Решение № 1125 от 29.12.2023 г. на Районен съд - Стара Загора по дело № 4371/2022 г.

Предявени са искове с правно основание чл. 23, ал. 1 СК. и. - твърди в поправената си искова молба, че с о. прекратили брака си по взаимно съгласие с влязлото в сила на - г. решение по гр.д. № - по описа за - г. С. районен съд. Не били уредили въпроса със собственоС.а на недвижимите - и движими вещи, които придобили по време на брака си. По време на същия придобили следните недвижими -: 1). - имот с идентификатор -, с адрес: -, с площ: - кв.м, С.райно предназначение на територията: -, с начин на трайно ползване: -, с категория на земята: 8, с номер по предходен план: -, при съседи: -; 2). - имот с идентификатор -, с адрес: -, с площ: - кв.м, с трайно предназначение на територията: -, с начин на трайно ползване: -, с категория на земята: -, с номер по предходен план: -, при съседи: -, -; 3). - имот с идентификатор -, с адрес: -, с площ: - кв.м, с трайно предназначение на територията: -, с начин на трайно ползване: -, с категория на земята: -, с номер по предходен план: -, при съседи: -. По време на брака придобили и следните движими вещи: 1). л.а. „-“ с рама - и рег. номер -, ---; 2). специален автомобил „-” с рама - и рег. № -, цвят – -; 3). - автомобил „-“ с рама - и рег. № -, с цвят – -; и 4). - за - автомобил „-“ с рама - и рег. № -. По време на брака им, който бил сключен на - г., о. не - редовно. През - г. - като - в С. и - -лева. До - г. - -.- г. и. - в - и винаги имал много по-високи доходи от -те. След като сключили брак, в края на - г., продал един -, който бил негова собственост преди брака, който му бил дарен от -, за сумата от -лева, и тези лични пари вложил за закупуването на - - през - г. и - г. Бил - и дълго време бил и - на - „-“ С.. Имал - от -. По този повод, с лични средства от продажбата на -, през - г. закупил - автомобил за -. Неговият - му подарил през - г. - -, за да си купел -, с който се -. Същата година си закупил -. По време на брака им, през - г., го продал за - -. С личните му средства, получени от продажбата на - и на - му, закупил - и -, като те му били необходими за -, -ример, - автомобил за - на - и -, - автомобили. Смятал, че закупените по време на брака им недвижими - и --томобили били закупени с негови лични средства. Поради това желаел, на основание чл. 23, ал.1 СК, съдът да признаел за установено, че движимите вещи и недвижимите -, които били закупени по време на брака им с о., били придобити изцяло с негово лично имущество по чл. 22, ал. 1 СК. След частично прекра-ване на делото с определение № 503/23.02.2023 г., искането е да се признае за установено по отношение на о., че и. е собственик на горепосочените, придобити по време на брака им недвижими - и движими вещи, поради придобиването им с негови лични средства от продажбата на недвижим имот - -, и дарените от - му - -. Претендира разноски. о. - оспорва предявените искове, които моли съда да отхвърли, като неоснователни и й присъди сторените по делото разноски, с възражения и доводи, изложени подробно от пълномощника й в подадения в срок отговор, в хода на делото по същество и в представена по делото писмена защита. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поо-елно и в съвкупност с исканията, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяване на исковете факти, от значение за спорното право, намери за установено следното: Страните са сключили граждански брак на - г. (л. 7). От същия - -.- г. -. По време на брака си живели в собствен на о., придобит преди брака, - (- -). Бракът им е прекратен с - с влязлото в сила на - г. решение по гр.д. № - по описа за - г. на С. районен съд (л. 6). След служебна проверка - съдът установи, че - не са уреждали и имуществените си отношения. Не са спорни между -х и обстоятелствата, че и. работи на - в -, като е и - -, - „- - – -, с -, на което, - - (чл. 155 ГПК). В първоначалната си искова молба и. е признал частично и следните неизгодни за него факти, които не противоречат на останалите доказателства, и съдът ги намери за доказани поради това от това му признание за -хното осъществяване, а именно, че по време на брака им с о. е теглил и много кредити, както и че само част от процесните -ни средства са му необходими за -, като -ример - автомобил и - (чл. 175 ГПК). Твърдените след това от него първоначалната му искова молба факти, че кредитите изплащал с личните си доходи, и за - му били необходими и „- автомобили“, не са неизгодни за него. Поради това не представляват негови признания и съдът не ги намери поради това за доказани от тези му твърдения (чл. 175 ГПК). На -- г. същият е продал с представения н.а. № -/- г. собствения си, придобитият преди брака с н.а. № - г., по - от - по -, негов -, срещу цена от - лева, от която е заявил пред нотариуса, че е получил - лева по банков път, а останалите - лева се уговорили да получи от купувача по банков път, след сбъдване на следните условия - отпускане в този размер на кредит на последния от -, вписване на нотарилния акт и учредяване на ипотека в полза на тази -, както и издаване на удостоверение на същата за тежести, че - е първи по ред ипотекарен кредитор (л. 20-26). По делото обаче няма доказателства за получаване от и. по банков път и на този остатък от - лева от цената по този н.а. № -/- г. А този факт не е признат от о. с отговора й, поради което е спорен. Поради това следва да бъде доказан пълно и главно от и., защото е негова тук тежеС.а да обори презупцията на чл. 21, ал. 3 СК, като докаже твърденията си, че не само е разполагал с цената от - лева от продажбата на собствения си -, но и че е вложил същата в закупуване на процесните -, - и - (чл. 154, ал. 1 -. 2, изр. 2 ГПК). Заплащането на остатъка от - лева от цената е уговорено в нотариалния акт по банков път, в която хипотеза същият се смята за платен само след заверяването с него на банковата сметка на и. (чл. 75, ал. 3 ЗЗД). Доказателства обаче от обслужващата го - за заверяването на сметката му С.ози остатък от - лева, не са представени и липсват по делото. А само такива доказателства от - - могат да удостоверят несъмнено заверяването на сметката му със същата сума. Такава е и практиката на ВКС по този въпрос, според която, само ако банковото удостоверение доказва заверяването на сметката на получателя, само тогава то има доказателствено значение и характер на официален за същото плащане документ по смисъла на чл. 179 ГПК, който го удостоверява (Опр. № 169/19.02.2014 г. по ч.т.д. № 4520/- г. на I т.о. на ВКС). Поради това съдът намери за недоказано несъмнено по делото и твърдението на и., че е получил от тази продажба на - си и остатъкът от цената му от - лева. Няма и доказателства да е вложил цената му от - лева в закупуването на процесните - -, - и -. В тази насока са само показанията на - (негов -) - (- на о.), които обаче съдът не кредитира в тази им част, защото преразказват в същата само твърдения на и., което ги лишава от непосредственост, което в съчетание с близката - на - с и., и признаните от - - с о., както и множеството им - -, включително и за -, за които - -/дела, няма и несъмнени данни по делото да са приключили, оправдава -ълно недоверието, с което съдът се отнася към достоверноС.а на показанията на тези св.и (чл. 172 ГПК). А други доказателства в подкрепа на твърденията на и., за трасформирането/влагането на цялата/част от цената от - лева на продадения му с н.а. № -/- г. -, в закупуването на процесните -, - и -, и. не е представил и липсват по делото. А именно негова е тук тежеС.а да представи такива по делото (чл. 154 ГПК). На -- г., по време на брака, и. е закупил на свое име, с представения н.а. № -- г., процесния - имот с идентификатор -, в -, с начин на трайно ползване: - – по н.а., а по скица - -, за сумата от - лева, която страните заявили пред нотариуса, че е платена от и. -ълно и в брой на - (л. 9-13). С представения договор за аренда на - - с нотариална заверка на подпиС.е от -- г., този имот е о-аден от и., и като пълномощник на о., под аренда на третото лице -, за срок от -, за отглеждане на -, с уговорена възможност за арендатора да променя и предназначението му – от - на - (л. 39-40). На -- г., по време на брака, и. е закупил на свое име, с представения н.а. -/- г., и процесните -и - с идентификатори - и -, находящи се в - на -, за общата цена от 130 лева, която страните по тази продажба са заявили на нотариуса, че е платена изцяло на продавача преди сключването на договора (л. 14-19). На -- г., по време на брака, и. е закупил на свое име, от -, с представената в превод фактура, и процесния - автомобил за -, регистриран като - автомобил „-“, с рег. № -, за сумата от - -, за която във фактурата е посочено, че е получена в брой от продавача (л. 30-32 и 145-146). От кредитираната част на показанията на св.ите -, се установява още, че тоз- томобил и. е закупил именно, за да - с него -. На - г., по време на брака, и. е закупил на свое име, с представения договор за покупко-продажба с нотариална заверка на подпиС.е от същата дата, и процесния - автомобил „-“, сега с рег. № -, за сумата от - лева, която според договора е заплатена изцяло на - преди сключването му (л. 33-35). От кредитираната част на показанията на св.ите - се установява още, че и С.ози - автомобил и. е -л -. На - г., по време на брака, и. е закупил на свое име, от -, с представения договор за покупко-продажба от същата дата, и процесното - с марка и модел: „-“, което е ригистрирано на -- г., с рег. № -, за сумата от - -, която според договора е платена с получаването на - (л. 36-38 и 147-148). От кредитираната част на показанията на св.ите - се установява, че и С.ова - и. е -л -. Предназначението му, видно от интернет, е именно за - на -. На -- г., по време на брака, и. е закупил на свое име, с представения договор за покупко-продажба на моторно -но средство с нотариална заверка на подпиС.е от същата дата, и процесния - автомобил „-“, с рег. № -, за сумата от - лева, която продавачът е заявил в договора, че е получил -ълно и в брой от купувача (л. 27-29). От кредитираната част на показанията на - се установява, че и. е ползвал тоз-томобил. От представената от о. справка от -, с каквато съгласно чл. 132, ал. 3, т. 1 ЗВМД собствениците доказват собственоС.а си върху -х, е видно, че според - на -, и. е бил собственик на - -, като - от -х, който е роден на - г. и регистриран на -- г., е бил негова собственост от - г. до -- г., -, който е роден на - г. и регистриран на - г., е бил негова собственост от - г. до -- г., -, който е роден на -- г. и регистриран на -- г., е негова собственост от -- г., -, който е роден на -- г. и регистриран на -- г., е бил негова собственост от -- г. до -- г., -, който е роден на -- г. и регистриран на - г., е бил негова собственост от -- г. до -- г., -, който е роден на -- г. и регистриран на - г., е бил негова собственост от -- г. до -- г., и -, който е роден на -- г. и регистриран на -- г., е негова собственост от -- г. (л. 196). Съдът обаче намира за недоказани твърденията на и. в исковата му молба, че неговият - му подарил през - г. - -, за да си закупи един -, с който се -, като той си закупил същата година -, който през - г. продал за - -, като с личните му средства от продажбата на - и на този -, закупил процесните - - и -ни средства. От една страна самият и. опровергава частично тези си твърдения в обясненията си по чл. 176 ГПК по делото, според които, за - - закупил през - г. един - --, който продал през - г. за - -. От друга страна ангажираните в подкрепа на тези му твърдения в исковата молба показания на - - по делото, съдът не кредитира и в тази им част - на -. защото не са непосредствени, а почиват само на разказаното му от и., а на - защото са непоследователни, нелогични и вътрешнопротиворечиви, което в съчетание с близката му - с и. и лошите отношения и - - на - с о., оправдава -ълно недоверието, с което съдът се отнася към тези показания и в тези им части (чл. 172 ГПК). За - следва да се допълни, че първоначално дава показания, че съгласувано с - му решили, докато - била при него за - в С., когато се видели с и., да му предоставят - -, като понеже - нямал толкова пари, защото бил принуден да - - си, понеже -, а - и - му имали „някакви заделени пари“, и с - му събрали „тези“ (на - му – б.р.) и на този св. пари, които били събрани при последния още през - г., а след това -ълно непоследователно, нелогично и вътрешнопротиворечиво на горното същият св. дава показания, че още през - г. при - негови и (само-б.р.) на - му пари (без такива на - му – б.р.), които били повече от - -, и решили да му помогнат, защото и. искал да си вземе -, като той определил цената му, и им казал, че за същата евентуално щял да си закупи такъв -, като те (този св. и - му – б.р.) на ръка му дали парите, които били в -, като не можел да определи от същите пари, колко били негови и колко на - му, а след това -ълно непоследователно, нелогично и вътрешнопротиворечиво и на горното същият този св. дава показания, че „-оловина бяха мои и -оловина -“ пари. След това -ълно непоследователно, нелогично и вътрешнопротиворечиво и на горното същият този св. дава показания, че това били „техни“ (на - му, а не само негови и на - му - б.р.) спес- вания, които били при него. Първоначално дава показания, че не можел да определи колко от тези пари били негови и колко на - му, а след това -ълно непоследователно, нелогично и вътрешнопротиворечиво на горното дава показания, че той имал около - -, а „техните“ (на - му, а не само на - му – б.р.) били повече от - -, защото останали пари след като дали тези - -. Първоначално дава показания, че „на ръка му дадохме (с -та на този св. – б.р.) парите, те бяха в -“, а след това -ълно непоследователно, нелогично и вътрешнопротиворечиво на горното същият св. дава показания, че на ръка ги бил дал на -а си тези пари, като с - си само говорил, но - не присъствала при предаването им, като този св. ги извадил от каС.а и дал на - а си, за което не били съставяли документ. Освен това едва в края на показанията си същият св. за пръв път сочи, че „дарил сумата от - -“ на и., каквото основание не сочи въобще преди това за твърдяното й „предоставяне“ на и.. Поради това съдът не кредитира и в тази им част показанията му, както и тези на -, защото последните в същата им част са само преразказ на твърдения на и., че „тези пари ги взел от - -, който „му помогнал“ с -х, без да сочи основание за това. А предаването на пари от - на - (част от които в случая, без да е ясно и каква, не са и на - според показанията му, а на - -, за която няма и данни по делото да е договаряла -то им с и., нито да е участвала в предаването им на същия на това основание, нито последният да ги е приел и от нея на същото основание, а само в този случай е налице - на парична сума, защото същото е реален договор, при който волеизявленията на страните по него: предложение от дарителя/ите и приемане от надарения, е придружено от изпълнение от страна на първия/ите да предаде/ат паричната сума, и получаването/приемането й от надарения - чл. 225, ал. 2 ЗЗД и Р 355---II г.о. ), сочи само на нравствени недоговорни отношения по чл. 55, ал. 2 ЗЗД на взаимопомощ между - (и -) и - - с пари за закупуване от последния на -, а не на - на същите пари по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗЗД. Защото не всяко безвъзвездно даване на нещо е -, а само когато е установена взаимна воля на страните за сключването му, тъй като основанието за даването на парични средства може да е и заем, или друга сделка, или съзнателно изпълнение на един нравствен дълг по смисъла на чл. 55, ал. 2 ЗЗД (Р 248---III г.о., Р 283-2009-IV г.о.). А по делото няма несъмнени данни за постигнато взаимно съгласие за сключването на - на - - между и. от една страна, като надарен, и - и - - от друга страна, като дарители, нито за кумулативно необходимото за наличието му предаване от последните на тази сума на и., който да я приеме от двамата на същото това основание, а само за предаването й от -, който освен това, едва в края на показанията си, при отговор на въпроса дали е бил към този момент в добри отношения с и., дава показания, че „му дарил“ тази сума, без да сочи за неин дарител (при тези си последни показания – б.р.) и своята -, нито последната да е участвала в договарянето на -то и предаването й на и. (Р 248---III г.о., Р 283-2009-IV г.о. ). От друга страна съдът не кредитира показанията на тези св.и в тази им част и защото са нелогични и противоречат на представената от о. справка на -, от която е видно, че и. е бил до -- г. собственик на три - -, при което очевидно са нелогични показанията на св.ите -, че искал да си закупи -, за да се - с него, при положение, че е имал до този момент три такива според същата справка, за което „взел“ от - си пари, при положение, че според показанията му, по това време същият е ползвал същите за заплащане на - -, за която единствен -. Нелогични са и показанията на -, че спестените от - му/- му и него пари в -, от които дава показания, че дал на и. - -, били в -, а не в лева, и то при положение, че няма данни нито той, нито - му, да са получавали заплати или друг доход в -, та и тези им спес-вания да са били в същата валута. Освен това от справката на - е видно, че и. е станал през същата - г. собственик на още два - (а не само на един -, с който да се - – б.р.), а на -- г. – и на още един -, които общо три - (а не само един, който да е закупил през - г. – б.р.) е и продал през - г. (л. 196). Ето защо съдът намери, че и. не доказа пълно и главно и твърдяното в исковата му молба - от - му през - г. на - -, с които да си е закупил -. Не доказа пълно и главно и твърденията си да е продал този именно - през - г., за твърдените в исковата му молба - -, нито да е вложил след това последните за закупуването на процесните -, - и -. От една страна същите - са закупени от него преди това на -- г. и на -- г., когато са и платени на - им. Поради това е обективно невъзможно да е вложил за закупуването им твърдените от него - - от продажба след това през - г. на закупен през - г., с дарени от - му през същата година - -, негов -, защото закупуването и плащането им е станало преди това през --- г., преди твърдяното от него получаване след това през - г. на тези средства от продажба на посочения му -. А е трайна практиката на ВКС, че „влагането“ на лични средства следва да е налице към момента на придобиване на правото на собственост според -кретния придобивен способ (т. 2 ППВС № 5/1972 г., Р 283-2009-IV г.о.). От друга страна съдът не кредитира с оглед изложеното в тази им част и показанията на разпитаните по негово искане за доказване на тези му твърдения -. А представената от същия в превод разписка за изходящ банков превод от -- г., не доказва дори получаването по банковата му сметка в - на наредената С.ози превод сума от - - за продажбата на негов - (л. 53-54). Същата сума в тази хипотеза се смята за платена/получена от него само след заверяването с нея на банковата му сметка в -, а не и с нареждането за изходящият й банков превод (чл. 75, ал. 3 ЗЗД). А заверяването на сметката му в - С.ази сума, не е удостоверено в тази разписка за изходящ банков превод, а и не може да бъде удостоверено в нея, защото - не изхожда от обслужващата сметката му - (л. 53-54). А само последната може да удостовери заверяването на сметката му при нея със същата сума по тази разписка. В случая последната изхожда от третото лице -, което според същата разписка е получило на -- г. чек на издалата го - - на платеца - (л. 53). Поради това същата разписка удостоверява/доказва само нареждането за превода на сумата от - -, но не и заверяването с нея на сметката на и. в -, - (л. 53). А както се посочи и по-горе, според ВКС, само ако банковото удостоверение доказва заверяването на сметката на получателя, само тогава то има доказателствено значение и характер на официален за същото плащане документ по смисъла на чл. 179 ГПК, който го удостоверява, а случаят очевидно не е такъв (Опр. № 169/19.02.2014 г. по ч.т.д. № 4520/- г. на I т.о. на ВКС). Ето защо съдът намери, че същата разписка не доказва дори получаването от и. на сумата от - - по нея, респективно заверяването със същата на банковата му сметка в - (Опр. № 169/19.02.2014 г. по ч.т.д. № 4520/- г. на I т.о. на ВКС). А други доказателства в подкрепа на твърденията му да е закупил - с дарени само от - му - - през - г., който да е продал през - г. за твърдените в исковата му молба - -, които и да е вложил след това за закупуването на процесните -, - и -, и., чиято е тук доказателствената тежест, не представил и липсват по делото (чл. 154 ГПК). При тези установени по същото обстоятелства, съдът намери, че са основателни и следва да се уважат само предявените от и. искове по чл. 23, ал. 1 СК, че е собственик на закупените на негово име по време на брака им с о., прекратен след това с развода им по взаимно съгласие, процесни - автомобил „-“ с рег. номер -, - автомобил „-“ с рег. номер - и - „-“ с рег. номер -. Останалите предявени от и. искове по чл. 23, ал. 1 СК, че е собственик и на останалите закупени на негово име по време на брака им с о., прекратен с развода им по взаимно съгласие, процесни -и - и - автомобил „-“ с рег. номер -, са недоказани още в своето основание. Поради това следва да се отхвърлят, като неоснователни. За имуществените отношения между страните по делото се прилага в случая за-овият режим на съпружеска имуществена общност по раздел II на глава I V на СК, защото са пълнолетни и дееспособни, и не са избирали при встъпването си в брак друг режим по чл. 18, ал. 1 СК, нито са уреждали по време на брака си тези си отношения с брачен договор, нито са избрали режим на разделност (чл. 18, ал. 2 и 4 СК). И сега действащият СК обаче предвижда възникване на съпружеска имуществена общност при възмездно придобиване по време на брака на вещни права, в резултат на презюмиран съвместен принос (чл. 21 СК). Презумпцията за този принос е оборима (чл. 21, ал. 3 СК). Той е изключен и е основание за признаване на пълна/частична трансформация по чл. 23 СК, когато вещните права са придобити по време на брака, но изцяло/отчасти с преобразуване на лично имущество по чл. 22, ал. 1 СК. За такова нормата на чл. 22, ал. 2 СК обаче признава и тези придобити от единия съпруг по време на брака движими вещи, които му служат за обикновено лично ползване, за упражняване на - или занаят. Според задължителните разяснения в т. 5 ППВС № 5/1972 г., движимите вещи, придобити от единия съпруг по време на брака, които му служат за обикновено лично ползване, по силата на чл. 13, ал. 2, изр. 2 СК/сега чл. 22, ал. 2 СК, са негова лична собственост. Съдържанието на понятието "обикновено лично ползване" трябва да се определя по същество от съда във всеки -кретен случай. За-ът подчертава, че се касае до служене с движими вещи за обикновено лично ползване. Поради това към -х не следва да се отнаС. луксозните накити, - със значителна стойност или вещи, придобити за влагане на средства, и други подобни. Такива вещи не стават лична собственост на съпруга, който ги е придобил по време на брака, а принадлежат общо на двамата съпрузи (чл. 21 ал. 1 СК). По определение на за-а от обхвата на съпружеската имуществена общност се изключват и движимите вещи, придобити от единия съпруг по време на брака, за упражняване на занятие, което е позволено от за-а. Такива вещи могат да бъдат -ример машините за упражняване на позволено от за-а занятие (-), като пишещи, шивашки и други, пианото за даване на уроци, инвентарът за занаятчийска работилница и прочие. Те остават лично притежание на съпруга, който е упражнявал занятието или -та, и когато той преустанови същото, защото личната му собственост по отношение на -х е възникнала при определени от за-а изисквания, в един предшестващ момент, а преустановяването след това на занятието (-та), не е въздигнато от за-а в юридически факт, който променя индивидуалното право на собственост и съпружеската общност (т. 5 ППВС № 5/1972 г.). По смисъла на чл. 22, ал. 2 СК, вещи за обикновено лично ползване са само онези, които всеки член са семейството използва лично за свои ежедневни нужди с оглед стандарта на живот на семейството (Р 543-2005-I г.о.). Разграничителният критерий по чл. 22, ал. 2 СК е предназначението на имуществото – за упражняване на - или занаят на съпруга, за негово лично ползване или за нуждите на семейството (Р 917-2009-III г.о.). Или казано иначе, разграничителният критерий е целта, с която е придобита съотвената вещ - за нуждите на семейството или за упражняване -та или занаята на съпруга/за негово лично ползване. Без значение е стойноС.а й и дали придобиването й е станало от името и със средства на съответния съпруг. Ако упражняването на -та, в смисъл на дейноС.а, чрез която съпругът реализира доходи, е свързано и С.ърговска дейност, без значение е дали придобиването е станало от съпруга в качеството му на физическо лице или на търговец (Р 201---II г.о. ). Следователно. Според нормата на чл. 20, ал. 2 СК, движимите вещи, придобити за упражняване на -та на единия съпруг, са негови лични и когато са придобити не от него, и не с негови средства (Р 203-2000-I г.о.). В случая по делото страните не спорят, а и се установява от кредитираната част на показанията на св.ите -, че и. е - -/-, което според утвърдения съгласно чл. 66, ал. 4 КТ и чл. 25, ал. 4 ЗА - Национален класификатор на професиите и длъжностите, - (НКПД--), е - с код -. Последната и. упражнява за-но, като - „- - – -, с -, на което е - (т. 5 ППВС № 5/1972 г.). По делото се установи, че е именно за упражняване на тази му - на -, за да - с -х -те си -, което е видно и от кредитираната част на показанията на св.ите -, и. е закупил на негово име съответно на -- г. процесния - автомобил за -, регистриран като - автомобил „-“, с рег. № -, за сумата от - -; на - г. е закупил на негово име и процесния - автомобил „-“, сега с рег. № -, за сумата от - лева, който не само с оглед характеристиката му на „-“, но и с оглед кредитираната част на показанията на св.ите -, е използван от него за - на -; и на - г. е закупил на свое име процесното - „-“, което е регистрирано на -- г. с рег. № -, за сумата от - -, като предназначението му, видно от интернет, е именно за - на -, каквито и. е и -л с него според кредитираната част на показанията на св.ите -. А след като е така и в случая по делото се установи, че предназначението/целта, за която са закупени от него, по време на брака му с о., тези - и - автомобил, и -, не е да задоволяват нуждите на семейството им, а за упражняване на -та му на -, тъй като му служат да - на -те му, то същите автомобили и - са негова лична собственост по силата на чл. 22, ал. 2 СК, а не съпружеска имуществена общност на същия и о., която да е прекратена с развода им (чл. 22, ал. 2 СК). Без значение е стойноС.а на тез-томобили и -, и произхода на средствата, с които са закупени от и. по време на брака му с о. (Р 201---II г.о. и Р 203-2000-I г.о.). Едно друго разрешение, приемащо за съпружеска имуществена общност и тези -ни средства за професионално ползване на и., и свързаният с нея ограничителен режим по чл. 24 СК за управление и разпореждане с общото имущество, би противоречала на свободата за упражняване на - по чл. 16 СК (Р 201---II г.о.). Поради това предявените от и. искове по делото по чл. 23, ал. 1 СК за признаването му за изключителен техен собственик по отношение на о., са основателни и следва да се уважат. Не е такъв обаче и закупеният от него на -- г., по време на брака им с о., процесен - автомобил „-“ с рег. № -, за сумата от - лева, защото за него по делото няма данни да е бил предназначен към момента на закупуването му за -та на и. на -. Тъкмо -ротив. От кредитираната част на показанията на - се установява само, че и. е ползвал тоз-томобил. В същото време характеристиката му на „-“ изключва възможноС.а му да е ползван от и. за - на -, а устройството и обикновеното му предназначение е да - пътници. Следователно. Е закупен за задоволяване нуждите на семейството на страните. Още повече, че по делото няма данни към момента на закупуването му на -- г., те да са разполагали с друг - автомобил, който да ползват. С.. 5 на ППВС № 5/1972 г. е изяснено, че - със значителна стойност, какъвто е този - автомобил, не са вещи, които служат на притежателя им за обикновено лично ползване по смисъла на чл. 13, ал. 2, изр. 2 СК/сега чл. 22, ал. 2 СК. А съгласно изложеното, по делото няма и данни същият автомобил да служи на и. за упражняване на -та му на -. При това положение, щом като тоз-томобил е закупен през време на брака му с о., при презюмиран от чл. 21, ал. 3 СК съвместен техен принос за това, същият е общ на двамата, независимо от придобиването му на името на и., освен ако е налице твърдяната с исковата му пълна трансформация на негово лично имущество в придобиването му, какъвто обаче няма данни да е случая (чл. 21, ал. 1 и 3 СК, в този смисъл и ППВС № 1/1982 г.). При него и. поддържа с исковата си молба, че и тоз-томобил е закупен с вложени негови лични средства от продажбата на - му с н.а. № -/-- г. и от получените - - от продажба през - г. на негов -, който закупил през - г. с дарени от - му - -. За да обори обаче презумпцията на чл. 21, ал. 3 СК за съвместен принос в придобиването му, в тежест на и. е да докаже пълно и главно (защото само С.акова доказване може да обори същата презумпция) тези твърдени в исковата му молба обстоятелства – не само, че е разполагал с лични средства по чл. 22, ал. 1 СК в размер на заплатената цена за закупуването му от - лева, но и кумулативно, че те са били вложени от него за заплащането й. Презумпцията освобождава о. от тежеС.а да доказва произхода и характера на тези вложени за закупуването на тоз-томобил средства, а доколкото е ангажирала такива доказателства по делото (каквито са представените от нея за опровергаване твърденията му - удостоверение от - - на - за декларирани данни за - и получаваните от нея доходи по време на брака им - л. 153-157, удостоверение от - за получаваните от нея парични обезщетения - л. 158, и удостоверение от - за теглените от нея кредити -л. 159), те следва да се преценяват от гледна точка на това дали разколебават извода за наличие на изискваното главно и пълно доказване от и. (Р 355---II г.о., Р 581---I г.о., Р 283-2009-IV г.о.). По делото обаче последният не доказа въобще пълно и главно, тези твърдени от него обстоятелства. Тъкмо -ротив. От представените по делото доказателства се установи несъмнено само, че той е продал с н.а. № -/-- г. дареният му преди брака от - -, срещу цена от - лева, от която обаче се доказва от същия нотариален акт по делото само, че е получил - лева, а остатъкът от - лева е уговорено да получи от купувача по банков път, а по делото няма несъмнени доказателства/удостоверение/извлечение от обслужващата го -, сметката му да е заверявана С.ози остатък до приключване на съдебното дирене по делото (чл. 75, ал. 3 ЗЗД). От друга страна показанията на св.ите - в тази им част, съдът не кредитира с оглед изложеното, защото са лишени от непосредственост и представляват само преразказ на думи на и., освен което, според -, и. му отговорил, че ще инвестирал получените от продажбата на - му пари в бъдещето си на -н -, но не му отговорил -кретно за какво (л. 165). Съдът не кредитира с оглед изложеното и показанията на тези св.и в останалата им част, за твърдяното от и. влагане на получени от него през - г. - - от продажбата през същата година на негов -, който да е закупен с дарени от - му през - г. - -. Що се отнася до представената от и. в превод по делото разписка от изходящ банков превод, същата не удостоверява с оглед изложеното и получаването от същия по банков път през - г. на наредената С.ози превод сума от - - за продажба на негов -. А дори и да бе установил по делото, че е получил същата сума през - г., както и остатъкът от продажбата на - си през - г., то и тогава обстоятелството, че е разполагал към - г. и - г. С.ези суми, само по себе си не доказва, още по-малко пълно и главно, че е разполагал с -х и към датата на закупуването на тоз-томобил на -- г., нито пък, че е вложил същите/част от -х за заплащане на цената му. А по делото няма представени други, още по-малко несъмнени доказателства, цената му от - лева да е била платена с вложени от и. лични средства от продажбата на - му през - г. и/или на негов - през - г., нито с други негови лични средства по чл. 22, ал. 1 СК. А само пълно и главно доказаното влагане и в случая на суми от и., които имат личен характер, може да обуслови извод, че е оборена презумпцията за съвместен принос в придобиването от страните на тоз-томобил по време на брака им (Р 355---II г.о.). А в случая по делото не само няма кредитирани от съда несъмнени доказателства, и. да е вложил лични средства за закупуването на тоз-томобил, но и в първоначалната си искова молба сам признава, че през време на брака му с о. е теглил много кредити, каквито е изтеглила и -, видно от представеното от същата удостоверение (л. 159). При това положение, е -ълно възможно, както цената на тоз-томобил, така и тази на останалите процесни -, да е била платена с част от същите кредити. А е безспорно, че получените средства по договор за заем/кредит от единия съпруг, не са лични по смисъла на чл. 22 СК, защото задължението за връщането им е солидарно на двамата съпрузи (чл. 32, ал. 2 СК). А тъй като и в случая наличието на пълна трансформация се обуславя само от несъмнено доказаното от и. влагане на негови лични средства по чл. 22, ал. 1 СК при закупуването на тоз-томобил (Р 760---IV г.о., Р 203-2006-I г.о., Р 355---II г.о., Р 581---I г.о. ), а несъмнени доказателства за това по делото няма с оглед изложеното, то този му иск за признаване по отношение на о., че е изключителен собственик на същият автомобил, се явява неоснователен и като такъв следва да се отхвърли (чл. 23, ал. 1 СК). Такива са и останалите му искове по чл. 23, ал. 1 СК, че е изключителен собственик и на закупените по време на брака им с о. процесни -. От една страна е несъстоятелно твърдението му, че е закупил същите с лични средства от - -, защото твърди, че ги получил през - г. от продажба през същата година на негов -, който закупил през - г. с дарени му от - му през същата година - -, а тези - са закупени от него преди това на -- г. и на -- г., а „влагането“ на лични средства следва да е налице към момента на закупуването им, а случаят очевидно не е такъв (т. 2 ППВС № 5/1972 г., Р 283-2009-IV г.о.). От друга страна по делото няма и несъмнени доказателства да е вложил за закупуването им негови лични средства от продадения на -- г. негов -. В тази насока са само показанията на св.ите -, които обаче в тази им част съдът не кредитира с оглед изложеното, а други несъмнени доказателства да е вложил средства от тази продажба при закупуването на тези -, и., чиято е тук доказателствената тежест, не е представил и липсват по делото. Само доказаното обаче, пълно и главно, влагане на суми, които имат личен характер, могат да обусловят извод, че презумпцията за съвместен принос е оборена, и не може да намери приложение и в случая, изключвайки вещно-правния ефект на придобивните основания спрямо неучаствалата при закупуването на същите - ответница (Р 355---II г.о.). По делото обаче е установено несъмнено само удостовереното в нотариалния акт с № -/- г. обстоятелство, че и. е получил към датата му на -- г. платената му от купувача част от цената от 1- лева за продажбата със същия акт на - му. А дори и и. да бе установил по делото, че е получил и остатъкът от цената му от - лева, то обстоятелството, че е разполагал с нея към - г., не доказва пълно и главно, че е разполагал със същата и след това, на датите на закупуването на процесните - на -- г. и на - - г., нито пък, че е вложил същата/част от нея за заплащането им. И тъй като и в случая наличието на пълна трансформация се обуславя само от несъмнено доказаното от и. влагане на негови лични средства по чл. 22, ал. 1 СК за закупуване и на тези -и - (Р 760---IV г.о., Р 203-2006-I г.о., Р 355---II г.о., Р 581---I г.о.), а несъмнени доказателства за това по делото няма, то и тези му искове за признаване по отношение на о., че е изключителен техен собственик, се явяват неоснователни и следва да се отхвърлят (чл. 23, ал. 1 СК). При този изход на делото, сторените от и. разноски за същото в общ размер от 1982 лева (от които 982 лева внесена за предявените искове държавна такса и 1000 лева платено адвокатско възнаграждение), следва да се възможат в тежест на отвеницата, съразмерно с уважената част от исковете, или сумата от 1267.51 лева, а сторените от о. разноски за делото в общ размер от 2070 лева (от които 20 лева внесени държавни такси за издаване на - удостоверения и 2070 лева платено адвокатско възнаграждение), следва да се възможат в тежест на и., съразмерно с отхвърлената част от исковете, или сумата от 746.21 лева (чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК). Воден от горните мотиви, С. районен съд