Решение № 882 от 13.2.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 13676/2023 г.

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. С решение № 20085217 от 28.03.2023 г., постановено по гр.д. № 60933/2018 г. на Софийски районен съд, Гаранционен фонд е осъден на основание чл. 499, ал. 5 от КЗ да заплати на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве” АД сумата 14 550, 78 лв., представляваща регресно вземане за недължимо заплатено на НББАЗ обезщетение за вредите от настъпилото на 14.02.2018 г. в Румъния пътно-транспортно произшествие, ведно със законната лихва от 14.09.2018 г. до окончателното плащане на сумата, както и на основание чл. 86 от ЗЗД сумата 319, 33 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 27.06.2018 г. до 13.09.2018 г.; и на основание чл. 78 от ГПК сумата 894, 80 лв. за разноски по делото. Решението е обжалвано от ответника Гаранционен фонд като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, с искане същото да бъде отменено и постановено друго, с което се отхвърлят предявените искове. В жалбата излага довод, че ищецът ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве” АД е обвързан от всички клаузи на сключения от него застрахователен договор и следва да го изпълнява, и Гаранционният фонд не носи отговорност за възстановяване на претендираните от ищеца суми. Изтъква се в тази връзка, че от доказателствата по делото било установено, че за увреждащия лек автомобил с ДК № Р •••• ВВ е имало застраховка „Гражданска отговорност”, сключена с полица № BG/30/117000263837 с ищцовото застрахователно дружество, валидна от 23.01.2017 г. до 22.01.2018 г., която била сключена при условията на разсрочено плащане на застрахователната премия и първата вноска била заплатена при сключването на полицата в брой от застрахованото лице на застрахователния брокер /агент/ „Булпром- Глобъл груп” ЕООД – RO, с посредничеството на което лице била сключена застраховката, при което последното следвало да преведе така платената от застрахования сума на застрахователя. Въззивникът счита, че обстоятелството дали брокерът е отчел или не е отчел сумата на ищеца, няма отношение към валидността на застрахователния договор. Сочи се, че след като застрахователят е отчел застрахователната полица пред Гаранционния фонд, подавайки информация за сключването й до Информационния център на фонда, същият е одобрил полицата и се е съгласил с действието й. Оспорва се извода на първоинстанционния съд за наличие на предпоставките от фактическия състав, пораждащ вземането на застрахователя по чл. 499, ал. 5 от КЗ, а именно - че с изтичането на 15- дневния гратисен период от датата на падежа процесният застрахователен договор е бил прекратен автоматично и към датата на ПТП на 02.06.2017 г. не е съществувало валидно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност”. Въззивникът счита, че първоинстанционният съд не е взел предвид предвиденото в застрахователната полица, че ако застрахованият не изплати поредната дължима вноска до 15 дни от настъпване на падежа на задължението, застрахователният договор се счита прекратен на основание чл. 368, ал. 3 от КЗ с изтичане на 15 дни от падежа. Счита, че с оглед извършеното в случая плащане от страна на застрахования в полза на ищеца на първата застрахователна премия при подписване на застрахователния договор, следва да се счита, че същият е произвел своето действие както към датата на сключването му, така и към датата на процесното събитие. Изтъква, че вътрешните отношения между застрахователния брокер и застрахователя, както и фактът дали брокерът е отчел постъпилата сума пред застрахователя, не следва да засягат правата на едно трето лице, което в случая се явява застрахованото по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, и същото е изпълнило задълженията си по договора към застрахователя в срок. Въззивникът счита, че не са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 368, ал. 3 от КЗ за предсрочно прекратяване на застрахователния договор, като обратният извод на районния съд бил неправилен. Не било налице неизпълнение на задължението за заплащане на първата анюитетна вноска по договора, тъй като по делото били налице доказателства за заплащане от застрахования в полза на ищеца на тази вноска чрез посочен в застрахователния договор посредник. Това плащане, извършено с посредничеството на посоченото в застрахователния договор лице, имало погасителен ефект, което обстоятелство не било взето предвид от първоинстанционния съд. Това обстоятелство според въззивника обосновава извод, че към датата на настъпване на застрахователното събитие между ищеца и собственика на лекия автомобил, с който е причинено увреждането, е съществувал валиден застрахователен договор. От този валиден застрахователен договор произтичала и отговорността на застрахователя за обезщетение на причинените от деликвента вреди, поради което не било налице основание за претендиране на заплатената от застрахователя по валидната полица сума от Гаранционния фонд на посоченото основание. Жалбоподателят излага и възражение, че в случая не се касае за спор, възникнал между него и застрахователя в хода на уреждане на претенцията относно това кой трябва да обезщети увреденото лице, какъвто спор би бил релевантен в хипотезата на чл. 499, ал. 5 от КЗ. Сочи, че такъв спор не се твърди и не се установява да е бил възникнал до момента на изплащане на обезщетението от НББАЗ и от ищеца на Бюрото, а спорът бил възниквал след плащането от страна на ищеца на НББАЗ. С оглед на това въззивникът счита, че в полза на ищеца не е възникнало претендираното регресно вземане срещу ответника. Изтъква, че ищецът разполага с възможността по общия ред /чл. 55, ал. 1 от ЗЗД/ да заведе дело срещу лицето, причинило процесното ПТП, но не и срещу Фонда. Въззиваемата страна ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве” АД не е подала отговор на въззивната жалба и не е изразила становище по нея пред въззивния съд. За да де произнесе, въззивният съд взе предвид следното: Ищецът ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве” АД твърди в исковата молба, че 14.03.2018 г. бил уведомен от Румънското национално бюро за настъпило застрахователно събитие на 02.06.2017 г. на територията на Румъния с участието на лек автомобил, който бил застрахован при него по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” със застрахователна полица № BG/30/117000263837. В полицата като застраховано лице бил посочен С.С.Д.. За настъпилото ПТП била образувана щета на Румънското национално бюро с реф. № BAAR/MGD/17/RO/07882 и щета на „ДаллБогг” № 0802-000985/2018. Ищецът твърди, че при справка в системата на Гаранционен фонд било установено, че по отношение на автомобила, участвал в станалото на 02.06.2017 г. ПТП, към тази дата не е била налице активна полица. Твърди, че посочената застрахователна полица № BG/30/117000263837 била сключена с период на валидност от 00, 00 ч. на 23.01.2017 г. до 00, 00 ч. на 22.01.2018 г., като дължимата по нея застрахователна премия била разсрочена на две вноски, падежът на първата от които бил определен на 23.01.2017 г. В застрахователната полица било изрично посочено в съответствие с разпоредбата на чл. 351, ал. 3 от КЗ, че застрахователното покритие започва след плащане на първата вноска от застрахователната премия. Ищецът твърди, че първата вноска не била платена нито на посочената в полицата дата, нито след това, поради което на 09.03.2017 г. той подал към Информационния център към Гаранционен фонд полица № BG/30/117000263837 като неактивна. Основание за така подадената информация бил фактът на прекратяване на застрахователния договор от застрахователя. Ищецът твърди, че застрахователният договор е бил автоматично прекратен на основание чл. 368, ал. 4, предл. 2 от КЗ – поради неплащане от застрахования на разсрочена вноска и връчването му на уведомление от страна на застрахователя. Изтъква, че поради неплащане на първата разсрочена вноска на уговорената дата – 23.01.2017 г., застрахователното покритие не е породило действие към момента на настъпване на ПТП, поради което той не носи риска от застраховката при така настъпилото ПТП. Ищецът твърди, че още на 09.03.2017 г. е уведомил ответника за прекратяването на застрахователния договор. Сочи, че при сключване на застрахователния договор с полица№ BG/30/117000263837 е бил издаден сертификат „Зелена карта”, чийто срок на валидност съвпадал със срока на валидност на договора за застраховка „Гражданска отговорност”. Поддържа, че тъй като към момента на ПТП не е бил налице валиден застрахователен договор и предвид удостоверителната функция на сертификата „Зелена карта”, който няма самостоятелно правно значение, не може да се приеме, че към момента на ПТП е действало застрахователното покритие по застраховката „Гражданска отговорност на автомобилистите” по отношение на лек автомобил с рег. № Р •••• ВВ, поради което „ДаллБогг” не дължи заплащане на каквото и да било обезщетение, разходи и разноски, свързани с това застрахователно събитие. Ищецът твърди, че въпреки своевременно релевираните от него възражения към НББАЗ относно липсата на валидна полица към момента на настъпване на ПТП, Бюрото отправило към него искане за възстановяване на сумата 14 550, 78 лв. С цел да се избегне издаване на искане за гаранция при неплащане от страна на ищеца, което би било предпоставка за поставянето му под мониторинг съгласно Устава на НББАЗ, спазвайки 2 – месечния срок, уреден във Вътрешните правила на Съвета на Бюрата, на 27.06.2018 г. ищецът извършил плащане на въпросната претенция в полза на НББАЗ. Навежда довод, че доколкото виновният за ПТП водач няма валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, плащането на обезщетението се дължи от Гаранционния фонд, на основание чл. 519, ал. 1 от КЗ. С оглед на тези твърдения ищецът е направил искане за осъждане на ответника Гаранционен фонд да му заплати на основание чл. 499, ал. 5 от КЗ сумата 14 550, 78 лв., представляваща заплатена от него и подлежаща на възстановяване от ответника като недължимо платена сума от 14 550, 78 лв., която е била заплатена от НББАЗ във връзка с настъпилото на 02.06.2017 г. застрахователно събитие на територията на Румъния, ведно със законната лихва от 27.06.2018 г. до окончателното изплащане на сумата. С отговора на исковата молба ответникът Гаранционен фонд оспорва иска. Твърди, че за увреждащия лек автомобил с ДК № Р••••ВВ е била сключена застраховка „Гражданска отговорност” с полица № BG/30/117000263837 с ищеца, с период на покритие от 23.01.2017 г. до 22.01.2018 г., при условията на разсрочено плащане от две вноски, която полица е била действаща към датата на настъпване на ПТП – 02.06.2017 г. Твърди, че застрахователната полица е била подадена на 13.01.2017 г. на Информационния център на Гаранционен фонд като сключена на 13.01.2017 г. с посредничеството на „Булпром-Глобъл груп” ЕООД – RO, с начало 23.01.2017 г. и край 22.01.2018 г., и застрахователят е издал сертификат „Зелена карта” за целия срок, за който е платена застрахователната премия, съгласно чл. 488, ал. 2 от КЗ. Сочи, че сертификатът „Зелена карта”, заедно с полицата по застраховката „Гражданска отговорност на автомобилистите”, са подадени като прекратени в Информационния център на ГФ един месец и 14 дни след сключването им, без да е съобразено с разпоредбата на чл. 368, ал. 4 от КЗ, с оглед на което е налице валиден сертификат „Зелена карта”. Поддържа, че от съдържанието на представената с исковата молба застрахователна полица е видно, че същата е сключена при разсрочено плащане и в брой е заплатена първата вноска в размер на 294, 24 лв., като застрахователното покритие за периода започва след заплащане на цялата застрахователна премия или съответната вноска от нея, следователно – за да бъде издадена процесната полица съответната вноска е била заплатена на „Булпром-Глобъл груп” ЕООД- RO, което е следвало да преведе сумата на застрахователя. Изтъква, че правоотношенията между застрахователното дружество и застрахователния брокер/агент не могат и не следва да бъдат противопоставяни на трети незаинтересовани страни, и след като плащането е направено в брой, неотчитането на парите от брокера не се отнася до валидността на полицата. Ответникът излага довод, че ако застрахователят не е получил премия, то не е следвало да подава информация към ГФ за сключването на договора за застраховка и периода на действието му. Поддържа, че с факта на отчитане на полицата пред ГФ застрахователят одобрил същата и се съгласил с действието си. С оглед на тези твърдения ответникът счита, че ищецът е обвързан от всички клаузи на сключения от него застрахователен договор и следва да ги изпълнява, като Гаранционният фонд не носи отговорност за възстановяване на претендираното застрахователно обезщетение. Въззивният съд, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното: Със застрахователна полица № BG/30/117000263837 от 13.01.2017 г. е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” между „ДаллБогг: Живот и Здраве” АД и С.С.Д. за лек автомобил марка „RENAULT”, модел „Clio Basis”, с рег. № Р••••ВВ, рама № VF1CB0FBF23749905, с валидност от 00: 00 ч. на 23.01.2017 г. до 24: 00 ч. на 22.01.2018 г., при застрахователна премия общо в размер на 615, 18 лв. В договора е уговорено разсрочено плащане на застрахователната премия на две вноски – първата с падеж 23.01.2017 г. и втората с падеж 23.07.2017 г. Посочено е в полицата, че вноските са платими в брой, както и че застрахователният договор влиза в сила след плащането на цялата дължима премия или на първата вноска от нея при разсрочено плащане на премията. Посочено е, че в случаите на разсрочено плащане на премията вноските се заплащат в срока, уговорен в договора, като при неплащане на разсрочена вноска застрахователният договор се прекратява автоматично с изтичане на 15 дневния срок от датата на падежа на разсрочената вноска, в съответствие с чл. 368, ал. 3 от КЗ. Застрахователният договор е сключен с посредничеството на „Булпром – Глобъл Груп” ЕООД- RO. В договора е вписано, че е издаден стикер № 55732746, както и сертификат „Зелена карта” № 93226. На 18.06.2018 г. Националното бюро на българските автомобилни застрахователи е изпратило до ищцовото застрахователно дружество писмо - претенция за възстановяване на изплатеното от НББАЗ на B.A.A.R /Румънско национално бюро/ обезщетение по щета с реф. № RO-17-BG-00813 на НББАЗ и реф. На BAAR № MGD/17/RO/07882. В писмото е посочено, че на основание получена претенция от B.A.A.R за изплатено обезщетение и разходи по щета вследствие на ПТП на 02.06.2017 г. с виновно МПС с български регистрационен номер P••••ВВ, НББАЗ е възстановило сумата 27 795, 52 RON на 24.04.2018 г. Посочено е, че автомобилът с рег. № P••••ВВ има валидна полица, издадена от ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве”, покриваща датата на инцидента, съгласно писмо от Гаранционен фонд изх. № 08- 01-883/17/31.05.2018 г. Отправено е искане на основание чл. 12, т. 17 от Устава на НББАЗ в десетдневен срок ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве” да възстанови платеното обезщетение размер на 14550, 78 лв. Представено е писмо от Гаранционен фонд изх. № 08-01-883/17/31.05.2018 г., адресирано до НББАЗ, в което е посочено, че застрахователят по договора за застраховка „Гражданска отговорност” с полица № BG/30/117000263837 е подал данни за прекратяване на полицата, считано от 09.03.2017 г., но датата на кореспондира с посочените в полицата падежи на застрахователната премия, поради което полицата е подадена като прекратена в ИЦ на ГФ без да е съобразено с разпоредбата на чл. 368, ал. 4 от КЗ и същата произвежда действие към датата на ПТП /02.06.2017 г./. Посочено е, че спрямо НББАЗ не са налице условията на чл. 561, ал.1 и ал. 2 от КЗ, вр. чл. 557, ал.1, т. 2, б. „а” от КЗ, поради което Гаранционният фонд няма законно основание да възстанови претендираните суми. В приложената справка от базата данни на Информационния център към Гаранционен фонд е отразено, че за л.а. с рег. № Р••••ВВ е сключена на 13.01.2017 г. застраховка „Гражданска отговорност” с полица №BG/30/117000263837, с начало 23.01.2017 г. и край 22.01.2018 г., издаден знак № 55732746 и сертификат, като същата е подадена като прекратена на 09.03.2017 г. - с причина за прекратяване „Невнесена вноска”. С преводно нареждане от 27.06.2018 г. ищецът „ДаллБогг: Живот и Здраве” АД е наредило по сметка на НББАЗ сумата 14550, 78 лв., като основание за превода е посочено „ претенция за възстановяване изх. № 1-1416/18.06.2018 г.”. С молба от 24.01.2020 г. пред първоинстанционния съд ищецът е заявил, че признава, че процесната полица № BG/30/117000263837 е включена в решение № 10263/30.07.2018 г. по адм.д. № 8149/2017 г. на ВАС. Твърди, че тази полица е част от 2298 бр. полици, за които „ДаллБогг: Живот и здраве” АД е получил от счетоводството на застрахователния посредник „Булром-Глобъл Груп” ЕООД анулирани счетоводни сметки, т.е. застрахователният посредник е потвърдил, че по същия брой полици не е получавал каквито и да било плащания от лицата, които се ползват от застраховката. Видно от представеното решение № 10263/30.07.2018 г., постановено по адм.д. № 8149/2017 г. на ВАС, същото е образувано по жалба на „ДаллБогг: Живот и Здраве” АД срещу решение от 09.06.2017 г. на заместник председателя на Комисията по финансов надзор, с което е разпоредено на основание чл. 16, ал.1, т. 15 от ЗКФН, чл. 588, ал.4, вр. чл. 587, ал. 1, т. 1 и т. 4 от КЗ, вр. чл. 294, ал. 4 и чл. 587, ал. 2, т. 1 от КЗ, вр. чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК и чл. 2, ал. 1, т. 1 от КЗ, вр. чл. 22 от ЗАНН, налагане на жалбоподателя на принудителни административни мерки. С това решение е отменен обжалвания акт на КФН. Във фактическата част на това решение е посочено, че на 21.02.2017 г. в КФН е постъпила жалба от „ДаллБогг: Живот и Здраве” АД /вх. № 91-02-295/21.02.2017 г./, в която се съдържа оплакване, че застрахователен посредник „Булром-Глобъл Груп” ЕООД не изпълнява задължението си да превежда на застрахователя застрахователните премии и вноски по полици за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключени с „ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, чрез посредничеството на брокера. Посочено е, че по делото е установено, че в периода от 02.03.2016 г. до 11.02.2017 г. са сключени 4228 броя застрахователни полици за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, чрез посредничеството на „Булром-Глобъл Груп” ЕООД, като по всяка от тях застрахователният брокер не е изпълнил задължението си по чл. 337, ал. 2 от КЗ да преведе в полза на застрахователя получените премии или вноски по застраховките. С решение № 440/11.01.2019 г. по адм. д. № 11424/2018 г. на петчленен състав на ВАС, е отменено горепосоченото решение на тричленен състав на ВАС и е отхвърлена жалбата на „ДаллБогг: Живот и Здраве” АД срещу решение от 09.06.2017 г. на заместник председателя на Комисията по финансов надзор. В решението е прието, че предприетото от „ДаллБогг: Живот и Здраве” АД подаване на информация в Информационния център на Гаранционния фонд за прекратяване на действието на посочените застрахователни полици, за които застрахователният посредник не е изпълнил задължението си да преведе получените суми по полиците, е в нарушение на разпоредбата на чл. 294, ал. 4 от КЗ /в относимата й редакция/, и застрашава интересите на ползвателите на застрахователни услуги, поради което са били налице предпоставките за налагане на принудителни административни марки спрямо „ДаллБогг: Живот и Здраве” АД. Представена е сметка № 593767 /в два екземпляра – оригинал и копие/, издадена на 13.01.2017 г. по застрахователна полица № BG/30/117000263837, издадена с посредничеството на „Булпром-Глобъл Груп” ЕООД – RO, в която е отразено, че застрахователният посредник е получил от С.С.Д. сумата 315, 06 лв. – първа вноска по застраховка „Гражданска отговорност”, ведно със стикер 55732746. Вписано е в сметката, че сумата е заплатена в брой. Върху двата екземпляра на сметката е налице задраскване с ръкописно изписване „Анулирана”. Според приетото заключение на съдебно-счетоводна експертиза, извършено след проверка в счетоводството на „Булпром-Глобъл Груп” ЕООД, в същото няма счетоводни записи за издавана полица № BG/30/117000263837 и не е отразено плащане на застрахователна премия по такава полица, респективно – застрахователна премия не е превеждана на застрахователната компания. По разплащателната сметка на посредника са установени постъпвали суми, касаещи 2016 г., и преводите, направени на застрахователя, се отнасят за отчети по периоди от 2016 г. При така установеното от фактическа страна въззивният съд намира следното от правна страна: Предявен е иск с правно основание чл. 499, ал. 5, изр. 2 от КЗ срещу ответника Гаранционен фонд за възстановяване на заплатеното от ищеца ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве” АД застрахователно обезщетение за вредите от настъпило на 02.06.2017 г. в Румъния застрахователно събитие - пътно-транспортно произшествие по вина на водача на лек автомобил с ДК № Р••••ВВ, която сума ищецът е заплатил на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи /НББАЗ/. Съгласно посочената разпоредба на чл. 499, ал. 5 от КЗ когато застрахователното събитие е настъпило извън територията на Република България, ако в хода на уреждане на претенцията възникне спор между Гаранционния фонд по чл. 518 и застрахователя, сключил задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, относно това кой трябва да обезщети увреденото лице и бюрото по чл. 506 е извършило плащане по реда на вътрешните правила на Съвета на бюрата, застрахователят възстановява на бюрото платените от него суми. Ако впоследствие бъде установено, че отговорността е на Гаранционния фонд, той възстановява на застрахователя сумата, платена от бюрото, заедно със законната лихва от датата на плащането. В случая ищецът се позовава на плащането, което е извършил към НББАЗ за възстановяване на изплатеното от Бюрото обезщетение по претенцията, предявена от Румънското национално бюро /B.A..A.R/, за изплатено обезщетение за вредите, причинени от виновното поведение на водача на л.а. с рег. № Р••••ВВ, за който автомобил е бил сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” с посочената по-горе застрахователна полица. Не се спори между страните, че със застрахователна полица № № BG/30/117000263837/13.01.2017 г., подписана от „Булпром-Глобъл Груп” ЕООД-RO-, в качеството му застрахователен посредник на ищеца „ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, и собственика на л.а. марка „Рено” с ДК № Р••••ВВ е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, с период на покритие от 23.01.2017 г. до 22.01.2018 г., при уговорено разсрочено плащане на застрахователната премия от застрахования – на две вноски. Не е спорно също, че по предявена от Румънското национално бюро претенция за заплащане на застрахователно обезщетение за вредите, настъпили в резултат на ПТП от 02.06.2017 г. на територията на Румъния по вина на водача на посочения лек автомобил НББАЗ е извършило плащане по реда на вътрешните правила на Съвета на бюрата в размер на претендираното обезщетение от 27 795, 52 RON. Не спорно също, че по предявената от НББАЗ до ищеца претенция за възстановяване на така заплатената сума изх. № 1-1416/18.06.2018 г. последният на 27.06.2018 г. е заплатил на НББАЗ сумата 14 550, 78 лв. Тези установени обстоятелства – настъпило застрахователно събитие извън територията на България, извършено от НББАЗ плащане на суми за застрахователно обезщетение на увреденото лице и възстановяването на тези суми от ищеца, сключил задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, обуславя допустимост на предявената регресна претенция от застрахователя срещу Гаранционния фонд по чл. 499, ал. 5 от КЗ. Неоснователно е въведеното с въззивната жалба възражение за неприложимост на разпоредбата на чл. 499, ал. 5 от КТ, основано на довода, че не се касае за спор между Гаранционния фонд и застрахователя относно това кой трябва да обезщети увреденото лице, който да е възникнал в хода на уреждане на претенцията, а се касае за спор, който е възникнал след това - едва след плащането от страна на ищеца на НББАЗ. В разпоредбата на чл. 499, ал. 5, изр. второ от КЗ е предвидено, че ако впоследствие бъде установено, че отговорността е на Гаранционния фонд, той възстановявана застрахователя сумата, платена от бюрото, заедно със законната лихва от датата на плащането“. В тази разпоредба са регламентирани правоотношенията между платилият вече при условията на чл. 499, ал. 1 изр. първо КЗ застраховател и Гаранционния фонд, за който е установено, че именно той е отговорен за заплащане на застрахователното обезщетение. Отговорността на Гаранционния фонд по чл. 499, ал. 5, изр. второ от КЗ е предпоставена единствено от наличието на плащане от застрахователя на бюрото при установена впоследствие изключителна отговорност на Гаранционния фонд, без законът изрично да предвижда развило се предварително особен вид спорно производство като условие за възникване на регресното право на застрахователя. Тълкуването на разпоредбите на чл. 499, ал. 5 КЗ налага извод, че законодателят не е предпоставил съществуване на спор между Гаранционен фонд и застрахователя като условие за възникване на вземане на застрахователя по чл. 499, ал. 5, изр. второ КЗ при платено чуждо задължение. Възникването на спор между застраховател и Гаранционен фонд в хода на уреждане на претенцията в хипотезата на чл. 499, ал.5, изр. първо КЗ не е елемент от фактическия състав за възникване на регресно вземане на застрахователя по чл. 499, ал.5, изр. второ КЗ спрямо Гаранционен фонд - в този смисъл са решение № 52/04.08.2022 г. по т.д. № 762/2021 г. на ВКС, ІІ т.о.; определение № 65/14.02.2022 г. по т.д. № 2261/2020 г. на ВКС, ІІ т. о. Предпоставка за уважаване на регресната претенция на застрахователя срещу Гаранциония фонд по отношение на възстановеното от него на НББАЗ застрахователно обезщетение по чл. 499, ал. 5, изр. 2 от КЗ е установяването, че отговорността за обезщетяване на увреденото лице е на Гаранционния фонд. В случая регресната претенция на ищеца срещу Фонда за платената от него на НББАЗ сума от 14 550, 78 лв. като застрахователно обезщетение за вредите, настъпили от ПТП в Румъния на 02.06.2017 г., се основава на твърдението му, че към датата на ПТП сключеният договор за застраховка с полица BG/30/117000263837 е бил прекратен на основание чл. 368, ал. 4 от КЗ – поради неплащане на разсрочена вноска. Ищецът се позовава на факта, че за настъпилото автоматично прекратяване на застрахователния договор на посоченото основание той е подал информация до Гаранционния фонд на 09.03.2017 г. и прекратяването е било вписано в Информационния център на Фонда. Само по себе си вписването в информационната система на Гаранционния фонд на предоставените от застрахователя и подлежащи на регистрация обстоятелства, вкл. за прекратените договори по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, не съставлява неопровержимо доказателство за възникване на тези обстоятелства. Съгласно чл. 574, ал. 12 от КЗ вписаните данни от Информационния център, до доказване на противното, удостоверяват обстоятелствата, свързани със сключването и действието на застрахователния договор. В случая е установено, че в Информационния център на Фонда е вписано прекратяване на процесната застрахователна полица на 09.03.2017 г. Ответникът обаче е оспорил това обстоятелство като е твърдял, че към момента на настъпване на застрахователното събитие сключеният застрахователен договор е бил действащ и е било налице валидно застрахователно правоотношение с ищеца по застраховка „Гражданска отговорност” на водача на лекия автомобил, причинил процесното събитие. С оглед на това предмет на установяване в настоящото производство е дали към момента на настъпване на ПТП на 02.06.2017 г. сключената на 13.01.2017 г. застрахователна полица BG/30/117000263837 е имала застрахователно покритие за риска по сключената застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Въззивният съд намира, че събраните по делото писмени доказателства установяват наличието на застрахователно покритие по сключения договор за застраховка с полица BG/30/117000263837 към момента на настъпване на застрахователното събитие – 02.06.2017 г. Съгласно чл. 351, ал. 3 от КЗ застрахователното покритие започва след заплащане на дължимата премия по договора или на първата вноска по нея – при разсрочено плащане на премията. В процесния застрахователен договор не е уговорено нещо различно – в него е посочено, че договорът влиза в сила след плащането на цялата дължима премия или на първата вноска от нея при разсрочено плащане на премията. В разпоредбата на чл. 367, ал.1 от КЗ е предвидено, че цялата премия или първата вноска при разсрочено плащане на премията се плаща при сключване на застрахователния договор, освен ако друго е предвидено в закон или е уговорено в договора. Логическото тълкуване на разпоредбата на чл. 367, ал. 1 във връзката й с чл. 351, ал. 3 от КЗ обуславя извод, че плащането на цялата застрахователна премия, респ. на първата вноска от нея при разсрочено плащане, е част от фактическия състав на сключването на застрахователния договор, тъй като такъв договор не може да се сключи, ако не се плати премията или първата вноска от нея от застрахованото лице. В този смисъл в общия случай самият застрахователен договор, след като е сключен, обективира плащането на премията, респ. на първата вноска. В настоящия случай действително датата на сключването на процесния застрахователен договор предхожда посочения в него падеж на първата вноска – договорът е подписан на 13.01.2017 г., а падежът на първата от двете дължими вноски от премията е 23.01.2017 г. Това би могло да се приеме за уговорка за „друго” по смисъла на чл. 367, ал.1 от КЗ, а именно, че първата вноска е дължима след сключването на договора. В хипотеза, при която в застрахователния договор е уговорено плащане на премията или първата вноска от нея не към момента на сключването му, а след това, и при евентуално неплащане на премията на падежа, би следвало да се приеме, че изобщо не е започнало застрахователното покритие по договора. В конкретния случай, обаче, твърдението на ищеца, че по процесната застрахователна полица не е платена първата вноска от разсрочената премия, въз основа на което твърдение той се позовава на настъпило автоматично прекратяване на договора на основание чл. 368, ал. 4 от КЗ, е опровергано от доказателствата по делото. Установено е, че застрахователният договор, сключен с полица № BG/30/117000263837 от 13.01.2017 г., е обявен от застрахователя в информационната система на Гаранционен фонд с посочено начало на покритието 23.01.2017 г. и край – 22.01.2018 г. При сключването на договора на застрахования е предоставен стикер /знак/ № 55732746, отрязък от който е залепен върху екземпляра от застрахователната полица, който е представен от ищеца и отчетен от него в информационната система на Гаранционния фонд. На застрахования е предоставен и сертификат „Зелена карта” № 93226, издаден от НББАЗ, в който като период на валидност е посочен 23.01.2017 г. – 22.07.2017 г., т.е. за първия шестмесечен период от разсрочените две вноски. Знакът, който се издава от Гаранционния фонд, удостоверява наличието на застрахователен договор по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите – чл. 487, ал.1 от КЗ. В ал. 2 на същата разпоредба е предвидено, че при договорено разсрочено плащане на премията знакът удостоверява и срока, за който е платена застрахователната премия, като застрахователят е длъжен да издаде знака по ал. 1 за целия срок, за който е събрана застрахователната премия. При разсрочено плащане на премията застрахователят няма право да издава знака по ал. 1 за целия срок на полицата, , ако не е събрана изцяло застрахователната премия – ал. 3 на чл. 487 от КЗ. Сертификатът „Зелена карта” се издава заедно с полицата по застраховката „Гражданска отговорност” на автомобилистите, като при договорено разсрочено плащане на застрахователната премия застрахователят е длъжен за издаде този сертификат за целия срок, за който е платена премията, и същият няма право да издава сертификата за целия срок на полицата, ако не е платена изцяло застрахователната премия – чл. 488 от КЗ. Фактът, че при сключване на процесния договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите на застраховането лице е предоставен знака по чл. 487, ал. 1 от КЗ, 1 отрязък от който е залепен върху екземпляра от застрахователната полица, която полица е отчетена от застрахователя съобразно изискванията на Наредба № 49/16.10.2014 г. за задължителното застраховане, обуславя извод за валидно сключен застрахователен договор и платена първа вноска от разсрочената застрахователна премия, за периода на която е издаден този знак. След като знакът е издаден и предоставен на застрахования, това означава, че застрахователният договор е произвел действие, а съгласно клаузите на самия договор и разпоредбите на чл. 351, ал. 3 и чл. 367, ал. 1 от КЗ действието на договора е предпоставено от плащането на премията или на първата вноска от нея при договорено разсрочено плащане. Издаването на знака, както и обявяването на застрахователния договор в информационния масив на ГФ, като действия по административно валидиране на сключения договор за застраховка от страна на застрахователя, представляват доказателство за плащането на първата вноска от разсрочената премия от страна на застрахования, което плащане е условие за действие на този договор. Допълнителен аргумент за този извод е и фактът, че застрахователят е изпълнил задължението си за издаване заедно с полицата на сертификат „Зелена карта”. Наличието на издаден такъв сертификат, който макар и самостоятелно да няма удостоверително значение за наличието на валиден застрахователен договор /каквото значение има знакът по чл. 487, ал. 1 от КЗ/, представлява доказателство, че договорът за застраховка е породил действието си. Освен това, застрахователният посредник, сключил процесната полица от името на ищеца, в деня на подписване на полицата е издал сметка за заплатената от застраховани първа вноска в размер на 315, 06 лв., която сметка е представена от ищеца – л. 40 от първоинстанционното дело. В нея е вписан номер на сметката, генериран от съответната софтуерна система, и тази сметка съдържа всички индивидуализиращи конкретната застрахователна полица данни – номер на полицата, застрахователния брокер, застраховащия, номер на вноската, номер на издадения стикер, начин на извършеното плащане – в брой. Издаването на такава сметка в деня на сключване на застрахователния договор /макар и да не съдържа подписи на страните/, преценено в съвкупност с горепосочените обстоятелства – издаване на знак /стикер/ по чл. 487, ал. 1 от КЗ, издаване на сертификат „Зелена карта”, обявяване на застрахователната полица в Информационния център на ГФ, е основание за извод, че първата вноска по разсрочената премия е била заплатена от застрахования в момента на сключване на договора. С оглед предвидения в договора начин за заплащане на премията и отразен в посочената сметка - в брой, то направената в заключението на ССчЕ констатация /основана на дадени от счетоводителя на застрахователния посредник обяснения/, че в счетоводството на застрахователния посредник не е отразено плащане по процесната полица, не може да бъде основание за извод, че по тази полица застраховащият не е заплатил първата вноска от премията. В чл. 294, ал. 6 от КЗ е въведена законова фикция, че при получаването от застрахователния посредник на застрахователна премия или вноска се счита, че премията или вноската е получена от застрахователя. Фактът, че застрахователният посредник, който е сключил процесния договор за застраховка от името на ищеца, не е изпълнил отчетното си задължение към застрахователя – възложител по посредническия договор за предоставяне на застрахователни продукти, да му преведе получената премия, което задължение е законово регламентирано с разпоредбата на чл. 337, ал. 2 от КЗ, няма за последица невъзникване на правата и задълженията по сключения договор за застраховка, нито води до прекратяването му поради неплащане на разсрочена вноска. С оглед на това обстоятелството дали вноската по застрахователната премия реално е получена от застрахователя не може да обуслови относими към спора изводи. Чрез твърденията си за неполучаване на уговорената застрахователна премия по сключения с негов посредник договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите ищецът се домогва да установи, че не дължи заплащане на обезщетение за настъпилото застрахователно събитие. Отчитането на получените от застрахователния посредник премии или вноски на застрахователя е въпрос на техните вътрешни мандатни правоотношения във връзка с изпълнението на посредническия договор. Застрахователят не може да черпи благоприятни последици от неправомерното поведение посредника – негов съконтрахент, предоставящ застрахователни услуги по негово възлагане и от негово име, изразяващо се в неотчитане на получените застрахователни премии от ползвателите на такива услуги. Невнасянето от застрахователния посредник на получените застрахователни премии на застрахователя не може да освободи последния от отговорност спрямо застрахованите лица и спрямо пострадалите от застрахователното събитие, възстановяването на вредите от което събитие е предмет на договора за застраховка. Процесното ПТП е настъпило на 02.06.2017 г. – в рамките на периода на застрахователното покритие, посочен в договора, за който период е платена застрахователната премия по първата от двете вноски, а именно от 23.01.2017 г. до 23.07.2017 г. Следователно ищецът носи риска от настъпване на това застрахователно събитие по вина на водача на застрахованото при него МПС и същият дължи обезщетение на увреденото лице в качеството си на застраховател по действаща към този момент задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, а не Гаранционният фонд. Както бе посочено по-горе, фактът, че процесната застрахователна полица е обявена от застрахователя в информационната система на ГФ като прекратена от 08.03.2017 г., няма правно значение в конкретния случай, доколкото по делото е доказано, че към момента на настъпване на застрахователно събитие сключеният застрахователен договор е бил действащ. Следва да се посочи в тази връзка, че на прекратяване на договора поради неплащане на разсрочена вноска на основанието по чл. 368, ал. 4 от КЗ застрахователят може да се позове само при неплащане на поредна /т.е. втора или следваща/ вноска от разсрочената застрахователна премия, тъй като първата вноска се заплаща със сключването на полицата, като вече бе посочено. При неплащане на първата вноска договорът за застраховка изобщо не би произвел действие, а договор, чието действие не е настъпило, не може да бъде прекратен. Процесният договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите е произвел своето действие – застрахователното покритие по него е започнало на посочената в него дата 23.01.2017 г. и към момента на настъпване на застраховатеното събитие на 02.06.2017 г. същият е бил действащ, по гореизложените съображения. С оглед на гореизложеното предявеният иск с правно основание чл. 499, ал. 5, изр. второ от КЗ е неоснователен. Поради несъвпадане на изводите на въззивния съд с тези на първоинстанционния, обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което се отхвърли така предявения иск. С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция и направеното от въззивника искане за разноски, въззиваемият следва да бъде осъден да му заплати юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 25 от НЗПП, в размер на 300 лв. за първоинстанционното производство и 150 лв. за въззивното производство /общо 450 лв./, както и заплатената от него държавна такса за въззивно обжалване в размер на 297, 40 лв. Воден от горното, Софийски градски съд