Решение № 145 от 13.9.2013 г. на Районен съд - Кнежа по дело № 221/2013 г.

Районен съд - КнежаГражданска13.09.2013 г.докладчик МАЯ ПАВЛОВА КОНЧАРСКА

Диспозитив

ПРЕКРАТЯВА с развод на основание чл. 49, ал.4 във връзка с ал.1 от СК сключеният с АКТ № 20 от 13.08.2005 год. на Община КН. граждански брак между Б.Н.П., с ЕГН •••••••••• ••• и Р.М.П., с ЕГН •••••••••• •••, поради дълбокото му и непоправимо разстройство, като не се произнася по въпроса за вината.

УТВЪРЖДАВА постигнатото между Б.Н.П., с ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: ••• и Р.М.П., с ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: •••, споразумение по чл. 51 от СК, с което съпрузите се споразумяват съдът да прекрати сключения помежду им граждански брак, както следва:

  1. От брака съпрузите имат родени две ненавършили пълнолетие деца – Н. Б. П., с ЕГН ••••••••••, роден на ••• год. в гр.Кн. и М. Б. П., с ЕГН ••••••••••, роден на ••• год. в гр.Кн.

Родителските права по отношение на ненавършилите пълнолетие деца – Н. Б. П., с ЕГН •••••••••• и М. Б. П., с ЕГН •••••••••• се предоставят на майката Р.М.П., •••, като бащата Б.Н.П. има право да взема децата всяка първа и трета събота и неделя от месеца и през лятната ваканция за един месец, като този период да не съвпада с годишния отпуск на майката.

Бащата Б.Н.П., ••• се задължава да изплаща месечна издръжка за ненавършилите пълнолетие деца – Н. Б. П., с ЕГН •••••••••• и М. Б. П., с ЕГН ••••••••••, чрез майката Р.М.П. в размер на 100 (сто) лева – за всяко дете до навършване на пълнолетие или до промяна на обстоятелствата.

  1. Страните нямат претенции за издръжка един към друг.
  1. След прекратяване на брака, Р.М.П. ще носи предбрачното си фамилно име – П.
  1. Семейното жилище, находящо се в гр.Кн., представляващо ДВОРНО МЯСТО с КЪЩА, с административен адрес: гр.Кн., ул.”Ср. ” № …, собственост на родителите на Б.Н.П., остава да се ползва от Б.Н.П.. 5. Придобитото по време на брака имущество, а именно:
  • Лек автомобил марка и модел „Нисан Серена”, вариант „Комби”, с рег.№ …….., рама …………, двигател ……………., цвят …………;
  • УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ І- …… ( ………… ) по ЗРП на гр.Кн., с административен адрес: гр.Кн., ул.” ………….. ” № ……., с площ от 726 кв.м. (седемстотин двадесет и шест квадратни метра), заедно с построената в него МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА и всички подобрения в имота, придобит от Б.Н. П. в режим на СИО, съгласно Нотариален акт № ……, том ……, рег.№ ……., дело …….. от 2009 год.;
  • НИВА с площ от 11.747 дка (единадесет декара и седемстотин четиридесет и седем кв.м.), трета категория, в местността „Училищен фонд”, имот № ……… ( ……………………. ), продобита от Б.Н. П. в режим на СИО, съгласно Нотариален акт № …, том.., рег.№ ……, дело ….. от …………… год., остават в полза на Б.Н.П.. 6. Страните нямат фирми и дялове в търговски дружества.
  1. Нямат взаимни претенции към притежаваните от тях банкови сметки.
  1. Движимите вещи са поделили извънсъдебно помежду си и нямат взаимни претенции от имуществен характер 9. Разноските по делото се поемат от Б.Н.П.. Осъжда на основание чл. 6, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК Б.Н.П., с ЕГН •••••••••• •••, да заплати по сметка на РС – гр.Кнежа окончателна държавна такса върху иска за развод в размер на 50.00 лв. (петдесет лева).

Осъжда на основание чл. 7, т.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК Б.Н.П., с ЕГН •••••••••• •••, да заплати по сметка на РС – гр.Кнежа държавна такса по споразумението за имуществените отношения в размер на 2% върху стойността на полученият дял или сумата от 138.95 лв. (сто тридесет и осем лева и 95 ст.).

Осъжда на основание чл. 7, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК Б.Н.П., с ЕГН •••••••••• •••, да заплати по сметка на РС – гр.Кнежа държавна такса по споразумението за издръжката в размер на 144.00 лв. (сто четиридесет и четири лева и 0 ст.).

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Мотиви

Производството е по чл. 49, ал. 4 във връзка с ал. 1 от Семейния кодекс. В исковата си молба против ответницата Р.М.П. •••, ищецът Б.Н.П., с ЕГН •••••••••• •••, твърди, че са съпрузи и са сключили граждански брак през 2005 год., от който брак имат родени две деца – Н., роден на ••• год. и М., роден на ••• год. Ищецът т върди, че от 2007 година имат проблеми със съпругата си, като няколкократно същата е напускала семейното жилище за различни периоди от време. Твърди се, че на ……...2013 год. срещу ……….2013 год. ответницата за пореден път напуснала семейното жилище, като се установила в дома на баща си. Твърди се, че двете деца останали при бащата Б.П.. Ищецът твърди, че желанието му за прекратяване на брака е сериозно и непоколебимо. Моли съда да постанови решение, с което да прекрати с развод сключения между страните граждански брак, като наред с това предлага евентуално прекратяване на брака по реда на чл. 49, ал.4 от СК със споразумение. В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК, в канцеларията на съда е постъпил писмен отговор на молбата, в който ответницата изразява становище за допустимост и основателност на същата. Страните – редовно призовани, в съдебно заседание се явяват лично. В хода по същество, съпрузите представят споразумение, съдържащо клаузи по чл. 51 от СК. Поддържат иска за развод. Заявяват желанието си съдът да не се произнася по въпроса за вината за разстройството на брака. Молят споразумението да бъде утвърдено от съда и бракът им да бъде прекратен. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното: Искът е с правно основание чл. 49, ал.4 във връзка с ал.1 от СК. Същият е родово, функционално и местно подсъден на Районен съд – Кнежа по общите и специалните правила за подсъдност. Искът е допустим – страните са активно и пасивно легитимирани в процеса. Същите са процесуално дееспособни. Не са налице визираните в чл. 320 от ГПК отрицателни процесуални предпоставки. Безспорни по делото факти – че страните са съпрузи. Този факт се установява от приетото като доказателство по делото Удостоверение за сключен граждански брак /оригинал/ сер.УС-0 № 269458 от ……….2005 год., издадено от Община Кнежа. От същото е видно, че с акт № … от дата …….. 2005 год., Б.Н.П. и Р.М.П. са сключили граждански брак в гр.Кн. Не се спори по делото, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен. При така установеното съдът прие, че сключеният между страните граждански брак е дълбоко и непоправимо разстроен и не може да бъде заздравен. Брачната връзка съществува само формално, изчерпала е своето социално и емоционално съдържание. В този си вид същата не е в интерес както на съпрузите, така и на обществото. При тези доводи съдът прие, че искът за развод следва да бъде уважен. При проверка на законосъобразността и целесъобразността на представеното от страните споразумение съдът прие за установено, че същото е пълно – съдържа всички клаузи относно всички задължителни въпроси, посочени в чл. 51 ал.1 от СК; не противоречи на закона и добрите нрави. Същото урежда основните последици от развода. Не се установи в хода на съдебното дирене, че който и да е от двамата съпрузи декларира съгласие по споразумението по чл. 51, ал.1 от СК при порок на волята – заплашване, принуда, грешка, измама, насилие, крайна нужда. Същото има задължително изискуемата писмена форма, подписано е и от двамата съпрузи. Пред съда същите изрично потвърдиха споразумението. При горните доводи съдът прие, че сключеното между съпрузите споразумение не противоречи на закона и добрите нрави, не противоречи на интересите на децата, поради което следва да бъде утвърдено. Съгласно същото всички разноски по делото се поемат изцяло от ищеца Б.Н.П.. При този изход на делото се дължи държавна такса при решаване на делото в размер на 50 лв., вносими по сметка на РС – Кнежа. Видно от вносна бележка за заплащане към бюджета, на 03.06.2013 год. Б.Н.П. е внесъл сумата от 25.00 лева при завеждане на молбата. Същият следва да бъд е осъден да заплат и остатъка от окончателната съдебна такса в размер на 50 л в., както и държавна такса по споразумението за имуществените отношения в размер на 2% върху стойността на дела си и д.т. по споразумението за издръжката в размер на 2% върху тригодишните платежи или общо сумата от 282.95 лв. При горните доводи и съображения, СЪДЪТ

Цитирани разпоредби

9