Решение № 1492 от 25.2.2022 г. на Софийски районен съд по дело № 49395/2021 г.

Производството е образувано по искова молба на /фирма/ срещу Л. ЯН. ГР.. Ищецът твърди, че ответникът е клиент /потребител/ на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот, находящ се в /адрес/, апартамент, аб. № ••••••••••. Посочва, че за периода м.05.2017г.-м.04.2019г. е използвал доставена от дружеството топлинна енергия, а за м.04.2019г. е ползвал и услугата дялово разпределение, но не е заплатил тяхната цена. Твърди, че с оглед неплащането на задължението на падежа, ответникът е изпаднал в забава и дължи и законната лихва върху главниците. Съобразно изложеното, моли да се постанови решение, с което да бъдат осъден да заплати следните суми: 1201, 87лв. - стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2017г.-м.04.2019г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане, 225, 50лв. - законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2018г.-10.03.2021г., 2, 63лв. – цена на услугата дялово разпределение за м.04.2019г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане, и 0, 44лв. – законна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 01.06.2019г.-10.03.2021г. Ответникът не е подал отговор на исковата молба. Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното: Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу него. Ответникът следва да е уведомен за последиците по чл. 238 ГПК, за да може да бъде постановено неприсъствено решение спрямо него. Наред с това, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и събраните доказателства по делото, следва да може да се направи извод за вероятна основателност на исковата претенция. В случая, посочените по-горе предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице: ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, уведомен е за последиците по чл. 238 ГПК, не се е явил и не е изпратил представител в първото по делото съдебно заседание и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. В същото време ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение, а от изложените в исковата молба обстоятелства и ангажираните доказателства може да се направи извод за вероятна основателност на предявените искове. Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК, неприсъственото решение не следва да се мотивира по същество. Предвид изложеното, съдът приема, че са налице предпоставките на закона и по делото следва да бъде постановено неприсъствено решение по реда на чл. 239 ГПК, с което предявените искове да бъде уважени. По разноските: При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има ищецът, който е доказал извършването на такива в размер на 107, 09лв. за държавна такса, 200лв. депозит за експертиза и претендира юрк. възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя на 100лв. Или общият размер на разноски възлиза на 407, 09лв. Воден от горното и на основание чл. 239 ГПК, съдът