Решение № 4552 от 12.10.2023 г. на Софийски районен съд по дело № 8217/2023 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на „БКС ХРИСТО НАНЕВ“ ЕООД, представлявано от управителя Христо Нанев срещу НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № САГ23-РА-21- 12/18.04.2023 г., издадено от Главен архитект на Столична община, с което на „БКС ХРИСТО НАНЕВ“ ЕООД, ЕИК 131058508, основание чл. 53 от ЗАНН, чл.22, ал.2 от ЗУЗСО, вр. чл.21, ал.4, вр. ал.1 от закона за устройството и застрояването на СО, е наложена имуществена санкция в размер на 100 000 (стохиляди) лева за нарушение на чл. 21, ал.4, вр.ал.1 от ЗУЗСО. Жалбоподателят-редовно призован, не се явява, ползва процесуален представител- адв.•••• от САК, която пледира за отмяна на НП по изложените в жалбата съображения. Намира за недоказано осъществяването на твърдяното нарушение. Моли за присъждане на направените по делото разноски в размер на 9500 лева. Представя списък на разноските. В жалбата са изложени аргументи за отмяна на НП поради неосъществен състав на нарушение, неизяснена в цялост фактическа обстановка, липса на доказателства относно осъществяване на нарушението от дружеството и наличие на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в адм.производство. Въззиваемата страна – Столична община редовно призована, изпраща представител- юрк. ••••, който оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно. Счита, че е осъществен състава на нарушението. Прави възражение за прекомерност на посочените разноски. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и направените от страните доводи и възражения, намира за установено следното от фактическа страна: На 02.02.2023г. гл. експерт в дирекция "Общински строителен контрол" при Столична община-акт. И.У., извършил проверка по сигнал в парк „Борисова градина" -североизточ‐ ната част от ПИ с идентификатор по •••••• граничещ с ПИ с идентификатор 68134.109.46 и ПИ с идентификатор 68134.109.48, и установил, че е извършено унищожаване и увреждане на дървета над разрешения брой, регламентиран в издаденото от Кмета на район „Средец" – СО Разрешително № РСЦ23-ВК08-97/26.01.2023 год., съгласно което било разрешено премахването на 10 бр. дървета. На 01.02.2023г. била извършена извършена проверка на територията на поземления имот, за което бил съставен Констативен протокол №63/01.02.2023 год. и установено премахване на дървета над регламентирания брой в издаденото разрешително. От публичния регистър на озеленените площи и картотекираната растителност, и заснемането на липсващата на терена картотекирана растителност констатирал, че в имота липсват 28 бр. картотекирани дървета. На мястото проверяващият експерт установил, че в имота има тежка механизация и са се образували коловози като са увредени зелените площи в границите на поземления имот. По преписката бил представен Договор от 28.01.2023 год., сключен между „ПАРК МАРИЯ ЛУИЗА" АД и гражданско дружество ДЗЗД „ГРИЙН ПАРТНЪРС- БКС", в което „БКС- ХРИСТО НАНЕВ" ЕООД е в съдружие. Съгласно договора възложителят възлага, а изпълнителят се задължава да извърши за свой риск и отговорност дейности по премахване на паднали и изгнили дървета и кастрене на дървесна растителност и храсти на територията на къпалня „Мария Луиза" в местност „Борисова градина". Поради констатираното при извършената проверка противоречие с издаденото разрешително и клаузите по договора, проверяващият приел, че жалбоподателят „БКС-ХРИСТО НАНЕВ" ЕООД е извършил нарушение. На 24.03.2023г. бил съставен АУАН на „БКС-ХРИСТО НАНЕВ" ЕООД за нарушение на чл.44, ал.1, 45 и 47, ал.2 от Наредбата за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на СО, приета с Решение №950/11.10.2007 год. по Протокол 120 на СОС. Въз основа на съставения АУАН било издадено процесното Наказателно постановление. Горната фактическа обстановка се установява от показанията на акт. И. У., както и от приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства. При така изложената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство при съставянето на АУАН и издаване на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съгласно разпоредбите на чл.42, т. 4 и т. 5 и чл. 57, ал.1, т. 5 и 6 от ЗАНН, в АУАН и НП следва да бъдат отразени всички признаци от състава на констатираното нарушение, както и на обстоятелствата, при които е извършено и законните разпоредби, които са нарушени. В обстоятелствената част на съставения акт не са описани всички елементи отсъстава на вмененото на „БКС-ХРИСТО НАНЕВ" ЕООД за осъществено нарушение, а именно- дата на извършване, вида на премахнатата дървесна растителност, нито обстоятелствата относно извършването. Неяснота е налице и относно субекта на нарушението и конкретното противоправно поведение, доколкото при фактическото описание на нарушението освен констатация за „унищожаване и увреждане на дървета над разрешения брой, регламентишран в даденото Разрешително“, е посочен договор, сключен между „ПАРК МАРИЯ ЛУИЗА" АД и гражданско дружество ДЗЗД „ГРИЙН ПАРТНЪРС- БКС", в което „БКС-ХРИСТО НАНЕВ" ЕООД е в съдружие, без да е налице аргументация във връзка с реализиране на изпълнителното деяние на нарушението от страна на жалбоподателя. От своя страна АНО в издаденото НП е пренесъл съдържанието на АУАН като е изложил допълнителни фактически твърдение и е въвел доводи за реализиране на състава на нарушението от „ГРИЙН ПАРТНЪРС"АД и от „БКС-ХРИСТО НАНЕВ" ЕООД. Приетата от АНО обстоятелствена формулировка освен, че не е съдържа елементите от обективната страна на нарушението, които отсъстват в съставения АУАН, но и не отстранява пропуска, констатиран по-горе относно субекта на нарушението, конкретните действия по осъществяването на същото, вида на дървесината, а разширява кръга на административно-наказателно отговорните лица без да индивидуализира конкретно предприетото от страна на жалбоподателя, с което е реализирал състава на унищожаване и увреждане на дърватета над разрешения брой. На следващо място в АУАН като нарушени са посочени разпоредбите на 44, ал. 1, на чл. 45 и чл. 47, ал. 2 от НИПОНЗССО, а в НП е прието, че дружеството е осъществило състава на чл. 21, ал.4, вр. ал.1 от ЗУЗСО. Съгласно посочените норми на цитираната Наредба- на територията на СО се забранява отсичане или изкореняване на дълготрайни дървета и храсти, независимо от собствеността им /чл. 44, ал. 1 от Наредбата/, а писмено разрешение за преместване, премахване или кастрене на дървесна и храстова растителност се издава от Кмета на СО или оправомощено от него длъжностно лице, въз основа на експертно становище /чл. 45, ал. 1 от Наредбата/. Тъкмо поради въведените в нормата възможни форми на изпълнителното деяние е следвало в НП да бъдат изложени всички обстоятелства по осъществяване на нарушението, вида на дървесната растителност и доказателствата, които го потвърждават. От приложения по делото Констативен протокол, както и от показанията на актосъставителя се установява датата на извършване на проверката, но не и датата на извършване на нарушението, а същевременно не са приложени доказателства в тази насока. Недопустимо се явява в това производство посредством тълкуване да бъдат извеждани признаците от вменения за реализиран състав на административно нарушение. По тези аргументи съдът приема, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, което е възпрепятствало възможността на санкционироното лице да разбере параметрите на повдигнатото му административно обвинение и на доказателствата в тази насока, като съответно е довело до ограничаване на основното му право на защита. С оглед всичко гореизложено, настоящият съдебен състав намира издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно и като такова същото следва да бъде отменено. Предвид изхода на производството право на разноски има дружеството- жалбоподател, каквато претенция е заявена в съдебно заседание. Въззивникът претендира извършването на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 9 500 лева /представен е договор за правна защита и съдействие и списък на разноските /. Направено е възражение от проц.представител на въззиваемата страна за прекомерност съобразно нормата на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН. В случая е представен договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че е заплатено в брой договорено възнаграждение в размер на 9500 лева. Съдът намира това възражение за основателно, тъй като възнаграждението е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото и проведените съдебни заседания пред касационната инстанция. Съгласно нормата на чл. 18, ал. 2 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения, вр. чл.7, ал.2 от същата: “За процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес възнаграждението съобразно т.5.- при интерес от 100 000 лв. до 500 000 лв. е 8650 лв. плюс 4 % за горницата над 100 000 лв., Поради изложеното минималният размер, който следва да бъде присъден се явява 8650 лева и следва да се възложат тези разноски в тежест на органа, издал процесното НП. Водим от горното, Съдът