тази отговорност, могат да бъдат основание за търсене и на друг вид отговорност, в случая наказателна, и дисциплинарно-наказващият орган не е обвързан от развитието и изхода на наказателното производство срещу същото лице. Безспорно дисциплинарна отговорност се носи независимо от възможността за налагане на друг вид отговорност дори в случаите, когато фактическо основание за ангажиране на повече от един вид отговорност е едно и също деяние, една и съща съвкупност от факти и обстоятелства. Но същите подлежат на самостоятелно разследване, проучване, установяване и доказване от компетентните органи в рамките на съответното производство, при условията и по реда, предвидени в специалния закон, регламентиращ това производство (НПК, ЗАНН, АПК, ЗМВР), в случая са подлежали на самостоятелно доказване в дисциплинарното производство по реда на АПК и ЗМВР. В този смисъл са изцяло правилата, уреждащи дисциплинарната отговорност на служителите на МВР по ЗМВР, към които препраща ЗСВ. В случая дисциплинарното производство е проведено формално и е сведено до издаване на заповед за образуване на дисциплинарно производство, изготвяне на обобщена справка от назначената за целта комисия въз основа на първоначално постъпилата информация, запознаване на служителя с постъпилата първоначална информация и издаване на обжалваната заповед, като при липса на събрани доказателства за деянието в самото дисциплинарно производство това е равнозначно на липса на проведено такова. Напрактика дисциплинарната отговорност на служителя е ангажирана за образуваното срещу него наказателно производство, но съобразно разпоредбите на ЗМВР в такъв случай или дисциплинарно наказващият орган следва да проведе самостоятелно разследване, за да установи дали е извършено деянието, уронващо престижа на службата, от съответния служител, основание за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ по чл.203, ал.1, т.13 от НК, или да наложи наказанието едва при влязла в сила присъда на основание чл.203, ал.1, т.1 от ЗМВР като отстрани временно от длъжност съответния служител до приключване на наказателното производство с окончателен съдебен акт, което в случая е сторено по отношение на жалбоподателя, видно от съдържащата се по делото заповед за временно отстраняване от длъжност. Самото образуване на наказателно производство само по себе си не е основание за налагане на дисциплинарно наказание на служителя. И това е така, тъй като деянието на служителя подлежи на установяване и доказване по предвидения за това ред както в наказателното, така и в дисциплинарното производство. Изрично разпоредбата на чл.206, ал.4 от ЗМВР задължава наказващия орган да събере и оцени всички доказателства, включително събраните при одити или други проверки, както и доказателствата, посочени от държавния служител. Предвид горното, като не е събрал доказателства за деянието, дори такива, събрани в досъдебното производство, дисциплинарно-наказващият орган е допуснал съществено нарушение на административно-производствените правила, разписващи провеждането на производство по установяване на дисциплинарното нарушение. В случая заповедта е издадена при неяснота на фактическите обстоятелства както относно деянието, така и относно обстоятелствата, при които е извършено, без същите да бъдат изяснени и установени в нарушение на административно-производствените правила както по АПК, така и по ЗМВР, което е довело и до неправилно прилагане на материалния закон и целта на закона. Горното налага отмяна на обжалваната заповед на основание чл.146, т.2, т.3, т.4 и т.5 от АПК. С оглед изхода от спора на основание чл.143, ал.1 от АПК на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените в производството разноски в размер на 30 лв, заплатени за държавна такса, които следва да бъдат заплатени от ЮЛ, към което е органът, издал заповедта. Разноски за адвокатско възнаграждение не се следват, тъй като от представените договори за правна помощ не се установява заплащане на адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК Съдът РЕШИ: ОТМЕНЯ Заповед №ЧР-03-81/16.11.2022г. на Министъра на правосъдието, с която на И.И.Д. ••• е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и на основание чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение считано от датата на връчване на заповедта. ОСЪЖДА Министерство на правосъдието-гр.София, да заплати на И.И.Д. ••• направените по делото разноски в размер на 30/тридесет/ лв. Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. Препис от решението да се изпрати на страните. Съдия:
Мотиви
Производството е по чл.145 АПК във вр. с чл.211 от ЗМВР във вр. с чл.393, ал.2 от Закона за съдебната власт. Образувано е по жалба на И.И.Д. ••• срещу Заповед №ЧР-03-81/16.11.2022г. на Министъра на правосъдието, с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина на основание чл.393, ал.2 от ЗСВ, чл.194, ал.2, т.4, чл.203, ал.1, т.13, чл.204, т.1 от ЗМВР във вр. с чл.30, ал.2 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от Главна дирекция „Охрана“ и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Твърди се от жалбоподателя, че заповедта е незаконосъобразна като издадена в нарушение на административно-производствените правила, които са довели до нарушаване на правото му на защита. Сочи, че са му изискани писмени обяснения в хода на проверката, но такива не е дал. Твърди, че в заповедта липсва посочване на обстоятелствата, при които е извършено нарушението, както и на доказателствата, въз основа на които е установено, както и че посоченото в заповедта основание за налагане на дисциплинарно наказание е неправилно квалифицирано. Сочи, че отразеното в заповедта не отговаря на действителното фактическо положение, както и че е налице несъответствие на фактическите и правни основания, посочени в заповедта, ограничаващи правото му на защита. Иска се от Съда да отмени обжалваната заповед като незаконосъобразна. Претендират се и разноските за производството. Ответникът по жалбата в писмено становище оспорва жалбата. Сочи се, че от приложената обобщена справка и становище се установява извършването на дисциплинарното нарушение. Иска се от съда да отхвърли жалбата. Съдът, като взе предвид обжалвания административен акт, събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна: Със Заповед №ЧР-03-64/26.09.2022г. на министъра на правосъдието е образувано дисциплинарно производство срещу инспектор И.И.Д.-инспектор I степен-конвоиране в Областно звено „Охрана-Видин“ при Главна дирекция „Охрана“ във връзка с докладна записка с вх.№ 11315/21.09.2022г. на Началника на Областно звено „Охрана-Видин“ и Постановление № 6682/2/21.09.2022г. на прокурор в Районна прокуратура-Враца, установяващи, че инспектор И.Д. е привлечен като обвиняем за това, че на 19.09.2022г. с цел да набави имотна облага противозаконно е подпомогнал чужденци да преминат страната в нарушение на закона, като деянието е извършено чрез използване на МПС, извършено е по отношение на лице, ненавършило 16-годишна възраст и е извършено по отношение на повече от едно лице –престъпление по чл.281, ал.2, т.1, т.4 и т.5 във вр. с чл.281, ал.1 от НК Посочено е, че служителят е извършил нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР, изразяващо се в неизпълнение на изискванията на чл.30, ал.2 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от Главна дирекция „Охрана“ и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, което деяние е несъвместимо с етичните правила за поведение на служителите в ГД“Охрана“, и на основание чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР се налага дисциплинарно наказание „уволнение“, поради което и е образувано дисциплинарното производство. Определена е комисия за дисциплинарно-разследващ орган, която да проведе разследването, да запознае служителя със заповедта за образуване на производството и да му разясни правата, както и да изготви становище относно наличието на основание за реализиране на дисциплинарна отговорност, като е определен срок извършване на разследването. По делото е приложено Постановление №6682/21.09.2022г. на РП-Враца, по което във връзка с образувано ДП № 6682/22г. по описа на ВРП, по което с постановление от 21.09.2022г./неприложено по делото/ жалбоподателят е привлечен като обвиняем за това, че за времето от 18.09.2022 г. до 19.09.2022г., в гр. Видин, гр. София, по пътя Е-79 и в землището на гр. Враца, в съучастие като извършител с други лица, всички от гр. Видин, с цел да набави за себе си и за съучастниците си имотна облага, чрез използването на МПС, е подпомагал повече от едно лице, както и по отношение на лице, ненавършило 16-годишна възраст, 38 (тридесет и осем) чужди граждани от Сирия да преминат в страната в нарушение на закона - престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1, т. 4 и т. 5 връзка ал. 1 връзка чл. 20, ал. 2 от НК, на същия е постановено задържане под стража за срок от 72 часа. С определение №301/23.09.2022г. на Районен съд-Враца, спрямо обвиняемия е взета и мярка за неотклонение „задържане под стража“. С определение № 444/28.09.2022г. на Окръжен съд Враца е потвърдено определението на районния съд относно взетата мярка за неотклонение. Установено е в дисциплинарното производство, че задържането е отразено в публикации, съобразно които организатор на разбит канал за бежанци край Враца е именно служителят на „Съдебна охрана“ във Видин-И.Д., който работи като инспектор конвоиране. Впоследствие е отразена в медиите и новината за потвърждаване на определението на районния съд относно взетата мярка за неотклонение спрямо жалбоподателя. Комисията е изготвила обобщена справка относно установеното от нея при поведеното дисциплинарно производство, а именно, че лицето е привлечено като обвиняем за описаното престъпление по чл.281 от НК по образувано ДП № 6682/21.09.2022г. по описа на РП-Враца, по което му е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ от Районен съд Враца, потвърдена от Окръжен съд-Враца. Посочено е и че извършеното деяние от Д. е станало достояние на граждани и медии, на органите на МВР и съдебната власт, което се е отразило негативно върху авторитета на службата и е уронило престижа ѝ. Посочено е, че служителят е извършил нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВ, изразяващо се в неизпълнение на изискванията на чл.30, ал.2 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от Главна дирекция „Охрана“ и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, което представлява тежко нарушение на служебната дисциплина съгласно чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР. С обобщената справка жалбоподателят е запознат на 14.10.2022г., което е удостоверил с подписа си, както и с възможността да даде обяснения или възражения в срок от 24 часа. В указания срок от същия не са депозирани такива пред дисциплинарно –разследващия орган. При така посочените и установени обстоятелства и събрани доказателства, описани и в обобщената справка – Постановление на РП по образувано ДП, определенията на районен съд Враца и Окръжен съд Враца във връзка с взетата мярка за неотклонение спрямо жалбоподателя и др. разменена кореспонденция, както и публикациите в медиите, от комисията е депозирано становище до министъра на правосъдието за извършено от инспектор Д. тежко нарушение на служебната дисциплина. От Министъра на правосъдието в качеството му на дисциплинарно-наказващ орган е отправена покана за даване на писмени обяснения, връчена на жалбоподателя на 31.10.2022г. В указания срок от същия не са депозирани такива, след което министърът на правосъдието е издал обжалваната заповед, с която при посочените в обобщената справка обстоятелства и събрани доказателства – постановлението на РП-Враца и определенията на РС-Враца и ОС-Враца, както и медийните публикации, е приел, че деянието на Д., изразяващо се в това, че за времето от 18.09.2022 г. до 19.09.2022 г. в гр. Видин, гр. София, по пътя Е-79 и в землището на гр. Враца с цел да набави имотна облага, противозаконно е подпомагал чужденци да преминат страната, като деянието е извършено чрез използване на МПС, извършено е по отношение на лице, ненавършило 16-годишна възраст и е извършено по отношение на повече от едно лице - престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1, т. 4 и т. 5 във връзка чл. 281, ал. 1 от НК, е уронващо престижа на службата и е несъвместимо с Етичния кодекс за поведение на държавните служители от Главна дирекция „Охрана” и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, поради което е наложил дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР във вр. с чл.30, ал.2 от Етичния кодекс и на основание чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР е прекратил служебното му правоотношение. При така установената фактическа обстановка Съдът намира от правна страна следното: Жалбата е допустима. Обжалва се заповед на министъра на правосъдието за налагане на дисциплинарно наказание на жалбоподателя. Жалбата е подадена от адресата на обжалваната заповед в законоустановения срок за обжалване-заповедта е връчена на жалбоподателя на 17.11.2022г., а жалбата е постъпила в съда на 30.11.2022г. По същество жалбата е основателна. Заповедта е издадена от компетентен орган-Министъра на правосъдието с оглед разпоредбата на чл.393, ал.2 от ЗСВ и чл.8, ал.2, т.1 от Правилника за устройството и дейността на Главна дирекция "Охрана" и заеманата от жалбоподателя изпълнителска длъжност-„инспектор I степен конвоиране“ в Областно звено „Охрана-Видин към ГД“Охрана“ при Министерство на правосъдието. Същата е издадена в предписаната от закона форма-писмена, но при липса на мотиви, обосноваващи налагането на посоченото наказание, при съществено нарушение на административно-производствените правила и в противоречие с приложимите материално-правни разпоредби. На жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ по чл.197, ал.1, т.6 от ЗМВР на основание чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР, съобразно която разпоредба се налага дисциплинарно наказание "уволнение" за деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата, които законът определя като тежки нарушения на служебната дисциплина. Видно от обжалваната заповед наказанието е наложено на жалбоподателя за извършено деяние от него, което представлява престъпление по НК, за което е привлечен като обвиняем по образувано досъдебно производство и по което му е взета мярка за неотклонение, но по което безспорно няма влязла в сила присъда. Видно от съдържанието на заповедта и събраните от дисциплинарно-разследващия орган доказателства, дисциплинарно-разследващият орган, а впоследствие и дисциплинарно-наказващият са приели, че деянието е извършено въз основа на постановление на РП за задържане по образувано ДП и определенията на съда, постановени по мярката за неотклонение по ДП. С оглед посоченото основание за налагане на дисциплинарното наказание – чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР, на практика въз основа на тези актове, произнесени в хода на висящото досъдебното производство спрямо жалбоподателя, органът е приел за доказано, че деянието на жалбоподателя, изразяващо се в това, че „за времето от 18.09.2022 г. до 19.09.2022 г. в гр. Видин, гр. София, по пътя Е-79 и в землището на гр. Враца с цел да набави имотна облага, противозаконно е подпомагал чужденци да преминат страната, като деянието е извършено чрез използване на МПС, извършено е по отношение на лице, ненавършило 16-годишна възраст и е извършено по отношение на повече от едно лице - престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1, т. 4 и т. 5 във връзка чл. 281, ал. 1 от НК“, за което е образувано досъдебното производство, е доказано. Направеният извод от органа обаче е необоснован. Посочените от него актове, изготвени в пода на досъдебното производство-прокурорско постановление и определения на съда по повод взетата спрямо лицето мярка за неотклонение, не представляват доказателства за деянието на лицето, а единствено са доказателства, че спрямо същото се провежда наказателно производство за деянието, по което спрямо лицето е взета и мярка за неотклонение. Не е събрано нито едно доказателство чрез предвидените в АПК доказателствени средства съобразно чл.39 от АПК-обяснения, декларации, сведения, писмени и веществени доказателствени средства, заключения на вещи лица и др., събрани и изготвени по реда на АПК или специалните закони. Не е приобщено дори нито едно доказателство от събраните по реда на НПК, като писмените такива биха могли да бъдат приобщени и ползвани и в настоящето производство. Без да е събрал в дисциплинарното производство каквито и да е доказателства, че лицето е извършило деянието дисциплинарно-разследващият орган, а впоследствие и дисциплинарно-наказващият, са приели за установено, че служителят е извършил дисциплинарното нарушение. Посочено е и че служителят е извършил деяние, което е престъпление по НК, при неприключило с влязла в сила осъдителна присъда наказателно производство към момента на издаване на оспорената заповед в пълно противоречие с основния правен принцип-презумпцията за невиновност, закрепен в чл. 31, ал. 3 от Конституция на Република България и чл. 16 от НПК. Действително описаното деяние обективира поведение, несъвместимо с етичните правила за поведение на служителите съобразно чл.30, ал.2 от посочения Етичен кодекс и съответства на дадената квалификация-тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, тъй като се установява, че посоченото деяние е отразено в медиите като извършено именно от този служител, но в дисциплинарното производство следва да бъде установено на първо място, че деянието е извършено от лицето чрез предвидените в АПК доказателствени средства. Нито изводите в прокурорските актове по повод образуваното досъдебно производство, нито актовете на съда във връзка с взетата мярка за неотклонение при висящо наказателно производство, нито публикациите в медиите, са доказателства по смисъла на процесуалния закон за извършване на деянието. Съобразно чл.300 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК задължителна за съда е влязлата в сила присъда относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, докато в случая, актовете на които единствено е основал заповедта си административният орган, не са с такъв характер. Безспорно съгласно разпоредбата на чл. 194, ал. 3 от ЗМВР дисциплинарната отговорност на държавните служители в МВР се носи независимо от това дали деянията им, за които е ангажирана тази отговорност, могат да бъдат основание за търсене и на друг вид отговорност, в случая наказателна, и дисциплинарно-наказващият орган не е обвързан от развитието и изхода на наказателното производство срещу същото лице. Безспорно дисциплинарна отговорност се носи независимо от възможността за налагане на друг вид отговорност дори в случаите, когато фактическо основание за ангажиране на повече от един вид отговорност е едно и също деяние, една и съща съвкупност от факти и обстоятелства. Но същите подлежат на самостоятелно разследване, проучване, установяване и доказване от компетентните органи в рамките на съответното производство, при условията и по реда, предвидени в специалния закон, регламентиращ това производство (НПК, ЗАНН, АПК, ЗМВР), в случая са подлежали на самостоятелно доказване в дисциплинарното производство по реда на АПК и ЗМВР. В този смисъл са изцяло правилата, уреждащи дисциплинарната отговорност на служителите на МВР по ЗМВР, към които препраща ЗСВ. В случая дисциплинарното производство е проведено формално и е сведено до издаване на заповед за образуване на дисциплинарно производство, изготвяне на обобщена справка от назначената за целта комисия въз основа на първоначално постъпилата информация, запознаване на служителя с постъпилата първоначална информация и издаване на обжалваната заповед, като при липса на събрани доказателства за деянието в самото дисциплинарно производство това е равнозначно на липса на проведено такова. Напрактика дисциплинарната отговорност на служителя е ангажирана за образуваното срещу него наказателно производство, но съобразно разпоредбите на ЗМВР в такъв случай или дисциплинарно наказващият орган следва да проведе самостоятелно разследване, за да установи дали е извършено деянието, уронващо престижа на службата, от съответния служител, основание за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ по чл.203, ал.1, т.13 от НК, или да наложи наказанието едва при влязла в сила присъда на основание чл.203, ал.1, т.1 от ЗМВР като отстрани временно от длъжност съответния служител до приключване на наказателното производство с окончателен съдебен акт, което в случая е сторено по отношение на жалбоподателя, видно от съдържащата се по делото заповед за временно отстраняване от длъжност. Самото образуване на наказателно производство само по себе си не е основание за налагане на дисциплинарно наказание на служителя. И това е така, тъй като деянието на служителя подлежи на установяване и доказване по предвидения за това ред както в наказателното, така и в дисциплинарното производство. Изрично разпоредбата на чл.206, ал.4 от ЗМВР задължава наказващия орган да събере и оцени всички доказателства, включително събраните при одити или други проверки, както и доказателствата, посочени от държавния служител. Предвид горното, като не е събрал доказателства за деянието, дори такива, събрани в досъдебното производство, дисциплинарно-наказващият орган е допуснал съществено нарушение на административно-производствените правила, разписващи провеждането на производство по установяване на дисциплинарното нарушение. В случая заповедта е издадена при неяснота на фактическите обстоятелства както относно деянието, така и относно обстоятелствата, при които е извършено, без същите да бъдат изяснени и установени в нарушение на административно-производствените правила както по АПК, така и по ЗМВР, което е довело и до неправилно прилагане на материалния закон и целта на закона. Горното налага отмяна на обжалваната заповед на основание чл.146, т.2, т.3, т.4 и т.5 от АПК. С оглед изхода от спора на основание чл.143, ал.1 от АПК на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените в производството разноски в размер на 30 лв, заплатени за държавна такса, които следва да бъдат заплатени от ЮЛ, към което е органът, издал заповедта. Разноски за адвокатско възнаграждение не се следват, тъй като от представените договори за правна помощ не се установява заплащане на адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК Съдът
Цитирани разпоредби
30- чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР
- чл. 281, ал. 1 НК
- чл. 281, ал. 2, т. 1
- чл. 30, ал. 2
- чл. 143, ал. 1 АПК
- чл. 144 АПК
- чл. 145 АПК
- чл. 172, ал. 2 АПК
- чл. 39 АПК
- чл. 300 ГПК
- чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВ
- чл. 194, ал. 3 ЗМВР
- чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР
- чл. 197, ал. 1, т. 6 ЗМВР
- чл. 203, ал. 1, т. 1 ЗМВР
- чл. 204, т. 1 ЗМВР
- чл. 206, ал. 4 ЗМВР
- чл. 211 ЗМВР
- чл. 226, ал. 1, т. 8 ЗМВР
- чл. 393, ал. 2 ЗСВ
- чл. 20, ал. 2 НК
- чл. 203, ал. 1, т. 13 НК
- чл. 281 НК
- чл. 16 НПК
- чл. 146, т. 2
- чл. 194, ал. 2, т. 4
- чл. 203, ал. 1, т. 13
- чл. 31, ал. 3
- чл. 393, ал. 2
- чл. 8, ал. 2, т. 1