Решение № 4467 от 15.5.2025 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 1917/2024 г.

Производството е по реда на чл.145-178 от АПК, във връзка с чл.211 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР). Жалбоподателят - В. К. Н. с [ЕГН], жив. в гр. Пловдив, жк Тракия, блок 52, вх. Г, ап. 8, чрез адв. К., оспорва Заповед № 8121К-12096/20, 08, 2024г. на Министър на вътрешните работи, с която основание чл. 204, т. 1 от ЗМВР, чл. 197, ал. 1, т. 6 и ал. 3 от ЗМВР, чл. 194, ал. 2, т. 3 и т. 4 от ЗМВР чл. 203, ал. 1, т. 7, пр. 2, алт. 2 и т. 13 от ЗМВР и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР, по нарушенията описани в т. 1 и т. 2, е наложено едно общо дисциплинарно наказание „УВОЛНЕНИЕ" и е ПРЕКРАТЕНО служебното правоотношение в МВР на инспектор В. К. Н. - разузнавач V степен в група 02 на сектор „Криминална полиция" към Шесто РУ - Пловдив при ОДМВР - Пловдив. В жалбата, както и в приложената писмена защита /л. 254/ се твърди незаконосъобразност, необоснованост и немотивираност на оспорената заповед, като издадена при нарушаване на процедурата по провеждане на дисциплинарното производство. Претендират се и съдебни разноски. Ответникът - Министър на вътрешните работи, чрез процес. си представител главен юк. Р. оспорва жалбата. Излага съображения в писмени бележки /л. 251/ за правилност и законосъобразност на наложеното дисциплинарно наказание. Оспорената заповед е връчена на 26.08.2024, а жалбата е подадена в АС Пловдив на 27, 08, 2024 г., поради което като подадена в рамките на 14-дневния преклузивен срок, от надлежна страна и при наличието на правен интерес същата е ДОПУСТИМА. Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и приложената административна преписка, като обсъди становищата и възраженията на страните, намери за установено от фактическа страна на следното: Дисциплинарното производство е образувано със заповед № 8121К-3732/29.03.2024г., изменена със заповед № 8121К-9230/03.06.2024 г. на министъра на вътрешните работи срещу инспектор В. К. Н., разузнавач V степен в Шесто РУ - Пловдив при ОДМВР - Пловдив, във връзка с предложение рег. № 317р-3723/18.03.2024 г. по описа на ОДМВР - Пловдив, в което се съдържат данни за извършено дисциплинарно нарушение от инспектор Н., по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 3 и т. 4 от ЗМВР, съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 7, пр. 2, алт. 2 и т. 13 от ЗМВР -„използване на служебното положение за лична облага или за облага на трети лица" и „ деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата", с предвидено дисциплинарно наказание „уволнение". Дисциплинарно разследващият орган (ДРО) е провел разследване, в което е събрал относимите към случая доказателства и е изяснил в пълнота фактическата обстановка. Снети са сведения от служители на ОДМВР - Пловдив, граждански лица, приобщени са копия на документи от досъдебно производство № 137/2022 г., пр. пр. № 14201/2022 г. по описа на РП -гр. Пловдив, кадрова справка УРИ 317р-5134/09.042024 г., копие на типова длъжностна характеристика рег. № 3286р-19441/11.11.2015 г. за длъжността разузнавач, в група „Противодействие на криминалната престъпност" към сектор „Криминална полиция" при районно управление на ОДМВР. Производството е приключено със становище на ДРО, за наличието на основание за ангажиране на дисциплинарна отговорност на инспектор Н., с предложение за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение". Въз основа на събраните доказателства е приета за безспорно установена следната фактическа обстановка: Съгласно заповед № 166/04.08.2022 г. на ЗА началник Шесто РУ - Пловдив при ОДМВР - Пловдив, е изготвен план рег. № 3389р-9881/08.08.2022г. за провеждане на специализирана полицейска операция (СПО) на територията на Шесто РУ при ОДМВР - Пловдив, относно разкриване, предотвратяване и пресичане на контрабандата и незаконното съхранение и разпространение на стоки без български акцизен бандерол. Във връзка с плана, на 09.08.2022 г. инспектор Н. е участвал в СПО, съвместно с инспектор Г. С., младши разузнавач в сектор „Криминална полиция" към Шесто РУ - Пловдив при ОДМВР - Пловдив, младши инспектор Б. В. и младши инспектор В. М., старши полицаи в група „Патрулно-постова дейност" на сектор „Охранителна полиция" към Шесто РУ - Пловдив при ОДМВР - Пловдив. За времето от 09: 15 ч. до 09: 33 ч. на 09.08.2022 г., инспектор Н. и инспектор С. са извършили проверка в селскостопански постройки (конюшни), ползвани от Р. М., намиращи се на около 150-200 м. от адреса, на който живее в гр. Пловдив, [улица]. Проверката е била извършена в присъствието на Р. М., А. А. и М. Б.. По време на проверката младши инспектори В. и М. останали до вратата към входа на двора на оборите, без да влизат в стопанските постройки. В една от конюшните инспектор С. забелязал черен найлонов чувал, в който след като скъсал установил, че съдържа нарязан тютюн с тегло 5-10 килограма. И. С. извикал инспектор Н. и му показал чувала с тютюн. За това, че Р. М. отново е започнал да „реже" тютюн, инспектор С. го заплашил, че положението му ще се влоши в случай, че за това разберат ръководни служители на Шесто РУ - Пловдив, главен инспектор Н. и старши инспектор А.. М. обяснил, че чувала с тютюн най-вероятно е останал в обора от предишна проверка, извършена в имота му през месец април 2022 г., когато полицейските служители намерили около 200 килограма нарязан тютюн. И. Н. и инспектор С. дали указание на М. да махне тютюна, след което си тръгнали. М. извикал А. А. и М. Б., които по негово разпореждане изхвърлили чувала с тютюн на сметище срещу имота му. За резултата от СПО са изготвени докладни записки УРИ 3389р-9976А0.08. 2022 г. от инспектор Н. и УРИ 3389р-9971 / 10.08.2022 г. от инспектор С.. В тях не е отразена извършената на 09.08.2022 г. проверка в имота на Р. М.. За проверката не са били уведомени ЗА "началника на Шесто РУ - Пловдив главен инспектор Н. и ръководителя на СПО старши инспектор А.. С постановление от 16.01-2024 г. по ДП № 137/2022 г. по описа на РП - гр. Пловдив, инспектор Н. е привлечен като обвиняем за това, че в качеството му на орган на власт по смисъла на чл. 93. т. 2 от НК -полицейски орган, е пропуснал да изпълни своевременно задълженията си, които му налага службата — чл. 167 от ЗМВР „Полицейските органи предотвратяват, пресичат, разкриват и разследват престъпления" и чл. 61, ал. 4 от ЗМВР „За пресичат на престъпления полицейските органи осъществяват мероприятия за преустановяване на изпълнителното деяние, предотвратяване настъпването на престъпните му последици и ограничаване на техните размери", относно наказателното преследване с цел да избави другиго - Р. М. от наказание, което му се следва по закон - чл. 288 от НК. Описаната фактическа обстановка се потвърждава от събраните в дисциплинарното производство доказателства: В протокол за разпит на свидетел от 10.08.2022 г. по досъдебно производство № 137/2022 г., пр. пр. № 14201/2022 г. по описа на РП - гр. Пловдив, М. е заявил, че инспектор Н. е знаел за незаконната му дейност, но не е предприел действия за нейното преустановяване. В протокол за разпит на свидетел от 21.10.2022 г., протокол № 1112 от 15.02.2023 г. по досъдебно производство № 137/2022 г., пр. пр. № 14201/2022 г. по описа на РП - гр. Пловдив, сведение УРИ 338900-5931/17.05.2024 г. на А. А. и сведение УРИ 338900-5932/12.05.2024 г. от М. Б., се потвърждават данните, че са присъствали по време на проверката на 09.082022 г. в имота на Р. М.. След указание на инспектор Н. и инспектор С., и разпореждане на Р. М., двамата са изхвърлили чувала с нарязан тютюн с тегло 5-10 кг. В сведения УРИ 338900-5933/17.05.2024 г. на С. А. и УРИ 338900-6230/23.05.2024 г. на Н. М. се потвърждават данните, че на 09.08.2022 г. в имота на Р. М. е била извършена проверка от служители на Шесто РУ - Пловдив. В сведения УРИ 3389р-9753/10.06.2024 г. на младши инспектор Б. В. и УРИ 3389р-982Ш 1.06.2024 г. на младши инспектор В. М., същите потвърждават, че на 09.08.2022 г. пр време на СПО в имота на Р. М. е била извършена проверка за наличието на акцизни стоки от инспектор С. и инспектор Н.. Въз основа на събраните по-горе доказателства ДРО е приел за доказано, че на 09.08.2022 г. инспектор Н. не е спазил служебните си правомощия съгласно изискванията на чл. 67 от ЗМВР и чл. 61, ал. 4 от ЗМВР. Вместо да предприеме действия за разследване на деянието на Р. М. в неговия имот, което е установил, инспектор Н. съвместно с инспектор С. му е дал указание да изхвърли чувала с нарязан тютюн с тегло 5-10 кг. й е довел до знанието му, че няма да вземе отношение по случая. Служителят е използвал служебното си положение за облага на М., изразяващо се в преустановяване на проверката в неговия имот и по този начин е предотвратил провеждането на наказателно преследване срещу него. Деянието е в разрез с целта на закона и службата в МВР да се упражнява от служители с висок морал и нравствени качества, като противодействат на престъпността и опазват обществения ред, а не под прикритието на статута си на държавни служители в МВР да нарушават закона за користни цели. На полицейските органи е оказано по-голямо доверие, тъй като тяхната дейност по разкриване на престъпления е основна за МВР. От качеството на тяхната работа зависи оценката на обществото за дейността на МВР по отношение на защита на правата и свободите на гражданите, противодействие на престъпността и опазване на обществения ред. В случая е осъществен фактическият състав на нарушението „...използване на служебното положение за лична облага или за облага на трети лица", тъй като на инспектор С. са били възложени функции и задачи по заповед № 166/04.082022 г. на ЗА началник Шесто РУ - Пловдив при ОДМВР - Пловдив и план рег. № 3389р-9881/08.08.2022 г. да разкрива, предотвратява и пресича контрабандата и незаконното съхранение и разпространение на стоки без български акцизен бандерол на територията, обслужвана от Шесто РУ - Пловдив при ОДМВР -Пловдив, които не е изпълнил. Служителят се е възползвал преднамерено и неправомерно от служебното си положение за облага на проверяваното лице Р. М., тъй като е преустановил проверката в неговия имот и след негово, и на инспектор С. указание, по разпореждане на М. нарязания тютюн е бил изхвърлен от А. и Б.. В резултат от неправомерните действия на служителя не е било образувано досъдебно производство срещу Р. М., което определя деянието му от субективна страна като умишлено. Прието е за доказано, че с описаното поведение в т. 1, инспектор Н. е извършил дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 3 от ЗМВР „неспазване на служебните правомощия", съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 7, пр. 2, алт. 2 от ЗМВР използване на служебното положение за... облага на трети лица", с предвидено дисциплинарно наказание „уволнение". При условията на идеална съвкупност с поведението си по т. 1, инспектор Н. не е спазил етичните правила, регламентирани в Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР (ЕК), в т. 14 „Държавният служител изпълнява служебните си задължения при спазване на Конституцията, законите и международните договори, по които Република България е страна"; т. 15 „Държавният служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме" (служителят не е съобразил законността на даденото към М. указание, да изхвърли нарязания тютюн, с което е възпрепятствал образуването на досъдебно производство срещу него); т. 19 „Държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява" (деянието на инспектор Н. е станало достояние на служители на МВР, прокурори и граждани. То е несъвместимо с етичните правила, регламентирани в ЕК за поведение на държавните служители в МВР и с него е уронен престижа на службата); т. 20 „Държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си" (с поведението си инспектор Н. е дал лош пример, като пряката последица от него е загубата на доверие в дейността на МВР. В гражданите е останало убеждението, че служителите на МВР могат безнаказано да нарушават законите регламентиращи служебната им дейност, без. да им бъде потърсена отговорност за това); т. 24 „Държавният служител изпълнява стриктно и безпристрастно своите професионални задачи, като носи отговорност за своите действия или бездействия " (в нарушение на ЗМВР и ЕК инспектор Н. не е изпълнил своите професионални задачи и е допуснал да извърши тежки нарушения на служебната дисциплина, за което следва да понесе предвидената за тях дисциплинарна отговорност) и т. 53 „Държавният служител изпълнява процедурите, предвидени от закона, и допринася за събирането на достатъчни и годни доказателства при разследването на престъпления..." (като е нарушил процедурите, предвидени в НПК за образуване на досъдебно производство, И. Н. е допуснал да бъде изнесен от имота на М. и изхвърлен намерения нарязан тютюн, и не е предприел действия за събиране на годни доказателства, необходими за разследването). ДРО е приел, че неправомерното поведение на инспектор Н. е станало достояние на служители на МВР, ОСлО към Окръжна прокуратура - Пловдив (ОП - Пловдив) и прокурор при ОП - Пловдив, имащи отношение към образуваното ДП № 137/2022 г., и граждани, които са узнали за допуснатото нарушение. Служителят е уронил престижа на службата, като е създал впечатление, че органите на МВР, не изпълняват нормативната уредба, касаеща служебната им дейност и не предприемат действия по извършвани престъпления съгласно процесуалните изисквания на НПК, не събират годни доказателства и умишлено ги укриват. Неспазването на правилата на ЕК се отразява негативно върху авторитета на МВР до липса на обществена подкрепа в работата на министерството. Прието е за доказано, че с описаното по горе поведение инспектор Н. е извършил дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР „неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР - съставомерно по чл. 203, т. 13 от ЗМВР „деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата", с предвидено дисциплинарно наказание „уволнение". Събрани са доказателства за това, че на 09.082022 г., за времето от 09: 15 ч. до 09: 35 ч., при проверка в селскостопанска постройка в имот на Р. М., находящ се в [населено място], [улица], инспектор С. е установил черен найлонов чувал, в който е имало нарязан тютюн с тегло около 5-10 килограма. И. Н. е знаел за незаконната дейност на Р. М., но не е предприел действия за нейното разследване и преустановяване. Вместо да предприеме действия по разследване на деянието на Р. М. в неговия имот, което е установил, инспектор Н. и инспектор С. са му дали указание да изхвърли нарязания тютюн и е довел до знанието му, че няма да вземе отношение по случая. И. Н. е използвал служебното си положение за облага на Р. М., изразяващо се в преустановяване на проверката в неговия имот и предупреждение да прикрие нарязания тютюн, като по този начин е предотвратил провеждането на наказателно производство срещу него. И. Н. не е спазил етичните правила за поведение, регламентирани в Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР (Обн. ДВ. бр. 67 от 12 Август 2014 г.), в т. 14, т. 15, т. 19. т. 20, т. 24 и т. 53. Прието е че са налице безспорни доказателства за извършено от инспектор Н. дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 3 и т. 4 от ЗМВР „неспазване на служебните правомощия" и „неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР", съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 7, пр. 2, алт. 2 и т. 13 от ЗМВР „...използване на служебното положение за... облага на трети лица" и „деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата", с предвидено дисциплинарно наказание „уволнение". И. Н. е запознат със заповед № 8121К-3732/25.03.2024 г. на министъра на вътрешните работи за образуване на дисциплинарно производство срещу него, както и със заповед № 8121К-9230/03.06.2024 г. за нейното изменение, и е уведомен за правата, които има по чл. 207, ал. 8 от ЗМВР. Н. е упълномощил адв. М. К. от АК - [населено място] за свой процес. Представител. Служителят е дал писмени обяснения УРИ 3389р-6175/11.04.2024 г., които са обсъдени, но не са приети, тъй като обслужват защитната му позиция и противоречат на събраните в дисциплинарното производство доказателства. Резултата от проведеното дисциплинарно производство е обективиран в обобщена справка УРИ 3389р-11612/12.07.2024 г. На инспектор Н. е връчена покана рег. № 3389р-11650/12.07.2024 г. за запознаване с обобщената справка и даване на допълнителни обяснения или възражения. След запознаване със справката инспектор Н. е подал молба УРИ 3389р-12017/19.07.2024 г., в която е направил искане за предоставяне на информация от РП - Пловдив относно извършени процесуално-следствени действия на 09.08.2022 г. в имота на Р. М. и дали е образувано и водено досъдебно производство срещу него за това, че е държал акцизни стоки без бандерол на посочената дата. Изразил е искане за установяване на факти, касаещи ДП № 137/2022 г. по описа на РП - Пловдив, по което е привлечен в качеството на обвиняем. Искането на Н. е прието за неоснователно, като е посочено, че при извършената проверка в дома на Р. М. на 09.08.2022 г. нито инспектор Н., нито друг присъствал на проверката полицейски служител е изготвил докладна записка или друг документ за иницииране на наказателно производство или извършване на проверка за наличието на достатъчно данни за деяние по чл. 234, ал. 1 от НК. Дисциплинарното производство е приключено със становище УРИ 3389р-12214/22.072024 г., на инспектор Н. е изпратена покана с рег. № 8121-15656/06.082024 г. за даване на писмени обяснения или възражения до министъра на вътрешните работи. Служителя е дал сведение рег. № 3389р-13358/09.08.2024 г., в което заявява, че поддържа заявеното в обяснение УРИ 3389р-6175/11.04.2024 г. Служителят счита, че не е извършил дисциплинарното нарушение, за което е разследван и не е направил нови искания за събиране на допълнителни доказателства. ДРО е приел че дисциплинарното производство е проведено при спазване на административнопроизводствените правила и в сроковете по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР и че фактическата обстановка е доказана от приложените и обсъдени в дисциплинарното производство доказателства. Прието е за доказано, че с описаното по горе поведение инспектор Н. е извършил дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 3 и 4 от ЗМВР „неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР - съставомерно по чл. 203, т. 7 и т. 13 от ЗМВР „деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата", с предвидено дисциплинарно наказание „уволнение". В заповедта е посочено, че на основание чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, и след анализ и оценка на всички материали от дисциплинарното производство, включително и писмените обяснения на инспектор Н., при определяне вида и размера на наказанията за дисциплинарните нарушения по т. 1 и т. 2, извършени от служителя са взети предвид: тежестта на нарушението, настъпилите последици, обстоятелствата при които е извършено нарушението, формата на вината и цялостното поведение на инспектор Н., обективирано в кадрова справка УРИ 317р-5134/ 09.04.2024 г. Изложени с а бланкетни и оскъдни мотиви за спазване принципа на съразмерност, н езависимо от доброто поведение на служителя по време на службата му в МВР, като в крайна сметка дисциплинарно наказващият орган действайки в условията на обвързана компетентност е наложил наказание „уволнение", като е приел, че то съответства на тежестта на извършеното нарушение на служебната дисциплина. По настоящото дело по искане на жалбоподателя са изискани от ПРС и приложени по делото копие на обвинителен акт по ПП № 14201/2022г. срещу Н. и копие на съдебен протокол по нохд № 3428/2024г. на ПРС, както и беше разпитан св. Р. М., държателя на твърдяното /неустановено/ количество тютюн. Отделно от горното съдът остави без уважение / л. 239/ искането на жалбоподателя за спиране на настоящото дело, до решаване на горното нохд с влязло в сила присъда. Предвид установеното по-горе съдът от правна страна излага следното: Съдът счита, че при провеждане на дисциплинарното производство, видно от приложената административна преписка, не се констатират груби и съществени процесуални нарушения. Заповедта е издадена от компетентен орган. Спазени са сроковете по чл.195 и чл.196 от ЗМВР, на служителя надлежно са връчвани издаваните заповеди, предоставена му е възможност за запознаване с материалите и за даване на обяснения, спазено е изискването на чл. 207, ал.8, т.1 от ЗМВР и чл.206, ал.1 от ЗМВР. Същевременно съдът намира заповедта за необоснована и за издадена в противоречие с материалния закон. Спор по описаната фактическа обстановка между страните няма. Спорът е относно интерпретацията и оценката на фактите. От описаната в самата заповед фактическа обстановка и хронология на събитията не може да се направи извод за извършено от жалбоподателя тежко дисциплинарно нарушение. В заповедта е прието за безспорно доказано, че на 09.08.2022 г., за времето от 09: 15 ч. до 09: 35 ч., при проверка в селскостопанска постройка в имот на Р. М., находящ се в [населено място], [улица], инспектор С. е установил черен найлонов чувал, в който е имало нарязан тютюн с тегло около 5-10 килограма. Прието е за безспорно, че Н. е знаел за незаконната дейност на Р. М., но не е предприел действия за нейното разследване и преустановяване и че не е спазил етичните правила за поведение, регламентирани в Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР в т. 14, т. 15, т. 19. т. 20, т. 24 и т. 53. В заповедта е посочено, че е налице дисциплинарно нарушение по чл.203, ал.1, т. 7 и т.13 от ЗМВР, за което се налага най тежкото наказание уволнение. Въз основа на приетото за установено от ДРО, съдът счита че не са събрани категорични и безспорни доказателства че жалбоподателят е осъществил състава на нарушението, което му е вменено. Не е доказано, че същият е извършил твърдяните действия. Съдът обсъди данните от разпита по следствено дело № 137/2022 г. по описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура - [населено място], по протокола от досъдебно производство № 137/2022 г, съставен на 10.08.2022 г, по проведен разпит на 06.04.2023 г. от съдия в Районен съд - Пловдив, протокол за разпит на свидетеля А. А. съставен на 21.10.2022 г, по разпита на този свидетел пред съдия от Районен съд - Пловдив на 15.02.2023 г, по съдебното следствие по НОХД 3428/2024г по което подсъдимо лице е именно жалбоподателят, както и по настоящото дело показанията на св. М.. Безспорно е налице съществено противоречие между сведенията, дадени пред дисциплинарно-разследващият орган от посочените по-горе лица и показанията на тези лица в ДП, пред Районен съд -Пловдив, както и в хода на настоящото административно дело относно вмененото за извършено от В. Н. дисциплинарно нарушение. В тази връзка следва да се има предвид също така, че освен противоречивите твърдения на лицето М. няма други доказателства, установяващи деянието по несъмнен и категоричен начин, каквото е изискването на закона, за да бъде наложено дисциплинарно наказание. Отделно от горното не е доказано, че веществото в намерения чувал изобщо е тютюн, а не друго вещество, не е назначавана експертиза, която да даде категоричен отговор на въпроса какъв е вида на веществото, годно ли е било за употреба, както и какво е било количеството му, както и неговата стойност. За съставомерността на нарушението по чл. 203, ал.1, т.7, пр, 2 от ЗМВР е необходимо то да бъде осъществено не само от обективна, но и от субективна страна и то при наличието на двата елемента - умишлено и със специална цел набавяне на облага за М., но в случая не е установено пряко целене на настъпване на противоправните последици. Съдът приема освен горното, че в случая не е взето предвид цялостното поведение на служителя, до налагане на процесното наказание. При постановяване на заповедта е нарушено и императивното изискване на чл. 206, ал. 2 ЗМВР, съгласно което при определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. В заповедта обсъждането на тези обстоятелства е направено бланкетно и формално, по начин, който може да се отнесе за всеки един случай на дисциплинарно нарушение. Посочването, че деянието е извършено при форма на вина – небрежност, не е подкрепено с каквито и да било факти, нито е обосновано защо при небрежност, което не е най-леката форма на вината, се налага най-тежкото дисциплинарно наказание. От друга страна, цялостното поведение на служителя е описано в кадрова справка / л. 101/, но не е взето предвид, а само е констатирано, че от назначаването му на работа в МВР-24, 11, 2008г., служителят е награждаван многократно и няма наложени дисциплинарни наказания. В справката съдът установи награда лична парична от Министър на МВР през 2020г., колективна парична награда през 2021г. и 14 броя писмени похвали от 2008г. до 2023г. Няма нито едно наложено наказание, при положение че обслужвания от него район като „разузнавач“ е известен в цялата страна с тежката оперативна обстановка, със специфичните наклонности на лицата живущи в кв. Столипиново и със склонността лицата от този етнос да променят по няколко пъти своите показания, според актуалния момент. Видно от съдържанието на неговата кадрова справка следва да се приеме за безспорно че по време на службата си е награждаван многократно и не е наказван и въпреки липсата на наказания, субектът на дисциплинарна власт не е преценил и анализирал всички доказателства, събрани в хода на дисциплинарната процедура във връзка с цялостната дейност в системата на МВР на служителя, последиците от деянието с оглед налагане на съответно на тях по вида и размер дисциплинарно наказание. При това макар заповедта да съдържа изявление, че тези данни са съобразени, всъщност цялостна оценка на поведението на държавния служител не е направена от дисциплинарно наказващия орган. Налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание е възможно да бъде сторено, единствено въз основа на конкретен и задълбочен анализ на установените факти и обстоятелствата при които те са се проявили, като в резултат на този анализ се формира извод, че съответното на деянието наказание е именно "уволнение", а не например някое от другите предвидени в закона по-леки санкции. Мотиви за това, като как се съотнася тежестта на нарушението с тежестта на наказанието няма, а изложеното е общо и при липса на конкретни факти, които да са коментирани. Липсата на мотиви за това, като как се съотнася тежестта на нарушението с тежестта на наказанието е самостоятелно основание за отмяна на оспорената заповед. От друга страна съдът следва да обсъди мотивите на ВАС по АД 726/2025г, което е постановено по касационна жалба на Г. П. С., другото лице сочено за участващ в проверката с жалбоподателя на 09.08.2022 г. в [населено място]. При аналогична установена фактическа обстановка ВАС приема, че съставите на разпоредбите на чл. 203, ал. 1, т. 7, предл. второ и т. 13 от ЗМВР, за нарушение на които е наложено дисциплинарното наказание на касационния жалбоподател, изискват от една страна поведение, което е несъвместимо с етичните правила, уронващо престижа на службата, а от друга страна поведение, изразяващо се в използване на служебното положение за лична облага или за облага на трети лица. В случая, ВАС приема за С., че предпоставките на цитираните норми не са изпълнени, тъй като не са установени по безспорен начин действия на служителя, които уронват престижа на службата или водят до получаване на лична облага и облага за трето лице чрез използване на служебното положение. ВАС е приел, че заповедта е постановена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които водят и до нарушение на материалния закон, като в крайна сметка е отменил Заповед № 8121К-12094/20, 08, 2024г. на Министър на вътрешните работи, а на жалбоподателя е № 8121К-12096 от същата дата. Предвид изложеното, считаме, че вмененото ни дисциплинарно нарушение не е доказано, поради което заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, следва да бъде отменена като неправилен, немотивиран и незаконосъобразен акт. Считаме, че при така събраните доказателства, налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание, както и на каквото и да било друго наказание, е несправедливо и неоправдано, тъй като е от съществено значение в настоящия случай да бъде доказано по категоричен начин, че има извършено деяние, за което следва да се носи, както наказателна, така и дисциплинарна отговорност и че именно жалбоподателят го е извършил, за да се твърди, че не е спазил правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. С оглед изхода на спора, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски, които съгласно представения списък / л. 248/ са в размер на 1500лв. Водим от горното, Съдът