Решение № 9823 от 5.9.2022 г. на Софийски районен съд по дело № 64335/2021 г.

Производството по делото е образувано по депозирана от ищеца Ирина Чередниченко, гражданин на Руска федерация, родена на ••••••••••г., чрез адв.К.В., САК, искова молба, с която срещу „Бул Ер“ ЕООД, ЕИК 831032406, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Брюксел“ №1, е предявен е положителен установителен иск, с правно основание чл.422 ГПК вр.чл. 7, т. 1, б. "б" от Регламент /ЕО/ 261/2004 г за сумата от 400 евро главница, представляваща обезщетение за закъснял полет № LB220, планиран за 02.06.2018год. и осъществен на 03.06.2018 г. под № LB220В, по направление летище Москва, Внуково - летище Варна, ведно със законна лихва от датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК – 19.05.2021год. до окончателното плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 10.06.2021 г. по ч.гр.д. № 28015/2021 г. по описа на СРС, IІ ГО, 65 състав. Ищецът твърди, че за горепосочените суми е депозирала заявлението по чл.410 ГПК на 19.05.2021г., по което било образувано ч.гр.д. № 28015/2021 г. по описа на СРС, IІ ГО, 65 състав. Съдът уважава в цялост депозираното заявление и на 10.06.2021 г. издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу „Бул Ер“ ЕООД. Редовно уведомено за издадената заповед, последното подава в срок възражение по чл.414 ГПК. За установяване на оспореното вземане е депозирана в срок искова молба. Ищецът твърди, че сключила с ответното дружество договор за въздушен превоз на пътници за полет с № LB220 по направление летище Москва, Внуково - летище Варна. Сочи, че излитането по разписание е следвало да се осъществи в 18: 30 часа на 02.06.2018 г., и планиран час на кацане 21, 00часа, но реално бил изпълнен на следващия ден, 03.06.2018год. под № LB220В, поради това пристигнала в крайния пункт с повече от три часа закъснение – кацането било планирано за 21: 00 часа местно време на 02.06.2018 г., но се осъществило в 12, 07 часа на 03.06.2018 г. Твърди, че се е явила своевременно на гишето за регистрация на летище Москва, Внуково преди излитане на полета, съгласно потвърдена регистрация. Твърди реално полетът да е забавен при излитане и пристигнал в крайния пункт със закъснение над три часа. Твърди, че вследствие на това в нейна полза е възникнало правото на парично обезщетение съгласно чл.7, т.1, б.“б“ от Регламент /ЕС/ 261/2004г. в размер на 400 евро, тъй като разстоянието между двете летища, изчислено по метода на дъгата на големия кръг е над 1 534 км. Посочва, че е предявил извънсъдебно претенция към ответника за заплащане на обезщетение, вземането било признато, но плащане не било извършено. Представя писмени документи, прави искане за събиране на доказателства, претендира разноски. В срока за отговор по чл.131 ГПК ответникът„Бул Ер“ ЕООД, ЕИК 831032406 е депозирал писмен отговор, с който намира исковите претенции за недопустими, исковата молба за нередовна, оспорва исковете като неоснователни по подробно изложени в отговора съображения. Възразява, че адв. В. не разполага с представителна власт за завеждане на производството, липсват доказателства съществуване на „Компенсер“ ЛТД, а ищецът не притежава активна процесуална легитимация за завеждане на иска. Твърди, че исковата молба е нередовна, доколкото в нея не е посочена банкова сметка, по която да се заплати претендираното вземане. Възразява, че правото на принудително изпълнение на вземането е погасено с изтичане на двугодишен давностен срок, считано от датата на осъществяване на полета. Оспорва явяване на пътника навреме за регистрация. Възразява, че не е налице извънсъдебно признание на исковете, доколкото представената по делото кореспонденция не е водена със служители на ответното дружество. Прави доказателствени искания, изразява становище по исканията на ищеца. Съдът като съобрази събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: Не е спорно и се установява в производството, че за процесното вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №1527/10.06.2021 г. по ч.гр.д. № 28015/2021 г. по описа на СРС, ІI ГО, 65 състав.С Определение от 16.11.2021год. по гр.д. №28015/2021год. е обезсилена издадената заповед, в частта, с която е разпоредено длъжникът да заплати на заявителя Ирина Чередниченко сумата в размер на 228, 64лв., представляваща обезщетение за забава за периода 14.06.2018год. до 30.04.2021год., на основание чл.415, ал.5 от ГПК. Искът е допустим като предявени в преклузивния срок по чл.415, ал.4 ГПК от страна, притежаваща правен интерес от установяване на вземане по срочно оспорена заповед по чл.410 ГПК. Наведените в писмения отговор възражения за недопустимост на исковете са неоснователни. Ангажирани са в производството доказателства за представителна власт на адв. В. – същият е упълномощен от ищеца, действащ чрез свой пълномощник „Компенсер“ ЛТД. За представителната власт на това дружество е представено пълномощно с упълномощител Ирина Чередниченко, с което дружеството е изрично упълномощено да завежда съдебни дела за събиране на вземане за обезщетение по Регламент /ЕО/ 261/2004 г. и да преупълномощава адвокати с тези права (т.1.v). Завелият исковата молба е сред лицата по чл.32 ГПК, на когото законодателят е признал право на процесуално представителство по пълномощие, не е налице твърдяното несъответствие с тази разпоредба на процесуални закон по отношение на пълномощника, преупълномощил с адв. В., доколкото дружеството не е извършвало процесуални действия. Изискванията по чл. 32 ГПК са приложими за лицата, които осъществяват самото процесуално представителство, но не и по отношение на пълномощниците, на когото страна е възложила преупълномощаването (Определение № ЗЗ7/14.05.2013 г. по ч. т. д. № 2081/2013 г. на ВКС, ТК, I т. о., Решение № 44/18.06.2020 по дело № 962/2019 на ВКС, ТК, II т. о.). Основателно е позоваването на ищеца на ТР № 5/2014г. от 12.12.2016 г. на ВКС, съгласно което договор, сключен от лице, действало като представител, без да има представителна власт, е в състояние на висяща недействителност и не поражда целените с него правни последици. Тези последици настъпват, ако лицето, от името на което е сключен договорът, го потвърди съгласно чл.42, ал.2 ЗЗД, а при липса на потвърждаване, на недействителността може да се позове само лицето, от името на което е сключен договорът или неговите универсални правоприемници. От представените по делото в заверен превод нотариално удостоверение се установява, че в Дружествена палата на Англия и Уелс към 25.11.2021 г. е регистрирано „Компенсер“ ЛТД с рег.№10018306 със статус на развиващо дейност. Твърдението в писмения отговор за цедиране на вземането за обезщетение от Ирина Чередниченко на „Компенсер“ ЛТД е недоказано. Отразеното в пълномощните не дава основание за изключение, в изложения в писмения отговор смисъл, за настъпило правоприемство между ищеца и това дружество. От представените по делото писмени доказателства се установява, че полет № LB220 е бил планиран за излитане в 18: 30 на 02.06.2018 г. от летище Москва, Внуково. Страните не спорят, че полетът е следвало да достигне до крайния си пункт летище Варна в 21: 00 часа на същата дата. Регламент (ЕО) 261/2004 не поставя като условие за обезщетение пряка облигационна връзка между пътника и превозвача, а само качеството на пътник на търсещия обезщетението по аргумент от чл. 1, пар. 1 от Регламент (ЕО) 261/2004. В чл. 3 от Регламента е предвидена приложимост на същия при условие, че пътниците имат потвърдена резервация за съответния полет и, освен в случая с отмяната, посочен в чл. 5, се представят на гишето за регистрация както е предвидено и в час, посочен предварително и в писмен вид /включително по електронен път/ от въздушния превозвач, туроператора или упълномощен пътнически агент или ако не е посочен час – не по-късно от 45 минути преди обявения час на излитане. Независимо от горното и за пълнота на изложението следва да се посочи, че в чл. 3, пар.5 от Регламент № 261/2004 е предвидено, когато опериращият въздушен превозвач няма договор с пътника, но изпълнява задълженията си, съгласно Регламента, да се счита, че той върши това от името на лицето, което има договор с този пътник. Не е спорно, че полет № LB220, опериран от ответното дружество, бил изпълнен под № LB220В, който е достигнал крайния пункт в 12: 07 часа на 03.06.2018 г. Последното се установява от неоспорената разпечатка на хартиен носител от справка от „Фрапорт Туин Еърпорт Мениджмънт“ АД, оператор на летище Бургас и на летище Варна. Задържането на полета се установява от потвърждение, издадено от Международно летище Москва, Внуково. В конкретния случай приложение намират общи правила за обезщетяване и помощ на пътници при отказан достъп на борда и при отмяна или голямо закъснение на полети, разписани в Регламент (ЕО) № 261/2004, доколкото се касае за пътник, заминаващ от летище, намиращо се в трета страна, до летище, разположено на територията на държавачленка, за която Договорът се прилага и опериращият въздушен превозвач на съответния полет е превозвач от Общността (чл.3, ал.1, б. „б“). С приетия без възражения на страните доклад по делото е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване в производството, че разстоянието между летище Москва, Внуково - летище Варна, определено по метода на дъгата на големия кръг е 1 534 км. Следва да се посочи и че възражението на ответната страна, че няма доказателства, че ищцата се е явила навреме за регистрацията на полета е неоснователно.Съдът е указал на ищцовата страна, че следва да посочи доказателства, че е изправна страна по договора, в това число представяне на гишето за резервация до четиридесет и пет минути преди обявения час на излитане.В тази връзка по нейно искане, ответника е бил задължен, на основание чл.190 от ГПК да представи Списък на всички пасажери, допуснати на борда на полет № LB220, изпълнен под №LB220В, планиран за 02.06.2018год. и изпълнен на 03.06.2018год. по направление Москва, Внуково-летище Варна.Страната, въпреки указанията на съда по чл.161 от ГПК не е изпълнила задължението си да представи документа.Ето защо, с оглед на обстоятелствата по делото, съдът приема за доказани фактите, че ищцата се е явила на време, не по-късно от 45 минути преди обявения час на излитане и е била на борда на процесния полет, допусната като пътник, тъй като относно тези факти ответната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства. На отправено преюдициално запитване по Дело C‑215/18 в заключението генералният адвокат посочва, че „членове 6 и 7 от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91, трябва да се тълкуват в смисъл, че пътник на полет, закъснял с три часа или повече, може да поиска обезщетение от опериращия въздушен превозвач на основание този регламент дори когато между тези страни не е бил сключен договор, а този полет е бил част от пакетни туристически услуги по Директива 90/314/ЕИО на Съвета от 13 юни 1990 година относно пакетните туристически пътувания, пакетните туристически ваканции и пакетните туристически обиколки, които е трябвало да бъдат предоставени по договор между този пътник и туроператор“. Възражението на ответника за изтекъл давностен срок, погасил правото на принудително изпълнение на вземането е неоснователно, доколкото Регламент (ЕО) № 4 261/2004 не въвежда такъв срок, двегодишната давност, установена в чл.29 от Варшавската конвенция и в чл.35 от Конвенция за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз (Монреалската конвенция), не може да се счита за приложима по отношение на исковете, предявени по-специално на основание чл.5 и чл.7 от Регламент № 261/2004 (Решение на Съда (трети състав) от 22 ноември 2012 година по дело C-139/11). Въпросът за приложимия давностен срок следва да се реши във вътрешното законодателство за държавите – членки. Систематичното място на разпоредбата на чл.135 ЗГР и изричната новела на чл.137, ал.1 ЗГР, която свързва спиране на давностния срок „със започване на рекламационното производство“ налага извод, че се регламентират давностни срокове за искове, чието провеждане е свързано с предшестващо ги рекламационно производство. Съгласно чл.136 ЗГВ в случай на телесна повреда или смърт на пътника правоимащият може да предяви иск пред компетентния съд в двегодишен срок от деня на увреждането. Настоящият иск не попада приложното поле на чл.135 и чл.136 ЗГВ и поради това не е приложим двугодишния давностен срок. Така за вземането за обезщетение е приложим тригодишен давностен срок по чл.111, ал.1, б.„б“ ЗЗД, доколкото представлява вземане за обезщетение от виновно неизпълнение на сключен договор за въздушен превоз на пътници. Началото на този давностен срок е поставено с изпълнение на полета /02.06.2018год./ и към датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК /18.05.2021год./ не е изтекъл. По изложените съображения предявената искова претенция следва да бъде уважена. По силата на чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят направените в производството съдебни разноски. Същият е представил списък на разноските по чл.80 от ГПК, съобразно който претендира общо разноски за заповедното и исковото производство в размер на 350лв. Ищецът е реализирал разноски в размер на 25 лева - държавна такса, а в заповедното – 325 лева, от които д.т. от 25лв. и 300 лева за адвокатско възнаграждение, за чието заплащане по делото е представен договор за правна защита и съдействие и разпечатка за движение по сметка от онлайн банкиране. Възражението на ответника, за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като същото е в минималния размер от 300лв., съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид изложеното, съдът