Решение № 57 от 22.1.2024 г. на Районен съд - Плевен по дело № 875/2023 г.

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от М. Х. Б., ЕГН •••••••••• от гр.Плевен, чрез адв. В. И. от АК-Плевен, с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, против Държавата, представлявана от •••, гр.София, ул. „•••“ №•••, и против „•••“ •••, ЕИК •••, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н „•••“, обл.София, ул. „•••“ №••• представлявано от Н.К.Н.. Първоначално исковата молба е подадена само срещу ответник Държавата, представлявана от •••, гр.София, ул. „•••“ №•••, като след п о с т ъ п и л писмен отговор Вх. № 05038/02.06.2023г. от Държавата, представлявана от ••• на гр.Плевен с изложени доводи, че искът е насочен против ненадлежна страна, са дадени указания на ищеца с Разпореждане №7638/03.07.2023г. С молба Вх. 20091/20.07.2023г. /л.39-40 от делото/ искът е насочен и срещу втори ответник „•••“ •••, ЕИК •••, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н „•••“, обл.София, ул. „•••“ №••• представлявано от Н.К.Н.. Направени са уточнения по същество на делото, и по отношение на правния интерес на ищеца, с молба на л. 37-38 от делото.

С Разпореждане №2132/20.02.2023г., Разпореждане №2581/02.03.2023г., Разпореждане №7638/03.07.2023г., Разпореждане №8439/24.07.2023г., производството по делото е оставено без движение, като с молба Вх. №4831 от 21.02.2023г., молба Вх. №5934 от 02.03.2023г., молба Вх. №6343 от 08.03.2023г., молба Вх. №20091 от 20.07.2023г., молба Вх. №21563 от 07.08.2023г., нередовностите са отстранени.

Ищецът твърди, че работил по трудови правоотношения към ••• „•••” - София. Сочи, че като такъв бил настанен във ведомствено жилище със Заповед № РД ••• от 09.01.1989г., находящо се в гр.Плевен, кв.”•••”, блок ••• вх.••• ет.••• ап.••• с площ от 41.01 кв.м. Твърди, че след като възникнала възможност за закупуване на жилището по определената му оценка и указания за внасяне на сумата по сметка на Окръжен Народен Съвет-Плевен, с вносна бележка от 06.03.1997г. внесъл сумата от 63835.20лв., но до финализиране на сделката не се стигнало.

Сочи, че независимо от това, че собствеността върху жилището не му била прехвърлена, той продължил да живее там, като и до настоящия момент продължава да обитава жилището.

Ищецът твърди, че непосредствено след заплащането на сумата, не е заплащал повече никакви наеми. Посочва, че на негово име са открити партиди за ел. захранване, ВиК и ТЕЦ, за които заплаща консумативи ежемесечно. Посочва, че заплаща и консумативи за общите части на блока - етажна собственост. В исковата молба се излагат доводи, че за процесния период освен текущите разходи за необходими и полезни разноски, ищецът е извършвал и редица подобрения. Сочи, че обитава жилището повече от 20 години, като го владее като собственик, явно, необезпокоявано, без досега никой да е предявявал претенции по отношение на имота, без никой да го е гонил от имота, считано от март 1997г. Ищецът излага доводи, че живее сам в жилището, не разполага с друго жилище, а същевременно не разполага с документ за собственост за същото. Твърди, че имотът е актуван като държавна собственост с Акт № ••• от 06.10.•••г., че имотът съставлява частна държавна собственост; съставеният акт за държавна собственост е официален писмен документ съгласно чл.5, ал.2 от ЗДС. Сочи, че съобразно обаче чл.5, ал.3 от ЗДС актът за държавна собственост няма правопораждащо действие.

Излага доводи, че имотите и вещите - частна държавна собственост могат да бъдат обект на разпореждане и да се придобиват по давност. Развива съображения, че за тях се прилагат разпоредбите на ЗС, доколкото в ЗДС не е предвидено друго /чл.7, ал.3 от ЗДС/. Сочи, че тази разпоредба влиза в сила с обнародването на ЗДС - ДВ бр.44 от 21.05.1996г., като влиза в сила от 01.06.1996г.

Излага доводи, че преди да изтече 10 годишния срок за придобиване на имот частна държавна собственост по давност е обявен мораториум на 31.05.2006г. Твърди, че с решение на Конституционния съд №3 от 24.02.2022г., обнародвано в ДВ брой 18 от 04.03.2022г., в сила от 08.03.2022г., е отменен мораториума за придобиване по давност на имоти частна държавна собственост и са обявени за противоконституционни норми параграф 1, ал.1 ЗДЗС; или от 31.05.2006г. до 31.12.2022г. не тече давност. Твърди, че за периодите от 01.06.1996г. до 31.05.2006г. е изтекла давност, както и срок между 31.12.2017г. и 19.01.2018г. и за периода от 08.03.2022г. до завеждане на настоящата искова молба. В заключение счита, че е изтекъл срок повече от 10 години, през който е владял имота.

Ищецът сочи, че за този период от време, държавата се е явно дезинтересирала от имота, тъй като няма издадена заповед по чл.80 от ЗДС от •••, и не е плащал наем.

С молба-уточнение на л. 37-38 от делото ищецът посочва, че след запознаване с отговора на ответника Държавата, представлявана от •••, гр.София, ул. „•••“ №•••, счита, че:

1. Не е извършено отписване или деактуване на процесния имот от актовите книги за държавна собственост.

2. Твърди се, че липсва такъв-акт за частна общинска собственост, съставен от Община Плевен.

Излага доводи, че актът за държавна собственост не е правопораждащ факт и няма вещно - транслативен ефект, а има единствено констативен такъв, като удостоверява съществуващо право на собственост по силата на закона. Сочи, че този акт за държавна собственост обаче, създава правна невъзможност ищецът да се сдобие с нотариален акт по обстоятелствена проверка на оригинерно основание; както и че представлява пречка за нанасяне в кадастъра, както и за деклариране на имота в „МДТ” при община Плевен и създава публичност и гласност, като официален писмен документ, че все още държавата е собствен••• този имот.

Във връзка с гореизложеното, ищецът счита, че е налице правен интерес за него да предяви иск спрямо Държавата и искът се явява процесуално допустим.

Ищецът излага доводи, че в отговора имплицитно се съдържат твърдения, че се признава обстоятелството, а именно, че Държавата не е собствен••• имота. Счита, че Съдът следва да се произнесе по основателността на иска.

Ищецът посочва, че няма пречка по чл. 228, ал.3 от ГПК спрямо ответника „•••” ••• да се предяви същия иск като основание.

Ищецът отправя искане да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено, на основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗС спрямо Държавата, представлявана от ••• на ••• и •••, и спрямо „•••” •••, ЕИК: •••, че ищецът е придобил на основание давностно владение недвижим имот частна държавна собственост-апартамент, находящ се в гр.Плевен, кв.”•••”, блок ••• вх.Е, ет.••• ап.••• с площ от 41.01 кв.м. Претендират се разноски. Направени са доказателствени искания. Приложени са писмени доказателства по опис.

В законовия срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Държавата, представлявана от ••• на гр.Плевен. Излагат се съображения, че Държавата е ненадлежна страна, а искът срещу нея е недопустим. В тази връзка се сочи, че искът касае правото на собственост върху недвижим имот, представляващ апартамент № ••• с площ от 41, 01 кв.м., находящ се на адрес: гр. Плевен, ж.к. „•••“, блок № ••• вх. •••, ет. ••• Твърди се, че за същия недвижим имот е съставен Акт за частна държавна собственост № •••/06.10.••• г. Твърди се, че в графа 21 от цитирания акт е видно, че процесният имот е предоставен за оперативно управление на ••• Плевен. Посочва се, че в същата графа (за предоставени права на управление) е извършена корекция, като е добавено наименованието на съществуващата към тогавашния момент държавна организация „••• •••“. Твърди се, че във връзка с управлението на предоставения му имот ••• на ••• ••• - Плевен е издал Заповед № 1997/22.07.1977 г., с която е определен начинът за разпределяне на завършените жилища във ведомствен блок „•••“ №••• гр.

Плевен, като процесния имот попада в т.2.

Излагат се доводи, че предвид естеството на процесния имот, а именно че той е отреден за задоволяване на жилищни потребности, както и обстоятелството, че същия е предоставен за управление на ••• - Плевен, с влизането в сила на §10 от ЗОС правото на собственост върху него е преминало в патримониума на община Плевен, като се е трансформирало от държавна частна в общинска частна собственост.

Сочи се, че дори община Плевен да не бъде възприета като надлежен ответник, с оглед съдържанието на графа 21 от Акт за частна държавна собственост № •••/06.10.••• г. и издадената Заповед № 1997/22.07.1997 г. на ••• на ••• ••• - Плевен, отправената от ищеца претенция следва да бъде насочена към правоприемника на съществуващата към тогавашния момент ••• „•••“, а именно „•••“ ••• - гр. София, вписано в Търговския регистър под ЕИК: •••. За същото дружество се сочи, че е регистрирано със 100% държавна собственост. Излагат се доводи, че видно от устава на организацията, •••••• дружеството е „•••“ •••-гр. София, вписано в търговския регистър със следния ЕИК: •••, като това се основава на обстоятелството, че имуществото, което е част от капитала на юридически лица, не се счита за държавна собственост, независимо от това, че за него има съставен акт, което се извежда от нормата на чл.2, ал.4 от ЗДС.

В случай, че искът бъде приет за допустим, се излагат съображения, че по същество е неоснователен. Излагат се доводи, че не е доказано по безспорен начин настъпването на всички изискуеми условия за това ищецът да получи право да закупи предоставеният му под наем апартамент. Излагат се доводи, че това обстоятелство е важно с оглед доказването на момента, от който ищецът, обективира своите намерения да владее имота като свой. Твърди се, че съгласно представеният документ (Заповед за настаняване №РД-•••/09.01.1989 г., издадена от ••• „•••“ - София), лицето е имало право да закупи апартамента, едва след като изминат 10 години от настаняването му, и то под условие, че не прекъсва трудовата си дейност с ••• „•••“. От друга страна се сочи, че вносната бележка е датирана 06.03.1997 година, което налага извода, че десетте години не са изтекли към онзи момент. Ответникът счита, че от вносната бележка - не е видно и не е идентифициран по безспорен начин имотът, за който е внесена сумата по сметка на Окръжен народен съвет. Предвид това, ответникът моли да бъде прието, че с така направеното плащане, не може да се твърди еднозначно, че е платена цената за покупката на жилището, предмет на настоящото дело. В тази връзка ответникът счита, че не може да се приеме за момент на установяването на владението на имота датата на извършеното плащане по сметка на окръжен народен съвет, описано в приложената от ищеца вносна бележка за 63 835, 20 лв. Ответникът излага становище, че не е установен началния момент от който започва да тече владението, и към настоящия момент ищецът не е доказал по несъмнен начин, че спрямо него са изтекли пълните 10 години, предвидени в хипотезата на правната норма на Закона за собствеността, регламентираща придобиването на недвижим имот по давност.

В заключение, Държавата, представлявана от ••• на гр.Плевен счита, че искът е недопустим, а по същество и неоснователен.

Направени са доказателствени искания.

В законовия срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „•••“ ••• - гр. София, ЕИК: •••, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „•••“, ул. „•••“ №••• чрез прокурист Д.В.У.. Излагат се съображения, че искът е неоснователен.

Излагат се доводи, че ищецът М. Х. Б. не е придобил правото на собственост върху процесния имот, а претенцията му, че е изтекла 10 - годишна придобивна давност в негова полза е изцяло недоказана. Ответникът счита, че ищецът не сочи никакви доказателства относно явно и необезпокоявано владение на процесния имот. Счита, че са посочени периоди от време на владение, но без доказателства, които да потвърдят претендираният от него 10 - годишен давностен период от 01.06.1996г. - 31.05.2006г.

Ответникът сочи, че с Протокол №5/03.09.2001 г. на жилищната комисия на „•••“••• е разгледан списък на кандидатите за закупуване на апартаменти. Твърди се, че след разглеждане комисията е направила предложение до Съвета на директорите да одобри следните кандидати „... №2 - М. Х. Б.“.

Ответникът сочи, че с Протокол №19/12.10.2001г. на СД на „•••“•••, т.5, са одобрени цените на жилища за продажба от Списък №5, в който е и М. Б.. Ответникът сочи, че с Писмо вх.№26-00-540/13.09.2001г. са изпратени документите на всички ведомствени апартаменти от Списък №5 в Министерството на ••• и •••, за даване на разрешение за продажбата им.

Ответникът сочи, че със Заповед №РД-•••/24.10.2001г. на ••• е дадено разрешение на „•••“•••, да прехвърли правото на собственост чрез покупко - продажба на апартаменти на техните наематели, включително на М. Х. Б.. Ответникът твърди, че за този период има данни и представя доказателства, че лицето не е упражнявало трайно власт върху процесния имот и то с намерение да го свои. Сочи, че съгласно Справка на Г.Ц.Г. - ••• „Плевен“ до „•••“••• /Е.З./ по факс №••• от 24.10.2002г., същата уведомява, че след извършена проверка в процесния имот е установено, че същият е напуснат от М. Б., но „предаването на ползването ще се извърши от •••, но на представители на „•••"•••“.

Ответникът твърди, че с Протокол от 29.10.2002г., Г.Ц.Г. - ••• „Плевен“ приема, а С.А.Д. предава ползването на имота и уреждат сметки в тази връзка. Ответникът твърди, че в този протокол изрично е отбелязано, че М. Б. е напуснал жилището от 01.05.2002г. В тази връзка излага доводи, че ако ищецът е считал, че е собствен••• имота, няма как жената, с която живее, да предава владението му на „•••“••• доброволно и без забележки.

Ответникът твърди, че с писмо вх.№94-Т-04/10.05.2004г. ••• на ••• - Плевен, уведомява ••• на „•••“•••, че има свободни апартаменти в Плевен и предлага да бъде настанен работник в жилището. Ответникът твърди, че с Протокол от 03.05.2004г., жилищната комисия в ••• Плевен предлага да се настани в свободното жилище Г.И.А. Ответникът твърди, че същото лице е подало молба с вх.№190/03.05.2004г. и със Заповед №НЗ- 01/13.05.2004г. е настанено в жилище в град Плевен, ж.к. „•••“, блок ••• вх.Е, ет.••• ап.••• Твърди се, че на 13.05.2004г. „•••“••• сключва договор за наем с Г.И.А. за ползването на посочения апартамент. Излага доводи, че от по сочените доказателства следва извод, че ищецът е преустановил ползването на ведомственото жилище и следователно не е упражнявал фактическа власт върху него.

Ответникът твърди, че с писмо изх. №93-00-190/27.03.2007г. „•••“••• поканило ищеца да уреди ползването на процесния апартамент, тъй като същият се ползва от него. Твърди се, че при годишните инвентаризации на дружеството всяка година се извършва проверка на имуществото на дружеството и негови представители проверяват какво е състоянието му. Твърди се, че с писмо изх. №93-00-212/19.02.2019г. „•••“ ••• за пореден път поканило ищеца да уреди ползването на апартамента.

Твърди се, че „•••”••• е собствен••• имота, посочен в исковата молба, считано от построяването на жилищния блок, като дружеството се легитимира като собственик с Акт за държавна собственост №•••/06.10.•••г. на ОНС - Плевен. Сочи се, че същият апартамент се води на отчет в баланса на дружеството - сметка 203 - сгради. Твърди се, че е предоставен за управление на ••• на „•••”••• - ••• “•••”/преди това ••• ••• /•••/.

Твърди се, че съгласно Разпореждане №103/13.10.1993г. на Министерски съвет е образувано ••• с ••• имущество - „•••”•••. Твърди се, че горепосоченият апартамент се води на отчет от „•••”••• - София при преобразуването му от ••• в ••• със 100% ••• участие. Твърди се, че имотът е включен в капитала на дружеството при преобразуването, с което „•••”••• и МРРБ са спазили предвидения законов ред и за дружеството възниква правото на собственост, което е удостоверено с издадения Акт за държавна собственост.

Ответникът се позовава на чл.17а от ЗППДОП/отм./, че имуществото на преобразуваното дружеството, което му е предоставено за стопанисване, при преобразуването става негова собственост.Сочи, че същата разпоредба е и в сега действащия ЗПСК, пар.10, ал.3.

Ответникът излага доводи, че след построяването на жилищния блок, със Заповед №2022/10.08.1977г. е извършено разпределение на жилищата в блока между различните поделения на •••, обезщетените собственици и ГНС. Твърди се, че съгласно това разпределение процесният имот е разпределен за ползване от ••• - Плевен, където е работил ищецът.

Изложени са съображения, че ищецът М. Х. Б. е настанен в процесния имот със Заповед №РД-•••/09.01.1989г. на ••• „•••, като ищецът е бил в трудовоправна връзка с ••• на ответника и след настаняването е приел задължението да работи в системата на „•••“ в продължение на 10 години. Твърди се, че ищецът е получил заповедта на 17.10.1989г. и е настанен в процесното жилище на основание възникнало наемно отношение, което изключва владението му като собственик. Твърди се, че ищецът никога не е владеел имота, а го държи от името на „•••”•••.

Твърди се още, че имотът е деклариран в Община Плевен и за него се плащат съответните данъци и такси от дружеството без прекъсване, за което се представя Удостоверение за данъчна оценка №ДО016422/10.10.2023г.

Твърди се още, че имотът с идентификатор 56722.654.8.11.17 е регистриран като собственост на „•••“••• в КККР на град Плевен, съгласно Схема №13266/16.11.2009г. на самостоятелен имот от СГКК - Плевен и Схема №15- 848072/16.09.2020г. на самостоятелен имот от СГКК – Плевен.

Направени са доказателствени искания. Приложени са писмени доказателства по опис.

В открито съдебно заседание ищецът не се явява, представлява се от адвокат ••• от АК-Плевен, преупълномощена от адв. В. И. от АК-Плевен. Исковата молба се поддържа по изложените съображения. Претендират се разноски.

В открито съдебно заседание ответникът „•••”••• се представлява от Р.Д.К. който поддържа отговора на исковата молба по изложените съображения.

В открито съдебно заседание ответникът Държавата, представлявана от ММРБ, чрез ••• –Плевен, се представлява от ••• М. Х., който поддържа отговора на искова молба по изложените съображения.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна следното:

Установява се от приложеното копие на Заповед от 09.01.1989г., че М. Б. е бил настанен в жилищен блок, находящ се в гр.Плевен, кв.”•••”, блок ••• вх.Е, ет.••• ап.••• Установява се от вносна бележка от дата 06.03.1997г., че М. Х. Б. е внесъл по сметка на Окръжен Народен съвет сумата от 63835, 20 лева, като за основание е посочено „ддс покупка жилище бл.•••.

Установява се от Акт №••• за държавна собственост на недвижим имот, от дата 06.10.•••г., че имотът е предоставен на оперативно управление на държавната организация •••-Плевен.

Установява се от копие на удостоверение от „Електрохолд Продажби“ ••• от дата 06.02.2023г. /представено и в оригинал в открито съдебно заседание/, че М. Б. е клиент на дружеството, в качеството на страна по договор за продажба на ел. енергия за имот, находящ се в гр.Плевен, кв.”•••”, блок ••• вх.Е, ап.••• клиентски номер •••.

Установява се от копие на служебна бележка от 06.02.2023г. от „Топлофикация-Плевен“ АД /представено и в оригинал в открито съдебно заседание/, че за процесния имот има открита партида, като по партидата няма задължения.

Установява се от копие на удостоверение за семейно положение /представено и в оригинал в открито съдебно заседание/, че М. Б. е •••.

Установява се от копие на удостоверение от 29.10.1984 г., че с решение от 18.05.1984г., влязло в сила на 21.06.1984г. е прекратен сключения граждански брак между ищеца М. Х. Б. и И.П. Б.а.

Установява се от копие на Протокол №5 от 03.09.2001г., че в изпълнение на Заповед №Р-06/27.02.2002г. на ••• на „•••“ ••• е проведено заседание на жилищната комисия със задача да разгледа и предложи на Съвета на директорите на „•••“ ••• списък на кандидати за закупуване на апартаменти, като комисията е предложила 11 кандидати по списък, а ищецът е номер 2 в списъка.

Установява се от копие на Писмо №26-00-540/13.09.2001г., от Изп.директор на „•••“ ••• к.К., до Министерство на ••• и ••• /МРРБ/, Дирекция „••• участие и преобразуване на предприятията“, че приложено са изпратени документи на ведомствени апартаменти на „•••“ ••• с оглед получаване разрешение за продажбата им. Към писмото е приложена таблица на кандидат-купувачите, като под номер 2 е ищецът М. Х. Б., а като „апартамент за закупуване“ е посочен процесния за делото апартамент находящ се в гр.Плевен, кв.”•••”, блок ••• вх.Е, ет.••• ап.••• като от таблицата е видно, че същият адрес е посочен и като постоянен адрес на ищеца М. Б.. Установява се от копие на Заповед 24.10.2001г. на Министерство на ••• и ••• /МРРБ/, че е дадено разрешение на „•••“ ••• да прехвърли чрез покупко-продажба правото на собственост на недвижими имоти /апартаменти/ на техните наематели, като втори по ред е ищецът М. Х. Б., за процесния апартамент ••• с прилежащо мазе 19, находящ се в гр.Плевен, жк.”•••”, кв. •••, блок ••• вх.••• 44, 33 кв.м. Установява се от копие на протокол от 29.10.2002г., съставен от Г.Ц.Г., че жилището е издадено от С.А.Д., в отсъствие на М. Х. Б.. В протокола фигурират подписи само на предалия С.Д., и на приелия Г.И.. В протокола е вписано, че М. Б. е напуснал имота на 01.05.2002г. Не е вписано качеството на лицето С.Д., което е предало ключовете, нито в какви отношения се намира с М. Б., нито по каква причина жилището не е издадено лично от него, нито къде се намира той в момента на съставяне на протокола, нито дали е уведомен за посещението на Г.Г. с оглед правото му да присъства.

Установява се от копие на молба от Г.И.А. с поставен вх.номер от 03.05.2004г., до ••• на „•••“ •••, че е отправил молба той и семейството му да бъдат настанени във ведомствено жилище.

Установява се от копие на писмо, находящо се на л.72 от делото, че е предложено от страна на ••• ••• до ••• на „•••“ ••• да бъде издадена настанителна заповед на лицето Г.А., предвид наличие на незаети апартаменти на територията на гр.Плевен.

Установява се от копие на протокол от 03.05.2004г. на „•••“ •••, че е взето решение да се даде съгласие на Г.А. да бъде предоставено ведомствено жилище в гр.Плевен.

Установява се от копие на заповед от 13.05.2004г. на „•••“ •••, че Г.А. е настанен в процесното жилище в гр.Плевен.

Установява се от копие на договор за наем от 13.05.2004г., че е сключен за процесния апартамент между „•••“ ••• чрез ••• М. П.М. и лицето Г.И.А. с посочен срок на действие на договора, съгласно чл. 3: „01.06.2004г.- 31.05.2004г.“ Установява се от приложени два броя известия за доставяне до М. Б. на л.78 и л. 79 от делото, че са върнати недоставени.

Установява се от копия на Държавен вестник, на л.80-л.99 от делото, че са издадени разпореждания и решение на Бюрото към Министерски съвет за организацията и дейността на „•••“ – преобразуване от комбинат в •••.

Установява се от копие на Разпореждане №103 на Министерски съвет от 13.10.1993г. /л.100-л.101 от делото/, че е разпоредено преобразуването на ••• „•••“ – София в ••• с ••• имущество „•••“ •••, с предмет на дейност: производствена, инженерингова, комисионна и търговска дейност в страната и чужбина; маркетинг; проектантска, консултантска и предприемаческа дейност; строителство; монтаж; вътрешен и международен туризъм и хотелиерство; лизинг, както и всяка разрешена от закона дейност.

Установява се от копие на скица №15-211463- 24.02.2023г. и от копие на скица №15-848072- 16.09.2020г., че като собствен••• процесното жилище в гр.Плевен, кв.”•••”, блок ••• вх.••• ап.••• с площ 41, 01 кв.м., с идентификатор 56722.654.8.11.17, разположено в сграда с идентификатор: 56722.654.8.11, като сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор: 56722.654.8; при съседи: на същия етаж: 56722.654.8.11.16, 56722.654.8.11.18; под обекта: 56722.654.8.11.14; над обекта:

56722.654.8.11.20; е вписан „•••“ •••, Акт за частна държавна собственост №••• от 06.10.•••г., издаден от ОБНС-Плевен.

Установява се от копие на скица №13266- 16.11.2009г., че като собствен••• процесното жилище е вписано „•••“ •••, Акт за частна държавна собственост №••• от 06.10.•••г., издаден от ОБНС-Плевен.

Установява се от копие на Удостоверение от Община-Плевен, Дирекция „Приходи от местни данъци и такси“ от дата 10.10.2023г., че като собствен••• процесния апартамент е вписан „•••“ •••.

Установява се от препис – извлечение от баланса на „•••“ ••• към дата 30.09.2023г., че процесният апартамент е вписан като дългосрочен актив.

Установява се от показанията на свидетеля С.С.Н., че познава М. Б. от петдесет години, като и двамата са работели заедно в „•••“. Свидетелят дава показания, че и двамата са се нанесли във ведомствения блок през 1977г., като М. Б. първоначално е живеел във вх.Г. Сочи, че ищецът е бил женен, но със съпругата му И. са се •••. Свидетелят излага, че в последствие, от 1989г., М. Б. е заживял в гарсониерата във вх. Е, за която сочи, че му е дадена като на „добър работник“. Свидетелят е категоричен по отношение на годината 1989г., тъй като я свързва с политическите събития в страната. Свидетелят дава показания, че откакто М. Б. се е нанесъл във вх.Е, редовно го посещава на гости, събират се и с други приятели. Уточнява, че жилището представлява гарсониера, кухня и стая, баня и тоалетна заедно. Свидетелят дава показания, че считано от 1989г. до момента никой друг не е живял в процесното жилище освен М. Б., като уточнява, че през периода 1991-1992г. М. Б. е бил командирован на работа в ••• от същия работодател ••• „•••“. Свидетелят сочи, че познава лицето Г.А., за когото заявява, че живее и има апартамент във вх. В / във входа, в който живее свидетелят/, като уточнява, че бащата на Г.А. има ведомствено жилище в същия вход В. Свидетелят сочи, че и той самият е закупил ведомственото жилището, в което живее. Свидетелят заявява, че се събират в жилището на М. Б. да се черпят, че си помагат взаимно. Сочи, че в жилището е правен частичен ремонт-освежаване. Свидетелят твърди, че е запознат, че М. Б. е внесъл сума за закупуване на апартамента, като същевременно си заплаща и всички консумативи- ток, вода, отопление. Свидетелят заявява, че М. Б. не е заплащал наем, тъй като е заплатил апартамента и дори му е показвал документ за плащане. Свидетелят дава показания, че М. Б. живее от 30 години в процесното жилище и никой друг освен него не е живял там. Сочи, че познава лице „С.“, която била ••• на М. Б., и за която сочи, че „•••“, като общ период на връзката им сочи четири – пет години, и уточнява, че лицето С. от двадесет-тридесет години е ••• с М. Б.. Сочи също така, че след като С. и М. Б. са се скарали, С. е върнала ключа на общежитието и че малко е живяла там. Сочи, че и съседът на М. Б. е имал ключ, докато последният е бил в •••, в случай, че стане авария. Свидетелят уточнява на поставен въпрос има ли ищецът къща на село, че М. Б. има бащина къща. Свидетелят дава показания, че не са водени дела за процесния апартамент и никой не е гонил М. Б. от апартамента за всичките години.

Съдът кредитира показанията на свидетеля с доверие, тъй като са изчерпателни, непротиворечиви и кореспондират са останалите доказателства по делото.

Установява се от показанията на свидетеля С.А.В., че познава М. Б. от 1977г., от когато и двамата са заживели в процесния блок ••• Свидетелят заявява, че живее във вх.Д, а М. Б. се нанесъл във вх. Г със съпругата си И.. Сочи, че М. Б. и И. се •••, като след това М. Б. напуснал вх. Г и се нанесъл в процесния апартамент ••• в блок ••• вх.Е, ет.6. Свидетелят дава показания, че постоянно ходи на гости на М. Б. в процесния апартамент, като се събират и с техен приятел С.. Сочи, че е имало период от две години, когато М. Б. е работил в •••, изпратен от „•••“, като през периода на отсъствието му никой друг не е настаняван в процесното жилище. Свидетелят твърди, че е виждал документ за заплащане на цитирана сума от страна на М. Б. за закупуване на жилището. На свидетелят е предявено копието на вносната бележка на л. 5 от делото, като свидетелят заявява, че точно този документ му е бил показван от М. Б.. Свидетелят уточнява, че на месец по 2-3 пъти се събират на гости в процесното жилище на М. Б., както и по празници. На въпрос дали познава С., свидетелят заявява: „Аз не ги познавам. Те си идват…Имал е жени, приятелки…“ Свидетелят дава показания, че М. Б. не заплаща наем за жилището, а си плаща само консумативите като ток, парно. Сочи, че от страна на М. Б. е правен ремонт на тапети и мазилка в кухнята и хола, като уточнява цвят и десен. Свидетелят заявява, че не познава лице Г.А., и такова лице никога не е живяло в жилището. Сочи, че в жилището е живял само М. Б., през последните около 20 години.

Съдът кредитира показанията на свидетеля с доверие, тъй като са изчерпателни, непротиворечиви и кореспондират са останалите доказателства по делото.

Установява се от показанията на свидетеля Г.Ц.Г., че е работила в дружеството „•••“ от 2000г., а от преди това – от 1984г. и познава ищеца М. Б.. Свидетелят сочи, че е била натоварена с пълномощно от ръководството на „•••“ да представлява дружеството по повод желание от страна на М. Б. да закупи апартамент. Сочи, че като представител на общежитието е носела касов апарат, и кочан с фактури, като сумата, която трябвало да заплати М. Б. не е била голяма за времето си. Свидетелката не е сигурна кога е следвало да се случи това, но фиксира период между 2001г.-2003г. Свидетелят твърди, че сделката не се е състояла, защото М. Б. не се е явил, а се е явила жената, с която той живеел – С., и тя се отказала от сделката. Свидетелят сочи, че на място в апартамента за издаването му била С., тя й предала ключовете и подписала протокола за издаване на жилището. Свидетелят сочи, че по време на издаването на жилището, М. Б. не е присъствал, като не може да заяви къде е бил – излага предположения, че може да е бил командировка, тъй като дружеството е имало обекти, но не е сигурна за местонахождението му. Свидетелят сочи, че при издаване на апартамента, той е бил празен. На въпрос имали ли са сключен граждански брак М. Б. и лицето С., свидетелят сочи, че по онова време са живели на семейна начала, а за периода след това- не знае. Сочи, че ръководството в гр.София е поело отговорността за апартамента, след като свидетелят им е предала ключа за жилището, върнат от лицето С.. Съдът кредитира показанията на свидетеля с доверие, тъй като са изчерпателни, непротиворечиви и кореспондират са останалите доказателства по делото.

Установява се от показанията на свидетеля М.Й.Г., че работи в „•••“ от 1973г., не познава М. Б., но знае къде е жилището, тъй като е идвал на инвентаризация. Заявява, че не е установил М. Б. в жилището, а съседите са му казали, че е на село. Свидетелят сочи, че му е известно за намерение за продажба на това жилище, като сочи, че ••• е имал уговорка с нотариус, но М. Б. не се е явил и сделката не се е осъществила. Свидетелят не знае по какви причини не се е осъществила сделката, сочи че е бил с ••• тогава, но не му е влизало в задълженията да се интересува защо се е провалила сделката. Свидетеля няма информация дали е постъпило плащане от страна на М. Б.. По отношение на сделката сочи, че е някъде след 2000г., като не може да уточни периода.

Предявена е искова претенция с правно основание чл.124, ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал.1 ЗС за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собствен••• процесния имот на основание давностно владение. Ищецът има правен интерес от воденето на този иск винаги, когато въпреки че владее имота в цялост, трето лице му оспорва собствеността върху него. Интересът на ищеца се основава на твърдението му, че притежава правото на собственост, което е възникнало на посоченото в исковата молба основание, в случая давностно владение. В този смисъл решение № 851 от 19.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1423/2008 г., IV г. о., ГК. Предвид изложеното настоящия иск е допустим и следва да бъде разгледан по същество.

За да бъде уважен искът по чл. 124, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс, ищецът следва да докаже собственост върху описания в исковата молба имот, на посочените основания. Ищецът твърди, че е станал собствен••• основание давностно владение.

Съгласно чл. 77 от ЗС правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. Съответно, правото на собственост се изгубва, ако друг го придобие или носителят му се откаже от него - чл. 99 от ЗС. Съгласно чл. 79 от ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, а ако владението е добросъвестно - с непрекъснато владение в продължение на 5 години. Според легалната дефиниция на чл. 68, ал.1 от ЗС, владението е упражняване на фактическа власт /corpus/ върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя /animus/. Законът, в чл. 69 от ЗС, установява оборима презумпция, че владелецът държи вещта като своя, докато не бъде доказано, че я държи за другиго. Презумпцията относно субективния елемент на владението, т.е. намерението за своене на вещта /animus/, е въведена в полза на владелеца и в случай на отричане на владелческото му качество тежестта за оборването и пада върху лицето, което оспорва осъщественото владение/ППВС№ 6/1974 г./.

Съдът намира, че искът е допустим, основателен и доказан по отношение и на двамата ответници.

Правният интерес на ищеца по отношение на ответника Държавата, представлявана от •••-Плевен, се обосновава от обстоятелството, че има съставен акт за държавна собственост. Този акт няма правопораждащо действие, но същият е публичен, съставлява официален писмен документ и е законна пречка за снабдяване на ищеца с нотариален акт по обстоятелствена проверка в едно охранително производство. Имотите и вещите - частна държавна собственост могат да бъдат обект на разпореждане и да се придобиват по давност. За тях се прилагат разпоредбите на ЗС, доколкото в ЗДС не е предвидено друго /чл.7, ал.З от ЗДС/. Тази разпоредба влиза в сила с обнародването на ЗДС - ДВ бр.44 от 21.05.1996г., като влиза в сила от 01.06.1996г.

Преди да изтече 10 годишния срок за придобиване на имот частна държавна собственост по давност е обявен мораториум на 31.05.2006г. С решение на Конституционния съд №3 от 24.02.2022г., обнародвано в ДВ брой 18 от 04.03.2022г. в сила от 08.03.2022г. е отменен мораториума за придобиване по давност на имоти частна държавна собственост и са обявени за противоконституционни норми параграф 1, ал.1 ЗДЗС; или от 31.05.2006г. до 31.12.2022г. не тече давност. За периодите обаче от 01.06.1996г. до 31.05.2006г. е изтекла давност, кактo и срок между 31.12.2017г. и 19.01.2018г. и за периода от 08.03.2022г. до завеждане на настоящата искова молба. Изтекъл е срок повече от 10 години, през който от страна на М. Б. е владян имота. За този период от време, Държавата се е дезинтересирала явно от него, тъй като няма издадена заповед по чл.80 от ЗДС от •••, както и не е плащан наем от страна на М. Б.. Актът за държавна собственост представлява пречка ищецът да декларира имота в Дирекция „Местни данъци и бтакси“ при Община –Плевен, както и да бъде нанесен имота в Служба по Геодезия, картография и кадастър на лице, различно от посоченото.

Ищецът владее явно, спокойно, повече от 10 години, а именно от 1997г. до завеждане на иска и понастоящем процесният имот. Ответникът „•••“ ••• посочва правоприемство на имота, като се позовава на Акт за частна държавна собственост №•••/06.10.•••г. на ••• -Плевен. Апартаментът се води на отчет в баланса на дружеството и е предоставен за управление на ••• -••• „•••”, преди това ••• „•••”. Съгласно чл.17а от ЗППДОП/отм./:

Имуществото на преобразуваното дружество, предоставено за стопанисване и управление, става негова собственост. В този смисъл и действащата разпоредба на параграф 10, ал.З от ЗПСК.

Плащането от страна на дружеството на данъци не е категорично доказателство за собственост, съгласно постоянната съдебна практика.

Ищецът не би могъл да декларира имота в „МДТ” при Община Плевен, без представяне на титул за собственост. Посочено бе по-горе е относимо, че при съставен Акт за държавна собственост, ищецът не би могъл да се снабди с нотариален акт в охранително производство. Сумата, която е преведена по сметка на Окръжен Народен съвет-Плевен и с посочено основание за плащане е именно на Държавата като собственик към онзи момент. Ответникът „•••” ••• от своя страна през целият този период от време не е предприел юридически действия за упражняване на правата си на собственик върху процесния имот. Относно приложеното писмо изх.№93-06-196 от 27.03.2007г. няма доказателства, че същото е получено от ищеца. Приложеният протокол също не установява предаване на владение и собственост, тъй като не е подписан от ищеца, а от лицето С.Д., за която се установи, че никога не е имала и качеството на наемател и не е и оправомощено лице по смисъла на закона. От свидетелските показания се установи, че тя е една от приятелките на М. Б., за която се сочи, че „•••“, като същата не е имала никакво качество по отношение на имота- нито на съпруга, нито на фактическа съжителка на М. Б., нито на лице част от домакинството му или роднина, за да има право да го издава. Още повече, че от свидетелските показания се установи, че М. Б. и С. са се скарали и той изискал от нея да върне ключовете. Това връщане на ключовете на свидетеля Г.Г. не следва да се тълкува като издаване на апартамента, предвид установеното от гласните доказателства, че М. Б. е отсъствал по повод командировки, както и че е посещавал свой имот на село. Не бяха представени никакви доказателства, че М. Б. е бил уведомен за това издаване на апартамента, нито доказателства къде се е намирал по време на съставяне на протокола и защо лично не е присъствал.

Ответникът „•••” ••• не ангажира убедителн и доказателства, че е предприемал действия за прекъсване на давността, установена от ищеца и, че е упражнявал, чрез свои работници или служители фактическа власт върху имота. Обстоятелството, че ищецът е бил определен за закупуване на имота, че не е заплатил продажната цена и не се явил при нотариуса е индиция, че ищецът след като веднъж е заплатил вече жилището, счита, че го владее като собственик и не е необходимо да го плаща отново. Установява се от обсъденото по-горе в изложението копие на вносна бележка, че М. Б. е заплатил сума от 63835, 20 лева по сметка на Окръжен Народен съвет с основание „ддс покупка жилище бл.•••. Неоснователни са възраженията, че не е ясно за кой апартамент е внесена сумата, тъй като то писмените и гласни доказателства се установява, че М. Б. няма друго жилище в този блок.

Не се установи лицето Г.И.А.някога да е обитавало жилището, а напротив - от свидетелските показания се установява, че той е живеел в друг вход –„Г“, както и баща му, като от тяхна страна е ползвано друго ведомствено жилище, а процесното жилище винаги е било обитавано от М. Б.. Също така в посочения договор за наем с Г.И.А. има неяснота по отношение на съществен елемент-срок на действие на договора, съгласно чл. 3: „01.06.2004г.-31.05.2004г.“.

От гласните доказателства се установи, че М. Б. е ползвал жилището като свое-извършвал е текущи ремонти, заплащал е консумативи, има открити партиди в „Топлофикация-Плевен“ АД и „Електрохолд продажби“ ••• и няма незаплатени задължения към „Топлофикация-Плевен“ АД.

От писмените доказателства се установи, че регистрираният постоянен адрес на ищеца М. Б. е именно гр.Плевен, кв.”•••”, блок ••• вх.••• ап.17.

От разпитаните по делото свидетели се установи, че ищецът е установил владение върху процесния имот от настаняването му и от тогава непрекъснато и явно го владее, като не са налице данни някой да е оспорвал владението му. Изложените обстоятелства обосновават извод, че в продължение на повече от десет години /отчитайки мораториума/ до подаване на исковата молба, ищецът е установил такава фактическа власт върху процесния имот, която го е направила собствен••• същия. Доказа се наличието на предпоставките за придобиване на правото на собственост върху процесния имот. Налице е право на собственост върху недвижим имот, придобито с непрекъснато владение в продължение на повече от 10 години.

Предвид гореизложеното предявения положителен установителен иск се явява основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски от които 2000 лева за адвокатско възнаграждение и 450 лева за държавна такса. Следва на осн. чл.78, ал.1 ГПК, двамата ответници да бъдат осъдени при условията на разделност да заплатят всеки по 225 лева за държавна такса и всеки по 1000 лева за адвокатско възнаграждение. Видно от договор за правна защита и съдействие на л. 11 от делото, договореното възнаграждение за правна защита на ищеца от 2000 лева е изцяло заплатено от ищеца. Неоснователно е възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, предвид фактическата и правна сложност на делото.

По изложените съображения Съдът