Решение № 192 от 11.1.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 13932/2023 г.

Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК. Образувано е по подадена от „ВИ“ ЕООД, „Р.“ ЕООД и „БМ-Т.-1-Р. И СИЕ“ СД жалба по изп.дело № 20118410407998 на ЧСИ Н.М. срещу постановление от 06.11.2023 г., с което е отхвърлено искането им за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК. В жалбата се излагат доводи, че за първи път по изпълнителното дело на 27.07.2018 г. взискателят е направил искане за предприемане на изпълнителни действия с молба от 27.07.2018 г., която е бланкетна и не представлява надлежно искане. Посочено е, че и предприетите от съдебния изпълнител действия по насрочване на опис на движими вещи с разпореждане от 30.01.2020 г. не представляват надлежни изпълнителни действия прекъсващи давността. Взискателят „А.Л.Б.“ АД не депозира становище по жалбата. В мотиви си ЧСИ Н.М. счита жалбата за неоснователна, тъй като няма период с продължителност повече от 2 години, в който да не са били извършени изпълнителни действия. Съдът, след като взе предвид до водите на жалбоподателя и прецени представените доказателства, намира следното: В чл. 435, ал. 2 и ал. 3 ГПК изчерпателно са посочени изпълнителните действия, които подлежат на обжалване от длъжника. Съгласно чл. 435, ал. 2, т.6 ГПК длъжникът може да обжалва постановлението на съдебния изпълнител, с което отказва прекратяване на принудителното изпълнение. Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК изпълнителното дело се прекратява, когато взискателят не поиска извършване на изпълнителни действия в продължение на две години. Съгласно т. 10 от Тълкувателно решение 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС перемпцията настъпва по право, без да е необходим акт на съдебния изпълнител. В мотивите на тълкувателното решение по тази точка е посочено, че не всички действия, извършени от съдебният изпълнител са относими към прекъсване на давността, респективно срока по чл.433, ал.1, т.8 ТЗ, а само тези, които са част от конкретен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/ - насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Прието е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. При преценка наличието на основание за формално прекратяване на изпълнителното дело /предвид настъпването на перемпцията по право/ настоящият състав изхожда от становището, застъпено в решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д.№ 1747/2020 г. на ВКС, ГК, Четвърто отделение, че дори и при изтичане на двугодишния срок по чл.433, ал.1, т.8 ГПК следваща молба на взискателя, съдържаща искане за извършване на изпълнителни действия, следва да се счита за надлежно сезиране за образуване на изпълнително дело за целите на принудителното изпълнение, респективно след подаване на такава молба няма основание за прекратяване на изпълнителното дело, като последиците от предходно настъпилото прекратяване са отпадане на последиците от наложени запори и възбрани, евентуално във връзка с изтичане на погасителната давност за вземанията. Посочено е, че перемпцията не настъпва ако след поискване на изпълнителен способ в продължение на две години взискателят не е поискал нов изпълнителен способ, ако през това време се е осъществявал друг изпълнителен способ, преди приключване на разпределението от който не може да се прецени наличието на необходимост от следващ, както и че „Двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение (включително доброволно, напр. по постигнато споразумение между страните), т. е. осъществяването на всички поискани способи е приключило (успешно или безуспешно) или поисканите не могат да се осъществяват по причина, за която взискателят отговаря – след направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото прилагане“. Решението, постановено по частна жалба по реда на чл. 435 ГПК не формира сила на присъдено нещо, поради което настоящият съдебен състав намира, че няма пречка длъжникът да се позовава многократно на едни и същи факти, на които основава искането си прекратяване на изпълнителното дело по чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Изпълнително дело № 20118410407998 на ЧСИ Н.М. е образувано на 10.10.2011 г. по искане на взискателя „А.Л.Б.“ АД, като за периода от 21.01.2012 г. до възобновяването му на 19.09.2017 г. е било спряно на основание чл.432, ал.1, т.7, вр.чл.420 ГПК. В изпълнителното дело са извършени действия водещи до прекъсване на перемпцията, както следва – на 08.01.2018 г. е наложен запор на сметките на „Р.“ ЕООД и на „ВИ“ ЕООД и е насрочен опис на движими вещи на „БМ- Т.-1-Р. И СИЕ“ СД, налагане на запор върху сметки със запорни съобщения от 24.01.2022 г. и 15.02.2022 г. по отношение на тримата длъжници. На 27.01.2022 г. е подадена молба от взискателя с искане за извършване на изпълнителни действия. От подаването й до датата на обжалваното постановление и към настоящия момент не е изтекъл нов двугодишен срок. Към настоящия момент са налице и неприключили, но поискани и започнати изпълнителни способи. Предвид изложеното към настоящия момент не са налице предпоставките на чл.433, ал.1, т.8 ГПК и жалбата следва да се отхвърли. Воден от горното съдът