Решение № 634 от 12.5.2023 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 2491/2021 г.

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от М. А. С., с ЕГН •••••••••• и адрес- гр. ••••, ул. „•••••“ № •, против Д. М. К., ЕГН ••••••••••, С. С. В. с ЕГН ••••••••••, двамата с адрес гр. •••••, ул. „••••“ № ••, ет. •, и против Д. Г. В. /в качеството на наследник на С. Г. Б., ЕГН ••••••••••/, с ЕГН •••••••••• и адрес- с. •••••, ул. „••••“ № •, с която са предявени иск с правна квалификация чл. 26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, съединен при условията на евентуалност с искове по чл. 26, ал.1, пр.2 от ЗЗД и чл. 26, ал.2, т. 1 от ЗЗД, против ответниците Д. М. К., С. С. В. и Д. Г. В., както и иск по чл. 109 от ЗС против Д. М. К. и С. С. В.. В исковата молба са изложени твърдения, че съгласно нотариален акт за учредяване на право на ползване и покупко-продажба на недвижим имот № •••••г., по общия регистър на нотариус Н.Х.С., с peг. № •••на НК и район на действие PC- ••••, вписан в Служба по вписванията гр. ••••към АВ под Акт № ••, т. •••, дв. вх. № •••• г., ответникът К. е собственик, а ответницата В.– ползвател на следния недвижим имот, а именно: СОС с идентификатор 56784.519.723.3.8, с адрес на имота: град •••, район „••••”, ул. „•••••” № •, етаж •, който СОС се намира в сграда № •, разположена в ПИ с идентификатор 56784.519.723, брой нива на обекта: 1, с площ от 136 кв.м, с прилежащи части: 11, 45% идеални части от общите части на сградата; избено помещение – второто отдясно на входа (средното) в източната част на сградата, с декларирана площ от 12 кв.м, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 56784.519.723.3.7, 56784.519.723.3.9, под обекта: 56784.519.723.3.5; 56784.519.723. 3.6, над обекта: няма. Според данните от КК и КР, предназначението на гореописания недвижим имот е жилище, апартамент, но ищецът твърди, че по своята правна природа, от самото си възникване като самостоятелен обект, имотът представлява част от таванския етаж на сграда с идентификатор 56784.519.723.3, построена в град ••••, на адрес: ул. „•••••“ № • (бивша ул. „••••“ № •), не е жилище и не може да се ползва за жилищни нужди. Това твърдение се обосновава с документите, свързани с извършена през 1962 г. съдебна делба на таванския етаж от сградата. Във фазата на извършване на делбата таванският етаж е бил разделен между съделителите ГНС („Жилфонд“) и П. К. Реалното разделение на частите на собствениците на таванския етаж на жилищната сграда е отразено в проект, съгласно който защрихованите помещения са собственост на „Жилфонд“. Ищецът твърди, че описанието на имота по Дял II в цитирания разделителен протокол напълно съответства на фактическото състояние понастоящем и включва частта от тавана на сградата, която се състои от- две тавански стаи в северозападната част на тавана с прозорци към главната улица, общо непреградено в отделни помещения таванско помещение и североизточната част от терасата. Нито кадастралното отразяване на данните в КК и КР на гр. •••••, нито описанието в нотариалния акт от •••••г. могат да променят юридическата природа и функционалното предназначение на процесния обект, тъй като одобрените по реда на ЗКИР кадастрални карти и кадастрални регистри имат само декларативно действие – от тях не произтичат промени във вещноправния статут на имотите. В нотариалния акт за учредяване на право на ползване и покупко-продажба на недвижимия имот обаче, обектът е описан като апартамент, състоящ се от: две лицеви стаи към улица „•••••“, голям хол, антре, кухня, баня- клозет, килер и тераса. Ищецът твърди, че т.нар. „голям хол“ всъщност представлява общ коридор на таванския етаж, който заедно с антрето на същия този етаж, са общи части, по смисъла на закона, и като такива, следва да се ползват поравно между страните. Претенцията му се основа на половината от площта на общите части на таванския етаж (в т.ч. коридора и антрето), за които ответниците неправомерно се титулуват като индивидуални собственици. Ищецът посочва, че празното пространство- площадката, която осигурява достъп до отделните стаи на таванския етаж, не се ползва поравно от страните, а изключително и само от ответниците, въпреки че същото представлява общи части на сградата. Поддържа, че правното положение на общите части по естеството им не може да се променя, нито тяхното предназначение, те не могат да се делят и да се придобиват по давност. Наред с това, тези части нямат самостоятелен характер и тяхното предназначение за общо ползване е причината върху тях да се установи съсобственост. Включването им като част от имота на ответниците опорочава сключената сделка, която се явява с невъзможен предмет и като такава е нищожна. Позовавайки се на разпоредби от ЗБНМ /отм./, Строителните правила и норми от 1959г. и ЗУТ, ищцовата страна поддържа, че процесният недвижим имот не отговаря на изискванията за „жилище“, тъй като в него няма изградена кухня, а също и баня-тоалетна, при което не може да се ползва и за задоволяване на жилищни нужди. В края на 2017г. е била извършена проверка, приключила със Заповед № ••••• г. на Кмета на район „•••”, Община ••••, с която е било наредено да бъде премахнат незаконен строеж: „Санитарен възел – баня над жилищно помещение”, находяща се в СО с идентификатор 56784.519.723.3.8 на пети етаж в сграда и „Изграден вертикален канализационен клон по фасадата на сградата“ с идентификатор 56784.519.723.3, с административен адрес ул.”•••••” № •, гр. •••••, извършен без одобрени проекти, без разрешение за строеж. Заповедта за премахване на незаконния строеж е влязла в сила на 27.05.2020 г. По образуваното адм. дело № 2077 / 2020 г. на Административен съд – Пловдив е заключено, че не е налице търпим строеж по смисъла на закона. Ищецът твърди, че въз основа на договор за покупко- продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт №••• том •••, дело № ••••• г. на нотариус при ПРС, е придобил собствеността върху двете тавански стаи в югозападната част на тавански етаж, вляво от входната врата, южната част от терасата и входно антре, със застроена площ от 55.40 кв.м., ведно с 1/4 идеална част от югозападния магазин в партерния етаж на четириетажната с магазини жилищна сграда, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата по смисъла на чл. 38 от ЗС, която сграда се намира в парцел XII- 847, в кв. 50-нов по регулационния план на град ••••- ЦГЧ- улица „••• №• – бивша „••••“ /СОС с идентификатори 56784.519.723.3.7 и 56784.519.723.3.9/. Наред с това, въз основа на Постановление за възлагане на недвижим имот от 16.11.2016 г., влязло в сила на 30.06.2017 г., притежава още жилище, представляващо СОС с идентификатор 56784.519.723.3.2, находящо се на втория етаж на жилищната сграда. В качеството си на собственик на обекти в сградата, ищецът твърди, че има право да ползва общите части на сградата и на таванския етаж, пропорционално на процентното отношение в сградата на отделните притежавани имоти. Той обаче е възпрепятстван да ги ползва пълноценно, тъй като ответниците неправомерно са заградили цялото свободно пространство, обособено като антре (коридор) на таванския етаж, пред входните врати за таванските стаи. Твърди и че входът за южната част на терасата е частично достъпен. На източната стена на стая № • (съгласно изработения по гр. дело № 321/1962 г. на ПНС проект на делба) следва да е наличен вход към тази тераса, но същият е затворен с поставена метална врата, ключ за която ищецът няма. С действията си по зазиждането на стената на таванската стая откъм антрето/коридора, монтирането на метална врата и непредоставяне на ключове на ищеца ответниците създават пречки за последния да ползва собствените си имоти. Предвид гореизложеното, ищецът моли съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на договора, обективиран в нотариален акт за учредяване на право на ползване и покупко-продажба на недвижим имот № •••, том •, рег.№ ••••, дело № •••••г., по общия регистър на нотариус Н. Х.-С., с peг. № ••••НК и район на действие PC- ••••, вписан в СВ – •••••към АВ под Акт №•••, т.••, дв.вх. № •••••г., по силата на който С. Г. Б., ЕГН ••••••••••, е продала на Д. М. К., ЕГН ••••••••••, процесния недвижим имот, представляващ СОС с идентификатор 56784.519.723.3.8, с адрес на имота: град •••, район „••••”, ул. „•••••” № •, етаж •, който СОС се намира в сграда № •, разположена в ПИ с идентификатор 56784.519.723, брой нива на обекта: 1, с площ от 136 кв.м, с прилежащи части: 11, 45% идеални части от общите части на сградата; избено помещение – второто отдясно на входа (средното) в източната част на сградата, с декларирана площ от 12 кв.м, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 56784.519.723.3.7, 56784.519.723.3.9, под обекта: 56784.519.723.3.5; 56784.519.723. 3.6, над обекта: няма, ведно с прилежащите 11, 45 % идеални части от ПИ с идентификатор 56784.519.723, и е учредила в полза на С. С. В., ЕГН ••••••••••, пожизнено право на ползване върху имота, поради противоречие със закона, а при условията на евентуалност- заобикаляне на закона и поради невъзможен предмет, както и да осъди ответниците Д. М. К. и С. С. В. да възстановят съществуващото фактическо положение, като премахнат зидовете и вратата, монтирана на имот 56784.519.723.3.7, и обособят входа, осигуряващ достъп до южната част на терасата, представляваща СОС с идентификатор 56784.519.723.3.9, както и да преустановят неоснователните си действия, с които препятстват достъпа на ищеца М. А. С. до всички общи части на таванския етаж, така, че същият да може да ги използва в пълен обем и съобразно правата му на собственик на самостоятелни обекти в сградата с идентификатори 56784.519.723.3.7, 56784.519.723.3.9 и 56784.519. 723.3.2. Претендира разноски. Съображения са развити и в писмени бележки на адвокат К.- пълномощник на ищеца. В законоустановения едномесечен срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Д. Г. В., с ЕГН •••••••••• и адрес с. •••••, ул. „••••“ № •, чрез упълномощения процесуален представител адвокат Х. М., допълнен с молба вх. № 17862/13.12.2021 г. Ответникът В. изразява становище за недопустимост на предявените установителни искове за прогласяване на нищожността на правната сделка от ••••••., обективирана в нотариален акт ••••г., поради твърдените пороци- противоречие със закона, заобикаляне на закона и поради невъзможен предмет, тъй като липсва правен интерес от предявяването им, доколкото решението по тези искове няма да се отрази върху правната сфера на ищеца, както и понеже на негово разположение има друг по- ефективен способ за защита. В условията на евентуалност ответникът заявява, че разгледани по същество- исковете се явяват неоснователни. Оспорва ищцовите твърдения за липса както на фактическа, така и на правна възможност за обособяване на процесния имот като жилище, апартамент, тъй като не отговарял на нормативните изисквания за това. Поддържа също така, че констатираното незаконно строителство със Заповед № ••••••г. на Кмета на Община •••••не може да доведе с обратна сила до прекратяване или изгубване на веднъж възникналото право на собственост върху процесния обект. На свой ред твърди, че с решение от 23.10.1962г. по гр. д. № 321/1962г. на Пловдивския народен съд е допуснато да се извърши съдебна делба между П. П. К. и ГНС - гр. ••••на недвижим имот: тавански етаж от сградата, находяща се в гр. ••••на ул. „••••“ № •. С Решение № 13/01.11.1962г. по това дело е утвърден разделителният протокол, с който допуснатият до делба тавански етаж е поделен реално между страните. Описаните в разделителния протокол от 1962 г. преустройства са били извършени към момента на сключване на нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № •••, т. ••• от ••••г., като процесният обект, описан като дял II, е придобил самостоятелен характер и е станал годен обект на самостоятелно право на собственост, притежавано от П. К., с което той правомерно се е разпоредил като го е прехвърлил с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № •••, т. •••от ••••. на нотариус при ПНС на С. Г. Б.– праводателката на ответника В.. А в случай че се установи, с оглед твърденията на ищеца, че в границите на процесния имот – предмет на оспорената сделка попадат площи от таванския етаж, извън определените в разделителния протокол, то ответникът заявява, че в полза на С. Г. Б. е изтекла придобивна давност, тъй като ги е владяла от датата на придобиване на процесния обект през 1968 г. до продажбата му през 2016 г. Твърди също, че в този период границите на процесния самостоятелен обект не са променяни. Допълнителни съображения по спора са изложени в писмена зашита на адвокат М.- пълномощник на ответника В.. Претендират се разноски. В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответницата С. С. В., чрез пълномощника й- адвокат Е. К., с който се оспорват предявените искове. Поддържа се, че изложените от ищеца твърдения са неверни, неточни, непълни и не отговарят на действителното фактическо положение. Ответницата твърди, че с нотариален акт за дарение № •••от •••• г. на нотариус при ПНС Р. К. и С. Н. са дарили на П. К. 67/112 идеални части от целия таван на сградата, находяща се гр. ••••, ул. „••••” №•, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от мястото, съгласно чл. 38 от ЗС, и с правото да преустрои същия таван в жилищно помещение, съгласно надлежно одобрен архитектурен план. С решение от 23.10.1962г. по гр.д. № 321 / 1962г. на ПНС е допуснато да се извърши съдебна делба между К. и ГНС– •••••на таванския етаж от сградата, находяща се в гр. •••, ул. „•••••” №•. С решение по същото дело е утвърден разделителния протокол, с който допуснатият до делба тавански етаж е поделен реално между страните по следния начин: Дял първи се предоставя в изключителна собственост на ГНС – ••••и представлява частта от тавана на сградата, която част се състои: от първите две тавански стаи в югозападната част от тавана, вляво от входната врата; и от южната част на терасата, като за обособяването на тази част се извършат следните преустройства, съгласно архитектурен проект, който съставлява неразделна част от протокола, а именно: направа на антре пред входната врата на стаите; отваряне нова врата откъм стълбището за това антре, направа на нова площадка над стълбата; отваряне вход за южната част на терасата; преграждане на южната част на терасата. Дял втори се предоставя в изключителна собственост на П. К. и представлява частта от тавана на сградата, която се състои: от двете тавански стаи в северозападната част на тавана с прозорци към главната улица; общо непреградено в отделни стаи таванско помещение; североизточната част от терасата, като за обособяването на тази част се извършат, съгласно архитектурния проект, който представлява неразделна част от протокола, преустройствата, описани в дял първи. С констативен нотариален акт № •••от •••••. на нотариус при ПНС П. К. е бил признат за собственик на четвърти жилищен етаж от сградата, състоящ се от антре, хол, две стаи, готварна, баня, клозет, килер и тераса. Впоследствие, с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № •••, том •••от ••••г. на нотариус при ПНС К. е продал на С. Г. П. (по баща Б.) жилищен апартамент със застроена площ от 136 кв. м, заемащ северната, по-голяма част от четвъртия надмагазинен, полутавански етаж на сградата, находяща се гр. •••, ул. „••••” № •, и който жилищно обособен и самостоятелно узаконен апартамент се състои от две лицеви стаи към главна улица, голям хол, антре, кухня, баня, клозет, килер и тераса, заедно с едно самостоятелно избено помещение, разположено в югозападния ъгъл на сградата. С оглед на изложеното, ответната страна твърди, че са неоснователни твърденията на ищеца, че преустройството на самостоятелния обект в жилище е било извършено от С. В. и Д. К.. Преустройството на процесния самостоятелен обект е било извършено от П. К. в периода от 01.11.1962г. до 30.06.1966г., съобразно архитектурния проект, който е неразделна част от решението и протокола по гр.д.№ 321/1962г. на ПНС. Впоследствие П. К. е прехвърлил на С. Б. процесния имот в същия вид и граници, в каквито е бил обособен към онзи момент – 11.10.1968г., т.е. към датата на продажбата. Посочва се, че през 1991г. ищецът и Б. са сключили договор за замяна на избените помещения, притежавани от тях в сградата, през 1992г., по силата на договор за покупко- продажба, С. е закупил от Р. К. и С. М. самостоятелно жилище в югозападната чмаст на таванския етаж със застроена площ от 55, 40 кв.м. На 14.06.2016г. С. Б. е продала процесния имот на Д. К. и е учредила право на ползване на С. В., като прехвърленият имот е бил в същия вид и граници, в които е бил обособен от по-рано. Процесният имот не е възникнал през 2016г. след придобиването му от Д. К.. С. Б. го е владяла необезпокоявано на правно основание, годно да я направи собственик, от 11.10.1968г., а нейният праводател- от 1966 г., поради което следва да се приеме, че го е придобила и по давност, тъй като го е владяла от датата на придобиването от нея през 1968г. до продажбата му през 2016г., след което владението и ползването на имота до настоящия момент е било осъществявано от Д. К. и С. В.. През целия горепосочен период не са били променяни границите на процесния имот. Ответницата В. твърди, че откакто й е било учредено правото на ползване върху процесния имот, живее в него и го ползва за жилищни нужди, като никога не е извършвала никакви строително-монтажни работи в него, освен дребни козметични ремонти по поддържането на същия. Излага още, че ищецът е знаел поне от 1991г., че спорният имот е използван за жилищни нужди, но не е оспорвал правото на собственост на Б., нито впоследствие на К.. По отношение на Заповед № •••••г. посочва, че с нея дори и да се констатира незаконно строителство, то от това не следва незаконност за цялото жилище и не води до нищожност на сделката, с която е закупен процесният имот. С оглед на всичко гореизложено, ответницата моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове от М. С.. Претендира разноски. Съображения по съществото на спора са изложени и в писмени бележки на адвокат К.- пълномощник на ответницата. В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор и от ответника Д. М. К., чрез процесуалния му представител - адв. Г. В., с който е изразено становище, че исковете са неоснователни. Оспорват се изложените в исковата молба твърдения. Посочва се, че преустройството на самостоятелния обект в жилище не е извършено от ответника К., а от П. К. в периода- 01.11.1962 г.- 30.06.1966 г., съобразно архитектурния проект, неразделна част от решението и протоколите по гр.д. №321/1962 г. ПНС. На 11.10.1968 г. К. е прехвърлил имота на Б., в същия вид и граници, в който той е бил обособен, а на свой ред Б. го е прехвърлила на 14.06.2016 г. на К. и е учредила право на ползване върху него. Твърди се, че ответникът К. не е извършвал никакви СМР в имота от придобиването на собствеността върху него, а и не би могъл да извършва такова без да наруши правото на ползване на другия ответник - В.. Освен това, през по- голямата част от времето от 2016 г. и до момента К. не се намира в •••••. Ищецът е придобил правото на собственост върху жилището, находящо се на същия етаж- СОС 56784.519.723.3.7, въз основа на същия делбен протокол. Той не е оспорвал правото на собственост на Б. от 1991г., когато е станал собственик на обект в сградата. С оглед изложеното, че преустройството на част от тавана в жилище е станало в периода 01.11.1962 г. - 11.10.1968 г., то ответникът счита, че нормите на ЗКИР, ЗУЕС и ЗТСУ, посочени от ищеца, се явяват неприложими. Наред с това заявява, че констатираното незаконно строителство със Заповед №••••••г. не води до незаконност на цялото жилище. Поддържа също, че към момента на постановяване решението по гр.д. № 321/1962 г. ПНС, V- ти състав, съсобственици на таванския /четвърти/ етаж на сградата са били П. К. и Държавата, представлявана от ГНС, при квоти съотв. 67/112 идеални части за П. К. и 45/112 идеални части за Държавата. Могъл ли е да бъде разделен етажът на отделни части и дали частта на К. е представлявала жилище, според ответника, трябва да се определи съобразно действаща към този момент нормативна уредба- ЗС, ЗПИНМ, ППЗПИНМ, Строителните правила и норми за изграждане на населените места, издадени от Председателя на Комитета по строителство и архитектура(СПНИНМ). Същият цитира разпоредбата на чл. 21а от СПНИНМ и сочи, че изграждането на жилища в подпокривното пространство е било допустимо, като, видно от съдебното решение по горепосоченото дело и приложения към него архитектурен проект, обособеният дял на П. К. отговаря на изискванията на чл.38 и чл.39 от правилата. Освен това, ставало ясно от констативния нотариален акт № ••••• г., че към тази дата Крапчев е преустроил част от таванския етаж в ново нормално жилище. С посоченото в нотариалния акт удостоверение от ГНС е било удостоверено, че новообразуваното жилище е изградено, съобразно одобрена проектна документация, и е въведено в експлоатация. Допълнителни съображения по спора са развити и в писмени бележки. Претендират се разноски. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното: По делото не е спорно и се установява от представените от страните писмени доказателства и изисканото от ПРС гр. д. №321/1962г., че с влязло в сила решение от 23.10.1962г., постановено от •••••народен съд по това дело, е допусната съдебна делба между ГНС- ••••и П. П. К. на следния недвижим имот: тавански етаж от сградата, находяща се в гр. ••••на ул.“•••“№•, при квоти- 45/112 ид. части за ГПН и 67/112 идеални части – за К. /придобити от последния по силата на договор за дарение, сключен с нотариален акт №83/13.09.1962г./. С решение №153/01.11.1962г. по същото дело е утвърден разделителен протокол от 01.11.1962г., с който допуснатият до делба тавански етаж е поделен реално между страните, като дял I- ви, предоставен в изключителна собственост на ГНС, се състои от: а/ първите две тавански стаи в югозападната част от тавана, ляво от входната врата; б/ от южната част на терасата, като за обособяването на тази част се извършват следните преустройства съгласно архитектурния проект, който съставлява неразделна част от разделителния протокол, а именно- направа на антре пред входните врати на стаите, отваряне на нова врата откъм стълбището за това антре, направа на нова площадка над стълбата, отваряне на вход за южната част на терасата, преграждане на южната част на терасата, а дял II-ри включва: а/двете тавански стаи в северозападната част на тавана с прозорци към главната улица”••••”, б/ общо /непреградено в отделни стаи/ таванско помещение, в/североизточната част на терасата, като за обособяването на тази част се извършат съобразно архитектурния проект, съставляващ неразделна част от разделителния протокол, преустройствата, описани в дял I, и които преустройства да се извършат за сметка на собственика на дял II. С констативен нотариален акт №••••г. на Х. М. нотариус при ••••народен съд П. К.е признат за собственик на четвърти жилищен етаж, състоящ се от антре, хол, две стаи, готварна, баня, клозет, килер и тераса, в жилищната сграда на ул. „••••••” №•. При съставяне на констативния нотариален акт са били представени описаните в него документи- нотариален акт №•••г., протокол за доброволна делба по гр.д. №321/1962г. и удостоверение от 28.06.1966г. на •••••градски народен съвет, като е посочено, че от същите е видно, че молителят е построил ново нормално жилище на четвъртия етаж от сградата. С договор за покупко-продажба от ••••., обективиран в нотариален акт №•••, том •••, дело №•••••г., С. Г. П., по баща Б., е закупила от П. К. следния имот- един жилищен апартамент, застроен на около 136 кв.м, заемащи северната по-голяма част от четвъртия надмагазинен полутавански етаж на сградата в гр. ••••, на ул. ”••••” №•, и който жилищно- обособен и самостоятелно узаконен апартамент се състои от две лицеви стаи към ул.”•••••”, голям хол, антре, кухня, баня, клозет, килер и тераса, заедно със самостоятелно избено помещение, заедно със съответните по чл.38 от ЗС общи части от цялата сграда и терена. По делото се установява, че по силата на нотариален акт за продажба на недвижим имот №162/12.11.1992г. ищецът М. С. е придобил описания в него имот- самостоятелно жилище в югозападната част на таванския етаж, състоящо се от две стаи, вляво от входната врата, южната част на терасата и входно антре, със застроена квадратура 55, 40 кв. м. С Постановление за възлагане на недвижим имот от 16.11.2016г. /влязло в сила на 30.06.2017г./, издадено от ЧСИ П.И.по изп.д. №••••г., С. е придобил собствеността и върху имот- СОС с идентификатор 56784.519.723.3.2, находящ се на втори етаж от сградата на ул. „•••• № •, с площ от 81, 70 кв.м, ведно със съответните идеални части от сградата и от правото на строеж върху ПИ с ИД 56784.519.723. Представен е нотариален акт №••••••г., от който е видно, че С. Б. и М. С. са сключили на •••••. договор за замяна, като са заменили притежаваните от тях избени помещения. Впоследствие Б. е предявила срещу настоящия ищец иск с правно основание чл.108 от ЗС- за осъждането му да й предаде собствеността и отстъпи владението върху избеното помещение. Образуваното гр. д. №6664/1998г. е приключило с решение на ВКС №1134/02.07.1998г., постановено по гр. д. № 2016/1998г., с което предявеният иск е уважен, като е прието, че след като С. Б. притежава жилищен имот в сградата не съществува пречка да придобие и мазе и то по пътя както на деривативен, така и на оригинерен способ. Установява се, че с нотариален акт за учредяване на право на ползване и покупко- продажба на недвижим имот с №•••, том •, рег.№••••, дело №••••г. С. Б. е учредила право на пожизнено ползване в полза на С. В. и е продала на ответника К. недвижим имот, представляващ СОС с идентификатор 56784.519.723.3.8, с адрес на имота: град •••••, район „••••”, ул. „•••••” № •, етаж •, с площ от 136 кв.м, с предназначение- жилище, апартамент, с прилежащи части: 11, 45 % идеални части от ПИ с идентификатор 56784.519.723, избено помещение- второто отдясно на входа /средното/ в източната част на сградата, с декларирана площ от 12 кв.м. Видно е още от представените писмени доказателства, че с Констативен акт №135/15.12.2017г. на Община ••••, район „••••”, е констатирано наличието на незаконен строеж- „Санитарен възел- баня над жилищно пространство” в имот с идентификатор 56784.519.723.3.8, а със Заповед №•••••г. на ИД Кмет на район ”••••” при Община ••••е наредено премахването му. На •••••. е издадено от Гл. архитект на район „••••” Разрешение за строеж за обект- „Вътрешно преустройство на жилище- самостоятелен обект с идентификатор 56784.519.723.3.8”, което е отменено с решение №10423/14.10.2021г. на ВАС по адм. д. №4914/2021г. На •••••. е съставен констативен протокол, с който е констатирано, че заповедта от •••••. е доброволно изпълнена. На 24.02.2022г. е издадено Разрешение за строеж №•••••. за обект –Вътрешно преустройство на жилище- СО с ИД 56784.519.723.3.8 и е допуснато предварителното изпълнение на акта. Разрешението за строеж от 24.02.2022г., както и допуснатото с него предварително изпълнение са оспорени от настоящия ищец, по повод на което е образувано адм.д. № 905/2022г. на Административен съд- •••••. С влязло в сила определение от 05.04.2022г. на Административен съд- ••••••по адм. д. №905/2022г. предварителното изпълнение на административния акт е отменено. С решение №2519/23.12.2022г. /за което няма данни да е влязло в сила/ съдът е отхвърлил жалбата на М. С. и „•••••” ЕООД против разрешението за строеж, като е приел, че с разрешеното преустройство се постигат установените нормативни изисквания за изпълнение на санитарно- хигиенни помещения в жилища, а освен това е спазено изискването на чл.185, ал.2 ЗУТ, предвид наличието на взето решение на Общото събрание на съсобствениците на сградата за предвиденото преустройство. По делото е допусната съдебно- техническа експертиза, с вещо лице арх. Р. И., в чието основно заключение, депозирано на 13.09.2022г., се посочва, че процесният имот представлява жилище, отговарящо на техническите изисквания на ЗУТ и Раздел III от Наредба №7 към него за обект, самостоятелен обект и жилище. Същият се състои от входно предверие със стар вграден гардероб и врата към остъклена тераса от изток, вестибюл- дневна, от която са достъпни всички останали помещения, кухня за готвене и хранене с врата към източна тераса, самостоятелна баня и тоалетна и врата към второстепенен коридор, от който са достъпни две стаи- спални помещения, източната със самостоятелна баня и тоалетна към нея. Обща част на етажа и на сградата е стълбищната клетка, по която са достъпни трите обекта, намиращи се на този етаж. В процесния имот санитарните помещения са били над жилищно помещение– спалня на долния етаж, което е наложило изготвянето на проект за преустройство. При извършения оглед е констатирано от вещото лице наличието на остатъци от водопроводна и канализационна инсталации в североизточната част на имота, като в дял Втори от Разпределение на тавански етаж на арх. К. по гр.д. №321/1962г. има посочени санитарни възли и кухня на същото място. Според заключението, към 1968 г. процесният имот, съставлявал Дял II по архитектурно разпределение от 1962г., е имал самостоятелен характер и е отговарял на изискванията за „жилище” по съдържание на помещенията, изложение и другите изисквания в раздел III от Наредба №7/22.12.2003г. към ЗУТ. В хода на производството е прието и допълнително заключение на СТЕ, от което е видно, че представените по делото копия на проекти за реално разпределение на таванския етаж от сградата в графичната си част съвпадат. В подкрепа на твърденията в исковата молба по делото са събрани и гласни доказателства посредством показанията на свидетелите Р. А. А. и А. П. Г. Свидетелката А. излага, че ищецът С. притежава обекти в сградата на ул.“••••• “ № •, в т.ч. и таванско помещение, което тя ползва безвъзмездно от години за склад. Заявява, че веднъж е посетила съседното помещение на г-жа Б., но не е видяла в него да има санитарен възел. Свидетелят Г. депозира показания, че в притежаваното от М. С. таванско помещение в сградата на ул. „••••“ № •, което се ползва като склад за вещи, вкл. и от него, няма баня и тоалетна. По делото са изслушани и показанията на свидетелите на ответниците. Свидетелят Ц. П. С.живее в сградата на ул.“•••••“ № • от ••••. Посочва, че процесният имот се намира на четвърти жилищен етаж или пети етаж над магазина. С. Б. го закупила през 1966г. или 1967г., преди това- през 1962г.- 63г. предходните собственици го преустроили в жилище. В жилището живеело семейството на П. К., свидетелят многократно го е посещавал и познава състоянието му до продажбата през 1966г. В апартамента имало антре, голям хол, две северозападни стаи откъм улицата, а от вътрешната страна били разположени кухнята, банята, клозет и килер, имало и голяма тераса. Свидетелят твърди, че това местоположение на помещенията не е било променено до последното му посещение в имота- към края на 2021г. Впоследствие банята и тоалетната били преместени в хола, който се намира над тоалетните и баните на долния етаж. От преустройството през 1962г. и до настоящия момент имотът се ползва за жилище, а не като таван. Свидетелката В. Д. Д. заявява, че работи като брокер на недвижими имоти, посещавала е процесния имот както преди закупуването му през 2016г. от К., така и след това. Апартаментът се намирал на последния етаж в сградата на ул. „•••“ № •, в него имало баня и тоалетна, през годините разположението им не е било променяно. Свидетелите на ответницата В.- Р. Т. В. и М. В. Ч. депозират аналогични показания. Посочват, че са придружавали ответницата при огледи на апартамента преди закупуването му, в имота имало баня и тоалетна, тяхното местоположение не е променяно до 2021г. Свидетелката на ответника В. – С. Д. Б.твърди, че е посещавала жилището на С. Б. на ул. „•••••••• • още като дете, впоследствие е живяла в него в периодите- от началото на 1998г. до 2005г. и от началото на 2007г. до 2012г. Описва помещенията в имота, посочва, че банята и тоалетната се намират след кухнята и тяхното разположение не е променяно до 2012г. При така събраните доказателства и установени обстоятелства, от правна страна съдът намира следното: Неоснователни са възраженията на ответниците, поддържани и в депозираните писмени бележки на пълномощниците им, за недопустимост на предявените искове за прогласяване нищожността на договора за покупко- продажба. В определението си, постановено по реда на чл.140 и чл.146 ГПК, съдът е изложил съображения относно наличието на правен интерес за ищеца от провеждане на исковете за обявяване нищожността на атакуваната сделка, с оглед заявените твърдения, че същият притежава права върху общи части на сградата, приобщени към обекта –предмет на сделката, поради което не следва да се обсъждат в настоящото решение наведените отново в тази насока доводи. По отношение на предявения иск по 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД: По смисъла на горната разпоредба, противоречие със закона представлява несъответствието на договора или сделката с определена императивна законова норма. Ищецът аргументира нищожността на сделката на посоченото основание с твърдения, че процесният имот не е жилище и не може да се ползва за задоволяване на жилищни нужди; че при проверка от компетентните административни органи през 2017г. е констатирано извършено от ответниците незаконно строителство в него и със Заповед №••••••г. на Кмета на район „•••••“ при Община ••••е наредено да бъде премахнат незаконен строеж- „Санитарен възел- баня над жилищно пространство”; че в проведеното административно производство по адм.д. №2077/2020г. на Административен съд- ••••е установено липсата на издадено удостоверение за търпимост по пар.16 на ПР на ЗУТ, респ. че не е налице търпим строеж, при което имотът не може да бъде предмет на прехвърлителна сделка, съотв. сключената такава е нищожна поради противоречие със закона. Законовата дефиниция в пар.5, т.30 от ДР на ЗУТ определя понятието „жилище” като съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди. Нормата на чл.40 от ЗУТ, на която се позовава ищецът, изисква всяко жилище да има самостоятелен вход, най-малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс, и баня -тоалетна, както и складово помещение, което може да бъде в жилището или извън него, като е допустимо помещенията да бъдат пространствено свързани, с изключение на тоалетни и бани и бани- тоалетни. Чрез събраните по делото доказателства се установи, че с атакувания договор от •••••., сключен с нотариален акт с №••••г., С. Б. е учредила право на пожизнено ползване в полза на С. В. и е продала на ответника К. недвижим имот, представляващ СОС с идентификатор 56784.519.723.3.8. Същият имот е нанесен в кадастралната карта като самостоятелен обект с посочения идентификатор, с площ от 136 кв.м, с предназначение- жилище, апартамент. Видно е от съдържанието на нотариалния акт, в който е обективирана сделката, че имотът е описан с всички съществени индивидуализиращи белези като вид, местонахождение, площ, граници, конкретизирани са наличните в него помещения. В този нотариален акт имотът е отразен със същите характеристики както в предхождащите го - констативен нотариален акт № •••••г. и нотариален акт № •••• г., с който К. е продал имота на С. Б.. Не е оспорен легитимиращия ефект на издадения констативен нотариален акт по отношение придобитото вещно право на собственост от К. върху процесния имот- жилище, който е съставен въз основа на извършената от нотариуса проверка на представените пред него документи. Фактът, че имотът е имал жилищен характер, е установен и в производството, приключило с представеното решение на ВКС №1134/02.07.1998г. по гр. д. № 2016/1998г. Установи се от заключението на допуснатата съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира, като обективно и компетентно изготвено и неоспорено от страните, че процесният имот отговаря на техническите изисквания, предвидени в ЗУТ и Раздел III от Наредба №7/22.12.2003г., за „обект“, „самостоятелен обект“ и „жилище“. Състои от входно предверие със стар вграден гардероб, има необходимата площ и височина, самостоятелен вход, жилищно помещение, санитарен възел, има самостоятелно функционално предназначение. Действително, констатирано е от компетентните административни органи наличието на незаконен строеж- „Санитарен възел- баня над жилищно пространство” и е разпоредено премахването му със заповед от 08.10.2019г., но това обстоятелство, на което акцентира ищецът, както и че строежът не може да се квалифицира като търпим по см. на пар.16, ал.1, изр.2 от ПЗР на ЗУТ не води на извод, че оспорената сделка е нищожна поради противоречието й със закона. Последно посочената разпоредба не представлява императивна правна норма, а търпимостта на един незаконен строеж е относима към въпроса подлежи ли на събаряне този строеж, но не и към правото на собственост на незаконния обект и дали същият може да бъде предмет на сделка. В закона липсва изрична забрана за продажба на незаконен строеж. С оглед на това, съдът намира, че атакуваната сделка не страда от сочения от ищеца порок, при което предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен. Доколкото договорът не е нищожен поради противоречие със закона, то следва да се разгледа предявения при условията на евентуалност иск по чл. 26, ал.1, пр.2 от ЗЗД: Основанието за нищожност- поради заобикаляне на закона е налице, когато участниците в сделката съзнават, че преследват неправомерна цел и за да я постигнат, си служат със сделка, която изрично не е забранена, т.е. трябва да има не само обективно правонарушение, но и намерение да се използват позволени средства за постигане на забранени цели. Преценявайки събраните доказателства, съдът счита, че в случая не могат да се направят някакви изводи в полза на твърдяната нищожност. По делото не се доказа да съществува обективно несъответствие с повелителна правна норма или правен принцип при сключването на въпросния договор. Липсват и каквито и да е доказателства, ангажирани от ищеца, за установяване субективния елемент на фактическия състав на разпоредбата на 26, ал.1, пр.2 от ЗЗД - наличие на намерение за постигане на забранена от закона цел, чрез използване на позволена сделка. А доколкото не е доказано с годни, допустими и относими доказателства соченото основание за нищожност на договора, то предявеният иск подлежи на отхвърляне. С оглед отхвърлянето на горния иск, следва да разгледа и предявения евентуален иск- за обявяване нищожността на договора поради невъзможен предмет. Съгласно разпоредбата на чл.26, ал.2, пр.1 ЗЗД, нищожни са договорите, които имат невъзможен предмет. В дадените задължителни разяснения по Тълкувателно решение № 3/28.06.2016г. по тълк. дело № 3/2014 г. на ОСГК на ВКС се сочи, че предметът на сделката се свързва с обекта на правоотношението, към което е насочено поведението на страните по сделката. Предмет на сделката са вещи, действия, бездействия, нематериални правни и имуществени блага. Предмет трябва да има всяка сделка. За да е налице сделка, страните трябва да са постигнали съгласие по нейния предмет. Ако към момента на постигне на съгласието, предметът е фактически или правно невъзможен, сделката е нищожна поради невъзможен предмет. Според мотивите на Тълкувателното решение, фактическата невъзможност на предмета означава, че той не съществува в реалната действителност при сключване на сделката и не може да възникне според природните закони и с оглед нивото на развитие на науката, техниката и технологиите към момента на сделката, както и ако предметът е индивидуално определена вещ и тя е погинала преди постигане на съгласието. В същото ТР е изяснено, че правната невъзможност на предмета означава, че за неговото възникване или за разпореждането с него съществува непреодолима правна пречка, която може да се изразява в нормативно уредени забрани за извършване на сделката или в ограничения за обособяването на обекта. В конкретния случай не е доказано по категоричен начин, каквото главно и пълно доказване дължи страната /ищецът/, която претендира нищожността, че предметът на оспорената сделка е невъзможен. От данните по делото е видно, че фактическа невъзможност на прехвърления обект не може да бъде обоснована, тъй като същият обективно е съществувал като такъв. Наред с това, не се събраха категорични доказателства по отношение на поддържаната от ищеца правна невъзможност- че имотът предмет на договора от 14.06.2016г. не отговаря на изискванията за жилище и за самостоятелен обект, нито към момента на извършването на атакуваната сделка, нито понастоящем. Не се установява да е настъпила промяна в обема на правата на собствениците на обектите на таванския етаж на жилищната сграда след извършване на делбата по гр. д. №321/1962г. и осъществените по-късно разпоредителни сделки от страна на П. К. в полза С. Б. и от нейна страна в полза на ответниците К. и В.. Видно от заключението на СТЕ, при направения оглед и извършените изчисления от експерта е констатирано, че дяловете на съделителите по делото за делба така, както са отразени в представените от страните проекти, съответстват на съществуващото положение по мерки на място, при което следва да се приеме, че не е налице увеличаване площта на имота на ответниците и намаляване на тази на общите части. С оглед на това, без особено значение за спора е кой от представените от страните проекти за разделителен протокол за разпределението на таванския етаж е съобразило вещото лице, доколкото се установява, че същите в графичната си част съвпадат. По делото са налични данни, че процесният имот се намира в жилищна сграда, строена през 1924г., т.е. при действието на Закона за благоустройство на населените места в Княжество ••••от 1905г. /отм. ДВ, бр.117 от 31.05.1941г./, в който няма изискване към всяко жилище да има самостоятелен вход, най-малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс и баня- тоалетна, както и складово помещение, което може да бъде в жилището или извън него /в какъвто смисъл е чл.40 ЗУТ/. С приемането на Закона за благоустройство на населените места /обн. ДВ бр.117 от 31.05.1941г./ в чл.209 е предвидено, че всяко жилище трябва да има най-малко: преддверие, стая, кухня, клозет, избено и таванско помещения. Впоследствие, с приемането на ЗПИНМ /обн. ДВ. бр.227 от 1.10 1949г./ се регламентира приемането на Строителните правила и норми за изграждане на населените места и според чл.39 от същите, жилището трябва да има най-малко стая за живеене, кухня или кухня- бокс, клозет, помещение за баня с тоалетна мивка и електрическа пералня, предверие, дрешник, килер или шкаф, зимник или складово помещение. С ТР № 96/16.11.1971 г. на ОСГК на ВС е прието, че при решаване на въпроса относно възможността за самостоятелно ползване на етаж или част от етаж следва да се отчете, че пар.155 от ППЗПИНМ от 1950 г. и пар. 38 и 39 от Строителните правила и норми до изменението им от 05.04.1960 г. уреждат положението на сградите, които предстои да се изграждат, след влизането им в сила. Взето е предвид, че съобразно пар.158 и сл. от ППЗПИНМ от 1950 г. и пар.121, 290 и сл. от новия ППЗПИНМ построените по време на стари строителни правила и норми сгради си остават да съществуват със старите им вид и архитектурно устройство и могат да бъдат само преустройвани и съобразявани с новите строителни правила и норми при изрично предвидените в цитираните текстове условия. Прието е, че самостоятелното ползване на тези заварени сгради, макар и частично неотговарящи на изискванията на новите строителни правила и норми, е позволено от закона. Според даденото тълкуване, при делба на заварени към 17.05.1963 г. съсобствени жилищни сгради отредените в реална собственост етажи или части от етажи могат и да не отговарят на нормите на пар. 38 и 39 от Строителните правила и норми, ако тези етажи или части от етажи представляват обособени от по-рано отделни жилища. В случая делбата на таванския етаж от сградата на ул.”••••”№• е извършена през 1962г., при което пар.155 от ППЗПИНМ няма приложение /същият се отнася само за новостроящи се сгради/. Единственото изискване при делба на сгради и части от тях, преди приемането на този параграф, е създадените реални части да могат да се използват самостоятелно, без значителни преустройства и без неудобства, по-големи от обикновените, съгласно чл. 39 ЗС. Видно е от приетите по делото доказателства, че таванският етаж е бил поделен между съделителите ГНС и П. К., така че отделни части от него са могли и могат да се използват самостоятелно, без това да създава неудобства, по-големи от обикновените. От разпита на свидетеля С.се установява, че още през 1962г.-1963г. е извършено преустройство на имота и той е ползван за жилище първоначално от семейството на П.К., а впоследствие от С. Б. и от ответниците К. и В.. Показанията на свидетеля относно броя и вида на помещенията в процесния имот изцяло съответстват на показанията на останалите свидетели на ответниците, които също имат лични възприятия от имота, но в един по-късен период от време. Посочва се от свидетелите, че в имота има баня и тоалетна зад кухненското помещение, че същият е обособен, има самостоятелен вход, самостоятелно функционално предназначение и ползването по този начин е установено отпреди атакуваната разпоредителна сделка- към 1963г., към 1968г. и е продължило до настоящия момент, като съдът кредитира показанията на свидетелите, като обективни, безпротиворечиви и основаващи се на личните им впечатления. Вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза е констатирало, че имотът има отделен вход, разполага с нормативно предвидения брой помещения, има самостоятелно функционално предназначение, при което отговаря на техническите изисквания за жилище съгласно чл.40, ал.1 от ЗУТ. Така събраните по делото доказателства дават основание за формиране на извод, че имотът има характер на самостоятелен обект- жилище по см. на ЗУТ към момента на прехвърлителната сделка през 2016г. Не би могло да се приеме, с оглед твърденията на ищеца, че сключеният договор е опорочен само поради обстоятелството, че не издаден акт на администрацията за одобрение на реализираното преустройство. Няма отношение към сочената нищожност липсата на строителни книжа за преустройство на обекта, а видно е, че такова би могло да бъде осъществено, предвид факта на издаденото, въз основа на одобрен технически инвестиционен проект, разрешение за строеж от 24.02.2022г., макар да няма данни същото да е влязло в сила към настоящия момент, и даденото съгласие от мнозинството от съсобствениците на сградата за извършването му. Изводът, че имотът представлява самостоятелно жилище не може да се разколебае от показанията на ищцовите свидетели. Свидетелят А.Г. няма каквито и да е впечатления от процесния имот, а показанията на свидетелката А. са общи и неконкретни и от тях не могат да се направят някакви изводи за релевантни за спора факти. Същата заявява, че веднъж е посетила имота на Б., но не е видяла в него да има сервизни помещения. С оглед изложеното, съдът намира, че процесният договор има предмет, който не е нито фактически, нито правно невъзможен и затова предявеният иск следва да се отхвърли. По отношение на предявения иск по чл.109 от ЗС против ответниците К. и В.: Съгласно чл.109 от ЗС, собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. Предпоставки за уважаване на иск с посоченото правно основание са: неоснователността на действията на ответника по негаторния иск и създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. Този иск може да бъде предявен и от съсобственик, който защитава правата си на собственост върху общи части в етажната съсобственост. Съдът намира, че в конкретния случай не се установиха елементите на фактическия състав на чл.109 от ЗС. По делото не е спорно и се установи от представените доказателства, че ищецът притежава право на собственост върху самостоятелни обекти в сградата на ул.“•••••“ №•, ведно със съответните идеални части от общите части на същата. Не се доказа обаче неоснователно действие или поведение на ответниците, рефлектиращо върху притежавани от него части от правото на собственост върху общи на съсобствеността части. Видно от събраните по делото писмени доказателства, с извършената делба по гр. д. №321/1962г. е разделена собствеността върху таванския етаж на сградата на ул.”••••”№•, като са обособени посочените по-горе индивидуални дялове, чрез извършване на предвидените преустройства. От заключението на СТЕ и показанията на свидетелите на ответниците се установи, че няма промяна в обема на обектите на таванския етаж. Имотът е придобит от ответника К. във вида, който е имал при предходната разпоредителна сделка. Доколкото съществуващото положение не е променяно, то не би могло да се приеме твърдяното от ищеца, че са приобщени към процесния имот общи части на сградата. Освен това, няма каквито и да е доказателства ответниците да са извършили конкретно посочените в исковата молба фактически действия, изразяващи се в заграждане на цялото свободно пространство, обособено като антре на таванския етаж, и затваряне входа към южната част на терасата с поставяне на метална врата. Ето защо, релевираната негаторна претенция по чл. 109 ЗС се явява неоснователна и следва да се отхвърли. При този изход на правния спор и на основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден на заплати на ответниците направените от тях разноски. Съобразно представените списъци по чл.80 ГПК и данните по делото, разноските на ответника К. възлизат в размер на 254 лв.- за внесен депозит за СТЕ; на ответницата В.- 2 400 лв. /1 900 лв.- за заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно Договор за правна помощ от 13.12.2021г., и 500 лв.- заплатено допълнително адвокатско възнаграждение, съгласно ДДП от 01.12.2022г., за явяване на адв. К. в СЗ на 01.12.2022г. и СЗ на 16.02.2023г./ и на ответника В.- 3 775 лв. /3 500 лв.- за заплатено адвокатско възнаграждение, според ДПЗС от 10.01.2023г., 270 лв.- депозит за СТЕ и 5 лв.-държавна такса за издаване на съдебно удостоверение/. Неоснователно се явява възражението на ищцовата страна по чл. 78, ал.5 ГПК- за прекомерност на заплатеното от ответниците възнаграждение на адвокат. В случая, предвид защитавания материален интерес /70 779, 10 лв.- по иска по чл.26 ЗЗД и 1130 лв.- по иска по чл. 109 ЗС/ и съгласно чл.7, ал.2, т.2 т.4 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, нормативно установеният минимум на дължимото за една инстанция адвокатско възнаграждение се изчислява на сума в размер на 2 653, 37 лв.- за иска по чл. 26 ЗЗД и на сума в размер на 309 лв.- за иска по чл.109 ЗС, съобразно горепосочените разпоредби в редакцията ДВ бр.68/2020г., и съотв.- 6 312, 33 лв. и 413 лв. в редакцията ДВ бр.88/2022г. Доколкото заплатените от ответницата В. и ответника В. адвокатски хонорари са в размер на 1 900 лв. и 3 500 лв., то не са налице предпоставки за редуцирането им. По изложените съображения, съдът