Решение № 672 от 8.8.2025 г. на Окръжен съд - Бургас по дело № 234/2025 г.

Производството е образувано по повод исковата молба на Комисията за защита на потребителите /КЗП/, представлявана от Мария Филипова, против „Фреш Кредит“ ЕООД, ЕИК 203495900, представлявано от Петър Стойчев Стоев. Ищецът е заявил своя правен интерес и активна процесуална легитимация, като организация за защита на увредени лица и организации, като иска е предявен от името и в защита на колективния интерес на всички физически лица, ползващи услугите, предоставени от ответното дружество, не за извършване на търговска или професионална дейност, и които действат извън рамките на тази дейност на територията на цялата страна. Твърди се, че като орган, защитаващ правата на потребителите, ищецът е разгледал типов договор за потребителски кредит, сключван при общи условия, и Общи условия към него /ОУ/, с които ответника предоставя кредити. С решение по т.38 от протокол № 37/04.11.2024 г. от проведено редовно събрание на КЗП било установено наличието на неравноправни клаузи в разглежданите документи. Сочи се, че клаузата на чл.3, ал.2 от договора била неравноправна по смисъла на чл.143, ал.1 вр. ал.2, т.5 от ЗЗП, като представляваща уговорка във вреда на потребителя, тъй като визираната в нея неустойка имала изцяло санкционен характер и не отговаряла на основните функции, заложени в чл.92 ЗЗД. Клаузите на чл.7 и чл.13 от ОУ били неравноправни по смисъла на чл.143, ал.1 вр. ал.2, т.17, предложение последно от ЗЗП, представляващи уговорка във вреда на потребителя, тъй като съдържали бланкетни декларации, ограничаващи възможностите на потребителите да докажат евентуално нарушаване на нормите на чл.147а от ЗЗП, чл.5 и чл.6 от ЗПК, и имащи за цел да освободят от задължението търговеца да доказва изпълнението на неговите задължения. По този начин се обръщала тежестта на доказване, заложена в закона. Клаузата на чл.14 от ОУ била неравноправна по смисъла на чл.143, ал.1 вр. ал.2, т.20 от ЗЗП, представляваща уговорка във вреда на потребителя, тъй като без да отчита степента на неизпълнение от длъжника предоставяла право на кредитора да прекрати едностранно договора без предизвестие. Така описаните мотиви, съдържащи се във взетото от КЗП решение, били изпратени на ответника, които извършил промени, но същите отново не били съобразени със становището на ищеца, запазвайки смисъла си. В тази връзка се предявяват настоящите претенции, с които се моли да бъде прогласена нищожността на сочените по- горе клаузи на договора и ОУ, да бъде осъден търговеца да преустанови прилагането на неравноправните клаузи, да ги отстрани от договора и ОУ, като огласи по подходящ начин и за своя сметка решението. Ответникът изрази становище за неоснователност на исковете. Сочи, че изцяло са съобразени препоръките на КЗП. Уговорената неустойка имала за цел да обезпечи изпълнението на задължението, тъй като риска от невръщане на дадената сума бил изключително висок, ако не било предоставено обезпечение. По отношение на клаузите на чл.7 от договора се сочи, че изрично било вписано, че търговеца не се освобождавал от нормативното си задължение при спор да установява релевантните факти и обстоятелства, свързани с дадените от потребителя декларативни изявления. Чл.13 от ОУ въвеждал единствено възможните действия на кредитора в случай на недобросъвестно изпълнение на задълженията на потребителя и в този смисъл липсвала твърдяната неравнопоставеност. По отношение на чл.14 от ОУ се сочи, че корекцията била съобразена с изискванията на КЗП, като търговеца дори бил в по- неизгодна позиция. В дадения срок по делото бе подадена молба и съдът с нарочно определение прие за участие в процеса Сдружение "Българска национална асоциация активни потребители", ЕИК 121869918, представлявано от Богомил Николов. Същото поддържа аргументите на КЗП във всяко една точка. Съдът, като взе предвид становището на страните, приложеният по делото доказателствен материал, и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното: По делото не са представени първоначалният вариант на договора и общите условия на ответника, но с оглед липсата на оспорване и твърдения в обратния смисъл от ответната страна, съдът приема, че първоначалните клаузи са били със съдържанието, посочено в извлечение по т.38 от протокол № 37/04.12.2024 г. от проведено редовно заседание на КЗП. Текстът на приетата от КЗП за неравноправна клауза, залегнала в чл.3, ал.2 от договора, първоначално е гласял, че в случай, че кредитополучателят не предостави в срок обезпечение по предходната ал.1 ще се счита, че същия се съгласява и упълномощава кредитодателя да сключи от негово име и за негова сметка в т.ч. и при условията на чл.38 от ЗЗД договор за поръчителство с одобрено от кредитополучателя дружество- поръчител, което да предостави на кредитодателя гаранционна услуга /поръчителство/ за обезпечаване на задълженията на кредитополучателя, възникнали по договора, с възнаграждение за поръчителя на стойност в рамките на 690 лв., като посоченото възнаграждение за поетото поръчителство се заплащат от кредитополучателя разсрочено на равни месечни вноски за негово удобство. Посочено е в протокола, че в тази част клаузата е неравноправна по смисъла на чл.143, ал.1 вр. ал.2, т.5 от ЗЗП, тъй като представлява уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Разглежданата клауза имала изцяло санкционен характер и не отговаряла на основните функции по чл.92, ал.1 от ЗЗД. Видно от представеният коригиран вариант на договора, чл.3, ал.2 понастоящем гласи „В случай, че кредитополучателят не предостави в срок обезпечение на настоящия договор, дължи неустойка в размер на 3% от стойността на кредита.“. Съдът намира, че с така извършената промяна чл.3, ал.2 от договора действително е неравноправен, като споделя становището на ищеца в тази насока. Неустойката е начислена поради неизпълнение на това задължение- еднократно и във фиксиран размер. В практиката на ВКС последователно е застъпено разбирането, че съгласно чл. 143 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП нищожна е неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, съдържаща всякакви уговорки в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В случая става въпрос за клауза от типов договор за потребителски кредит. Съгласно чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП неравноправна е клауза, която задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. В случая с неустойката не се обезпечава вземането на кредитора и по-специално вредите от неизпълнението, каквато е основната функция на неустойката (арг. от чл.92, ал.1, изр.1 ЗЗД). В т.3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т.д. № 1/2009г. на ОСТК на ВКС е предвидено, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последващ момент, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии: естеството им на парични или на непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи- поръчителство, залог, ипотека и др.; вид на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението- съществено или за незначителна негова част; съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди. Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В случая самият характер на неустойката е извън посочените нейни функции. Както се посочи на практика не се обезпечава вземането на кредитора и целта не е да се обезщетят предвидимите вреди от неизпълнението на договора, а да се компенсира една възможна бъдеща неплатежоспособност на кредитополучателя и то чрез поръчителство. С уговарянето на тази неустойка кредиторът получава освен обезщетение за очакваните вреди от неизпълнението на задължението за връщане на кредита, така и допълнително обезщетение за вреди, несвързани с неизпълнението на това задължение. Налага се извод, че присъждането на такава неустойка би довело до несправедлив резултат, несъвместим с добрите нрави и водещ до прекомерно обезщетяване за кредитора, извън нормалното при подобни случаи (предвидено в чл.33 от ЗПК). В този смисъл клаузата на чл.3, ал.2 от договора следва да се приеме за неравноправна по смисъла на чл.143, ал.1 вр. чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП. На следващо място текстът на приетата от КЗП за неравноправна клауза, залегнала в чл.7 от ОУ, първоначално е гласял в смисъл, че кредитополучателят потвърждава: 1. Че е бил надлежно уведомен за всички клаузи на договора; 2. Че предварително му е била предоставена необходимата информация относно договора; 3. Същият е прочел внимателно, разбира и приема клаузите на договора и общите условия, които са приложими за него, и е положил собственоръчно три имена и подпис под тях; 4. Че е запознат с обстоятелството, че подписването на договора води до неговото встъпване в договорна обвързаност при условията на договора, както и 5. Че е съгласен да бъде обвързан с техните разпоредби в случай, че му бъде предоставен кредит. Посочено е в протокола, че клаузата била неравноправна по смисъла на чл.143, ал.1 вр. ал.2, т.17, предложение последно от ЗЗП, тъй като налагала на потребителя тежестта на доказване, която съгласно приложимото право би трябвало да бъде за сметка на другата страна по договора. Клаузата съдържала бланкетни декларации, ограничаващи възможностите на потребителя да докаже евентуалното нарушение на чл.147а от ЗЗП, чл.5 и чл.6 от ЗПК от страна на кредитора по време на сключване на договора. Видно от представения коригиран вариант на ОУ, чл.7 понастоящем гласи „Кредитополучателят с полагане на подписа си под настоящите Общи условия, съгласно разпоредбите на чл.147а от ЗЗП, във връзка с чл.5 и чл.6 от ЗПК декларира: 1. Че е бил надлежно уведомен за всички клаузи по договора; 2. Че предварително му е била предоставена необходимата информация относно договора; 3. Че същият е прочел внимателно, разбира и приема клаузите на договора и настоящите Общи условия, които са приложими към него, и е положил собственоръчно три имена и подпис под тях; 4. Че е запознат с обстоятелството, че подписването на договора води до неговото встъпване в договорна обвързаност при условията на договора и общите условия, както и 5. Че е съгласен да бъде обвързан с техните разпоредби в случай, че му бъде предоставен кредит. Гореизложените разпоредби не освобождават търговецът от вменените му нормативни задължения при наличие на спор да установи релевантните факти и обстоятелства, свързани с декларативните изявления по- горе.“. Съдът намира, че с направената добавка декларативните изявления на потребителя не освобождават от задължението търговеца да установява фактите и обстоятелствата, свързани с тях, което е било и съображението на КЗП, съответно клаузата не се явява неравноправна на сочените от ищеца основания. Видно от разпоредбата на чл.147а, ал.2 от ЗЗП, съгласието на потребителя с общите условия се удостоверява с подписа на последния. Ал.4 от сочената норма указва, че тежестта на доказване на изразеното от потребителя съгласие с общите условия и получаването им при подписване на договора се носи от търговеца. Алинея 5 пък сочи, че клаузата за съгласие с общите условия на договора и деклариране на получаването им от потребителя, включена в индивидуалните договори, не е доказателство за действителното приемане на общите условия и получаване на екземпляр от потребителя. Така уреденото в закона намира приложение и има приоритет пред уговореното между страните, предвид на това, че ако клауза на един договор противоречи на законов текст, то същата е нищожна по смисъла на чл.26 ЗЗД. Декларативните изявления настоящата инстанция не намира, че обръщат заложената в закона тежест на доказване. Наред с това ал.2 на чл.147а от ЗЗП изрично сочи, че съгласието с ОУ се доказва с подпис на потребителя. Следва да се посочи, че за всеки потребител, който е прочел клаузите на чл.7 от ОУ, и не е съгласен с тях е налице възможност да не подпише договора, но дори и да подпише клаузата за съгласие, то ал.5 указва, че този подпис не е доказателство за действителното им приемане и получаване на екземпляр. В този смисъл съдът не споделя твърденията на ищеца за неравноправност на чл.7 поради противоречието им с чл.147а от ЗЗП. Неоснователни се явяват и твърденията за противоречие на клаузата и с чл.5, и чл.6 от ЗПК. Цитираните разпоредби въвеждат законово изискване кредиторът да предостави преддоговорна информация и да даде съответните разяснения на потребителя, с оглед извършване на преценката на последния дали да сключи договора. Клаузата на чл.7 от ОУ в общи линии преписва нормите и същата не въвежда задължение на потребителя да доказва каквото и да било, още по- малко освобождава кредитора от тежестта му да докаже настъпването на заложените в чл.5 и чл.6 от ЗПК обстоятелства. На следващо място в писмото до ответника и в протокола от проведеното заседание на КЗП се сочи, че текста на приетата от КЗП за неравноправна клауза, залегнала в чл.13 от общите условия, първоначално е бил напълно аналогичен с текста на чл.7. Видно от представения коригиран вариант на ОУ, чл.13 понастоящем гласи „Кредитополучателя дава изричното си съгласие, в случай на неизпълнение от нетова страна, по която и да е точка от договора, кредитодателят да предприеми спрямо него няколко или всички изброени по- долу мерки, но без да се ограничава само до тях: 1. Да уведоми за неизпълнението на кредитополучателя всички негови търговски партньори и обслужващи банки, което ще доведе до спадане на кредитния рейтинг на Кредитополучателя; 2. Да включиш некоректният кредитополучател в съответните списъци и бази- данни за фирми и частни лица, които са ненадлежните и некоректни контрагенти; 3. Да подаде информация за неизпълнението на кредитополучателя до лица и организации, в които последният е нает по трудово или граждански договори; 4. Да предприеме съответните процесуални действия по принудително събиране на вземанията си от кредитополучателя по реда на ГПК. В последният случай кредитополучателят заплаща и деловодните разноски /включително адвокатски хонорари/, направени от кредитополучателя, чийто размери, заедно с размера на натрупаните лихви за забава, в отделни случаи може да надхвърли размера на главницата на задължението му; 5. Да получава телефонни обаждания и съобщения на упоменатите от него телефонни номера, с които да му се напомня, че има просрочени вноски, както и по този начин да бъде уведомяван за обявяване на предсрочната изискуемост на задължението му по всякакви договори с кредитодателя, в т.ч. и договори за допълнителни услуги; 6. При забава в плащането с над 20 дни да бъдат залепени стикери, с които се уведомява, че кредитополучателя е длъжен на кредитодателя, като тези стикери се поставят и лепят на видно място, включително на входната врата на жилището на кредитополучателя; 7. Да бъде посетен на работното място, домашен адрес или на посочен в искането за кредит адрес.“. Съпоставяйки съдържанието на първоначалната и коригираната клауза, се установява, че двата текста нямат никакви допирни точки, касаят съвсем различни хипотези и задължения, поради което и няма как да се приеме тезата на КЗП, че след нанесените корекции клаузата е запазила смисъла си. Съдът намира, че текста на променената клауза по никакъв начин не налага на потребителя тежестта на доказване изпълнението на задълженията на кредитора, съобразно чл.147а от ЗЗП, чл.5 и чл.6 от КЗП. Съдържанието на чл.13 ОУ не касае въобще обстоятелствата в цитираните норми, поради което становището на ищеца, че били направени само козметични корекции е несъстоятелно. Съобразно становището на КЗП първоначалният текст на чл.13 е съдържал задължението на кредитора да предостави преддоговорна информация и да даде съответните разяснения на потребителя, с оглед извършване на преценката на последния дали да сключи договора. С новият текст са заложени възможни действия на кредитора, при неизпълнение на задълженията от страна на потребителя. Доколкото във всички писмени доказателства, представени от ищеца, е посочено, че първоначалния текст на чл.13 ОУ е именно този, приповтарящ чл.7, и предвид липсата на оспорване от останалите страни, съдът няма основание да счита, че стария текст е бил различен от посочения от КЗП. С коригираната клауза на чл.13 обаче се нарушават права на гражданите- потребители, тъй като при неизпълнение на което и да било задължение по договора се дават правомощия на кредитора да нарушава основни конституционно заложени права на гражданите- потребители, което е в тяхна вреда, като например кредитоподателят да уведомява работодател и други финансови /и не само/ организации, че длъжника е некоректен; да получава длъжника телефонни обаждания и съобщения; кредитора да лепи стикери на входните врати на жилището на длъжника, както и на всички видни места по преценка на кредитора; да бъде посещаван длъжника на работното му място и на домашния му адрес. Тези правомощия е уговорено кредитора да има при всякакво неизпълнение на което и да било задължение на длъжника, като не се прави преценка дали същото е съществено и би постигнало единствената цел, преследвана от кредитодателя, а именно да се изплати задължението. Нещо повече, с тази клауза се дава правото на кредитора да извършва тези действия дори и в случай на коректно и в срок заплащане, но неизпълнение на друго задължение, извън основното такова да заплати. В тази връзка следва да се сподели твърдението, че клаузата е уговорена във вреда на потребителя, която не отговаря на изискванията за добросъвестност съобразно нормата на чл.143, ал.1 от ЗЗП, поради което се явява неравноправна. На следващо място текста на приетата от КЗП за неравноправна клауза, залегнала в чл.14 от ОУ, първоначално е гласял „При забава на плащането на вноската с над 7 дни от падежната дата или при непредставяне в срок на застрахователни полици, както и в случай, че кредитодателят установи, че предоставена от страна на кредитополучателя информация е невярна или неточна и не отразява действителното фактическо положение има право да обяви кредита за предсрочно изискуем в т.ч. и чрез съобщение по имейл. При обявена предсрочна изискуемост кредитополучателя дължи цялата дължима главница, цялата първоначално договорена лихва за целия период на действие на договора, както и дължимите до момента на обявяване на предсрочната изискуемост на кредита неустойки и/обезщетения за забава.“. Посочено е в протокола, че клаузата е неравноправна по смисъла на чл.143, ал.1 вр. ал.2, т.20 от ЗЗП, тъй като без да се отчита степента на неизпълнението предоставя право на кредитора да прекрати едностранно договора без предизвестие, дори когато неизпълнението е незначително с оглед интереса на кредитора, което било в разрез с нормата на чл.87 ЗЗД. Видно от представеният коригиран вариант на ОУ, чл.14 понастоящем гласи „При забава на плащането на месечна вноска от деня, следващ падежната дата опредЕ. в договора, просрочената част от вноската, представляваща главница се олихвява с ОЛП, обявен в БНБ, в сила съответно от 1 юли на текущата година, увеличен с наказателна надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. т.1 При допусната забава на плащания от страна на кредитополучателя, продължила повече от 30 дни, кредиторът има право да превърне целият непогасен остатък в предсрочно изискуем, като уведоми кредитополучателя, респективно съдлъжник, ако има такъв, по последният посочен от тях адрес на кореспонденция, включително по имейл. т.2 От датата на изискуемост на кредита, на краен падеж, или предсрочна изискуемост, кредитополучателя дължи цялата непогасена главница, цялата първоначална договорна лихва, за целия период на действие на договора, както и дължимите да момента на обявяване на предсрочната изискуемост на кредита неустойка и обезщетение за забава. т.3 Кредиторът има право за превърне кредита в предсрочно изискуем и в следните случаи: - кредитополучателят и/или съдлъжникът /поръчителят/ предостави невярна информация на кредитора, преди одобряване на кредита, и/или по време на обслужване на кредита; - кредитополучателят или съдлъжникът /поръчителят/ не изпълняват задълженията си за осигуряване на достъп и оказване на съдействие за извършване на справки и/или проверки; - кредитополучателят не изпълни задължението си по чл.3, ал.1 от договора; - в други предвидени по закон случай. т.4 В случай, че кредитополучателят ползва повече от един кредит, отпуснат от кредитора, последният има право при предсрочна изискуемост на един кредит, поради сериозно влошаване на финансовото състояние на кредитополучателя, да превърне в предсрочно изискуем и другите кредити, ползвани от кредитополучателя.“. Съдът намира, че в този й вид клаузата действително е неравноправна. В практиката си ВКС /Решение № 109 от 12.08.2019 г. на ВКС по т. д. № 636/2019 г., II т. о., ТК, по 290 ГПК/ приема, че клауза не би била неравноправна, ако съдържа достатъчно ясни критерии за тежестта на договорното неизпълнение, при проявлението на което договорът за кредит ще бъде прекратен, респективно ще бъде обявен за предсрочно изискуем от кредитора. В коригираният текст на клаузата в случая не се съдържа указание дали просрочието с повече от 30 календарни дни следва да обхваща цяла дължима месечна вноска или част от нея и какво трябва да е естеството на просроченото задължение- главница и/или други акцесорни задължения, уговорени в договора (например възнаградителни лихви, такси и др.). Върховната инстанция приема, че такава клауза не държи сметка за продължителността на срока на договора и за размера на кредитния дълг, които несъмнено имат значение за преценката дали неизпълнението е съществено за кредитора, за да има той интерес да се освободи от конкретната договорна обвързаност. Липсата на ясни критерии в съдържанието на клаузата препятства възможността при възникнал съдебен спор между страните по договора за потребителски кредит съдът да прецени дали е осъществено предвиденото в клаузата основание за предсрочна изискуемост на кредита. Поради неяснотата относно тежестта на неизпълнението, релевантно за настъпване на предсрочната изискуемост, клаузата поставя длъжника в значително по- неблагоприятно положение спрямо кредитора, който може да се позовава на нея винаги, когато длъжникът забави плащания по кредита с повече от 30 дни, дори забавата да е частична или да касае само акцесорни задължения. В настоящият случай се предвижда обявяване предсрочна изискуемост на кредита при настъпване на обстоятелства, без да се дава яснота дали същите имат отношение към предмета на договора- например неосигуряване на достъп и оказване на съдействие за извършване на справки /не се конкретизира справки за какви данни и същите имат ли отношение към предмета на договора/; предоставяне на невярна информация без конкретизация каква е тя и дали е съществена за договора. С оглед на така изложеното по- горе съдът намира предявените претенции за основателни с изключение на тази, касаещи чл.7 от ОУ. Неравноправността на клаузите, които не са уговорени индивидуално /в случая се касае за типов договор/ води до нищожност на същите. В този смисъл следва да бъдат прогласени за нищожни клаузите на чл.3, ал.2 от договора, чл.13 и чл.14 от общите условия, като неравноправни на сочените основания. Предвид на този резултат следва да бъде осъдено ответното дружество да преустанови прилагането им, като следва да бъде разпоредено да ги отстрани в 1-месечен срок от влизане в сила на решението. Предвид изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените разноски съобразно уважените части. В случая се претендира сумата от общо 694 лв., като предвид на това, че претенциите ще бъдат отхвърлени досежно клаузата на чл.7 от ОУ, на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 520, 50 лв. На приетите за участие лица в настоящето производство на основание чл.383 ал.1 от ГПК съдът счита, че не следва да се присъждат разноски по делото, независимо от обстоятелството, че същите са били представлявани от адвокат, като по отношение на тях следва да намери приложение разпоредбата на чл.78 ал.10 от ГПК. На основание чл.78, ал.3 от ГПК следва да бъде уважено искането на ответника за присъждане на сторените разноски съобразно отхвърлянето на част от исковете. Претендира се сумата от 1300 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение, като искането следва да бъде уважено до сумата от 325 лв.