Решение № 8 от 7.1.2026 г. на Районен съд - Казанлък по дело № 1843/2025 г.

Производството по делото е образувано от „••••“ ООД, ЕИК ••••••••, със седалище и адрес на управление: гр. ••••••••••••••••••••, чрез адв. Р. И., САК срещу: С. Т. П., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: гр. ••••••••••••••••••••, чрез адв. Е. Д., САК Правно основание: чл. 74 КТ. С исковата си молба „••••“ ООД, ЕИК •••••••• предявява установителен иск с правно основание чл. 74, ал. 1 КТ вр. чл. 26, ал. 2 ЗЗД за обявяване недействителността на трудов договор •••••••• г., сключен между страните, поради противоречие със закона и заобикаляне на закона от ответника С. Т. П.. В исковата молба ищецът „••••“ ООД твърди, че с ответницата никога не е сключван трудов договор в писмена форма, а е налице устна договорка между нея и баща й Т.Д. да бъде водена по ведомост като служител на дружеството, считано от ••••••••г., без да е посочено на каква длъжност се води. Твърди, че от страна на С. П. не са изпълнявани трудови задължения, включително най-елементарните, като спазване на работно време и трудова дисциплина, от което следвало, че трудовият договор противоречи на императивни законови разпоредби. Ищецът твърди също, че дружеството е водело ответницата С. П. за свой служител и плащало осигуровки и данъци, за да може тя да придобие осигурителен стаж за пенсия, а не защото е полагала труд. Твърди също, че в случая ответницата реално не е работила, а използвала жеста на баща си и по-късно на сестра си, майка си и дъщеря си, привидно е била работник на ищеца, а в действителност не е полагала труд и е придобила осигурителен и трудов стаж. В срока по чл. 131 ГПК по делото е депозиран отговор на исковата молба, с който искът е оспорен като неоснователен. Ответникът заявява, че ищецът „••••“ ООД е семейна фирма, учредена от покойния Т.И.Д. през ••••г., в съдружие първоначално с едната му дъщеря – М. Т. И., а от 2002г. става съдружник и другата дъщеря – ответницата С. Т. П.. След смъртта на бащата през 2021г., който е съдружник и управител на фирмата, дяловете се разпределят между съдружниците както следва: М. Т. И. – 25%, С. Т. П. – 25%, Т.К.Д., ЕГН •••••••••• – 50%, майка на двете съдружнички, придобила дяловете на покойния си съпруг. ОС избира за управител Т. Х. П., ЕГН ••••••••••, дъщеря на едната съдружничка и ответница в настоящото производство С. Т. П.. Към настоящия момент във фирмата работят двете сестри М. Т. И. и С. Т. П., дъщерята и синът на С. Т. П. - Т. Х. П. и Х.Х.П. както и съпругът на Т. Х. П. – С.С.. Ответницата твърди, че тя и сестра й са назначени във фирмата на длъжност управител преработваща промишленост. Счита за неверни, голословни и недоказани твърденията в исковата молба, относно неполагане на труд от страна на ответницата и договорки с баща й за внасяне на осигуровки с цел осигуряване на трудов и осигурителен стаж при пенсиониране. Представените от ищеца доказателства са ирелевантни по отношение на претенциите в исковата молба. Ответникът прави възражение за изтекла погасителна давност на трудовия договор, който ищецът твърди за сключен през ••••г., като посочва, че искът по чл.74 попада в хипотезата на чл.358 ал.2 т.2 от КТ, съгласно който давностният срок за предявяването му тече от деня, в който правото, предмет на иска, е могло да бъде упражнено, а това е денят, в който страната, позоваваща се на недействителността на трудовия срок е в известност за съответния порок, обуславящ недействителността, в случая ••••••••г. Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна: Ищецът твърди, че между страните е бил сключен трудов договор на ••••••••г., по устни договорки между тогавашния управител Т.И.Д. и ответницата С. Т. П., които са в роднински отношения, с цел заобикаляне на закона и придобиване от ответницата на трудов и осигурителен стаж без да е полагала труд, което противоречи на императивни законови разпоредби. По делото не е представен писмен трудов договор от ••••••••г., въпреки указанията на съда в тази връзка. С отговора си, депозиран пред Районен съд, ответницата С. П. е направила възражение, че този иск е следвало да се предяви в тригодишен срок, като срокът за това е започнал да тече на ••••••••г. и към датата на подаване на настоящата искова молба – ••••••••. същият е погасен по давност. По отношение на това възражение, съдът счита, същото е основателно, тъй като правото да се предяви този иск по съображенията и на основанията наведени от ищеца в исковата молба доводи за относителна недействителност на договор е възникнало още през •••• г. и е погасено през 1999 г. Срокът за предявяване на иск за обявяване на недействителност на трудов договор е три години и започва да тече от деня, в който правото на иск е станало изискуемо или е могло да бъде упражнено. Само на това основание предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и погасен по давност, без да се налага районният съд да излага съображения и по останалите доводи наведени от въззивника. Това е така, тъй като сроковете, предвидени в чл. 358 от КТ, са давностни и за тях съда не следи служебно. Те се вземат предвид от съда само при направено възражение от ответника, като в случай че бъде направено такова възражение, искът се отхвърля като неоснователен, тъй като това е въпрос по съществото на спора. Въпреки, че съдът не следва да излага съображения и по същество, настоящият състав намира, че следва да изложи и тях. За установяване на исковата претенция е допуснато и прието от съда и страните заключение на съдебно-счетоводна експертиза, според което за периода от 01.01.2023г. до 31.08.2025г. за ответницата С. Т. П. е подавана информация за осигуряване по трудово правоотношение с вид осигурен „01“ от ищеца „••••“ ООД с декларация образец №1 „данни за осигурено лице“ по приложена справка. Заключението си експертът е направил от представени му от ищеца разплащателни ведомости, където е начислявано трудово възнаграждение. Във ведомостите за заплати на ответницата има начисляван платен годишен отпуск за различните години. Дължимите осигурителни вноски са декларирани с декларация Образец № 6 „данни за дължими вноски и данък по чл.42 ЗДДФЛ“ и са внесени в бюджета. При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи: По иска по чл. 74, ал. 1 КТ. Съдебната практика (решение № 117/11.04.2011 г. по гр. дело № 525/2010 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 581/10.12.2010 г. по гр. дело № 869/2009 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 650/17.11.2010 г. по гр. дело № 1573/2008 г. на III-то гр. отд. на ВКС, решение № 339/22.10.2013 г. по гр. дело № 2713/2013 г. на IV-то гр. отд. на ВКС) приема, че страните по трудовото правоотношение винаги имат правен интерес и е процесуално допустимо да предявят отделен иск, включително инцидентен установителен иск, както и да направят възражение за недействителност на трудовия договор. В случая работодателят има правен интерес от обявяването на недействителността на трудовия договор, тъй като недействителността е от преюдициално (обуславящо) значение за дължимостта на претендираните от работника трудови възнаграждения и обезщетения по Кодекса на труда, тъй като са предпоставени от наличието на действително трудово правоотношение, поради което и съдът дължи произнасяне по предявения от работодателя установителен иск. Съгласно чл. 74, ал. 1 КТ трудов договор който противоречи на закона или на колективен трудов договор или ги заобикаля, е недействителен. Според алинея втора на чл. 74 КТ трудовият договор се обявява за недействителен от съда по реда на глава 18 от КТ. Според чл. 74, ал. 5 КТ страните не могат да се позовават на недействителност на трудовия договор или на отделни негови клаузи, докато тя не бъде обявена и решението за обявяването й не бъде връчено на страните. Обявяването на недействителността на трудовия договор има действие само за в бъдеще, т. е., последиците от обявяване на недействителността настъпват занапред - от влизане в сила на съдебното решение, с което е обявена недействително. В настоящия случай работодателят - ищец твърди, че сключеният между страните трудов договор е привиден, поради което е недействителен. Доказателствената тежест досежно наличие на привидност в отношенията между страните се носи от работодателя, който твърди наличие на абсолютна симулация, при която страните не са желали настъпването на правните последици на трудовия договор, а са искали да създадат привидност за наличието му пред третите лица. При този вид симулация е налице само едно съглашение, чиито последици страните не желаят да настъпят в действителност, а искат само да създадат привидни правни последици на обвързаност. Самият работодател обаче посочва, че въз основа на сключения трудов договор в полза на работника са заплащани здравни и социални осигуровки, което като част от правата на работника е обусловено от наличието на валидно сключен трудов договор. За да докаже симулацията работодателят следваше да представи т.нар. обратно писмо, в което страните да договорят действителните си отношения, или, по правилото на чл.165, ал.2 от ГПК да посочи начало на писмено доказателство, което да прави вероятно твърдението му за симулативност и да е предпоставка за събирането на гласни доказателства. Ищецът не представи никакви доказателства, въпреки дадените му от съда указания в този смисъл. При отговора на поставените от съда въпроси по чл.176 ГПК ответницата С. П. отрече да е имало каквато и да било уговорка межди нея и баща й. Подчерта също, че винаги е работила във фирмата и е положила много труд до момента. От друга страна свидетелите на ищцовата страна С.Г.С. и М. Т. И. не отрекоха ответницата да е посещавала фирмата, а изтъкнаха по-скоро, че не е спазвала трудовата дисциплина. Показанията им по предявената претенция са оскъдни, откъслечни, неубедителни. Няма данни по делото на ответницата да са налагани дисциплинарни наказания, във връзка с нарушения на вътрешния ред и трудовата дисциплина при работодателя „••••“ ООД. Следва да се отбележи още, че дори да бъдат кредитирани обясненията на св. М. И. относно истинската цел на сключване на трудовия договор, именно придобиване на трудови и осигурителни права от работника, то доколкото не се спори от страните и се доказва и от заключението на ССчЕ, че по трудовото правоотношение са внасяни дължимите осигурителни и данъчни задължения, от което следва, че трудовото правоотношение има своето, макар и не толкова типично основание. Отделно от това при извършената от вещото лице проверка в документацията на ответното дружество се установява, че на ответницата С. Т. П. не само е начислявано трудово възнаграждение за част от процесния период, като липсват доказателства, че същото не е изплатено, което по същество сочи извънсъдебно основание за съществуването на трудово правоотношение между страните, като липсват доказателства за прекратяването му, което е видно и от представената от НАП справка за актуално състояние на действащи трудови договори. От изложеното дотук съдът намира, че работодателят не проведе пълно и главно доказване на заявената от него привидност на трудовия договор, сключен с ответницата и водеща до нищожност на същия. Иска е неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли. По възражението за изтекла давност. Ответникът е направил възражение за изтекла давност по отношение на иска, с правно основание чл.74 от КТ, който е предявен срещу него. Възражението е направено в срока по чл.131 ГПК, поради което е своевременно и допустимо. Разгледано по същество, възражението е и основателно. Установителният иск за недействителност/несъществуване/ на трудов договор, съгласно чл. 74, ал. 2 КТ, се погасява с общата за трудовите спорове 3 годишна давност по чл. 358, ал. 1, т. 3 КТ, която на осн. чл. 358, ал. 2, т. 2 КТ тече от деня, в който страната, позоваваща се на недействителността е узнала за обуславящия я порок. В случая на ••••••••г. е учредено търговско дружество •••• ООД, представлявано от Т.Д. П. - законен представител. Ето защо, това презумира знание за сключения трудов договор към ••••••••г. и това е моментът, от който започва да тече давностния срок. Давностните срокове за предявяване на искове по КТ са уредени в чл.358 от КТ, като общият давностен срок е тригодишен - чл. 358, ал. 1, т. 3 от КТ. Съдът намира, че в случая се касае за специална давност, която се отнася за всички трудови спорове, включително и за тези по чл.74 КТ. Следва се приеме, че давностният срок за предявяване на иска по чл.74 КТ е започнал да тече от датата на сключване на договора – •••••••• г., което означава, че правото на иск на ищеца е било погасено по давност към датата на предявяване на настоящия установителен иск – ••••••••. По изложените съображения съдът намира, че предявеният установителен иск по чл.74 КТ за обявяване недействителността на трудовото правоотношение между „••••“ ООД в качеството на работодател и С. Т. П. е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. По разноските. При този изход на делото на основание чл. 78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответницата направените от последната разноски по делото, съгласно представения списък с разноски по чл.80 от ГПК, от които 300, 00 лева за депозит за съдебно - счетоводната експертиза и 400, 00 лева адвокатски хонорар. В тежест на ищеца следва да остане и заплатената държавна такса за предявения иск. Така мотивиран, съдът