Решение № 1115 от 5.2.2025 г. на Административен съд - Бургас по дело № 1173/2024 г.

Жалбата е депозирана от надлежна страна с правен интерес от оспорването, в законоустановения срок по чл.149, ал.1 АПК и е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:

Доколкото в АПК не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на административните актове, в съдебната практика и теория е възприет критерият, че такива са основанията за незаконосъобразност по чл.146 от АПК, но тогава, когато нарушенията им са особено тежки. Т.е. нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му, не поражда правните последици, към които е насочен. В случая такива пороци не са налице.

При извършване на задължителната проверка по реда на чл.168, ал.1 от АПК съдът констатира, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган по чл. 137, ал. 7, вр. ал. 1 от ППЗОВСРБ, в изискуемата от закона писмена форма, мотивирана е в достатъчна степен с излагане на фактически и правни основания за нейното издаване и съдържа задължителните реквизити по чл. 148, ал. 1 от ППЗОВСРБ.

Ясно и подробно са описани деянията – действия и бездействия на жалбоподателя, представляващи нарушения на военната дисциплина, в това число на конкретни правила от Етичния кодекс за поведение на военнослужещите и на УВС на ВС на РБ, както и обстоятелствата, при които са извършени и то по начин, даващ възможност да се направи индивидуализация на дисциплинарното нарушение, квалифицирано като нарушение на военната дисциплина от вида на посочените в чл. 242, т.1, 2, и т.9 от ЗОВСРБ. Посочени са и съответните нарушени норми от ЗОВСРБ, Етичния кодекс за поведение на военнослужещите и на УВС на ВС на РБ, както и доказателствата, на които се е позовал дисциплинарно наказващият орган, поради което по никакъв начин не е било нарушено правото на защита на жалбоподателя. Неоснователно е и възражението за липса на мотиви за настъпили вредни последици, доколкото в случая липсват констатации в протокола за извършената служебна проверка, а и доказателства такива да са настъпили от извършеното дисциплинарно нарушение.

В мотивите на заповедта дисциплинарно наказващият орган е обсъдил и дадените от жалбоподателя писмени обяснения с рег.№ 2-1296/14.05.2024г. по повод неговото закъснение и отговора му на въпросите „Защо е закъснял“ и „Защо не е взел мерки да се яви на време?“, от които е видно какво е отношението му към извършеното нарушение. Дадените от И. отговори, „че е било трудно да се пътува“ и „че е нормално като тръгнеш в 6.30 от [населено място], да пристигнеш в 09.20 часа в [населено място]“ са приети от дисциплинарно наказващия орган за незадоволителни и изцяло противоречащи на нормите, заповедите и принципите на изпълнение на военната служба.

В хода на дисциплинарното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Спазен е срокът по чл. 249, ал.1 от ЗОВСРБ за налагане на дисциплинарното наказание до 2 месеца от установяване на нарушението. При издаване на заповедта е спазена процедурата по чл.246 от ЗОВСРБ и чл. 142 - 148 от ППЗОВСРБ. На основание чл. 142, ал.1 ППЗОВСРБ и във връзка с наличните данните за извършено дисциплинарно нарушение от жалбоподателя, командирът на 3-та зона за управление и наблюдение подполковник С. Х. е назначил със заповед служебна проверка, която да установи налице ли са доказателства за извършеното нарушение, да изслуша нарушителя или да приеме писмените му обяснения. Комисията включва като председател военнослужещ с военно звание по-високо от това на нарушителя / чл. 142, ал.3 ППЗОВСРБ /. За работата си комисията е съставила протокол, който заедно със събраните материали е изпратила на наказващия орган. Протоколът съдържа необходимите, съгласно чл.143, ал.1 от ППЗОВСРБ реквизити, вкл. данни конкретизиращи нарушителя, описание на деянието, вкл. по време, място и начин на извършване, вредни последици няма, причини и условия, довели до извършване, предложение за търсене на дисциплинарна отговорност и за вида на дисциплинарното наказание. В случая, жалбоподателят офицерски кандидат 2-ри клас е дал писмени обяснения в хода на служебната проверка. На 22.05.2024г., в изпълнение на чл.246, ал.4 от ЗОВСРБ и чл. 144 от ППЗОВСРБ, командирът на военно формирование 26600 е провел беседа с офицерски кандидат 2-ри клас И. П. И., като му е бил предоставен за запознаване протокола от извършената служебна проверка от комисията и събраните доказателства. За извършването на беседата е съставен протокол, в който са посочени лицата, които са присъствали – назначените членове на комисията, извършили служебната проверка. Протоколът за беседата е подписан от тях и от командира на военното формирование. В изпълнение на изискването в чл.144, ал.1, т.2 от ЗОВСРБ И. П. И. е бил поканен да даде писмени обяснения, но той отказал, както и да подпише протокола за беседата, като отказът му е удостоверен с подписите на членовете на комисията, присъствали на беседана - старшина Я. Я. и старшина Д. С., в изпълнение на изискването на чл.144, ал.3 от ППЗОВСРБ.

Твърдението на жалбоподателя, че е било допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като не му е била предоставена възможност да даде писмени обяснения, а само да подпише протокола за беседата, е в противоречие със събраните по делото писмени и гласни доказателства, вкл. показанията на свидетеля Я.. Оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание е издадена и при правилно тълкуване и приложение на материалния закон.

Жалбоподателят не оспорва факта, че не се е явил в началото на служебното време във военно формирование Братово. Счита, че за него не е било налице задължение по чл.3, ал.1 от Наредбата за командировките в страната да спази разпределението на служебното време във военното формирование и да се яви там в началото му на 08.05.2025г., тъй като задачата, за която е бил командирован не е била пряко свързана с дейността на военното формирование, като се позовава на нормата на чл.3, ал.2 от Наредбата за командировките в страната, Приета с ПМС № 72 от 30.12.1986 г. Тази норма предвижда, че когато изпълнението на задачата не е пряко свързано с работата на предприятието, в което е командирован, командированият сам определя работното си време, като се ръководи от установеното за него работно време и от необходимостта да изпълни задачата в рамките на дните, определени със заповедта за командировката.

Съдът намира, че нормата на чл.3, ал.2 от Наредбата за командировките в страната, Приета с ПМС № 72 от 30.12.1986 г. не е приложима в случая, тъй като изпълнението на задачата – запознаване с протокол от извършена служебна проверка и събрани доказателства за предходно дисциплинарно нарушение, не е било предпоставено единствено от волята на жалбоподателя и възможността му да изпълни задачата, а е било свързано с организиране и провеждане на беседа, съгласно изискването на 144 от ППЗОВСРБ, на която, в изпълнение на чл.144, ал.2 от ППЗОВСРБ, са присъствали както дисциплинарно наказващия орган, така и двама други военнослужещи - членове на комисията, извършила служебната проверка. Организирането и провеждането на беседата в този смисъл е пряко свързано с организацията на изпълнението на военната служба във военното формирование. Ето защо, няма как да се приеме, че за жалбоподателя е съществувала възможност сам да реши и сам да прецени кога да се яви във военно формирование Братово с цел изпълнение на поставената му задача в заповедта за командировката.

Аргументи в подкрепа на този извод могат да бъдат извлечени от разпоредбите на Устава за войсковата служба на въоръжените сили на Република България, който определя правата и задълженията на военнослужещите от въоръжените сили на Република България за мирно и военно време по спазването на войсковия ред, организацията и изпълнението на войсковата служба във войсковите райони и извън тях. Като военнослужещ жалбоподателят И. е длъжен да спазва разпределението на работното време, което съгласно чл. 4 от УВС на ВС на РБ е част от системата на войсковия ред, както и да изпълнява военната служба, част от която пък е дейността по спазване на войсковия ред.

По отношение твърдението на жалбоподателя, че е бил обективно възпрепятстван да се яви във военното формирование в началото на служебното време на 08.05.2024г., поради ремонт на пътя, съдът намира същото за недоказано. От показанията на свидетеля Г. и дадените от него писмени обяснения в хода на служебната проверка става ясно, че същият има преки впечатления за извършван ремонт на пътя на следващия ден - 09.05.2024г., но не и в деня, когато жалбоподателят е бил командирован, а показанията му пресъздават единствено твърдения на жалбоподателя. Освен това, видно от показанията на свидетеля Димитров, когато той разговарял с И. по телефона в 08.21 часа, същият му обяснил, че тъкмо влиза в [населено място], но не е посочил като причина за забавянето си извършваш се ремонт на пътя.

Съдът намира, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства в тяхната съвкупност се установява по безспорен начин, че жалбоподателят офицерски кандидат 2-ри клас И. П. И., като командирован военнослужещ не се явил във военното формирование в началото на служебното време на 08.05.2024г., а е пристигнал по-късно в район „Братово”, както и че не е информирал прекия си началник за невъзможността за използване на обществен транспорт и е взел самостоятелно решение за пътуване с личен автомобил.

Жалбоподателят не е спазил разпределението на времето във войскови район „Братово“, определено с приложение № 1 към Заповед № РД-369/15.12.2023г. на командира на военно формирование 26600, като с това деяние е осъществил състава на посоченото в оспорената заповед нарушение на военната дисциплина по чл.242, т.1 от ЗОВСРБ - неизпълнение на задължение по военната служба.

Бездействието на И. да информира прекия си началник за невъзможността да пътува с обществен транспорт и вземането на самостоятелно решение да пътува с личен автомобил, а не както му е разпоредено със заповедта за командировката, е на първо място в нарушение на тази задължителна заповед, съгласно чл.8, ал.2 и ал.5 от УВС на ВС на РБ, а от друга страна представлява неизпълнение на установеното в чл.114, т.14 от УВС на ВС на РБ задължение на военнослужещия да докладва на непосредствения си началник за всичко, което му се е случило при изпълнение на служебните задължения, поради което изпълва състава на посоченото в оспорената заповед нарушение на военната дисциплина по чл.242, т.2 от ЗОВСРБ - нарушаване на правилата за подчиненост. Същевременно, соченото действие и бездействие на жалбоподателя е в нарушение и на посочените в оспорената заповед принципи за поведение, установени в Етичния кодекс за поведение на военнослужещия, които следва да спазват военнослужещите при изпълнение на военна служба, а именно по т.4.3 от кодекса - добросъвестност – грижливо, старателно и отговорно изпълнение на войнските задължения, по т.4.6 - отговорност - изпълнение на войнските задължения точно и в срок, както и отчетност при изпълнението им, както и в нарушение на правилото, установено в т.7.2 от Етичния кодекс – при изпълнение на своите задължения военнослужещите се ръководят от разпоредбите на ЗОВСРБ и всички подзаконови актове по прилагането му, както и от всички вътрешно ведомствени актове и на правилото, установено по т.7.3 от Етичния кодекс – военнослужещите дават точен и обективен отчет пред своите ръководители за изпълнение на възложените им задачи. Ето защо, правилен е изводът на дисциплинарно наказващия орган, че сочените действие и бездействия на жалбоподателя са съставомерни и представляват нарушение на военната дисциплина по чл.242, т.9 от ЗОВСРБ - неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на военнослужещите.

Настоящият съдебен състав намира, че наложеното наказание „забележка“ е адекватно на тежестта на извършеното нарушение, като при определянето му са съобразени, както обстоятелствата, при които е извършено, така и поведението на военнослужещия до извършване на нарушението.

Обжалваната заповед е съобразена и с целта на закона. За да се осигури постигане целите на ЗОВСРБ, се предвижда дисциплинарна отговорност за всеки военнослужещ, нарушил военната дисциплина. В случая, именно при съобразяване с тази цел и с цел превенция, командирът на военно формирование 26600 – Братово правилно е издал оспорената заповед.

По изложените съображения, съдът намира обжалваната заповед за законосъобразна, с оглед на което депозираната срещу нея жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Въпреки изхода на спора, искането на ответника за присъждане на разноски - юрисконсултско възнаграждение не следва да бъде уважено, тъй като същото не е направено своевременно, а е формулирано за първи път едва в писмени бележки по същество на спора, представени след провеждането на последното по делото съдебно заседание.